22

Бъч се събуди с чувството, че забиват пирони в главата му. Успя да отвори едното си око. Не, звънеше телефонът. Вдигна слушалката и я доближи към ухото си.

— Да?

— Добро утро, слънчице — гласът на Хосе заби още един пирон.

— Часът? — попита той прегракнало.

— Единадесет. Помислих си, че ще искаш да знаеш, че Бет се обади току-що и пита за теб. Звучеше добре.

Бъч се отпусна облекчено.

— А онзи тип?

— Не го спомена. Но каза, че иска да говори с теб по някое време днес. Анулирах сигнала за издирване, защото звънна от апартамента си.

Бъч седна в леглото.

Но веднага легна обратно.

Известно време нямаше да ходи никъде.

— Не се чувствам много добре — промърмори той.

— Така си и мислех. Затова й казах, че до следобед си зает с други дела. За твое сведение, тръгнах си от вас в седем тази сутрин.

О, Господи.

Бъч отново се опита да се изправи и да се задържи да не падне. Стаята се въртеше пред очите му. Беше все още пиян като тараба. Мъчеше го махмурлук. Толкова за мъжете и тяхната мултифункционалност.

— Идвам веднага.

— На твое място не бих го направил. Капитанът те търси под дърво и камък. От Вътрешния отдел идваха да разпитват за тебе и Били Ридъл.

— Ридъл ли? Защо?

— Хайде, хайде, детективе.

Да, знаеше защо.

— Чуй ме сега. Не можеш да се покажеш пред капитана в това състояние — гласът на Хосе беше равен и прагматичен. — Трябва да изтрезнееш и да се стегнеш. Ела по-късно. Ще те покрия.

— Благодаря ти.

— Оставих ти аспирин и чаша вода до телефона. Реших, че няма да успееш да стигнеш до кафеварката. Глътни три хапчета, изключи телефона и поспи. Ако изскочи нещо интересно, ще дойда да те взема.

— Обичам те, сладурче.

— Тогава ми купи палто от норка и обици за годишнината.

— Имаш ги.

Успя да постави слушалката на мястото й при втория опит и затвори очи. Ще поспи още малко. Може би след това отново ще се почувства като човек.



Бет работеше върху последната редакция на статия за серия от кражби на лични данни. Статията беше почти цялата червена поради множеството корекции. Като че ли се налагаше определена тенденция. Големите момчета на Дик разчитаха на нея и ставаха все по-небрежни. И не бяха само фактологични грешки, вече допускаха граматически и структурни грешки. Като че ли никога не бяха чували за правописен речник.

Нямаше нищо против редактирането, при положение че работи като сътрудник. Стига авторът на статията да я е прегледал поне бегло за грешки.

Бет остави статията в кутията си за изходяща поща и съсредоточи вниманието си върху компютъра. Отвори файла, върху който работеше през целия ден. Е, добре, какво още искаше да научи? Прегледа списъка си с въпроси.

Ще мога ли да излизам през деня? Колко често ще трябва да се храня? Колко дълго ще живея?

Тя бързо набра следващия въпрос.

С кого воюваш? И имаш ли…

Как беше думата? Шелан? Вместо това тя написа „жена“.

Господи, сърцето й се сви от страх от възможния отговор на Рот. И ако няма шелан, от кого тогава се храни?

Как ли би се почувствала тя самата? Ако го остави да утоли глада си от нея? Интуицията й подсказваше, че щеше да бъде същото като секса. Полудиво, всепоглъщащо преживяване. След което вероятно ще остане без сили и с белези по тялото. Но въпреки това ще изпитва пълно блаженство.

— Залягаш над работата, а, Рандъл? — провлечено каза Дик.

Тя бързо скри документа, отваряйки пощата си.

— Както винаги.

— Знаеш ли, носят се разни слухове за теб.

— Така ли?

— Да. Чувам, че два пъти си излизала с онзи детектив от отдел „Убийства“, О’Нийл.

— Е, и?

Дик се наведе над бюрото й. Тя носеше свободна блуза с деколте по врата, така че не се виждаше нищо. Той се изправи.

— Хубаво. Очаровай го. Виж какво ще успееш да изкопчиш от него. Можем да използваме информацията и да пишем за бруталността на полицията. Ще бъде тема на броя и ще публикуваме снимката му. Продължавай в същия дух, Рандъл, и може би ще си помисля за повишението ти.

Дик се отправи бавно към вратата, явно наслаждавайки се на ролята си на покровител.

Какъв гадняр.

Телефонът й иззвъня и тя излая името си в слушалката. След кратка пауза гласът попита:

— Госпожице? Добре ли сте?

Икономът.

— Извинявай. Да, добре съм — отвърна Бет и облегна глава на свободната си ръка. Арогантността на Дик — бледо подобие на мъж в сравнение с Рот и Тор — й изглеждаше абсурдна.

— Ако мога с нещо да помогна…

— Не, не. Добре съм — засмя се тя. — Не е нещо, с което да не мога да се справя.

— Може би не трябваше да ви се обаждам — каза почти шепнешком Фриц, — но не ми се иска да се окажете неподготвена. Господарят пожела специална вечеря за довечера. Само за вас двамата. Реших, че не е зле да ви взема и да отидем да ви потърсим рокля.

— Рокля?

За нещо като среща с Рот? Идеята първо й се стори страхотна, но после си каза, че трябва да внимава и да не търси романтика там, където може и да не я намери. Всъщност не знаеше как точно стоят нещата. И коя друга чука Рот.

— Мадам, съзнавам, че си позволявам прекалено много. Той лично ще ви се обади…

В този момент й звъннаха по другата линия.

— Просто исках да сте подготвена за довечера.

На дисплея се изписа номерът, който Рот я беше накарал да запомни. Тя се ухили като идиот.

— С радост ще си потърся рокля. С огромна радост.

— Добре тогава. Ще отидем в „Галерия“. Там има и магазин на „Брукс Брадърс“. Господарят също ми поръча да му потърся дрехи. Предполагам, че иска да ви се представи в най-добрия си вид.

Когато Бет затвори телефона, идиотската усмивка си остана на лицето й като залепена.



Рот остави съобщение на гласовата поща на Бет, обърна се в леглото и се пресегна за брайловия часовник. Три след обяд. Беше спал около шест часа — по-дълго от обикновено, но след хранене тялото му имаше нужда от повече сън. Боже мой, как искаше тя да е до него.

Тор му звънна рано сутринта, за да докладва. Не спали цялата нощ и изгледали всички филми за Годзила. Съдейки по гласа му, Тор почти се беше влюбил в Бет.

Рот го разбираше, но същевременно адски се подразни. Дявол да го вземе, добре постъпи като изпрати Тор. Рейдж сигурно щеше да й налети и тогава щеше да се наложи да му счупи нещо. Ръка, може би крак. Може би и двете. Вишъс, въпреки че не беше такъв страхотен красавец като Холивуд, излъчваше неустоим сексапил. А Фюри? Той строго спазваше клетвата си за въздържание, но защо да го подлага на изкушение?

Зейдист?

За него не беше и помислял. Белегът на лицето му щеше да я изплаши до смърт. По дяволите, даже Рот със слабото си зрение можеше да го види. Освен това смъртният ужас в очите на жените му действаше възбуждащо. От това можеше едва ли не да стигне до оргазъм, както някои мъже при вида на дамско бельо от „Виктория Сикрит“.

Не, Тор щеше да я пази, ако отново възникне такава необходимост.

Рот се протегна. Допирът на атлазените чаршафи до голото му тяло събуди копнежа му по Бет. Сега, когато бе сит, тялото му беше по-силно от всякога, костите му бяха твърди като диамант, а мускулите му здрави като стоманени въжета. Отново беше самият себе си и всяка частица от тялото му гореше от желание за движение.

Изпитваше горчиво съжаление за случилото се с Мариса.

Мислите му се върнаха към изминалата нощ. Когато вдигна глава от шията и осъзна, че едва не я бе убил. И не защото бе пил твърде много. Тя се отдръпна от него и цялата трепереше от обида и мъка, когато стана от леглото.

— Мариса…

— Господарю, освобождавам ви от обета.

Той изруга. Чувстваше се адски зле заради това, което й беше сторил.

— Не разбирам гнева ви — каза тя със слаб глас. — Винаги сте искали точно това и сега аз изпълнявам желанието ви.

— Никога не съм искал…

— Мен — прошепна тя. — Знам.

— Мариса…

— Не казвайте нищо, моля ви. Няма да понеса да чуя истината от устата ви, макар че винаги съм я знаела. Срамувахте се, че сте обвързан с мен.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Аз ви отвращавам.

Какво?

— Мислите, че не съм забелязала? Нямате търпение да се освободите от мене. Когато аз пиех, вие се затваряхте в себе си, като че ли насила понасяте присъствието ми — тя се разплака. — Винаги се стараех да бъда чиста, когато идвам при вас. Прекарвах във ваната с часове. Но не намирам мръсотията, която вие виждате.

— Мариса, престани. Просто престани. Не е заради теб.

— Да, знам. Видях другата жена. В съзнанието ви — тя потръпна.

— Съжалявам. Трябва да ти кажа, че никога не си ме отвращавала. Ти си красива…

— Не казвайте това. Не сега — гласът на Мариса бе станал по-твърд. — Ако има нещо, за което би трябвало да съжалявате, то е, че ми беше нужно толкова много време, за да разбера това, което винаги е било ясно.

— Ще продължавам да те пазя — обеща той.

— Не, няма. Вече не съм ваша грижа. Не че някога съм била.

И тя си тръгна. Остави само свежия аромат на океан, който бързо се разсея.

Рот потърка очи. Беше решен да оправи по някакъв начин отношенията си с нея, но не знаеше как. Особено като се има предвид адът, в който беше живяла. Но не искаше тя да остане с убеждението, че не означаваше нищо за него. Или че я смята за нечистоплътна.



Вярно е, че никога не е бил влюбен в нея. Но не искаше да й причини болка, затова толкова често й повтаряше да го остави. Ако се беше отдръпнала, ако беше дала ясно да се разбере, че не го желае, можеше да запази достойнството си пред надменните членове на аристокрацията, от която произхождаше. В нейната класа една шелан, която е била отхвърлена от партньора си, се смяташе за негодна стока.

Сега, тъй като тя го беше напуснала, срамът и унижението щяха да й бъдат спестени. И той имаше чувството, че когато новината се разчуе, никой няма да се учуди. Странно, никога не беше се замислял как ще се разделят с Мариса. Може би защото след толкова векове смяташе, че винаги ще са заедно. Но изобщо не беше предполагал, че това ще се случи поради връзката му с друга жена. А ето че се получи именно така. Влюби се в Бет. След като я маркира предишната вечер, не се съмняваше в емоционалната си връзка с нея.

Изруга на глас, тъй като познаваше добре поведението и психологията на мъжете вампири и знаеше, че е загазил. По дяволите, и двамата бяха загазили.

Обвързаният мъж вампир беше опасен. Особено когато се налага да остави своята половинка. И да я предаде на грижите на друг мъж.

Опитвайки се да не мисли за последствията, Рот взе телефона и звънна на горния етаж, защото усети глад. Но когато никой не му отговори, предположи, че Фриц е отишъл до магазина да купи продукти. Много добре. Беше казал на братята да дойдат по-късно вечерта, а те обичаха здравата да си похапват. Време беше да анализира положението, да разбере докъде са стигнали с разследванията си.

Изгаряше от желание да отмъсти за смъртта на Дариъс.

И колкото по-близък ставаше с Бет, толкова по-голямо ставаше желанието му за мъст.

Загрузка...