Угасване

Време е за шоу

3 март 2006

10:04

Класът по химия, втора част, шуми развълнуван, а учениците по-скоро се занасят помежду си, отколкото учат. Господин Дърбин им е позволил. Справиш са се относително добре на последното контролно, олимпиадата по химия е завършила с по-високи от очакваното резултати и, разбира се всички са в треска за утрешното парти. Самият господин Дърбин също е леко възбуден. Господин Крейтър, който в този момент минава покрай тяхната врата, спира привлечен от врявата и подава глава.

— Явно наближава партито на химиците — отбелязва той, разглеждайки учениците един по един.

— Утре вечер, Джим — казва господин Дърбин. — Мини, ако жена ти те пусне.

Подсмихват се.

Джейни присвива очи при този коментар, но се връща обратно към учебника си. Търси една формула — формулата на наркотика на изнасилвачите. Не че би могла да я намери в учебник за гимназията. Тази рецепта все пак е опасна. Но кой знае, може пък да открие полезна следа.

Когато господин Дърбин тръгва да се разхожда между чиновете, Джейни отваря на урока и се преструва, че чете. Господин Дърбин спира замалко зад нея, но тя не му обръща внимание. Той продължава.

Четири седмици играят физическо в салона с щангите — разучават уредите и правилните позиции за вдигане на тежести. Гадняра вика Джейни отпред за демонстрация.

— Колко ще вдигнеш, Здравенячке?

Джейни го поглежда.

— Ами, сър, предполагам, че това зависи от упражнението, което ще искате да демонстрирам.

— Правилно! — казва той, сякаш въпросът е с образователна цел.

Изражението на Джейни не се променя.

— Какво ще кажеш за горната част на тялото?

— Щанга или уред?

— О-о-о, май се правим на много умни? Да започнем с щанга.

Джейни го измерва с поглед.

— Ще ми държите ли, или не?

Учителят по физическо се усмихва на другите ученици, сякаш ще прави магия.

— Разбира се, че ще ти държа.

Джейни кимва.

— Добре тогава. Петдесет.

Той се разсмива.

— Защо не започнем, да речем, с двайсетина.

— Петдесет е добре за едно вдигане.

Навежда се и започва сама да си слага тежестите. Учениците се забавляват страхотно, което още повече окуражава Крейтър.

Джейни затяга винтовете и ляга на лежанката, щангата е точно над гърдите й.

— Готов ли сте?

Изчаква го да застане зад нея, така че да може да й хваща лоста. Затваря очи. Концентрира се, диша, докато вече не чува разсейващите звуци наоколо. Вдига лоста, задържа го за миг, после го сваля постепенно почти до гърдите си и го избутва нагоре с всички сили. Задържа го няколко секунди и бавно го поставя на стойката.

— Трийсет и пет за серия — казва Джейни, докато регулира тежестите.

Прави осем вдигания в серия, оставя щангата, след като приключва, и чак тогава връща съзнанието си в стаята. Доста тихо е.

Господин Крейтър стои и я гледа изумен с глупава усмивка на лицето. Джейни се обръща на хълбок, вдига се от лежанката и се оттегля в другия край на салона. Докато трае часът, свършва половината си тренировка за деня. Бонус.

— Задник! — изсумтява на учителя, докато излиза след края на часа.

— Какво?

Тя продължава напред, без да се обръща.

Пет минути след началото на часа за самоподготовка хартиено топче от Кабъл я удря по ухото. Джейни върти очи с досада. Отваря го.

Вътре пише: „Стейси“.

Джейни вдига поглед. Главата на Стейси лежи върху учебниците й. Очите й са затворени. Джейни прехапва устна и кимва към Кабъл. Той й се усмихва окуражително.

Кръвта й още кипи от физическото. Чувства се силна. Наспала се е добре, нахранила се е… всичко е в нейна полза. Само Стейси й трябва сега да…

Хваща се за ръба на масата, вече е в колата на Стейси. Стейси кара бясно, както винаги. Задната седалка, ръмженето, мъжът, ръцете му, стискащи гърлото на Стейси.

Джейни се чуди дали сега не е най-добрата й възможност или да чака друга. Решава да опита за всеки случай, да не би Стейси да се събуди преди да са стигнали гората.

Стейси кара на зигзаг. Джейни се концентрира, стиска и разпуска юмруци, докато още не са изтръпнали, фокусира се върху спирането на съня. Сънят се забавя и Джейни прави опит да се обърне, за да види мъжа. Но изпуска контрола и сънят отново се ускорява. Не може да се справи с двете неща едновременно. Връща усилията си към стопирането на сцената, но знае, че властта й е ограничена. С едно смело изпомпване на енергия действието се забавя и спира. Тя успява да задържи концентрацията си и бавно с плавни движения се обръща. Вижда ужаса в очите на Стейси, вижда ръцете на мъжа около гърлото й, китките и предмишниците му и после внимателно, без да бърза, се обръща още малко назад, за да види лицето на мъжа.

Но лицето е покрито със скиорска маска.

Джейни губи концентрация и сънят се връща към нормалната си скорост. „Мамка му!“ Блъскат се в канавката, влизат в храстите, колата се преобръща, спира. Окървавената Стейси се измъква през потрошеното стъкло и тича с изнасилвача по петите си, стигат гората, той я сграбчва и тогава Джейни отново се опитва да спре съня. Събира всичките си сили. Но не смогва. Изнасилвачът е хванал Стейси, тя се спъва, той пада върху нея и после всичко рязко спира, както винаги.

Сега й се иска да се беше опитала да помогне на Стейси да промени съня си. Може би следващия път.

Всъщност надява се да няма следващ път.

Петнайсет минути по-късно, когато отново може да вижда и да се движи, а библиотеката се е опразнила, Кабъл я прегръща силно, държи я в обятията си и тя няма обяснение защо това я кара да се чувства толкова удивително. Придружава я до паркинга, вози я до вкъщи, връща се за нейната кола — всичко е като предишния път. Джейни яде, пие, проверява майка си и заспива на дивана.

Той е там, когато тя се събужда. Чете книга, с крака върху масичката за кафе.

— Здрасти — казва Джейни. — Колко е часът?

— Малко след осем вечерта. Как си?

— Добре — отговаря.

— Майка ти тук ли е?

— В спалнята, както винаги.

Кабъл кима.

— Капитана иска да се срещнем рано сутринта, за да преговорим за утре вечер.

— Даа, очаквах го.

— Загрижен съм за теб, Джейни.

— Заради съня ли? Беше толкова зле само защото го спрях.

— Успя ли? Супер!

— Да. Но не видях нищо.

— Е, няма значение. Това, което ме притеснява, е партито.

— Моля те, недей! Ще се оправя. Ще има още осемнайсет ученици там, Кейб. Няма да се напия. Ще държа бира или нещо друго в ръка, колкото Дърбин да не стане подозрителен, но само ще се преструвам. И ще ям много, преди да отида.

— Дано Капитана има план за оттегляне. Телефонът ще е у теб, нали?

— Естествено. За да ти се обадя, натискам само един бутон.

— Ще съм наблизо.

— Не твърде близо, Кейб.

Кабъл оставя книгата на масата.

— Още можеш да се откажеш, Джейни, знаеш го.

Джейни въздиша.

— Кейб, чуй ме! Не. Искам. Да. Се. Отказвам. Искам да го направя. Искам да спра този тип! Защо не го приемеш?

Кабъл е смутен.

— Не мога да се сдържа. Не мога да понеса мисълта онзи извратеняк да те докосва, Джейни. Ами ако нещо ужасно ти се случи? Боже, чувствам се отвратително.

— Разбирам те.

Джейни се надига на лакти и сяда. Последното, което иска сега, е скандал. Сменя темата.

— Етел прибра ли се?

— Да, на алеята е.

— Благодаря ти. Просто не знам какво щях да правя без теб.

— На твое място нямаше да се тревожа за това.

Джейни се обляга на гърдите му. Минава с връхчетата на пръстите си по бедрото му.

— Кабъл, защо търпиш всичко това?

Кабъл се намества, докато се забавлява с кичур от косата й.

— Ами не е ли очевидно? Защото един ден ще си адски богата и известна, бас ловя. С твое предаване по телевизията и хора, ръсещи купища пари, за да те накарат да им промениш сънищата. Само чакам парите. След това изчезвам.

Тя се смее.

— Казах ли ти, че вдигнах петдесет по физическо днес? А после нарекох Крейтър „задник“.

Кабъл избухва в смях.

— Той си е задник. А петдесет кила сигурно е национален рекорд или нещо такова. Това е почти повече от собственото ти тегло.

— Националният рекорд е деветдесет за моята възраст и килограми. Но ще приема комплимента.

Говорят си около час, после Кабъл се прибира. Утре ще се срещнат в кабинета на Капитана.

Кабъл излиза и Джейни вади учебника по химия, изчита с интерес една глава, рови около час из интернет през мобилния си телефон, намира нужната й информация за наркотиците за изнасилване и си ляга.

4 март 2006

09:00

Бейкър и Коб се присъединяват към Джейни и Кабъл в офиса на Капитана. Джейни се запознава с Коб и поздравява Бейкър.

Капитана разяснява графика за вечерта. Джейни ще пристигне в шест с още едно момиче. Останалите гости ще се появят в седем.

Капитана подава на Джейни тънка секси ретро запалка с капаче, една от наскоро излезлите на мода.

— Не е истинска, Джейни. С отварянето на капачето изпращаш сигнал за помощ на Коб и Бейкър отвън. Първо ще те проверят по мобилния, за да са сигурни, че не е било неволно, а в случай че е, не изпадай в паника. Вдигни им при грешка. Само опитай да държиш запалката в джоба си и всичко ще е наред. Не вдигнеш ли телефона, те ще се приближат и отново ще ти звъннат. Ако пак не вдигнеш, ще влязат да те търсят. С други думи, ако изпаднеш в нужда, отвори запалката. Настрой телефона си на вибрации и го сложи където искаш, в бельото си дори, но на всяка цена го вдигни, в случай че всичко е наред. Не отговориш ли, те ще сметнат, че си в беда. Ясно ли е?

— Съвсем ясно, сър! — отговаря Джейни.

— Добре. Да поговорим за алкохола. Повярвай ми, Дърбин ще следи всички да имат пълни чаши в ръка.

Джейни я поглежда уплашено.

— Нали няма да ме арестувате, ако си сипя алкохол?

Капитана повдига вежда.

— Не, стига да не направиш нещо глупаво. Но смятам, че трябва да разнасяш някаква напитка в ръка, така че никой да не те заподозре. Все пак не насърчавам пиенето по време на работа.

— Добре… и да не оставям напитката си по никакъв повод, нали? И без бурета, пуншове и смесени питиета.

Капитана кимва, впечатлена.

— Написала си си домашното за наркотиците за изнасилване, както виждам. Добра работа.

Вади малко пакетче тестери за наркотици от чекмеджето на бюрото си и ги подава на Джейни.

— Тези познати ли са ти?

Джейни се усмихва, бърка в чантата си и вади идентично пакетче.

— Отлично! — Капитана кимва. — Кабъл. Каква е твоята задача?

— Да гледам в агония, сър.

Капитана потиска усмивката си.

— Бих те накарала да си останеш вкъщи, ако не бях сигурна, че и без това ще се измъкнеш. Докато гледаш в агония, чувствай се свободен да отбелязваш всеки който влиза или излиза и не е в списъка.

— Благодаря! — казва Кабъл примирено.

— Бейкър и Коб, вие наясно ли сте с процедурата?

— Да, сър! — отговарят едновременно.

— Отлично! Свободни сте!

Бейкър и Коб плясват Джейни по тила, сякаш е едно от техните момчета, вдигат й палци и излизат. Джейни се ухилва.

Капитана се обръща към Джейни.

— Тази вечер не е моментът да попадаш в разни пиянски сънища. Опитай се да държиш нещата под контрол, ако е възможно. Ако не успееш — няма страшно, ще се оправим после. Естествено ти не можеш да отговаряш за действията на другите хора, затова не се стряскай, ако нещо се случи и се окажеш в нечий сън.

Джейни кима.

— И се пази. Ти си умна. Следвай интуицията си. Имаш изключителна интуиция. Използвай я, както и преди си го правила, и всичко ще е наред. Ясно?

— Да, сър.

— Въпроси?

— Не.

— Добре. Звънни ми, ако нещо ти хрумне да питаш, каквото и да е то — казва Капитана. — И, Джейни, никога не съм била по-сериозна — използвай тази запалка, в случай че наистина имаш нужда! Не бъди мъченица и не смятай, че можеш да се справиш със задачата сама. Ние работим в екип. Ясно?

— Ясно. Готова съм, сър.

— Последно напомняне. Това може да не е нищо повече от обикновено парти. Целта ни е да открием и заловим сексуален насилник. А не да арестуваме някой, защото е сервирал пет питиета на малолетни. Винаги можем да го хванем следващия път за това. Както казах, довери се на интуицията и преценката си.

— Добре.

— Кабъл. Въпроси?

— Не, сър.

— Тогава изчезвайте. Очаквам да се видим, преди да са изминали двайсет и четири часа. По дяволите, мразя тази работа!

10:09

Джейни приготвя своите десерти с ментовка и ги пъха в хладилника, после си прави обяд. Кабъл се отбива и се мотае безцелно наоколо, неспособен да говори за каквото и да било. Накрая Джейни го отпраща.

— Внимавай, скъпа! — казва той и я целува по главата.

Джейни мълчи.

Кабъл си тръгва.

14:32

Джейни пали любимата си ритуална свещ за релаксация и сяда неподвижна в леглото, пречиства ума си, медитира. Подготвя се. Преглежда мислено създадените от нея профили. И всички събития, довели до днешния ден. Съзнанието й я води към съня на Стейси с колата. Припомня си го, стъпка по стъпка. Знае, че има връзка между съня и Дърбин, но каква? Да не би господин Дърбин наистина да я е изнасилил? Джейни се замисля за Лорън. Трябваше да се съсредоточи по-добре върху лицата на хората в съня с партито, но те бяха размазани до неузнаваемост. А и, ако Лорън сънува кошмари за партито, защо тогава не изпитва никакви скрупули или опасения, или направо неприязън към домакина? И защо анонимният глас не се е обадил повторно на телефонната линия в полицията?

Дремва за около час, молейки се да открие връзката между сънищата и партито тази вечер.

Молитвите й не постигат резултат.

Когато се събужда, взема душ, навлича тесни дънки и пуловер с дълбоко остро деколте. Слага малко грим и прибира косата си назад в ниска опашка, като оставя няколко свободни кичура да обрамчат лицето й. Прави си лека закуска, изпива чаша мляко, приключва бързо и си мие зъбите. Слага едва забележим гланц на устните си.

Шоуто наближава.

17:57

— Спирам пред къщата му. Ще се видим после… — казва Джейни.

— Ако имаш възможност да ми звъннеш… без да рискуваш… нали знаеш… — гласът на Кабъл е отчаян.

— Ще ти се обадя, ако мога. Обичам те, Кейб.

— И аз те обичам, Джейни. Пази се.

Затварят. Нощта е топла за ранния март, снегът се е стопил, оставяйки след себе си кални дворове, локви и дупки навсякъде. Джейни паркира на улицата, проверява джобовете си за сетен път, грабва десерта и поема дълбоко въздух, после сваля палтото и го хвърля на седалката до шофьора. Няма да е излишно да има извинение да излезе от къщата. Купила е предвидливо пакет цигари и сега го оставя в палтото.

Притваря очи за миг, влиза в ролята си и слиза от колата. Вижда задната част на минибуса на Бейкър надолу по улицата, той й присветва със стопове. Без да разбира защо, това я прави в пъти по-уверена и тя се усмихва към светлините, знаейки, че Бейкър я вижда със силния си бинокъл. Коб е на пост на следващата пресечка, с частична гледка към задната част на къщата. Не търси Кабъл, но знае къде е — зад ъгъла.

Тръшва вратата на колата и тръгва по алеята към входа на господин Дърбин, надявайки се Стейси да се появи скоро. Чука и чува стъпки. Господин Дърбин отваря и я кани.

— Здрасти, Джейни! — казва той, пуска я да влезе и затваря вратата след нея.

— Добре изглеждате, господин Дърбин — казва Джейни с усмивка и хвърля поглед наоколо. Пренаредил е мебелите, сложил е допълнителни сгъваеми столове и е добавил две маси за покер в хола.

— Ти също, Джейни — казва той, оглеждайки я от глава до пети. — Можеш да ме наричаш Дейв извън училище, нали знаеш.

Тя кима послушно, докато проследява погледа му, който спира на гърдите й.

— Дей — казва, — сигурно трябва да прибера това в хладилника — показва му десерта. — Нещо против да разгледам кухнята, да разбера кое къде е? Предполагам, че ще се наложи да разнасям храна и напитки, когато дойдат другите.

— Заповядай — съгласява се той. Няма и следа от притеснение.

„Първи страйк“, отбелязва Джейни. Той я следва и й показва къде са чиниите, чашите, приборите и салфетките.

— Хладилникът е претъпкан — обяснява, — но има място на долния рафт, ако разместиш бутилките бира. — Стои зад нея, докато тя се навежда и намества десерта вътре. — Искаш ли бира или нещо друго? Ще правя и пунш.

— Ти ще пиеш ли? — пита тя.

— Да, разбира се.

На вратата на хладилника, за да прикрепя — какво друго, ако не две снимки на самия господин Дърбин — стои магнит. Онзи магнит, с номера на програма за предотвратяване на престъпленията в училище. Сърцето на Джейни подскача. „Сам се е подредил!“, осъзнава тя, мислейки си за неясния анонимен глас, говорещ по телефона от кухнята.

Джейни вади пъргаво две бири от хладилника и Дърбин тъкмо й показва къде е отварачката, когато от коридора влиза не кой да е, а господин Уанг. Бос и с мокра коса.

— Господин Уанг — поздравява го Джейни, контролирайки изненадата си. — Не знаех, че сте тук.

— Г-це Ханаган — отвръща той с кимване.

Господин Дърбин се усмихва широко.

— Толкова сте официални и двамата. Крис, Джейни — казва той. — Джейни, искаш ли да донесеш една бира и за Крис? Трябва да започвам вече с този пунш. Крис дойде по-рано, за да ми помогне с масите и столовете, но накрая започнахме една доста оспорвана игра. На баскетбол — добавя.

— Разбирам. Е, много ми е приятно да те видя… Крис.

Тя му намига, той изглежда нервен.

— И на мен, Джейни.

Джейни подава бира на господин Уанг. Той се оглежда из стаята, търсейки нещо, което да свърши, и накрая, чувствайки се безпомощен, отива до стереото и започва да прехвърля дисковете.

— Ще заема обичайната си позиция на диджей — казва.

Звънецът на входната врата звъни и без някой да й е отварял, вътре нахлува Стейси с вик:

— Ухааа!

Джейни повдига вежда.

— Здрасти, Стейси! — поздравява я тя, когато Стейси поставя своята електрическа тенджера на кухненския плот.

— Джейни! — Стейси вече мирише на бира. — Готова ли си за купон?

Господин Уанг е пуснал „Колдплей“ и увеличава звука.

— Сега вече да — казва Джейни и надига бирата. Чуди се колко ли див трябва да стане купонът, за да мине господин Уанг на хип-хоп.

Тя отнася картонените чаши и салфетките в хола, където господин Дърбин сипва сок от боровинки в купа за пунш, пълна до средата с бистра течност. Добавя бутилка кофеинова сода към сместа, докато Джейни реди масата, след това отива до мивката, връща се и пуска шепа ледени кубчета в купата.

Джейни отваря пакета салфетки и ги подрежда спираловидно.

— А какво ще има на другата маса? — пита.

Господин Дърбин разбърква пунша с черпак.

— Мисля да сложим хапването там. Искаш ли да се заемеш с това?

Той взема чаша и налива малко от пунша, отпива и кима одобрително.

— Разбира се. Видях някои неща на плота. Ще ги сипя в купички и ще ги сервирам тук.

— Имам и една малка престилка, която можеш да си вържеш, ако искаш — казва Дърбин по-тихо, така че само тя да го чуе.

Джейни повдига вежда и го поглежда. Той се хили.

Стейси пристига до масата с пунша.

— Това същото ли е като на последния купон, Дейв? И ако е, не трябва ли да го пробвам, как смяташ?

Хвърля му невинен поглед.

— Разбира се — съгласява се той и й сипва една чаша.

Джейни отива в кухнята и започва да разпределя храната в купите с всякакви размери. Занася ги на масата, когато господин Уанг вече пресушава първия си пунш.

— Какво ще кажеш за пунша, Джейни? — господин Дърбин й предлага чаша.

— Да свърша първо с бирата — казва тя с усмивка. — А какво изобщо има в това?

— Само малко водка. Дори не можеш да различиш вкуса й — отвръща той. — Но можеш да я почувстваш.

Стейси се хили.

Господин Уанг започва да се отпуска и към седем вечерта двамата с господин Дърбин и Стейси вече безгрижно си разменят шеги и закачки без следа от неудобство.

Джейни се възползва от момента и излива малко от бирата си в мивката, преди звънецът да е започнал да звъни. Той не спира през следващия един час. Джейни играе домакинята.

20:17

Всички вече са пристигнали и партито набира скорост. Джейни е в кухнята, занимава се с храната, която гостите носят. Подрежда предястията на масата и използва извинението, че търси удължител за кабел, за да претършува другите стаи.

Господин Дърбин я заварва да рови в кабинета до кухнята.

— Какво правиш, готино парче?

Тя се обръща и се усмихва широко, за да прикрие вината си.

— Търся удължител за кабел, за да държим предястията топли. Имаш ли под ръка?

Той стои прекалено близо.

— На долния етаж е — отговаря. — Хайде, ще ти покажа. — Гласът му е предизвикателен.

Тя облизва устни и го гледа право в очите.

— Води ме — казва, като сочи с бутилката бира.

Сърцето й здравата тупти при мисълта да слезе долу с господин Дърбин.

Вратата към сутерена е в кухнята. Сутеренът е мебелиран с истински бар, огромен телевизор и два гигантски пухкави дивана. Джейни го следва през някаква врата към ателие с малка работна маса. На нея има лабораторна лампа за химични опити и няколко колби и стъкленици. На горните рафтове са подредени множество химикали. Джейни се приближава и им хвърля бърз поглед.

— О, яко! И аз искам химическа лаборатория вкъщи.

Той минава зад нея и внимателно слага ръка на кръста й. Палецът му се движи почти незабележимо нагоре-надолу по хълбока й. Тя се обляга лекичко на него, докато очите й преглеждат рафтовете.

После той я хваща за ръка и я дръпва напред.

— Трябва да си видя гостите — казва.

Изкачват се по стълбите и отново чуват музиката.

— Ето ти удължителя — казва той и й го подава. — Хайде, Джейни, позабавлявай се малко, ти също имаш нужда! Стига с тоя трудов ентусиазъм, купонясвай! Дошла си на парти, за бога! — Той се усмихва и я щипва по задника. — Пробвай глътка от пунша — предлага отново и повдига празната си чаша. — Обещавам ти, ще се отпуснеш и ще си прекараш страхотно.

Дърбин оставя чашата на кухненския плот и Джейни, след като се е погрижила за мрежата от кабели, така че да няма никакъв шанс някой да се спъне, се оглежда, грабва я и по най-краткия път стига до банята.

Но там има опашка. Тя не иска да чака.

Шмугва се надолу по коридора, наднича в тъмната спалня, вмъква се вътре и заключва вратата. Светва лампичката на шкафа и измъква пакетче от джоба си. Разкъсва опаковката, вади хартиено кръгче, накланя почти празната чаша, така че само капчица да стигне до ръба и капва на хартията.

Втрива хубаво течността и чака.

След трийсет секунди хартията е суха.

Но нищо не се случва.

Вади второ кръгче и опитва отново.

Пак нищо.

— Хм — чуди се. Смачква хартийките на топче и ги пъха в единия си джоб, връща пакетчето в другия, взема празната картонена чаша и бирата и се връща на партито.

Изхвърля чашата в боклука и мята бърз поглед на останалото съдържание. Две празни малки бутилки от водка лежат на дъното на плика. Затваря капака и си измива ръцете. Чува съучениците си — вече по-силно — как се смеят и танцуват.

21:45

На Джейни й е скучно. И умира от жажда. Всичката сода е в отворени двулитрови бутилки, оставени без надзор. Може и да е пристъп на параноя, но тя не се доверява дори на водата от крана, защото има от онези филтри. Поглежда топлата полупълна бутилка бира в ръцете си. Знае, че вероятно е единственото безопасно нещо в къщата, тъй като не я е изпускала от момента, в който я отвори.

Много от момчетата са слезли долу да гледат баскетбол, а също и няколко момичета. Но повечето се кълчат и се заливат от смях в хола, където господин Уанг ги забавлява с танците си. Четири приятелки седят на пода и играят покер. Храната е почти недокосната. Всеки държи бутилка или чаша в ръка. Джейни набучва едно кюфте на клечица и похапва. Адски вкусно е, но само я кара да се чувства още по-жадна.

В този момент господин Дърбин излиза от кухнята с нова купа пунш. Обявява официално събитието и половината от момичетата се скупчват около него с протегнати чаши. Той щедро разлива питието, като не забравя да сипе на себе си и на господин Уанг. Господин Уанг, потен от танците, пресушава своята чаша на екс и я вдига за поздрав към Джейни, която седи на дивана и води безсмислен разговор с Дезире. Дезире е приятно отпусната, не е много разлигавена и Джейни започва да я харесва. Тя е умна и забавна.

Господин Уанг сипва втора чаша пунш и я предлага на Джейни.

— За теб — казва той. Черните му очи блестят.

Сяда до Джейни, обляга се назад и притваря очи.

— Дълъг ден, Крис? — казва Джейни, когато Дезире става да си долее напитка.

Той я поглежда лениво с едно око.

— Дълъг и тежък — отговаря мрачно.

Джейни кимва.

— Благодаря, че сподели.

Държи си чашата в ръка. Слуша музиката. Блек Айд Пийс.

— Имаш ли Мос Деф? — пита.

— Определено! — отговаря господин Уанг, заливайки се от смях и се стоварва върху нея, без дори да направи опит да се задържи. — Уау! — прошепва и се хваща за бедрото й. — Ще се върна към това по-късно. Хей, знаеш ли какво, време е вече да се отпуснеш, принцесо — казва той и накланя глава въпросително към нея. — Твоят тип момичета би трябвало да се напиват като прасета по такива партита. Нали знаеш — безплатна пиячка. — Той се навежда, подушва врата й и проломотва: — Миришеш страхотно! — После отпуска потната си глава на рамото й.

Моят тип? Джейни пламва. Не може да го понесе. Иска да срита задника на господин Уанг.

— Боже господи! — промърморва. — Искаш да знаеш какво харесват боклуците от караваните, така ли, Крис?

— Не всички боклуци. Само ти. — Заваля думите.

— Почакай ме тук тогава — казва тя и изтърсва глината му от рамото си, като се опитва да потисне отвращението. — Ей сега се връщам.

— О, да — отвръща той, хилейки се щастливо.

Джейни стига до банята с недокоснатия си пунш и се нарежда на опашката. Докато чака да дойде нейният ред, чува трополенето на няколко чифта крака, изкачващи се нагоре по стълбите. Господин Дърбин весело приканва момчетата да започват с храната, защото момичетата нямало сами да го направят. Тя се заключва в банята и повтаря теста с питието.

Втрива капката пунш в листа.

Минават трийсет секунди.

Хартията се обагря в яркосиньо.

Стомахът й се обръща.

Флунитразепам!

Излива пунша в тоалетната и пуска водата.

Претърсва чекмеджетата и шкафовете за шишенца, прахчета или хапчета. Не намира нищо. Би могла да се обади на ченгетата още сега, знае го. Но няма доказателство, че е бил Дърбин. Ами ако някой от другите ученици го е донесъл? Трябва да открие наркотика, за да могат по-лесно да дадат копелето под съд. Спомня си последния случай — колко бесни бяха Кабъл и Капитана, когато Бейкър и Коб разпръснаха партито, преди Кабъл да успее да разбере къде точно е кокаинът. Джейни иска доказателство. Иска да свърши работата както трябва. „Още е рано — решава, докато тършува из нещата на Дърбин. — Ще го намеря.“

Прекосява коридора и претърсва спалнята. Вмъква се и в другата спалня, преравя и нея. Нищо, абсолютно нищо. „Обратно долу“, казва си.

Горещо е и Джейни вече е адски жадна. Глътва от бирата, която продължава да носи в ръка. Разгазирана и топла е. Но ще трябва да се задоволи с това. Капитана не може да я обвини, че се е опитала да се поддържа хидратирана, нали? В края на краищата, тя просто се държи разумно. От опит знае, че може да се справи с две бири, без да й се отрази.

Подминава няколко момчета, стърчащи в кухнята, и се насочва към сутерена. Телевизорът работи, лампите светят. Но всички са се върнали в хола. Надява се да си останат там. Вмъква се в тъмната стая с химическата лаборатория и оглежда надписите, размествайки големите стъкленици в търсене на по-малки шишенца. Не вижда онова, което й трябва. Разочарована се качва обратно горе. Излива остатъка от спарената си бира. Взема нова от хладилника и картонена чиния от масата с храната.

Пълни чинията си и отпива дълги жадни глътки между кюфтетата и зеленчуците. „Трябва да е тук някъде — разсъждава. — Може би в спалнята на Дърбин? Но вратата е затворена, а и е точно до хола. Ще ме видят. Ами ако той е вътре?“

Джейни напъхва половин кюфте в устата си и дъвче. Вкусно. Похапва морков и тръгва към хола. Намира си място сред тълпата, където да се храни. Да мисли. Да мисли усилено.

Хората вече са извън контрол.

Тя дъвче, очите й са като цепки, търсят Дърбин и Уанг. Шумотевицата от гласове се усилва с всяка минута. Музиката ги следва.

Концентрира се върху часовника си. Фокусира поглед.

23:09

Провира се между две момчета с чинията си с храна в едната ръка и бутилката бира в другата и открива онова, което всички зяпат в захлас.

Джейни гледа втренчено сцената. Усеща ефекта от бирата, въпреки че е пила съвсем малко от първата и още не е преполовила втората. И пак умира от жажда, но не смее да докосне нищо друго. Пресушава остатъка в бутилката и яде бързо с мисълта, че има работа за вършене. И че нещата стават леко откачени.

Поглежда купата с пунша. Почти празна е. Учениците са пръснати из стаята, седят си в скутовете и се натискат. Само неколцина са останали без партньор, с празни, отнесени изражения на лицата. А в средата на стаята, там, където са приковани очите на всички, господин Уанг и Стейси О’Грейди танцуват мръсни танци. Много мръсни. Господин Уанг е свалил ризата си и мускулите му изпъкват и лъщят от потта. Очите на Джейни се разхождат по тялото му и тя с изненада установява, че той е станал някак внезапно странно привлекателен.

Стейси се е отрязала напълно. Едва стои на краката си. Джейни си напомня да я държи под око. Хората пият последните глътки от пунша, сякаш са в пустинен оазис. Господин Дърбин пристига от кухнята с още една купа.

Джейни мързеливо обикаля с поглед стаята, дъвчейки. Чувства се уморена. Омекнала. Момчетата, които и без това нямат друго занимание, се връщат в сутерена, като се препъват и бутат напред към телевизора. Главата на Джейни натежава и тя недоумява — нали е изпила само една бира. Казва си, че трябва да яде повече, за да спре замайването. Връща се обратно в кухнята, пълни чинията си за втори път и светът се завърта около нея. Обляга се на плота, надявайки се да й мине.

Изведнъж се стъписва.

Пронизва я някаква далечна мисъл. Нещо, което възнамеряваше да направи. Спомня си.

Вдига поглед към хладилника.

Кутия с препарат за сваляне на боя.

Бутилка с течност за отпушване на канали.

„Това е… нещо… — Мисли, затваря очи, иска да се концентрира. Но мозъкът й просто не функционира. — Това е… това е. — Знае, че непременно трябва да го запомни, но по каква причина?“

Главата на Джейни вече бучи и тя не смята, че е забавно. Сяда на пода и отново се захваща с храната, опитва се да спре въртенето, изяжда всичко от чинията, приспива й се. „Да се обадя…“ Мисълта изниква като балон в главата й, който бързо се пука. Някой се спъва в крака на Джейни, тя се надига с усилие, а после се опитва да се сети защо стои права. Разтърсва глава, за да се освежи, но й се завива свят, почти пада и се блъска в някого — изглежда й смътно познат. Смее се сама на себе си и изведнъж си спомня какво беше онова, което трябваше да свърши. Взема чинията и я хвърля в кофата за боклук. Бинго.

Предприема малка обиколка наоколо. Кожата й настръхва, когато установява, че съучениците й са налягали по диваните в най-различни пози, предшестващи сексуален акт. Джени ги разглежда с любопитство. И си казва, че може да е в нечий сън. Препъва се из голямата стая със съзнанието, че ако наистина е сън, никой не я вижда. Стейси и господин Уанг ги няма. Жалко, Джейни искаше да погледа още малко как танцуват.

Дванайсет и нещо след полунощ е. Очите на Джейни блуждаят върху часовника, без напълно да възприемат позицията на стрелките.

Внезапно в стаята се надига врява и Джейни се размърдва, опитвайки се да си припомни къде е и защо е там. Изправя се, докато се чуди по какъв начин отново се е озовала на пода. Господин Дърбин стои до вратата и подава питие на господин Крейтър, който го обръща на един дъх. Джейни е впечатлена. И той е сладък, мисли си. А тя е все така жадна. Стига до кухнята, поглежда в хладилника и вижда десерта си.

— Хей! — извиква на себе си, но усеща езика си странно удебелен, — трябва да го извадя.

Пресяга се, пропуска първия път, но на следващия успява — след сериозна концентрация. Някой опипва задника й.

Изправя се и оставя десерта на плота, за да не го изпусне.

— Ау! — възкликва през смях.

— М-м-м. — Зад нея стои господин Дърбин. — Ето. Донесох ти нещо за пиене. Изглеждаш жадна.

„Той също заваля думите“, установява Джейни. Може това да е неговият сън. Джейни си спомня, че трябваше да е доволна, че е в съня на Дърбин, но защо?

Усмихва се с благодарност.

— Благодаря, благодаря много! — избърборва тя и поема чашата със смътната мисъл, че в нея имаше нещо особено, но жаждата я побеждава. — Тук май всичко се клати малко. — Тя се залива от смях, сякаш е най-смешното нещо, за което се е сещала в живота си, после надига чашата. Пуншът се спуска по гърлото й и го охлажда. — Мислех, че е свършил. М-м-м, о, боже! Толкова е вкусно.

И после господин Дърбин я притиска към плота и я целува, тя усеща горещия му език върху своя. Първоначално отвръща на целувката, защото чувства, че така трябва да бъде. Мъглата в мозъка й се разраства.

— Трябва да отида… — сепва се изведнъж и се отдръпва.

— Никъде няма да ходиш.

— В тоалетната трябва да отида — повтаря със сериозен глас.

— Имам една в моята спалня — осведомява я той с гладен поглед.

— О, супер! Още ли държите онова порно списание там? — Джейни се замисля твърде късно, чудейки се дали трябваше да казва това, но не може да намери причина защо да не го прави.

— Имам и още много — отговаря той. — Не че ще ми трябват, щом ти си тук.

— Аха.

Следва го през опиянената, полугола тълпа. Той спира, за да вземе още една чаша пунш, дава една и на нея. По пътя към стаята на Дърбин Джейни маха на Крейтър.

— Хей! — казва тя и се обръща обратно към Дърбин. — Не беше ли и Стейси тук? Преди малко?

— Още е тук, Джейни. — Той обмисля следващите си думи и сякаш се съсредоточава. — Чука Крис в другата стая, за да можем ние да се чукаме тук.

Думите му звучат като на забавен каданс, факт, поради който Джейни вече е сигурна, че е в съня му.

Той я завежда до банята и тя казва, че е добре да затвори вратата, въпреки че не й се занимава сега с това. Твърде трудно е. Но странно, ако е в съня на господин Дърбин, защо е в стая, в която не може да го вижда?

Сяда на тоалетната чиния, главата й тежи. Има нещо нередно, но не е сигурна какво. Прекарва доста дълго време там между съня и будуването. Почти заспива, чувства се толкова топла и мека. Носи се из спомени, които ту се появяват, ту изчезват.

Чува тропане някъде в далечината.

— Просто се прибирай, Кари — проронва едва.

Изглежда не може да си отвори очите.

Свлича се малко надясно и там намира удобна хладна стена, на която отпуска буза.

Отново чува тропане. Но този път то се превръща в шум от двигател на кола. Стейси кара. Всеки момент от задната седалка ще изникне мъж, спомня си Джейни, и той вече е там, стиска Стейси за врата. „Ръцете му са секси“, мисли си Джейни.

— Хайде, Джейни, не се срамувай! — някой я вика някъде отдалече и тя се размърдва.

— Моля? — пита.

— Излез, моето момиче! Всички те чакаме.

Сигурно е Кабъл. Той много спи. И изведнъж си спомня, че седи върху тоалетната и тихичко се засмива. Изправя се.

Дълго пие вода от кранчето. Толкова е жадна. Иска мляко. Млякото винаги я кара да се чувства по-силна. Обръща се да излезе, но вратата е изчезнала. На нейно място има стена.

Почесва се по главата.

Оглежда се.

Смее се.

Вратата е на другата стена.

Препъва се, удря се в дръжката, първо пробва с бутане, после решава да я дръпне. Накрая отваря и вижда господин Дърбин на леглото. С още три момичета от класа. Те си лежат, а той ги съблича.

Джейни смята това за очарователно.

Но се сеща, че й се пие мляко и внимателно се измъква на пръсти, като се старае да не се блъска в нищо.

Господин Уанг, по долни гащи, стои пред плъзгащата се врата на верандата и в кухнята нахлува хладен въздух.

— Страхотно! — казва Джейни и вдишва дълбоко. Отнякъде идва мирис на цигари.

Вие й се свят. И отново онова странно усещане. Господин Крейтър се приближава по коридора към тях, докато тя се мъчи да си спомни защо е дошла тук.

— Ха, ето те и теб, Здравенячке! — казва.

Изненадващо той се появява облечен, в дънки и риза, макар и разкопчан, с щръкнали напред косми по гърдите.

Джейни се оглежда. Връща се в хола. Там всички са просто голи. „Колко странно“, мисли си тя и се връща обратно, за да вдъхне от студения въздух.

После господин Крейтър я сграбчва за раменете и я обръща с лице към себе си. Лепва й голяма мокра целувка. И се отдалечава.

С танцова стъпка отива да си сине още пунш.

Тя си спомня, че май не го харесваше. Но може би не беше истина.

Толкова е трудно да реши кое е истина.

Отново подушва тютюневия дим и усеща желание да излезе и да запали цигара. Отива до вратата.

Отвън на верандата е тъмно. Господин Уанг излиза след нея с гащите си „Калвин Клайн“. Джейни вдишва студения въздух. Хваща се за парапета, когато господин Уанг започва да я опипва.

— Миришеше ми на цигари — обяснява тя, но не вижда никой да пуши.

После на верандата идва господин Крейтър. Господин Уанг вече целува врата й, докато Крейтър й казва колко е сексапилна и я опипва, говорейки нещо за вдигане на тежести.

Най-после тя си спомня защо го мрази.

И си спомня, че й миришеше на цигари, без никой да пуши.

После, в ума й, докато двамата мъже я целуват и опипват, се появява госпожица Стюбин.

Казва й нещо.

Джейни се мъчи с всички сили да я чуе. Спомня си, че имаше причина да харесва тази стара дама.

„Цигара!“ казва госпожица Стюбин в ума на Джейни.

— Искам цигара — прошепва Джейни.

„Използвай запалката! — казва госпожица Стюбин. — В джоба ти е.“

— Искам цигара! — провиква се Джейни на висок глас. — Сега!

Господин Крейтър влиза в кухнята и се връща с джойнт.

— Как ти се струва това, Здравенячке?

— Добре е.

Джейни взема джойнта, повдига рамене с безразличие и бръква в джоба си. Не знаеше, че има запалка. Може би старата лелка я е сложила там.

И чак тогава до нея достигат думите на Крейтър.

Джейни.

Не желае.

Да я наричат.

Здравенячка.

Олюлява се назад към парапета, пристъпва несигурно, изблъсква ръката на учителя по физическо от гърдите си, захваща лакътя му и го извива, така че той се завърта с лице в противоположната посока, и после силно го изритва в бъбреците.

— Не ме наричай Здравенячка! — изсъсква, без да трепне. — Никога вече!

Той губи почва под краката си и се пльосва на мократа веранда със силно охкане.

Джейни вади запалката от джоба си, докато господин Уанг я зяпа изумен. Оглежда запалката, поема джойнта с устни и вдига капачето.

Иска да запали.

Но огънче няма.

Опитва пак.

Господин Уанг следи тревожно с очи колегата си, който пълзи по верандата и ръмжи.

— Намери ми шибана запалка, която да работи, или ще спукам и тебе от бой! — нарежда Джейни на господин Уанг и се тръшва на верандата изтощена. Когато мускулът на бедрото й започва да вибрира, тя решава, че това е просто едно от всички странни неща, които се случват цяла вечер.

Отмества поглед към господин Крейтър. Разпрострял се е във всички посоки. С протегнати ръце. Стремящи се към крака й. Разглежда го, сякаш той ставащото няма нищо общо с нея. Фокусира се върху пръстите му и ги намира за много особени. Като малки животинки, напълно самостоятелни.

Носи странен квадратен пръстен. Тя като че ли го харесва. Изглежда готин, сякаш е част от нещо друго.

Господин Уанг се връща със запалка, точно когато бедрото на Джейни отново започва да пулсира. Може да се наложи да ампутират целия й крак, мисли си тя тъжно. Това би било наистина гадно.

Пали джойнта и вдишва дима. Задържа. Изпуска бавно. Господин Уанг се стоварва на верандата до нея и започва да мляска деколтето й.

Това не й харесва. Пречи й. Тя се опитва да пуши джойнт все пак.

Прави знака на мира с показалеца и средния си пръст и им се любува. После, когато господин Уанг щипва зърното й с устни, тя го пробожда със същите тези два пръста в очите.

Научила го е някъде.

Не знае къде.

Господин Уанг размахва бясно юмрук, пищейки от болка. Уцелва я в челюстта, главата й полита назад и се удря в парапета, след това всичко става черно. Джойнтът догаря между пръстите й.