Пет решаващи минути
Седи от другата страна на бюрото. Мястото до нея е празно.
— Вече не знам — казва. — Просто не знам.
Притиска с длани слепоочията си, надявайки се мозъкът й да не се пръсне.
— Както решиш — отвръща жената.
Това е тяхната тайна.
И ТОГАВА
Вторник, 1 август
07:25
— Не мога да дишам — прошепва тя.
Горещите му пръсти обхождат ребрата й, топлината им прониква през кожата до вледенените й дробове. Той я прегръща. Целува я. Диша вместо нея. Чрез нея.
Помага й да забрави.
После я приканва:
— Тръгваме. Хайде. Още сега.
Тя се подчинява.
По време на тричасовото пътуване наблюдава през полузатворени клепачи неясните очертания на ръцете си, скръстени в скута. Преструва се на заспала. Не е съвсем сигурна защо. Просто попива тишината. И дълбоко в себе си знае.
Знае, че той
и всичко това
не са решение на проблема й.
Започва да се досеща кое е.