Сбогом, и благодарим за рибките

ГЛАВА III

Следващите два камиона не бяха управлявани от Дъждовни богове, но направиха абсолютно същото.

Фигурата се влачеше, или по-скоро шляпаше напред, докато хълма свърши и коварната локва с вода остана зад гърба му.

След това дъждът започна да намалява и луната се показа за малко през облаците.

Мина едно Рено и шофьорът му направи отчаяни и сложни знаци на влачещата се фигура, за да покаже, че щял да бъде очарован да го качи, само че този път нямало да може, защото не отивал в посоката, за която е тръгнал стопаджията, каквато и да беше тя, и беше сигурен, че фигурата ще го разбере. Той завърши диалога с ободрително вдигане на палец, като че ли искаше да каже, че се надява фигурата наистина да е доволна от това, че е измръзнала и е почти цялата подгизнала, и че ще го качи следващия път.

Фигурата продължи да се влачи. Един Фиат направи същото като Реното.

Едно Макси мина в другата лента и присветна с фарове на бавно мъкнещата се фигура, въпреки че беше напълно неразбираемо дали това означава „Здрасти“ или „Съжаляваме, че сме в другата посока“ или „Хей, вижте, има някой там в дъжда — ама че глупак“. Бяла ивица в горния край на предното стъкло показваше, че каквото и да беше това съобщение, то идваше от Стив и Карола.

Бурята вече беше напълно стихнала и само някакви гръмотевици се обаждаха иззад по-далечните хълмове, като човек, казващ „И друго нещо…“ двадесет минути след като е забравил основното.

Въздухът сега беше по-чист, а нощта студена. Звуците се чуваха доста добре. Изгубеният човек, треперейки отчаяно, беше стигнал до едно разклонение, където един страничен път завиваше вляво. Срещу отклонението имаше една табела, към която фигурата внезапно се забърза и я изучи с трескаво любопитство, обръщайки се само когато внезапно мина една кола.

И друга кола.

Първата го удостои с пълно незабелязване, втората мина многозначително. Един Форд Кортина мина и шофьорът му настъпи спирачките.

Навеждайки се с изненада, фигурата притисна чантата към гръдния си кош и се затича към колата, но в последния момент Кортината изсвири с гуми и препусна по пътя си доста игриво.

Човекът бавно стигна до табелата и застана там изгубен и отритнат.

Случи се така, че на следващия ден шофьорът на Кортината отиде в болницата, за да му оперират апендисита, но само вследствие на една забавна размяна хирургът му ампутира крака по погрешка и преди да може да бъде опериран, апендиситът му причини развлекателно сериозен случай на перитонит, и справедливостта беше спазена по свой начин.

Той продължи да се влачи.

Един Сааб спря до него.

Прозорецът му се смъкна и един дружелюбен глас попита: — Идваш ли?

Фигурата се обърна към него, спря и сграбчи дръжката на вратата.

Фигурата, колата и дръжката на вратата и се намираха на една планета, наречена Земя — един свят, цялата статия за който в ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ съдържаше двете думи „Почти безобидна“.

Човекът, който написа тази статия, се казваше Форд Префект, и точно в този момент беше далеч от безобидната планета, седейки в един далеч не безобиден бар и безгрижно си причиняваше неприятности.