Митично подвеждане

И ЦИТАТ ЦИТАТА ГОНИ…

… както пише Цицерон — би казал Асприн — в своите „Понтийски елегии“.

Откакто дадох обяснителни бележки към цитатите в предишните две книги от тази поредица, идеята за нови обяснения като дамоклев меч виси над мене „със страшна сила“ (вж. Дамокъл, Събрани съчинения, т.4, ИК „Дионисий и приятели“). Но тъй като, както твърди Библията, само с цитати не се живее, се наложи, преди да се занимая с тях, да преведа и „Митично подвеждане“. Утешението ми е, че който вади цитат, от цитат умира, или с други думи, че и г-н Асприн няма да се измъкне съвсем безнаказано.

Освен това, „за да не съм единственият изигран“ (О. Бендер и М. Паниковски), оставих за теб, читателю, коментарите на два от цитатите. От друга страна пък, спазвайки свещения закон на соцреализма, че читателят винаги има право, давам честна Аахзовска дума да се отплатя по достойнство на онзи, който ми съобщи първоизточниците.

Иначе ти заблазявам, че тепърва ще четеш тази книга.

КЪНЧО КОЖУХАРОВ,

преводач по милост Божия

(според св. Августин Блажени13)

Вярно е, че главният герой на тази книга — Скийв от Буна, току подхвърли нещо за собствената си боязливост, но като се има предвид, че учителят му е демон, домашният любимец — дракон, а той самият — кралски магьосник, става ясно, че поне от дракони, демони и крале окото му не мига.

При такива автори няма как да не се съгласим с втората част на цитата, но не мога да не отбележа, че именно тяхното присъствие прави първата да изглежда съвсем иронична.

В житейските принципи на гигантската маймуна Кинг Конг от едноименните филми пазаруването е отживелица от класовите общества — тя направо взима онова, което й се харесва, така че от тази гледна точка действително няма проблеми с обслужването.

Професор Франкенщайн — героят от романа на Мери Шели и от многобройните му екранизации — създава или по-скоро сглобява потресаващо силен, злобен и целеустремен човек, чийто характер и външен вид (пресътворени най-добре от британския актьор Борис Карлов) изглеждат странни не само в относителния, но и в абсолютния смисъл на това понятие.

Испанският изследовател Хуан Понсе де Леон (1460–1521), прочул се с откриването на Флорида, претърпял пълен провал (въпреки добрата подготовка и планиране) при опитите си да намери злато в Пуерто Рико, както и чудодейния извор на младостта, за който научил от индианците на остров Бимини.

В случая героят от направения по поредица комикси филм „Сянката“ Шедоуспоун (Пръкнат от сянката) не се опитва да ни пробутва вариант на „тука има, тука нема“, а по-скоро дава израз на факта, че му стига съвсем малко неосветено петно, за да стане напълно невидим. Единственият проблем е, че, кой знае защо (вероятно Асприн), говори за себе си в трето лице.

Сивия мишелов и Фафърд — двамата велики фехтовачи от редица произведения на Фриц Лейбър и Хари Ото Фишер — са олицетворение на преданото приятелство и с готовност биха дали живота си един за друг.

Това би следвало да е жизненото кредо на Човека снаряд от едноименните комикси, който обаче се отличава не толкова с разрушителна мощ, колкото с необичайния си за хуманоид начин на придвижване.

Тук цитатът изглежда психологически издържан, само дето точно такава Асоциация не съществува.

Действително фантастът Майкъл Муркок пише доста поредици, в които се подвизават едни и същи герои, но за негова чест ще отбележа, че реши ли да затрие някого от тях, го прави както трябва и онзи никога повече не се появява в творбите му.

Очевидно с тези думи Херакъл се е обърнал към своя полубрат цар Евристей, който непрекъснато му намирал по някоя „дребна работа“ и така станал причина героят да извърши знаменитите си дванадесет подвига.

Без да подценявам качествата на шведската кухня, ще спомена, че комай единственият й принос към кулинарията е идеята за сервиране на шведска маса, така че тоя майстор готвач няма какво да парадира нито с огъня, нито с пламъка — всичко, с което е известен, е един обилен набор от студени закуски и мезета.

Отново характерното двойно подвеждане — в американския филм „Професионалистите“ действа не професор, а професионалистът Хари Хил, който шашардисва противниците си не с дрънканици, ами с виртуозно използване на взривните материали.

Ти гониш, читателю! И понеже от този цитат е изведено заглавието на книгата, първият, който идентифицира въпросния Д. Хенинг (D. Henning), ще получи специална награда.

Името на американския илюзионист Хари Худини (роден като Ерик Вайс, 1874–1926) е станало нарицателно най-вече заради уникалните му номера, най-известният между които бил да го облекат в усмирителна риза, да го оковат във вериги и да го заключат в стоманен сандък, който спускали на дъното на дълбоко езеро.

Няма сведения френският генерал, а впоследствие и император Наполеон Бонапарт (1769–1821) да се е отнасял към военните действия като към забавление.

Американският актьор Джон Уейн (рождено име Мериън Майкъл Морисън, 1907–1979) е изиграл над 150 роли в киното, но сред тях едва ли ще се намери и една, в която героят му да проявява такава гнила интелигентщина — той винаги доказва правотата си с пистолет в ръка.

Макар бившият киноартист и 40-и президент на САЩ Роналд Уилсън Рейгън (1911) наистина да ратуваше за твърди мерки срещу комунизма, той изпълни блестящо ролята на „луд каубой“, хванал юздите на властта, като именно войнствената му риторика и блъфьорските му подходи спомогнаха за икономическото рухване на СССР, както и за ликвидирането на опасността от Трета световна война.

Инициалите Б. Г. не означават България, а в случая — малкото име на сприхав, но доста страхлив герой от едноименен комикс.

Ричард Милхаус Никсън (1913) остана в историята като единствения президент на САЩ, подал оставка заради импийчмънт. Провали го не друго, а психическата му непълноценност, нечистите му похвати и склонността да вижда у другите не приятели, ами „дълго презирани врагове“.

В „Господарят на пръстените“ от Джон Р. Р. Толкин главният отрицателен герой и квинтесенция на Злото Саурон събира огромна войска, но в крайна сметка бива победен от силите на Доброто, напътствани от магьосника Гандалф.

Компилираният от англичанина Едмънд Хойл (1672–1769) сборник и до днес служи за решаването на спорове при игри на карти, така че позоваването на него е станало обичайно. Не трябва да се забравя обаче, че в редица игри, особено в тези, при които има банка, двете страни не са поставени в едни и същи условия.

За да накаже хората за откраднатия от Прометей огън, Зевс изпратил на брат му Епиметей красивата Пандора, като пъхнал в ръцете й една кутия. Епиметей пренебрегнал предупреждението на брат си да не приема подаръци от Зевс и се оженил за Пандора, а тя пък побързала да отвори кутията, в която били затворени всички нещастия и болести.

И още веднъж: „Ти гониш, читателю!“ За справка — Н. Cossell.

Преди да се провали в очите на хората като 18-и президент на САЩ, героят от Гражданската война генерал Юлисис Симсън Грант (с рождено име Хайрам Юлисис Грант, 1822–1885) бил смятан за въплъщение на победата и добродетелта и никой не помислял да го обвини, че е постигал триумфите си чрез нечестни средства.

Въпреки че римският военачалник и диктатор Гай Юлий Цезар (100–44 пр. Хр.) изпитвал неудържимото желание да бъде пръв във всичко, имало твърде много неща, които го вълнували не по-малко от победата.

… тя бие за теб. Тук подвеждането е съвършено. Взет едно към едно — като закана, цитатът пасва идеално в устата на световния шампион по бокс в тежка категория Мохамед Али, известен най-вече под името Касиус Клей. Истината обаче е, че тези думи фигурират в стихотворение на английския поет метафизик Джон Дън (1572–1631).