Златният град

41.

Свещеника използва електронния ключ на Бун, за да влезе в стаята на хотел „Кълвър“. Моментално видя двата трупа на пода и на дивана. Сложи найлонова торба на ръката си, завъртя дръжката и влезе в спалнята. Третият наемник лежеше до леглото с изненадана физиономия.

Докато стоеше до мъртвия, Свещеника си спомни цитат от събраните проповеди на Айзък Джоунс. „Глупакът призовава демон да жъне нивата му и да му носи вода. Но демонът ще унищожи господаря си“.

— И още как — промърмори Свещеника. Изглежда, демонът на Бун избиваше всичко около себе си. Като внимаваше да не стъпи в кръвта, Свещеника провери банята и килера, след което звънна на Мая.

— Току-що намерихме три мъртви плъха.

— Махайте се оттам и помогни на приятеля ни да намери брат си — каза Мая. — Ще се обадя, когато получа повече информация.

Свещеника излезе от сградата и се върна при колата. Когато претърсваха стаята на Бун, Мая бе намерила кафяв плик с черно-бели снимки на отвлечените деца. Гейбриъл седеше на предната седалка и ги разглеждаше.

— Бун каза истината. В стаята има трима убити. Сега какво ще правим?

— Може би сега е моментът да предизвикаме Братството. Ако децата са все още живи, това ще подкрепи версията ни.

— Реч ли ще изнасяш?

— Да изчакаме Мая да се обади. Ако новините са добри, ще активираме Червея на откровението. В раницата имам лаптоп и уебкамера. Трябва да влезем в интернет на място, където няма да ни пречат.

— Може да използваме салона ми за бойни изкуства. Учениците ми продължават да го държат.

Зави на юг и пое през стария си квартал. Познатите гледки се носеха покрай колата. Начално училище с телена ограда. Магазинче за понички с решетки на прозорците. Редица палми с графити по тях, бележещи границите на различни улични банди.

В центъра на Лос Анджелис имаше небостъргачи, но като цяло градът се състоеше от евтини двуетажни постройки с хоросанови фасади. Сега Свещеника не чувстваше никаква връзка с определен град, език или име в паспорт. Толкова много неща на този свят бяха просто светлинки, играещи по дансинг.

Старата школа по бойни изкуства се намираше в един минимол на Флорънс Авеню. Магазинът за алкохол си бе все още там, но онзи за видеокасети бе заменен с козметика. Двамата му най-добри ученици Марко Мартинес и Дани Ву не бяха сменили надписа на витрината, но бяха добавили знак на прашната ивица до тротоара. На него имаше четирима души — чернокож, бял, латиноамериканец и азиатец, които летяха във въздуха в различни бойни пози. Отдолу пишеше: „Мисли. Чувствай. Бъди истински. Защити се!“

— Ще се налага ли да влизаме с взлом? — попита Гейбриъл.

— Има ключ за извънредни ситуации. Може още да е на мястото си.

До входа на школата имаше саксия с кактус. Свещеника разрови почвата и намери фалшив камък с тайник. Извади ключа, отвори вратата и въведе Гейбриъл в приемната.

Стъклената витрина с наградите му по карате и каперия все още бе на мястото си, но някой бе добавил и още нещо. На стената бе окачена негова снимка в рамка с надпис „Холис Уилсън. Нашият учител. Нашият майстор. Нашият водач“. Под снимката имаше лавица, на която хората бяха оставили молитвени свещи, златни медали от наскоро спечелени състезания и сгънати листчета. Свещеника разгъна едно от тях и го прочете: „Воинът използва силата на мозъка си, за да бъде разсъдлив, и силата на сърцето си, за да действа по инстинкт“. Той им го беше казал. В един друг живот.

— Това е нещо ново.

Гейбриъл се разсмя.

— Винаги си имал голямо его. Но не съм предполагал, че ще направиш олтар на самия себе си.

— Точно това е. Олтар. Сякаш съм мъртъв.

— Сега имаш възможността да видиш наследството си. Личи си, че си променил живота на някои хора.

Минаха през двете съблекални и влязоха в дълго помещение без прозорци с огледало на едната стена и малък офис в края. Някой беше сложил лавица за книги и бе почистил разхвърляното бюро. Докато Свещеника нагласяше уебкамерата и свързваше компютъра към кабела за интернет, Гейбриъл се обади на Симон Лумброзо.

— Мисля, че скоро ще предложим на света Откровение. Кажи на всички групи да са готови.

Гейбриъл седна на бюрото и включи камерата. Лицето на странника се появи на монитора, но се губеше в сенките. Свещеника включи всички светлини в офиса и нагласи настолната лампа. Когато всичко беше готово, Гейбриъл влезе в Мрежата и звънна по телефона на Козодой в Лондон.

— Обажда се приятелят ти от Америка. Май е време за посланието. В момента съм в сайта ти. Можеш ли да ме видиш? А звукът как е? — Гейбриъл свали мобилния телефон и се обърна към Свещеника. — В раницата има микрофон. Козодой казва, че ме чува лошо.

— Няма проблем. — Свещеника закачи микрофона на ревера на Гейбриъл и го включи в компютъра.

Гейбриъл изключи телефона и започна да наглася лампата.

— Сега ни остава само да чакаме. Да видим какво става в пустинята.

Свещеника излезе от офиса, отиде до хладилника и извади две бутилки вода. Даде едната на Гейбриъл и започна да крачи напред-назад в залата, като се гледаше в огледалото. Какво щеше да стане, когато на сутринта Томи или Марко отвореха школата? Щяха ли да забележат, че някой е влизал? Беше прекарал години тук, беше учил хората, беше се опитвал да им покаже един по-добър път. А сега се бе превърнал в божество на дома, в дух пазител, бдящ над ново поколение ученици.

Чу звъна на телефона и забърза към офиса. Гейбриъл говореше с Мая и се усмихваше.

— Великолепно! Добре. Разбирам. Внимавай и се върни в града при първа възможност. След пет минути пускам съобщението.

Затвори и клавиатурата затрака под пръстите му.

— Децата са живи. Мая се обажда на местния шериф. Ще изчака на един страничен път, докато не пристигне полицията.

— Ами Дойл?

— Мъртъв е, а май и Бун се е самоубил.

— Табулата няма да е особено щастлива.

— Да им дадем още една причина за безпокойство.

На екрана проблеснаха думи. „Звукът е добър. Образът е добър. Готови за предаване. Козодой“. Свещеника беше нащрек и готов. През годините Паноптиконът ставаше все по-голям и всеобхватен. Сега някои от стените му щяха да рухнат.

Гейбриъл се изправи в стола.

— Дай ми десет секунди.

Свещеника вдигна ръка и отброи последните секунди. Четири. Три. Две. Едно.

И странникът заговори.