Катастрофа

Първа глава

Джетеро Хелър, Имперски офицер от Флота, Ранг X, от Корпуса на бойните инженери, се опитваше да укроти нетърпението на своята приятелка графиня Крек.

Никак не му харесваше идеята да доближи твърде добре защитения Спитеос с един невъоръжен и лишен от всякаква броня влекач.

Току-що завърнал се от, според него успешно приключилата Мисия Земя, не му допадаше положението на Волтар, което завари след десетмесечното си отсъствие.

Все още изпълняваше самостоятелно дадените му заповеди и това му даваше възможност за голям избор. Не беше длъжен да докладва на Апарата, а и нямаше никакво намерение да прави това.

Преди десет месеца, след като бе отвлечен по нареждане на Ломбар Хист и затворен в крепостта Спитеос, бе принуден да приеме участието си в тази мисия, възложена на Външното управление. Формално трябваше да действа под контрола на офицер от Апарата на име Солтан Грис. Но Грис така и не разбра, че Джетеро нито за миг не се смяташе за подчинен на Апарата.

Преди да тръгнат, докато преоборудваха космическия влекач „Принц Кавкалсия“, Джетеро успя да поговори с офицер Бис от Флотското разузнаване.

— „Кърканите“ кроят нещо — каза младият Бис. — Не можем да им се опрем открито, защото нямаме съгласието на Лорда на Флота. Той е благородник и член на Великия съвет, но не е Имперски офицер. Ще имаме нужда от неоспорими доказателства. Тогава бихме могли да наложим волята си. Затова бих искал да приемеш тази задача и да си отваряш очите на четири. Но нито за миг не се отпускай. Дори и в по-добри времена Апаратът винаги си е бил опасен. Затова бъди така добър да оцелееш и да им се измъкнеш, после може и да получим възможност да натикаме Апарата, където му е мястото.

Мисията се оказа достатъчно опасна и за най-склонния към самоубийство човек и Хелър едва не загуби завинаги своята любима графиня Крек.

Когато слушаше новините от Волтар, съобщени по „Домашен екран“, известието, че Ломбар Хист, Шеф на Апарата, вече е личен говорител на Негово Величество Клинг Надменни, прозвуча като сигнал за тревога в ума на Хелър.

Обаче ако докладва на Бис, мисията му щеше да приключи официално, действието на получените от него заповеди щеше да бъде прекратено, така че не би успял да измъкне графиня Крек от сегашното й тежко положение.

Ако и занапред тя не съществува според, закона, ставаше невъзможно да се оженят. Имаше и по-лоша възможност — Апаратът всеки миг да я арестува, за да я натика обратно в Спитеос или дори да я екзекутира.

Трябваше да реши какво да прави и с така наречените Имперски прокламации, които й бе дал Грис. Ако Императорът ги подпише, това ще означава спасение за нея. Въобще не го интересуваше дали ще бъде изпълнена прокламацията, предлагаща му сигурно бъдеще — имаше вече цяла торба с такива документи.

Грис бе дал прокламациите на графинята, за да получи помощта й при започването на мисията. Но Джет не вярваше на нищо, свързано с Грис.

Не откриха копията от тези документи, скрити в кабинета на Грис. А сега изглежда Грис бе вече мъртъв. И графиня Крек заяви, че е скрила оригиналите в Спитеос. Твърде опасно!

Е, дали ще докладва за пристигането си сега или след няколко часа, нямаше никакво значение. Все още имаше правото да действа по собствена преценка. Реши да рискува. Затова се съгласи с молбата на графинята. И решението се оказа съдбоносно — макар засега по нищо да не личеше, то щеше да промени живота на стотици милиарди хора.

В мрака пред отдела на Грис, в Правителствения град, те натовариха кашоните с материалите за изнудване, които откриха, после двамата щурмоваци ги върнаха в базата с мобилизационния резерв на Флота.

Командир Круп ги посрещна до влекача.

— Предадохте ли арестанта в ръцете на закона?

— Самоуби се — каза графиня Крек.

— По-добре, спестил е разходи на правителството — отбеляза Круп. — Как бих искал да уредя по този начин всички „къркачи“.

— Може би някой се е замислил по въпроса — вметна Джет. — Моля те, ще се погрижиш ли тези кашони да стигнат до офицер Бис от Флотското разузнаване? Арестантът е събирал изобличаващи сведения, за да изнудва различни хора. Предай на Бис, че ще му докладвам малко по-късно, трябва да уредя една последна подробност.

Старият Ати, някога старши механик в състезателния екип на Хелър, а сега пазач в базата, дойде при тях сияещ.

— Подменихме водата и въздуха, натъпкахме кораба догоре с храна и оставихме достатъчно резервни горивни пръти в трюма, за да обиколиш околните галактики.

— Но този кораб ще ни трябва само още няколко часа — възрази Джет. — Според мен си се престарал.

— От отпуснатите за Мисия Земя средства бяха останали към сто хиляди кредита. Пари на „кърканите“. Да не мислиш, че ще ги оставя непохарчени? Дори поръчах цветя за дамата!

— Но влекачът после ще бъде върнат тук — каза Джет. — И ще отиде в резерва.

— Не, няма — отсече командир Круп. — Влекач Едно принадлежи на Външното управление и единствената причина да го допусна тук е, че ти действаш по заповеди на Флота.

— Да, но не искам да предам на „кърканите“ такъв прекрасен кораб! — възкликна Джет. — Те просто ще свалят златните и сребърните украшения, ще изтръгнат скъпоценните камъни от гнездата им и ще го използват като боклукчийска кофа.

— Май си участвал в бойни действия — предположи командир Круп. — Както забелязвам, опашката е била ремонтирана. Това ти отваря вратичка — ще докладваш, че корабът е разрушен непоправимо и ще го подариш на дамата.

— Не мога. Не е честно.

— Ама и ти си един — укори го Круп. — Имаш си работа с „кърканите“, значи честността няма нищо общо с това. Виж, мога и аз да попълня доклада за заличаването на кораба от регистрите. Нали знам номера на твоята мисия. Да пукна, ако Апаратът някога изкопни нещо от Флота! Нищо, че за този кораб платиха.

— Не — опъна се Джет.

— Да — натърти Круп. — Госпожице, току-що се сдобихте с космически влекач. Сложете си го в задния двор и пуснете хлапетата да си играят вътре.

Графиня Крек, облечена като флотски щурмовак, се изчерви така, че се виждаше дори в нощта.

Всички се засмяха.

— Явно не мога да опазя нищо в тайна — каза Джет. — Трябва да тръгваме. Не сме си свършили работата за тази нощ. Хиляди благодарности за цялата помощ. Ако всичко мине добре, ще ви поканя на сватбата.

Втора глава

„Принц Кавкалсия“ се издигна в нощта над Волтар. Предстоеше им среща със съдбата, за която никой не подозираше.

Джет смяташе, че ще проведат съвсем проста операция от военна гледна точка. Но се тревожеше за графиня Крек.

Самият влекач можеше да се промъкне незабелязан. Мътната зелена светлина на една от луните огряваше повърхността на планетата. На юг забеляза базата на Флота, а зад нея — Правителствения град. На запад от тези сияещи светлини и стрелкащи се искри на въздушни машини се издигаха планините, закриващи голямата пустиня.

Графиня Крек се преоблече в спортен екип. Сега стоеше в коридора зад Хелър и опъваше ръкавиците по пръстите си.

— Много е лесно — увери го тя. — Отпусни се. Сложих документите във водоустойчив плик и го скрих в една пукнатина на покрива.

— Това наистина ще ни улесни — призна Хелър. — Не знам докога ще успея да остана незабелязан над крепостта. Къде точно е пукнатината? Познавам покрива достатъчно добре.

— Точно до изхода от асансьора. Там са пробили няколко дупки, за да инсталират фалшив отражател. Просто свих плика на тръбичка и го пъхнах в дупката. Само секунда — и вече съм го взела.

— Над изхода от асансьора има малък купол. Не мога да кацна там. Ще трябва да спуснем подвижна стълбичка, а това никак не ми харесва. По нея няма абсорбопокритие.

— Е, ти винаги си ми казвал, че съм ангел — отвърна графиня Крек, — но все пак не мога да летя. Ще имам нужда от стълбичката.

— Ще трябва да действаме извънредно бързо. Ще закрепя края на стълбичката във въздушния шлюз и когато ти дам сигнал, отвори веднага люка, изритай стълбичката навън, спусни се мигновено, вземи онзи плик и веднага се изкачи обратно. Не можем да се размотаваме над крепостта!

— Слушам, сър — отговори графинята на английски.

Хелър не се усмихна. Нагласи куките в пръстените до външния люк и провери дали навитата стълбичка ще се разгъне лесно. Докосна графинята по рамото.

— Не забравяй, че тук притеглянето е малко по-силно. Щом вземеш плика, искам те обратно във въздушния шлюз на секундата!

Той изключи автоматичното управление на влекача и неспокойно го насочи към пустинята. Искаше му се сам да изпълни акробатичния номер вместо графиня Крек.

Не му харесваше, че имаше лунна светлина. Както не му харесваше лесно забележимата стълбичка, защото беше почти сигурен, че детекторите ще я засекат и ще включат сигнала за тревога.

Все още разполагаше с излъчвателя на електронната илюзия. За всеки случай го провери отново. Изображението на влекача, увиснало над лагера, би трябвало да привлече вниманието на артилеристите.

Той дори не подозираше, че Ломбар Хист отдавна е скрил тежко летящо оръдие в подземията на крепостта. Представяше си, че само трябва да се промъкне и да избяга, а нищо не е по-добро за такива светкавични маневри от подвижния влекач. Можеше да се стрелка из небето толкова бързо, че тромавите оръдия въобще да не го проследят. Така че главната му грижа беше как графиня Крек ще слезе и ще се качи. ТОВА много го притесняваше. Но той не би могъл да се справи едновременно с намирането на плика и управлението на влекача.

Джет снижи Кораба си над Спитеос, невидим като призрак. Летеше съвсем бавно, за да няма нито въздушни вихрушки, нито пространствени смущения, които да го издадат. И внимаваше да не застане под луната така, че силуетът на влекача да се очертае ясно.

Под него крепостта чернееше сред зеленикавия пясък на пустинята. Дълбоката пропаст зееше като рана близо до крепостта.

Долу всичко изглеждаше спокойно. Във военния лагер тук-там пламтяха огньове. Около контролните пунктове по пътищата и на барикадите имаше кръгове от светлина.

Спусна се на тридесет фута от покрива, точно над малкия купол. Екраните показваха, че досега никой не ги е забелязал.

— СЕГА! — викна Хелър.

Графиня Крек завъртя колелото на външния люк, дръпна силно и изрита навън стълбичката.

В СЪЩИЯ МИГ СЕ ЧУ ВОЯТ НА СИРЕНИ!

— ВЪРНИ СЕ! — изкрещя Хелър. — ОТЛИТАМЕ!

Но графиня Крек вече се спускаше устремно по стълбичката!

Джет трескаво натисна бутона за включване на излъчвателя. Илюзията за влекач се появи над лагера.

Незабавен яростен залп!

Конус от унищожителни лъчи проби въздуха над лагера и се събра в изображението на влекача, за да образува друг обърнат конус над него.

Хелър не можеше да мръдне от контролното табло. Нямаше как да надникне през външния люк.

Графиня Крек бе решила да рискува. Слезе само три фута по стълбичката, когато, първата сирена нададе вой. Това я подтикна да слезе почти толкова бързо, както и ако падаше право надолу.

Втурна се към скривалището. Всичко наоколо беше от черен камък. В този мрак й беше трудно да открие дупката.

Внезапно изригналите откъм земята лъчи й помогнаха. Тя премери с длани и напипа запушената дупка. Но не можеше да извади камъка! Бръкна в джобовете си. Нищо! Никакви инструменти!

Някакъв камък! Видя един на десетина фута от себе си.

Скочи натам. Камъкът се оказа доста тежък. Тя го примъкна до дупката, вдигна го над главата си и го стовари върху скривалището.

Камъкът се натроши!

Тя сграбчи едно остро парче.

Примигващата в небето ярка светлина й позволяваше да вижда добре. Заби острия край на парчето като клин.

Запушалката на дупката изскочи.

Дочуваше Джет, който настоятелно викаше отгоре. Явно бе възникнала нова опасност.

Графинята бръкна в дупката. Пликът си беше на мястото! Но не излизаше лесно. Тя го сви още постегнато и го издърпа.

Джет викаше отгоре. Но не можеше да различи думите му.

Тя пъхна плика под ризата си и се устреми към стълбичката.

Закатери се нагоре.

Да, бе отвикнала от по-силното притегляне на Волтар.

Преполови разстоянието. Сега оставаше да изкачи само петнайсетина фута.

РЕВ ОТ ДВИГАТЕЛИ НА ДРУГ КОРАБ!

Тя погледна през рамо.

СИЛУЕТЪТ НА ЛЕТЯЩО ОРЪДИЕ СЕ ОЧЕРТА ПОД ЛУНАТА!

Мощно огнено изригване профуча край нея.

Стълбичката се залюля, сякаш от удара на невероятно тежък чук!

Тя успя да се задържи.

Покатери се нагоре.

Втори залп!

Ръцете й се пуснаха!

Нещо стисна китката й! Джет я изтегли във въздушния шлюз с едно мощно дърпане!

С два ритника изтика куките от пръстените. Стълбичката се свлече надолу.

— Издигане с максимална скорост! — извика той на робота.

Тресна външния люк и завъртя затварящото колело.

Хелър за миг се приведе над графиня Крек. Тя му се ухили.

— Страхотен цирков номер. Но не бих искала да го повтаряме. Взех каквото ни трябва. А кой ни нападна?

— Летящото оръдие сигурно е било скрито някъде наблизо — предположи Джет. — Прицелните му устройства се ориентираха по стълбичката. Ботушите ти са обгорени. Как са краката ти?

— Малко сгорещени.

— Надявам се прицелните устройства да са проследили падането на стълбичката или каквото е останало от нея.

Графиня Крек се надигна.

— Свършихме си работата. Да се махаме.

— Не можем. По-маневрени сме от онова чудовище, но не и по-бързи. Не мога да включа сега двигателите „Минало-Бъдеще“, защото пилотът ще се прицели по пространствените смущения, още преди да сме излезли от сектора за стрелба. — Хелър подвикна на робота: — Къде са те сега?

— Сър, ние току-що достигнахме височина от сто мили. Лъчите на детекторите му ни търсят по-ниско. Но оръдието има далекобойност двеста мили.

— Да гръмне дано! — промълви Хелър.

— Сър, нямам с какво да го гръмна — възрази роботът. — Така че не мога да изпълня заповедта.

— Млъкни — каза Хелър и превключи на ръчно управление.

Седна в креслото на планетарния пилот.

— Дръж се здраво! — извика на графиня Крек.

Спусна влекача право надолу. Внимателно следеше данните на екраните. Ориентираше се по позицията на смъртоносния кораб и не заставаше между него и луната.

Сега летящото оръдие беше точно пред влекача. Хелър се движеше на зигзаг, за да обърка прицелните устройства.

Изведнъж завъртя влекача с опашката към нападателя.

Натисна лостчето за включване на теглещите лъчи.

Беше се вкопчил в летящото оръдие. И започна да го върти като камъче в прашка. Другият кораб само му помогна, когато включи двигателите, тласкащи го в същата посока.

Отново и отново летящото оръдие минаваше по огромната окръжност.

В един миг Хелър изключи лъчите.

Завъртя влекача.

Грамадният кораб под тях падаше към равната пустиня.

Изригна пясъчен вулкан, чу се грохотът на удара и в далечината затихна скърцането на разкъсан метал.

Хелър веднага включи радиостанцията си.

По местните военни честоти крещяха едновременно множество гласове. Той се вслушваше, за да научи навреме, ако изстрелят друг боен кораб.

Изведнъж някой се развика така, че заглуши останалите:

— Това беше Шефът! Всички спасителни групи, насочете се към мястото на катастрофата! Спешно! Спешно! Корабът на Ломбар Хист падна на три мили от лагера! Спешно! Спешно!

— Да му се не види! — промърмори Хелър. Погледна тъжно графиня Крек. — Пак си го изпросихме. Забих в пясъка могъщия Ломбар Хист.

— Ох, че хубаво! — извика графинята. — Ура!

— А не, мила — охлади я Джет. — Нищо не се запали и вероятно той не е мъртъв. Но тъй като сега е говорител на Императора, шансовете ни да получим царствения подпис под тези документи току-що се превърнаха в прах и пепел.

Трета глава

Отново полетяха в небето, твърде бързо и надалеч, за да ги достигнат оръдията от земята. Хелър не отделяше очи от екраните, за да се увери, че наоколо няма пространствени смущения от преследващи ги кораби.

Графиня Крек измъкна прокламациите изпод ризата си. Отвори плика и се загледа в тях. Едната въздаваше почести на Джетеро за успешно изпълнена мисия и му осигуряваше безопасен пост в Имперския щаб — и без това бе служил като боен инженер три пъти по-дълго, отколкото бе обичайно. Беше крайно време да се заеме с някаква по-тиха и спокойна работа, докато е още жив и здрав. Другата прокламация й връщаше гражданските права. Без този документ щеше да си остане никоя, всеки имаше право да я убие, без да понесе никакво наказание. И не можеше да се омъжи. Дори й връщаше родовите имения на Манко, отнети навремето с юридически увъртания.

Двете прокламации изглеждаха толкова красиви с пищния си краснопис и печати, а едната дори носеше подписа на Клинг Надменни. Графинята не подозираше, че тези фалшификати са изработени от подчинени на Грис. Колкото и сръчни да бяха фалшификаторите, прокламациите не бяха регистрирани в канцеларията на Дворцовия град и всеки, осмелил се да ги представи за изпълнение, щеше да бъде заловен и екзекутиран незабавно. Грис умееше да заличава следите си. Дори бе заповядал фалшификаторите да бъдат убити.

— Я ги погледни — каза графиня Крек. — Не си ли струват рисковете?

Джет се откъсна от екраните. Прочете документите и ги провери внимателно. Не забеляза нищо нередно. И все пак тези внушителни документи бяха свързани с Грис.

— Много са хубави — призна Хелър. — Ще си ги окачим в пещерата, където ще се крием.

— О, Джетеро, цялото ни бъдеще зависи от това. Принудена съм да настоявам — трябва да ги представим за изпълнение.

— КАКВО? — изуми се Хелър. — След като забихме в земята Ломбар Хист? Сигурно и в този момент преравя цялата планета, за да ни намери.

— Джетеро, той въобще не знае, че сме били ние. За него това беше само един непознат кораб.

— Съмнявам се. Нали излъчвателят показа изображението на влекач.

— Но той дори не знае, че си се върнал. Грис е мъртъв. Как ще се досети, че бяхме ние?

— Бих се обзаложил, че вече ни издирват.

— Не вярвам — заяви графиня Крек. — А и съобщението за такова издирване няма да стигне до Императорския двор. Стражата там не се занимава с всекидневните грижи на полицията.

— Я почакай! — спря я Хелър. — Нима предлагаш да отида право в двореца?

— Докато бях затворена в онази килия, имах достатъчно време да се запозная с всички закони, включително и с дворцовия протокол. Един Имперски офицер винаги има право да поиска аудиенция при Императора.

— Госпожице, може да е написано такова нещо, но през последните десет хиляди години нито един офицер не е пожелал да се срещне лично с Императора.

— Но все пак имаш това право. Кажи им да проверят в Кодексите.

— Значи искаш да вляза и да кажа: „Хайде Ваше Величество, събудете се и подпишете ей тук, най-отдолу“?

— Във влекача имаш парадна униформа. Нали я беше облякъл, когато излетя от Волтар към Земята. Даже и звездата ти на доброволец „Петдесет бойни задачи“ е закачена на нея.

— О, не! Посред нощ!

— Хората постоянно тичат при Императора с лоши новини. Имаш пълното право да влезеш и да му кажеш: „Здрасти, здрасти! Добра новина! Зная, че Ваше Величество проявява интерес към Мисия Земя. Ами че тя е успешно завършена. Подпишете!“. И дори да са пуснали заповед за издирването ни, ако побързаме, можем да си свършим работата, преди в Дворцовия град да са научили какво е станало. Тогава ще бъдем в безопасност.

— Олеле! — промълви Хелър. — Ти си по-щура дори от боен инженер. Забрави за тази идея!

— Джетеро, като твоя бъдеща покорна съпруга, длъжна съм да тропна с крак и да настоявам!

— О, Богове и Дяволи! — възкликна Хелър. — Ако това е покорство, готов съм да се справя с всеки тиранин! — Той се засмя. — Но ще ти покажа, че не съм някой надут мъжкар, както казват на Земята. Щом си готова да поемеш този риск, съгласен съм. Но искам да бъде записано в семейния архив — „Правя това, само защото най-пламенно мечтая да се оженя за любимото си момиче“.

— О, Джетеро!

Тя обви врата му с ръце и го целуна.

Влекачът се обади:

— Сър, предупреждавам ви, че пулсът и кръвното ви налягане достигнаха необичайни стойности.

Четвърта глава

Дворцовият град е разположен в южното подножие на планина. А в планината е разположена незнайно колко стара черна дупка. Тя дава енергия на дворците и отбранителните съоръжения. А освен това, понеже изкривява пространството, черната дупка отпраща Дворцовия град тринадесет минути в бъдещето.

И когато някой гледа отстрани, всъщност няма нищо да види, особено нощем, освен неясно подобие на мъгла.

И през всички хилядолетия, откакто е построен, Дворцовият град никога не е превземан от външни нападатели. Макар понякога властта да минавала от едни ръце в други с вътрешни преврати, самият град се смяташе за непревземаем и неуязвим.

Императорите и придворните им бяха свикнали да понасят сътресението от времевия скок при влизане и излизане. Затова пък бяха уверени, че никой няма да смути спокойствието им, каквито и бунтове и размирици да бушуват отвън. Имаше само една опасност — нищожната вероятност някой ден черната дупка отведнъж да изчерпи живота си и да избухне с недостъпна за въображението мощ. Но обитателите на града се примиряваха с опасността. Нали правителството се чувстваше толкова сигурно, а императорът — толкова спокоен, защото само един безумец би замислил свалянето на властта. Революционерите бяха поначало обречени. За обикновените хора бунтовници като принц Мортиуай бяха жалки малоумници, които дори и да превземат две-три планети, никога не могат да се справят с централното правителство в недостъпния Дворцов град.

Точно на това затруднение се натъкна амбициозният Ломбар Хист, когато чу ангелските гласове, нашепващи му, че трябва да седне на императорския трон. Единственият начин да се добере до властта беше да извърши преврат в самия Дворцов град.

И сега Ломбар Хист беше само на крачка от постигането на своята цел. Превърна наркотиците в оръжие. А Джетеро Хелър и графиня Крек, реещи се във влекача над странната мъгла, дори не можеха да си представят, че всеки член на Великия съвет бе превърнат в наркоман. Всичко започна съвсем невинно — придворните медици лековерно приветстваха малките дози амфетамини като ободряващо средство за поизчерпалите жизнените си сили Лордове. После, когато пациентите им започнаха да проявяват излишна нервност, те с радост приеха (понякога с малко изнудване) опиума, всяващ покой в душата като същински балсам. А от опиума лесно стигнаха и до хероин. Възбуждащите и успокояващите дроги си свършиха работата. Нали Ломбар Хист контролираше снабдяването.

Последният упорит Лорд бе хванат на кукичката само преди месец. Вече всеки в Дворцовия град бе старателно привикнат към наркотиците. Хист само трябваше да каже „Никаква доза за този“ и съвсем скоро опърничавият служител или Лорд подписваше, заповядваше и вършеше точно каквото му бе наредено.

Операцията мина съвсем гладко и безпрепятствено. Медицинските списания бяха пълни с хвалебствия за „новите чудотворни лекарства“. Хист вече протягаше пълната с отрова ръка и навън, към населението на планетата.

По-рано същата нощ Ломбар Хист бе отишъл в Спитеос, за да проверява и разпределя количествата „шпора“, опиум и хероин, които пристигаха от Земята. Сега той имаше пълен монопол над наркотиците, благодарение на закона, забраняващ отглеждането на смъртоносните растения в цялата Конфедерация.

Вече и самата корона беше само на една протегната ръка от хищните му пръсти, всяка нощ чуваше мелодичните гласове на насърчаващите го ангели. Ломбар Хист и без това не беше нормален, а привикна и към наркотиците. Роден сред плъховете в бордеите, той не виждаше никаква непреодолима пречка в издигането си към трона на Волтар. На Земята такива неща се бяха случвали много пъти, а за него Земята беше образец. Въобще не го смущаваше фактът, че в Конфедерацията това беше немислимо. С наркотиците можеше да постигне всичко и победно шестваше към заветната цел. Дворцовият град вече изпълняваше всяка негова прищявка. Утре щеше да властва над цял Волтар. Скоро всяка от сто и десетте планети на Конфедерацията щеше да бъде негова.

Ето какъв град се криеше във времето под влекача онази нощ. А Хелър и Крек не знаеха нищо.

Но въпреки носещата се слава на бойните инженери като любители на ненужните, често злополучни рискове, Хелър планираше действията си твърде разумно.

Сред многото неща, които получи от Ати, бяха и електронните удостоверения на кораби, които макар и изтеглени в резерв, все още бяха регистрирани като действащи. Бе се сетил, че ще има нужда от тях, ако иска да не разкрива при всяка проверка, че се е върнал.

Спрял неподвижно влекача на височина сто мили, той включи непрекъснатото излъчване на сигнала „Изследователски кораб «Вълна», провеждам експерименти. Не приближавайте“. Не бе го използвал над Спитеос, но сега му се стори подходящо. Един изследователски кораб можеше да се занимава с какво ли не — от интензивността на лунната светлина до вероятността за земетресение. Тези кораби често се виждаха в небето и хората старателно ги заобикаляха.

След като се погрижи да оправдае факта, че един кораб виси над Дворцовия град, ако някой забележи присъствието му, той влезе в гардеробната отзад и облече парадната си униформа. А върху нея намъкна цял костюм на техник. Взе две радиостанции и се върна в пилотската кабина.

Графинята му даде прокламациите и той ги пъхна под туниката си. Седна в креслото на планетарния пилот.

— Залагаме всичко на едно хвърляне на заровете — каза той и протегна ръце към контролното табло.

Спуснаха се към мъглата на изкривеното пространство.

Проникнаха след миг замайване и гадене. Котаракът изръмжа: Усещането никак не му хареса.

Внезапно вляво от тях се извиси планината. Бяха тринадесет минути в бъдещето.

Джет прослушваше внимателно военните честоти, за да разбере вдигната ли е тревога в Дворцовия град. Високоговорителите в кабината мълчаха.

Той вдигна поглед към екраните. Нощните светлинки на дворците се простираха по склоновете. Кръгове от сияние отбелязваха разположението на парковете. Веднага се ориентира.

Хелър грижливо насочи влекача към планинския склон и го приземи съвсем леко.

Посочи напред към илюминаторите.

— Виждаш ли онази кула, право пред нас?

Графиня Крек се взря в тъмния силует, отдалечен на около половин миля.

— Това е тяхната алармена система — Хелър й подаде едната миниатюрна радиостанция. — Това да бъде включено през цялото време. Когато ме чуеш да казвам „Сега!“, натисни този бутон на таблото. Ще ти се обадя, само ако ми се случи нещо.

— О, мили, надявам се всичко да мине добре.

— И аз. А сега сядай и слушай. За тебе остава най-трудната част — чакането.

— Когато излезеш, няма ли да се изложиш на радиацията от черната дупка?

— Облъчването ще бъде нищожно, но след като изляза, затвори въздушния шлюз, само че побързай да го отвориш, щом се върна. При такива бойни операции пада доста тичане, ако нещо се обърка.

— А не е ли по-добре да имам бластерна пушка, за да те прикривам при оттеглянето?

— Само ще привлечеш огъня върху себе си. Тук отбраната е невероятно мощна и честно казано, според мен би трябвало съвсем да са се отпуснали, щом позволиха на изследователски кораб да кацне, без да попитат какво ни води насам. Но нали знаеш, изпращането на съобщения до града е малко затруднено и засега вероятно смятат, ако въобще са ни забелязали, че някой ни е извикал да ни възложи задача. Ако се обади някой, мълчи си. Ще помислят, че екипажът е излязъл от кораба и проверява кабели, отражатели или нещо друго. Сядай и не мърдай.

Тя го проследи с поглед, докато той отваряше външния люк и се спускаше на земята. Започваше да, разбира, че рисковете може би са прекалено големи. Обзе я внезапна паника от мисълта, че може повече да не го види.

Хелър мина пред кораба, обърна се да й махне и се скри в нощта.

Пета глава

Джетеро Хелър се насочи към кулата на алармената система. Прекосяваше твърде неравен и труден терен. Нямаше дори пътеки, защото никой не идваше насам. Истинският вход за Дворцовия град бе разположен на повече от миля, откъм източната страна на защитния периметър.

Светлината от дворците и парковете придаваше на всичко мътно сияние и той успяваше да се провира край скалите, без да се нарани, макар че два пъти пропадна в незабележими дупки. Неприятна разходка.

Стигна до кулата. Огледа около нея и откри кабелна връзка, прокарана към най-близкия дворец. Трасето бе маркирано с ниски колчета. Тръгна по него — ако някой се опиташе да го спре, щеше да обясни, че е техник, проверяващ кабела за възможни повреди. Тук му беше по-лесно да върви, защото канавката на кабела бе покрита с трамбована пръст.

Доближи страничната стена на първия дворец. Вече се ориентираше по-добре. За да стигне до сградата, обитавана от Императора, трябваше да измине половин миля на юг, през паркове и покрай друга дворци. Зданието беше внушително, значително невисоко от останалите.

Но точно тук трябваше да реши в кой момент да захвърли прикритието си на техник и да се превърне в Имперски офицер. Досега не бе срещнал никакви стражи, но пък и никой не бе чувал някой да е опитал проникване през „задния двор“.

Прецени, че е ненужен риск някой страж да забележи техник, а след минута — офицер. В дълбоката сянка на стената смъкна от себе си работната дреха.

Нагласи според устава кръглата си шапка без периферия, леко премести минаващата под брадичката златна каишка и със снопче трева почисти прахта от ботушите си. Погледна нагоре. На осем фута над земята имаше широк кръгъл прозорец. Беше отворен. Хелър скочи и след няколко секунди вече беше в двореца.

Всичко построено в Дворцовия град е кръгло и залата, в която попадна, не беше изключение от правилото. Водеше към жилища, всички врати бяха затворени. Наоколо нямаше жива душа. Хелър стисна под мишница своя офицерски жезъл и без да се притеснява от звука на стъпките си, тръгна напред.

Стигна близо до фасадата на зданието. Насочи се към централния вход и изведнъж се стресна ужасно. Отпред двама стражи се подпираха на бластерните си пушки. Но не носеха дворцовите униформи в синьо и виолетово. Носеха сякаш намазаните с горчица униформи на Апарата!

За миг се подвоуми — може би все пак е имало заповед за задържането му.

Но беше твърде късно да се връща. Закрачи дръзко, мина край стражите и пое по извитите стъпала надолу. Стражите го изгледаха малко странно. Не се опитаха да го спрат. Но и не му отдадоха чест.

Хелър се запъти към кръглия парк. Очакваше всеки миг да го прострелят в гръб.

Пред него стърчеше статуята на някакъв държавник, окъпана в светлина. Хелър мина през осветеното пространство, като човек, знаещ къде отива, при това с напълно законно основание.

Нещо се раздвижи от другата страна на статуята!

Още двама стражи от Апарата.

И те не му отдадоха чест.

Докато прекоси парка, Хелър пак усети сърбежа на напрежението в гърба си.

Но къде се бяха дянали всички дворцови стражи? Обикновено стояха край пътеките, неподвижни като статуите наоколо. А от тези мърляви, рошави войници на Апарата тръпки го побиваха.

Изведнъж промени плановете си. Имаше нужда от подкрепа. Знаеше къде беше настанен капитан Тарс Роук. Пак с небрежна походка и жезъл под мишница, с лъскави златни нашивки на туниката и чувстващ се като натрапник, той пое към жилищата на старшите офицери от Имперския щаб. Качи се по извитата стълба до главния вход.

Пак двама стражи от Апарата!

Те му препречиха пътя.

— Искам да се срещна с капитан Тарс Роук, личния астрограф на Императора — каза Хелър.

Единият страж натисна бутон и се загледа в преминаващите по екрана имена.

— Ей, космонавт, ти май отдавна не си се отбивал тук. В този списък няма никакъв Роук, а не сме го променяли от не знам колко месеца.

Другият провери пак и изгледа Хелър с подозрение.

— Преместили са го на Калабар. Как ви е името?

— Благодаря — каза Хелър, завъртя се и тръгна с маршова стъпка.

Струваше му се, че вече усеща дупки в гърба си.

Ето защо Грис е решил, че вече може да го убие безнаказано! Хелър поддържаше връзка с Роук чрез редовно изпращани писма, кодираше съобщенията си чрез известни само на тях двамата шеги и никой не можеше да разгадае шифъра, защото шифър нямаше. Почувства се малко гузен — преместили са горкия капитан Роук, за да прекъснат връзката му с двореца. Започваше да долавя колко се е влошило положението.

Е, щеше да си свърши работата и без подкрепа.

Предназначеното за Императора здание се извисяваше пред него, кръгло и сияещо от насочените към него лъчи.

Взвод стражи мина край него, за да смени стоящите на пост.

Твърде необичайно за Дворцовия град, бронирана машина неспирно обикаляше сградата.

Хелър разбираше, че навлиза сред все по-големи опасности. Трябваше да измине по обратния път всяка крачка, която правеше в момента. Крепеше го единствено надеждата, че ако успее да получи подпис под прокламациите, няма да го застрелят незабавно.

Не знаеше, че носи фалшификати, които му отреждаха точно такава участ.

Застана под кръглата, украсена със злато и сребро стълба, водеща нагоре към внушителната врата.

Беше редно през няколко стъпала да са наредени дворцови стражи, с излъскани до блясък сребърни шлемове. Нямаше нито един.

Хелър стисна жезъла си по-силно и невъзмутимо изкачи стъпалата.

Мина през няколко величествени зали. В този късен час бяха безлюдни, едва осветени, украсата им проблясваше матово.

Зави по коридор. Вече беше в покоите на Императора, странични врати водеха към стаите за личната прислуга на монарха. Изглежда всички спяха.

Тук стъпките му отекваха прекалено гръмко. С него се движеше и отражението му в полираните стени. Струваше му се, че е твърде лесна мишена. Дори в спокойни времена появата на офицер тук би била почти светотатство. Още от дете му внушаваха представата за величието и могъществото на Дворцовия град. Щеше да се чувства неспокоен, дори да бе дошъл в тези покои през деня и с по-обикновена задача.

Мина под гигантска арка и се озова в преддверието към спалнята на Императора. В тази зала късметът го напусна.

Двама офицери от Апарата в черни униформи седяха на кресла от двете страни на вратата.

Видяха го.

Изправиха се рязко.

Хелър стигна средата на залата. Не отделяше очи от двамата. Бяха едри мъжаги. Онзи отляво имаше жълтеникаво лице и поглед на закоравял престъпник. Кожата на другия беше нашарена от белези, устата му се кривеше в гнусна гримаса. Бяха бандити, а не офицери, въпреки униформите и знаците за ранга им.

При това въоръжени с дълги електрически мечове! Жезълът беше безполезен срещу такива оръжия!

— По дяволите, какво прави тук един офицер от Флота? — попита онзи отляво, като тръгна напред.

Пръстите му се свиха около дръжката на меча.

— Имам неотложно съобщение за Негово Величество — заяви Хелър. — Трябва да се срещна с него незабавно.

Офицерът вдясно още стоеше до вратата. Обърна лице към спалнята и пак се вторачи в Джет.

— Тоя май се е побъркал!

— Как се казваш? — грубо попита пристъпващият все по-наблизо бандит.

Джет знаеше какъв огромен риск поема.

— Джетеро Хелър, Ранг X. Като Имперски офицер имам право да…

— Хелър? — мъжът отляво направи още една крачка и се вгледа отблизо. — Да пукнеш, ТИ СИ!

Електрическият меч излетя от ножницата сред дъжд от искри!

Другият също се втурна напред с оръжие в ръка.

Хелър впи поглед в по-близкото съскащо острие. Връхлиташе към него.

Времето като че потече по-бавно.

Пламтящата ивица щеше да се забие в корема му. Само да го докосне и ще го изгори. Би било безумие да отбие удара с металния си жезъл.

Хелър отстъпи встрани. Прибра корема. Мечът се плъзна на косъм край него.

Той сграбчи китката на офицера.

Завъртя първия нападател и стиснал неумолимо ръката му с оръжието, насочи меча към налитащия втори офицер, който вече бе вдигнал острието си за удар.

Мечът на първия се заби в тялото на втория.

В същия миг оръжието на втория обезглави мъжа, когото държеше Хелър.

Огън и дим изригнаха в две ослепителни колони.

Хелър отскочи назад и закри очите си от непоносимия блясък.

По пода подскачаха отражения на пламъците. Залата се изпълни с гъст дим.

По плочките се търкулна нажежено до бяло копче.

Хелър смъкна драперия от стената и потуши огъня.

Изправи се и се взря през пушеците към входа за залата. Дали някой от двамата бе успял да натисне скрития в джоба алармен бутон?

Добре се подреди! Щяха да го заподозрат най-малко в опит за убийство на Императора!

Шеста глава

Хелър осъзна, че единственият път към спасението е да се добере до монарха. Нямаше и представа как да обясни насилствената смърт на двамата стражи.

Втурна се към вратата на спалнята. Беше заключена!

Явно ключовете бяха сред купчинките пепел. С риск да си изгори ботушите той разрови останките на бандитите. Да, ето ги и ключовете. Толкова горещи, че светеха.

Хвана единия край на драперията, с която угаси огъня и вдигна ключовете. Озърна се към входа на залата. Все още никой не тичаше насам. Четвъртият ключ пасна в ключалката, но металът беше твърде податлив от нажежаването и се заклещи вътре. Хелър го насили, задавен от вонята на горяща смазка. Вратата се отвори, но не можа да измъкне ключа.

Пак погледна към другия край на залата. Никой не идваше.

Той пристъпи в спалнята на Императора и залости вратата.

Нямаше представа какво бе очаквал да завари. Вероятно да види Клинг Надменни заспал на огромно легло, цялото в злато и сребро. Но гледката, разкрила се пред очите му, беше твърде различна от очакваното.

Помещението приличаше на болнична стая!

А Императорът лежеше на тесен метален нар!

Навсякъде мръсотия!

И тежка смрад!

Под завивката се гушеше нечие тяло. Хелър застана до нара и дръпна одеялото.

На всички портрети Клинг Надменни бе изобразен като висок, добре сложен мъж на средна възраст, около деветдесет или стогодишен, властен и високомерен.

Но това същество толкова се различаваше от познатата картина, че за миг Хелър се усъмни дали е попаднал, където трябва.

На масичка до леглото имаше светлинна плоча. Хелър я включи.

Да, беше същият човек. Но изглеждаше поне на 180 години. Беше съсухрен и посивял. По главата му лепнеха редки кичури мръснобяла коса. Лицето бе покрито със старчески петна, но по-страшно беше впечатлението, че този човек е гладувал почти до смърт. Под кожата дори личаха очертанията на малкото останали зъби.

Докато Хелър се взираше изумено, клепачите на стареца потрепнаха. Очите му бяха кървясали. Полувдървена длан се надигна леко. Страхът в погледа на мъжа бе изместен от смътно разбиране.

Той заговори несигурно:

— Ти Имперски офицер ли си?

— Ваше Величество, — промълви Хелър и веднага се отпусна на коляно до леглото.

Костеливите пръсти колебливо докоснаха златните нашивки на униформата му.

— Истински Имперски офицер — прошепна живият скелет, сякаш му беше трудно да повярва.

— На Вашите заповеди.

— О, слава на Боговете. Най-сетне! В името на всичките ми прадеди, изведи ме от тук, преди Хист да ме е убил!

Хелър понечи да заговори, но в преддверието отекна тропот на ботуши. Оглушителен грохот на цяла тълпа! Един от офицерите бе успял да вдигне тревога.

Джет мигновено извади радиостанцията.

— СЕГА! — каза той.

Вратата се огъваше под натиска!

Зад нея крещяха стражи от Апарата.

Някъде се надигна вой на сирена и запищя пронизително. Включваха се и други сигнали.

Хелър скочи към вратата. В следващия миг тя се отвори с трясък.

Първият нахлул страж получи удар с жезъла по лицето. Сви се и бластерната му пушка се озова в ръцете на Хелър. Прикладът й разби гръдната кост на войника.

Хелър опря коляно в пода.

Показалецът му натисна спусъка.

Отскочилата пушка заля втурналия се вътре патрул с огнена дъга.

Избухна ослепителен пламък.

Късове от стражите се разхвърчаха из залата.

Хелър стана. Един от войниците помръдна. Хелър пак натисна спусъка.

В преддверието се виждаха само парчета от тела и кълба дим.

Шумът от сирените и гонговете беше страхотен.

В зданието настана хаос.

Хелър се върна в спалнята.

Докопа едно покривало и уви с него Императора. Мъжът отчаяно посягаше към нещо и Хелър веднага разбра, че му сочи едно опряно до стената шкафче.

Рязко отвори вратичката. Вътре бяха короната, церемониалният медальон и изваяният от цял диамант държавен печат. Хелър ги изсипа в оставената до тях торбичка. Клинг кимна одобрително.

Хелър вдигна Императора, нагласи покривалото, за да го скрие и прекоси на бегом преддверието.

Седма глава

Хелър носеше товара си така, че никой да не разбере какво имаше под покривалото.

От огромната постройка изскачаха множество хора, тъпчеха се един друг и сякаш нищо не виждаха пред себе си.

Хелър притича по широката стълба, носен като есенен лист в буен поток.

Сирените и гонговете раздираха въздуха.

С неимоверни усилия той се измъкна настрани. Изведнъж се откъсна от уплашената до полуда, препускаща тълпа.

Императорът и държавните символи тежаха около 150 фунта и след дългия престой на Земята, Хелър трудно се преборваше с по-силното притегляне на Волтар. Много мъки му струваше да тича. Но се насочи на север, към планината.

Зави зад ъгъла на здание й го връхлетя поредната пищяща колона от хора, побягнала на юг. Едва отскочи обратно зад ъгъла, за да не го стъпчат.

Пространството пред него се освободи. Хелър затича през парка.

Поредната плътна тълпа се носеше срещу него като крепостен таран. Хелър се сви и прикри товара си зад пиедестала на статуя.

После се изправи и продължи изтощителния бяг. Подмина най-северния дворец и намери пътеката над кабела.

Сърцето му биеше тежко в гърдите, не му достигаше въздух. Боляха го и раменете. А трябва да измине още половин миля нагоре по склона, по острите камъни.

Препъваше се, отскачаше от изпречили се скали, хлътваше в дупки, но неотклонно тичаше към влекача. Стори му се, че дробовете му ще се подпалят всеки миг.

Последните сто ярда бяха истинско изтезание.

Добра се до въздушния шлюз. Графиня Крек бе отворила външния люк. Нейното тревожно лице му се видя като неясно петно в мрака.

Той успя да напъха товара си във въздушния шлюз.

И с последни сили изхриптя:

— Издигане с максимална скорост!

Влекачът се стрелна в небето.

Графинята затвори външния люк и завъртя колелото. Включи осветлението.

— Ръцете ти! — извика тя. — Целите са на мехури от изгаряне!

Проснатият на пода Хелър едва кимна.

— Да — прошепна задъхано, — нещата доста се сгорещиха.

За миг им прилоша от прехода във времето. Минаха през невидимата преграда и влекачът продължи да набира височина.

Графиня Крек намери кутия с парчета изкуствена кожа в чантата си и покри ръцете му.

— Чух те да казваш „Сега!“ и натиснах бутона. Но нищо не се случи! — каза тя.

— А, доста неща се случиха — увери я Хелър, притиснал длан към гърдите си, напъващ се да диша. — Ти включи фалшив поток от гама-лъчи, насочен точно към сигналната кула. Веднага се включи и алармената система — приборите им показваха, че черната дупка може да избухне всеки момент. Едва не ме стъпкаха до смърт в блъсканицата! Сигурно всички се мачкат един друг на изхода от Дворцовия град. Чудесно се справи.

Той си пое дълбоко дъх два-три пъти.

— Ох, въобще не съм в добра форма.

Хелър се насили да стане и побърза да измъкне от контролното табло електронната карта на изследователския кораб „Вълна“, порови в чантата и постави в гнездото картата на кръстосвана „Авангард“, патрулиращ в орбита.

— Къде сме? — извика на робота.

— Доближаваме долната граница на отбранителния периметър. Височина триста четиридесет и четири мили. Достигнахме скорост петдесет мили в секунда. Не са ни засекли с детекторни лъчи досега.

— Може и да сме се изплъзнали — каза Хелър. — Не че имаме голяма полза от това. Няма къде да отидем.

Графиня Крек се върна с него във въздушния шлюз. Хелър вдигна оставения там товар.

— Получи ли подписите?

Той не отговори. Отиде в малкия медицински кабинет на кораба. Пусна торбичката в ъгъла и сложи увитото в покривало тяло на манипулационната маса.

Графиня Крек зяпаше, без да проумява какво ставаше.

— Попитах те получи ли подписите?

Хелър прикрепваше тялото към масата с ремъци, после грижливо го зави.

— Не.

— Ох! — изстена графиня Крек.

— Попречиха ми по-важни задължения — обясни Хелър.

Опипваше старческата ръка с надеждата да усети пулса.

— Но какви по-важни задължения може да си имал?

Хелър посочи проснатия на масата мъж.

— Ето това. Негово Величество Клинг Надменни.

— КАКВО? — Тя се взря отблизо. — О, милосърдни Небеса! ТОЙ Е! — После тя се сети: — Значи все пак може да подпише прокламациите!

Хелър поклати глава.

— Не съм сигурен. И не го донесох тук за това. Хист го бе превърнал в затворник и той ми заповяда да го спася. — Пак поклати глава. — Но не вярвам да съм постигнал нещо особено. Той умира.

— О, НЕ! — извика графиня Крек.

— Боя се, че е така — каза Хелър. — Пулсът му е плашещо слаб.

— Ох, няма нищо по-лошо от тази опасност! — изпъшка графинята.

— Не, има — възрази Хелър. — Заповедта му не е записана никъде. И когато онези долу се опомнят и открият, че планината е непокътната, а тревогата — фалшива, ще помислят, че съм отвлякъл. Императора против волята му.

— Защо? Откъде да знаят, че ти си го направил?

— Ще научат, не се съмнявай — увери я Хелър. — Имах малко спречкване със стражи от Апарата в покоите на Императора. Допуснах ужасна грешка, макар и да не остана никой жив, за да ме разпознае. В схватката си изтървах жезъла, А на него е гравирано моето име.

— О, Джетеро!

— Да. Аз съм идиот. Извършихме едно от най-страшните престъпления срещу държавата. И няма къде да отидем.