Стълба към небето

ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ на моите проницателни и искрени първи читатели, които прегледаха части от тази творба в ръкопис — особено на Стивън Джоунс, Стийн Сигърдсън, Рубин Краснополски, Деймиън Съливан и Ерих Р. Шнайдър. Помогнаха ми също Кевин Лина, Хавиер Фан, Рей Рейнълдс, Ед Алън, Лари Фредриксън, Мартин Фог, Доуг Макилуайн, Джоузеф Трела, Дейвид и Джой Крисп, Карло Джиоя, Брад Делонг, Леели Матисън, Сара Милкович, Джерит Къркуд, Ан Кели, Анита Гулд, Дънкан Одъм, Джим Панита, Нанси Хейз, Робърт Болъндър, Катлийн Холанд, Маркъс Сароуфим, Майкъл Тайс, Пат Маниън, Грег Смит, Матю Джонсън, Кевин Конъд, Пол Ротемънд, Ричард Мейсън, Уил Смит, Грант Суенсън, Ройън Егнър, Джейсън М. Робъртсън, Майка Алтмън, Робърт Хърт, Маной Касичайнула, Анди Ашкрофт, Скот Мартин и Джефри Слоустад. Полезни наблюдения направиха проф. Джоузеф Милър и проф. Грегъри Бенфорд. Речниците състави Робърт Калкинбуш. Голяма помощ получих от моя агент Ралф Вичинанза, а също от Пат Ло Бруто и Том Дюпре от „Бантам Букс“.

Последната песен на Емерсън е финалната ария от операта „Фалстаф“ на Джузепе Верди.

Някои от образите в романа не са плод на моето извратено въображение. Многоизмерният свят, тази огромна структура от ледени шипове, осигуряваща далеч по-голяма повърхностна площ (за прозорци) от всяка Дайсънова сфера, е описан от доктор Дейвид Крисуел в проницателна статия, която можете да откриете в сборника „Междузвездната миграция и човешкият опит“, издаден от Бен Финли и Ерик Джоунс.

Както обикновено, този разказ щеше да е далеч по-беден без мъдрите и човешки съвети на жена ми, доктор Черил Бригам.

А сега… подарък!

Вече съм го правил веднъж — след послеслова на „Земя“. Кратка развръзка — разказ след разказа — за онези от вас, които са стигнали чак до края на тези мои последни бележки. Посещение при един от нашите герои около година след Голямото разкъсване. И опит за доизясняване само на някои (от многото) открити въпроси.

Приятно четене.