Пролог

През лятото на 1887 г. дядо ми открадна един часовник. Дотъркаля го с количката до един двуколесен файтон и потегли с траката-трак. С широка усмивка, разтеглена на лицето му като тебеширена линия, нарисувана от дете на черна дъска – криволичеща и неуверена.

Траката-трак

Часовникът беше висок метър и осемдесет

Траката-трак

и с формата на ковчег.

Онези лукави машини на времето. Пирамида, ковчег, часовник… траката-трак.

Разбий часовниците. Стъпчи ги с крак, хвърли ги по стените. Размажи им цифрите, изтръгни им стрелките.

Спрете, часовници.

Спрете часовниците.

Спрете тиктаците.

Загрузка...