Ветровете на Салем

Имало едно време в Норт Хемптън…

Имало една странна къща, построена в колониален стил, която се намирала в малък незабележим град до морето на най-североизточния връх на Лонг Айлънд. Там живеела една вещица със сребристи коси на име Джоана Бошан със своите две дъщери Ингрид и Фрея. Ингрид била руса и умна, на 30 и няколко години и работела като местна библиотекарка, докато младата Фрея, с поведение на тийнейджърка, била най-недисциплинираната и буйна барманка, приготвяла питиета в „Норт Ин“. Жените живеели тихо и самотно, потискайки своите естествени дарби, за да не нарушават Наредбата за Забрана за упражняване на магьоснически практики. Законът бил приет от Белия Съвет след всички съдебни процеси, водени срещу Салемските вещици. След като Фрея и Ингрид били обесени през 1692 г., окончателно били забранени и преустановени магьосническите практики.

Но тъй като били безсмъртни, момичетата се завърнали към живота, носейки белезите на преживяното, но вече по-предпазливи към света на смъртните.

В продължение на векове животът в малкия град се беше развивал с бързи темпове до момента, в който Фрея не се запозна и спечели сърцето на един много красив и богат филантроп — Бран Гарднър, чието семейство притежаваше имението „Феър Хейвън“ на едноименния остров Гарднър. Безпомощна срещу силата на собствените си чувства и желания, Фрея отпразнува своя годеж с една пламенна любовна връзка с по-малкия брат на Бран — Килиан. Той беше тъмнокос и излъчваше дяволска красота и очарование.

Следвайки повишеното внимание на Фрея към посоката на ветровете, вещиците скоро отприщиха своите истински сили — Джоана, чиято сила беше във възкресяването, връщаше мъртвите към живот. Ингрид беше лечителка, която можеше да вижда в бъдещето на своите пациенти. Тя започна да споделя своите магии и заклинания с всеки, който имаше сериозен семеен проблем. И дори даде амулет срещу изневяра на жената на кмета. Фрея беше опитна в разрешаването на сърдечни проблеми. Тя предлагаше различни опияняващи отвари и всяка нощ в „Норт Ин“ имаше бурни хедонистични лудории. На пръв поглед всичко изглеждаше безобидно и невинно, докато едно момиче не изчезна, а няколко жители на селото не се разболяха от необяснима болест, придружена с обрив. По същото време в местностите около Атлантическия океан се появи неизвестна отрова, която убиваше животните. Когато кметът умря, знаците на съдбата за миг показваха, че процесът срещу вещиците на Салем започват отново. Всички обвиняваха вещиците на Салем за това, което се случва.

Но те не бяха обикновени вещици, а „Феър Хейвън“ не беше обикновено имение. Опитвайки се да разгадае мистерията, Ингрид откри архаичен скандинавски символ в строителния план на имението. Но точно когато тя беше съвсем близо до разкриването на кода на този план, документът изчезна. Фрея откри, че беше хваната в капан в любовен триъгълник с Бран и Килиан, който траеше вече няколко века и датираше от времето на Асгард, когато беше преследвана от истинската си любов, Балдер, богът на радостта и забавлението, и неговия брат, Локи, богът на измамата.

Скоро след това, Норман Бошан, отдавна изчезналият бивш съпруг на Джоана, се появи. И всеки един от тях се опитваше да спаси не просто своя малък град, но и всички познати девет свята във Вселената от Рагнарок — мястото, откъдето боговете изливаха своята гибелна ярост.

Всичко това се случваше, защото някога в Асгард мостът Бофрир свързвал Кралството на Боговете с Мидгард, светът на смъртните. В един съдбоносен ден, мостът бил разрушен и едновременно с това и цялата сила и мощ на боговете. Виновниците за този ужасен акт били Фрир от Венир и Локи от Аезир, двама млади и дръзки богове, чието детинско поведение довело до катастрофални последствия. След обвинението, че Локи се е опитал да придобие за себе си силата на моста, той бил заточен в ледените дълбини за 5000 години, докато Фрир, богът на слънцето и реколтата, бил изпратен в Необятното за неопределен период от време, тъй като неговото престъпление било по-голямо. Именно неговият тризъбец изпратил моста в бездната.

След разрушаването на моста боговете били разединени. Фамилията Венир или както днес бяха известни, семейство Бошан, богове и богини на дома и земята, били хванати в капан в Мидгард, осъдени да живеят в средния свят като вещици и магьосници. Що се отнася до Аезир, войнствените богове на небето и светлината, могъщите Один и неговата съпруга Фриг останали в Асгард, но двама от техните синове били изгубени за тях в продължение на хиляди години. Техните синове били Балдер и Локи, Бранфорд и Килиан Гарднър. Оказа се, че Локи е отровил Игдрасил — Дървото на живота, и по този начин е отприщил гибелния гняв на Боговете. Именно затова Фрея го беше прогонила от техния свят.

Фрир беше Фреди Бошан, изгубеният от дълго време син на Джоана и брат — близнак на Фрея, който една вечер внезапно и се яви на алеята зад кръчмата на „Норт Ин“ с шокиращи новини. Той беше избягал от Лимбо и беше открил, че е бил затворен заради разрушаването на Бофрир, а той знаеше името на истинския виновник за това.

Не, не беше Локи. Нито Бран Гарднър, а беше Килиан Гарднър, богът Балдер, който беше отговорен за неговото разрушаване и затворничеството на Фреди.

Решена да докаже невинността на своя любим, Фрея обърна лодката „Дракон“ с главата надолу, но не успя да намери оръжието, а именно — тризъбецът. Но една нощ, тя откри нещо друго: знакът на Тризъбеца на гърба му, което доказваше, че Килиан наистина притежаваше тризъбеца, който беше причинил разрушаването на моста.

Междувременно, Ингрид се влюбваше за първи път от векове. Тя беше впечатлена от Матю Нобъл, един сладък полицейски инспектор. Но романтиката между девствена вещица и смъртен беше нещо сложно. Да не споменаваме, че имаше и една местна банда хулигани, които обираха домовете и хората в района в търсене на бижута, пари и предмети.

Ингрид беше принудена да избере дали да бъде лоялна към смъртните, които я обичаха, или към магическите същества, които се нуждаеха само от нейната помощ.

След връщането си от Необятното Фреди прекарваше времето си в срещи с бивши колеги от университета или играейки видео — игри до момента, в който вниманието му не се фокусира върху прекрасната Хили, богинята Брунхилда. Само едно нещо стоеше на пътя му — нейният баща, който успя да манипулира Фреди да подпише документ, че ще се ожени за неговата дъщеря Герт вместо за Хили.

Джоана имаше свои лични проблеми, тъй като нейният очарователен бивш съпруг се опитваше да спечели вниманието и. В същото време един разтревожен дух настоятелно търсеше контакт с нея, за да я предупреди, че една мощна зла сила се стреми да унищожи Бошан. Това Зло било заложено още във Феърстоун през 17-ти век от Лион Гарднър. Това беше Локи в друго прераждане.

Елфите признаха, че са откраднали тризъбеца и са го скрили на „Дракон“, за да бъде обвинен в престъпление невинният Килиан. Но беше твърде късно, защото сестрите на Хили, Валкириите, вече го бяха обрекли на наказание. Фрея беше още в шок от неговото изчезване, когато самата тя беше отвлечена с примка около врата си от Норт Хемптън.

Което означаваше, че тя беше върната обратно в Салем, докато нейното семейство не намереше начин да я освободи от проклятието на миналото.

Фрея беше прокълната да практикува вещерски практики отново и отново.

Момичетата няма да спрат! Те бърборят и махат с ръце напосоки, или напълно оглушават и онемяват. Когато някой се приближи, те се крият в ъглите или под диваните. Пристигнаха много учени, министри и мъже от Салем и дадоха съвети на всички молещи се.

Но техните припадъци стават все по-чести и по-лоши. Вчера те издаваха животински звуци. Аби квичеше като прасе на пода, докато Бети мяучеше като котка. Това продължава от около месец. Те все още се държат така и по този начин не могат да изпълняват ежедневните си задължения, които ги спасяват от безделието. Обикновено те са известни като добри и скромни млади момичета.

Накрая, в критични ситуации, винаги викаха Григс и тъй като те бяха на пост и молитва и бяха безплодни — докторът винаги поставяше една и съща диагноза — „над тях тегне голямо проклятие“. Съселяните им можеха да стигнат само до едно заключение — момичетата бяха омагьосани.

Фрея Бошан, Февруари, 1692 г.