Франкенщайн (Или новият Прометей)

ГЛАВА XIV

Доста време измина, преди да науча историята на моите приятели. Тя щеше неизбежно да ме изненада, защото много от обстоятелствата бяха интересни и невероятни за едно толкова неопитно същество като мен.

Старецът се казваше дьо Ласей. Произлизаше от добро френско семейство и дълго бе живял във Франция в охолство, уважаван от висшестоящите и обичан от равните на себе си. Синът му трябвало да постъпи на военна служба, а Агата заемала достойно място сред дамите във висшето общество. Няколко месеца преди да се появя, те още живеели в голям и богат град, наречен Париж, заобиколени от приятели и разполагащи с всички блага, които могат да набавят добродетелите, образованият ум и изисканият вкус в съчетание с добри доходи.

Причината за тяхната беда се оказа бащата на Сафи. Той бил турски търговец, живял дълги години в Париж, но изведнъж, по непонятни за мен причини, станал неизгоден на правителството. Бил арестуван и хвърлен в затвора същия ден, когато Сафи пристигнала при него от Константинопол. Осъдили го на смърт. Несправедливостта на присъдата била очевидна, цял Париж се възмутил и всички били на мнение, че причината е по-скоро вярата и богатството му, отколкото приписаното му престъпление.

По една случайност Феликс присъствувал на делото; той не можал да сдържи ужаса и възмущението си, когато чул решението на съда; дал на място тържествен обет да го спаси и започнал да търси начини. След многобройни неуспешни опити да проникне в затвора, най-сетне открил един прозорец с дебели решетки в неохраняваната му част, през който в килията на злочестия мохамеданин прониквала светлина; окован във вериги, той очаквал, обзет от отчаяние, изпълнението на жестоката присъда. Феликс отишъл през нощта под прозореца и известил затворника за намерението си. Турчинът, изненадан, но зарадван, направил всичко, за да разпали усърдието на спасителя си с обещания за щедро възнаграждение и богатство. Феликс презрително отхвърлил предложенията, но като съзрял прелестната Сафи, на която разрешили да посети баща си и която с жестове му изразила признателността си, младежът се съгласил, че затворникът действително притежава едно съкровище, което стократно би възнаградило неговите усилия и риск.

Турчинът веднага забелязал какво впечатление е направила дъщеря му на Феликс и се опитал да го заинтересува още по-силно с обещанието да му я даде за жена веднага щом се измъкне от затвора на безопасно място. Деликатният Феликс не можел да приеме предложението, но започнал да мечтае като за най-висше щастие това събитие да се случи.

През следващите дни, докато траела подготовката за бягството на търговеца, усърдието на Феликс било разпалено още повече от няколкото писма, които получил от това прелестно момиче, намерило начин да се изразява на езика на възлюбения си с помощта на един стар прислужник на баща й, който разбирал френски. Тя му благодаряла с най-горещи думи за услугата, която възнамерявал да окаже на баща й, и в същото време горчиво оплаквала собствената си съдба.

Имам копия от тези писма, защото открих начин по време на престоя си в укритието да си набавя всичко, необходимо за писане; а писмата често се намираха в ръцете на Феликс или Агата. Преди да си тръгна, ще ти ги дам като доказателство за истинността на моя разказ; ала сега слънцето вече залязва и времето ще ми стигне само да ти преразкажа смисъла им.

Сафи пише, че майка й била покръстена арабка, открадната и заробена от турците; с красотата си тя успяла да плени сърцето на баща й и той се оженил за нея. Младото момиче говори с голямо въодушевление за майка си, която, родена свободна, презирала наложеното й робство и възпитала дъщеря си в догмите на своята религия, научила я да се стреми към интелектуално съвършенство и независимост на духа, непозволени на жените мюсюлманки. Майката умира, но уроците й се запечатват завинаги в сърцето на Сафи. Мисълта за завръщане в Азия й се струва непоносима — там тя ще бъде затворена между стените на някой харем н единствените занимания, които ще й бъдат позволени, са детински развлечения, чужди на полетите на душата й, възпитана в духа на възвишени идеи и благородни стремежи. Съблазнява я мисълта да се омъжи за християнин и да остане в страна, където на жените е позволено да заемат място в обществото.

Денят на екзекуцията бил насрочен, но предната нощ турчинът избягал от затвора и преди изгрев слънце бил на много левги далеч от Париж. Феликс набавил паспорти на свое име и на името на сестра си и баща си. Той споделил плановете си с баща си, който подпомогнал заговора, като напуснал къщата си под предлог, че заминава на пътешествие, и се укрил заедно с дъщеря си в глухите парижки покрайнини.

Феликс прекарал бегълците през Франция до Лион и през Мон-Сени до Ливорно, където търговецът решил да изчака подходяща възможност да премине в турските владения.

Сафи решила да остане с баща си, докато той отпътува, а турчинът още веднъж повторил обещанието си да я даде за жена на спасителя си; така че Феликс бил с тях, в очакване на това събитие, като междувременно се наслаждавал на компанията на своята арабка, която му изразила искрената си нежна любов. Те разговаряли с помощта на преводач, а понякога само с погледи; Сафи му пеела вълшебните мелодии на родната си страна.

Турчинът поощрявал тази близост и насърчавал надеждите на младите влюбени, ала в сърцето си кроял други планове. На него му била омразна мисълта, че дъщеря му може да се свърже с християнин, но се страхувал да покаже хладното си отношение към Феликс, защото все още бил във властта на спасителя си, който можел да го издаде на италианските власти. Той обмислял хиляди планове как да продължи измамата, докато Феликс все още му е нужен, и как тайно да отведе дъщеря си, когато потегли. Новините от Париж помогнали на кроежите му.

Френското правителство, вбесено от бягството на жертвата си, не щадяло усилия да я открие и накаже спасителя. Заговорът на Феликс бил разкрит много бързо и дьо Ласей и Агата били хвърлени в затвора. Вестта за това стигнала до Феликс и го пробудила от блажения му сън. Слепият му баща и милата сестра лежат във влажна тъмница, а той се наслаждава на свободата и на близостта на любимото момиче. Тази мисъл го измъчвала жестоко. Той се уговорил набързо с турчина да скрие Сафи в един манастир в Ливорно, ако онзи намери подходящ случай да избяга, преди Феликс да се е завърнал в Италия, след което се разделил с прекрасната арабка и забързал към Париж да се предаде в ръцете на правосъдието, надявайки се по този начин да освободи дьо Ласей и Агата.

Но не успял. Държали ги пет месеца в затвора, преди да започне следствието, в резултат на което конфискували имуществото им и ги прогонили завинаги от родната им страна.

Тогава те се заселили в Германия, в бедната къща, където ги намерих. Феликс скоро научил за вероломството на турчина, заради когото той и семейството му се подложили на такива нечувани страдания и нарушили законите на морала и честта: когато разбрал, че спасителят му е разорен и обеднял, турчинът напуснал Италия заедно с дъщеря си и оскърбително изпратил на Феликс нищожна сума пари да му помогне, както писал, да стъпи на крака.

Това са събитията, които терзаеха Феликс и го правеха най-нещастен от цялото семейство. Той би понесъл бедността и даже би се гордял с нея, стига тя да бе отплата за благородна постъпка, но неблагодарността на турчина и загубата на любимата Сафи бяха горчиви и непоправими злини. Но ето че пристигането на арабката вля нов живот в душата му.

Когато новината, че Феликс е лишен от богатство и обществено положение, стигнала в Ливорно, търговецът заповядал на дъщеря си да престане да мисли за любимия и да се приготви за завръщане в родината. Благородната душа на Сафи възнегодувала от тази заповед; опитала се да спори с баща си, но той напуснал вбесен стаята, като само повторил тираничната си заповед.

След няколко дни влязъл в стаята й и набързо й съобщил, че има основания да мисли, че пребиваването му в Ливорно е станало известно на властите, които щели незабавно да го предадат на френското правителство. Затова наел кораб, който щял да отплува след няколко часа за Константинопол. Дъщеря си смятал да повери на грижите на свой верен слуга, а тя да го последва по-късно с по-голямата част от имуществото им, още непристигнало в Ливорно.

Останала сама, Сафи си изработила собствен план на действие, който при така стеклите се обстоятелства считала за най-правилен. Мисълта да живее в Турция й била омразна — срещу това говорели както религията й, така и чувствата й. В ръцете й попаднали някакви писма на баща й, от които научила за изгнанието на любимия си и местопребиваването му. Известно време се колебала, но накрая се решила. Взела със себе си личните си скъпоценности и известна сума пари и напуснала Ливорно с една прислужница, местна жителка, говореща турски, и отпътувала за Германия.

Пристигнала благополучно в един град, на около двадесет левги от къщата на дьо Ласей, но тук прислужницата тежко се разболяла. Сафи предано се грижела за нея, но клетото момиче починало и арабката останала сама, без да знае езика и без никакъв житейски опит. За щастие попаднала в добри ръце. Италианката била споменала мястото, за където пътували, и след смъртта й стопанката на къщата, в която били отседнали, се погрижила Сафи да пристигне благополучно при възлюбения си.