Тази книга е посветена на всички, които някога са се влюбвали в култура, поглъщаща тяхната
„Нашата памет е по-съвършен свят от вселената; тя връща живота на онези, които вече не съществуват.“
Ги дьо Мопасан, „Самоубийства“
„Не бих предпочел и живот с Калипсо пред дима на Константинопол. Напълно съм обладан от мисълта за всевъзможните източници на наслади, които са навсякъде: внушителните прекрасни църкви, дългите колонади, многобройните алеи, къщите и всичко останало, що обогатява представата ни за Константинопол; сбирките с приятели и разговорите, и най-чудесното от всичко — моята златоливница, тоест твоята уста и нейния благоуханен цвят…“
Никифор Уран, дукс на Антиохия, Послание 38