Глава 10

Мобилният телефон на Тайгър завибрира в джоба му и той го извади:

— Докладвай! — Заслуша се и се усмихна, щом срещна питащия поглед на Трей.

— Един от моите мъже е доловил миризмата им в един склад. Всички екипи са се насочили натам. Хората ми са се притаили и чакат подкрепление.

Тим мигновено скочи на крака.

— Да тръгваме!

Тайгър се намръщи.

— Вие оставате тук, в командния център. Ние ще отидем.

Тим Оберто понечи да спори, но Трей се намеси:

— Така е най-добре, Тим. Аз ще отида да намеря Бека. Ще я доведа при теб.

Ръководителят на работната група кимна, седна тежко на стола и стисна длани в юмруци.

— Мога да се справя с всичко, което са й сторили, само ми я върнете жива.

— Ще направя всичко по силите си — обеща тихо Трей и погледна към Тайгър. — Да вървим.

Новия вид скочи от големия микробус, служещ им като мобилен команден център, и се затича. Трей го следваше по петите — човекът лесно поддържаше темпото му, което напомни на Тайгър, че работната група бе съставена от яки мъже.

Бързо стигнаха до сградата, отдалечена на няколко пресечки от буса, и се срещнаха с чакащия да нападне отряд. Двадесет мъже от Новите видове и петнадесет човека, членове на оперативната група, се подготвяха за най-лошото. Тайгър пое командването.

— Ние ще ви следваме — подчини му се Трей. — Хората ти са по-добри в проследяването от моите. — Погледна строго към колегите си. — Не забравяйте, никой не трябва да наранява затворниците, независимо от това, което заварим. Ясно ли е? Има вероятност да бъдат силно упоени. Ако първи откриете някого просто го задръжте и изчакайте, докато хората от НСО пристигнат.

Тайгър се обърна към събратята си:

— Не забравяйте, че може да са им дали лекарство за разплод. Дайте успокоително на Брон, ако не е с ясно съзнание. Първо говорете с него, за да се уверите, че мисли рационално, преди да го освободите.

Двата отряда се изучаваха помежду си, напрежението бе осезаемо. Обикновено никой от тях нямаше нищо против да работят заедно, но в случая обстоятелствата бяха особени. Всички мъже от работната група познаваха дъщерята на Оберто и Тайгър се притесняваше за реакциите им, ако я намереха ранена или нещо по-лошо. В момент на ярост или на скръб, човеците можеха да предприемат действия и да убият Брон или друг Вид.

Тайгър се изкушаваше да ги задържи отвън и да изпрати в сградата само неговите мъже, но това щеше да доведе до дългосрочни проблеми. Отрядът на Тим Оберто се нуждаеше от доверието им — хората му бяха дали дума да запазят самообладание и той трябваше да я приеме. Хрумна му една идея.

— Нека смесим нашите екипи. — Погледна към Трей.

Мъжът кимна.

— Разбира се. — Обърна се към хората си. — НСО командва операцията. Слушайте внимателно, момчета. Разделете се на групички и си изберете по един отговорник за всяка.

Мъжете веднага изпълниха нареждането. Тайгър бързо избра водачи от собствените си хора, останалите раздели и ги разпредели към вече образуваните групички.

— Обграждаме сградата и влизаме — нареди той и погледна към Брас. — Сигурен ли си, че си ги подушил?

Брас точно проверяваше пистолета си.

— Абсолютно. Не тръгнах по следата, в случай че вътре има камери или аларма, но Брон е бил там. Оттеглих се бързо, като внимавах да не ме забележат. Освен това не помирисах да има експлозиви.

— Да тръгваме — заповяда Тайгър и даде сигнал на групичката, към която Трей и той участваха, да се заеме с проникването вътре, докато останалите обкръжаваха сградата.

В момента, в който Тайгър прекрачи прага на склада, вдиша дълбоко и кимна на Трей.

— Били са тук, но следата е много слаба. Ако бяха оставили вратата отворена или имаше счупени прозорци, миризмата им не би се задържала дълго, но сега мога да подуша Брон и жената. — Вдиша дълбоко още няколко пъти. — Много човешки мъже. Мисля, че са под десет, но може и да бъркам, ако не са били тук наскоро. Надушвам… — Пак си пое дълбоко дъх. — Друга човешка жена. Едва се долавя, но носът ми не ме лъже. Въздухът е доста застоял.

— Мамка му! — изруга един от мъжете, сочейки към отворената врата на един бус. — Вижте голямата клетка, някой е зарязал това тук. — Той докосна захвърлена пушка. — Военна изработка, старата школа, така че търсим някой, който вероятно е бивш военен или морски пехотинец.

— Това може да е база за разплод — напомни мрачно Тайгър. — Очаквайте най-лошото. Самият аз съм много разтревожен, след като подуших две човешки жени.

— По дяволите! — Трей изглеждаше шокиран. — Вашият човек е подложен на огромен натиск, щом са му довели две.

Тайгър го погледна намръщено, не бе доволен от черния му хумор.

— Не е приятно за нито един от участниците.

Трей кимна рязко.

— Вземам си бележка.

Новия вид поведе групичката напред, след слабата следа от миризмата, докато стигнаха до проход, водещ към стълбище. Погледна надолу и сподави една ругатня. Мразеше да слиза в подземия, посегна към фенерчето на колана си. Огледа се за камери и сензори, но не забеляза нищо.

— Ето защо изгубихме сигнала. Те са под земята. Сградата е достатъчно голяма, за да го прикрие. — Погледът му пробяга по събралите се мъже. — Внимавайте за камери и сензори, и не забравяйте да душите за експлозиви. Ако някой от моите хора вдигне ръка, веднага спирате! Ще влезем безшумно, за да не ни чуят. Ще действаме много внимателно. По-добре да пълзим, отколкото да усетят, че сме тук, преди да разберем с какво си имаме работа.

Трей се обърна към хората си, правейки им знаци с ръце, искаше да е сигурен, че са разбрали заповедите. Тайгър не поиска същото от Видовете. Слухът им бе изключително чувствителен и те бяха чули всяка казана дума.

Той извади пистолета си. Мразеше оръжията, но да го убият невъоръжен би било много по-лошо. Изчака Трей да приключи мълчаливия разговор с хората си, преди да направи първата крачка надолу по стълбите. Тялото му бе напрегнато, погледът му непрекъснато шареше и Новия вид се надяваше, че няма да се натъкнат на нещо ужасно. Откриването на мъртви тела бе най-лошият сценарий, който можеше да си представи, освен разбира се, всички да бъдат взривени в подземния ад.

* * *

Брон държеше Бека в прегръдките си и усети, че тя отново заспа. Бе изморен, но не и готов да потъне в сън, след като видя как мъчителите им бяха довели 919 обратно в клетка. Този път мъжкарят не легна да спи, вместо това крачеше из килията и се държеше като луд. Силната миризма, която идваше от него, му подсказа, че онези бяха прекалили с дозата на медикаментите.

Други тревоги пълнеха съзнанието му и го държаха буден, докато наблюдаваше как младата жена спи. Съществуваше вероятност тя да е бременна, след като се бе чифтосвал с нея. Не посмя да я пита дали взема противозачатъчни, защото информацията, че Видовете могат да имат деца от здрави човешки жени, които не взимат превантивни мерки против забременяване, бе строго секретна. Но той бе сигурен, че всичко ще е наред — техните сперматозоиди не живееха толкова дълго, колкото човешките. Погледът на Брон се сведе към корема й, където почиваше ръката му.

Тя щеше да го намрази. Още по-лошо, от последните няколко часа Бека беше в овулация. Долавяше лекия аромат, който се носеше от нея. Периодът й не бе започнал, когато я срещна или когато споделиха секс. Закле се да не я докосва отново, не можеше да рискува.

Тя бе съвременна жена, в края на двадесетте, необвързана и сигурно взимаше противозачатъчни. Той знаеше това за човешките жени, защото обичаше да чете. Те бяха умни и се грижеха за телата си, но все пак реши да не рискува. Независимо колко много му се искаше да я има отново, да зарови члена си дълбоко в топлото й гостоприемно тяло, щеше да устои.

Само при мисълта какво бе усещането, когато докосваше Бека, се втвърди. Стисна зъби и си наложи да диша през устата, за да избегне съблазнителното й ухание. Една жена в овулация оказваше силно влияние върху мъжките Видове, като ги караше да вършат диви, луди неща. Да бъдеш наясно с този проблем бе половината от битката или поне така бе чувал. Сам се увери, че казаното е вярно.

919 изръмжа и започна да вие, това привлече вниманието на Брон. Той извърна глава и видя, че мъжът се бе навел и се опитваше да копае в пода с ръце — действие, което доказваше, че не е с ума си. Вероятно можеше да опита да го успокои, но нямаше да има ефект. Изпълни го тъга, докато наблюдаваше как един от събратята му страда.

Следващият вой събуди Бека и тя стреснато подскочи в обятията му. Щом срещна изплашения й поглед, Брон я прегърна по-здраво и започна да я гали по гърба.

— Върнаха го, но той е упоен.

Младата жена повдигна глава, за да надникне над тялото му, което блокираше гледката й. Брон мразеше болезненото изражение, изкривило лицето й и сълзите, които напълниха красивите й очи.

— Той ще разрани ръцете си.

— Знам, но няма да се вслуша в думите ми. Действията му ще бъдат нелогични, докато организмът му се изчисти от лекарствата.

— Мразя тези копелета.

Той мълчаливо се съгласи с нея.

— Заспивай.

— Не мога.

Тя сложи ръка на гърдите му, докато се обръщаше в тясното легло, блъсна се в тялото му и погали удареното място в близост до зърното му. То се втвърди мигновено, заедно с пениса му. Младият Вид се озова в света на болката, когато Бека се притисна до него и бедрото й се намести между краката му.

— Толкова много искам да се махнем от тук.

— Аз също — съгласи се той.

— Какво би направил най-напред?

Мъжът се поколеба. Да я отведе в дома си, в леглото си, и да се чифтосва с нея, докато и двамата не са в състояние да ходят, беше първото нещо в неговия списък. Но не можеше да й го каже, разбира се.

— Бих си приготвил огромно количество храна.

Младата жена се усмихна.

— А аз ще се изкъпя.

Образът на голото й тяло, потопено във вода, го накара да я иска още повече и желанието му да я има стана толкова силно, че той бързо я пусна, изтърколи се от леглото и скочи на крака. Забеляза смаяното й изражение, докато се отдалечаваше от нея.

— Банята е хубаво нещо. — Опитваше се да гледа навсякъде другаде, само не в нея, затова съсредоточи вниманието си върху мъжкия Вид.

Леглото изскърца, когато Бека се намести на матрака и ароматът й достигна до носа на Брон. Пенисът му пулсираше заради нейната овулация и той стисна решетките, за да не сграбчи тялото й. Тя влоши още повече нещата, когато застана съвсем близо зад него и също се взря в 919.

— Колко мислиш, че ще продължи действието на това нещо? Последния път спа доста дълго.

— Сега са му дали прекалено много. Вероятно е получил резистентност към лекарството.

— Могат да го убият.

Брон запази мълчание в знак на съгласие. Бека погали рамото му, пръстите й се плъзнаха по бицепсите му и той се отдръпна. Преди да успее да го потисне, от гърлото му излезе ръмжене, и тя отстъпи назад.

— Не ме докосвай точно сега. Възбуден съм.

Очите й се изпълниха с болка и Брон се почувства като негодник. Отвори уста, за да й обясни, че по този начин не иска да я отхвърли, но не беше сигурен как да й каже, че едва се владее и се бори с изкушението да я наведе над леглото и да се чифтосва с нея отново. Повтори си причините, поради които не биваше да го прави. Тя е в овулация и онези идиоти могат да се появят отново, за да ни наблюдават. Бека го разсейваше прекалено много, и той не можеше да остане нащрек.

— Бека, аз…

Лек шум привлече вниманието му и той се обърна, заслушан внимателно. Звукът бе едва доловим — скърцане, което идваше от другата страна на стаята — там, където се намираше вратата и не бе нещо, което бе чувал преди. Вдигна поглед към отворите на климатичната инсталация. Видя трептенето на паяжините и си помисли, че шумът идва от там, докато не си пое дълбоко въздух през носа.

— Имаме си компания — прошепна тихо.

Младата жена се напрегна в очакване мъчителите им да нахлуят в помещението и да повлекат нея и Брон обратно към стаята, където трябваше да взема още проби от семенната му течност. Зачуди се защо докосването й ядоса Новия вид. Той винаги й изпращаше неясни сигнали и тя се надяваше, че настроението му няма да се влоши, след като го завържеха за леглото. Би било трудно да го накара да се възбуди, ако не искаше да го докосва.

Стана й мъчно от възможността да я намрази заради това, че е човек. Охраната и онази луда лекарка не бяха най-добрият пример за човечност. Разбира се, ако започнеше да я обвинява, той можеше да преосмисли плана си и в крайна сметка да се опита да избяга. Вероятно тя щеше да оцелее. Естествено, че щяха да я застрелят, но това не означаваше, че непременно ще умре.

Брон погледна към нея, изведнъж на лицето му се появи усмивка. Отново я смая с внезапната промяна на настроението си, докато душеше въздуха.

— Може би всеки момент ще бъдеш изненадана от още една покана за секс от твоя приятел.

Отне й само секунда да разбере значението на думите му и краката й се подкосиха. Новия вид бе подушил Трей Робъртс. Брон познаваше неговата миризма от посещението му в дома й, а тя вярваше на обонянието му. Сълзи на облекчение и щастие напълниха очите й. Екипът на баща й идваше за тях.

Брон бързо се раздвижи, сграбчи я през кръста и се втурна към леглото. С помощта на едното си стъпало захвана като с кука крака на кревата и дръпна силно. Рамката се счупи, той я заобиколи и заедно с Бека се хвърли на пода. Тялото му я притисна в студения бетон, когато се стовари отгоре й.

— Не мърдай! — заповяда. — Възможно е да има престрелка.

Беше направил защита срещу заблудени куршуми с тялото си и леглото. Ръцете й намериха гърдите му, а сърцето й препускаше бясно от вълнение.

— Не мога да повярвам, че ни откриха.

— Да, направиха го — изхриптя в ухото й. — Вентилационните отвори вкарват въздух и техните миризми изпълват залата. Трябва да идват от другите врати. Остани долу и ще си в безопасност. Успях да подуша твоя приятел и други човешки същества, заедно с мъже от моя вид. Мнозина са.

Брон се надигна леко. Младата жена видя как той обърна глава и погледна над падналото легло към двойната врата. Искаше й се да разбере какво става, но огромното му тяло я държеше прикована към пода.

— Нещо?

— Все още не, но миризмата е по-силна.

Секундите се точеха, мина почти минута, когато внезапно се чу силен шум, като удар на метал в стената. Брон се напрегна, пое си дълбоко въздух и извика предупредително:

— Те са зад двойните врати, ваше ляво. Има една жена лекар и няколко човешки мъже, въоръжени с пистолети. Разполагат още с електрошоково оръжие и упойващи стрелички.

Той се раздвижи, изтърколи се от нея и изчезна толкова бързо, че тя не успя да го последва. Бека седна и започна да наблюдава над горния ръб на леглото, докато мъжете влизаха в залата. Един от Новите видове, който изглежда ръководеше екипа, се усмихна и се втурна към другата двойна врата, с останалите по петите си. Зарадва се да види Трей, който се отдалечи от групичката, спусна се към клетката и се усмихна, щом погледите им се срещнаха.

— Отвори вратата — настоя Брон.

Ръководителят на човешката група внимателно огледа ключалката и веригата.

— Отдръпни се.

Брон се премести встрани. Трей насочи пистолета и стреля два пъти. Оковите се разкъсаха и паднаха. Новия вид бързо бутна вратата, излезе от клетката, и се втурна към мястото, където мъжете бяха изчезнали.

— Успяхме! — извика колегата на баща й, когато влезе вътре при нея.

Бека се изправи и тръгна към него. В мига, в който го приближи, той я сграбчи с една ръка, притисна я към себе си и свали оръжието. Целуна я по челото, прегърна я силно с двете си ръце и се засмя.

— Мамка му, забъркала си се в голяма каша. Твоят старец се съсипа от тревога. Добре ли си, хлапе? — Отдалечи я леко от себе си, за да може да погледне надолу и да проучи отблизо лицето й. Едната му ръка я освободи и пръстите му докоснаха бузата й.

Младата жена трепна, беше забравила за удара. Видя яростта в очите му.

— Да разбирам ли, че има синина?

— Кой е кучият син, дето те е ударил? — Трей изправи глава, за да погледне зад нея.

Бека се дръпна встрани и видя Брон. Той стоеше отвън и ги наблюдаваше. После погледна нагоре и проследи яростния поглед на Трей, след което го сграбчи за тениската, за да привлече вниманието му. Младият мъж я погледна.

— Един от пазачите го стори. Брон никога не би ме наранил.

Трей обви ръце около нея, повдигна я и я притисна силно в мечешката си прегръдка.

— Добре ли си, дечко? Кажи ми истината.

— Пусни ме. — Тя се разшава, за да се освободи. Усети, че фланелката й се е вдигнала опасно високо, а тя не носеше бикини отдолу. — Чувствам се страхотно, стига да не се опитваш да ми счупиш ребрата.

Мъжът се засмя и я пусна да стъпи отново на крака.

— Толкова се радвам, че си жива. Бяхме адски притеснени.

— Спри да я мачкаш — изръмжа грубо дълбок глас. — Тук има Видове, които се нуждаят от медицинска помощ, докато ти флиртуваш с жената.

Бека бе слисана от гнева на Брон. Трей я освободи от обятията си и се обърна към Новия вид.

— Ти ли си Брон?

— Да. — Гърдите му се издуха, когато ги напълни с въздух. — Искам оръжие. — И протегна ръка.

Ръководителят на човеците тръгна към него — беше само няколко сантиметра по-нисък от огромния Вид — и вдигна брадичка.

— Не се обиждайте, господине, но няма да получите. Как се чувствате? Бяхте ли дрогиран?

— Не.

Прозвучаха изстрели. Трей се обърна, втурна се към Бека и я повали на земята. Тя едва си пое въздух, смазана под тежестта му и от силната болка, избухнала в гърба й от удара в пода. Див рев изпълни помещението. Младата жена разбра, тъй като не можеше да види нищо, че той идва от Брон.

Тежестта, която я притискаше, се отдръпна рязко и Бека съзря Брон, клекнал над нея. Новия вид бе оголил зъби и ръмжеше към Трей, проснат на няколко стъпки от мястото и осъзна какво се бе случило. Брон бе хвърлил приятелят й далеч от нея и сега изглеждаше готов да го атакува. Бека бързо се изправи и, без да обръща внимание на пулсиращата болка в главата, която бе ударила в бетона, застана между двамата. Погледът й срещна този на Брон.

— Какво ти става?

В очите му блестеше ярост, когато отвърна на погледа й и й изръмжа. После се обърна към Трей.

— Не я докосвай! — изсъска предупредително, обърна се с гръб и застана неподвижно.

Трей я стрелна с какво, по дяволите, става поглед и младата жена сви рамене — нямаше представа защо Брон го бе нападнал.

Повече изстрели не се чуха. В залата нахлу друг отряд, някои от хората се втурнаха към вратите, през които бе изчезнал първият екип, а останалите се приближиха към клетките.

Брон заговори тихо на няколко от мъжките Видове. Бека излезе извън металните решетки, следвана плътно от Трей, сякаш той не искаше да се отдели и на милиметър от нея. Младата жена погледна към 919 и го видя да трепери свит в ъгъла на клетката си, гледайки непознатите с ужас. В гърдите й се надигна жал. Видът бе предозиран с лекарства и вероятно си мислеше, че тези хора са дошли да го измъчват.

Любопитството я накара да се отправи към далечния край на помещението, където бяха отвели другия Нов вид. Искаше да провери как е, тъй като явно още никой не бе забелязал съществуването му. Мина покрай стената, която разделяше залата и видя още една клетка. Гледката, която я посрещна, предизвика сълзи в очите й.

Мъжът бе прикован към медицинско легло, черната му коса бе ужасно сплъстена, а към тялото му бяха прикрепени различни маркучи и машини. Бека приближи до решетките и ги стисна. Видът не помръдваше изобщо. От мястото където стоеше, тя можеше да види числата, които се изписваха на монитора на сърдечния апарат. Трей застана до нея.

— Мамка му! — изсъска приятелят й.

— Отвори вратата!

Той се поколеба.

— Не. Всеки момент ще пристигне медицински екип.

— Отвори вратата — настоя тя. — Той не мърда, а сърдечният му ритъм е много слаб. В безсъзнание е.

— Най-вероятно ще бъде много опасен, ако го събудим. Съжалявам, но тази врата остава затворена, докато не се уверим, че е безопасно.

Младата жена се обърна и го погледна в очите.

— Обади се за помощ.

Трей кимна, посегна към радиостанцията, но бързо се сети, че под земята няма сигнал.

— Да вървим. Ще изпратя горе едно от момчетата да съобщи, че се нуждаем от лекари веднага.

На Бека не й хареса идеята да остави Вида сам, затова предложи да остане. Първоначално Трей се противопостави, но тя изтъкна факта, че няма никой наоколо, който да я нарани, а мъжът беше под ключ и завързан. Колегата на баща й се отдалечи и тя съсредоточи цялото си внимание към нещастната жертва вътре в клетката.

Понякога хората стигаха до крайности и да види това, на което бяха способни, почти разби сърцето й. Пулсът му все още се отчиташе на апарата, но Бека се запита дали Новия вид щеше да оцелее. Той беше огромен, но цвета на кожата му бе изключително блед, изглежда беше гладувал много, ако се съдеше по начина, по който ребрата му се открояваха.

Не отне много време и Трей се върна с медиците. Те отвориха вратата на клетката и се скупчиха около болния. Бека остана достатъчно дълго, за да чуе, че състоянието на мъжа е критично. Затова решиха да се обадят за медицински хеликоптер.

Потънала в депресия, тя искаше единствено да намери Брон. Трей я сграбчи за ръката, докато опитваше да се промъкне покрай него.

— Хванахме всички копелета, районът е обезопасен. Ще транспортират Новите видове в Хоумленд. Искаш ли да те прегледа парамедик?

— Добре съм.

— Баща ти едва го удържат горе. Трябва наистина да идеш да го видиш. Беше почти обезумял, мисля, че търпението му е на изчерпване.

— Искам първо да говоря с Брон, след това ще намеря баща си.

— Само побързай. Той е в такова състояние, че може да се наложи да го вържат.

Бека отиде при клетката, където я бяха държали затворена и видя как двама от Новите видове отключват килията на 919. Той все още седеше свит в ъгъла и ръмжеше озъбен срещу спасителите си и човешките членове на екипа, които бяха далеч назад. Брон стоеше и наблюдаваше и тя спря до него.

— Мислиш ли, че ще се оправи? — Този път не го докосна, в случай, че беше разсеян и не я бе чул да се приближава.

— Надявам се. Психическото му състояние е това, което ме притеснява най-много. — Обърна се и срещна погледа й. — Бека, аз…

Чу се вой и някой извика. Младата жена обърна глава навреме, за да види как 919 напада единия от Новите видове, хвърля го настрана, а юмрукът му се стоварва върху втория. С диво изражение се втурна вън от клетката и погледът му се спря на нея. Ярост изкриви чертите му и той се спусна напред.

— Не! — извика Брон, когато 919 атакува, и се хвърли между тях, като почти се блъсна в нея.

Бека бързо се раздвижи, за да се махне от пътя на подивелия Вид, но беше твърде късно. Разярен и зашеметен от лекарствата, той удари Брон в лицето. Брон залитна, 919 изрева отново и се спусна към нея. Тя дори не успя да извика, преди ръце му да я сграбчат брутално. Едната се уви около гърлото й, спирайки въздуха й, а другата я стисна за лакътя толкова силно, че младата жена имаше чувството, че ще прекърши костта й.

Ревът беше единственото предупреждение, преди Брон да нападне. И тримата тупнаха на пода, с преплетени тела, ръката освободи гърлото й и 919 изкрещя от болка. Бека опита да се претърколи настрани, но краката й бяха приковани под телата им, докато мъжете си разменяха удари.

Някой я хвана за ръката, тя вдигна глава и видя пребледнялото лице на Трей. Той я дръпна толкова силно, че й причини болка, и я освободи от борещите се тела. Продължи да я влачи по пода, докато я отдалечи поне на десетина крачки. Тя се втренчи в лицето на Брон, докато той се бореше с 919. Гледката беше брутална, а звуците, които издаваха, бяха ужасяващи.

— Махнете човешката жена от тук! — изрева Брон. — Този не е на себе си.

Трей изруга, наведе се и грабна Бека в прегръдките си. Тя започна да се извива, когато я вдигна и се затича към вратата. Младата жена с ужас наблюдаваше как Брон и мъжът продължават да се бият, и никой не се притече да му помогне. Тя отвори уста да извика, че някой трябва да ги разтърве, но точно тогава Трей мина през вратата и се заизкачва по стълбите.

— Пусни ме!

Задъхан, той продължи да върви и не обърна внимание на заповедта й. Забави ход, когато приближи повърхността и тя му бе благодарна, защото всичкото това тръскане не влияеше добре на стомаха й.

— Ребека!

Можеше да познае този глас навсякъде. Извърна глава и обходи с поглед склада, изпълнен с човешките членове на работната група, Нови видове и няколко медицински екипа. Трей спря и я пусна да стъпи на крака.

Тим почти се блъсна в нея, но успя да спре навреме, преди да паднат и двамата, обви ръце около тялото й и я притисна в обятията си.

— Бебчо! — Гласът му се пречупи. — Благодаря на Бога, че си жива! — Залюля я в прегръдките си. — Добре ли си?

Сълзи напълниха очите й и тя не се опита да ги спре, когато притисна лице в тениската на баща си.

— Ще се оправя.

— Доведете медик! — извика той, карайки я да трепне.

— Добре съм.

— Господине — обади се един мъж, — пуснете я и ме оставете да прегледам нараняванията й.

Баща й разтвори ръце и тя погледна към Бък, един от медиците на екипа, беше щастлива да види още едно познато лице. Червенокосият се присегна, обхвана челюстта й и се вгледа в лицето й.

— Нека да я заведем в буса.

— Добре съм. — Тя се отдръпна от пръстите му.

Медикът огледа тялото й, очите му не пропускаха нито една подробност.

— Сигурна ли си?

Бека отстъпи назад от баща си, погледна го в очите и се усмихна.

— Наистина съм добре, татко. Имам няколко подутини и натъртвания, но ще живея. — Рамото я болеше и главата й пулсираше на мястото, където се бе ударила, падайки на пода, но нямаше да се оплаква.

— По дяволите! — Бък я хвана за тила. — Кървиш.

Бека замря, щом облечената му в ръкавица ръка докосна нещо, от което в главата й избухна болка.

— Ох!

— Хеликоптерът всеки момент ще кацне. — Мъж от Новите видове пристъпи към баща й. — Ще отведем дъщеря ви в Хоумленд. Нашите лекари са в готовност да посрещнат ранените.

Тим поклати глава.

— Ще я заведа в болница, Брас.

Високият мъжкар се намръщи, погледна Бека и се обърна отново към баща й.

— Това ще доведе вашите правоприлагащи органи. Бихме предпочели да запазим всичко между нас.

— Изобщо не ме интересува какво предпочитате! — Тим Оберто показа нрава си.

Брас се сви.

— Ще поискат да им предадем тези, които арестувахме днес тук. Наистина ли желаете те да отговарят по обвинения във вашите съдилища? Те няма да са толкова сурови към престъпниците, ще се наложи дъщеря ви да отиде в съда, за да даде показания, а на нас да обясним защо сме нахлули в тази сграда без да се консултираме първо с тях.

Мисълта някое от тези чудовища, отговорни за всичко, което бе преживяла, да получи по-лека присъда или продължителен съдебен процес, накара гневът на Бека да избухне. Тя се втренчи във високия Вид, докато той срещна погледа й.

— Вашите закони са по-сурови?

— Доколкото разбрахме, те са работили за Мерикъл и са изтезавали Нови видове. Няма да се измъкнат лесно.

Това бе достатъчно добре за нея.

— Ще дойда с вас.

— Не! — Баща й я хвана за ръката. — Ще те заведа в болница.

Младата жена стисна пръстите му.

— Не искам да им се размине след това, което сториха. Отивам с тях, за да ме прегледат техните лекари. Остави ги да се справят с това, татко. Моля те!

Силен шум от хеликоптер се чу отвън, изглежда щеше да кацне на улицата или някъде наблизо. Тя дръпна ръката на баща си, за да го принуди да я пусне.

— Всичко ще бъде наред.

Тим отвори уста, но Брас го спря с жест.

— Аз лично ще я придружа и ще я пазя. Ще бъдете в пълна безопасност, госпожице Оберто.

— И аз идвам — настоя Тим.

Новия вид я хвана за ръката.

— Не е ли по-добре да се погрижите за транспортирането на затворниците до Хоумленд? Дъщеря ви ще бъде там, когато пристигнете.

Колебанието, изписано на лицето му, подсказа на Бека, че баща й е раздвоен.

— Направи го, татко. Увери се сам, че ще отидат там и ще бъдат под ключ.

— Ще дойда в рамките на четири часа.

— Ще те чакам.

Ръката на Брас я държеше нежно, докато я извеждаше от склада. Навън беше слънчев ден, светлината я заслепи за малко, след като бе държана толкова дълго време вътре. Вятърът разпиля косата й, докато се приближаваха към хеликоптера.

— Всичко ще е наред! — изкрещя Брас, за да надвика шума на двигателите.

Повдигна я да влезе в кабината и й помогна да се настани в седалката, след което зае мястото до нея. Бека наблюдаваше как вкарват вътре и пострадалия Нов вид, който бе прикрепен към машините. Той все още беше в безсъзнание. Тя не знаеше името на медика — беше един от най-новите членове в работната група — и още не го бе срещала. Потърси с поглед Брон, но той не се присъедини към тях, докато вратите се затвориха и хеликоптерът се издигна.

Къде е той? Надяваше се, че е добре. В противен случай, ако се нуждаеше от медицинска помощ, щяха да го транспортират до Хоумленд. Шумът в машината беше твърде силен, за да прави опити да разпита Брас. Щеше да почака, докато се приземят.

Огромният Вид до нея разтвори едно одеяло, обърна се и й го подаде. Тя му отправи благодарна усмивка, уви меката материя около тялото си и се облегна назад. Бяха спасени. Зарови лице в одеялото и остави сълзите да потекат.

Беше преминала през адско изпитание.

Загрузка...