Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА:

Лежахме в горичка от малки дървета на едно хълмче над хана и оглеждахме целта си. Тя бе точно такава, каквато ни я описа Куигли — усамотена двуетажна постройка с прилепена до нея конюшня, — и бе разположена край обраснал с плевели път. Ако Исстван разчиташе минаващите да подпомагат бизнеса му, беше загазил. Само дето ние знаехме, че той не прави нищо подобно. Трупаше сили, за да завземе измеренията, и за него уединеният хан бе съвършена база, от която да действа.

— Сигурна ли си, че няма щитове? — прошепна Аахз.

Питането му беше отправено към Танда. На свой ред девойката ми хвърли въпросителен поглед. Аз леко кимнах.

— Положително — промълви тя в отговор.

Всичко това представляваше част от нашия план. Що се отнасяше до Куигли, за негова милост Тананда бе единствената от нас, която притежава някакви свръхестествени способности.

— О, хубаво — каза ловецът на демони. — Демонските сили ме карат да се чувствам не на себе си. Колкото по-малко работа имаме с тях, толкова по̀ ми харесва.

— Не се надявай прекалено много — подхвърли Аахз, без да сваля очи от хана. — Тук те се въдят като едното нищо. Ако сега влезем с по-голяма леснина, толкова по-трудно ще излезем… а виждам, че тия ужасно са ни облекчили влизането.

— Не ми се нрави — твърдо рече Танда.

— Нито на мен — призна первектът. — Но нещата няма да тръгнат да се оправят сами, така че хайде да започваме. Вече можеш спокойно да се заемеш с преобразяването.

— Добре, Аахз — каза тя.

Никой от двамата не ме погледна. Всъщност моят наставник се бе втренчил право в девойката. По този начин той задържаше върху нея и вниманието на Куигли, макар (трябва да го призная!) доста спомогна и друго. Тя взе да се гърчи и диво да се върти. Незабелязано затворих клепачи, хващайки бе за работа.

В номера с преобразяването бях станал твърде ловък, което си беше истински късмет, защото днес щях да бъда подложен на сурово изпитание. С няколко майсторски щриха превърнах възхитителните черти на Тананда в подозрителното лице на импа Хигинс… или по-скоро в човешката маска на Хигинс. Щом привърших, пак отворих очи.

Момичето продължаваше да се върти. Гледката бе достатъчно приятна, така че се изкушавах да я удължа, но имахме да решаваме още задачи. Прокашлях се и в отговор на сигнала Танда спря.

— Как ви се струвам? — гордо запита тя.

— Страхотно! — възкликнах без никаква следа от скромност.

Аахз ме изгледа накриво.

— Това е свръхестествено! — удиви се ловецът на демони. — Я кажи, как го правиш?

— Професионална тайна — намигна му Танда.

— Да ви няма! — заповяда люспестият. — И теб също, Скийв.

— Но, Аахз, не мога ли…

— Не, не можеш. Туй вече го обсъждахме. Тази мисия е прекалено опасна за младеж с твоята неопитност.

— О, добре, добре — оклюмах се аз.

— Горе главата, момко — насърчи ме Куигли. — И за тебе ще дойде ден. Ако ние се провалим, задачата ще падне върху плещите ти.

— Сигурно. Е, късмет…

Извърнах се към Танда, ала девойката вече бе заминала, беше изчезнала, сякаш погълната от земята.

— Те това е! — реагира въодушевен Куигли. — Тихо се движи, нали?

— Казах ти, че тя умее да се погрижи за себе си — гордо отвърна Аахз. — Сега е твой ред, Скийв.

— Ясно, друже!

Завъртях се към дракона:

— Стой тук, Глийп. Аз се връщам скоро, а дотогава ще правиш онова, което ти нареди Аахз. Разбра ли ме?

— Глийп? — рече звярът, като наклони глава.

За минутка сметнах, че ще провали целия замисъл, но после той се обърна, примъкна се към первекта и застана до него, гледайки ме с опечалени сини очи.

Всичко бе готово.

— Е, сбогом. Късмет! — въздъхнах аз и бавно забъхтах нагоре по хълмчето. Надявах се, че изглеждам крайно нещастен.

Щом се скрих от очите им обаче, кривнах и хукнах колкото ме крака държат в широк кръг около хана.

На пръв поглед нашият план бе твърде прост. Очакваше се Аахз и Куигли да дадат на Танда достатъчно време, за да заобиколи тя целта и да проникне вътре през покрива на конюшнята. Сетне двамата мъже трябваше смело да влязат през предната врата. Предполагахме, че с това ще отвлекат вниманието и ще открият шанс за девойката да нападне Исстван в гръб. С магии, разбира се. На мен бе отредено да чакам в безопасност на хълма, докато работата не приключи.

Всъщност замисълът ни беше малко по-сложен. Без Куигли да знае, аз също би трябвало да заобиколя хана и да намеря някой таен вход. После в подходящия момент Танда и моя милост щяхме да направим магическа диверсия и така да позволим на Аахз да използва секретното оръжие, с което се бе снабдил от Пазара на Дева.

На пътя ми се изпречи долчинка. Вдигнах се без колебание във въздуха и прелетях над нея. Да, трябваше да стигна на мястото навреме — иначе нашият демон не би получил никаква майсторска подкрепа.

В действителност тук номерът беше съвсем лесен. Ханът бе разположен точно върху пресечката на две земни силови линии, а току над него минаваше трета. Каквото и да се случеше в задаващата се вълшебна битка, нямаше да страдаме от недостиг на енергия. Поне това — твърдо не.

Щеше ми се да зная нещо повече за тайното оръжие на Аахз. Той твърдоглаво го пазеше под секрет и нито аз, нито Тананда бяхме в състояние да измъкнем каквато и да било информация по въпроса. Бе казал, че то трябва да се използва отблизо. Бе казал, че то е единствената ни надежда да победим Исстван. Бе казал, че то следва да е изненада.

Страхотно!

Може би когато всичко приключеше, щях да открия един ментор11, който няма никакво чувство за хумор.

Забавих ход. Сега приближавах задната страна на хана. Храсталакът се бе разраснал чак до стената, което улесняваше придвижването ми.

Спрях и пак проверих за щитове.

Нищо.

Като се опитвах да изтикам от ума си Аахзовото пророчество „Навътре — лесно, навън — трудно“, огледах горните прозорци. Никой от тях не бе отворен, така че избрах най-близкия и излевитирах до него. Щом увиснах отпред, внимателно го бутнах, а после и дръпнах черчевето.

Заключен!

Бързо се преместих покрай стената, протегнал ръце към следващия прозорец.

Също заключен.

Текна ми, че ще е твърде иронично, ако след всичките ни магически приготовления бъдем спрени от нещо тъй земно като току-що установеното.

За мое облекчение третият джам поддаде на натиска ми и аз мигом се озовах в хана, опитвайки се да поставя сърцетупа си под контрол.

Стаята, където се намирах, беше мебелирана, но в нея не живееше никой. Ако се съдеше по праха на леглото, трябва да не е била обитавана доста отдавна.

Зачудих се за момент къде ли спят демоните, стига въобще да спят, сетне изхвърлих въпроса от мозъка си. Времето изтичаше, а аз все още не бях заел позиция.

Безшумно се стрелнах през стаята и пробвах вратата. Отключена!

Застанах на четири крака, открехнах я и пропълзях, после я затворих зад себе си.

След като толкоз пъти бях изучавал устройството на хана по надрасканите в прахоляка скици на Куигли, ми изглеждаше чудно наистина да съм вътре. Намирах се на дългата страна от един Г-образен мецанин, откъдето се стигаше до помещенията на горния етаж. Надникнах между колоните на парапета, опасващ мецанина, и погледнах надолу към вътрешността на бардака.

В момента край масата под мен седяха трима души. В двамина от тях разпознах преобразените черти на Хигинс и Брокхърст. Третият се бе разположил с гръб и не можех да зърна лицето му.

Обмислях дали да не се преместя другаде, за да имам по-добра видимост, когато влезе четвърта фигура. Тя държеше огромен поднос с шарена грамаданска кана вино и куп мръсни юзчета.

— Момчета, заведението черпи! — изкикоти се весело фигурата. — Пийте по едно за стария Исстван. Наздраве!

Исстван! Това ли беше Исстван?

Поклащащият се долу мъж не притежаваше никоя от заплашителните черти, които бях очаквал да видя у евентуалния бъдещ господар на измеренията.

На бърза ръка го проверих за магическа аура. Нямаше никаква и този факт не бе маскировка. Действително изглеждаше тъй. Заизучавах го по-внимателно.

Бе висок, но пълнотата му пречеше да се похвали с величествен вид. Имаше дълга бяла коса и още по-дълга бяла брада, толкова пищна, че почти изцяло покриваше гърдите му. Очите му блестяха насред лице, което сякаш непрестанно се усмихваше, а носъг и бузите бяха почервенели — дали от пиене или от смях, не можех да определя.

Значи това беше застрашителната фигура на злото, от която се бях боял през всичките тия седмици? Той ми се виждаше точно както Куигли го бе описал… безобиден стар ханджия.

Едно движение в оттатъшния край на мецанина наруши концентрацията ми. Тананда! Беше приклекнала зад перилата (също като мен от другата страна на стълбите) и отначало си помислих, че съм я мярнал, когато е заемала позиция. После тя ме погледна и предпазливо ми махна с ръка; разбрах, че прави знаци, за да привлече моето внимание.

Махнах й в потвърждение; момичето, изглежда, забеляза, понеже спря да сигнализира и премина към нова поредица действия. Като хвърляше крадешком по някое око към фигурите долу, та да се увери, че не я наблюдават, Танда започна странна пантомима.

Първоначално направи няколко еднакви жеста около челото си, сетне посочи настоятелно зад себе си.

Не я разбрах и поклатих глава, за да й го покажа.

Тя повтори знаците по-подчертано и сега осъзнах, че наистина сочи надолу и зад себе си. Конюшнята! Нещо важно за това помещение? Само че какво?

Пак обмислих първия й жест. Зеленокосата девойка като че се мушкаше с пръст в челото. Дали не я бяха ударили в конюшнята? Или пък беше убила някого там?

Отново поклатих глава. Тогава Танда ми се озъби с чувство за безсилие.

— Ханджийо!

Подскочих цял фут от този рев.

Аахз и Куигли тъкмо влизаха през вратата. Каквото и да се опитваше да ми каже момичето, то просто щеше да почака. Нашата атака бе започнала.

— Две бутилки от най-доброто ти вино… и изпрати някой да види еднорога ми.

Във въздуха увисна пауза.

Разбира се, цялото приказване беше отредено на Аахз. Бяхме се споразумели той да води диалога. Ловецът на демони не се израдва особено, но накрая се съгласи да говори само когато е абсолютно необходимо.

Пристигането им направи изненадващо слабо впечатление на сборището долу. Всъщност Исстван бе единственият, който въобще си даде труд да погледне към тях.

— Заповядайте. Влезте, господа — усмихна се той и широко разпери ръце в приветствен жест. — Очаквахме ви!

— Очаквали сте ни? — избълва Куигли, повтаряйки като ехо мислите ми.

— Естествено, естествено. Не би трябвало да се опитвате да изментите стария Исстван — и той им размаха пръст с престорена строгост. — Току-що научихме от… о, съжалявам. Все още не съм ви представил на моя нов търговски агент.

— Ние сме се срещали — долетя гласът на прегърбената фигура в мига, когато тя се извърна, за да ги види.

Фръмпъл!

Ето какво се бе мъчила да ми каже Танда! Бойният еднорог на демоноловеца е долу в конюшнята. Колкото и да бяхме бързали, деволът се беше добрал дотук преди нас.

— Кой си ти? — запита Куигли, като се облещи към Фръмпъл.

По някаква причина това накара Исстван да избухне в гръмогласен смях:

— Ама как ще се позабавляваме този следобед!

Махна разсеяно с ръка и портата на хана се затвори с трясък. Зад гърба ми се разнесе внезапна канонада от глухи изщраквания — тогава аз проумях, че вратите на стаите се заключват сами. Бяхме блокирани вътре! Всички до един.

— Мисля, че не съм си прекарвал толкова добре, откакто правих любов с умрялата ми преди седмица сестра.

Гласът на майстор Исстван бе все още приветлив, но закачи струнка на леден страх у мен. Осъзнах, той е не само могъщ магьосник, а и съвършено побъркан.