Митично подвеждане

ГЛАВА ДЕСЕТА:

Куигли не се беше променил външно, откакто го бяхме видели за пръв път. Висок, с дълги крайници и мускулест, той все още създаваше впечатлението, че ще изглежда по-добре облечен в броня и размахал меч, отколкото да седи в магьосническа роба и да си пие виното с нас. Както и да е, ето ни тук — събрани на беседа, която не напомняше много на строго официалния разговор, какъвто първоначално очаквах.

— Щом разбрах, че пазачите са хванали Танда, се изплаших, че и вие двамата сте с нея — оплака се бившият ловец на демони.

— Изплашил си се? — намръщих се аз, искрено озадачен. — Защо пък ще се плашиш от нас?

— О, младежо, я стига — усмихна се криво Куигли. — Отдавам дължимото на твоя стремеж да пощадиш чувствата ми, ала в случая истината е очевидна. В сравнение с твоите моите магически способности не струват и пукнат грош. Прекрасно схващам, че щом си дошъл насам, можеш да ми отнемеш службата без много трудности. Или да ме направиш да изглеждам като глупак в очите на моите работодатели, така че моментално да ме уволнят.

— Това е нелепо! — извиках му, доста засегнат. — Слушай, Куигли, аз ти обещавам, че докато сме тука, нито ще ти отмъкна службата, нито ще те накарам да изглеждаш глупав.

— Действително ли? — попита той, като видимо се оживи.

— Момче, нали не прибързваш със своите обещания? — прекъсна ме Аахз с предупреждаващ тон.

— Хайде бе, Аахз — изкривих лице. — Знаеш, че не сме пристигнали на Тупания за това.

— Но, момче…

Пренебрегнах думите му и пак се извърнах към демоноловеца.

— Обещавам ти, Куигли — никакво отмъкване на поста, нищичко, което да застраши твоето положение. Истината е, че аз самият вече съм назначен като магьосник. Учуден съм, че Тананда не ти го е съобщила.

Странно нещо: вместо да се успокои, той сякаш още повече се изправи на нокти и взе да избягва погледа ми.

— Всъщност, младежо — промълви с някакво неудобство, — откакто ми предадоха Танда, тя нищо не е казала.

— Нищо не е казала? — запитах изненадан. — Чудна работа. Обикновено проблемът е как да я спреш да дърдори.

— Воистина е тъй — разсмя се насилено Куигли. — Само че този път… ами… тя още не е възстановила съзнателните си процеси.

— Искаш да речеш, че не се е свестила? — възкликна Аахз, като скочи на крака. — Защо не ни информира по-рано? Хайде, господине, докарай я тук. Може да е нещо сериозно.

— Не, не. Лошо ме разбра — махна с ръка Куигли. — Не е дошла в съзнание, защото аз я държа под магия за сън.

— Какво? Магия за сън ли? — намръщих се.

— Точно така — кимна бившият ловец. — Самата Танда ме научи на нея. Всъщност това беше първата магия, която усвоих. Наистина е много лесна. Доколкото знам, от всички членове на Гилдията на убийците се изисква да я владеят.

— Защо? — сряза го Аахз.

Куигли примигна.

— Да ви кажа, никога не съм се замислял. Предполагам, че може да им помогне в практиката. Нали разбирате, ако налетиш на жертва, която спи, магията ще предотврати събуждането й, докато не си свършиш работата. Нещо от тоя род.

— Не това! — изпъшка Аахз. — Зная по-добре от теб по какъв начин действат убийците. Искахме да питаме защо използваш магия за сън спрямо Танда?

— Че как — за да й попреча да се събуди, господа — сви рамене Куигли.

— Блестящо — промърморих. — Що ли не се сетихме със собствени сили?

— Трай, момче — озъби ми се моят ментор. — Сега, Куигли, дай да опитаме още веднъж. Защо не щеш тя да се събуди? Струва ми се, че последния път, когато ви видях, вие двамата се разбирахте съвсем добре.

— Разбирахме се — призна онзи и се изчерви. — Само че в момента съм работещ магьосник. Ако я оставя да се събуди… Хубаво де, аз не се хваля особено с моите способности. С нищо няма да мога да й попреча да избяга.

— Ти не желаеш тя да избяга? — удивих се.

— Естествено, че не. Това ще ми коства службата — усмихна се Куигли. — Ето защо се зарадвах толкова, когато ти обеща да не правиш нещо, което да изложи на опасност положението ми тук.

Стомахът ми се сви.

— Ловък ход, момче — сухо отбеляза Аахз. — Може би следващия път, щом се опитам да те посъветвам, ще ме чуеш.

Помъчих се да кажа няколко думи в своя защита, ала нищо не ми идваше наум, така че си затворих устата и използвах времето, за да се чувствам окаян.

— Добре, господа — просия Куигли и потри длани. — Сега, след като вече уредихме работите, предполагам, че ще поискате да продължите пътя си натам, накъдето отивате.

— Не толкоз бързо, Куигли — заяви Аахз, намърда се по-удобно в креслото си и вдигна крака върху масата. — Ако не друго, то мисля, че ни дължиш поне едно обяснение. Последния път, когато те видяхме, ти беше ловец на демони, който е тръгнал по измеренията заедно с Танда. Твоята цел бе да научиш нещо повече за магията. Днес оставам с ясното впечатление, че възнамеряваш да използваш тези си познания, за да напредеш в кариерата. Какво те докара от нашата страна на оградата?

Куигли помисли мъничко, сетне сви рамене и приседна пак на собственото си кресло.

— Чудесно — рече. — Като се сещам, че в даден момент бяхме другари по оръжие, мисля, че мога да го сторя.

И преди да продължи, замълча, за да отпие глътка вино.

— Тананда и аз се отделихме от компанията, скоро след като открихме малката ти шега. Ние я намерихме за доста забавна, особено Танда, но другите изглеждаха твърде разстроени, и най-вече Исстван, така че ги оставихме и потеглихме сами.

Очите на нашия домакин позагубиха фокуса си, щом той потъна в своите спомени.

— Някое време пътувахме из измеренията. Много приятен период, мога да добавя. Научих доста за демонските изчадия и нещичко за магията, което ме накара да се позамисля за избраното от мен поприще на демоноловец. Имам предвид, че като ги поопознаеш, демоните не са чак толкова лоши, а пък магията се заплаща значително по-добре, отколкото размахването на меча.

— Момче, надявам се, че внимаваш — ухили се Аахз и ме сбута по рамото.

Кимнах, обаче не отклоних взора си от Куигли.

— Тогава — продължи с въздишка ловецът — възникнаха известни обстоятелства, принудили Танда да ме остави без пари и без възможност да се върна в моето собствено измерение…

— Чакай малко — прекъсна го Аахз. — Туй не е много в нейния стил. Какви бяха тези „известни обстоятелства“, за които спомена?

— Касае се всъщност за недоразумение — обясни Куигли, като леко си смени боята. — Без да навлизам в потресаващи детайли, крайният резултат включваше това, че прекарах една нощ с особа от женски пол, която не беше Танда.

— Ясно ми е защо е отпътувала без теб — начумери се люспестият, — но не и защо ти е взела парите.

— Ами да ви кажа, младата дама, с която бях тогава, ме освободи от моите монетни запаси — призна ловецът на демони, постигайки по-плътни тонове на червеното.

— Загрях — кимна Аахз. — Звучи ми така, сякаш наред с магията и демоните си понаучил и някои неща за жените.

Самият аз не бих се отказал от няколко урока в тази област, ала реших, че не му е сега времето да повдигам въпроса.

— Както и да е — продължи бързешком Куигли, — заседнах на сухо и без грош. Не ми остана друго, освен да яда в службата по безработицата.

— Службата по безработицата? — примигна Аахз. — Че къде беше това кътче, дето си бил заседнал на сухо?

— На Пазара на Дева, разбира се — отвърна домакинът. — Не го ли споменах?

— Аха, Пазарът на Дева — въздъхна моят ментор. — Трябваше да се сетя. Добре де, карай нататък.

— Всъщност не остана много за разправяне — мръдна с рамене Куигли. — Нямаше никакви места за ловец на демони, но ония се изхитриха да ми намерят тази службица тук на Тупания, като излъгаха какъв голям специалист по магия съм. Оттогава насам нещата текат съвсем спокойно — или по-скоро течаха, преди на вратата ми да се появят стражите, които носеха Танда.

Започнах да се питам дали изобщо има някой дворцов магьосник, който наистина да е квалифициран за пости си.

— И ти нямаш нищо против да пуснеш Тананда да си иде. Нали тъй? — завърши Аахз.

— Не ме разбирай криво — натърти Куигли, като гризеше устна. — Бих искал да я пусна да си иде. Ако не друго, щеше много да помогне за изглаждане на недоразумението между нас двамата. За беда не виждам никакъв начин да я оставя да избяга, без да загубя работата си поради некомпетентност.

— Слушай, може би ще успеем да ти уредим нещо в Посилтум! — предложих мъдро аз.

— Момче — усмихна се первектът, — смяташ ли да спреш този твой език сам, или ще трябва да го изтръгна от корена?

Схванах намека и си затворих устата.

— Благодаря, младежо — рече Куигли, — ала не мога да го направя. За разлика от теб аз все още се опитвам да си изградя репутация като магьосник. Как ще изглеждам, ако напусна първото си работно място победен и с подвита опашка?

— Ти нямаш опашка — изтъкна Аахз.

— Метафора — поклати глава домакинът.

— Уф — изпъшка моят ментор. — Е, щом си мислиш, че оттеглянето на бърза ръка от нечия първа служба е нещо необичайно, тогава, приятелю, имаш да учиш още много за магьосническата професия.

— Че не казвах ли и аз това? — намръщи се Куигли.

Слушах препирнята им едва с половин ухо. Останалата част от мен се носеше върху крилете на подразбиращия се комплимент на демоноловеца. Бях станал доста добър в разпознаването на непреките комплименти. Преките идваха от дъжд на вятър.

Само като си помисля, та аз вече имах репутация на магьосник. Никой не би могъл да отрече, че бихме Исстван на собствената му игра — и всъщност тъкмо Скийв набра и командва отбора, който спря армията на Големия Юлий. Защо пък, в някои среди моето име трябва да е…

— Дрън-дрън! — ревна Аахз и така стовари ръка върху масата, че креслата подскочиха. — Казвам ти, че тя не е откраднала проклетия Трофей!

Събрах разбитите си нерви и отново насочих своето внимание към разговора.

— О, стига бе, Аахз — изкриви лице Куигли. — Достатъчно съм пътувал с Танда, за да знам, че тя не би се отказала да открадне нещо, щом то й хване окото — както и вие двамата, предполагам.

— Напълно си прав — призна с готовност моят наставник, — но можеш да заложиш и последната си бейзболна карта, че ако някой от нас беше решил да ви свие Трофея, сетне не бихте успели да ни уловите.

— Последната ми какво? — намръщи се Куигли. — О, няма значение. Слушай, дори и да ти вярвах, нищо не бих могъл да направя. Онова, което има значение, е дали Съветът смята, че Танда е била замесена, а те изобщо няма и да помислят да я освободят, освен ако преди това не си получат Трофея.

— А, така ли? — усмихна се Аахз, показвайки всичките си зъби. — Колко са членовете на този Съвет и как ги охраняват?

— Аахз! — строго произнесе Куигли. — Опасявам се, че случи ли се нещо с хората от Съвета, аз ще го третирам като угроза за моята работа и следователно като пряко нарушение на обещанието на майстор Скийв.

Менторът от Перв се облегна назад в креслото си и се вторачи в тавана. Масивният метален винен бокал в ръката му внезапно се смачка, но ако изключим това, той не даде някаква външна изява на чувствата си.

— Ъ-ъ… Куигли? — намесих се плахо. Все още имах в ума си ясния образ на моя език на мястото на винения бокал в Аахзовата длан.

— Да, младежо? — запита домакинът, повдигайки въпросително вежда към мен.

— Какво рече, че ще стане, ако Трофеят бъде върнат?

Главата на Аахз се заизвива бавно, докато погледите ни се срещнаха, само че сега златистите му напръскани очи бяха умислени.

— Е, всъщност нищо не съм казал — изсумтя Куигли, — но туй би променило всичко. Ако плячката се върне, Съветът ще изпадне в екстаз и определено ще се покаже по-добре настроен към Танда… Да, мисля, че щом Трофеят дойде отново при нас, ще мога да намеря някакъв предлог да я освободя.

— Това обещание ли е?

Може и да съм невежа, ала бързо се уча.

Куигли ме оглежда цяла минута, преди да ми отговори.

— Много добре — въздъхна най-подир. — Защо питаш?

Стрелнах с очи Аахз. Левият му клепач бавно намигна, сетне той продължи да изучава тавана.

— Защото — оповестих аз, усещайки как облекчението ме залива — си мисля, че открих начин с един жесток удар да освободим Танда, да запазим работата ти и да спрем войната.