Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:

— Мога ли да ви бъда полезен, господа?

Богатите одежди на собственика не успяваха да прикрият кльощавостта му. Аз не съм особено мускулест… искам да кажа, като Скийв… но имах усещането, че ако ударя този образ, няма да го нараня, а направо ще го потроша. Разбира се, не забравям, че и по-рано съм срещал хърбави мъже, ала тоя тук приличаше на истински скелет с твърде малко кожа, опъната върху костите.

— Бихме желали да поговорим с Абдул — високомерно заяви Аахз.

— Аз съм той и той е аз — изрецитира търговецът. — Вие действително виждате пред вас Абдул, само сянка от човек, докаран до ръба на глада от неговите интелигентни клиенти.

— Напротив, струва ми се, че доста добре се оправяш — произнесох тихо, като се огледах наоколо.

Магазинът беше обилно зареден; дори моите непътували надалеко очи лесно откриваха безспорните признаци на богатството. Килимите бяха фино изтъкани от непознати за мен меки нишки, а от дълбините на техните шарки блестяха злато и сребро. Очевидно тези чудеса бяха предназначени за паралиите и изглеждаше съмнително настоящият им собственик да страда от липса на удобства.

— Ах! Тука се крие историята на моята глупост — викна Абдул, кършейки ръце. — В сляпата си самоувереност аз вложих всичките си средства в своя инвентар. В резултат гладувам насред изобилието. Съответните клиенти го надушват и ме обират, тъй като съм уязвим. Губя пари при всяка продажба, но човек трябва да яде.

— Всъщност — прекъсна го Аахз — ние търсим дълговлакнест персийски за цяло помещение.

— Какво значи това?… Не обърквайте така бедния търговец, моят скромен бизнес…

— Я зарежи тая, Абдул… или може би трябва да кажа Фръмпъл? — демонът се захили с най-широката си усмивка. — Знаем кой си и к’во представляваш. Дошли сме при теб да свършим малко работа.

При неговите думи собственикът се раздвижи толкова чевръсто, колкото никога не бих и помислил, че е способен. С един скок той се озова до вратата, пусна тежко резе и дръпна завеса, която изглеждаше направена от още по-странна материя в сравнение с и килимите му.

— Къде си се научил на такива маниери? — озъби се през рамо с глас, който съвсем не беше гласът, използван от хленчещия кльощавец. — Аз трябва да живея в този град, не разбираш ли?

— Съжалявам — каза Аахз, ала тонът му изобщо не звучеше извинително.

— Добре, но следващия път, когато нахълташ тук и започнеш да крещиш името ми нагоре-надолу, внимавай. Местните хора не са особено толерантни към чудновати същества или случки.

Той като че ли мърмореше сам на себе си, така че аз оползотворих възможността да прошепна на демона:

— Пст, Аахз. Какво е персийски…

— По-късно, момче.

— Ти! — собственикът сякаш ме забеляза за първи път. — Ти си статуята! Не те познах веднага, защото се движиш.

— Ами… аз…

— О, трябваше да го предположа! — беснееше Фръмпъл. — Търгуваш ли с вас, имповете, навличаш си белята. Единственото, дето знаете…

Той млъкна изведнъж и подозрително ни загледа. Дланта му се скри в гънките на дрехата, за да се появи с някакъв ясен кристал. Деволът го вдигна и надзърна през него като през монокъл, изучавайки всеки от нас поред.

— Трябваше да се сетя — избълва. — Ще бъдете ли тъй любезни да отстраните своите маскировки? Обичам да знам с кого си имам работа.

Хвърлих поглед към Аахз, който кимна в съгласие. Затворих очи и започнах промяната към обичайния ни външен вид. Разполагах с достатъчно време да се чудя дали търговецът ще се удиви на моята трансформация, ако разбере, че всъщност аз съм различен човек от статуята, която бе видял по-рано. Излезе, че не е имало за какво да се тревожа.

— Перверт! — Фръмпъл се изхитри да придаде слизесто значение на думата.

— Первект — ако искаш да мелиш брашно с нас — поправи го Аахз.

— Перверт — докато не видя цвета на парите ти — наострено отвърна онзи.

Внезапно осъзнах, че той внимателно ме изучава.

— Слушай, ти случайно да не си един имп на име Трокуудъл?

— Аз? Не! Аз… аз съм…

Фръмпъл отново ме заразглежда с присвито око през кристала.

— Хм — изсумтя, като прибра зрителното си приспособление обратно в мантията. — Мисля, че ти си наред. Обаче много ми се ще да докопам тоя тип Трокуудъл. Напоследък той ужасно свободно разнасяше името ми наляво-надясно.

— Чувай, търговецо — намеси се Аахз. — Ти не си единственият, който иска да види с кого си има работа.

— Ммм? О-о? Разбира се, щом настояваш.

Очаквах той да затвори очи и да почне да работи, ала вместо това Фръмпъл пак пъхна ръка в дрехата си. Този път измъкна някакъв предмет, наподобяващ малко огледалце с нещо като циферблат на гърба. Вгледа се в стъкълцето и внимателно започна да върти циферблата с пръст.

Резултатът бе незабавен и стряскащ. Не само физиономията, но и цялото му тяло взе да се променя — изду се и придоби определено червеникав оттенък. Докато го гледах, веждите му станаха по-гъсти и се сближиха, линията на брадата пропълзя нагоре по лицето досущ като жива, а очите му се стесниха, святкайки жестоко. Със закъснение забелязах, че неговите крака вече завършват с блестящи разцепени копита и че от долния край на мантията му се подава върхът на заострена опашка.

За впечатляващо кратко време Фръмпъл се бе преобразил във… ами да, в девол! Въпреки цялостната ми подготовка, когато домакинът остави огледалцето и отново се обърна към нас, почувствах как ме полазва суеверен страх.

— Сега дойде ли ти кефът? — измърмори той на Аахз.

— Изненадващо е — съгласи се моят спътник.

— Стига дрънканици — Фръмпъл отведнъж се оживи. — Какво прави един перверт в Буна? Да не раздаваш помощи из бедните квартали? И що търси тук хлапето?

— Скийв ми е чирак — информира го Аахз.

— Действително ли? — собственикът на магазина ме измери с дружелюбен поглед. — Нещата наистина ли са толкова зле, момче? Може би ще успеем да намерим цяр.

— Той е съвсем доволен от положението си — увери го демонът. — Дай вече да се заемем с нашия проблем.

— Искаш да излекувам лудостта на малкия ли?

— А? Не. Престани, Фръмпъл. Дошли сме по работа. Хайде да обявим за кратко примирие, а?

— Щом настояваш. Все пак ще бъде странно; первертите и деволите никога не са се разбирали добре.

— Казва се первектите!

— Нали знаеш какво имам предвид?

— Аахз! — прекъснах ги по някое време. — Не можеш ли просто да му обясниш?

— Ммм? О-о! Вярно бе, момче. Слушай, драги търговецо. Възникна един проблем и се надявахме, че ти би могъл да ни помогнеш. Виждаш ли, загубих способностите си.

— Как-во!? — избухна онзи. — Дошъл си при мен без магическото умение да се спасяваш от проследяване? Това решава нещата. Прахосал съм седем години да си изградя тука удобно прикритие, а някакъв идиот пристига и…

— Не внимаваш, Фръмпъл. Казах ти, че Скийв ми е чирак. Той знае повече от достатъчно, за да ни защити.

— Невръстен полуобучен калфа? Тоя поверява моя живот и моята сигурност на един полуобразован хлапак?

— Ти комай пропускаш факта, че вече сме тук. Ако имаше нещо да се случи, то щеше да се е случило.

— Всяка минута, през която вие двамата сте наоколо, застрашава личното ми съществуване.

— … което е допълнителна причина незабавно да се заемеш с нашия проблем и да престанеш с това безсмислено вайкане!

Няколко мига те се съзерцаваха взаимно, докато аз се опитвах да бъда много тих и незабележим. Фръмпъл не изглеждаше да е подходящият избор за някой, на когото да възложим надеждите си.

— О, добре! — измърмори в последна сметка търговецът. — След като сигурно не мога да се откача от вас другояче.

Той отиде до стената и иззад един от килимите измъкна нещо като намотано въже.

— Така вече си на прав път — триумфиращо отбеляза Аахз. — Дерзай.

— Сядай и млъквай! — заповяда нашият домакин.

Сконфузен, Аахз изпълни нареждането, а Фръмпъл започна да обикаля около него. Докато обикаляше, деволът държеше въжето първо в една посока, сетне в друга, от време на време го правеше на примка, после го пускаше да виси свободно. През целия сеанс той неотклонно се взираше в тавана, сякаш там разчиташе написано с дребни букви съобщение.

Нямах и най-слабата представа какво върши, но бе странно забавно да наблюдавам някой, който да заповядва на люспестия и това да му се размине.

— Хм… — рече най-накрая деволът. — Да, аз мисля, че можем да кажем, че твоите способности определено са изчезнали.

— Страхотно! — изръмжа Аахз. — Слушай, уважаеми Фръмпъл. Не сме извървели целия този път, за да ни съобщиш онова, което вече го знаем. Смята се, че вие от Дева сте в състояние да направите всичко. Е, хайде, стори нещо!

— Това не е толкова лесно, перверт! — грубо отвърна търговецът. — Имам нужда от информация. Между другото как загуби способностите си?

— Не съм сигурен — призна Аахз. — Един маг ме призова на Буна и когато пристигнах, те се бяха изпарили.

— Магьосник? Кой точно?

— Гаркин.

— О, тоя майстор е бая подъл, ако му паднеш. Защо просто не го накара да ти възвърне изгубеното, вместо да намесваш мен?

— Защото е мъртъв. Тази причина достатъчна ли ти се вижда?

— Хм… Това затруднява нещата.

— Да не искаш да кажеш, че нищо не можеш да направиш? — озъби се Аахз. — Трябваше да си знам. Винаги съм си мислел, че репутацията на деволите е прекалено раздута.

— Внимавай, перверт! Желаеш ли да ти помогна, или не? Не съм казал, че нищо не мога да направя, а само, че ще бъде трудно.

— Така по става — подхили се демонът. — Хайде да почваме, тъй като…

— Не бързай толкова — прекъсна го Фръмпъл. — Не съм заявил, че ще ти помогна, а само, че бих могъл.

— Разбирам — сопна му се Аахз. — Ей сега вече се задава, момче. Табелката с цената. Намекнах ти, че са царе в претръскването на джобовете.

— Всъщност — сухо рече деволът — аз си правех сметка за времевия фактор. Ще ми трябва известно време да се подготвя и вярвам, че напълно ясно съм показал какви чувства изпитвам към това да оставаш тук по-дълго, отколкото е необходимо.

— В такъв случай — усмихна се Аахз — предлагам да започнеш. Считам, че напълно ясно съм показал, че възнамеряваме да останем тук, докато лекарството не задейства.

— Щом е тъй — усмихна му се в отговор деволът, — ще напомня, че ти повдигна въпроса за цената. Колко имате у себе си?

— Ами ние имаме… — подзех аз.

— Това вече ми се струва маловажно — хвърли ми предупредителен белтък первектът. — Да предположим, че ще ни съобщиш каква смяташ, че е почтената цена на твоите услуги.

Фръмпъл го дари с един изпепеляващ поглед, преди да затъне замислено в изчисленията си.

— Хмм… разходите за суровини нараснаха… после, разбира се, трябва да сложим моето време… и ти пристигна без съответната уговорка… хайде да кажем, че това ще ти коства — просто като груба оценка, имай предвид — а-а-а, някъде около… Слушай!

Той изведнъж се оживи и ни се ухили.

— Може би ще поискаш да го изработим под формата на размяна. Аз те излекувам, а ти ми правиш малка услуга.

— Каква услуга? — подозрително попита Аахз.

Този път по изключение бях напълно съгласен с него. В гласа на Фръмпъл имаше нотки, които не вдъхваха доверие.

— Абе, дребна работа — измънка оня. — Нещо като маневра за отвличане на вниманието.

— Предпочитаме да платим в налични — твърдо заявих аз.

— Затваряй си устата, момче — посъветва ме люспестият. — Какво отвличане на вниманието, Фръмпъл?

— Навярно сте забелязали младата двойка, която влезе в магазина ми преди вас? Забелязали сте ги! Хубаво. Тогава без съмнение сте открили, че в момента не са в помещението.

— Как напуснаха? — попитах любопитно.

— След миг ще се върна към това — обеща деволът. — Впрочем тяхната история е интересна, макар и обиковена. Ще ви спестя подробностите, но, накъсо казано, те са млади влюбени, разделени от враждуващи семейства. В отчаянието си се обърнаха към мен за помощ. Аз им направих услугата да ги изпратя в друго измерение, където могат да бъдат щастливи и да не се боят от евентуалното семейно вмешателство.

— Срещу определена сума, разбира се — сухо изтъкна демонът.

— Естествено — усмихна се Фръмпъл.

— Хайде, хайде, Аахз — сгълчах го аз. — Постъпил е съвсем почтено, дори и ако са му платили.

— Точно така! — просия деволът. — Много си чувствителен за толкова млад човек. Между другото моята щедрост ме постави в доста опасно положение. Както без съмнение сте усетили, аз доста се грижа за представата, която имат за мен в тоя град. Съществува известна възможност тя да бъде застрашена, ако роднините на двамката успеят да ги проследят до килимарския магазин и сетне загубят дирите им.

— Това ще е за отплата — промърмори Аахз.

Гражданинът от Дева кимна.

— Значи анонсирам следното предложение: в замяна на моята помощ ще ви помоля вие двамата да се премените като съответната двойка и да оставите фалшива следа, излизаща от този хубав дюкян.

— Доколко фалшива? — попитах.

— О, няма защо да е много изпипана. Просто достатъчно е местните жители да ви видят да напускате Туикст, така че да бъда сигурен, че ще отвлечете вниманието от магазина. Щом вече не можете да бъдете забелязани от града, бихте могли да се маскирате както си искате и да се върнете тук. Междувременно аз ще приключа подготовката за твоето излекуване, господин перверт. Е, какво ще кажеш? Става ли?