През лятото на 1887 г. дядо ми открадна един часовник. Дотъркаля го с количката до един двуколесен файтон и потегли с траката-трак. С широка усмивка, разтеглена на лицето му като тебеширена линия, нарисувана от дете на черна дъска – криволичеща и неуверена.
Траката-трак
Часовникът беше висок метър и осемдесет
Траката-трак
и с формата на ковчег.
Онези лукави машини на времето. Пирамида, ковчег, часовник… траката-трак.
Разбий часовниците. Стъпчи ги с крак, хвърли ги по стените. Размажи им цифрите, изтръгни им стрелките.
Спрете, часовници.
Спрете часовниците.
Спрете тиктаците.