Брон

Глава 16

Хотелът, със своите четири етажа, се извиси пред тях. Джипът спря в подножието му и всички слязоха. Брон мигновено се опита да вземе Бека на ръце, но тя го отблъсна.

— Вече пристигнах, трябва да си тръгваш.

Той се втренчи в нея с такова страдание, че младата жена се почувства виновна. Сега Брон не беше ядосан и не ръмжеше. Ако гените му бяха смесени с кучешки, Бека би го сравнила с ритнато кутре, но според баща й Новия вид беше от котешката порода. Изгубено котенце, реши, че това в момента му подхождаше най-добре.

— Чудесно. Ела с нас, можеш да ми правиш компания, докато се храня преди да си полегна.

Брон й предложи ръката си, но Бека не му обърна внимание, вместо това отиде и застана до Тайгър. Той я погледна и протегна ръка.

— Изглеждаш бледа. Нека единият от нас да ти помогне.

Тя го хвана под ръка и зачака познатото ръмжене, но Брон успя да запази самообладание, въпреки че беше бесен. Пинк потегли с джипа и тримата прекрачиха прага на просторното фоайе.

Бека се изненада колко типично изглеждаше мястото, сякаш бе най-обикновен хотел, обзаведено с дивани и столове, подредени на групи. На рецепцията нямаше никой, но един мъжки Вид бързо излезе от задната врата и им подаде ключ карта. После се обърна и без дори да погледне към Бека, изчезна.

— Нормално ли е да няма никой тук?

Тайгър нежно я насочи към асансьорите.

— Не. Слейд се обади и нареди да разчистят района. Не искаше да се чувстваш неудобно с втренчените им в теб погледи.

Той натисна бутона и зачакаха асансьорът да пристигне. Младата жена погледна назад към Брон и видя, че той мълчаливо ги следва, вперил поглед в нея. Тя обърна глава, когато се чу звън и вратите се отвориха. Висока жена от Новите видове, облечена в дънки и син потник, стоеше в кабинката. Черната й коса се спускаше по раменете. Тя открито се втренчи в Бека.

— Здравей, човеко! — Усмивка изви устните й, но когато съгледа издутия й корем, се засмя. — О! Ти си бременната дама. Триша ми разказа за теб. Толкова е хубаво, че си тук. Аз съм Брийз и обичам хората. Някои от най-добрите ми приятели са човеци.

— Здравей, Брийз! — Подсмихна се Тайгър. — Тя е гладна и се налага да я заведем горе. Можеш да говориш с нея по-късно.

— Разбира се. — Жената излезе от асансьора и най-неочаквано го перна по рамото. — Добра работа, Тайгър! Много е привлекателна.

— Чакай малко — запротестира Тайгър. — Не е…

— От теб ще излезе добър баща — прекъсна го тя и се усмихна на Бека. — Трябва да си страхотна жена, щом си успяла да го хванеш. Браво на теб! — Брийз се засмя. Внезапно погледът й попадна на Брон и лицето й светна от радост. — Не забравяй, че трябва да ме вземеш в шест. Ще облека нещо секси, за да можеш лесно да го свалиш, когато се приберем в апартамента ми след вечерята и танците. — Намигна му и се отдалечи.

Бека усети как сърцето й се разби на хиляди парченца. Мисълта, че Брон има среща с тази атрактивна, висока жена от Видовете, я разкъса отвътре. Беше й казал, че не излиза с човешки жени, защото са твърде крехки за него. Ясно си спомняше разговора им. Той обичаше партньорките му да са от Новите видове и можеше да разбере защо, след като вече беше видяла няколко от тях.

Тази, с която имаше среща, беше висока повече от метър и осемдесет, красива, с ясно изразени черти и мускулесто тяло. Брийз без проблеми бе заявила, че има намерение да прави секс с Брон по-късно. Двамата имаха доста общи неща и Брон не би трябвало да се сдържа по време на половия акт. Осъзнаването на всичко това я нарани дълбоко, и тя възневидя пронизващата болка от ревност. В този момент наистина мразеше Брон.

Пристъпи трескаво в асансьора и заби поглед в пода. Брон се вмъкна след нея.

— Бека?

Тя стисна зъби.

— Млъкни, не казвай нито дума или можеш да вървиш по дяволите!

Вратите се затвориха и тя остана вътре с двамата мъже. Единият от тях трябва да беше натиснал копчето за етажа, защото потеглиха нагоре. Стомахът я присви, но този път не от глад. Ръката на Тайгър върху рамото й я стисна леко, за да привлече вниманието й, и тя направи грешка да вдигне поглед към лицето му. В красивите му очи видя изписано съжаление и наведе глава. Това само влоши още повече положението.

— Пристигнахме — каза Тайгър с облекчение, когато асансьорът спря и вратите се отвориха. Той използва ключ картата за една от стаите и отстъпи място на бременната жена да влезе първа. — Храната ти е вече тук и според ароматите, които се носят, изборът е богат.

Бека недвусмислено пренебрегна Брон, но бе съвсем наясно, че е по петите й. Обхвана с поглед красиво обзаведения хол, забеляза количката със сребърните блюда и гладът й се върна с пълна сила. Отправи се към трите покрити плата и видя, че на долния рафт имаше сокове, газирани напитки и мляко, което й предоставяше огромен избор.

Ръката й трепереше, докато отхлупваше чиниите и стомахът й изкъркори, щом усети ароматите. Едва не изтърва капаците на пода, трескаво ги побутна да не паднат от ръба, където ги остави и посегна към блюдото с най-голямата пържола. Въздъхна, грабна го бързо и се обърна към масичката за кафе, която бе съвсем близо до нея.

Тайгър й подаде сребърни прибори, а тя просто коленичи и сложи чинията на масата. Ръцете й затрепериха още по-силно, докато развиваше салфетката, за да се добере до вилицата и ножа. Не погледна към мъжете в стаята, не я интересуваше какво си мислят за нея, тъй като се нуждаеше от храна.

Нахвърли се отчаяно върху месото, отряза едно парче и го пъхна в устата си. Вкусът експлодира върху езика й и тя простена. В момента, в който преглътна, усети жажда. Извърна се, грабна една от малките картонени кутийки с мляко и рязко я отвори. Пи, като едва избегна течността да не потече от ъгълчетата на устата й, сложи опаковката на масата и пак хвана сребърните прибори. Стомахът й отново изкъркори, изпитваше такъв глад, сякаш не бе яла от седмици.

— Ребека?

Гласът на Триша я стресна толкова силно, че младата жена спря да тъпче храна в устата си и обърна глава.

— Викай ми Бека. Мислех, че остана в медицинския център.

Лекарката й подаде шишенце с хапчета.

— Забравих да ти дам пренаталните витамини. — Триша приближи намръщена, Слейд я следваше по петите. — Кога за последен път си яла? Трепериш.

— Непрекъснато съм гладна. Хапнах набързо рано тази сутрин, но млякото ми беше свършило и отидох до магазина преди да закуся. Забавих се на връщане от града, а след това вашият човек ме чакаше във вилата. — Изпи млякото и посегна към сока, отвори го и започна да пие жадно.

— Ти не беше толкова бледа и несигурна — намеси се Слейд. — Тя не изглежда добре.

— Аз имах теб да се грижиш за мен — отговори тихо Триша. — Бека? Трябва да се храниш през няколко часа. Тялото ти е изтощено от бременността и се нуждае от храна повече от нормалното. Консумираш ли червено месо? Трябва да хапваш доста от него.

— Да. — Бека лапна още една хапка от пържолата, сдъвка я и преглътна, болката в стомаха й лека-полека започна да отшумява. Сега вече можеше да се наслади на храната, вместо само да се тъпче и да гълта. Взе си едно шише с газирана вода и го отвори. Вдигна и изпи половината му съдържание, преди да го остави. — Тази жажда нормална ли е? Винаги съм жадна.

Никой не каза нито дума. Бека погледна нагоре, само за да види, че Триша се мръщи.

— Не.

— Не е нормално? Мислех си, че е част от бременността.

— Вероятно е така, Бека, но ще се наложи да ти направя няколко изследвания.

Младата жена се разтревожи.

— От какво може да е?

— Не знам, но бебето е добре. Ти сама го видя и чу силните удари на сърчицето му. Може би просто се преуморяваш. Ние не сме устроени за двадесетседмична бременност и телата ни се изтощават. Трябва да си почиваш и да ядеш повече.

Бека кимна.

— Добре.

Приключи с пържолата и изобщо не обърна внимание на печените картофи. Изправи се и взе следващата порция с ребърцата. Седна отново на пода и продължи да се храни, като режеше хапка след хапка и ги дъвчеше бавно.

— Обикновено по толкова много ли ядеш наведнъж? — Триша се приближи.

Бека преглътна и погледна към лекарката.

— Това не е ли нормално? Бременните жени ядат много. Купих си книга за бебета. Обикновено се храня по девет пъти на ден.

— И всеки път изяждаш по толкова много храна?

— Не. Днес пропуснах закуската и обяда.

— Какво не е наред? — попита Брон с мек глас.

— Може би нищо. — Триша сви рамене. — Ще я наблюдавам и ще видим как ще се развият нещата.

Докато ядеше, Бека изпи содата. Отвори втора, искаше й се да има повече мляко, но нямаше намерение да моли някой да й поръча. В стаята цареше гробно мълчание. Най-накрая младата жена спря да се храни и извърна глава. Четиримата следяха всяко нейно движение и това я вбеси.

— Може да си тръгвате, ако само ще седите и ще ме зяпате. Съжалявам, ако обноските ми на масата не са на необходимото ниво, но вие ме карате да се чувствам неловко. — Тя огледа стаята. — Тук няма маса за хранене, а аз не искам да сядам на дивана и да се прегъвам на две, защото иначе ми е неудобно да достигам храната.

— Ние просто сме притеснени — обясни Триша. — Това е всичко. Досега не е имало кой да полага медицински грижи за теб.

— Може би е болна — предложи Слейд.

— Здрава съм като кон. — Бека разбираше, че той вероятно има добри намерения, но намекът му не й хареса. — Редовно ходя на лекарски прегледи и щях да знам, ако ми има нещо. Обикновено съм добре, стига да се храня често и да пия достатъчно течности.

— Има една основна разлика между твоята и нейната бременност, Триша — обади се Тайгър. — Слейд се грижеше за теб. Той съблюдаваше да си почиваш и да ядеш редовно. Трябва да назначим някоя от нашите жени да прави същото за нея.

Лекарката кимна.

— Съгласна съм. Ще видим дали това ще помогне. Но все пак смятам да й пусна няколко изследвания, за да се уверя, че всичко е наред. Видях бебето на видеозона, но мисля да й направя и пълна кръвна картина. — Запъти се към телефона. — Ще се обадя на доктор Харис да ми донесе чантата, за да мога веднага да й взема кръв. Утре сутрин ще й направя тест за диабет. Все още нямаме представа как се отразява бременността с бебе Нов вид на човешкото тяло.

— Мисля, че прекалено много се притеснявате без причина. — Младата жена се надяваше да е права. — Ще се почувствам по-добре, след като се нахраня и подремна. Просто днес ядох малко.

— Няма да пращате жена да се грижи за нея. Ще го направя сам.

Бека настръхна, когато чу познатия глас. Отказа да погледне към Брон.

— Как ли пък не! Нали трябва да се подготвяш за срещата си довечера?

В стаята настъпи необичайно мълчание. Най-накрая Триша се обади.

— Среща? — пошепна лекарката, но Бека я чу.

Тя загуби апетит, стисна содата и с мъка се изправи.

— Отивам да си легна. Когато си готова, можеш да дойдеш и да ми вземеш кръв, Триша. — Тръгна към коридора, горда от себе си, че изобщо не погледна към Брон.

— Бека! — изръмжа той.

Младата жена замръзна.

— Просто си тръгни и не се връщай! — Беше доволна, че гневът, който изпитваше, не прозвуча в гласа й. Стигна почти до вратата на спалнята, когато чу Тайгър да казва:

— Трябва да си вървиш, Брон. Жената не те иска тук.

Бека се затвори в стаята и огледа новия си дом. Леглото беше голямо, както и самото помещение, но не успя да види повече подробности, тъй като сълзи заслепиха очите й. Дяволите да го вземат! Брон имаше среща и от това я болеше толкова много, че й се искаше да крещи. Вместо това събу обувките си и се отпусна върху огромния, мек матрак. Вкопчи пръсти в една от възглавниците и я дръпна под главата си. Тя попи сълзите, стекли се по бузите й.

Брон се опита да последва Бека, но Тайгър застана на пътя му и разпери ръце.

— Недей! Бъди разумен.

— Разкарай се!

— Тя иска да си идеш. — Гняв проблесна в очите на Тайгър. — И аз съм съгласен. Това беше гадно.

— Какво е станало? — Триша пристъпи между тях, с надеждата да предотврати боя. Погледна първо единия, после другия. — Каква среща?

— Този любовник тук има рандеву с Брийз. Срещахме я по пътя за насам и тя спомена, че ще облече нещо секси, за да може той да го свали по-лесно от тялото й и да споделят секс — изръмжа Тайгър. — Можех да подуша болката на човешката жена.

— Нямах намерение да споделям секс с Брийз. Съгласих се само да я изведа на вечеря и да потанцуваме. — Брон се напрегна. — Отмести се от пътя ми или ще те хвърля. Искам да кажа на Бека истината.

Триша се обърна към него.

— Колко жени си имал след Бека?

Той сведе поглед.

— Нито една.

Лекарката се успокои.

— Добре. Това ще помогне, когато й обясниш, но точно сега не може да отидеш при нея. Видя ли колко е бледа? Как трепери? Тя се нуждае от почивка, а не от спорове с теб.

— Трябва да й кажа, че между мен и Брийз няма нищо освен приятелство.

Триша сложи ръце на кръста си, отказвайки да се дръпне встрани и вдигна вежди.

— Позволи ми тук да играя адвокат на дявола. Тя ще те попита правил ли си някога секс с Брийз. Правил ли си?

— Да.

Лекарката трепна.

— Не. Няма да влезеш в спалнята й точно сега. Остави я да поспи. Тя е в деликатно положение и не се чувства добре. Ще се разстрои още повече, когато разбере, че между теб и Брийз е имало нещо. — Погледна към Слейд. — Кажи му.

— Човешките жени ревнуват. — Слейд се ухили. — Много е сладко.

Триша вдигна ръка и му показа среден пръст.

— Не е. — После се взря в Брон. — Искаш да направиш това, което е най-добро за нея и бебето, нали?

— Искам да отида при нея.

— Точно сега тя се нуждае от почивка, повече от всичко друго. Нуждае се от време, за да се приспособи към тукашната обстановка. Накарахме я насила да дойде в Резервата, а ти прати всичко по дяволите, като се опита да я направиш своя. Понякога, момчета, вие сте ужасно глупави. Не бива да се нахвърляш върху една жена като бик, да поемеш контрола в свои ръце и да настояваш да ръководиш живота й. Не бъди толкова агресивен. Действай с финес. Сега трябва да си тръгнеш и ако не знаеш значението на тази дума, иди я намери в речника. Провери също така, какво означава и търпение.

Брон вдигна поглед и го отправи към коридора.

— Тя се почувства наранена. Искам да я успокоя и да я уверя, че няма да имам интимни отношения с Брийз или с някоя друга жена.

Триша го потупа по гърдите.

— Хей, аз ще се оправя с това, става ли? Ще остана тук още известно време. Поне не ръмжа, нито рева, когато загубя контрол.

— Не. Ти просто крещиш.

Тя стрелна с поглед Слейд, след което му се усмихна.

— Не се бъркай!

Той вдигна ръце.

— Спокойно, док. Само отбелязвам.

Брон прокара пръсти през косата си.

— Какво да направя, за да я накарам да ме приеме?

— Дай й време — въздъхна Тайгър. — Дори аз знам отговора на този въпрос. Какво стана с „никога няма да докосна човешка жена“?

Брон го изгледа свирепо.

— Извинявай! — Тайгър сви рамене. — Все още съм в шок. Ето защо никога няма да се ангажирам с една от тях. Те са твърде емоционални и реагират странно. Ако нараниш някоя от нашите женски, тя ще ти забие юмрук право в лицето. Разбирам директния подход и го оценявам.

— Бека е много емоционална и вероятно се чувства несигурна. — Триша погледна Слейд. — Щях да съм напълно съсипана, ако ти имаше среща с друга жена, след като вече сме били заедно. А бременността влошава още повече нещата. Спомняш ли си колко огромна и безформена се чувствах. Бях клатушкащо се чудовище с подути глезени.

Половинката й пристъпи и стопи дистанцията между тях.

— Ти винаги си секси, а когато бе наедряла с нашето бебе, те желаех още повече. — Той стисна бедрата й и я привлече към себе си. — Пристрастен съм към теб — изръмжа.

Тя се усмихна.

— Не прави това. Минаха няколко часа откакто кърмих Форест и гърдите вече ме болят. Ще накараш кърмата да потече.

Той погледна надолу към гърдите й и гърлено изръмжа.

— Ако малкият не е гладен, аз ще се погрижа за тях. — Езикът му се стрелна навън и облиза долната му устна. — Обичам твоето мляко.

— Твърде много информация — каза Тайгър и се засмя. — И аз също обичам топло мляко.

Слейд го изгледа кръвнишки.

— В чаша — поясни бързо Новия вид и усмивката му избледня. — Нямах предвид млякото от гърдите й.

Най-неочаквано Слейд се засмя.

— Нейното мляко е много по-добро от всяка напитка в чаша.

Тайгър сведе очи.

— Обзалагам се, че е така. Мирише много хубаво. Всеки път, когато съм близо до твоята половинка, ми се приискват мляко и сладки.

— По-добре това да е всичко, което ти се иска — изръмжа Слейд.

Триша се отдръпна от съпруга си.

— Ще започна да се изчервявам. Остави ме да се обадя на Харис да ми изпрати комплекта за вземане на кръв. — Погледна към Брон. — Дай й време. И двамата се нуждаете от известно пространство, за да осмислите всичко.

— Искам да бъда с нея. Имам нужда да бъда с нея.

— Тук не става въпрос само за теб. — Тя задържа погледа му. — Постъпи като истински мъж. Направи това, което е правилно за Бека и аз ще поговоря с нея за Брийз, става ли? Ще се погрижа да научи, че срещата не се е състояла и че не си спал с никоя друга. Разговорът ще помогне много. Това е истината, нали? Ако не е така, кажи ми сега.

— Не съм докосвал жена, откакто бях с Бека. Освен само дето танцувах с Брийз. Тя беше притеснена за мен и дойде да ме заведе в бара. Аз се съгласих пак да изляза с нея, по-късно.

— Брийз очаква да споделите секс. — Сви рамене Тайгър. — Просто отбелязвам.

— Ще бъде разочарована. — Брон стисна юмруци. — Оставам в хола! — Погледна към дивана и се намръщи. — Ще спя тук или във втората спалня.

— Не, няма да стане! По дяволите, Брон. Бъди разумен. — Триша отново потърси погледа му. — Прибери се вкъщи, удари нещо, направи каквото е необходимо да се справиш с гнева си, но не може да действаш така, както постъпи днес. Какво те накара да ревеш така? Защото не иска да бъде твоя половинка?

— Да. Тя е моя.

— Точно с този начин на мислене трябва да се справиш. Никога повече не повтаряй тези думи докато нещата между вас не се оправят. Тя е уплашена, бременна и я държим тук против волята й. Ужасена е, че ако баща й разбере, ще те нарани. Или по-лошо, ти ще го нараниш. Той й е баща. А ти си баща на бебето й. Ситуацията, в която се намира, е доста трудна.

— Всички ние сме длъжни да се съобразяваме с това, кой е баща й. — Слейд извади мобилния си телефон. — Трябва да се обадя на Джъстис. Членовете на работната група не бива да припарват до Резервата, докато тя е тук и докато не намерим безопасен начин да съобщим новината на Тим.

— Съгласен съм. — Тайгър въздъхна. — Ще сложа охрана пред вратата й и се нуждаем от жена, която да се грижи за нея.

— Аз ще го направя! — изсъска през зъби Брон.

— Ти вече я разстрои. — Триша пристъпи по-близо до него. — Може да загуби бебето, ако изживее голям стрес. Е, това ли искаш?

— Не! — отвърна ужасен Новия вид.

— Искаш ли да спечелиш доверието й и да можеш да разговаряш с нея? Това е начинът да го постигнеш. Аз съм човек, ако не си забравил. Знам какво говоря.

Брон се завъртя и изхвърча от стаята. Не си направи труда да чака асансьора, вместо това бързо се спусна по стълбите. Излезе от хотела и не спря да тича, докато не стигна дома си.

В секундата, в която вратата се тресна зад него, той отметна глава и изрева. Почувства се по-добре, след като успя да освободи част от напрежението. Бека носеше неговото дете, тя беше наранена и ядосана. Остана до вратата, докато успокои дишането си. Някой почука и младият мъж се отдръпна, за да отвори, с надеждата, че Бека е поискала да го види.

На прага стоеше Брас.

— Чух.

— Извинявам се. Бях разочарован и ми трябваше отдушник.

— Не, изпуснал си парата. Научих за жената и бебето. — Тъмните очи на Брас се присвиха и той се намръщи. — С какво мога да помогна?

— Не знам. Тя не желае да разговаря с мен. Не ме иска близо до себе си.

— Ела!

— Не мога да се върна. Триша мисли, че Бека може да загуби бебето.

— Имам тренировка с някои от по-новите Видове. Нищо няма да те накара да се почувстваш по-добре от една хубава борба. Само не ги наранявай много зле.

Брон прехапа устни и кимна.

— Добре.

— Да вървим тогава. — Брас го потупа по рамото. — Всичко ще се оправи.