Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДЕВЕТА:

— Да, Трокуудъл! — Ако не друго, гласът на Аахз бе още по-заплашителен от гласа на импа. — Защо не ми разказа за девола?

— Той… а-а… трябва да ми е излязло от ума — измънках аз.

С огромен разход на самоконтрол изстрелях към двамата убийци най-унищожителния си поглед, насилвайки се да пренебрегна заплахата от арбалетите. Бях възнаграден да видя, че те наистина изглеждаха гузни и избягнаха вниманието ми.

— Излязло ти от ума! По-вероятно е да си се опитал да скриеш туй-онуй от мен — обвинително заяви демонът. — Добре, сега това се пръкна наяве, така че дай да науча и останалото. Какво ще ми съобщиш за този девол?

— Питай Брокхърст — възроптах аз. — На него явно много му се приказва.

— Е, Брокхърст? — обърна се към импа Аахз.

Наемникът сви рамене в извинителен жест към моя милост и заговори:

— Ами, струва ми се, че вече разправих по-голямата част. В Туикст за постоянно се е поселил деволът Фръмпъл. За прикритие използва името Абдул Търговеца на килими, но всъщност върти процъфтяващи сделки в обичайния девански маниер, като купува от едни измерения и продава в други.

— Що дири той на Буна? — прекъсна го люспестият. — Имам предвид, че тук няма какво толкоз да се търгува. Не е ли малко вяло за деволски вкус?

— О, Трокуудъл рече… — Брокхърст млъкна и ме стрелна с очи.

— Давай, разкажи му — опитах се да изглеждам примирен.

— Значи — продължи импът — носеше се слух, че са го прокудили от Дева и че се крие тука, понеже го е срам да си покаже лицето в някое по-голямо измерение.

— Прокуден от Дева? Защо? К’во е направил?

Почувствах се щастлив, че тези въпроси зададе Аахз. Би прозвучало странно, ако аз бях техният автор.

— Колегата не поиска да ни обясни. Само подчерта, че на тая тема Фръмпъл бил докачлив и ние не трябвало да я повдигаме пред него.

— И така, Трокуудъл? — сега демонът се обърна към мен.

Историята ме беше увлякла тъй, че ми бяха нужни три-четири сърцетупа, преди да си спомня, че наистина нямам понятие.

— Ъ-ъ… не мога да ти кажа — рекох.

— Какво? — навъси се Аахз.

Започнах да се питам доколко той бе погълнат от фантазията и до каква степен е загубил представа за реалността на положението.

— Случайно узнах тайната му и я пазя като лично поверителна — високомерно заявих аз. — По време на туй наше пътуване през последните дни научих няколко доста интересни подробности за теб и се отнасям към тях по същия начин. Вярвам, че ще зачетеш правото ми да мълча за живота на Фръмпъл така, както очаквам и другите да зачитат мълчанието ми за нещата, разголващи твоята самоличност.

— Добре, добре. Печелиш точка — отстъпи Аахз.

— Кажи… ъ-ъ… Трокуудъл — намеси се Хигинс. — Бих предложил всички да смъкнем своите маскировки по примера на нашия приятел первер… ъ-ъ… первекта. Няма смисъл да използваме енергията си, за да поддържаме фалшиви лица между другари.

Тонът му бе съвсем обичаен, но ми прозвуча подозрително. Забелязах, че не е свалил ръка от арбалета си.

— Защо? — заспори Брокхърст. — Когато съм в чуждо измерение, аз предпочитам през цялото време да оставам с маска. Така шансовете да забравиш да си я сложиш в някой критичен момент намаляват.

— Мисля, че Хигинс е прав — обяви Аахз, преди да успея да подкрепя другия имп. — Аз например бих искал да виждам истинските физиономии на хората, с които разговарям.

— Уф, хубаво де — кандиса накрая Брокхърст, — щом всички настоявате.

Той затвори клепачи, за да се съсредоточи; чертите му взеха да потрепват и сякаш да омекват.

Не наблюдавах целия процес. Умът ми се понесе отчаяно назад, към колибата на Гаркин, когато люспестият бе вдигнал овъглената глава на убиеца. Набързо си представих моето собствено лице до неговото и започнах да работя, като внасях някои съществени промени във външния му вид, та да поправя увреденото от огъня.

Щом приключих, погледнах крадешком с едно око. Двамата наемници вече се бяха преобразили. Тенът им мигновено привлече вниманието ми. Беше розовато-червеникав, докато моят не бе такъв. Веднага зажумях отново и направих корекцията.

Удовлетворен, въздъхнах, после се озърнах наоколо. Ето че Хигинс и Брокхърст имаха характерните заострени уши и брадички. Аахз си изглеждаше като Аахз. От пристигането на имповете насам положението се бе променило коренно. Вместо да си бъда нормалният аз — Скийв, заобиколен от трима маскирани демони, — сега ме обграждаха трима демони, докато аз самият бях маскиран. Страхотно.

— Аххх! Така е по-гот — изкиска се первектът.

— Знаеш ли, Трокуудъл — рече Хигинс, като наклони глава към мен, — за момент на светлината на огъня ми се видя съвсем различен. Всъщност…

— Хайде, хайде, господа — прекъсна го Аахз. — Имаме да обсъждаме сериозни неща. Исстван знае ли за съществуването на Фръмпъл?

— Не вярвам — отговори Брокхърст. — Ако знаеше, щеше или да си осигури поддръжката му, или да направи тъй, че да го убият.

— Хубаво! — възкликна люспестият. — Той спокойно може да се окаже ключовата фигура в нашия комплот.

— Какъв комплот? — недоумявах аз.

— Говоря за нашия заговор срещу Исстван, разбира се.

— Какво?! — не се стърпя Хигинс, вече напълно забравил за моята фигура. — Да не си луд?

— Аз не! — сопна му се Аахз. — Обаче Исстван е. Мисли, бре! Да е действал като особено стабилна личност?

— Комай не — призна Брокхърст. — Но пък и никой магьосник, който съм виждал, не се е държал стабилно, включая и настоящата компания.

— Освен това — намеси се колегата му — смятах, че отиваш при него, за да му помогнеш.

— Така беше, преди да чуя вашия разказ — изтъкна Аахз. — Сега не горя от желание да работя за майстор, дето насъсква собствените си наемници един срещу друг.

— И кога е сторил такова нещо? — запита Хигинс.

Демонът от Перв направи енергичен жест.

— Разсъждавайте, господа! Да не сте забравили онзи наш приятел с каменното лице там? — той посочи с палец към силуета върху еднорога. — Ако добре си спомням историята, от неговите думи се подразбираше, че е бил изпратен от Исстван, за да ви пресрещне.

— Хм, така е — рече Брокхърст. — И?

— Какво „И?“? — избухна Аахз. — Ами точно същото! Исстван го е проводил да ви убие. Или се е опитал да си ореже режийните разноски, като ликвидира наетите от самия него убийци, преди да е дошъл денят за плащането; или е толкова умствено нестабилен, че слепешката нанася удари по всекиго, включително и по собствените си съюзници. И в двата случая не ми се вижда да е най-благонамереният работодател.

— Знаеш ли, струва ми се, че тука си прав — забелязах аз, решавайки да подкрепя донякъде тази измама.

Хигинс изсумтя:

— Ох, ако това е вярно, какво ще правим?

— Е, нямам окончателно оформен план за дейстие — въздъхна Аахз. — Но пък имам някои общи идеи, които биха могли да помогнат.

— Например? — подпита Брокхърст.

— Вие се връщате при Исстван и нищичко не му казвате за подозренията си. Издадете ли се, той може да сметне, че сте опасни, и моментално да вземе мерки срещу вас. Нещо повече, отхвърлете с твърда ръка всякакви нови ангажименти. Намерете някакъв предлог да бъдете колкото е възможно по-близо до магьосника. Научете всичко за неговите навици и слабости, ала не предприемайте нищо, докато ние не се доберем дотам.

— К-къде отивате? — заекна Хигинс.

— Ще си поприказваме малко с Фръмпъл. Ако ще атакуваме Исстван, помощта на един девол би могла да се окаже неоценима.

— И вероятно непостижима — вкисна се Брокхърст. — Още не съм чувал девол да прояви пристрастие в нечия битка. Тези типове предпочитат да продават и на двете страни.

Другият имп се сепна:

— Какво искаш да кажеш с това „Ако ще атакуваме“? Трокуудъл няма ли да дойде с нас?

— Не. Компанията му започна да ми харесва. Да речем, че оня не се навие да ни подкрепи — тогава може пък да е полезно да имам подръка печен убиец. Фръмпъл е прекалено могъщ, за да поемем риска да го оставим (както не ни е съюзник!) да помогне на Исстван.

Докато Аахз говореше, Брокхърст небрежно се наклони назад извън полезрението му и беззвучно произнесе думата „перверт“ към своя колега. Онзи мълчешком кимна и двамата ми хвърлиха по един симпатизиращ поглед.

— Е, господа, вашето мнение? — запита накрая зеленият демон.

— Хмм… а какво да правим с него? — Хигинс посочи към статуята на Куигли с рязко тръсване на главата.

— Ще го вземем с нас — пропях аз бързо-бързо.

— Разбира се! — съгласи се Аахз, като ме изгледа кръвнишки. — Ако го закарате при Исстван, той току-виж се досетил, че сте го заподозрели в предателство.

— А и — добавих бодро — може би ще успеем да го съживим и да го убедим да ни удари рамо в нашата битка.

— В такъв случай предполагам, че ще искате да му дадете противоотрова — въздъхна Хигинс. После измъкна от плаща си миниатюрен флакон и ми го подхвърли. — Просто леко го понапръскайте и след няколко минути ще се свести. Само че внимавайте. У него има нещо странно. Изглежда, е способен да наднича през маскировката ни.

— Къде е мечът, за който споменахте? — сети се Аахз.

— В торбата му. Повярвайте, истински боклук е. Единствената причина да го приберем бе, че той сякаш много разчиташе на него. Щеше да ни е любопитно, когато го съживим отново, да научим какво си е мислил тогава.

— Ех, струва ми се, че изчерпахме почти всичко — подчерта Брокхърст. — Предлагам да поспим малко и сутринта веднага да потеглим всеки по своя път.

— Аз пък предлагам вие да потеглите по вашия още сега — натърти Аахз.

Изведнъж се възцари неловка тишина.

— Сега?! — възкликна след миг Брокхърст.

— Но сега е посред нощ — отбеляза съратникът му.

— Господа, мога ли да ви напомня, че колкото по-дълго не се показвате при Исстван, толкова по-големи стават шансовете той да изпрати подире ви друг убиец?

— Знаете ли, первектът е прав — вметнах аз замислено.

— И на мен тъй ми се струва — промърмори Хигинс.

— Е, добре — каза Брокхърст, като се привдигна, — в такъв случай смятам, че ще тръгнем веднага, щом разделим имането на Гаркин.

— Напротив — отряза Аахз. — Не само че няма да пипаме плячката, но и ще ви предложа да ни дадете всички авоари, които имате у себе си.

— Какво? — обадиха се те в хор и арбалетите моментално се появиха в ръцете им.

— Разсъдете, господа — уговарящо подзе люспестият. — Ние ще се опитаме да сключим сделка с един девол, за да си осигурим подкрепата му. Както сами отбелязахте, всичко живо знае, че техните цени са прекомерно високи. Страшно ще ми бъде неприятно да се провалим в този контакт поради липса на средства.

Отново се възцари бременна тишина, докато имповете се мъчеха да открият дупка в неговата логика.

— Ох, стига вече — примири се най-накрая Брокхърст, после сведе арбалета и се пресегна за кесията.

— Все пак не мисля, че ще има някаква полза от това — промърмори Хигинс, повтаряйки движенията на своя колега. — Едва ли ще можете да наемете един девол, та ако ще и самите джуджета да ви финансират.

Те подадоха кесиите си на Аахз, който благоразумно ги претегли на длан, преди да ги напъха в собствения си пояс.

— Повярвайте ми, скъпи господа — усмихна се демонът. — Ние от Перв разполагаме с методи на убеждение, които действат дори и на най-заклетите деволи.

При тия думи имповете потръпнаха и взеха да се измъкват настрани.

— Ами-и… ъ-ъ… предполагам, че пак ще се видим — измънка Хигинс. — Трокуудъл, пази се.

— Да — добави Брокхърст. — И гледай, когато приключиш, деволът или да е с нас, или да е мъртъв.

Опитах се да измисля нещо в отговор, ала преди да ми хрумне каквото и да било, те изчезнаха.

Аахз многозначително ме погледна и аз вдигнах ръка с възпиращ жест, докато не усетих да минават през щитовете. Чак тогава му кимнах:

— Най-сетне си заминаха.

— Прекрасно! — ликуващо възкликна первектът. — Не ти ли казах, че са лековерни?

Този път трябваше да призная, че е прав.

— Добре, хайде сега да поспим, момче. Както ти споменах по-рано, утрешният ден се очертава да е натоварен, а ето че изневиделица се очерта да е още по-натоварен.

Съгласих се с него, но един въпрос продължаваше да ме човърка.

— Аахз?

— Да, младок.

— От кое измерение са джуджетата?

— Зуурик — отвърна той.

И с това аз заспах.