Златният град

43.

Свещеника изключи камерата. Лицето на Гейбриъл изчезна от монитора и след няколко секунди се появи съобщение. „Посланието получено и записано. Качеството е добро. Ще приложа ключа и ще го изпратя незабавно. Тялото ми е пленник, но духът ми лети. Козодой“.

Странникът въздъхна и разтри слепоочията си.

— Добре ли си, Гейб?

— Нямах чувството, че говоря на хора. Обади се на Симон Лумброзо и му кажи да задейства групите.

— Добра идея. После трябва да намерим къде да се скрием.

— Не. Трябва да намерим брат ми. — Гейбриъл стана от бюрото. — Бун каза, че е отседнал в хотел „Ел Дорадо“.

Докато се връщаха в колата и потегляха на север към плажовете, Свещеника се обади на Симон. Мълчаливият странник се беше облегнал на вратата и се взираше през прозореца. Светлините от уличните лампи преминаваха през лицето му.

— Какво ще правиш, когато срещнеш брат си?

— Майкъл ще види в случилото се временна пречка и няма да се откаже. Полубоговете на Петия свят са променили начина, по който гледа на действителността.

— Искаш ли да го убия?

Странникът го погледна изненадано.

— Наистина си се превърнал в арлекин.

— Той иска да те унищожи, Гейбриъл. Мой дълг е да пазя живота ти.

— Аз съм този, който трябва да се справи с Майкъл. Той е мой брат. Свързани сме.

Мобилният телефон иззвъня и Свещеника си сложи слушалката с микрофон. Симон се обаждаше от Рим.

— Кажи на странника, че посланието му е излъчено.

Подобно на набираща височина и мощ вълна речта на Гейбриъл започна да се появява в компютрите по цял свят. Свещеника знаеше, че всичко това се дължи на сложен програмен код, който може да се размножава и разпространява в други машини, но му бе по-лесно да гледа на червея „Откровение“ като на същество, криещо се на дъното на река. Беше достатъчно речта на странника да достигне само един компютър. Само за секунди програмиращият ключ активираше скрития червей. Докато речта се копираше многократно, червеят поемаше контрол над способностите на компютъра да възпроизвежда видео, след което посланието на Гейбриъл се появяваше на екрана. След излъчването на речта самият червей се самоунищожаваше, но ключът продължаваше да се разпространява по интернет.

Докато двустепенната стратегия на Гейбриъл започна да се развива, Симон се обади още няколко пъти. Участващите в Съпротивата представители на средната класа изпращаха първите от хилядите имейли до журналисти и избрани политици с настояване да се започне разследване на фондация „Евъргрийн“ и атакуване на новите закони срещу личната свобода.

Гейбриъл наричаше тези граждани „гласа на форума“, но „гласът на улицата“ също се организираше. В Европа бе ранна сутрин. Малки групи свободни бегачи забързаха по улиците на градовете, разлепяха плакати и рисуваха графити. „Кой командва? Чуйте странника! Защитете свободата си, преди да е изчезнала!“

Свещеника включи радиото и намери новинарски канал. Гласът беше така задъхан, сякаш водещият е тичал до микрофона.

— Живи са! Децата са живи! Преди няколко минути от шерифския департамент на Антелоп Вали съобщиха, че четиринадесетте изчезнали деца са намерени край изоставена мина недалеч от Розамънд. На мястото са открити четирима мъртви възрастни. В момента полицията и другите правозащитни служби се опитват да…

Гейбриъл се наведе напред и изключи радиото.

— Не искаш ли да чуеш какво е станало?

— Това вече е минало.

— Какви ги говориш? Това ще промени всичко.

— Това е само едно сражение. Конфликтът никога няма да свърши. — Гейбриъл се загледа през прозореца, сякаш търсеше изгубен приятел. — Сега наистина имаме едно предимство пред Табулата. Тъй като почитат властта, те имат йерархия и няколко централизирани места за оборудването и служителите си. Може да изглеждат силни и ефективни, но всъщност са по-уязвими от нас.

— Ние сме просто много групи.

— Така е. Съпротивата е сбор от различни групи с различни мотиви, но с една и съща обща цел. Трудни сме за откриване и унищожаване.

— Може и да е така, Гейб. Но всичко това се случва, защото се появи ти.

— Баща ми години наред се е мъчил да разбере защо съществуват странниците. Някои от тях са убити. Други умират в неизвестност. Някои дават урок, който се запазва за известно време и после избледнява. Може би ние сме някаква космическа аномалия, която трябва да се появява отново и отново, за да води шестте свята в определена посока.

Паркираха на няколко преки от хотел „Ел Дорадо“ и слязоха от колата. Свещеника бе взел чаршаф от стаята на Бун и бе увил в него автомата, за да изглежда като вързоп за пране. Минаха покрай рецепцията и взеха асансьора до четвъртия етаж.

— Бун каза ли ти номера на стаята му? — попита Свещеника.

— Четиристотин и дванадесета.

— Остави на мен тая работа. Аз ще се погрижа.

Докато вървяха по коридора, Свещеника видя на пода табла за румсървис. Скри мръсните чинии под пластмасовите капаци и взе подноса с лявата си ръка, а с дясната хвана автомата.

— Почукай, Гейбриъл. После се дръпни.

Свещеника застана пред вратата, усмихнат угоднически. Млад азиатец с пистолет под мишницата отвори.

— Румсървис за господин Кориган.

— Той не е поръчвал…

Свещеника хвърли подноса и цялото му съдържание право в лицето на наемника. Мъжът политна назад и Свещеника го просна на пода с подсичащ удар, след което го удари с приклада на автомата. Гейбриъл нахълта вътре. Свещеника се увери, че няма други телохранители, след което чу двамата братя да се карат.

— Не, няма! — извика Майкъл. — Това няма да стане!

Свещеника прекоси тичешком дневната и рязко отвори вратата на спалнята. На леглото имаше куфар, на масата за закуска — чанта. Той заобиколи леглото и се закова на място.

Две тела лежаха неподвижни на пода — живи, но безжизнени, лишени от своята Светлина.