Сбогом, и благодарим за рибките

ЕПИЛОГ

Един от най-великите благодетели в целия живот беше един мъж, който не можеше да използува мозъка си за управление на физически труд.

Блестящ?

Разбира се.

Един от първите генни инженери на своето или на всяко друго поколение, включвайки и тези, които беше успял да създаде сам?

Без съмнение.

Проблемът беше, че той прекалено много се интересуваше от неща, от които не трябваше да се интересува, или поне както му казваха хората, не сега.

Той също така беше, отчасти заради това, доста раздразнително предразположен.

Така че когато неговият свят беше заплашен от ужасни нашественици от далечна звезда, които все още бяха далеч, но пътуваха бързо, той, Бларт Версенуолд III (името му беше Бларт Версенуолд III, но това не е много важно, но доста интересно, защото няма значение, това беше името му и ние можем да поговорим за това защо е интересно по-късно) беше изпратен в един охраняван кабинет от господарите на неговата раса с инструкции да създаде порода фанатични супервоини, които да се опълчат и да победят страховитите нашественици, да го направи бързо и, му казаха те, „Съсредоточи се!!!“

И така той седна до прозореца и погледна навън към лятната трева и създаваше, и създаваше, и създаваше, но вниманието му неизбежно беше отклонявано от нещата и по времето, когато нашествениците всъщност бяха в орбита около тях, той създаде забележителна нова порода супермуха, която можеше без чужда помощ да изчисли как да излети през отворената половина на полуотворен прозорец и един ключ за изключване за деца. Отпразнуването на тези забележителни постижения като че ли беше обречено на кратък живот, защото нещастието беше неизбежно, тъй като чуждоземните кораби вече се приземяваха. Но учудващо, страховитите нашественици, които като повечето войнолюбиви раси, бяха яростни само защото не можеха да се справят с нещата в къщи, бяха зашеметени от необикновените открития на Версенуолд, присъединиха се към празненството и веднага им беше наложено да подпишат широкообхватни договори за търговски споразумения и да основат програма за културен обмен. И, с учудваща промяна на досегашната практика на ръководене на такива неща, всички се съгласиха да живеят щастливо завинаги

Имаше точка на тази история, но тя временно избяга от ума на летописеца.