Брон

Глава 9

Тим Оберто мразеше да се чувства безсилен.

— Мамка му, защо се бави толкова?

Тайгър, шефът на охраната в НСО, погледна мъжа мрачно.

— Изгубихме сигнала.

— Как, по дяволите, е възможно това? — Тим обикаляше като затворено в клетка животно. — Те отвлякоха дъщеря ми.

Новия вид знаеше какво е да обикаляш по този начин. Беше живял в клетка. Наблюдаваше човека и можеше да разбере неговата тревога. Изпитваше същите емоции. Не беше виждал дъщерята на този мъж, Ребека Оберто, но познаваше Брон.

— Трябва да претърсим района, а това отнема време. И твоите хора са тук, те също проверяват всяка сграда. — Тайгър си пое дълбоко дъх. — Сигналът последно беше активен в тази зона, би трябвало да се намират в радиус от километър. Това е индустриална част със стотици сгради една до друга.

Тим се обърна рязко.

— Познаваш този мъж, нали? Този Брон? Искам да ми разкажеш всичко за него. Той е с моята дъщеря.

— Брон е член на Съвета. Той е…

— Обясни ми що за Съвет е това.

Тайгър отново си пое дълбоко въздух.

— След като избрахме Джъстис за водач, спасените от всяко едно от четирите открити от хората съоръжения за тестване излъчиха свой представител. Знаехме, че той ще бъде прекалено зает с външния свят и с опитите да се справи с нашите хора. Човеците ни препоръчаха всяка една група от оцелели от различните лаборатории да има говорител, който да представлява техните нужди и проблеми. Да се грижи за хората си и да докладва на Джъстис, ако възникнат някакви трудности. Брон беше избран заради способността си да запазва спокойствие, когато се намира под напрежение, заради бойните му умения и неговата интелигентност. Той е известен сред нашия народ с благоразумието и чувството си за хумор.

— Бойните му умения не спасиха нито него, нито дъщеря ми — беснееше Тим. — Ако беше толкова добър, никога нямаше да ги отвлекат.

Тайгър моментално се обиди.

— Никога нямаше да бъде заловен, ако не е защитавал дъщеря ти. Можел е да избяга и да я остави. ДНК-то му е смесено с гени на котка. Лесно е можел да скочи от прозореца на покрива или долу на земята, без да се нарани. Вярваме, че котешките му гени са от черен леопард. Ловувал съм с него и знам, че наистина е много бърз. Казах ти, че в дома на дъщеря ти е имало най-малко шестима мъже, а и ти видя тялото. Брон се е борил, но те са използвали упойващи средства. Не е избягал, защото е останал с дъщеря ти. Не смей да го обиждаш.

Трей Робъртс се прокашля.

— Господа, нека се успокоим, моля ви. Това няма да ни помогне.

Внезапно, мъжът седящ пред лаптопа започна да ругае. После се обърна към Тим, своя шеф.

— Имам много лоша новина.

— Какво става? — Тим се напрегна.

— Беше трудно, но хакнах финансите на убития. Той е получавал редовни депозити от фирма фантом. Успях да проследя парите до реалния източник. — Очите му останаха вперени в лицето на Тим. — Мерикъл Индъстрис стои зад това. Парите идват от „черна каса“, по тяхно нареждане. Всички депозити в тази сметка са направени от техни инвеститори. Мъртвият мъж е получавал парите си от тях.

Тим стисна юмруци и се обърна към Тайгър.

— Защо ще искат дъщеря ми, след като са убили съседите ни? Защо са я оставили жива?

Новия вид се напрегна, докато изучаваше възрастния мъж, опитвайки се да прецени дали човекът можеше да се справи с истината, без да откачи напълно. Пое си дълбоко дъх.

— Трябва да назначиш някой от хората си да ръководи работната група. Ти си твърде емоционално обвързан.

— Не! — изкрещя Тим.

Изведнъж Трей се протегна и стисна ръката на командира си.

— Той е прав. Можеш да останеш, но трябва да възложиш тази задача на друг. Знам, че в момента не си на себе си от притеснение. Това е Бека, Тим. Разбирам те, но ме остави аз да се погрижа за всичко.

Тим Оберто изруга грубо.

— Защо?

Тайгър се поколеба.

— Преди време Мерикъл Индъстрис отвлече още една човешка жена, която имаше отношение с мъжки Нов вид. Страхувам се, че ако ти разкажа за това и ти оглавяваш операцията, ще започнеш да се държиш много неразумно. Мога да споделя тази информация, само ако знам, че ръководителят не е бащата и може да запази спокойствие.

Тим се напрегна, обхванат от ярост.

— Какво мислиш, че ще направят с дъщеря ми?

Новия вид се поколеба.

— Предай командването на втория по ранг след теб и аз ще споделя фактите, които знам.

Оберто се обърна и заби юмрук във вътрешната стена на микробуса. После кимна на Трей.

— Ти поеми.

Трей отвърна с кимване и се вторачи в Тайгър.

— Какво мислиш, че става?

Шефът на охраната се поколеба.

— Много ли си близък с дъщеря му?

Робъртс кимна.

— Да, но аз съм по-рационален и обективен. С Бека сме приятели, но мога да остана хладнокръвен.

Тайгър го изучи внимателно и видя един спокоен мъж, изцяло под контрол. Кимна, но фокусира погледа си върху бащата на отвлечената.

— Наскоро човешка жена бе отвлечена от лекар и неговия екип, работещи за Мерикъл. Тя е обвързана с един от моя вид. Тъй като онази вечер Ребека е била с Брон, най-вероятно са я взели за негова половинка. Нападателите не разполагат с обонянието, което щеше да направи очевидно за един от нас, че е спала сама в леглото си. Жената се е озовала в стаята му, само заради нападението. Той я е затворил в банята си, защото е трябвало да се бият с него, за да стигнат до нея.

Трей кимна.

— Бека не е от типа жени, които ще скочат в леглото с непознат.

— Брон не би докоснал човешка жена. Той обича да бъде с нашите жени и няма сексуален интерес към човешките.

— Просто ни кажи поради каква причина са взели дъщеря ми и защо чак сега разбирам, че друга жена също е била отвлечена. Предполага се, че трябва да бъда информиран за всички проблеми, които възникват и моят екип би трябвало да бъде повикан, ако нечия половинка е била отвлечена. — Гласът на Тим трепереше.

Тайгър се поколеба.

— Ние се справихме със ситуацията и не искахме да ви се обаждаме, освен ако не се наложеше. Отвлякоха другата човешка жена, за да се размножава с Нов вид, който бяха взели от Мерикъл, преди властите да нахлуят в лабораториите за тестване. Искаха я, защото се беше обвързала с мъж от Видовете. Лекарят предполагал, че след като един Вид вече я е отвел в леглото, то друг от моя народ също би могъл да я има, без да я убие, защото може би е вярвал, че щом носи миризмата на един от нашите мъже, то това ще я направи неустоима за другите. Вероятно са взели дъщеря ви, за да се размножава с Нов вид. Искат да разберат дали човешка жена може да забременее от нас.

Тим пребледня и се облегна на вътрешната стена на микробуса. Поклати глава.

— Не!

Тайгър кимна мрачно.

— Затворили човешката жена в клетка, с Вид, който никога не е бил свободен, но той изобщо не я докоснал. Подушил половинката й върху нея и я е защитавал, сякаш е от една от нас. Надяваме се, че Брон е единственият мъжкар, с който разполагат, след като са дошли специално за него. Тя би трябвало да е в безопасност, ако е така.

— Би трябвало?

Новия вид продължи колебливо.

— Те ни принуждаваха да се размножаваме с нашите жени. Когато отказвахме, ги нараняваха докато се съгласим да се чифтосваме или използваха медикаменти, за да накарат мъжкия да полудее от желание и да няма друг избор. — Той направи пауза. — Ако е станало така и са използвали лекарства, дъщеря ви няма да го понесе много добре, освен ако не я убият. Нашите жени едва оцеляваха след насилствения разплод. Мъжете губеха способността си да разсъждават и да се контролират. След това мъжкият дори няма да си спомня какво е направил. Той няма да бъде отговорен за действията си. Чували ли сте за „наркотика на хищника“? Това е лекарство, което се дава, за да улесни сексуалното насилие, включително и изнасилване. Този медикамент е подобен, само че мъжът става агресивен и тялото му е в мъчителна агония, докато не се задоволи с жена. Лекарството стимулира животното в него.

— Ще убия тези задници — изсъска Тим през стиснати зъби. — Искаш да кажеш, че са ги отвлекли, за да принудят Вида да изнасили дъщеря ми?

Тайгър кимна.

— Той няма да й навреди, ако похитителите не използват лекарства и ще откаже да прави секс с нея, освен ако не заплашат да я убият или измъчват. Брон знае, че ще се опитаме да го открием, ако онези не намерят чипа. Успял е да крие устройството достатъчно дълго, за да го проследим до тук. Той ще направи всичко възможно да я запази жива, ако може.

Трей тихо изруга.

— Познаваш ли този мъж добре?

Тайгър кимна.

— Да.

— Ако е принуден да, ъ-ъ, я докосне, той няма да я нарани?

Новия вид го погледна искрено.

— Не би го сторил. Брон е непреклонен в решението си да не докосва човешка жена. Той не се интересува от тях. Повече се страхувам, че онзи, който ги е отвлякъл, ще използва наркотици. Това е най-големият ми страх.

— Дали ще я убие?

Тайгър сви рамене.

— Зависи от това дали ще използват лекарства. Обясних ви как действат. Той няма да е отговорен за действията си, ако не е с ума си. — Младият Вид се вгледа в Тим. — Ако нещата се развият по този начин и той убие или сериозно увреди дъщеря ти, това ще е нещастен случай. Но той също е жертва. Ето защо трябва да се оттеглиш. — Погледна настойчиво Робъртс в очите. — Ако мислите, че той няма да е в безопасност от хората ви, при положение че е упоен и най-лошото се е случило, то трябва да ми кажете сега. Екипът ви ще бъде отстранен от тази мисия. Точно затова настоявахме да дойдем тук с отряд само от наши мъже.

Трей изглеждаше много мрачен.

— Под влиянието на медикаментите, той ще я изнасили, така ли?

— Упоен, Брон няма да е на себе си. Ще бъде в агония и няма да може да разсъждава. Това е като да те инжектират с лекарство, което те прави толкова луд, че нямаш никакви спомени за онова, което си правил. Непоносимата болка те превръща в подивяло животно. Когато се събудиш по-късно, изпадаш в ужас дали не си наранил някого. Разбираш ли?

Трей кимна.

— Той няма да пострада, независимо какво се е случило. Давам думата си.

Новия вид прие обещанието му.

— А какво ще кажеш за твоите хора? Ако заварим най-лошото, те ще го убият ли?

Робъртс въздъхна.

— Сега ще говоря с тях. Кълна се, че няма да го убием, независимо от обстоятелствата.

— Има и още нещо — спря го Тайгър. — Помниш ли акцията в Колорадо и онази база за изпитание, която открихме там? Говорихме със спасените. Оказа се, че не сме освободили всички. Около две дузини мъже и една жена все още са в неизвестност. Съществува вероятност да ги намерим затворени тук. Може да са отвлекли дъщерята на Тим, за да се размножава с други Видове. Те също не трябва да пострадат, дори ако открием тялото на Ребека в една от клетките им. Но ако някой Вид е наранил или е убил дъщеря му, без да е бил упоен, то лично аз ще се разправям с него. Има Видове, които полудяват и не могат да бъдат спасени.

Трей кимна мрачно.

— Разбрах. Ще информирам моята група, че това може би е по-голяма спасителна операция, отколкото си мислихме, и без значение какво ще открием, ти си отговорен за вашите хора, които са вътре. — Той излезе безшумно от микробуса, за да говори с екипа си, който продължаваше да претърсва сградите, наред с двадесетината мъжки Вида, дошли да намерят липсващата двойка.

Тим изхвърча от микробуса и започна да удря с юмруци по ламарината му. Тайгър спокойно наблюдаваше издутините, появяващи се по вътрешната стена на буса, много добре разбираше гнева на бащата. Той излезе от автомобила, който представляваше командния център на операцията, и зачака възрастния мъж да се успокои. Когато най-накрая го направи, Новия вид видя мъката в очите на човека.

— Брон ще направи всичко, за да я защити, ако може.

— Това е по моя вина. Заведох го в дома й. Аз го направих.

— Мерикъл Индъстрис са виновни, наемайки безскрупулни хора, които не уважават живота. Мрази тях, Тим.

Мъжът кимна.

— Трябва да намерим дъщеря ми и твоя човек.

— Ще го направим. Сигналът се изгуби в тази зона. Ще отнеме доста време, защото има много сгради, в които могат да се скрият. Сигурни сме, че са някъде тук, до сутринта ще сме претърсили абсолютно навсякъде. Ако знаеха за съществуването на чипа, който ни доведе до тук, вече щяха да са го унищожили.

— Не можеш ли да ги подушиш?

Видът поклати глава.

— Не мога да доловя миризмата им отвън, освен ако не съм близо до сградата и има лек вятър, идващ от тяхната посока. Нашите мъже, които са с екипа ти, са едни от най-добрите ловци, които имаме и аз вярвам, че ще ги намерим. Знам, че е много трудно да се чака, но до сутринта ще знаем със сигурност. Просто трябва да издържиш дотогава.

— Вината е моя.

— Вече обсъдихме това.

— Трябваше да я накарам да се премести от къщата и да се прибера след срещата. Трябваше да я убедя да спи в старата си спалня. Аз…

Тайгър го стисна за рамото.

— И ти щеше да бъдеш убит, ако си беше вкъщи. Те са добре обучени, щом са успели да вземат един от нашите. Не искам да те обиждам, но ние сме по-силни и по-бързи. Щом Брон не е имал шанс, ти също не би имал.

Гласът на Тим се задави от емоции.

— Само искам да си върна дъщерята жива.

Брон рязко се събуди, щом долови някакъв шум. Ръцете му инстинктивно се стегнаха около Бека, която се бе сгушила в прегръдките му. Тя дишаше бавно, спеше дълбоко. Ръката й почиваше на рамото му и той се вгледа в лицето й, докато душеше въздуха. Не долови вонята на враговете си. Засега бяха в безопасност.

Бека беше красива. Той никога не бе мислил, че ще намери човека така привлекателен, но тя беше. И бе толкова различна от неговия вид. Носът й не бе сплескан, а просто едно сладко връхче на лицето й. Скулите й бяха по-нежни, не така доминиращи. Чувстваше я малка и крехка в ръцете си, и можеше лесно да я прекърши, ако не бъдеше внимателен.

Тялото му реагира мигновено, когато тя се размърда и бедрото й се отърка в него. Те дори не бяха голи, но само близостта им бе достатъчна, за да се втвърди пенисът му и да се уголемени между телата им. Искаше да се чифтосва с нея отново. Сексът между тях беше различен и прекрасен. Тя бе толкова мека и стегната. Така влажна, топла и крехка. Преглътна надигащия се стон.

Споменът за звуците, които Бека издаваше, докато я обладаваше изотзад, накара копнежа му към нея отново да нарасне. Изпитваше физическа болка от желанието да бъде пак в тялото й, но тя бе възпалена след като свършиха и сигурно все още беше. Би трябвало да е по-нежен, но тя го беше поела толкова добре, че той не можа да устои на необходимостта да чувства всеки сантиметър от члена си в меката, стегната топлина на нейната сърцевина, която го обвиваше перфектно.

Раменете му горяха леко там, където ноктите й се бяха забили в кожата му по време на страстното им сливане. Погледна надолу към следата от ухапване на гърдите си и съжали, че няма да му остане белег. Тя имаше деликатни, гладки зъби, но той се почувства прекрасно, когато ги бе забила в него достатъчно силно, за да предизвика слаба болка. Никоя жена досега не го бе маркирала и той се радваше, че Бека го стори. Единственото, за което съжаляваше, бе, че следата нямаше да остане задълго.

Внезапно разбра защо Джъстис и другите Видове си бяха избрали човешки половинки. Те не бяха толкова силни, колкото жените Видове, но тяхната мекота и гальовност сграбчваше мъжа право за сърцето. Погледът му се върна върху лицето й. Не можеше да отдели очи от нея. Съмняваше се, че някога ще се насити да я гледа.

Вдигна ръка, за да погали копринената й кафява коса и няколко къдрици се увиха около пръстите му. Тя беше твърде къса, само до раменете й, и той искаше да я види как расте до кръста й. Фантазираше си как прокарва пръсти през дългите кичури, които се разпиляват по корема му, а главата й почива на гърдите му, докато спеше. Ръката му докосна бузата й.

Толкова е мека навсякъде. Тялото й не бе мускулесто като на жените Видове. Всичко в нея му бе непознато, и все пак искаше да я задържи завинаги. Искаше да я защитава. Да я притежава. Ръката му спря да гали кожата й, очите му се затвориха.

Той беше от Новите видове и не трябваше да мисли за човешка жена, с която желае да бъде достатъчно дълго, за да види как косата й расте до кръста. Нямаше да има бъдеще с Бека, защото се намираха в ада, заловени и затворени от чудовища, които го бяха измъчвали през по-голямата част от живота му. Тяхната грозота бе докоснала най-красивото и съвършено нещо в живота му, и той я притисна малко по-силно до себе си.

Знаеше, че трябва да очаква да бъдат спасени, но надеждата му вече бе умряла. Нямаше да каже на Бека и да прекърши духа й по този начин, но беше минало прекалено много време. Дори и повторно да се случеше чудо в живота му и някой дойдеше да го освободи, Бека вероятно щеше да бъде загубена за него завинаги. Спомените, които сътвориха тук, щяха да бъдат помрачени от ужас. Тя никога нямаше да бъде в състояние да го погледне, без да преживее отново този кошмар.

Друг лек шум привлече неговото внимание, очите му се отвориха и той извърна глава. Мъжкият Вид в другата клетка бе станал от леглото и го наблюдаваше мълчаливо. Брон внимателно се освободи от Бека. Зави я с одеялото, за да й е топло и се приближи до ъгъла, в близост до другата клетка.

— Добре ли си? Аз съм Брон.

Другият мъж наклони глава, взря се в него с объркване и Брон разбра.

— Когато бях освободен от Мерикъл аз си избрах име. — Отказа да каже стария си номер, беше се заклел никога да не го произнася на глас или да го чуе отново, и се опасяваше, че другият Вид може да се опита да се обръща към него по този начин. — Можеш ли да говориш? Ти си 919, нали?

— Да — изръмжа мъжът. Погледът му се насочи и задържа върху Бека, от гърлото му излезе меко ръмжене и ярост изкриви чертите му.

Брон се премести, блокира гледката на 919 към леглото и стисна решетките.

— Спокойно. Тя не е враг.

— Те всички са.

— Не е така. Някои хора са добри. Те освободиха мен и много други от съоръженията за изпитване. — Гласът на Брон бе тих. Мъжете, които работеха за лекарката смятаха, че е безопасно да говорят тихо. Реши, че най-вероятно бяха прави. — От колко време си тук? Знаеш ли?

Новия вид сви рамене.

— От известно време.

Брон го разбираше много добре. Лесно беше да изгубиш представа за времето, когато нямаше светлина, за да ти покаже кога започва и свършва денят. Погледът му се насочи към друга клетка и спящия в нея Вид, който не се беше събуждал, откакто бяха дошли.

— Кой е той?

919 проследи погледа му.

— 358 е в лошо състояние. Диша, но организмът му е слаб. Експериментираха с него в продължение на дни, като прекалено често му даваха едно след друго различни лекарства. В лудостта си, той нарани тялото си твърде много, докато се блъскаше в стените. — Втренчи се в Брон. — Физически ще се оправи, но когато ефектът от медикаментите отмине, се страхувам, че умът му няма да се възстанови напълно.

— Какво ще кажеш за другия, когото подушвам?

— 880. — Ярост напрегна тялото на мъжа. — Не го познавам, но с него имаше една женска.

Брон веднага застана нащрек.

— Човешка?

— Една от нас. — 919 изръмжа и оголи зъби, които несъмнено показваха принадлежността му към кучешкия вид. — Убиха я пред очите му за наказание. Те бяха тук преди да ни доведат. Никога не съм говорил с нея, държаха ги там, отзад. — Той посочи към бетонната стена, която блокираше гледката към задната част на залата. — Чувах ги как си говорят нежно, и той се грижеше за нея. Мисля, че беше болна. Когато хората я убиха, той откачи.

Брон съжали за загубата. Зачуди се дали това са някои от изчезналите Видове от базата в Колорадо, които бяха в неизвестност. В списъка имаше и една жена. Не знаеше номерата им, но бе чел докладите.

— Той не говори ли?

— Не и с мен, но те я убиха веднага след като пристигнахме. — 919 отново изръмжа. — Мъжкият не престана да вие в продължение на дни, изпочупи всичко в клетката и вонята на кръв беше силна. Наложи се да го упоят, за да се погрижат за тежките му травми. Видях го да припада няколко пъти. Трябваше да го приспят, за да могат да го преместят. Сигурен съм, че се опита да сложи край на живота си с помощта на металните пръти. — Ръката му стисна решетката. — Умът му си е отишъл. Случва се.

Брон знаеше това много добре.

— Имаше ли други?

Видът поклати глава.

— Не, докато дойдохте вие.

— Чувал ли си някога думата Колорадо?

— Не.

Двойните врати се отвориха и в залата влязоха двама човека. 919 изръмжа, отдръпна се от решетките и започна да крачи. Брон тихомълком приближи до Бека, гледайки с ужас врага.

Наемниците се приближиха до другата клетка и 919 изръмжа силно, отдръпна се колкото може по-навътре, а онези се разсмяха, докато вадеха оръжията си.

— Какво става? — хилеше се русият. — Имаш проблеми с машината за смукане? Де да можеше и моят пенис да бъде така грижливо обслужван като вашите.

Другият насочи електрошоковият пистолет.

— Те са шибани животни. Какво очакваш? Този е твърде глупав, за да оцени вниманието, което пенисът му получава. Не е като нас, дето сме затворени тук и не ни позволяват да излезем да си потърсим нещо за чукане. Бих се радвал всеки ден да използвам играчката, вместо ръката си.

Те се прицелиха в 919, той нададе вой, когато зарядът мина през тялото му и се строполи на пода. Брон изръмжа, мразеше да гледа как злоупотребяват с Видовете. Изведнъж една нежна ръка стисна рамото му. Едва не удари Бека, само от чист рефлекс, но дланта му спря на сантиметри от лицето й.

Широко отворените й от ужас очи се взираха в него и той изруга. Не бе усетил кога се е събудила. Отпусна ръка и продължи да наблюдава човеците, които сега изстреляха стреличка с упойващо лекарство във вече страдащия мъж. 919 подскочи, през тялото му премина конвулсия, след това припадна. Наемниците свалиха веригите от вратата, отвориха я и влязоха в клетката. Хванаха безжизненото тяло за ръцете, извлякоха го навън и го отнесоха. Брон не се успокои, докато вратите не се затвориха. Обърна се да се извини на Бека, мразеше се, че я бе изплашил.

— Съжалявам. Стресна ме, когато бях под напрежение.

Лудо биещото сърце на младата жена се поуспокои.

— Всичко е наред. Трябваше да се сетя. Баща ми е военен и да, никога не се промъквай зад някой, който има такова обучение. — Тя се приближи и потръпна. — Горкият мъж.

— Студено ли ти е?

Тя се усмихна, трогната от неговата загриженост.

— Беше ми топло, докато не стана. Тялото ти е с висока температура.

— Лягай! — Опита се да я накара да се върне обратно под завивките, но тя се шмугна покрай него, отиде до решетките и се загледа в двойната врата, през която бяха отвели другия Вид.

— Трябва да се махнем от тук — прошепна Бека. — Ако не си съгласен с моя план, ще измислим нещо друго. Всички трябва да се спасим.

— Бека, това е твърде опасно.

Тя се извърна с лице към него и скръсти ръце на гърдите си.

— Да бъдем тук е опасно. Тези чудовища трябва да бъдат спрени.

Брон се приближи до нея.

— Съгласен съм, но те ще те убият и тези метални пръти са дебели. — Той протегна ръце покрай двете й страни и се хвана за решетката, като я затвори в капан между тялото и ръцете си. — Няма да рискуваш живота си.

Младата жена присви очи, но не каза нито дума. Той бе решен да я пази, но това беше илюзия. Макар че това е добре, мълчаливо призна тя, загледана в красивите му сексапилни очи. Прехапа устни, щом си спомни какво бяха правили преди да заспи и реши, че да ги държат затворени не е чак толкова ужасно. Разбира се, откритието, че бяха изнесли на живо порно представление за радост на охраната не бе повод за щастие.

Това й напомни, че не може да се случи отново, независимо колко много го искаше. Трябваше да избягат и след това какво? Щеше ли да види някога Брон отново? Щеше ли да остане в дома й или да се върне в Хоумленд?

Мисълта да не го види повече беше ужасна. Внезапно свали ръце от гърдите си, пристъпи към него и притисна буза към горещата му кожа, там където биеше сърцето му, и го прегърна.

— Замръзвам — излъга тя.

Твърди, мускулести ръце се увиха около нея и притиснаха тялото й плътно до неговото.

— Аз ще те стопля.

Бека искаше да я прегръща толкова дълго, колкото бе възможно. Той би направил повече, отколкото да държи студа далеч от нея.

В този миг осъзна, че е започнала да се влюбва в него.