Градът на нощната страна

12.

В зависимост от това, което знаете за Епиметей и планетологията като цяло, може би се чудите защо исках да я застрелям или — ако сте малко по-добре запознати с проблема — защо не я застрелях. Ще се спра на втория въпрос.

Не я застрелях, защото ако го бях направила, никога нямаше да се измъкна жива от града. Вероятно нямаше да се измъкна жива и от къщата. А онези идиоти в ЕИПИ можеше да са толкова тъпи, че да продължат и без нея. Нуждаех се от не толкова директен подход.

Що се отнася до това защо трябваше да бъде застреляна, помислете за малко.

Епиметей има диаметър 9056 километра и плътност седем грама на кубически сантиметър. Едно грубо изчисление с ограничените възможности на машинката в главата ми изведе обща маса от двайсет и шест по десет на дванайсета тона, макар че може и да съм сбъркала някъде. Във всеки случай говорим за трилиони тонове маса. Говорим за много тънка кора, която се върти със скорост 138 сантиметра на ден, на ширината на града.

Признавам, че скоростта не е голяма. Ако се намирате в такси, което се движи със същата скорост, и се блъснете в бетонна стена, вероятно ще се измъкнете напълно невредими. Може би дори на таксито няма да му има нищо. Но таксито е с корпус от фибри и керамика, конструирано да издържа на натоварвания, а масата му е не повече от половин тон. Планетата е сложна динамична система с огромна маса.

Да предположим, че заложат заряд, който съвсем точно да противодейства на инерцията на планетата. Къде ще го разположат?

На повърхността вероятно — или на малка дълбочина.

Смятате ли, че ще спре ядрото на планетата? Или мантията, която също не е съвсем твърда?

Не, по дяволите, кората ще се откъсне от мантията и нищо чудно да се разпадне напълно. На Епиметей кората пък си е достатъчно тънка и крехка, надупчена от вулкани, особено по хода на тектоничните разломи. Защото ако повечето планети имат най-много дузина континентални плочи, на Епиметей, заради горещата ѝ вътрешност, те са хиляди.

Ако искате да преустановите въртенето на една планета, преди това трябва да я завържете с нещо много по-здраво от горещи скали и гравитация. В сегашния ѝ вид един достатъчно мощен заряд щеше да запрати няколко плочи към останалите и да пробие огромна дупка в кората — и то ако имахме късмет.

По-вероятно бе да изпари на място част от кората. Не съм чувала насочените термоядрени заряди да са особено надеждни и предсказуеми.

Да не забравяме естествено за верижната реакция.

Но да се върнем към споменатия заряд. Той отделя за кратко време огромно количество енергия. Теоретично по-голямата ѝ част би била кинетична енергия, насочена срещу ротацията на планетата. Част от нея ще е светлина и топлина — ужасно много топлина.

И тази кинетична енергия ще се сблъска с кинетичната енергия на планетата. Когато двете сили се срещнат, те не се неутрализират, заради една малка подробност, наречена Закон за запазване на енергията, който може да не се прилага във всички случаи, но е придружен от доброто старо правило на палеца, когато става дума за системи в нормално пространство, притежаващи голяма площ и ниска енергия — каквато е планетната повърхност. Ако двете кинетични енергии са съвършено еднакви, движещата се маса ще спре, но енергията няма да изчезне. Тя само ще смени вида си. В конкретния случай ще се превърне в топлина.

И така, току-що добавихте неизвестно, но огромно количество топлина към планетата Епиметей, която и без това е много млада, гореща и радиоактивна — все причини, заради които е обитаема само нощната ѝ страна.

Епиметей е третата планета на Ета Кас А. Някога да сте чували за втората планета? Така и не можаха да се споразумеят за име, защото най-подходящото — Вулкан — вече беше заето. Откак се помня, я наричат Втора и нищо повече.

Тя е разтопена. И не заради близостта си до слънцето. По-скоро наподобява изгубил контрол термоядрен реактор. Докато се е формирала и е била съвсем течна, голяма част от радиоактивните елементи са се спуснали към ядрото и са достигнали там критична концентрация. Недостатъчна за взрив, но верижните реакции продължават и сега и цялата планета ще остане течна още много-много години. Да не говорим за нездравословните продукти от ядрения разпад — макар че вероятно повечето от тях въобще не достигат повърхността.

Та добавете топлина и Епиметей вероятно също ще се втечни. По дяволите — цялата планета е натъпкана с уран, торий и други радиоактивни елементи — тъкмо затова има толкова много мини. Още малко топлина и сътресение и тези елементи ще се раздвижат — ще започнат да се спускат към ядрото и да се скупчват там. Критична маса в самото ядро, която само чака фитила, за да се превърне в океан от радиоактивна лава.

Не знаех дали зарядът, за който говореше Накада, щеше да предизвика всичко това, дали щеше да започне верижна реакция, но със сигурност не бих искала да съм пряк свидетел на този експеримент. Най-малкото можеше да се очакват силни трусове и нови вулкани.

Трябва да си кръгъл идиот, за да не предвидиш тези неща.

Как можех да си обясня поведението на Саюри? Вярно, тя бе израснала на Прометей, където кората е по-дебела и стабилна, планетата се върти нормално и прочее, но защо не бе проучила тукашните особености, преди да се съгласи да финансира подобен план? Дори да бе твърде мързелива, за да осмисли тази информация, би могла да си позволи най-добрите импланти на планетата, които да свършат тази работа вместо нея.

Или просто си въобразяваше, че планът ѝ ще успее въпреки всичко, също като в онези начинания с генентомите и психобактериите? Знаех, че има склонността да игнорира неприятните подробности, но можеше ли да игнорира и опасностите?

Всъщност кой твърдеше, че ги игнорира? Сигурно щеше да наблюдава своя малък експеримент от орбита, така че поне нейният живот не бе застрашен, нито я беше грижа, ако се провали. И преди бе проявявала подобни самоунищожителни наклонности, така че не беше трудно да повярвам в това. Нищо чудно да обичаше хазарта, особено след като щеше да наблюдава фойерверките от безопасно разстояние.

В края на краищата тя навярно беше ядосана на нашата малка планета. Епиметей не беше неин дом, а място, където бе пратена в изгнаничество. Разрушаването на цяла една планета би било достатъчно грандиозен начин да изрази обидата си, че са я пратили в изгнание.

Не искам да твърдя, че го мислеше съзнателно, или поне се надявах, че не е така, но дълбоко в подсъзнанието си тя навярно все още беше разглезеното дете отпреди двайсетина години. Ето защо, след като обмислих всички тези неща, вече можех да си обясня как е могла така лесно да приеме подобен идиотски план.

Което не обясняваше идиотията на онези в ЕИПИ.

Може би имаше и други неща, които не знаех. Може да бях схванала погрешно целия план, или Накада го бе разбрала погрешно и го бе предала по същия начин на мен. Може би идеята на учените всъщност беше да приплъзнат континенталната плоча, на която бе построен Нощният град, обратно към неогряната страна, като ледоразбивач в старите филми — но дори така идеята ми се струваше доста опасна.

Може би бяха подготвили предпазни мерки. Може би знаеха как да се освободят от прекомерната топлина и да запазят целостта на кората. Може би щяха да заложат заряда на необходимата дълбочина в кората и да направят нещо там.

Защото имаше още нещо, за което Саюри Накада не си даваше сметка. Ако по някакъв начин успееш да спреш въртенето на планетата — без да чупиш нищо, без дори да изплискаш нечий чай — все още няма да си спасил Нощния град. Имаше си конкретна причина планетната ротация да е нарушена. Ядрото бе разположено ексцентрично и рано или късно щеше да се завърти така, че тънката страна на мантията да се обърне към Ета Кас А. Ако планетата застинеше неподвижно в сегашното си положение, след време щеше да се завърти отново — или по-скоро да се люшне.

Дали наистина щеше да стане така? Нямаше начин да го разбера предварително, най-малкото поне докато скитосвам по улиците.

А дори планетата да се завъртеше отново, колко време щеше да продължи това? Планетите притежават огромна инерция. Те са бавни. Възможно бе да изминат хилядолетия, преди градът да промени местоположението си. Ако бе така, тогава възобновяването на ротацията нямаше да е чак толкова голям проблем.

А може би щеше?

Всичко това беше твърде сложно за мен. В края на краищата не съм планетолог. Не съм и физик. Трябваше ми още информация.

Но пък нали съм детектив. От мен се очаква да научавам различни неща и да ги сглобявам в цялостна картина.

Като че ли за момента имах само две възможности. Да се върна у дома, да се включа в компютъра и да се натъпча с информация по планетология, за да се опитам да разбера какво, по дяволите, се мъчат да направят Накада и ЕИПИ, а после да се върна при нея по-подготвена и да го обсъдим. Или да отскоча до института и да попитам някого там.

Ако се съдеше по начина, по който ме посрещнаха на откритата им линия, щеше да е най-добре да отида лично. Очевидно никой не желаеше да говори с мен.

Нямаше обаче да им е толкова лесно да ми откажат един малък разговор, когато се явя лично. Не съм образ от екрана, който да изключат, не можеха и да ми пробутват холограми и симове или да импровизират с разни други трикове.

Да не говорим, че е трудно да игнорираш човек, когато ти завира пистолет в лицето. Макар че се надявах да не се налага да стигаме дотам. Досега номерът минаваше, но все някога някой щеше да повика полиция и щях да загазя. Или да се досети, че е блъф. Защото наистина бе така. Никога не съм искала да застрелвам някого. Говоря за човешко същество, не за онази проклета камера.

Разбира се, хората в института едва ли щяха да го знаят. А на живо пистолетът е доста по-убедително средство от всякакви други доводи.

Институтът за планетни изследвания бе разположен близо до Портала, та да могат лесно да пращат хора и машини в кратера, а преминаващите миньори да оставят образци или да съобщават какво ново са видели в недрата на планетата. Не бях ходила там от години, не че през това време бях видяла широкия свят, защото предимно съзерцавах стените на офиса си, така че разходката щеше да е приятна промяна.

Пък и винаги е по-добре да питаш човек, който знае правилните отговори, отколкото да се мъчиш да стигнеш до тях сам.

Стига естествено да пожелае да ти ги каже. Така че от мен се искаше да разбудя това желание. Ето къде моят верен сони-ремингтън щеше да влезе в играта.

Повиках такси и когато дойде, му казах да ме откара в ЕИПИ.