48

Господин Х. Натисна педала на минивана до дупка. Не можеше да повярва. Направо не можеше да повярва. Беше отвлякъл кралицата.

Такъв шанс в живота на един лесър се случва само веднъж. При това всичко мина толкова гладко, като че ли беше планирано.

Беше се приближил към къщата само за да разузнае обстановката. Едва ли беше съвпадение, че адресът, които вампирът му даде предишната нощ в уличката, е на воина, когото беше взривил. Но каква работа имаше Слепия крал в дома на мъртвия воин?

Предвиждайки, че може би са му устроили капан, господин Х. се беше въоръжил добре и стигна до къщата на Дариъс по светло. Искаше да я огледа отвън, да види дали някои от прозорците на стълбището не са затъмнени и да провери колите на алеята.

Но после забеляза тъмнокосата жена в кухнята. Със сатурновия рубин на пръста си. Пръстенът на кралицата.

Господин Х. не можеше да си обясни как така тя може да се разхожда на дневна светлина. Освен ако в жилите й не течеше и човешка кръв. Макар че какъв беше шансът да е прав?

Във всеки случай той не се колеба. Въпреки че нахлуването в къщата не беше планирано, разби вратата, изненадан и благодарен, когато алармата не се включи. Жената беше бърза в краката, но все пак не достатъчно и стреличките му бяха свършили отлична работа сега, когато беше улучил правилната доза.

Погледна към задната част на колата.

Тя лежеше безчувствена на пода на минивана. Тази вечер щеше да бъде напрегната. Несъмнено мъжът й щеше да тръгне да я търси. И тъй като със сигурност във вените й течеше и кръвта на Слепия крал, той щеше да намери своята половинка, където и да я отведе господин Х.

Слава Богу, все още беше светло и той имаше време да укрепи хамбара. Изкушаваше се да повика подкрепление. Макар и да беше сигурен в уменията си, знаеше на какво е способен Слепия крал. Щеше да разруши имота, да изравни със земята къщата, хамбара, както и всичко в тях, но това бе най-малкото, което можеше да очаква.

Проблемът беше, че ако господин Х. повика други членове на обществото, ще трябва да се прости със славата си, че е непобедим. Освен това разполагаше и с новобранеца.

Не, ще се справи и без кибици. Всяко нещо, което диша, може да бъде убито, дори и този воин. Господин Х. беше готов да се обзаложи, че с жената като залог има сериозно преимущество.

Несъмнено кралят щеше да предложи себе си в замяна на безопасността на своята кралица.

Господин Х. се изкиска злорадо. Първата нощ на господин Р. щеше да бъде страхотна.



Бъч изхвърча от подземието и се втурна към стаята за гости, където отново бяха спали с Вишъс.

Ви крачеше из стаята, хванат в капан на втория етаж, защото нямаше начин да слезе в подземието, без да се изложи на светлината. Къщата очевидно беше предназначена за частен дом, а не за бойна централа. Този недостатък беше голям проблем при подобни критични обстоятелства.

— Какво става? — попита Ви.

— Твоят Рот е в ужасно състояние, но успя да ми разкаже за човека, когото сте видели в „Хамър“-а снощи. Русият ми прилича на един инструктор, когото срещнах преди няколко дена в една местна академия за бойни изкуства. Сега отивам там.

Бъч взе ключовете на необозначената си полицейска кола.

— Вземи това, братко — Вишъс му подхвърли нещо.

Бъч хвана оръжието във въздуха. Провери пълнителя. „Берета“-та беше заредена, но с нещо, което не беше виждал никога преди.

— Какви са, по дяволите, тези куршуми? — бяха черни, с прозрачен връх и лъщяха, сякаш бяха пълни с масло.

— Няма да преследваш човек, ченге. Ако някой от лесърите те приближи, стреляй и се цели право в гърдите, разбра ли? Не се колебай, дори да е посред бял ден. Стреляй право в гърдите.

Бъч вдигна поглед. Знаеше, че ако вземе оръжието, ще прекоси границата и ще премине от другата страна.

— Как ще ги разпозная, Ви?

— Излъчват сладникава миризма, като на детска пудра. Гледат през теб и погледът им прониква право в душата ти. Обикновено косите, очите и кожата им са много светли, но невинаги.

Бъч пъхна полуавтоматичния пистолет в колана си. И погреба завинаги предишния си живот. Интересно, колко лесно взе решение.

— Разбрахме ли се, ченге? — Вишъс го потупа по ръката.

— Да.

Когато Бъч бързо се отправи към вратата, Вишъс каза нещо на непознат за него език.

— Какво каза? — попита Бъч.

— Стреляй право в целта, ще можеш ли?

— Досега не съм пропускал цел.

Загрузка...