Критична точка

VII

Тенебрийските нощи се оказаха най-тежки за дромианина Аминадабарли. А за хората, които имаха работа с него, докато над тази част на планетата цареше мрак, те бяха още по-тежки. Той просто не можеше да понася хора, които се занимаваха с работа, нямаща пряко отношение към спасяването на сина му. Необуздаваните с нищо емоции бързо го доведоха до мисълта, че хората са най-бездушната и недружелюбна раса в цялата Галактика. Дори усилията на Рич, който непрекъснато му намираше някаква работа, не можеха нищо да променят.

През нощта надигналото се море пое сала с четиримата тенебрийци и ги изхвърли на другия бряг. През това време батискафът се оказа на материка. Подобно на сала той завърши пътешествието си в едно друго езерце, на дъното на друга долчинка, където заседна в плитчината. Изи и приятелят й дромианин се оказаха сякаш в нещо херметично и прилично на замък, обграден с ров, който надеждно препречваше пътя на Бързия.

А вождът се оказа там, където искаше. Само час след като езерцето престана да се изпарява, пещерните жители се появиха, въпреки че през нощта батискафът бе отнесен на значително разстояние от първоначалното си положение.

— Оттук вече морето не се вижда — съобщи Изи.

Появяването на Бързия никак не разтревожи момичето. Тя смяташе, че е в прекрасни отношения с него. Не се развълнува особено и от вестите за нощните приключения на Ник.

Резултатът бе сравнително добър. Ник и Бети, Джон и Джейн се оказаха невредими след преживените изпитания. И те, и картите, и оръжието им оцеляха. Сега трябваше да намерят мястото на лагера им, въпреки че Рекър се съмняваше дали ще намерят нещо от изоставеното си имущество.

— Защо изобщо ги изпратихте да търсят? — намеси се Аминадабарли. — Роботът може да върви по брега със същата скорост, с която те гребат на този проклет и глупав сал. При това салът се намира не в морето, а на сушата. Ако се надявате, че вашите ученици ще свършат поне нещо, защо тогава те да не тръгнат заедно с робота?

— Защото без сала те няма да могат да се доберат до нашите деца. За останалото сте напълно прав. Ако го намерят, те ще трябва да се върнат за сала.

— Разбрах ви — каза дромианинът.

Рекър неволно го погледна. Ако се пресмята по мярката за дромианско търпение, този тип се държеше необикновено любезно. Защо? Но сега нямаше време да анализира тази тема. Ник и спътниците му все още се нуждаеха от непрекъснато наблюдение.

В главата на дромианина се появи някаква мисъл. Той се отправи към каютата си, легна на пода и започна да размишлява за всичко на спокойствие. След два часа, безкрайно доволен от себе си и преизпълнен с още по-голямо чувство на превъзходство над безмозъчните хора, той се отправи към радиокабината, където смяташе да сподели със сина си и момичето от Земята блестящата мисъл, която би трябвало да способства за успешното им и бързо спасяване.

Както винаги, радиокабината беше изпълнена с хора до краен предел. Един непознат за дромианина човек стоеше пред камерата.

— Изи! — викаше той в микрофона. — Разбра ли ме? Попитай сега Бързия: Наистина ли знае кога и къде ще се появят нови реки и хълмове? Попитай го защо не се страхуват да живеят в пещерите, когато скалата може по всяко време да рухне от подземен трус?

— Добре, сега ще запитам — спокойно отговори момичето и лицето й изчезна от екрана.

Разяреният Аминадабарли дори не забеляза това. Тези дребни уродливи душички се осмеляват да присвояват идеи, които се бяха родили в неговия мозък. В случая съвсем не е важно, че той не ги е разработил в детайли. Те трябваше да доведат до същата мисъл, която преди малко изрече земният учен. В това дромианинът беше напълно уверен. Но възможно е хипотезата да е недостатъчно обоснована… Предположението, че пещерните жители са способни почти инстинктивно да прогнозират тектоничната дейност и предварително знаят къде ще бъде отнесен батискафът и затова така бързо са го намерили… е, това звучи някак си неубедително. Така е, каза си той, като поразмисли добре, концепцията е чисто спекулативна. Просто да ти стане жал, че момичето ще си губи напразно времето. Сега той сам ще се заеме с това и ще разкаже на сина си за слабите места на тази хипотеза. А после ще предложи по-перспективен план, но… когато го разработи по-детайлно.

В този миг видя, че и Аминадорнелдо изчезна от екрана. Сигурно е тръгнал с момичето от Земята. Какво пък, не е голяма беда. Все ще измисли нещо. Петнадесетина минути той бе потънал в размишления и почти не чуваше празното дърдорене на хората. После децата се върнаха спокойни и доволни. Изи веднага заговори.

— Струва ми се, че вие се оказахте прав — произнесе тя с детското си гласче. — Те просто се удивиха, че има същества, които не знаят предварително кога ще започнат трусовете или кога ще излезе извън бреговете си дадено езеро и накъде ще се разлее. Дори им беше трудно да ми обяснят по какви признаци го разпознават.

Геофизикът, който разговаряше с нея, и колегите му си размениха бързи погледи.

— Нека все пак се опитат да обяснят! — каза той. — Записвайте това, което казват, и ни го предавайте. Никак не е важно дали сте разбрали нещо, или не. После ние ще използваме учениците на Рекър да изучим динамиката на процесите в кората на планетата!

Да се занимават сега с такива дреболии! Това се оказа свръх търпението на Аминадабарли. Той пренебрегна нормите на вежливост, било земна, било дромианска, и се запромъква във вътрешността на кабината. Обтекаемото му тяло разсече тълпата земни хора като стремителен кораб и застана пред екрана. Веднага, без да обръща внимание на Изи, бързо заговори на сина си, като изпускаше пронизителни звуци, от които земните уши възприемаха само болката. Хората не смееха да го прекъснат. Размерите му и крайниците с по десет остри нокътя на пръстите просто призоваваха за благоразумие дори онези, които не познаваха нрава на тези същества.

Синът му явно се опитваше да вмъкне поне една дума в словесния поток на баща си, но напразно. Възрастният млъкна едва когато изчерпа напълно речника си. Той веднага получи отговор, но вместо дромианчето заговори Изи, разбира се, на родния си език, тъй като човешките гласови връзки не са способни да възпроизведат звуковете на този своеобразен език.

— Мино знае всичко, сър. Доктор Рекър ме помоли да ви кажа и на вас, щом се появите. Вие си тръгнахте от пункта за връзка точно преди да започна предаването. Нещата стоят така: Ник ще се опита преди настъпването на нощта да дойде колкото се може по-близо до нас. А после те ще помъкнат сала по сушата. Бързия каза, че те от вътрешността на морето ще забележат светлината на нашите прожектори. А роботът се отправи обратно в лагера, за да посрещне останалите и да им покаже пътя насам.

Грамадният дромианин първоначално се втрещи, но бързо намери в себе си сили да прояви учтивост и заговори на английски.

— Вие помолихте ли Бързия да обясни как да дойдат от лагера до мястото, където се намирате? — объркано попита той.

— Разбира се. Затова се сети Мино. Аз трябваше по-рано да кажа на доктор Рекър или на някой друг от вас.

Поласкан от съобщението, че това предложение излиза от сина му, Аминадабарли забележимо се успокои. Повечето от присъстващите на разговора хора вътрешно се усъмниха в истинността на думите й. Те знаеха добре на колко години е малкото момче и освен това имаха ясна представа за самата Изи.

— Колко време е необходимо на Ник да ви стигне? — запита Аминадабарли.

— Според Бързия, той ще дойде пешком някъде по пладне.

— А вие не предложихте ли на вожда също да направи подобен сал като Ник?

— Предложих им. Той въобще не можа да си представи какво е това. Ловците от племето ще съберат колкото си искат кожи, но не знаят как да ги направят като чували и… херметични. Не знаят да правят лепило. И аз не зная. Затова Бързия чака Ник да дойде тук със сала си.

— И, разбира се, веднага ще му го отнеме!

— О, какви ги приказвате! Той няма нищо против Ник. Казах му кой е Ник, как роботът е откраднал яйцата в клисурката на хълма; той сякаш се разсърди, но не много. Аз обещах да го науча на всичко което поиска да узнае. Ние с него сме в добри отношения.

Дромианинът не можеше да скрие учудването си.

— Доктор Рекър ли ви посъветва така?

— Не, сама го измислих. По-точно заедно с Мино. Ние сметнахме, че най-правилно е да се сприятелим с пещерните жители. Възможно е те да не успеят да повредят батискафа, ако ни се разсърдят, но така е по-добре.

— Разбирам ви!

Дипломатът беше в известна степен объркан. В края на разговора той бе крайно учтив и тръгна към наблюдателния пункт, където се надяваше да срещне Рекър. Едва грамадното му тяло се източи от радиокабината, и учените заляха момичето с поток въпроси.

През това време четиримата туземци и роботът вървяха на юг и отговаряха на безбройните въпроси от кораба. Дромианинът се удиви, че в тясното пространство на наблюдателния пункт са се събрали толкова много хора и не можа да схване веднага за какво така оживено се спори.

— Защо не опитаме по метода на „засечките“ да определим разстоянието? И в района на скафа, и край лагера вятърът духа по посока на вулкана.

— Възможно е да сте прав, но ние не знаем точната посока. И освен това вятърът може да се мени под въздействие на кориолисовите сили.

— Е, това отклонение на планета като Тенебра ще бъде незначително. Какво ни пречи да определим и обратния азимут. Нали планината е вече обозначена на картата. Следователно, можем да използваме посоката на вятъра и да засечем местоположението на батискафа.

Дромианинът нищо не можеше да разбере от този разговор. Едва след няколко минути загря, че става дума за новооткрит вулкан. Ясно беше, че такъв мощен източник на топлина може да предизвика въздушни потоци дори в прекалено плътната атмосфера на Тенебра.

— А какво ще стане, ако вятърът всяка нощ премества батискафа навътре в материка? — попита той. — Няма ли нашите деца да се окажат близо до вулкана и това да бъде опасно за тях?

— Засега няма нужда да се тревожим. Какъвто и ще да е вятърът вътре в материка, морето все ще бъде главно от вода, така че далеко няма да ги отнесе. Освен това съм готов да се обзаложа, че ако изригването на вулкана не престане, то нито през деня, нито през нощта на много мили от кратера въобще няма да има вода в течно състояние.

Аминадабарли не изчака края на монолога. Беше се появил нов повод да се вълнува, а това той умееше да прави прецизно. Втурна се навън и затича към радиокабината с пълна скорост.

Докато обсъждаха новата сензация, учените бяха оставили децата на спокойствие. Дромианинът не се замисли какво правят те в момента, спят или беседват с пещерните жители, и незабавно смути покоя им.

— Мис Рич! Мино! — завика гръмогласно в микрофона.

Пред екрана се появи Изи и потри с юмручета сънените си очи. Дипломатът не разбра този жест или съвсем дипломатично се направи, че не го разбира.

— Къде е синът ми?

— Спи — обикновено Изи не беше толкова кратка.

— Тогава ще поговоря с тебе. Вие чухте ли какво казаха за вятъра? И за причината да духа?

— Да. Било някакъв си вулкан. Веднага щом чух за него, заспах. Какво има? Нещо ново ли?

— Не е някаква новост. Тези врачки — учените, вашите съотечественици, изведнъж се досетили, че всяка нощ батискафът ще бъде отнасян към вулкана и вас ви заплашва сериозна опасност. Какво мисли за това приятелят ви Бързия?

— Доколкото зная, няколко дни нищо не ни заплашва. Светлината на вулкана не се вижда оттук.

— Вие не го виждате. Важно е какво виждат и мислят туземците. Вие питахте ли Бързия?

— Не. Аз едва преди малко узнах за това. И въобще не ме тревожи. Ако те бяха видели светлината, биха ни казали, защото биха сметнали, че това е роботът. В най-лошия случай ние ще приближим вулкана след няколко тенебрийски дни. Поне няма да е утре.

— Не утре ли? Кой приказва за утрешния ден? Не, за мен е истинска тайна как вие хората сте успели да създадете такава цивилизация? Разумните същества правят планове за бъдещето си! Разбирате ли това?

— Разумните същества не правят прибързани изводи — отряза го момичето, което бе изгубило търпение за първи път след аварията. — Аз не правя планове за вдругиден, щом има възможност утре да ме няма вече тук. Моля ви, кажете на мистър Сакииро да подготви катера за срещата.

Тя се обърна и излезе, по-точно изчезна от полезрението на камерата. Дипломатът бе така поразен, че дори не се разсърди на нейната неучтивост.