Франкенщайн (Или новият Прометей)

ПЪРВО ПИСМО

Англия, за мисис Савил

Санкт Петербург, 11 декември 17…

Ще се зарадваш, като научиш, че началото на едно начинание, което ти очакваше с такива мрачни предчувствия, не бе съпътствувано от никакви злополуки. Пристигнах тук вчера и първата ми грижа е да уверя милата си сестра, че съм добре и вярвам все по-силно в успеха на своето дело.

Вече съм далеч на север от Лондон; а като се разхождам по улиците на Петербург, усещам как студеният северен вятър милва страните ми и това ме ободрява и изпълва с наслада. Ще разбереш ли какво чувствувам? Този вятър, идващ от местата, към които се стремя, ме кара да предвкусвам онзи леден простор. Въодушевени от многообещаващия полъх, моите мечти стават още по-пламенни и по-живи. Напразно опитвам да убедя самия себе си, че полюсът се владее от ледове и самота; във въображението си всеки път го виждам като царство на красота и радост. Там, Маргарет, слънцето никога не залязва; широкият му диск се плъзга по хоризонта и разпръсква вечно великолепие. Там — ще ми разрешиш, сестричке, да се доверя на предишни мореплаватели — няма сняг, нито мраз и след като преплуваме спокойното море, вятърът ще ни отвее върху места, несравними по красота и приказ с всичко на обитаемата земя. Техните богатства и природа може да се окажат безпримерни, както без съмнение и небесните тела в онези неоткрити, откъснати от света земи. Какво ли не е възможно в страната на вечната светлина! Може би ще открия там чудната сила, която привлича стрелката на компаса, или ще сложа ред в хилядите астрономически наблюдения; една такава експедиция е достатъчна, за да се обясни веднъж за винаги тяхната привидна противоречивост. Ще заситя своето алчно любопитство с една част от света, която никой досега не е познал, и ще се разходя по една земя, където още не е стъпвал човешки крак. Това са моите съблазни и те са достатъчни, за да победят страха от опасностите и смъртта и да ме склонят да предприема това трудно пътешествие с радостта на дете, което тръгва в лодка с другарчетата си на откривателска експедиция по родната река. А ако всички тези предположения се окажат погрешни, не можеш да отречеш неоценимата услуга, която ще направя на идните поколения, като открия път през полюса за онези страни, до които понастоящем са необходими месеци, за да се стигне, или ако разкрия тайната на магнита, което, ако е постижимо, може да се осъществи единствено посредством едно подобно начинание.

Тези разсъждения разпръснаха тревогата, с която започнах това писмо, и усещам как сърцето ми гори от ентусиазъм, той ме извисява нагоре, чак до небесата; нищо не допринася така за успокояването на духа, както непоколебимата цел — точка, върху която душата фокусира интелектуалния си поглед. Тази експедиция е светлата мечта на моите юношески години. Четях ненаситно пътеписите за разни плавания, целящи достигането на северния Тих Океан през полярните морета. Може би си спомняш, че цялата библиотека на добрия ни чичо Томас се състоеше от пътеписи за различни откривателски пътешествия. Образованието ми беше занемарено, но аз страстно обичах да чета. Разучавах тези томчета и денем, и нощем и колкото повече се запознавах с тях, толкова повече у мен се засилваше разочарованието, познато ми от дете, когато научих, че предсмъртната молба на моя баща била чичо ми да не допуска да се посветя на мореплаването.

Тези видения обаче се разпръснаха, щом започнах да чета поезия, която омая душата ми и я извиси до небесата. Аз също станах поет и цяла година живях в рай, създаден от самия мен; представях си, че може би и аз ще заслужа един ден кътче в храма, посветен на Омир и Шекспир. Ти знаеш добре за неуспеха ми, знаеш колко тежко изживях разочарованието. Но по същото време наследих състоянието на братовчед ни и мислите ми се върнаха в предишното русло.

Шест години изминаха, откак замислих това пътуване. Мога да си припомня дори часа, в който реших да се посветя на тази велика цел. Като начало започнах да калявам тялото си на трудности. Придружавах китоловци на няколко експедиции в северните морета; доброволно се подлагах на студ, глад, жажда и безсъние, през деня често работех повече от обикновените моряци, а нощите отделях да изучавам математика, медицина и онези области на физическите науки, от които мореплавателят би извлякъл най-голяма практическа полза. На два пъти се хващах като трети капитан на един гренландски китоловен кораб и превъзходно се справях с работата. Трябва да призная, че се почувствувах горд, когато капитанът ме повиши в капитан втори ранг и най-искрено ме покани да остана при него на служба — толкова високо ценеше моята работа.

Кажи сега, мила Маргарет, не заслужавам ли да постигна някаква велика цел? Животът ми можеше да протече в охолство и разкош, но аз предпочетох славата пред всяко изкушение, което богатството изпречваше на пътя ми. О, ако можех да дочуя поне един насърчителен глас! Смелостта и решимостта ми са непоколебими, ала надеждите ми постоянно се менят, а духът ми често е подтиснат. Ще потегля на дълго и трудно плаване, в което ще трябва да призовавам на помощ цялата си издръжливост, а ако ме връхлети беда, от мен ще се очаква не само да повдигам духа на другите, но понякога, когато те се предадат, сам да си вдъхвам сили.

Сезонът е най-подходящият за пътуване през Русия. Русите препускат по снега с шейните си; в тях е приятно и според мен далеч по-удобно, отколкото в английските карети. Студът не е нетърпим, ако се увиеш добре с кожи; вече възприех това облекло, защото не е все едно да се движиш по палубата и да стоиш с часове на едно място. Без движение кръвта едва не замръзва във вените. Нямам намерение да се простя с живота си по време на етапното пътуване от Петербург до Архангелск.

Ще тръгна за този град след две или три седмици; намерението ми е да наема там кораб, нещо, което не е трудно, като платиш на собственика застраховка, и да набера моряци измежду опитните китоловци. Не възнамерявам да вдигна платна преди месец юни; а кога ще се завърна? Ах, скъпа сестричке, как да отговоря на този въпрос? Ако ме чака успех, ще минат много, много месеци, може би години, преди двамата с теб да се видим отново. А не успея ли, ще ме видиш или много скоро, или никога.

Сбогом, моя скъпа, прекрасна Маргарет. Дано небето те отрупа с благословии, а мен да опази, та да мога отново и отново да ти засвидетелствувам своята признателност за цялата ти обич и доброта.

Твой любещ брат

Р. Уолтън