Ангелско нашествие

30

Не съм актриса и не мога да лъжа убедително. А и далеч не съм изкусителка. Трудно е да практикуваш изкуството на прелъстяването, бутайки инвалидната количка на малката си сестра. Да не говорим, че изтърканите джинси и размъкнатата фланелка нямат нищо общо с изкушението.

Трескаво мисля как да привлека вниманието на албиноса. Не ми хрумва нищо.

Поемам по заобиколен път към сепарето с надеждата да измисля нещо.

От другата страна на клуба малка група жени и охранители се приближава към воините. Води ги ангел, красив почти колкото воините, но малко по-обикновен. Не ми се струва застрашителен. Изглежда добре, без да е плашещ. Коса с цвят на карамел, топли очи, нос, който съвсем леко изпъква на фона на съвършеното му лице. Сияе от радост и доброжелателство — роден политик.

Носи светлосив костюм в духа на двайсетте години и лъснати обувки, а от кръста до джоба на ризата му се извива златен ланец за часовник. Спира тук-там, за да размени една-две думи за поздрав. Гласът му е топъл колкото очите и дружелюбен като усмивката му, на която всички отвръщат.

Всички, освен двете жени с него. Стоят от двете му страни на една крачка назад. По пода в краката им се разстилат еднаквите им сребристи рокли — идентични платинени трофеи. От човешката раса са, но очите им са мъртви. Съживяват се само когато политикът се обърне към тях.

В погледите им проблясва страх, който бързо потискат, сякаш иначе ще им се случи нещо наистина ужасяващо. Представям си как мускулите им трепват и се стягат, за да не се свият от страх пред политика.

Това не е просто уплаха. Жените безмълвно крещят от ужас.

Поглеждам усмихнатия ангел още веднъж, но не откривам нищо повече от доброжелателност и откровеност. Ако не бях забелязала реакциите на жените, щях да си помисля, че би бил чудесен приятел. В този свят, където инстинктите са по-важни от всичко, се чувствам неловко заради неспособността си да прозра веднага що за личност всъщност познават тези жени.

Интериорът на клуба предполага движение в кръг и с политика вървим един към друг, приближавайки сепарето на воините.

Той надига глава и улавя погледа ми.

Лицето му се оживява от интерес и ми се усмихва. Изглежда толкова искрен и дружелюбен, че части от секундата, преди алармата в главата ми да се включи, устните ми автоматично се извиват нагоре.

Политикът ме е забелязал.

За миг се виждам облечена като един от трофеите му. Лицето ми е восъчно и празно, отчаяно се опитвам да скрия страха си.

Защо тези жени са толкова уплашени?

Пристъпвам несигурно — краката ми отказват да го приближат.

Пред мен застава сервитьор във фрак и бели ръкавици и прекъсва визуалния ми контакт с политика. На подноса му искрят високи чаши с шампанско.

Вземам една, колкото да спечеля време. Съсредоточавам се в надигащите се мехурчета в златистата течност, за да се окопитя. Сервитьорът се отмества и отново зървам политика.

Навел се е над масата на воините и говори на нисък тон.

Въздишам успокоена. Моментът ни е отминал.

— Благодаря ви — прошепвам на сервитьора с огромно облекчение.

— Моля, госпожице.

Нещо познато в гласа му ме подтиква да го погледна в лицето за първи път. Политикът бе погълнал вниманието ми до степен да не обърна внимание на моя спасител.

Съзирам червенокоса глава с луничав нос и очите ми се разширяват в шок. Това е един от близнаците — Ди или Дум.

Гледа ме с безстрастен професионализъм. Няма и следа от спомен или изненада.

Наистина е добър. Никога не бих се досетила, имайки предвид предишните ни контакти. Ала все пак те се похвалиха, че са най-добрите шпиони на Ави, нали? Взех го за шега или преувеличение, но май са били прави.

Отдалечава се с лек поклон. Очаквам да се обърне и да ми се усмихне палаво, но той продължава с изправен гръб и предлага напитки на гостите. Кой би предположил?

Пристъпвам небрежно зад голяма група хора, за да се скрия от политика. Дали Ди-Дум знае, че ме е спасил, или беше щастлива случайност?

Какво прави тук? Припомням си конвоя на Ави, криволичещ по пътя към града. Камионът, пълен с експлозиви. Планът на Ави да привлече бойци за съпротивата, като се опълчи открито срещу ангелите.

Страхотно. Направо невероятно. Щом близнаците са тук, сигурно проучват мястото за контраатаката.

С колко време разполагам, за да се измъкна с Пейдж, преди взривът им да е изпратил цялото гнездо в отвъдното?