Брон

Глава 7

Брон успя с огромни усилия да успокои дишането си и да възвърне контрола над тялото си. Кокалчетата му бяха побелели от смъртоносната хватка, с която стискаше решетката. Ревът бе му помогнал да потуши част от чувството за безсилие, но миризмата на страха на Бека, носеща се във въздуха, продължаваше да го преследва.

Нарочно бе предизвикал този страх, защото имаше нужда от него. Ако още две секунди беше останала в скута му, щеше да й причини нещо ужасно. Би могъл да я нарани, дявол да го вземе, затова реши да я отдалечи от себе си, преди изкушението да се превърне във физически акт.

Усещаше члена си ужасно болезнен, но се опитваше да не му обръща внимание. Затвори очи и се концентрира върху дишането през устата, но и това не му помогна, тъй като ароматът на нейното освобождаване още се усещаше. Прииска му се да изреве отново.

Изкушението да се обърне, да отиде при Бека, да разкъса дрехите й и да я принуди да коленичи пред леглото беше непоносимо. Не трябваше да прави нищо повече, освен да я целуне, но съвършените му планове бяха отишли бързо по дяволите в момента, в който устните му срещнаха нейните. Дишането му се учести, докато се бореше с инстинктите си, които крещяха: Вземи я!

Беше си мислил, че целувката ще бъде сладка, нежна и ще успее да се справи с нея. Вместо това бе преживял най-мощната вълна на възбуда, която някога се бе стоварвала върху него. Почти бе забравил за проклетите камери, за страха й от тях и за това, че щеше да го намрази, ако я съблечеше гола и заровеше лице в кадифената й мекота, където пръстите му току-що си бяха играли. Споменът за това колко беше стегната го плашеше и възпираше желанието му. Щеше да я вземе твърде грубо и прекалено бързо и да разкъса тази дяволски сладка нейна сърцевина. Искаше да накара жената да крещи името му, но не от болка.

Гърдите му пулсираха на мястото, където го бе ухапала, а острото жило на болката от зъбите й и потеклата кръв едва не разбиха контрола му. Бека не беше Нов вид и действието й не означаваше, че го подтиква да я захапе за рамото и да се чифтосва с нея. Може би бе прекалено груб в настойчивостта си да я накара да свърши, но се надяваше случаят да не е такъв. Безпокойството потуши част от страстта му.

Никога не бе имал желание да я нарани. По-скоро би изтърпял ужасни мъчения, отколкото да й причини болка. Тя му вярваше, нуждаеше се от неговата защита, но той бе по-голяма заплаха за нея, когато седеше в скута му, отколкото всички копелета, които ги бяха отвлекли. Мисълта за това, което можеше да се случи охлади още повече кръвта му.

Да я вземе сякаш е от Новите видове би било непростимо. Бека не беше едра, яка или достатъчно силна, за да се бори с него, ако не искаше да се чифтосва. Щеше да е безпомощна срещу неговата похот, а в състоянието си на възбуда, той не би могъл да го осъзнае, докато всичко не свършеше. Понякога на мъжкаря му бе необходим един добър удар или бой, за да му се привлече вниманието, когато бе обладан от страст.

Най-сетне Брон се почувства достатъчно овладян и спокоен, за да й се извини. Признанието, че се е побъркал, би наранило малко гордостта му, но истината можеше да заличи страха, който бе предизвикал, показвайки й дивата си природа. Той се обърна и вината го загложди отново, когато се втренчи в жената, сгушена на кълбо, в другата част на клетката.

Бека бе седнала на пода, със свити до тялото колене и обгърнала ги с ръце. Бавното й дишане го увери, че тя спи. Не можеше да види лицето й, тъй като го бе притиснала към краката си. Как успяваше да остане в изправено положение, без да падне, си оставаше загадка за него. Брон полека я приближи. Нежно плъзна ръце под бедрата и зад гърба й. Внимателно я вдигна и Бека не се събуди, когато я намести в люлката на ръцете си. Главата й се облегна на гърдите му, близо до белега от ухапване, който беше оставила върху плътта му. Новия вид се обърна и с котешки стъпки приближи до леглото, вдигна крак, отметна одеялото и нежно я положи на една страна.

Не му се искаше да я пусне, можеше да седне с нея в прегръдките си, но се отказа. Членът му току-що се бе успокоил достатъчно, за да омекне, и младият мъж не бе готов да изкуши съдбата. Той я покри със завивката и се загледа в деликатните й черти.

Тя наистина имаше смешно малко носле, но му харесваше. Устата й бе малка, с плътни устни, само за целувки. В тялото му отново пламна страст и Новия вид бързо се изправи, за да се отдалечи от изкушението.

Седна на студения твърд под, с гръб към леглото, и прикова поглед в заключената двойна врата, зад която враговете му чакаха да настъпи време, за да отведат него и неговата жена.

Неговата жена? По дяволите! Той затвори очи, пое дълбоко дъх и си напомни, че тя не е негова и никога няма да бъде. Тим Оберто изобщо не би позволил на дъщеря си да се сближи с Нов вид от страх, че той ще бъде заплаха за нейното благополучие и Брон не можеше да го обвинява. Човешките жени, които се обвързваха с Нов вид в крайна сметка се озоваваха в опасност. Не само заради половинките си.

Вратите в другия край на залата се отвориха. Той повдигна клепачи и видя четирима мъже да носят изпаднал в безсъзнание Вид до клетката му. Брон вдиша дълбоко през носа и направи гримаса. Миризмата на самотно насилствено освобождаване, на лекарство за разплод и вонята на враговете му, подействаха зле на празния му стомах.

Не бяха дали храна нито на него, нито на Бека. Този факт го притесняваше много и предполагаше, че не смятат да ги оставят живи за дълго. Но в това нямаше смисъл, ако планираха да го продадат на някой друг, след като приключеха да го използват. Спомени от годините, преживени в лабораториите за тестване, изплуваха в съзнанието му и той се отпусна. Тези копелета бяха работили за Мерикъл, а това означаваше, че ще им дадат храна само ако получеха онова, което искат.

Мъжете излязоха толкова бързо, колкото бяха влезли и Брон отново се отпусна. Обърна глава, за да погледна Бека, надяваше се, че онези няма да дойдат за тях още дълго време. Младата жена най-вероятно бе много изморена, те не бяха й инжектирали успокоително, което означаваше, че откакто ги бяха отвлекли изобщо не бе спала. Погледът му се насочи отново към вратата, за да продължи своето бдение. Не можеше наистина да защити Бека, но поне щеше да я пази докато спи и това го караше да се чувства по-добре.

Бека рязко се събуди, когато звукът от стъпки отекна в помещението. Беше заспала, свита на кълбо в ъгъла на килията, наблюдавайки как Брон опитва да се успокои. Той бе останал с гръб към нея, дори беше отказал да погледне в нейна посока, докато накрая изтощението си бе казало думата. Сега се събуждаше в леглото, завита с одеяло.

Новия вид бе толкова близо до нея, че материята на долнището му се докосваше до тялото й, и наблюдаваше онези, които бяха влезли в залата. Бека извърна глава — Ранди и няколко от неговите приятелчета крачеха през помещението. Стомахът й се стегна от ужас, когато осъзна, че е дошло време. Бегъл поглед към останалите клетки потвърди предположението й — килията на 919 не беше празна. Зад решетките, проснато на леглото, се виждаше тялото на мъж. Той беше или упоен или спеше, тъй като изобщо не помръдна, доколкото успя да забележи.

— Бека? Просто трябва да оцелеем — с тих глас обобщи ситуацията Брон. — Прави това, което те искат.

Младата жена се взря в него, но той все още отказваше да погледне към нея, цялото му внимание бе насочено към четиримата, които спряха пред вратата на клетката им. Всички до един извадиха електрошоковите си пистолети, за да ги проверят дали са заредени. Ранди беше този, който проговори:

— Време е. — Той изгледа Брон. — Мръднеш ли, ще подпалим не само твоя задник, но и на приятелката ти. — Потупа по оръжието си. — Тези неща бяха променени от едно от нашите момчета. Ограничителят на напрежението е елиминиран. Знаеш ли какво значи това? Че ще я убие. Ако се съпротивляваш, тя ще умре.

— Това не ми харесва — изсъска Дийн. — Хайде да го нокаутираме като другите и когато се събуди, ще бъде окован. Прекалено опасно е да отворим проклетата врата и да го местим докато е в съзнание.

— Доктор Елза дава заповедите. — Ранди очевидно не бе въодушевен, изглеждаше така сякаш смуче лимон. — Тя не го иска зашеметен, освен ако не се налага. Мисли, че това може да охлади чувствата му.

— Мамка му! — промърмори Рей. — Да докараме задника на док тук, тя да премести огромния кучи син, щом е толкова сигурна, че той ще защити кучката, която чука. Според мен копелето ще се опита да ни убие. Те не са кой знае колко умни.

Ранди пристъпи по-близо до решетките, без да отделя очи от Новия вид и повдигна вежди.

— Да не си вбесил приятелката си? Изглежда те е захапала.

— Не. — Брон посегна назад, хвана Бека за бедрото, и внимателно я избута зад себе си, когато тя се опита да застане редом до него. — Ще се подчиня. Не я наранявайте. Разбрах, че сте готови да я убиете, ако не го сторя. — Обърна глава към Рей. — Не съм глупав.

— Това е лудост — добави четвъртият от групата. — Той ще подивее след като отворим тази врата и ще се опита да обезвреди колкото се може повече от нас. Изгубих трима от моя екип, заради копелета като този. Той може да скочи върху нас, те се движат супер бързо и вижте проклетите му нокти. Те са по-твърди от нашите и са в състояние да разкъсат кожата.

— Знам — призна Ранди. — Но все пак имаме заповед. — Той повиши глас. — Приятелката ти умира на секундата, ако дори ме накараш да си помисля, че ще нападнеш един от нас.

— Няма. — Новия вид се поколеба. — Аз ще я нося. Не мога да се бия с вас, ако ръцете ми са заети. Това ще ви накара ли да се чувствате по-сигурни?

Изненада проблесна по лицата на мъжете и Ранди кимна рязко.

— Да. Направи го, щом искаш. Носи я с двете си ръце, така че, ако я изпуснеш да се удари достатъчно силно, за да разбие проклетия си череп в твърдия под. — Мъжът тропна с крак. — Това ще я унищожи.

Брон бавно се обърна и срещна притеснения поглед на Бека. По някакъв начин младата жена бе вбесила Ранди, но той трябваше да им се подчини, за да осигури безопасността й. Приведе се леко и разтвори ръце.

— Обгърни врата ми.

Тя прехапа устни.

— Съжалявам.

— За какво? Ти не си виновна. Никой от нас няма вина. Просто прави това, което ти нареждат и няма да имат причина да те наранят. Аз няма да се съпротивлявам. Твоята безопасност е на първо място.

— Какво й шептиш там? — Ранди звучеше ядосано. — Хайде, престани да се бавиш.

Главата на Брон рязко се обърна и той изръмжа тихо.

— Тя е уплашена. — Отново насочи вниманието си към Бека. — Дръж се за мен. Одеве не бях разгневен на теб, а на себе си. Но сега не е време да го обсъждаме.

Младата жена протегна ръце и ги обви около врата му. Новия вид обхвана с една ръка кръста й, а другата мушна под коленете й, като затисна тениската, за да не се види бельото й, когато я вдигна в прегръдките си. После бавно се обърна и изгледа мъжете с присвити очи.

— Ще се вървя спокойно. Мога ли да изляза сега?

Ранди кимна към приятелчетата си и изключително нервният Рей приближи, за да отключи веригата и да отвори вратата на клетката. Бека беше много доволна от вида на неподправения ужас по лицата на тези тъпаци, заради онова, което би могъл да им направи Брон. Той беше плашещо огромен и силен мъж. Без нея щеше набързо да им срита задниците.

— Излизай! — подкани го Ранди. — Бавно и внимателно, котенце. — Той вдигна оръжието си, насочи го към жената и се намръщи. — Или ще я поразя първа.

— Няма да рискувам живота й. — Новия вид предпазливо излезе от клетката, като стъпваше бавно и без да създава усещане за опасност.

Страх и несигурност се бореха в Бека, когато ги отведоха в друга стая, различна от онази, в която бяха оковали 919. В това помещение имаше метално легло и камера, монтирана в единия ъгъл. В другия бе разположена маса. Щом вратата зад тях се затвори, глупаците застанаха с оръжия, насочени към телата им.

— Пусни я долу и отиди до леглото! — заповяда Ранди.

Брон се поколеба.

— Не е нужно да ме оковавате. Казах, че няма да се бия.

— Прави каквото ти нареждам. Думите ми не подлежат на обсъждане. Съблечи си дрехите, легни по гръб и не се бори, докато те връзваме. Разбра ли?

Новия вид се наведе и остави Бека да стъпи на краката си, след това отиде до дългото, метално легло с решетка вместо табла към главата и малка стъпенка отстрани. Красивото му лице се изкриви от гримаса и младата жена нарочно се обърна с гръб към него, за да му спести притеснението. Рей пристъпи напред, с насочен в лицето й пистолет, докато Ранди проследяваше с оръжието си всяко движение на страховития Вид. Останалите двама се приближиха до вратата, готови да се спуснат към огромния мъж, ако се наложи.

Тя чу как той свали долнището си и как леглото изскърца под тежестта на тялото му. После веригите издрънчаха. Ранди свали оръжието и се приближи към нея, привличайки цялото й внимание.

— Ето какво ще направим. Слушаш ли ме?

— Да. — Изгледа го свирепо.

Той се обърна, отиде до масата, където имаше поднос с наредени върху него предмети и взе една тубичка с някакво вещество и чаша за проби.

— Лубрикант и чаша с капак, който се запечатва. Трябва ли да ти описвам всичко подробно? — Погледна през рамо и се подсмихна. — Веднага щом той свърши, отиваш бързо до вратата и тя ще се отвори. Рей ще вземе пробата, а Дийн ще те застреля, ако се опиташ да направиш някоя глупост. — Погледът му се вдигна към камерата, преди да изгледа предупредително младата жена. — Ще следя всяко проклето нещо, което правиш. Не пипай веригите и не се бави при предаването на пробата. — Обърна се изцяло с лице към нея и приближи. — Докторката иска най-малко осем проби този път.

Бека повдигна вежди.

— Осем?

Ранди наклони глава и се намръщи.

— Осем. Имаш ли проблем с това?

— Може би той. — Бузите й пламнаха от срам. — Много са.

— Не и за тях. — Ранди огледа Новия вид. — Сдържал си се с приятелката си, а? Не я бива в леглото или що?

— Тя е човек — отговори Брон с дълбок, ядосан глас. — Не е жена от Видовете.

Ранди избухна в смях и намръщеното му изражение изчезна.

— Страхопочитание, не е ли сладък, момчета? — Пристъпи по-близо до пленничката. — Гаджето ти може да е котенце, но чука като разгонено куче. Миризмата на възбудена женска и докосването ти ще го държат твърд в продължение на часове. Той се нуждае само от около двадесет секунди за възстановяване, след което отново е готов да го чукаш или да го смучеш. — Протегна към нея тубичката и чашата. — Не му позволявай да свършва в устата ти. Слюнката, смесена със спермата, унищожава пробата. Не я плюй в чашата.

Бека сковано пое нещата, мразеше Ранди и се надяваше, когато баща й пристигне да й заеме оръжието си. Искаше отново да стреля по своя похитител и нямаше да пропусне, ако й се отдадеше втори шанс.

— Нещо друго?

Погледът му обходи тялото й.

— Да. Може би когато приключиш с него, ще обслужиш и мен. — Смеейки се, мъжът се обърна и се отправи към вратата. — Побързай, ако искаш да ядеш, или ако не искаш да го видиш прикачен към онази машина. Имаш на разположение два часа.

Наемниците напуснаха стаята, а тя остана с гръб към леглото, върху което Брон бе прикован гол. Втренчи се в лубриканта и чашата за проби, после отправи поглед към масата, където бяха наредени още от същите и затвори очи. Щеше да бъде трудно.

— Бека? — повика я тихо Новия вид. — Всичко е наред. Окован съм и не мога да те нараня.

— Не се притеснявам от това. — Очите й останаха затворени. — Ужасно съжалявам за онова, което ще последва.

— Не е чак толкова трудно. — Той изръмжа тихо. — Аз съм този, който се чувства виновен.

Тези думи я накараха почти да се обърне към него.

— Защо? Ти не ни отвлече.

Брон се поколеба.

— За мен ще бъде много по-лесно, отколкото за теб. Някак си ще оправя нещата между нас.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Защо се вбеси? — Притесняваше се от яростната му реакция, след като бе направил онова с нея… и много повече. — Аз ли сторих нещо? Нараних ли те? Не исках да те ухапя.

— Желаех те и не бях на себе си, за да рискувам. — Гласът му прозвуча много откровено.

Тя се обърна, очите й останаха затворени, но знаеше, че ще трябва да ги отвори.

— Чувствам се така, сякаш трябва да те изнасиля.

— Бека? Погледни ме.

Младата жена го направи и пред очите й се разкри гледка, която никога нямаше да забрави. Дългото му тяло се бе разпростряло върху цялото легло, разкривайки всеки сантиметър от неговата голота. Той лежеше по гръб, а пенисът му стърчеше нагоре, дебел и твърд. Погледът й се задържа само за секунда там, преди рязко да се фокусира върху лицето му. Мъжът я наблюдаваше спокойно.

— Искам да ме докоснеш. Няма да загубя контрол сега. Чувствам се виновен заради по-рано, но това е истината. Нима съм извратен, защото те искам?

Без да се замисля, Бека пристъпи по-близо.

— Не.

— Аз съм възбуден, а ти не си. Наясно съм, че това е травмиращо за теб, но все още до болка желая да почувствам ръцете ти върху себе си.

Брон отмести поглед и се взря в тавана, а устните му образуваха тънка, права черта. Изведнъж Бека се почувства не толкова неловко, колкото преди. Той я бе довел до невероятен оргазъм и тя искаше да направи същото за него. Не можеше да се абстрахира от присъствието на камерите, но бегъл поглед й показа, че успешно може да блокира гледката с тялото си, ако седне на ръба на леглото, до бедрата му.

Младата жена изправи рамене.

— Ние сме екип. Ще преминем през това заедно.

Думите й изглежда го изненадаха и той срещна спокойния й поглед, докато тя се настаняваше на съвсем тясното място между хълбока му и ръба на леглото. После постави чашата между неговия и нейния крак, за да я държи стабилна, и махна капака. Отвори тубичката и изстиска от лубриканта върху пръстите си, като през цялото време не смееше да погледне Вида в очите.

— Готов ли си?

— Да. — Мускулите на стомаха му се напрегнаха. — Съжалявам, Бека — прошепна той.

Най-накрая тя вдигна глава и срещна погледа му.

— Недей. Само ме предупреди преди да… хм, сещаш се.

Новия вид кимна.

— Какво предпочиташ? — Усети как бузите й пламнаха, докато шепнеше. Напомняше си, че трябва да говори тихо, за да им осигури някакво уединение. Това бе най-неловкото сексуално преживяване, което бе имала някога. Те нямаше да се целуват или да изпаднат в екстаз в даден момент. Стаята беше студена, стерилна и мъжът бе окован към леглото, докато някакъв болен кучи син ги наблюдаваше от другото помещение. — Бързо? Бавно? Трябва да знам това, след като сме двойка. — Ръката й посегна към члена му, но се поколеба на милиметри от него.

— Каквото и да направиш, ще се чувствам добре. — Гласът му излезе дрезгав.

— Уверен ли си, че ще мога да се справя? Имам предвид… по дяволите!

— Да. Само не забравяй, че издавам звуци. Някои може да ти прозвучат така, сякаш съм ядосан, но това е нормално. Не можеш да ме нараниш, аз копнея за твоето докосване.

Бека съсредоточи цялото си внимание върху члена му. Беше дебел и съвършен, кой знае защо реши, че е много красив. Усмивка докосна устните й, никога не би повярвала, че може да формулира подобно определение за пениса на един мъж. Пръстите й погалиха ствола, изследваха копринено меката кожа, обвиваща твърдата му плът. Гърлено мъркане изпълни стаята и тя повдигна глава, за да наблюдава лицето на Новия вид.

Той бе затворил очи, вероятно за да я накара да се чувства по-удобно, и прехапал долната си устна. Изглеждаше адски секси и май не беше единственият, който трябваше да се притеснява, че е извратен, защото гледката на окованото му тяло бе изключително възбуждаща. В този момент си пожела да бяха в нейния дом, в леглото й, сами.

Брон леко се размърда, когато другата й ръка обви главичката на пениса му, погали я нежно и после здраво стисна ствола. Започна бавно да го изучава, като дланите й се движеха нагоре и надолу, от което дишането му се ускори. Беше очарована от гледката на мускулите му, които набъбнаха, щом бедрата му се залюляха ритмично. Ситни капчици пот избиха по гърдите му, мъркането на мъжа се усили, заедно с поклащането на таза му и това беше най-възбуждащото нещото на света.

— Свършвам — изръмжа с груб глас.

Бека бързо отдръпна едната си ръка, грабна чашката и се зачуди как, по дяволите, щеше да свърши тази работа. Краката на Брон се опряха в долната рамка на леглото, към което беше прикован, бедрата му се извиха нагоре и младата жена наведе пениса, почти докосвайки корема му. Спермата се изля в чашката.

Вида изстена високо, разтресе се целият от силата на оргазма и тя трябваше да си напомня да държи здраво чашката, когато много й се искаше просто да го погледа. Стоновете му накараха зърната й да се втвърдят. Тялото му потръпваше при изхвърлянето на всяка поредна струйка сперма, пълнейки чашката все повече и повече, докато накрая пръстите й изстискаха и последната капка. Ръката й освободи члена и мускулите му се опуснаха, тялото му остана да лежи изнурено, докато той дишаше тежко.

Бека си спомни, че трябва да затвори чашата, стана и с треперещи крака се отправи към вратата. Преди да стигне до нея, металните двери се отвориха и Рей протегна ръка, облечена в ръкавица. Той отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Взе пробата без коментар и затвори вратата. Бека се втурна обратно при Брон, като по пътя си взе нова чашка от масата.

Очите му бяха затворени, докато се опитваше да овладее дишането си. Тя избърса лубриканта в края на одеялото и погали мъжа по гърдите.

— Добре ли си?

Той отвори невероятните си очи, за да я погледне. Когато й се усмихна, погледът му бе нещо, което тя никога нямаше да забрави. Жълтото бе покрило синьото и цветът им бе станал почти златист. Дъхът й замря.

— Обичам меките ти ръце.

По бузите й потекоха сълзи.

— Добре.

Тревога помрачи усмивката му.

— Съжалявам, Бека.

— За какво?

— Че те наранявам, заради нашата връзка. Ти си тук, защото се съгласи да живееш с мен. Не трябваше да напускам Хоумленд. Ако го бях направил, сега щеше да си бъдеш вкъщи.

Тя се наведе и доближи устни почти до неговите, косата й се разпиля по гърдите и раменете му.

— Радвам се, че си добре. Трябва да го направиш още седем пъти.

— Ти плачеш. Това те наранява.

— От стреса е, Брон. — Помилва гърдите му. — Не съм наранена. Повече се притеснявам за теб, отколкото за себе си. Ти си този, който е окован и трябва да направи това още седем пъти. На мен се падна най-лесната част, всъщност.

Той кимна рязко.

— Колкото по-бързо свършим, толкова по-скоро ще ни върнат в клетката и ще ни дадат храна. Хайде да го направим.

На лицето й се изписа изненада.

— Пак ли? Толкова скоро?

Младият мъж я изгледа с мрачен, но решителен поглед.

— Аз съм от Видовете. Готов съм.

Брон отказа да й признае, че докосването й беше зашеметяващо преживяване и вече жадуваше да започне отново. Можеше да се закълне, че подушва възбудата й, но тя вероятно бе от по-рано. Сълзите й късаха сърцето му и той знаеше, че след като това свърши и ако успееха да се спасят, събитията от този ден щяха да я преследват вечно.

Бека се отдръпна назад и той моментално усети липсата на нейната близост. Затвори очи, защото знаеше, че тя се чувства по-удобно, когато не я гледа. От думите й за камерите беше разбрал, че мрази, когато я наблюдават и ненавиждаше начина, по който пенисът му се втвърдява при мисълта, че ръцете й скоро ще бъдат отново върху него.

Лекото докосване на пръстите й го накара да прехапе устни, за да задуши ръмженето. Сърцето му ускори ритъм, ръцете му силно опънаха веригите, искаше му се да ги скъса. Но им беше благодарен, че го държаха неподвижен. В противен случай щеше да я сграбчи, да разкъса дрехите й и да я прикове под тялото си. Желанието да проникне в нея бе толкова мощно, че щеше да го убие.

Само представата, че е под него, с широко разтворени крака и пенисът му се движи в сладката й мекота, бе достатъчна да го накара да стигне до края. Ръцете й го възпламеняваха. Караха го да се чувства прекрасно, но той знаеше, че ще се почувства още по-добре, ако вагината й го засмучеше здраво.

— По-силно — изсъска през зъби, мразейки се заради тази молба.

Дланите й го стиснаха по-силно, движението им нагоре-надолу стана по-бързо и мъжът изпита срам, когато дрезгаво й каза, че трябва да вземе чашата. Светът се превърна в бяла мъгла от удоволствие, докато свършваше мощно. Опита се да си напомни, че трябва да диша. Невероятната наслада продължи дотогава, докато жената не освободи пениса му.

Новия вид едва си поемаше въздух, и като се опитваше да успокои дишането си осъзна, че вече познава истинския ад. Не само че Бека нямаше да го погледне никога отново, без да си спомни на какво бяха способни злите служители на Мерикъл, но и щеше да вярва, че той е жалък мъж, който не може да задържи семето си достатъчно дълго, за да може да й достави удоволствие, ако споделяха секс.

Лека милувка докосна кожата му и косата й го погъделичка, когато тя се наведе към него.

— Всичко ще бъде наред — прошепна младата жена. — Ние сме един екип и заедно ще преминем през това. Още шест пъти. Това е всичко.

Заля го вълна от ярост. Тя се опитваше да го успокои, да го убеди, че ще оцелеят по някакъв начин — той дори и в това се бе провалил. Успя само да кимне, не се доверяваше на себе си да срещне погледа й, в случай че тя го гледаше със съжаление. Нямаше да може да го понесе.

— Така да бъде. — Опита се гласът му да прозвучи твърдо и силно и се надяваше, че Бека няма да изгуби цялото си уважение към него.