Угасване

Сама

5 февруари 2006

05:15

Джейни, легнала на дивана на Кабъл, най-после се среща, по начина, по който тя желае, с госпожица Стюбин.

Джейни е на пейката. Госпожица Стюбин седи отстрани. Смрачава се. Вали както винаги.

— Ще участвам в пътуване с преспиване с учителя, когото подозираме, че е сексуален насилник. Някои от бившите му ученици също ще идват — може би са жертви — казва Джейни.

— Какъв сезон е? — пита госпожица Стюбин.

Джейни я гледа, недоумяваща.

— Зима. Февруари.

— Носи дебело палто, за да прикриеш треперенето, в случай че влезеш в кошмар. Увий се хубаво в него. С училищен бус ли ще пътувате?

— Да.

— Седни на задната седалка. И ако попаднеш в сън, който не е от значение за разследването, излез. Не си губи силите. Вече можеш да излизаш, нали?

— В повечето случаи да, поне от нормалните сънища. Но невинаги успявам с кошмарите.

— Продължавай да работиш над това. Много е важно.

— Искам да започна да ги спирам. И да мога да следя една сцена отблизо и отдалеч. Вие как го правехте?

— Всичко е в концентрацията. Същото е като да се мобилизираш да излезеш от нечий сън, Джейни. Или да помогнеш на някого да промени съня си. Гледай съсредоточено човека и му говори с мисълта си. Заповядай му да спре. Първо се концентрирай върху общия план — това става най-лесно. После идва фокусирането. Кой знае, може би ще започнеш да се приближаваш и да превърташ назад някой ден — наистина помага при разрешаването на престъпления. И продължавай да изучаваш значението на сънищата. Чела си литература, нали?

— Да.

— Работата ти ще става по-лесна, колкото повече се научаваш да интерпретираш необичайното, което е нещо нормално в сънищата. Това ти помага изключително много. Изучи бележките ми, виж как съм разчитала сънищата през годините.

Джейни кимва, но се изчервява, спомняйки си, че госпожица Стюбин не може да я види.

— Ще го направя. Госпожице Стюбин…?

— Да, Джейни?

— За зелената тетрадка…

— А, значи си я намерила.

— Да.

— Продължавай.

— Капитана знае ли за нея? За съдържанието й?

— Не. За тетрадката — не.

— А знае ли изобщо нещо за навлизането в сънищата?

— Малко — казва госпожица Стюбин предпазливо. — Говорили сме рядко. Но тя определено е човек, с когото можеш да споделиш всичко, когато имаш нужда.

— Някой друг разбира ли това освен мен и вас?

Госпожица Стюбин се замисля.

— Не знам да има такъв.

Джейни се размърдва нервно.

— А аз трябва ли да чета тетрадката? Вие искате ли? Страшно ли е?

Госпожица Стюбин мълчи дълго.

— Не мога да отговоря на тези въпроси вместо теб. Ако трябва да бъда честна, не е правилно нито да те насърчавам, нито да те спирам. Трябва да решиш сама, без моите думи да наклонят везните в която и да е посока.

Джейни въздъхва и погалва хладната тънка като лист кожа на ръката на старата жена.

— Така си и мислех, че ще ми кажете.

Госпожица Стюбин потупва със съсухрените си пръсти нежната ръка на Джейни. Усмихва се тъжно и бавно изчезва в мъгливата вечер.

07:54

Неделя сутрин е. И е време. Минали са десет дни от откриването на зелената тетрадка.

Джейни се връща в леглото при Кабъл, само за няколко минути. Сега той си доспива, не сънува и тя го прегръща силно, поемайки каквото може от него, преди да си тръгне.

— Обичам те, Кейб — прошепва.

И тръгва.

Обратно в своята стая през две улици.

08:15

Джейни усеща злокобното присъствие на тетрадката в леглото си и отлага момента.

Първо си пише домашните.

После си прави зърнена закуска. Закуската — едно от петте най-важни хранения за деня. Не бива да я пропуска.

10:01

Повече не може да протака.

Гледа втренчено тетрадката.

Отваря я.

Отново прочита първата страница.

Вдишва дълбоко.

10:02

Вдишва дълбоко още веднъж.

10:06

Взема мобилния и избира запаметения номер #2.

— Комиски — чува отсреща.

Гласът на Джейни е писклив. Джейни кашля.

— Здравейте, Капитане. Съжалявам, че се обаждам в…

— Няма проблем. Какво става?

— Ами… За сънищата… Госпожица Стюбин някога показвала ли ви е какво има в онези папки?

— Чела съм полицейските доклади, да.

— А другите й бележки за контрола на сънища и така нататък?

— Хвърлих поглед на първите няколко листа в папката, за която говориш, но почувствах, че навлизам в личното й пространство и прибрах всичко, както тя поиска.

— А вие двете някога… говорили ли сте… говорили ли сте за способностите й?

Мълчание.

Дълго мълчание.

— Какво имаш предвид?

Джейни се свива неуверено.

— Не знам. Нищо.

Капитана се колебае.

— Добре тогава.

— Добре.

Следва нервна въздишка.

— Капитане?

— Джейни, всичко наред ли е?

Джейни прави пауза.

— Да.

Капитана мълчи.

Джейни чака. Капитана не настоява.

— Добре — казва Джейни накрая.

— Джейни?

— Да, сър — шепне.

— За Дърбин ли се притесняваш? Искаш ли да се откажеш?

— Не, сър. Изобщо не.

— Ако нещо друго те тревожи, можеш да ми кажеш, нали знаеш.

— Знам. Аз… добре съм. Благодаря.

— Може ли да ти дам един съвет, Джейни?

— Разбира се — съгласява се Джейни.

— Това е последната ти година в училище. Прекалено сериозна си. Опитай се да се позабавляваш. Иди на боулинг или на кино някой път, какво ще кажеш?

Джейни се усмихва разтреперана.

— Да, сър.

— Можеш да ми се обаждаш по всяко време, Джейни — повтаря Капитана.

Джейни усеща буца в гърлото си.

— Чао — казва накрая.

И затваря.

10:59

Джейни поема дълбоко дъх.

Отгръща страницата.

Тя е празна.

11:01

Отгръща празната страница.

Вижда познатия почерк.

Заглажда хартията.

И тогава. В стомаха й нещо се преобръща и тя рязко затваря тетрадката.

Оставя я обратно в кашона.

Кашона връща в гардероба.

11:59

Джейни се обажда на Кари:

— Ходи ли ти се на боулинг?

Представя си как Кари поклаща глава и се смее, казва на Стю и се връща на телефона.

— Ама че си задръстена, Ханаган! По дяволите да, защо пък не. Хайде на боулинг!