Червените магически свитъци

Благодарности

Алек Лайтууд за пръв път се оформи във въображението ми през 2004 г., момче в оръфани стари пуловери с дупки на ръкавите, с гневни сини очи и уязвима душа. Магнус изригна в сърцето ми скоро след това с ослепителен характер и грижливо пазени чувства. Разбрах, че са съвършени един за друг: ловецът на сенки и долноземецът, магьосникът и момчето стрелец.

Когато бях тийнейджърка, изобразяването на ЛГБТ в произведенията за младежи бе нещо, което се срещаше най-вече по страниците на „проблемните романи“… ако изобщо можеше да бъде срещнато. Моите хомосексуални и бисексуални приятели напразно търсеха да открият себе си в книгите, които обичаха да четат: фантастични истории за приключения. Когато започнах да пиша романите за ловците на сенки, включването на Алек и Магнус бе нещо, което направих, защото обичах тези персонажи и вярвах, че мястото им е в една такава фантастична история за приключения. Съпротивата на училища, панаири на книгата, книжарници, които не искаха да предлагат книгите заради тях, маркирането им от различни сайтове, които отбелязваха присъствието на хомосексуални герои под етикета „сексуално съдържание“, макар че двамата дори не се бяха целунали все още, ме шокира и отрезви така, както подкрепата от страна на ЛГБТ читателите ме направи още по-твърдо решена да разкажа тяхната история.

Имаше предизвикателства. Опитах се да поддържам равновесие, в което Магнус и Алек винаги присъстваха в книгите, винаги бяха с човешки облик, герои, с които да изпитваш сродство, неизменно герои, без да преминавам границата на онова, което се смяташе за „приемливо съдържание“, и да се окажа в ситуация, която да попречи на книгите да достигнат рафтовете на книжарниците и библиотеките, така че младежите, които имаха най-голяма нужда да четат за герои като Алек и Магнус, все още да могат да ги намерят. Исках обаче да сторя повече.

Написването и издаването на „Хрониките на Магнус Бейн“ през 2014 г. беше предупредителен изстрел: книга, която безапелационно бе за Магнус, за неговия живот и неговите любови и от двата пола, както и за обвързването му с Алек накрая. Тя имаше скромен успех… достатъчен, за да реша, че е настъпил моментът да направя нещо, което винаги съм искала, и да разкажа една романтична история за фантастични приключения, в която Магнус и Алек са главните герои. Вече бях оставила място, в което тази история да се развие — „ваканцията“, на която Магнус и Алек отиват в „Град на паднали ангели“ и през която връзката им очевидно става по-сериозна. Знаехме, че двамата са лудували из Европа… но какво точно се е случило? Тази книга разказва именно това.

Така че, благодаря на приятелите и семейството ми, които ме подкрепяха в процеса на писане; на издателя ми, задето рискува; на редактора и агента ми, както и на моя съавтор Уесли Чу. И най-вече благодаря на Алек и Магнус, и на всички, които ги обичаха и подкрепяха през годините. През 2015 г. библиотекарка от Тексас дръпна една от съавторките ми и ѝ каза, че „Хрониките на Магнус Бейн“ е единствената ЛГБТ книга, която ѝ е позволено да държи в библиотеката. Всички други били сметнати за „неподходящи“, но тъй като деца, които били почитатели на ловците на сенки, непрекъснато питали родителите си за книгата, ѝ разрешили да направи изключение. Благодаря най-вече на всички деца, които са питали за книгата, на тази библиотекарка, както и на всички библиотекари, учители и продавачи на книги, които слагат правилните книги в правилните ръце. И нека се надяваме на свят, в който един ден всички ще знаят, че книги, в които главните герои принадлежат към ЛГБТ общността, са не само „подходящи“, но и необходими.

К. К.

„Червените магически свитъци“ бе написана във време на значим преход. Преди да ме помолят да стана съавтор на историята на Магнус и Алек, смятах, че сърцето ми е пълно, живеейки в Чикаго със съпругата ми Паула и нашия еърдейлски териер Ева. А после приветствахме сина ни Хънтър на света и се преместихме на другия край на страната, в Лос Анджелис, и също като Гринч, който открадна Коледата, сърцето ми стана три пъти по-голямо и изригна от гърдите ми. Последните няколко години — времето, в което работех над тази книга — бяха най-удовлетворяващите и изпълнени с предизвикателство в живота ми както в професионално, така и в лично отношение и смятам, че онова, което изпитвам към семейството си, новия ни дом и този проект си личи на страниците.

Обичта и посветеността на феновете на ловците на сенки никога не спира да ме изумява и вдъхновява. Благодаря ви. Всички сме заедно в това. Горете силно. Горете ярко.

Специални благодарности на Каси, задето ми позволи да помогна с разказването на историята на Магнус. Това бе едно от най-възнаграждаващите изживявания в живота ми и за мен е чест и благословия да бъда част от нещо толкова специално като вселената на ловците на сенки.

И накрая бих искал да благодаря на Магнус и Алек. Вашата любов е вдъхновение и пътеводна светлина за толкова много хора. Нека дните ви, от първия до последния, греят еднакво ярко.

У Ч.