Брон

Глава 8

Брон беше толкова тих, че Бека се притесни за него. Тя приключи с отвратителната на вкус овесена каша, която бе преварена и студена, и почти му завидя за кървавите пържоли, които му бяха дали. Младата жена седеше на леглото в клетката, а той бе седнал по турски в далечния ъгъл, с чиния в скута си и избягваше дори да поглежда в нейната посока. Държеше се по този начин, откакто бе взела последната проба от спермата му и онези тъпаци се бяха върнали, за да ги отведат обратно в килията.

— Как са пържолите? — Зададе му първия хрумнал й въпрос, само за да провери настроението му.

— Студени. — Отхапа поредното парче месо, върху чинията покапа кръв и той задъвка. — Обгорили са ги, но това е било преди известно време. Предполагам, че след това са ги държали в хладилник.

— Съжалявам. Искаш ли малко овесена каша? — Погледна към полуизядената порция, повече от готова да му даде остатъка. Колкото и да бе гладна, ястието в купата приличаше по-скоро на клисаво, безвкусно лепило.

Той поклати глава.

— Поддържай силите си. Изяж всичко.

Брон не й предложи от пържолата си и раменете й увиснаха. Надяваше се, че ще сподели храната си с нея. Беше готова да яде почти суровото студено месо пред безвкусния боклук, който й бяха дали.

— Уморен ли си? Бихме могли да споделим леглото.

Мъжът я удостои с намръщен поглед.

— Аз ще спя на пода. Ти легни, ако искаш да си починеш.

Тя сведе глава. Гняв и болка я заляха едновременно.

— Добре съм. Мислех, че може ти да си уморен. Използвай леглото, аз ще седна на пода. Нуждаеш се от почивка. — Той току-що бе дал осем проби и макар че не беше изцяло човек, тя знаеше, че всеки мъж би искал да спи след подобен род дейност.

— Аз съм свикнал с трудностите. Леглото е на твое разположение.

Очите й се затвориха, тя направи няколко плитки вдишвания, за да избегне сълзите, които заплашваха да потекат. Може би я мразеше за това, което току-що бе преживял. Самата тя щеше да негодува, ако я вържеха и я принудеха да стигне осем пъти до оргазъм, защото някой искаше проби от нея. Разбира се, не би било толкова ужасно, ако Брон я докосваше. Обаче той не го направи.

— Спи, Бека — изръмжа кратко. — Овесената каша ще почака.

Разбира се, че щеше. Едва ли вкусът й би могъл да стане по-лош. Младата жена се наведе, остави купата на пода и легна на леглото с гръб към Вида. Сви се на кълбо, обгърна тялото си и опита да се пребори със сълзите си.

Къде, по дяволите, бяха баща й и неговия екип? Защо се бавеха толкова, ако наистина можеха да проследят Брон? Знаеше, че бяха пътували в продължение на часове, но НСО беше предупреден, когато са получили сигнала от Брон. Групата би трябвало да е изпратена веднага, след като го отвлякоха от къщата й, но тя все още не се бе появила.

Ами ако проклетото устройство е дефектно? Бека избута тази мисъл в най-далечните кътчета на съзнанието си, не желаеше дори да разглежда подобна възможност. Надеждата, че ще ги спасят, бе всичко, което й трябваше, за да запази разсъдъка си. В противен случай, в определен момент, тази кучка лекарката щеше да има достатъчно пари, за да напусне страната. След като отвлечеше примат, тя щеше да продаде Брон и другите трима Нови видове на някакви идиоти в Европа и да остави Бека на произвола на съдбата — или щяха да я убият веднага, или да я зарежат да умре в клетката.

Ако я изоставеха, би било въпрос на чиста случайност кое първо щеше да я убие — глада или лудостта, че е оставена на тъмно, заключена без надежда. И в двата случая щеше да бъде истински ад. Нямаше да й липсва вода благодарение на маркуча, който бяха прокарали от едната страна на клетката, за да има възможност да мие лицето и ръцете си. Разбира се, можеха да го приберат, ако решаха просто да я изоставят, когато си тръгнеха.

Горещи сълзи закапаха от очите й и тя приглушено изхлипа. Изпитваше едновременно страх и омраза. Фактът, че Брон се държеше толкова дистанцирано правеше положението още по-лошо. Той беше отчайващ съкилийник.

— Бека? — Твърда ръка стисна бедрото й.

— Добре съм.

— Не си. Погледни ме!

— Не. — Тя подсмръкна. — Просто ми харесва да съм емоционална. Добре съм. Иди да ядеш.

Новия вид тихо изръмжа и я принуди да се обърне по гръб. Младата жена отвори очи, трябваше да премигне няколко пъти, за да успее да го види през сълзите. Той се наведе над нея, докато носът му почти докосна нейния.

— Какво не е наред? Да не би да те боли? Все още ли си гладна? Трябва да ядеш повече.

— Страх ме е — призна шепнешком. — Досега трябваше да са ни намерили, но не са. Не мисля, че ще ни открият.

На лицето му не се изписа изненада и това показа, че той вече бе допуснал тази вероятност. Това направи ужасната възможност още по-реална и нови сълзи потекоха по бузите й.

— Аз ще умра тук, а ти… — Тя се пресегна и обгърна с длани лицето му. — Ти можеш да се биеш. Можеш да се измъкнеш, ако те не ме използват, за да те държат в подчинение, нали така?

В очите му пламна гняв.

— Няма да направя нищо, което да те постави в опасност.

Тя го погали по бузата.

— Трябва да бъдем реалисти. Аз съм дете на военен. Понякога се налага да се жертва един живот, за да се спасят останалите. Имаш реален шанс за бягство, ако ги нападнеш изненадващо. Следващия път, когато дойдат за нас, ще се престориш, че няма да се съпротивляваш и тогава ще повалиш онези копелета. Ще се махнеш от тук. Можеш да спасиш себе си и вероятно и другите трима Нови видове. Ще отнеме известно време, преди да ви преместят другаде, засега сте им нужни живи, заради парите, които им носите, а аз съм само една пионка, която ви пречи.

— Бека — изръмжа той.

— В това има смисъл и баща ми ще го разбере напълно. Предай му какво съм казала, ако успееш да се измъкнеш оттук. С нас е свършено, знаем го и двамата. Наистина ли искаш да умреш в Европа на някое място, което може да бъде много по-лошо от тази адска дупка? Те смятат да използват теб и другите Видове за създаване на бебета, които да продават на черния пазар. Планирали са отвличането на Видове примати и имат човек, работещ в Хоумленд, който ще им съобщи, щом такъв вид напусне територията, както направиха с теб. Не бива да позволим това да се случи. Така или иначе, аз съм мъртва, Брон. Те няма да ме изпратят с вас. За тях няма да съм специална, след като спрат да ме използват за пробите, които им даваш. Ще те упоят, за да те отведат, а аз ще умра. Това е истината!

Той стисна ръцете й почти брутално.

— Ти си много специална и аз няма да позволя да умреш, само за да получа свободата си или тази на останалите затворници.

— Те са Видове, Брон. Твои хора. Трябва да ги спасиш. Ти си единственият, който може да направи това.

— Не ме интересува. — Мъжът наведе още повече лицето си, докато носовете им се притиснаха плътно. В очите му гореше гняв. — Няма да те оставя да умреш.

Нови сълзи я заслепиха, когато плъзна пръсти в косата му.

— Ти си страхотен човек, ако никой никога не ти го е казвал, но трябва да бъдеш разумен.

Брон се дръпна назад и я пусна.

— Този разговор приключи.

Той се върна към другия край на клетката и се хвана за решетките, с гръб към Бека.

Младата жена седна. Собственият й гняв пламна и тя се изправи на крака. Погледът й се отправи към камерата, припомни си, че гласът й трябва да е много тих и пристъпи към Новия вид.

— Брон. — Потупа го по рамото.

Той извърна глава и се втренчи в лицето й.

— Отивай да спиш. Уморена си и не мислиш рационално. — Извърна поглед от нея.

— Знаеш, че съм права — прошепна тя. — С нас е свършено, това е истината. Погледни ме, по дяволите!

Мъжът пусна металните пръти и се обърна. Бека би трябвало да се страхува от яростта му, но тя знаеше, че е права. Той имаше реалния шанс да се спаси, ако изненадващо нападнеше тъпаците следващия път, когато дойдеха да ги отведат, за да получат още проби от него. Пристъпи толкова близо, че телата им се докоснаха.

— Ето какъв е планът. Когато дойдат им предложи пак да ме носиш. Вдигни ме и в мига, в който пристъпиш извън клетката, ме хвърли към тях и бягай. Намираме се на най-малко три нива под земята. — Тя преглътна. — Има двойни врати, които ти не си виждал, трябва да минеш през тях. Те са вляво. Стълбището води към склад, който се намира над нас. Ако вратите му, които извеждат навън са заключени, високо горе има прозорци. Не видях да има решетки по тях. Можеш да скачаш, нали? Чух единият от тях да го казва. Счупи прозореца и изчезвай. Тичай, докато не намериш помощ.

Брон се наведе.

— Това ли е твоят план?

— Да.

Очите му се присвиха опасно, гласът му прозвуча тихо, но грубо:

— И какво се случва в твоя план, когато те хвърля?

— Ще ме застрелят, но аз ще успея да поваля с теглото си най-малко един от тях, ако ме хвърлиш достатъчно силно. И се кълна, че ще се опитам да го ослепя или да му направя нещо друго, преди да умра. Наистина ми се иска да издера очите на поне един от тях.

Новия вид изръмжа силно. Звукът я стресна. Ръцете му стиснаха бедрата й, преди тя да може да ахне. Краката й се отлепиха от пода, когато мъжът я вдигна, завъртя я и блъсна гърба й във вратата на клетката. Притисна я плътно с тялото си, навря лице в нейното, оголи остри зъби и изръмжа:

— Не!

Бека се хвана за раменете му, опитвайки се да не обръща внимание на студената твърда решетка, впила се в гърба й, и на факта, че краката й висяха на десетина сантиметра от пода.

— Да. Това е добър план и единият от нас ще оцелее, по дяволите. Не мога да скоча толкова високо нагоре и да счупя някой прозорец, ако това е единственият начин за излизане от склада, дори и да си готов да поемеш върху себе си куршумите, за да ми дадеш време да стигна до вратата, преди да стрелят по мен. Не притежавам силата, която имаш и не съм толкова добра в спринтирането. Може би ще припадна още на третото стъпало. — Мразеше да си го признава, но това беше истината. — Не съм във форма, ако не си забелязал.

— Ти си съвършена — изсъска през зъби той. — Млъкни, затвори си устата!

Защо не ме слуша? Изпълни я отчаяние. Не искаше да умре, но той имаше реален шанс за бягство. Защо не можеше да разбере, че спасителният екип вече щеше да ги е открил, ако бяха проследили устройството, скрито в джоба му? Съществуваше възможност да ги държат дълги месеци в плен, а след това щяха да го изпратят някъде много далеч, където вероятността да го намерят щеше да е равна на нула, а тя щеше да умре.

— Държиш се глупаво и упорито. Не съм перфектна. Не искам да умра от глад или да бъда застреляна като някое бясно куче от тези задници. Предпочитам да се боря. Сега престани да се правиш на толкова наивен и бъди мъж. — Тези думи вършеха работа при баща й, когато се опитваше да дразни хората си по време на обучение. Надяваше се да имат същия ефект и върху Брон. — Направи най-умното и престани да бъдеш толкова дяволски сладък — процеди тя.

Новия вид отметна назад глава и изрева. За миг Бека бе обхваната от страх, челюстта й увисна, и тя осъзна, че прекалено много го бе предизвикала. Тогава той наведе глава и устата му запечата нейната. Пъхна езика си между разтворените й устни и я зацелува.

Шокът й бързо изчезна, когато разбра, че няма да я убие. Напротив. Щеше да я накара да го желае, а умението му да въздейства на устата й бе направо безценно. Отвърна на целувката, обгръщайки с ръце врата му и почти не забеляза как Брон премести дланите си от ханша й, за да хване и разтвори бедрата й. Тя ги обви около кръста му.

Размърдаха се, движението едва бе регистрирано от ума й, тъй като цялото й същество бе погълнато от дуела на езиците им. Със страстта, която споделяше с нея, Вида обещаваше всякакви еротични неща, докато обладаваше устата й с език, на което тялото й му отвърна с пълна сила. Гърдите й се бяха сплескали в масивната му гръд и само тънката материя на тениската й бе бариера помежду им, докато мъжът се движеше. Твърдият ствол на неговата мъжественост не можеше да бъде пропуснат, тъй като се триеше в клитора й, толкова плътно се беше увила около него.

Бека ахна и се отдръпна, когато осъзна, че Брон току-що е паднал на колене на пода — дали се бе препънал, докато се движеха или го бе направил преднамерено? Бяха в непосредствена близост до леглото и двамата дишаха тежко. Той отдръпна ръка от бедрото й и стисна в юмрук косата й, за да я принуди да го погледне. Когато срещна погледа му, мъжът отново завладя устата й в пламенна целувка.

Светът се наклони и гърбът й се притисна към матрака. Новия вид се надвеси над нея и я прикова под напрегнатото си тяло, членът му опря в кадифената й мекота. Младата жена изстена срещу езика му. Желаеше го, искаше да забрави къде се намират. Бедрата й се затегнаха около кръста му, за да го подканят.

Изведнъж той се дръпна назад, прекъсна целувката, пусна Бека и се изправи. Покри лицето си с длани и изръмжа приглушено. Тя го наблюдаваше, краката й все още го държаха притиснат към нея. Опитваше се да се пребори с това, което току-що почти се бе случило. Искаше той да продължи, но Вида беше спрял.

— Съжалявам.

Бека седна и разпери длани върху гърдите му, тялото му потрепери при докосването й.

— Брон? Погледни ме!

Все още покрил лицето си с ръце, той поклати глава, после я извърна.

— Бих могъл да те нараня. Съжалявам — повтори.

Твърдият му пенис продължаваше да се притиска в нея. Беше очевидно колко много я желае, а той се боеше, че ще й причини болка. Облиза устни. Усещаше ги малко подути от пламенните му целувки, но резултатът й харесваше. Клиторът й пулсираше, под тениската зърната на гърдите й бяха твърди като камъчета. Погледът й се спусна към долнището на анцуга му и огромната издутина под него. Потърка се силно в нея.

— Брон? Моля те!

Той свали ръцете си бавно, лицето му бе зачервено, а очите му пълни със съжаление. Бека мразеше да вижда този израз в тях.

— Съжаляваш за какво? Че ме целува, докато повече не можех да мисля ясно и се наслаждавах на това? Че ме желаеш? Чувствам същото към теб. Единственото, за което съжалявам, е, че спря.

Изненадата бързо изтри израза му на тъга и устните му се разтвориха.

— Какво?

Младата жена плъзна ръце по раменете му, после го хвана и силно го притисна към гърдите си.

— Животът е толкова кратък. — Ужасно кратък, доуточни на ум тя, тъй като прогнозите бяха толкова мрачни, особено за нея. — Ние сме заедно. Нека да направим най-доброто за времето, което имаме. Целуни ме.

Той се поколеба.

— Боя се, че мога да те нараня. Искам те твърде много.

— Няма да ме нараниш. Имай малко вяра. — Усмихна му се. — Аз съм по-издръжлива, отколкото си мислиш и не ме е страх от теб. Дори не мога да разсъждавам, когато ме целуваш. Ти си абсолютно невероятен.

— И ти също. Това ме кара да забравя, че си просто човек. — Отвърна й със закачлива усмивка.

Бека помилва раменете му и сведе поглед надолу. Ръцете му бяха целите в мускули, Новия вид имаше най-широкия гръден кош. Ако поискаше, можеше да я нарани, но тя наистина не се страхуваше от него. Погледите им се срещнаха и той наведе глава. Тя затвори очи, в очакване на целувката му, и мъжът не я разочарова, устата му завладя нейната.

Леко се напрегна, щом усети ръката му да се плъзга нагоре по бедрото й. Размърда ханш достатъчно, за да освободи хълбоците си и избута фланелката си нагоре. Почувства мазолестата повърхност на пръстите му, когато избута бельото й настрана, за да погали клитора й. Устата му продължаваше да поглъща нейната, съсредоточавайки цялото й внимание върху целувката.

Удоволствието заля Бека, щом започна да дразни клитора й, правейки малки кръгове около пъпката. Зацелува го диво, стенеше срещу езика му, а ноктите й се забиваха в кожата му. Той бавно се отдръпна от устата й, но устните му останаха да докосват нейните, докато й говореше.

— Отвори краката си колкото можеш по-широко за мен. Бедрата ми са едри.

Дланта му нежно обхвана дупето й, за да я придърпа по-близо до ръба на леглото. Ако не беше тялото му, тя щеше да се хлъзне направо на пода. Направи така, както я бе помолил, желаеше да му даде толкова достъп, колкото мъжът искаше.

— Те не могат да видят това, което правя с теб — изръмжа Вида.

Бека разбра, че има предвид проклетата камера на тавана в другия край на стаята. Тялото му бе голямо, а и той стоеше на колене между дигиталното око и нея. Тя погледна встрани и видя двамата Нови видове, които лежаха на леглата в клетките си и вероятно спяха. Това, което се канеха да правят, беше много лично. Срещна погледа на Брон и кимна.

— Кажи ми, ако искаш да спра.

— Няма.

Той простена, затвори очи и я целуна. Устата и езикът му се сляха с нейните, станаха едно цяло. Младата жена обви здраво ръце около неговия врат и заключи крака около бедрата му, за да се държи. Пръстите му я измъчваха, галеха клитора й, докато тя не почувства, че всеки момент ще се взриви и той като че ли усети колко близо е до ръба. Ръката му изостави снопчето от нерви и се плъзна по-ниско, за да изследва процепа на нейната женственост, после бавно проникна в тялото й. Бека простена от усещането как бавно се плъзга надълбоко в нея, преди да влезе до края. Бедрата й се разтърсиха. Изтласка таза си напред, за да му даде по-добър достъп. Изстена в знак на протест, когато пръстът му излезе изцяло отвън, но мъжът й отговори, като мушна два пръста и разтегна вагиналните й стени. Това я накара да извика от наслада и да стегне по-здраво краката си около хълбоците му.

Тогава той потърка клитора й с длан и погали влажната й плът отвътре. Младата жена отново изстена. Дланта му продължи да разтрива снопчето от нерви, а пръстите му започнаха да се движат малко по-бързо в нея и тя почти полудя от нуждата да свърши.

Брон изръмжа в отговор на нейните стонове и извади пръсти от мекотата й.

Бека повдигна клепачи.

— Не спирай! — Вгледа се в очите му. — Моля те, не спирай!

Той отново изръмжа, изражението му беше малко по-сурово, очите му гледаха диво. Неочаквано се отдръпна назад.

— Пусни ме.

Шокирана, че Вида не завърши това, което бе започнал, Бека свали ръце от врата му и разтвори крака, за да го освободи. Но той не стана, за да се отдалечи от нея. Вместо това я смая, като взе възглавницата от леглото, сложи я на пода между разтворените й крака и я сграбчи през кръста. Преобърна я в ръцете си, като дупето й остана във въздуха, коленете й легнаха върху възглавницата, юмрукът му стисна тениската на гърба й и тялото му притисна нейното към леглото.

Всичко това се случи толкова бързо, че той не й остави дори секунда, за да осъзнае, че стои наведена пред него, прикована към леглото, а ръцете му, стиснали бедрата й, ги разтваряха. Чу се разкъсване на тъкан и тя усети как дантелата на бельото й се вряза в плътта, докато се късаше. Хватката му върху тениската й се освободи. Изведнъж мъжът се изви над нея и горещият му дъх парна врата и бузата й.

— Кажи ми „не“, ако искаш да спра.

Но тя не го направи. Беше й казал, че обича да взема жените от отзад — беше я предупредил. Би трябвало да го помни, но бе забравила. Може би това беше единствената поза, която Новия вид харесваше.

Той облиза врата й, после го целуна, докато ръцете му галеха бедрата й. Това я накара да потрепери.

— Ще бъда нежен, дори ако това ме убива. — Гласът му излезе дрезгав и груб. Дишаше учестено. — Ти си толкова тясна и аз се боя да ти причиня болка.

Сега, когато вече беше преодоляла шока от новата поза, бе готова да довърши това, което бяха започнали. Ръцете й стиснаха завивката и тя обърна глава така, че да се взре в него, когато престана да целува врата й. Погледите им се срещнаха и задържаха.

— Желая те, Брон.

— Ти си толкова влажна. Ще направя така, че да ти е хубаво. — Наведе глава до ухото й. — Затвори очи, красавице. Това е само за нас. Просто чувствай.

Постави коленете си от външната страна на нейните. Ръцете му се плъзнаха под дрехата й, която не се опита да махне, и започна да гали тялото й, докато не стигна до гърдите. Тя се повдигна леко, за да му даде пространство и дланите му веднага обгърнаха и двете хълмчета. Палецът и показалецът му се заиграха със зърната, като ги потъркваха и нежно стискаха. Бека простена и затвори очи.

Тогава устата му се отвори, топлият му дъх парна врата й, където езикът му я докосна, а острите му зъби едва я одраскаха и леко се забиха в плътта й. Започна да диша накъсано.

Желанието я сграбчи и тя стисна здраво постелята, тъй като това бе всичко, за което можеше да се хване.

— Отвори се за мен, красавице. Ще вляза в теб бавно, и ще те накарам да свършиш силно.

Дръзкото обещание, прошепнато в ухото й, възпламени желанието й още по-буйно и тя потърка дупето си в твърдата дължина на мъжествеността, издула панталоните му. Пръстите му пуснаха гърдата й и се плъзнаха надолу, за да обхванат извивката на дупето й. Ръката му я пусна и тя усети, че той смъква панталоните си надолу, когато се отдръпна леко назад. Плътният, дебел връх на члена му докосна влажната й сърцевина, измъчваше я, докато се търкаше в клитора й, преди да се притисне в нея, за да проникне в тялото й.

Бека простена тихо от чувството да бъде обладана, разтегната и изпълнена от проникващия му член. Брон изръмжа. Звукът беше доста плашещ, но покачи възбудата й. Видът звучеше повече като животно, отколкото като човек, което й напомни, че не бе изцяло такъв, но тя го подтикна да продължи, като размърда дупето си.

— Нямаш представа колко добре те усещам, красавице — изръмжа думите той. — Толкова гореща и тясна, обвита около мен. — Леко я захапа по чувствителната плът на шията.

— Брон — простена тя.

— Тук съм.

Устата и езикът му направиха влажна пътечка до ухото й. Той тласна по-дълбоко, карайки я да поеме още от дебелия му ствол, като същевременно внимаваше да не проникне до самия й край. Бедрата му се удряха в дупето й с равномерно, бавно движение, което доставяше удоволствие и на двамата.

— Как се чувстваш?

— Невероятно — изстена тя.

— Бързо или бавно? Кажи ми как ти е най-добре.

— Бързо — отговори мигновено.

Ръцете му се плъзнаха обратно нагоре по тялото й и обхванаха гърдите й. Пръстите му потъркаха зърната, пощипнаха ги, и това я докара до безумие. По тялото й преминаха конвулсии и тя простена, тласкайки бедрата си назад към слабините му. Новия вид измърка тихо, а после изръмжа, когато членът му заби по-бързо и по-дълбоко в нейната мекота и тя извика в екстаз.

Бека пусна завивката и ръцете й се плъзнаха към края на леглото. Обви пръсти около металната му рамка, за по-голяма стабилност, и бутна дупето си в мъжа, в опит да го принуди да спре да се сдържа. Можеше да усети колебанието му, но искаше да почувства всичко, което можеше да й даде.

Изведнъж зъбите му се забиха в рамото й през тениската. Младата жена изпита остра болка, щом те потънаха в кожата й, но без да я разкъсват. И двамата замръзнаха. Устата му се отвори и я пусна. Членът му се раздвижи отново в нея, в началото бавно, след това постепенно започна да увеличава темпото, докато тласъците станаха много бързи.

Той освободи едната й гърда, дръпна тялото й на няколко сантиметра от ръба на леглото, и я прикова отново под себе си. Пръстите му се спуснаха към клитора й и започнаха да го търкат със същия бърз ритъм на бедрата му, удрящи се в нея.

Бека простена силно, завъртя глава, притисна буза в гърдите му и се напрегна. Чувствителното снопче от нерви се плъзгаше между пръстите му, докато той го галеше, въртеше и пощипваше. Никога преди не бе изживявала такова невероятно наситено усещане и застена високо.

— Чувствам се прекрасно — изръмжа той. — Можеш ли да поемеш повече от мен?

Тя кимна, стенейки. Брон тласна по-дълбоко, бавно в началото, сякаш опитваше дали може да се справи с големината му. Можеше. Бедрата му увеличиха темпото, пръстите му стиснаха силно клитора й, триейки го бързо в синхрон с тласъците му. Бека усещаше мястото почти болезнено, но не искаше Вида да спира, докато оргазмът настъпваше.

Тялото й сякаш експлодира, когато вълната на екстаза я заля. Членът му продължаваше да се движи бързо, проправяйки си път в тялото й, щом вагиналните й мускули се стегнаха около него. Ръката му освободи снопчето от нерви, но тласъците не престанаха, засилвайки удоволствието, докато не й се стори, че ще умре.

— Убиваш ме — прошепна му.

Какъв невероятен начин да си ида от този свят, помисли си младата жена.

— Не — изръмжа той. — Ще те накарам да свършиш отново.

Пенисът му не спираше да се движи навътре и навън с пълна сила. Обхвана я усещане, което тя никога досега не бе изпитвала, почти болезнено, но това беше толкова сладка болка. Пръстът му се върна на клитора й и Бека се заизвива под него от неописуема наслада, минаваща отвъд прага на нейната чувственост. Вагиналните стени около члена му отново се напрегнаха, мускулите й го стиснаха здраво и тя изкрещя в завивката, когато оргазмът я връхлетя за втори път.

— Да! — изръмжа Брон. Тялото му се разтърси силно от конвулсии и Бека го усети в себе си горещ и твърд като камък. Мъжът отметна назад глава и заби дълбоко в нея за последен път. Рев се изтръгна от гърлото му. Свърши толкова мощно, че тя усети как всяка топла струя на семето му я изпълва. Почувства всяко потръпване на плътта му от оргазма, докато тазът му се притискаше в дупето й. След това тялото му се срина върху нея и почти я смачка с тежестта си.

Новия вид се съвзе пръв и се надигна достатъчно, за да й позволи да диша свободно. Устните му покриха шията й с целувки, а езикът му облиза кожата между ухото и рамото й.

Със затворени очи, Бека се възстановяваше от най-добрия секс, който някога бе имала, и се опитваше да не обръща внимание на потта, стичаща се по тялото й. Не бе сигурна къде свършва тя и къде започва той, толкова здраво се бяха притиснали. Чувстваше се едно цяло с него, без да я е грижа, че ушите й още звънтяха от звуците, които беше издавал, докато свършваше.

— Бека? — повика я тихо, гласът му бе дрезгав.

— Хм?

— Причиних ли ти болка?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не се ли усещаш малко разранена?

Бека се поколеба. Усещаше слабините си леко протрити и пламтящи. Кимна. Той я целуна по рамото й.

— Добре.

Младата жена трепна леко, когато той бавно започна да измъква все още твърдия си член от кадифената й мекота. Новия вид изруга тихо.

— Трябваше да бъда нежен.

— Не е заради това. Никога не съм достигала до оргазъм два пъти поред, а и ти си с доста внушителни размери. Не се шегуваше, когато ми каза, че си по-голям.

Тялото му се отдели напълно от нейното и Брон отстъпи назад. Тя повдигна и обърна глава само за да видя как нахлузва долнището на анцуга си. Погледите им се срещнаха и задържаха, ръката му се протегна към тениската й, която се бе набрала на кръста й и я дръпна надолу, за да покрие дупето й. После погледна в краката си, наведе се и вдигна унищоженото й бельо.

Бузите му бяха почервенели, когато вдигна глава.

— Съжалявам, че ги скъсах.

— Няма нищо. — Искаше й се да са цели, за да ги обуе, но загубата си заслужаваше. Фланелката й за спане стигаше до колената, така че я покриваше достатъчно.

Новия вид ги използва да я почисти и ги пъхна под леглото. Бека се оттласна от рамката на кревата, за да се изправи и се почувства отпаднала от многото секс и липсата на добра храна. Брон посегна и обхвана лицето й в шепи, взря се дълбоко в очите й и нежен израз смекчи чертите му.

— Аз…

— Тя те харесва, котенце. Предполагам, че ако реши да пусне на някой, то това ще си ти. — Гласът на Ранди стресна и двамата.

Ужасена, Бека погледна извън клетката към противния мъж. Той се бе изправил там със скръстени пред гърдите ръце и се усмихваше самодоволно. Двама други стояха зад него. Всички те се взираха в нея с изражение, което я убеди, че бяха наблюдавали достатъчно дълго, за да се насладят на шоуто.

Брон се изправи и изръмжа заплашително към тях, после се присегна и сграбчи младата жена за ръката. Издърпа я грубо да се изправи на крака, тъй като тя бе твърде зашеметена да го направи сама, и я избута зад огромното си тяло, за да я скрие от мъжките погледи.

— Разбирам защо я харесваш — подсмихна се Ранди. — Тясна е, нали? Казах ти, че той се сдържа с теб, Бека. Животното успя да даде осем проби и все още е способен да те изчука.

— Не произнасяй името й — заплаши го Брон. — Не говори с нея.

— Ревниво копеле си, а? Предполагам, че и аз щях да защитавам такова сладко задниче като нейното. Док е много щастлива от пробите, които дадохте. Хайде поспете, защото след седем часа, тя ще поиска още.

Бека ги чу как си тръгват. Вида се обърна, погледите им се срещнаха и тя се облегна на него. Ръцете му я обгърнаха и той отпусна брадичка върху главата й, след което я придърпа по-плътно към себе си.

— Съжалявам. Не ги чух.

— Бяхме разсеяни. — Изпитваше срам и ужас, че тъпаците ги бяха наблюдавали. — Аз също не ги чух.

— Аз съм този, който трябваше да ги усети. — Гласът му стана дълбок и разкри силата на гнева му. — Много съжалявам.

Тя го стисна силно в прегръдките си.

— Ти не си виновен.

Напротив, помисли си Брон, не беше съгласен с нея. С неговите усъвършенствани сетива, би трябвало да е наясно с всеки звук и мирис. Вдиша дълбоко, не можеше да пропусне човешката воня на похитителите им, нито тяхната възбуда. Ръцете му се стегнаха. Тези мъже искаха неговата Бека. Обърна глава, очите му се присвиха, докато наблюдаваше как враговете му излизат от залата, и осъзна, че я е изложил на голяма опасност, която може би тя не разбираше.

Човешките мъже бяха животни. Те не биха наранили Бека, защото се нуждаеха от нея, за да го държи под контрол, но след като всичко свършеше, той се страхуваше, че мъжете се бяха наговорили да й се нахвърлят. Успя да потисне рева на негодувание, зараждащ се в гърдите му.

Трябваше да я измъкне от тук и да избяга с нея. Все още бе ядосан от предложението й да я остави да умре, а той да излезе на свобода с цената на живота й. Бека вярваше, че негов приоритет са мъжките Видове, но грешеше. Зарови лице в косата й, вдиша нейния аромат и я стисна здраво в прегръдките си.

След като заплахата изчезна, погледът му се отмести от вратата и се насочи към двете клетки, където спяха двамата му събратя, и все още можеше да усети аромата на третия. Безпокоеше се за тези трима мъжкари, а миризмата на лекарства във въздуха го увери, че именно те ги правеха толкова хрисими, и знаеше, че ако трябва да избира, то изборът вече е направен.

Бека беше най-важното нещо за него. Без да се колебае, щеше да жертва живота си и този на останалите Видове и да убие всеки човек, който представляваше заплаха за нея. Намести я в ръцете си и внимателно я вдигна, видя колко е бледа, когато тя се взря в лицето му. Сините й очи блестяха, пълни със сълзи, и той се почувства като истински негодник. Беше й обещал да я пази, а не го беше изпълнил. Беше действал егоистично и сега тя щеше да плаща цената.

Тя никога нямаше да му прости, независимо от това, че бе достатъчно щедра, за да сподели с него вината. Но той знаеше истината. Дори и ако по някакъв начин успееха да оцелеят и се измъкнеха живи от този кошмар, времето им заедно би било белязано от грозотата на това, което се случваше, докато са заключени в клетка от похитителите. Положи я на леглото и се сви до нея на тясното пространство, като я придърпа плътно до себе си.

— Заспивай — подкани я шепнешком. — Аз съм тук и ще те пазя. — Толкова, колкото мога. Изгаряше от срам, че се чувства безпомощен. Тя заслужаваше по-добър мъж.

Беше я подвел ужасно.