Брон

Глава 19

— Съжалявам, красавице. Предпочитам да нараня себе си, отколкото теб.

В гласа на Брон прозвуча такова истинско страдание, че Бека се принуди да овладее емоциите си.

— Не си виновен ти. Кълна се, че не ме нарани по време на секса. Това е… просто… аз. В главата ми е такъв хаос. Моля те, Брон, не си ме наранил.

— Тогава, защо плачеш? Погледни ме в очите, когато ти говоря.

Тя подсмръкна.

— Ние нямаме нищо общо. Аз не съм това, което искаш. Ти… — Тя отново подсмръкна. — Нещата между нас няма да се получат. Трябва да престанем да се виждаме. Ако не сложим край на връзката си сега, когато дойде бебето ще стане още по-трудно.

Тялото му зад нея се напрегна.

— Аз няма да те оставя, Бека. Никога. Ти си моя.

Младата жена заплака отново. Чу се затръшване на врата и тя помисли, че е от някой друг апартамент. Брон я държеше здраво в прегръдките си, гърбът й бе притиснат в гърдите му.

— Тук съм — прозвуча задъханият глас на Триша. — Какво се е случило?

Бека се напрегна, вдигна глава и погледна към другата жена. Лекарката беше облечена в розов анцуг и носеше чанта. Погледите им се срещнаха и Триша тръгна към леглото.

— Брон заяви, че може да те е наранил по време на секса, Бека. Къде те боли? Имаш ли кървене? Спазми?

— Тя каза, че не съм я наранил. — Новия вид въздъхна. — Не знам защо плаче, но виждам болката в очите й, Триша. Как да й помогна?

Лекарката пусна чантата и седна на ръба на леглото. Погледна Бека в очите, пълни със сълзи.

— Какво има, Бека? Говори с мен. Брон е много притеснен. Повярвай ми. Когато един мъжки Вид се обади за помощ по този начин, той наистина е много разтревожен. Случайно да ти е причинил болка по време на секса? Кажи ми.

Бека прехапа устни.

— Бях женена и преди.

Триша премигна.

— Спомням си. Бях много изненадана, когато разбрах, защото фамилното ти име е същото като на баща ти.

— Върнах си обратно моминското име, след като съпругът ми почина.

— Чувстваш се виновна заради бебето, защото той е мъртъв? — Чертите на Триша се смекчиха. — Това е нормално, но ти знаеш, че не трябва.

Бека избърса сълзите.

— Бракът ми беше нещастен.

Другата жена я погледна състрадателно.

— Страх те е да се ангажираш отново. Това е разбираемо.

Бека поклати глава.

— Брадли беше инвестиционен посредник. Той искаше съпруга с много пари, а дядо ми беше богат. Мислил си е, че моят дядо ще му се довери и ще му позволи да оперира с парите му, ако се ожени за мен. Въобразявах си, че ме обича. А се оказа, че не аз съм била това, което той е искал.

— По дяволите! — Триша й подаде кърпичка, която извади от чантата. — Много съжалявам.

— Какво е инвестиционен посредник? Защо е искал дядо ти? За какво? — Брон подпря глава на ръката си.

— Той си е мислил, че женитбата му с Бека ще го направи богат, чрез семейството й — отговори му Триша. — Това е най-долното нещо, нали? — обърна се тя към Бека.

Бека си издуха носа.

— Брадли не знаеше, че дядо ми е решил да остави всичките си пари за благотворителност и аз няма да бъда богата след смъртта му. Получих само половината от недвижимата му собственост. Съпругът ми беше бесен, когато разбра, че дори не е позволено да продаде къщата ми. Дядо беше поставил условие, че баща ми също трябва да е съгласен с продажбата, тъй като е собственик на другата половина. А татко никога няма да го направи. Никога. С други думи, Брадли не можеше да се докосне до собствеността ми.

— Браво на дядо ти! — промърмори Триша.

— И за да станат нещата още по-лоши, аз го карах да се чувства неловко пред приятелите му, тъй като не разбирах нищо от неговата работа или онова, което той правеше. Нямахме нищо общо. Опитвах се да бъда това, което мислех, че той иска, но така и не успях да го направя щастлив. И двамата бяхме нещастни. Единствената причина, поради която не се разведохме беше, че той не искаше да си признае, че е грешал за всичко. Това щеше да го постави в още по-неловко положение, отколкото аз го бях направила, а то беше лошо за бизнеса. Хората му поверяваха парите си, тъй като беше семеен мъж, а не някой разведен тип, който пие, прави партита и се държи като плейбой. А аз не се разведох, защото баща ми беше заявил, че правя най-голямата грешка в живота си, като се омъжвам за Брадли. Аз съм голям инат и непрекъснато си мислех, че ако се старая повече бих могла да обърна нещата и да спася брака ни.

В стаята настъпи тягостна тишина. Бека се радваше, че не може да вижда Брон, който се бе притиснал в гърба й. Знаеше, че няма да е в състояние да продължи да говори, ако трябва да го гледа в очите. Беше много важно да го накара да разбере защо плаче и защо никога не биха могли да бъдат заедно.

— Съпругът ми имаше рядко срещан сърдечен дефект, за който не знаехме. Откриха го по време на аутопсията. Брадли не беше с мен, когато почина. Аз излъгах и казах, че е бил на бизнес пътуване, но това не беше вярно. Ние почти нямахме сексуален живот. Той рядко ме докосваше. Мислех… че… — Тя подсмръкна. — Мислех, че нещо не е наред с мен. Толкова се стараех да разбера какво правя грешно и какво желае той сексуално, но опитите ми само го разгневяваха още повече. Започна да ми крещи и да спи на дивана.

Брон тихо изръмжа и прегръдката му се стегна. Бека не се обърна да го погледне, очите й останаха приковани в Триша.

— Полицията дойде у дома да ми съобщи, че Брадли е починал в апартамента на друга жена. Имали са връзка в продължение на месеци и той е бил наел жилище, на няколко пресечки от къщи, за тяхно любовно гнезденце. Харесвал е едни неща… Обичал е да носи кожа и любовницата му да го налага с камшик. Възбуждал се е от болката. Когато получих личните му вещи от следователя, точно това имаше в чантата му. Бил е облечен в кожен костюм, когато е получил разрив на сърцето. В момента на смъртта му, тя го е пляскала. Разговарях с психиатър, след това. Бях доста объркана емоционално. Тя ми обясни, че някои мъже искат да бъдат контролирани по начина, по който очевидно Брадли го е правил. Те се наслаждават на този вид болка и се възбуждат от нея. Той е знаел, че аз никога няма да се съглася на това. Ето защо рядко ме докосваше. Ето защо… — Бека избърса очите си. — Без значение какво съм опитвала, никога нямаше да мога да го направя щастлив.

— Съжалявам — проговори тихо Триша. — Психиатърката е била права. Чувала съм за това и преди. Някои мъже се женят за съвсем нормални жени, но имат и тъмна страна, която крият. Измамата и лъжите са начина им на поведение.

Бека сви рамене.

— Това вече няма значение. Просто не искам да направя същата грешка втори път и в крайна сметка отново да бъда нещастна. Няма да мога да го понеса.

Лекарката се намръщи.

— Не съм сигурна, че разбирам.

Бека се прокашля.

— Брон, може ли да говоря с Триша насаме?

— Не! — Той я притисна още по-силно към себе си. — Кажи ми защо плачеш и защо тъжиш за мъртвия си съпруг! Все още ли го обичаш?

— Бога ми, не! — Бека веднага съжали за избухването си. Впери поглед в другата жена.

— Говори с мен и забрави, че той е тук. Брон е много притеснен и трябва да знае защо си толкова разстроена. — Гласът на Триша се смекчи, когато погледна към Новия вид. — Ти просто мълчи и я остави да говори.

Бека си пое дъх.

— Първия път, когато видях Брон си помислих… — Тя подсмръкна. — Помислих си, че има най-красивите очи, които съм виждала. Той беше толкова възбуждащ. Бях привлечена от него веднага. Аз… — Изведнъж се разсмя. — Помислих си, че с това тяло от него ще стане страхотен стриптийзьор и си пожелах да мога да го видя без дрехи.

Триша се усмихна.

— Те обичат да танцуват. Брон трябва да те заведе в бара на хотела.

— И тогава той ми обясни защо никога не би се докоснал до такава като мен.

Новия вид се напрегна.

— Бека…

Лекарката го стрелна с поглед.

— Млъквай! Нито дума! Остави я да говори. Щом не искаш да напуснеш, по-добре се успокой и не я прекъсвай.

Той тихо изръмжа, но не пророни и дума. Вместо това се намести още по-удобно в леглото и Бека осъзна, че няма да си тръгне.

— Продължавай! Разказвай! — подкани я Триша. — Искам да чуя това. Защо не е искал да бъде с теб?

— Мисли, че ние сме твърде крехки. Той не обича да се сдържа. Харесва да прави по-груб секс, отколкото нашите тела могат да понесат.

Триша не изглеждаше изненадана.

— Те наистина могат лесно да ни наранят. Понякога използват зъбите си и са много агресивни. Това ги плаши, Бека. Има много мъже Видове, които заявяват, че никога няма да докоснат човешка жена точно поради тази причина. Страхуват се, че ще ги наранят… по някакъв начин. Ще ги разкъсат отвътре. Че могат случайно да счупят някоя кост. Повечето предпочитат да се борят с жената преди секс. Ако мъжът ми се бореше с мен по начина, по който някои от тях го правят, вероятно щях да бъда непрекъснато в гипс. — Триша се усмихна, за да смекчи думите си. — Но Слейд не ми причинява болка. Ако се боиш, че Брон ще те нарани, мога да те разбера, но вие двамата ще се научите как да балансирате така, че никой да не пострада.

— Не ме е страх, че ще ме нарани. — Бека поклати глава. — Но онова, което беше с Брадли, се повтаря отново. Нима не виждаш? Брон се нуждае от неща, които никога не мога да му дам. Той не може да бъде толкова груб, колкото му се иска и непрекъснато ще се тревожи дали не ме е наранил. Винаги ще трябва да се контролира, макар и това да не му харесва. Сексуално, той се нуждае от неща, които никога няма да може да получи от мен.

Брон тихо изруга.

— Бека, всичко е наред. Нямам нужда от това. Не желая да бъда груб с теб. Притеснявам се да не ти причиня болка, защото предпочитам да нараня първо себе си.

— Въпросът е — продължи Бека, — че аз не съм това, което ти искаш. Не съм в състояние да ти дам нещата, от които се нуждаеш. Не мога да си позволя да се влюбя, както направих преди, след като знам как ще свърши всичко. — Обърна глава и погледна Брон в очите.

— Аз…

Тя го прекъсна.

— Твоето негодувание ще нараства. То беше силно и ясно, докато още не се беше свързал с мен, Брон. Усетих го. Ти прави секс с мен, защото бяхме хванати в капан и можехме да се опрем само един на друг. И честно изрази отношението си към човешките жени, когато се срещнахме за първи път. Нямаме нищо общо помежду си, ние сме от два различни свята и ти си тук само заради бебето. Ако не бях забременяла, никога повече нямаше да ме видиш. Няма да направя това, Брон. Няма да се опитвам да изграждам една връзка, която предварително е обречена на неуспех. Ти ще се отдръпнеш от мен и ще започнеш да ми изневеряваш. Аз ще разчитам на теб, ще те обичам, и това ще разбие сърцето ми. Защото ти ще си тръгнеш. Ето затова плача. Защото по този начин ме нараняваш. Няма да мога да преживея всичко това отново.

Той избърса с палец потеклите по бузите й сълзи.

— Бека…

— Не. — Тя подсмръкна. — Дори не си мисли да го отричаш. Не можеш да направиш това. Ти изобщо не ми се обади, дори не дойде при мен да си вземеш багажа. Няма начин нещата да се променят. Чаках шест седмици, с надеждата да се обадиш и да ми кажеш, че това, което се случи между нас, означава нещо за теб. Е, получих отговор за себе си, и не съществува нещо, което можеш да кажеш или направиш, за да го опровергаеш. Ако се опиташ, значи си лъжец. Сега ме пусни. Гладна съм. — Тя опита да се измъкне от ръцете му. — Пусни ме, Брон. Ние ще останем приятели заради бебето, но не ми пробутвай повече този боклук, защото отказвам да ти позволя да разбиеш сърцето ми. Сега се отдръпни!

— Не! Аз те исках! Но ми беше наредено да не се свързвам с теб. Притеснявах се, че ако ме видиш отново, това само ще ти причини болка. Вече беше преживяла една травма, а тези от Видовете, които са свързани с хора, явно им носят само опасности. Мислих за теб през цялото време!

— Пусни я! — нареди Триша. — Трябва да поговорим, Брон. Тя трябва се успокои малко, преди да й кажа нещо. Довери ми се.

Новия вид се отмести, давайки на Бека възможност да стане. От изражението му личеше, че го прави против волята си. Бека се измъкна от леглото, уви одеялото около тялото си и отиде до гардероба да си вземе дълга тениска. Не погледна изобщо назад, преди да напусне стаята.

Използва втората спалня, за да се облече, сгъна завивката и отиде в дневната, откъдето се обади да й донесат вечеря. Знаеше, че те ще откликнат бързо. Приближи се до дивана и се строполи върху него.

Триша и Брон останаха в спалнята.

— Как мога да я накарам да престане да плаче? — Брон изглеждаше разочарован. — Никога не съм искал да я нараня. Желая я, но всички ме уверяваха, че това не е правилно. Беше ми наредено да не се свързвам с нея. Надявах се, че ще ми се обади, но тя не го направи. Как мога да поправя това?

Лекарката погледна към Новия вид, който стана от леглото и закрачи.

— Наранил си чувствата й, Брон. Когато си се запознал с нея, тя те е харесала, а ти си й дал да разбере, че никога няма да поискаш да имаш отношения с човешка жена. След това ви отвлякоха, по време на изпитанието сте станали много близки и тя се е надявала, че си променил мнението си и я желаеш. Когато, след спасяването ви, не си й позвънил и не си поискал да я видиш отново, се е почувствала много наранена, защото очевидно изпитва нещо към теб. Знам, че ти е било наредено да стоиш далеч от нея и защо. Тя все още е наранена и това е от съществено значение. Сигурна е, че не си изпитвал нищо към нея, докато не си разбрал за бебето.

— Изпитвам чувства — отвърна мрачно. — Исках да й се обадя, исках да отида при нея, но не исках да й причинявам болка. Всички разправяха, че ще направя точно това. Мислех за нейните чувства. Тя видя ужасни неща, когато бяхме отвлечени и се сблъска с това, с което ние се бяхме справяли в миналото. Виждах в очите й ужас, а понякога и страх. Мислех, че ще преживее същото, ако ме види отново. Оставих на нея да се свърже с мен. Надявах се всеки ден, но тя не го направи. Защо тя не дойде при мен, щом е имала чувства? Защо? — Спря да крачи и се взря в Триша. — Щастлив съм заради бебето. Аз я спечелих. Това я прави моя и точно това искам. Защо не може да го разбере?

Триша прехапа устни.

— Ние не сме от Новите видове, Брон. В нашия свят обикновено мъжете преследват жените.

— Аз чета книги и модерните жени искат да са доминантни в отношенията.

Лекарката се усмихна.

— Да, добре. Но повечето от тези неща, за които пише в книгите, не се отнасят за всички жени. Аз харесвам, когато мъжът се съобразява с мен, отваря ми вратите и поема отговорности. Половинката ми е Вид, нали си спомняш? На моменти Слейд се държи като варварин и аз обичам това в него. Не прекалявай и не я нападай, че не е взела под внимание чувствата ти, жените искат мъжете да падат в краката им. Очаквала е, че ще дойдеш да превземеш замъка.

— Какъв замък?

Тя се усмихна.

— Това е една поговорка. Искала е да идеш при нея и да й кажеш, че си променил мнението си за човеците. — Триша стана сериозна. — Ти не си го направил и сега тя смята, че искаш само бебето. Бека носи твоя син и си мисли, че искаш да бъдеш с нея само заради детето. Нито една жена не иска да бъде с мъж, който я желае само защото е забременяла от него.

Брон се навъси.

— Бека промени моето мнение за хората и аз я искам. Детето е бонус, но дори и да го нямаше, аз пак щях да я искам.

— Трябва да говориш с нея, Брон. Тя си мисли, че заради бебето ще се чувстваш като хванат в капан с нея. Безпокои се, че може никога да не те удовлетвори сексуално и ти ще тръгнеш да търсиш други жени, за да задоволяваш нуждите си. Страхува се, че заради различията помежду ви, не можеш да я обичаш и ще бъдеш нещастен с нея. Съпругът й никога не я е обичал и не я е направил щастлива. Била е много зле наранена емоционално.

— Аз не съм той — изръмжа Новия вид. — Никога няма да я намразя и никога няма да потърся друга жена. Тя ме задоволява напълно.

— Съпругът й се е оженил за нея по погрешни причини, Брон. Ти се опитваш да претендираш за нея по неправилни причини. Тя не бива да бъде твоя половинка, защото носи детето ти. Трябва да бъде твоя половинка, защото я обичаш и искаш да прекараш остатъка от живота си с нея. Бебето би следвало да бъде само резултат от тази любов.

— Ще говоря с Бека.

— Внимавай как се държиш с нея, защото е била наранена от друг мъж. Трябва да бъдеш много търпелив и да запазиш самообладание.

— Аз нямам търпение.

Триша се изправи и вдигна чантата си от пода.

— Това е добър момент да се научиш.

Новия вид проследи с поглед лекарката, докато напусне спалнята и изчака да чуе затварянето на вратата на хотелския апартамент. Направи няколко дълбоки вдишвания, в опит да подреди мислите си, преди да се запъти към хола.

Бека седеше на дивана. Погледите им се срещнаха. Брон бавно пристъпи към нея, падна на колене в краката й и потърси очите й. Тя не плачеше вече, но тъжното изражение, което видя в тях, едва не изтръгна сърцето от гърдите му.

— Разбрах защо плачеш, Бека.

— Не ми причини болка в леглото. Не искам да си мислиш, че си го направил. Съжалявам, че те натоварвам с моето минало, но изглежда не разбираш защо не можем да бъдем заедно.

— Още щом те срещнах бях запленен от теб.

Тази декларация я изненада и очите й се разшириха.

— Признавам си, бях покорен напълно, когато вирна задника си пред мен, за да смениш чаршафите на леглото. Искаш ли да знаеш какво желаех да направя? — Не изчака отговора й. — Исках да падна на колене зад теб и да те докосвам, Бека. Исках да поема аромата ти, да опитам вкуса ти и да заровя пениса си дълбоко в теб. Исках да чуя как стенеш от удоволствие, докато не извикаш името ми.

— Но аз съм човек!

— Никога преди не съм пожелавал човешка жена, но те исках, Бека. Това ме шокира и ме ядоса.

Тя прехапа устни.

— Защо?

— Никога не съм разбирал защо някои мъже от моя вид са били привлечени от твоя и приемат човек за половинка. Всичко, което познавам са нашите жени, Бека. Не беше ли плашещо за теб да бъдеш привлечена от мен?

— Бях леко изненадана, но ти си много красив. За мен няма значение, че сме различни.

— Когато ни отвлякоха, ти преживя това, на което бях подложен в миналото — затворен, принуден непрекъснато на тестване и контролиран от други, в постоянен страх дали не съм им полезен повече. Понякога убиваха някои от нас. Ти беше принудена да ме докосваш, за да могат да получат пробите от спермата ми. Чувствах се твърде виновен, за да се наслаждавам, но въпреки това го правех. В това отношение, съзнанието ми е изкривено, също като на похитителите ни. Мислех, че ще ти бъде по-добре без мен, но продължавах да те желая, Бека. Много ми липсваше, след като бяхме спасени, и те искам обратно в живота си. Страхувах се, че може би ме мразиш заради онова, което бе принудена да изтърпиш.

Бека се взря в очите му, с надежда, че искреността, която вижда там е истинска, а не само желание от нейна страна.

— Никога няма да те намразя заради онова, което се случи с нас. Ти ме крепеше, утешаваше ме, но трябва да призная, че не бих се забъркала в тая ситуация, ако имах избор. — Погледна надолу към заобления си корем, преди отново да срещне очите му. — Това беше секс за утеха.

— Много ми харесваше да те докосвам. Ето защо се чувствах виновен. Ти си толкова мека и толкова красива, Бека. Желаех те до болка и се радвах да бъда заключен с теб в една клетка. Бях едва ли не благодарен, защото можех да те докосвам. Никога не съм мислил, че ще ми бъде хубаво да съм с човешка жена, но беше, Бека. Беше много повече от хубаво. Почувствах, че си правилната за мен, красавице. Твоето докосване и аромата ти. Твоето тяло около моето. Ти беше перфектна за мен. Разбираш ли? Погледът в очите ти, вкусът на устните ти, усещането за онова местенце, което не исках да напусна, ме подлудяваха ежедневно, откакто бяхме освободени.

— Това не е вярно. Щеше да ми се обадиш, ако толкова много си искал да ме видиш. Но ти не го направи.

— Така ми бе наредено и трябваше да се съглася, че може би само ще ти причиня болка. Вярвах, че ще дойдеш при мен, ако искаш да ме видиш. Разсъждавам като Вид, защото съм точно такъв. Нашите жени са много безцеремонни и агресивни, и винаги ни казват какво искат. Направих грешка, трябваше непременно да те потърся.

Младата жена бе занемяла, искаше й се да му повярва. Най-сетне гласът й се възвърна.

— Ако не беше това бебе, ние никога нямаше да се видим отново. Щеше да продължиш живота си и да забравиш за мен. Бебето не е причина да се започне една връзка, Брон. Няма да остана с теб, само защото съм бременна.

— Зарадвах се, когато научих за детето. — Пое си дълбоко дъх и се успокои. — Това ме прави негодник, нали така? Доволен съм, че моето потомство расте вътре в теб. Когато ми казаха, че лекарката ти е дала лекарства, за да е сигурна, че няма да забременееш, исках да крещя от ярост, защото, ако семето ми покълваше в теб, знаех, че мога да те имам отново и отново, тъй като щях да имам право на теб. — Той присви очи, ноздрите му се разшириха. — Аз може да съм гадно копеле и негодник, но дявол да го вземе, Бека, никога не бих могъл да те намразя или да се чувствам хванат в капан от теб заради това бебе. Ти трябва да се чувстваш попаднала в клопка, защото няма да ти позволя да си отидеш. Може да си ужасена от факта, че си бременна с моето дете, но аз съм много доволен от развитието на нещата. Триша ми каза, че трябва да имам търпение, но това, от което се нуждая, е, ти да осъзнаеш, че си моята половинка и ми принадлежиш. Трябва да престанеш с тази борба, защото ме подлудява.

— Аз не съм половинката, която ще те направи щастлив.

Той изръмжа.

— Защо мислиш така?

— Винаги ще те ядосвам. Ти непрекъснато ми ръмжиш и ми се зъбиш, освен това докато правим секс, ти трябваше да се сдържаш, а очевидно не желаеше. Признай си, Брон. Нямаше ли да бъдеш много по-доволен, ако не трябваше да си толкова внимателен? Не би ли се чувствал много по-добре, ако можеше да направиш всички неща, от които знаеш, че ще ме заболи?

Очите му се взряха в нейните.

— Ти не беше девствена. Била си и с друг мъж, Бека. Била си омъжена. Съпругът ти те е докосвал. Моето докосване, също като неговото ли беше?

— Не. — Поклати глава, без да сваля очи от неговите. — Не може изобщо да се сравнява. Съвсем различно е.

Той кимна.

— Тогава трябва да разбереш, че това, което изпитвам с теб, не може да се сравнява с нищо, изживяно до сега. То е много повече. Много по-силно. Най-доброто, Бека. Никога не съм се чувствал така, както се чувствам с теб. Караш ме да усещам толкова много нови неща и грешиш, ако си мислиш, че не ми харесва, когато се докосваме. Ти ме правиш щастлив повече, отколкото някога съм бил. — Обхвана в шепи лицето й и погледът му се плъзна по него. — Ти ме караш да стена, красавице. Не съм го правил с нито една женска, освен с теб. Това, че трябва да се контролирам, за да не те нараня, докато споделяме секс, всъщност ме кара да се чувствам много по-добре, когато в края се освобождавам от контрола, преди да те изпълня със семето си.

— Искам да ти вярвам.

— Няма да те лъжа. След като ни откриха и ни пуснаха от клетката, исках да ударя Трей, защото те прегръщаше. Не ми харесва да те докосват други мъже. Имах желание да те грабна на ръце и да те изнеса от там, да те взема с мен, за да те пазя. Но знаех, че не мога. Ти не харесваш властни мъже. Чух, когато с Трей говорехте за това в твоята кухня. Аз съм доминант, Бека.

Тя изведнъж се разсмя.

— Вярно ли? Шокирана съм!

Новия вид се усмихна.

— Сарказъм. Знам, какво означава това.

На вратата се позвъни и Брон стана.

— Аз ще взема храната.

Той отвори, на прага стоеше Брийз с количка за сервиране. Тя се втренчи в него с мрачно изражение.

— Брон?! Бях дежурна по кухня. Ето храната й.

Бека трепна. Това беше жената, с която той бе имал среща в деня, когато бе пристигнала в Резервата. Брон хвана количката и я дръпна в стаята. Брийз хвърли поглед на Бека от вратата, пое си дълбоко въздух и влезе вътре. Затвори вратата след себе си.

Брон се извърна и от устните му се изтръгна злобно ръмжене. Жената се притисна до дървената повърхност и впери очи в Бека.

— Исках да поговорим. Може ли, заради смелостта ми, да кажеш на Брон да ми позволи да разговарям с теб, преди да е разкъсал гърлото ми? Важно е.

Новия вид заплашително пристъпи към жената, но Бека реагира моментално.

— Брон! Спри!

Мъжът замръзна на секундата и обърна глава към нея. В очите му се четеше ярост.

— Предупредих я да не идва тук и никога да не разговаря с теб. Ти много се разстрои, когато пристигна в Резервата и ме видя с нея. Срещата ни беше невинна, но ти повярва, че съм решил да споделя секс с нея. Не го направих.

Бека изучаваше другата жена.

— Здравей, Брийз. Какво искаше да ми кажеш?

Брийз гледаше навъсено.

— Помниш името ми?!

— Целият ден остави дълбока следа в съзнанието ми.

— Не знаех, че носиш детето на Брон, а и вече бях наясно, че с него няма да имаме среща. Съжалявам за това, което казах. Тайгър те докосваше, а нито един мъжкар не ще позволи на друг да се докосне до неговата половинка, и аз си помислих, че той е бащата на бебето ти. Брон не е излизал с мен, нито с някоя друга, откакто се върна, след като беше отвлечен от хората на Мерикъл. Това исках да ти кажа.

Бека почувства огромно облекчение. Брон беше отменил срещата си с Брийз, а тя нямаше причини да лъже. Беше готова да се довери на думите й.

— Благодаря ти, че ми каза. Оценявам го. Наистина.

Брийз кимна.

— Той обясни ли ти за отношенията между нашите мъже и жени?

— Само отчасти.

Жената Нов вид погледна предпазливо Брон, преди да се приближи по-близо до Бека.

— Може ли да говоря, докато се храниш? Обещавам да не те разстройвам и да не казвам болезнени за теб неща. Смятам, че това ще те накара да се почувстваш много по-добре и по-щастлива.

Бека се поколеба, но кимна.

— Искаш ли да седнеш?

Брон изръмжа.

— Не мисля, че това е добра идея. Не искам отново да плачеш. Ние се смеехме, преди тя да дойде.

— Имам приятели от човеците — заяви Брийз. — Нараних я с думите си, когато споменах за нашата среща. Ще я накарам да се почувства по-добре, Брон, кълна се. Бих искала да бъда нейна приятелка.

Той се намръщи.

— Седни — настоя тихо Бека.

Брон не изглеждаше щастлив, но й донесе храната и голяма чаша мляко. Постави ги пред нея и се обърна към количката за сребърните прибори, предвидени за човешката жена.

— Заповядай, яж. — И се настани до нея.

Брийз седна на един стол.

— Жените Видове не искат взаимоотношения по начина, по който човешките жени го правят — обясни тя. — Знаеш ли нещо за живота ни, преди да ни освободят?

— Малко. — Бека започна да реже пържолата.

— Често ни събираха с нашите мъже, за да правят тестове за разплод. През целия ни живот някой ни е нареждал какво да правим и с кого да го правим. След като бяхме освободени започнахме упорито да се съпротивляваме срещу заповедите. Не искаме мъжете да ни казват какво да правим. Затова доминираме над тях. А те са точно такива. Властват със същата лекота, с която се хранят и дишат. Поради тази причина се съгласяваме да имаме само временен полов контакт с нашите мъже, ако ни се прииска сексуално удовлетворение. От много време насам не се срещаме с един и същи мъжкар повече от веднъж. Не искаме да си въобразяват, че желаем нещо повече от тях, освен секс. Успях ли да го обясня добре?

Бека беше малко шокирана, но разбра всичко и кимна.

— Между Брон и мен няма никакви любовни чувства. Не е нужно да ревнуваш, да се разстройваш или да се чувстваш заплашена от мен, затова, че си бяхме определили среща. Двамата сме от едно и също съоръжение за тестване. И сме били събирани заедно за разплод много пъти през годините. Но въпреки това не изпитваме любов един към друг по начина, по който хората го правят, когато имат връзка. Аз го уважавам, ние сме приятели и ме е грижа какво се случва с него. Това е всичко. Той беше в депресия, след като се върна при нас, и аз го принудих да се съгласи да прекарва времето си с мен, с надеждата да го развеселя, тъй като ми е приятел и се притеснявам за него. Когато нашите мъже решат да се свържат с женска, това е много по-различно от споделянето на секс. Обвързването е ангажимент да остане с една и съща жена за цял живот, тук вече са намесени и емоции. Той няма да докосне никоя друга, освен теб. Те са яростно лоялни към половинката си. Обяснил ли ти е всичко това?

— Не.

— Не знаех. — Брийз й се усмихна. — Брон ми разказа за теб. Спомена ли ти? След като беше отвлечен и го върнаха, той се зъбеше на всички. Много му липсваше. Мислеше за теб през цялото време. Настроението му беше отвратително. Мнозина се страхуваха, че ще ги нарани, а Брон обикновено е много весел и добродушен. Но не беше такъв, след като се върна, защото искаше теб. Каза ли ти това?

Бека бе забравила да яде. Вниманието й бе фокусирано върху Брон. Той я гледаше мълчаливо и сви рамене.

— Нали ти казах, че нямам намерение да те оставя да си идеш и че исках да дойда да те взема. Но мислех, че ще ти навредя повече, ако ме видиш.

— Вярно е — заяви тихо Брийз. — Дори ми каза, че иска да дойде у вас, да те метне на рамо и да те отведе в дома си. Искаше да се заключи с теб вътре, докато не посади потомството си в теб. — Погледна към корема й. — Желанието му се е изпълнило.

Бека знаеше, че седи със зяпнала уста. Погледът й потърси очите на Брон, но той гледаше свирепо Брийз.

— Мисля, че каза, че ще я направиш щастлива и няма да я разстройваш. — Изръмжа тихо. — Сега ще я накараш да се ужасява от мен.

Брийз поклати глава.

— Не. Така тя ще знае, че имаш чувства към нея. И че те са достатъчни, та да искаш да направиш всичко, за да я задържиш при себе си. Ти копнееше да сложиш бебе в корема й и така да я принудиш да стане твоя половинка само за да можеш да я пазиш. Не мисля, че това ще я изплаши, след като вече се е случило. Сега ще знае, че си я искал, преди да разбереш за детето. — Брийз се усмихна на Бека. — Той каза, че му се ще да опитва отново и отново, докато не постави семето си в теб, така че да не можеш никога да го оставиш, защото се страхува от човешките разводи и не може да си представи някога да те загуби.

Смаяна, Бека погледна към Брон. Беше изпълнена с надежда, че Брийз казва истината. Това променяше всичко, значи той действително я е искал, преди да разбере за бременността й.

Лицето му беше намръщено.

— Не се страхувай от мен.

— Решихме, че след осем или девет бебета Брончета ще бъдеш твърде уморена, дори да помислиш да си идеш. Достатъчен ли е този брой, за да те изтощят дотолкова, че да не можеш да го напуснеш? — Брийз се усмихна.

Изведнъж Бека се разсмя, погледът й се съсредоточи върху Брон. Обърканото му изражение я развесели още повече. Тя обгърна с ръце корема си и се разтресе от смях.

— Бека? — Той загрижено я докосна по ръката.

Тя успя да се успокои и избърса сълзите си.

— Искал си да ти родя твоя собствена малка армия от мини Брончета, за да ме задържиш при себе си, така ли?

— Беше просто една мисъл. — Червенина плъзна по бузите му.

Бека се усмихна и се обърна към другата жена.

— Благодаря, че ми каза всичко това, Брийз. Ти наистина направи нещата много по-ясни и аз го оценявам.

Брийз се усмихна и се изправи.

— Добре. Сега ще ви оставя насаме, за да можете да си поговорите.

Брон въздъхна, щом тя напусна апартамента. Бека се обърна с лице към него и забеляза предпазливия му поглед.

— Страхуваш ли се от мен сега?

Бека не се поколеба да седне в скута му. Прехвърли крак и намести задника си върху бедрата му. Видя изненадата в очите му, когато го възседна и обви ръце около врата му. Озадаченото му изражение бе възхитително.

— Не. Не се страхувам от теб. Вярвам, че наистина ме искаш и то не само заради детето. — Засмя се. — И макар да звучи странно, мисля, че твоя план за осем или девет деца е доста романтичен и сладък.

— Никога няма да мога да разбера човешките жени, но със сигурност ще се постарая да разбера теб, красавице.

— Ти наистина си искал да дойдеш да ме вземеш и да ме отведеш със себе си в дома ти, така ли?

Ръцете му стиснаха бедрата й, пръстите му погалиха плътта й.

— Казаха ми, че нямам право да го направя и че после ти ще ме намразиш още повече.

Бека се наведе напред.

— Отвори си устата.

Той го изпълни без колебание. Бека впи устни в неговите, езиците им се срещнаха. След няколко минути двамата се озоваха в спалнята. Брон я съблече и нежно я положи на матрака.

— Обичам да гледам как се събличаш. — Усмихната, тя го наблюдаваше докато сваля дрехите си в края на леглото.

— Обичам да те гледам гола.

Бека погали корема си.

— Имам стрии.

Погледът му проследи ръката й.

— Мисля, че те са красиви и са причинени от детето ми, което расте вътре в теб.

Най-накрая свали дънките си.

— Оставам да живея при теб и никога няма да те напусна. — Взря се очите й. — Нуждая се от теб, Бека. Искам да бъда там, където си ти и няма никога да си отида. Ние си принадлежим.

— Аз и не бих те молила да си идеш.

Брон се усмихна.

— Ще бъдеш ли моя половинка?

— Това е завинаги, нали така? Подобно на брака?

— Не. Не е като брака. Тук не съществува развод и никой не може да напусне другия. Ще си принадлежим взаимно завинаги. Никога няма да те оставя и ще направя всичко, за да те уверя, че е така.

Бека се взря в невероятните му очи.

— Ще бъда твоя половинка.

Усмихна й се.

— Отвори си бедрата за мен, Бека.

Тя разтвори крака широко и също му се усмихна. Брон се качи на леглото, от гърлото му излезе тихо мъркане. Големите му длани погалиха кожата й, докато надвесваше тяло над нейното. Покри с леки целувки корема и бедрата, приближавайки все по-близо до кадифената й мекота.

Бека затвори очи.

— Боже, чувствам се невероятно!

Брон се засмя.

— Обичам вкуса ти и звуците, които издаваш. Обичам те, Бека.

Главата й рязко се вдигна и тя се вторачи в него, сърцето й препусна лудо заради една напълно нова причина.

— Обичаш ме?

Той я гледаше в очите, когато намери клитора й с език.

— Ммм. Да, красавице. Обичам всичко в теб.

Тя му повярва.

— И аз те обичам.

Той въздъхна и почти безмилостно я нападна с топлата си уста, смучейки и лижейки влажната й сърцевина. Пръстът му се плъзна вътре в тялото й, намери точното местенце, което я накара да полудее от наслада, и бързо я доведе до оргазъм. Задъхана отвори очи, когато Брон я притисна към матрака. Бедрата й се увиха около кръста му, дебелият му член бавно проникна в нея, докато я изпълни цялата.

— Ти си моята половинка, Бека — изръмжа грубо той. — Аз съм твой. Кажи го, красавице.

Когато погледна в изпълнените му със страст екзотични котешки очи, тя усети за първи път истинско щастие и завинаги.

— Аз съм твоята половинка — потвърди. — Ти си мой.

Той наведе устни на един дъх разстояние над нейните и тихо изръмжа.

— Обичам те. Никога не се съмнявай в това. Ти си всичко за мен. Искам те и се нуждая от теб.

Тогава тласна силно и се заби дълбоко в тялото й, докато устата му поглъщаше нейната в страстна целувка, а езикът му повтаряше онова, което вършеше пенисът му.

Заляха я усещания — прекрасен, див екстаз. Това беше повече от горещ секс — сега половинката й правеше любов с нея, и го доказваше с всеки мощен тласък на хълбоците и извиване на езика си. Тялото й се напрегна, тя отскубна уста от неговата и извика името му, докато свършваше. Брон я последва, ревящ нейното.

Държаха се здраво един друг, диханията им се смесваха. Бека се усмихна.

— Аз съм твоята половинка.

— Да — прошепна той, целувайки шията й. — Ние си принадлежим и ще бъдем щастливи.