Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА:

— Не отиват ли на Дева?

Беше ми трудно да се справя с тази идея.

— Точно така, момче — каза Аахз и си наля още вино.

— Но Исстван сам нагласи И-скачача.

— Да! — доволно се изпъчи демонът. — Обаче снощи аз не дрямах и подготвих нещо за такъв вариант. Смених маркировките на циферблатите.

— Тогава къде са отишли?

— Де да знам! — той сви рамене и яко сръбна от виното. — Все пак бас държа, че ще им трябва доста време, за да открият пътя обратно. Върху един И-скачач има сума ти означения.

— Но какво ще стане с Тананда и Куигли?

— Тя може да се погрижи за ловеца — увери ме Аахз. — Освен това Танда може да ги измъкне оттам винаги когато пожелае.

— Сигурен ли си?

— Разбира се. Ама най-вероятно тя първо ще се посмее, като скита известно време с тях. Не мога да кажа, че я упреквам. О, самият аз бих искал да видя как Куигли ще се оправи с някои измерения.

И той отново отпи юнашки.

— Ау, Аахз! — извиках с внезапно прозрение. — Виното!

— К’во му е? Ох, не се безпокой, момче — усмихна се демонът. — Аз вече съм загубил способностите си. Сещаш ли се? Освен туй нали не мислиш, че ще сложа отрова в собственото си питие?

— Нима си сипал нещо във виното?

— Аха. Това беше секретното ми оръжие. Ти, предполагам, не си повярвал на всички тия глупости за Фръмпъл?

— Ех… разбира се, че не — отговорих обидено аз.

Всъщност, макар и да знаех, че деволът Фръмпъл не го е направил, напълно му бях изгубил дирята кой в действителност какво беше сторил и на кого.

— Вземи, момче — Аахз ми подаде своето юзче и надигна каната. — Пийни и ти. Днес следобед се справи много добре.

Аз поех съдинката, но някак си не можах да се реша и да отпия. Един въпрос ми се въртеше на езика:

— Между другото какво пусна във виното?

— Кодошлийски прах — отговори люспестият. — Доколкото мога да преценя, това е същото нещо, което Гаркин е използвал за мене. Можеш да го сложиш в напитка, да поръсиш с него храната или да го изгориш и да накараш твоята жертва да вдъхне пушека.

Изведнъж ми проблесна — спомних си как котлето бълваше дим, докато Аахз се материализираше.

— И как действа той?

— Не си ли забелязал бе, момче? — наклони глава към мен первектът. — Отнема ти магическите способности.

— За постоянно ли?

— Естествено, че не! — присмя ми се Аахз. — Само за някакъв си век.

— Каква е противоотровата?

— Противоотрова няма… или поне не можах да накарам собственика на щанда да признае, че има. Може би когато станеш по-добър в магията, ще се върнем на Дева и ще измъкнем секрета от него.

Няколко минути мислих. Туй като че отговаряше на всичките ми въпроси… с изключение на един.

— Слушай… ъ-ъ, Аахз?

— Да, момче?

— Какво ще правим сега?

— С кое? — осведоми се демонът.

— Питам те какво ще правим изобщо? Откакто сме се запознали, през цялото време се подготвяхме за борба срещу Исстван. Е, тая привърши. Оттук нататък как ще действаме?

— Това, с което ти, чирако, ще се заемеш — остро каза Аахз, — е да посветиш усилията си на твоята магия. Все още имаме да извървим много път, преди дори да се доближиш до статута на майстор. А що се отнася до мен… ех, предполагам, че по-голямата част от времето ми ще отиде да те уча.

И той изля още малко вино в гърлото си.

— Всъщност ние сме в доста прилична форма — заяви. — Чрез любезното съдействие на Фръмпъл разполагаме с един магически кристал… и (ако претърсим багажа му) с онзи скапан меч.

— Плюс един нефункциониращ огнен пръстен — подсказах на свой ред.

— Ъ-ъ-ъ… — запъна се люспестият. — На практика аз… уф… хубаво де, дадох пръстена на Танда.

— Даде? — кимнах с недоумение. — Ти си дал нещо?

Той сви рамене.

— Аз съм мека Мария. Питай когото щеш.

— Хм… А-хм…

— Освен това имаме и боен еднорог, в случай че ни се прииска да отидем някъде — разбърза се Аахз, — пък и този твой глупав дракон.

— Глийп не е глупав! — отвърнах разгорещен.

— Добре, добре — поправи се первектът, — този твой интелигентен хубав дракон.

— Така звучи по-нежно за ухото.

— Макар че да пукна, не знам защо ни трябва да отиваме където и да било — отбеляза Аахз, като се озърна наоколо. — Тая сграда ми изглежда достатъчно солидна. Ти ще разполагаш тук с няколко нелоши силови линии, за да си играеш, и ако познавам Исстван, зимникът ще е богато зареден с вино. Можехме да се справим много по-зле с базата за действие.

Дойде ми наум още един въпрос.

— Слушай, приятелю?

— Да, момче?

— Преди десетина минути ти каза, че би ти се искало да видиш Куигли, когато посети други измерения… и комай имаш слабост към Танда…

— Да? — изръмжа Аахз. — И какво?

— Тогава защо не тръгна с тях? Нямаше причина да засядаш на Буна.

— Исстван е откачен — рязко заяви моят наставник, — а и не харесвам импове. Да не мислиш, че ще ми е приятно те да са ми спътници?

— Но ти спомена, че Танда умее и сама да се придвижва между отделните светове. Ти и тя не бихте ли могли…

— Аха, ясно — прекъсна ме Аахз. — Искаш да го кажа? Останах тук заради теб.

— Защо?

— Защото ти все още не си дорасъл до пътуване из измеренията. Не и докато…

— Имах предвид, защо въобще оставаш с мене?

— Защо-о? Понеже си ми чирак! Ей затова.

Демонът изглеждаше наистина ядосан:

— Не помниш ли, че сключихме сделка? Ти ми помагаш срещу Исстван, аз пък те уча на магически номера. Е, хубаво, ти изпълни твоята част и сега е мой ред да довърша своята. Ще те обучавам на магия, докато тя те убие… или мен, което е по-вероятно!

— Да, Аахз! — съгласих се бързо-бързо.

— Освен това — измърмори той, като си наля ново, друго питие — аз те харесвам.

— Какво рече? Нещо не те чух добре.

— Тогава внимавай! — кресна первектът. — Казах да си изпиеш виното и да дадеш малко на този твой тъп дракон. Ще ти позволя една… я да видя как беше, една… нощ за отпразнуване. Сетне утре рано и по светло започваме да работим здравата.

— Да, друже — кимнах послушно.

— И, момче — ухили се Аахз, — не се безпокой, че ще ти доскучае. Няма защо да ходим да търсим приключения. В нашата професия обикновено те сами идват да ни търсят.

Имах гадното усещане, че е прав.