Книгата на Хаде

25.

— Айлийн… — Беше му трудно да се задържи във въздуха. Забеляза къщата си в Дъдли, спусна се и се приземи на балкона на стаята си.

— Боли ме — извика тя, докато търкаше краката си.

Калеб я остави върху леглото и погледна тялото й. Айлийн се изпотяваше, беше се свила на кравай и той знаеше причината. Бързо си събу панталона и остана гол. Гледаше я запленен и горд. Членът му също гореше и копнееше за нея. Тя го погледна с лице, покрито с перли пот.

— Калеб…

— Шшт… — Калеб я настани върху възглавницата. — Спокойно — усмихна се нежно. Въздъхна, сбърчи чело и хвана пениса си.

— И теб те боли — забеляза тя и ококори очи.

— Да. Ела тук. — Калеб я изтегли за краката и я постави на своето ниво. Повдигна роклята й с треперещи ръце и я съблече внимателно през главата й. Лежеше гола пред него и той се усмихваше с обожание. Постави ръце до главата й. Косата му падна напред и погали гърдите й. Веднага настръхнаха.

— Мила… Танцувала си с Ноа без бикини — прошепна той и вдигна вежда.

Айлийн изстена и докосна вагината си. Изгаряше я и пулсираше, сякаш имаше нужда в нея да влезе нещо твърдо и голямо. Погледна го и го помоли с очи да я успокои.

— Какво ни става? — попита тя и преглътна с усилие. — Калеб, ела при мен. Влез в мен. — Искаше да се разкрачи, но той беше върху нея, на четири крака. Беше я заклещил.

— Ще ни бележат, álainn — заяви той гордо и отметна косите, които покриваха гърдите й.

— Като Беата и Гуин?

— Да. Ох… по дяволите! — възкликна през зъби. — Като тях.

Тя почти извика при последния спазъм. Боляха я слабините, матката и гърдите.

— Докосни ме, направи нещо с мен — помоли го и започна да го дърпа.

— Спокойно. — Отведе ръката й до своя пенис. Айлийн започна да го масажира нагоре-надолу, а той плъзна огромната си ръка между краката й и започна да я гали там. Тя повдигаше задните си части и той плъзна пръст в нея. — Álainn… Ще ме убиеш, толкова си влажна. — Опря чело в нейното и я целуна нежно, докато вкарваше и изкарваше пръста си от нея.

— Ще получа оргазъм. — Тя почти се разплака от облекчение.

— Не, почакай — помоли я той. Извади пръста си и пъхна в нея два едновременно. Наслади се на усещането, когато почувства, че тя ги притиска. — Горкичката, много ли те боли.

— Да. — Тя повдигна задните си части и прехапа устни. — Изпълни ме, Калеб.

— Така? В тази поза? — попита объркан. Не искаше да я плаши. Тя дори не беше забелязала, че е по гръб, а той беше върху нея.

— Калеб. — Хвана лицето му с другата си ръка. — Не ме е страх от теб. Имам ти доверие. Хайде, унищожи ме. — Облиза врата му и го целуна по рамото.

— Да. Ще те унищожа. — Застана между краката й и насочи пениса си към влажното й влагалище. — Полека — вкара го достатъчно, за да я накара да потрепери.

— Още.

— Почакай.

— Не искам да се владееш, Калеб. Имам… вече имам нужда от теб. — Повдигна задните си части, но той се отдръпна, за да не проникне грубо в нея.

Калеб изръмжа, хвана я за задните части и я залепи за леглото.

— Кротко, хищница такава — успокои я с нежни целувки. — Искаш го грубо ли? — Беше му трудно да диша, отчаяно искаше да се потопи в нея. — Как го искаш? — Проникна в нея още малко, като стисна зъби, за да не излязат неприлични думи от устата му.

— Калеб… — Тя изви шия назад, хвана го за задните части и го бутна към себе си.

— Добре. — С един тласък проникна навътре, до най-дълбоката точка. Айлийн изкрещя и го одраска. — Да, аз също искам да го направя така с теб. — Разкрачи още повече краката й и проникна още по-дълбоко, като плъзна ръце по задника й и го стисна, за да я приближи повече към себе си. Вътрешността й беше гореща и мокра. Айлийн не можеше да помръдне, защото я беше заклещил.

— Харесва ми — въздъхна тя.

— Не искам да те нараня.

— Хвани ме здраво, Калеб. Добре съм.

Калеб я хвана за китките и ги вдигна над главата й. Тя го погледна и очите й блеснаха предизвикателно.

— Не те е страх, нали? — попита той предпазливо. Отново проникна дълбоко в нея.

— Не. Но не ме връзвай. Не ми харесва. — Очите й блеснаха, защото удоволствието ги овлажняваше.

— Няма да те вържа. Няма да те нараня.

— Знам. Не ме е страх от теб. — Повдигна се и го целуна. Ухапа устните му и го дръпна.

— Айлийн, ще те накарам да изпиташ оргазъм толкова пъти, че накрая няма да знаеш дори коя си. — Наведе глава и лапна едното й зърно. Погълна го. Засмука го и го ухапа, като се правеше, че не чува молбите й.

— Не издържам… движи се.

— Това ли искаш? — Започна грубо да се клати. Преплете пръсти с нея и я целуна. Опустошителна целувка. Тя се разтърсваше от удоволствие, смазана от тялото му и без да може да помръдне ръце. Отворена за него и беззащитна. — Ммм… álainn… ти си истински огън.

— Китката… — прошепна и скри лице в гърдите му. — Китката ми гори. Не спирай.

Калеб погледна китката й и го видя. Вечният възел беше започнал да се появява от вътрешната страна на китката й. Красив, съвършен вечен възел пареше леко кожата й. В средата му имаше зелен скъпоценен камък. Цветът на неговите очи.

Айлийн започна да плаче и поиска да се отскубне от своя любовник, но той не й позволи.

— Боли ме… — изхлипа тя.

Калеб проникна в нея още по-дълбоко. В този момент поставяха белег и на неговата китка, само че неговият скъпоценен камък беше лилав, като очите на Айлийн.

— Готово, мила — утешаваше я, докато навлизаше в нея докрай. — Готово… вече не боли.

— Да.

— Не — отвърна той и потърси устните й. Болката беше изчезнала. — Готово, слънчице. — Когато Айлийн го погледна през сълзи, разбра, че двамата са придобили нещо по време на тази прелюдия. — Айлийн… моята Айлийн. Толкова си красива… Толкова нежна… Недей да плачеш.

— Калеб, подлудяваш ме. — Спогледаха се. Разпознаха се. Оцениха се. Покорно приеха онова, което съществуваше между тях. Той целуна сълзите й и постави върху бузата й лека като пеперуда целувка.

— Ти ме учиш как да чувствам — прошепна той, проникна отново в нея и престана да се движи.

— И харесва ли ти? Хубаво ли е?

— Да — усмихна се открито и изпълни стаята със светлина. — Харесва ми.

— Добре. — Тя преплете здраво пръсти с неговите. — Не спирай — помоли го, стегна мускули и повдигна задните си части.

— Няма. — Калеб не пусна ръцете й, движеше се все по-бързо.

Айлийн заби кучешките си зъби в шията му, започнаха конвулсиите й около неговия член и той се изпразни в нея, като я напълни със сперма. Когато спазмите престанаха и Калеб се отпусна върху нея, и двамата дишаха учестено. Сърцата им отекваха в главите. Тя се наведе към ухото му.

— Беше невероятно.

Калеб вдигна глава.

— Не сме свършили — каза й той и излезе бавно от нея.

— Не?

— Не, мила. Недей да се движиш — нареди той.

Айлийн въздъхна в екстаз.

— Сякаш бих могла да помръдна — прошепна тя и погледна белега на китката си. Беше толкова красив. И беше неин.

Калеб влезе в банята и донесе една мокра хавлия. Коленичи между краката й и поднесе кърпата към слабините й, за да я почисти и погали.

— Какво правиш? — попита тя и се изчерви.

— Сега нищо. Но искам да ти направя нещо. — Прегърна коленете й и вдигна краката й.

— Не, Калеб.

— Ще ти хареса, мила. Срам ли те е да те гледам така? За мен е очарователно. Достави ми това удоволствие.

Айлийн видя как той отново получава ерекция.

— Не е това, просто…

Не можа да продължа. Калеб наведе глава и започна да ближе най-интимните й части. Айлийн се опита да го отблъсне, но когато той вкара езика си в нея, се отпусна на леглото, хвана го за косата и го привлече към себе си.

— Какво… правиш с мен? — изхлипа тя. Не си беше представяла, че може да изпита такова удоволствие.

— Това, което исках да направя с теб още в първия момент, когато те видях. Да почувствам вкуса ти. — Облиза я продължително, от горе до долу, а тя стисна косата му още по-силно. После засмука и облиза клитора й. — Разтопи се в устата ми… — каза и се изправи, изпълнен с удоволствие. — Ще правя това с теб всеки ден — увери я и я обърна по корем.

Айлийн беше омаломощена. Лежеше разбита върху леглото.

— Мога всичко да направя с теб сега — прошепна той, застана зад гърба й и разтвори леко краката й. — Кротка и послушна. Какво искаш да направя с теб, Айлийн?

— Всичко. Имам ти доверие.

Калеб се почувства добре.

— Ти си виновна. Караш ме да бъда ненаситен. — Разкрачи я. — Сгъни крака си, слънчице.

— Искаш да го направиш отзад ли? — попита тя с пламнало лице.

— Искам да ме поемеш толкова дълбоко, че една част от мен да остане завинаги в теб — прошепна той, ухапа задните й части и я погали между краката. — Искаш ли? Ó furrain!97

— Да, мога — увери го тя.

— Ще се опитам да не те нараня — успокои я той, изправи се и взе една възглавница. — Вдигни си коремчето. — Постави възглавницата под нея и така повдигна още повече задника й. После я целуна. — Обожавам дупето ти. Разтвори си още малко краката. Така.

Застана зад нея и проникна внимателно.

— Добре ли си? — попита той и се плъзна по-дълбоко.

— Да… да — Айлийн сграбчи чаршафа. — Още.

— Още? Beil feum agad air?98

— Да, това искам. — Тя почувства гърдите му върху гърба си и усети как отпуска цялата си тежест върху нея. — О, да. Tha feum agaim air a sin.99

— От какво имаш нужда? Как го искаш? — Калеб продължаваше да прониква по-дълбоко. Погали тила й с нос. — Можеш ли още?

— Gobha100 — нареди тя и раздвижи задните си части.

— По-дълбоко? — Калеб искаше да вие. Промуши ръката си под ханша й и я погали между краката, докато проникваше в нея. С другата ръка притисна една от гърдите й и започна да я масажира.

Айлийн стенеше. Само това можеше да прави. Усещаше го целия в себе си. Той я прегръщаше така силно, че едва си поемаше дъх. Прокарваше си път в нея и достигаше със своите тласъци там, където никой никога не беше възможно да е достигал.

Тя вдигна ръце и ги обви около шията му.

Калеб отметна косата от тила й и заби кучешките си зъби в югуларната й вена.

Изпитаха толкова мощен оргазъм, че се строполиха изтощени.

Безспорно, мислеше си Айлийн, докато затваряше доволно очи, истинска нощ на огън и клади.

След няколко часа Калеб, подпрян на ръката си, гледаше как Айлийн спи. Галеше кожата й, косата й, устните й. Усмихваше се, когато тя движеше устните си, щом усетеше лекия му допир.

Сега Айлийн беше неговият свят, неговият живот, неговото съществуване. Всичко.

Нямаше да позволи нищо и никой да я нарани. Той беше първият, щеше да я пази и закриля. Хвана китката й и докосна вечния възел, с който ги бяха белязали.

Върху китката. За да му припомня колко лошо се беше държал с нея в началото.

Беше действал като дивак. Неотстъпчив и брутален. Но тя му беше върнала здравия разум, нежността, всичко онова, от което сам се беше лишил, за да защитава своите събратя. За да не допуска повече грешки, за да не сбърка отново.

Ти си бил само едно дете, беше му казала Айлийн. Тя и нейните думи бяха започнали да лекуват болката му, да го утешават и само защото беше постигнала нещо подобно, щеше да я обича цял живот.

Целуна белега и постави ръката й върху бузата си, за да погали наболата му брада. Чувстваше се силен и могъщ винаги когато тя го хранеше.

Не можеше да живее с мисълта, че Самаел и Микаил са още живи и ще я преследват. Можеше да разреши този проблем само по един начин. Като ги намери и убие, като сложи край на живота на тези негодници, които бяха преминали на страната на злите сили.

Някаква светлина започна да мига на масата. Телефонът му. Калеб се намръщи. Беше Каал. Вдигна телефона.

— Какво има, Каал?

— Защо говориш толкова тихо?

— Каал… — каза той усмихнат, приятелят му го предизвикваше. — Кажи какво има.

— Току-що открихме къде живее Самаел.

Калеб се сепна.

— Къде?

— В пещерите на Гластънбъри101. И знаеш ли какво?

— Казвай.

— Микаил и още няколко от техните хора са с него. Истинска шайка, човече.

— Ти къде си?

— Пътувам натам.

— Добре. Ще се видим там след половин час.

— До скоро. Ще се обадя на Мену.

— Добре.

Да. Беше ги открил. Нямаше да ги остави да се измъкнат отново.

Погледна пак Айлийн. Обу си панталона и ботушите.

След това отново се наведе над нея. Господи, беше прекрасна. Със сигурност щеше да му се разсърди, ако не го откриеше до себе си, когато се събуди. Не искаше да я притеснява. Чувстваше се по-добре от всякога, готов на всичко. Когато хванеше Микаил и Самаел, и двамата щяха да се успокоят. Той нямаше да се страхува за нея, тя също нямаше да се страхува за него. Проблемът щеше да се разреши.

Погали я и я целуна нежно по бузата. След това прошепна в ухото й:

— Това, което ще направя, го правя за нас, álainn. Chain eil fhios a chaoidh dhut air meud mo ghaoil dhut.102

Обърна се и скочи през прозореца, за да търси враговете си.

Над равнинния пейзаж на Гластънбъри се издигаше едно възвишение, наречено Хълмът Гластънбъри. Самаел беше избрал много добре къде да се скрие, тъй като в град, изпълнен с мистика и легенди като този, един тайнствен готически персонаж щеше да остане незабелязан. Хората от града бяха свикнали да виждат чудаци, маскирани като рицари на кръглата маса, жрици и други подобни, защото се говореше, че в този хълм е скрит Светият граал, и защото легендите посочваха това място като вратата към Авалон.

Кацна на земята и стъпи здраво, за да не се подхлъзне. Всичко беше потънало в абсолютно спокойствие. Очакваше да усети присъствието на Каал и Мену, но за момента дори във въздуха не се носеше техният аромат. Всъщност те трябваше да са пристигнали много преди него, а там нямаше никой освен една самотна птица.

Помисли си колко странно е всичко това, когато чу сатанински смях зад гърба си. Калеб се сепна и веднага се обърна, за да се изправи лице в лице със Самаел.

Не успя да подреди мислите си, но първото, което осъзна беше, че са му устроили капан. Второто, че Айлийн се намира в опасност. Както и Дана.

— Здравей, Калеб. — Гласът на Самаел беше студен, без никакво вълнение.

Калеб повдигна горната си устна, показа му кучешките си зъби и изръмжа като лъв. Искаше да му откъсне главата. Самаел очевидно се беше превърнал във вампир. Очите му бяха станали червени, кожата му беше загубила цвета си, косата му беше бяла като сняг, а вените по лицето му синееха. И миришеше. Миришеше на развалени яйца, на сяра.

— Предполагам, вече знаеш, че не си говорил с Каал — усмихна се самодоволно и му показа неговия мобилен телефон. — Хубаво е, че не разговаряте телепатично и сте принудени да използвате тези устройства, които, за късмет, винаги могат да се манипулират. — Показа устройство, подобно на микрофон, което беше включено към апарата.

— Устройство за промяна на гласа — промърмори Калеб и се прокле.

— Умно момче. Кажи ми, Калеб, прекъснах ли нещо, когато ти се обадих? Беше ли й хубаво на Айлийн с теб тази нощ? Вече колко пъти я изчука?

Самият факт, че Самаел произнесе името на неговата cáraid, го побърка. Нахвърли се върху него и извади ножа си, за да го забие в сърцето му.

Айлийн скочи изведнъж от леглото. Потна и притеснена. Разтревожена. Потърси ръката на Калеб, но докосна само кувертюрата. Искаше да се притисне в него и да се успокои, но го нямаше.

Огледа стаята и забеляза, че вратите на балкона са отворени. Докосна студената си кожа и я разтърка, за да я затопли. Стана и облече една копринена нощница.

— Калеб? — попита учудена и отново седна на леглото.

— Да, мила?

Айлийн се прикри с чаршафа и се изправи. Завъртя се. Търсеше откъде идва този глас. Защото не й беше отговорил Калеб.

При нея беше Микаил.

Присви очи и го видя. Седеше върху шкафа, скрит сред сенките. Държеше нещо в ръцете си и го беше насочил към нея.

— Усмихни се на камерата, дъще — заповяда й подигравателно. — Калеб те гледа.

Преди Калеб да забие ножа си в него и да го превърне в пепел, Самаел ловко постави телефона си пред него и му показа директната видеовръзка, която Микаил беше осъществил.

— Внимавай, Калеб. Или ще ти се наложи да видиш как прерязва гърлото на тази прелест.

Калеб, погледна екрана и сърцето му се смрази. Микаил беше хванал Айлийн за косата и я разтърсваше силно. Тя не се съпротивляваше, защото Микаил й казваше:

— През ум да не ти минава, красавице. Хванали сме Калеб и само да се опиташ да ме нападнеш, ще го убия. Чу ли? — Облиза похотливо лицето й, а тя се отдръпна и стисна силно очи.

— Да, чух те — процеди тя през зъби. — Къде е? Къде го държите?

— В добри ръце е.

— Кучи сине!

— Не обиждай баба си — засмя се той зловещо. Дръпна ръката й и Айлийн изстена от болка. — Какво е това? — Погледна белега. — Татуировка ли си си направила? Станала си непокорна дъщеря? — Поклати глава. — Не, не, мила. Татко ще те вкара в пътя.

— Това е вечен възел — усмихна се един мъж, опрян на перилата на балкона. — Вече са белязани.

— Ти… — възкликна Айлийн. — Ти си Дюбв… член на Съвета от Уолсоу.

— Да, кучко. Едно на нула за теб.

— Страхлив предател… — изкрещя тя и остави кучешките си зъби да се удължат.

— Жена с характер — измърмори друг глас.

— Финбар — сряза го Айлийн. — Как можахте? Къде е Калеб?

— Това няма значение. — Той сви рамене.

— Къде е? — Лилавите й очи потъмняха, а енергията й избухна и пръсна прозорците на парчета.

— Бързо. Да я изведем оттук — заповяда изненадан Микаил.

Бутна я към Финбар, той я сграбчи и скочи с нея през балкона.