Единство

12 септември 1794

Четейки, затаявам дъх, възхитен от храбростта ѝ и учуден как в дневника ѝ съзирам огледален образ на себе си. Господин Уедърол има право (благодаря ти, господин Уедърол, че ѝ помогна да го разбере), защото ние с Елиз наистина си приличахме.

Разликата, разбира се, е, че тя стигна първа до целта. Поведоха я първа по… о, щях да напиша „избрания от нея път“, ала си давам сметка, че не е имала никакъв избор. Елиз бе родена да е тамплиер. Възпитана да оглави ордена, отначало тя бе прегърнала охотно отредената ѝ съдба, защото ѝ предоставяше изход от живота във Версай, изтъкан от интриги, скроени зад ветрилата. После обаче я бяха обзели колебания — дали вечният сблъсък между асасините и тамплиерите, пролял реки от кръв, е постигнал нещо и ще постигне нещо.

Елиз бе заключила правилно, че ме е видяла с Белек. Признавам, че той ми отвори очите и ми помогна да осъзная, че притежавам определени дарби. С други думи, благодарение на Белек станах асасин. Той ме въведе в Братството и ме подтикна да издиря убиеца на Франсоа дьо ла Сер.

О, да, Елиз. Не само ти скърбеше за баща си. Не само ти търсеше виновника за смъртта му. И в това отношение аз имах известно предимство — познанието на моето Братство, „дарбите“, които развих под ръководството на Белек, и фактът, че бях там в нощта на убийството на Франсоа дьо ла Сер.

Навярно трябваше да чакам и да ти отстъпя правото на възмездие. Навярно бях импулсивен като теб. Дали?