Пръстенов свят

Глава трета ТИЛА БРАУН

Тила се смееше неудържимо.

— Не говори несериозни работи — рече Луис Ву. — Не виждам как може да ти се осигурява право на възпроизвеждане заради късмета.

— Нали се възпроизвеждате в името на телепатията?

— Това е друго нещо. Телепатията не е психическа сила. Механизмите за нея, разположени в предната част на част на мозъка, са забележими за всички. Повечето хора просто не знаят как да ги задействат.

— Едно време сте смятали, че телепатията е вид психическа енергия. Сега ми заявяваш, че късметът е нещо различно.

— Късметът си е късмет — ситуацията изглеждаше доста забавна и Тила я възприемаше именно така. Луис обаче бе забелязал онова, което за нея оставаше невидимо — а именно, че кукловодът не се шегува. — Законът за вероятностите е като махало. Не ти ли излезе късметът, излизаш от играта, подобно на динозаврите. А паднат ли заровете така, както на теб ти изнася…

— Някои смятат, че има хора, които могат да повлияят върху кривата на падането на един зар.

— Просто избрах неудачен пример. Истината е, че…

— Истината е, че ние ще приемем този, който бъде определен от Несус — изрева кзинтът. Имаше гръмовит глас, с него можеше да събаря стени, стига то да е необходимо. — Ти си собственик на кораба, Несус. Казвай кой е четвъртият член на екипажа.

— Тук е, сред нас.

— Почакайте малко! — Тила се изправи и сребристата окраска проблесна като истински метал върху тъмносинята й кожа. Косата й се бе превърнала в гора от пламъци, вследствие на течението, предизвикано от климатичната инсталация. — Цялата тази работа е смехотворна. Никъде няма да ходя. Откъде накъде трябва да го правя?

— Намери някой друг, Несус. Сигурно има милиони квалифицирани кандидати. Защо настояваш именно за нея?

— Не са милиони, Луис. Разполагаме само с няколко хиляди имена и с номерата на телефоните и личните пътни кабини на доста от тях. Всеки един може да се похвали с пет поколения прадеди, родени благодарение на печеливши лотарийни билети.

— И?

— Много от тях отпадат, защото те самите не са хора с късмет. Другите просто не можем да ги намерим. Когато ги търсим по телефона, не са си в къщи. Когато им се обадим повторно, връзката е погрешна. Потърсим ли някой член на семейство Брандт, например, започват да звънят телефоните в цяла Южна Америка. Имаше оплаквания и въобще неприятности. Такива ми ти работи.

— Още не си ми казал накъде сте тръгнали — рече Тила.

— Не мога и да ти кажа, Тила. Обаче…

— Какво? Даже и това не искаш да ми кажеш?

— Обаче би могла да разгледаш една холограма, която дадох на Луис Ву. Друга информация засега не мога да ти предоставя.

Луис й даде холограмата, на която се виждаше съчетанието от яркобелия диск и синята ивица. Тя я огледа продължително и внимателно и само Луис Ву забеляза как през това време гневна кръв нахлу на лицето й.

Когато проговори, изплю думите си като мандаринени семки — всичките наведнъж.

— По-смехотворно нещо не бях виждала! Очаквате Луис и аз да се засилим отвъд известното пространство в компанията на кзинт и кукловод, само задето са ни показали на картинка синя панделка и светло петно. Смешна работа!

— В такъв случай, да приема ли, че не искаш да дойдеш с нас?

Момичето сви вежди.

— Искам ясен и недвусмислен отговор. Може би моите агенти скоро ще открият друг кандидат.

— Да — рече Тила Браун. — Да, отказвам.

— Запомни тогава, че съгласно човешките закони трябва да запазиш в тайна нещата, които чу тук. За консултацията ти е изплатен хонорар.

— Че на кого ще разправям? — засмя се малко изкуствено Тила. — И да започна да разправям, кой ще ми повярва? Луис, ти наистина ли приемаш сериозно…

— Да — той вече мислеше за други неща, като например как тактично да я накара да излезе от стаята. — Няма обаче да тръгвам веднага. Празненството все още продължава. Ще ме заместиш ли? Превключи музикалната уредба от четвърта на пета касета. И кажи на всеки, който попита за мен, че след малко ще се появя.

Луис изчака вратата да се затвори зад нея, преди да проговори.

— Вижте какво, направете ми една услуга. Че и на самите вас. Оставете ме да преценя кое човешко същество е подходящо за скок в неизвестността.

— Знаеш, че не разполагаме все още поне с двама кандидати, та да можем да направим избор — каза Несус.

— Има десетки хиляди кандидати.

— Не съвсем. Много от тях не отговарят на условията. Други не могат да бъдат открити. Но може би ще ми обясниш защо това човешко същество е неподходящо, според твоите собствени критерии.

— Много е млада.

— Кандидатът ни трябва непременно да бъде от по-колението на Тила Браун.

— Подбираш хора заради това, че са извадили късмет! Хайде, няма да ти обръщам внимание, няма да седна да споря с теб. Познавам същества, които са още по-смахнати. Неколцина от тях можеш да откриеш и тук, сред гостите… А и сам видя, че тя не е ксенофил.

— Не е и ксенофоб. Не се страхува от нито един от нас.

— Тя няма… няма огън. Не е…

— Не е скитница по призвание — каза Несус. — Щастлива е там, където се намира. Това наистина е недостатък. Не иска нищо. Как обаче щяхме да разберем това, ако не я бяхме попитали?

— Добре, намери си сам кандидати — Луис тръгна към вратата.

Зад него кукловодът пропя.

— Луис! Говорителю! Получих сигнал! Един от агентите ми е открил кандидат!

— Сигурно — отвърна Луис с крива усмивка. Пред него, в средата на хола, Тила Браун се беше вторачила в друг кукловод от Пирсън.

Луис се събуди бавно. Спомни си, че преди лягане бе поставил на главата си приспиващо устройство, настроено за едночасов сън. След като се изключеше, той нямаше как да не се събуди, тъй като неудобството от шлема щеше да го разсъни.

Шлемът не бе на главата му.

С рязко движение седна на леглото.

— Аз го свалих — каза Тила Браун. — Наистина се нуждаеше от сън.

— Ох, божичко, колко е часът?

— Седемнадесет и нещо.

— Лош домакин се оказах. Какво става с празненството?

— Останали са двадесетина души. Не се тревожи, обясних им какво правя. Всичките решиха, че добре съм го намислила.

— Хубаво — Луис стана от леглото. — Благодаря ти. Ще отидем ли при останалите гости?

— Първо бих искала да поговоря с теб.

Той отново седна на леглото. Отпадналостта, предизвикана от съня, вече го напускаше.

— За какво? — попита я.

— Ти наистина ли ще се включиш в това лудешко пътешествие?

— Да.

— Не виждам защо.

— Аз съм на десет пъти повече години от теб — каза Луис Ву — и вече не ми се налага да работя, за да се издържам. Не притежавам търпението, необходимо на учения. По едно време пишех, но това се оказа трудна работа, което съвсем не бях очаквал. Какво ми остава тогава? Да играя.

Тя поклати глава и сякаш пламък освети стените.

— Не ми прилича на игра.

Луис сви рамене.

— Скуката е най-големият враг. Тя вече умори много от приятелите ми, но с мен няма да се справи. Стане ли ми скучно, отивам някъде да си троша главата.

— Не би ли трябвало поне да знаеш в името на какво рискуваш?

— Ще ми се заплати добре.

— Не се нуждаеш от пари.

— Човешкият род се нуждае от това, което имат кукловодите. Виж какво, Тила, разказахме ти всичко за кораба с хиперскоростен двигател. Това е единственият кораб в известното пространство, който надвишава скоростта от светлинна година за три дни. При това се движи почти четиристотин пъти по-бързо!

— Че на кого му е нужно да пътува с такава скорост?

Луис не бе в настроение да изнася лекция по избухването на граничния слой на галактиката.

— Хайде да отидем при гостите!

— Не, почакай.

— Добре.

Ръцете й бяха големи, с дълги и тънки пръсти. Засветиха с отразена светлина, когато ги прокара нервно през горящата си коса.

— Тандж да го вземе, Луис, обърквам всичко. Ти точно сега влюбен ли си в някоя!

Въпросът й го изненада.

— Струва ми се, че не.

— Наистина ли приличам толкова много на Паула Черенкова?

В полумрака на спалнята тя наподобяваше горящия жираф от картината на Дали. Косата й сияеше със собствена светлина, наподобяваща порой от оранжев и жълт пламък, преминаващ в дим. На тази светлина останалата част от Тила приличаше на сянка, докосната от обгарящата светлина на косата. Паметта на Луис обаче нанесе върху тази картина и детайлите: дългите и съвършени крака, конусообразните гърди, изящната красота на малкото лице. За пръв път я бе видял преди четири дни, ръка за ръка с Тедрън Дохъни, вятърничав скитник, направил пътешествие до Земята по случай празненството на Луис.

— Първо реших, че ти си Паула. Тя живее на Ние Го Направихме, където се запознах с Тед Дохъни. Когато ви видях заедно, помислих, че Тед и Паула са пътували с един и същ кораб. Отблизо обаче се забелязват различия. Имаш по-красиви крака, макар нейната походка да бе по-изящна. А и лицето на Паула беше, как да ти го кажа, по-студено. Но е възможно и паметта да ми изневерява.

Зад вратата се чуха избухвания на компютърна музика, диви и чисти и в същото време някак си непълни, тъй като не бяха придружени от светлинните ефекти, които им придаваха цялост. Тила явно не я свърташе на едно място и огнените сенки по стените се движеха заедно с нея.

— Какво си намислила? — попита Луис. — Запомни: кукловодите имат няколко хиляди кандидати. Биха могли да открият четвъртия член на екипажа всеки момент, всяка минута. Когато това стане, веднага ще отпътуваме.

— Много добре — рече Тила.

— И си решила дотогава да останеш с мен, така ли?

Тила кимна утвърдително с огнената си глава.

Кукловодът се обади след два дни.

Луис и Тила тъкмо играеха страшно сериозна партия вълшебен шах на ливадата, когато това стана. Луис бе спечелил от нея офицер и сега съжаляваше за това. У Тила интелектът и интуицията се редуваха и му беше невъзможно да предскаже следващия й ход. А тя като че бе решила да играе на живот и смърт.

Тъкмо беше захапала долната си устна, умувайки върху позицията, когато до тях доплува и кацна сервопултът. Луис погледна екрана и видя там два втренчили се в него еднооки питона.

— Кажи му да дойде — рече с доволен глас. Тила рязко се изправи с движение, лишено от всякаква грация.

— Може би двамата ще трябва да си кажете нещо тайно.

— Възможно е. А ти какво ще правиш?

— Имам книга за дочитане. И не докосвай тази дъска! — закани му се тя с пръст.

На вратата Тила насмалко не се сблъска с кукловода. Приветства го разсеяно с ръка, минавайки покрай него, в резултат на което Несус отскочи на шест фута встрани.

— Извинете ме — изпя мелодично той. — Вие ме изненадахте.

Тя повдигна вежди и излезе.

Кукловодът спря до Луис и сви крака. Едната му глава се фокусира върху събеседника, а другата се завъртя нервно, оглеждайки целия двор под най-различни ъгли.

— Възможно ли е тази жена да ни шпионира?

Луис не скри изненадата си.

— Разбира се. Ти знаеш, че на открито е невъзможно да избегнеш шпиониращ лъч. Нали ти е известно?

— Тук всеки и всичко би могло да ни наблюдава. Луис, дай по-добре да отидем в кабинета ти.

— Няма справедливост на този свят — Луис се чувстваше много удобно на ливадата. — Ще престанеш ли да въртиш главата си, ако обичаш? Държиш са така, сякаш си изплашен до смърт.

— Наистина съм изплашен, макар да знам, че смъртта ми не би имала голямо значение. Колко метеорита падат годишно на Земята?

— Нямам представа.

— Тук сме съвсем близо до един астероиден пояс. Но и това всъщност е без значение, защото досега не успяхме да открием четвърти член на екипажа.

— Лошо, лошо — каза Луис. Поведението на кукловода го озадачаваше. Ако Несус беше човек… Но всъщност нали не беше човек…

— Не си се отказал, надявам се.

— Не съм, но неуспехите ми започнаха да ме потискат. Цели четири дни издирвахме един мъж на име Норман Хейуд КЖММЦВТАД, който щеше да бъде съвършен член на нашия екипаж.

— И?

— Силен е и с чудесно здраве. Възраст — двадесет и три и една трета земни години. Шест поколения, родени с помощта на лотарийни билети. Отгоре на всичко обича да пътува и не го свърта на едно място. Естествено, опитахме се да установим личен контакт с него. Три дни моят агент го преследваше по петите сред цяла верига от пътни кабини. Изоставаше на една пътна кабина разстояние зад него, докато Норман Хейуд караше ски, практикуваше сърфинг, пазаруваше в Ню Йорк и се развличаше на приеми в Скалистите планини и Хималаите. Снощи агентът ми почти успял да го заговори, когато онзи се вмъкнал в пътнически кораб за Джинкс. Корабът излетял, преди той да надвие естествения си страх от вашите разнебитени кораби.

— И на мен са ми се случвали такива работи. Не можахте ли да му изпратите послание по хиперпредавателя?

— Луис, предполага се, че нашето пътуване е секретно.

— Вярно, тъй беше — кимна Луис, наблюдавайки как една от питоновите глави се върти, кръжи и издирва невидими врагове.

— Ще успеем — каза Несус. — Хилядите потенциални членове на екипажа не могат да се укриват вечно. Или пък могат, а, Луис? Та нали в края на краищата даже и не знаят, че ги търсим?

— Все ще откриеш някого. Длъжен си да го направиш.

— Моля се на съдбата да не успея. Луис, как ще го преживея? С какви сили ще се отправя на път в компанията на трима извънземни в експериментален кораб, правен за един пилот? Това би било лудост!

— Несус, какви ги говориш? Нали цялото това пътуване беше замислено от теб?

— Не е замислено от мен! Бе ми наредено от водачите, които сега се намират на двеста светлинни години разстояние от нас.

— Нещо май те е уплашило здравата. Кажи ми какво си успял да откриеш. Да не би да си разбрал целта на това пътуване? Какво се е изменило от деня, когато се осмели да отправиш обида към четирима кзинти в оня ресторант? Хайде, по-спокойно, моля ти се!

Кукловодът бе скрил своите глави и шии между предните си крака и се бе свил на кълбо.

— Хайде! — каза Луис. — Хайде, успокой се! — Погали нежно кукловода по двата врата. Кожата му бе мека и приятна на пипане. — Хайде, покажи си главите. Тук никой няма да ти стори зло. Аз се грижа за сигурността на своите гости.

Откъм корема на кукловода се чу приглушен хленч.

— Значи, не съм бил на себе си! Не съм бил с всичкия си! Наистина ли съм обидил четирима кзинти?

— Успокой се, тук си в безопасност. Така, сега е по-добре — едната плоска глава се бе подала и го гледаше — Нали виждаш, че тук няма от какво да се боиш?

— Значи четирима кзинти? Не трима?

— Извинявай, не съм броил добре. Трима бяха.

— Извини ме, Луис — кукловодът подаде и крайчеца на окото на втората си глава. — Маниакалната ми фаза приключи. Сега съм в депресивния етап на цикъла.

— Не можеш ли да направиш нещо? — Луис се замисли за последиците. Какво щеше да стане, ако в някой съдбовен момент Несус се окажеше не в тази фаза, в която трябва да е?

— Мога само за изчакам фазата да приключи. И да се защищавам, доколкото ми е по силите. И да се опитвам това да не помрачава разсъдъка ми.

— Нещастни ми приятелю! Сигурен ли си, че не си научил нищо ново?

— Това, което знаем, не е ли достатъчно, за да хвърли в ужас всеки нормален разум? — Кукловодът се изправи на крака, но не изглеждаше устойчив. — Защо срещнах Тила Браун? Бях решил, че отдавна си е отишла.

— Помолих я да остане при мен, докато откриеш четвъртия член на екипажа.

— Защо?

Луис сам не можа да си отговори.

Причината едва ли беше свързана с Паула Черенкова. От времето, когато се бе запознал с нея, той се беше изменил много. Достатъчно, за да знае, че не бива да се опитва да вкарва като в калъп личността на една жена в личността на друга.

На празненството бяха присъствали множество момичета, наистина, не така красиви като Тила. Възможно ли беше старият и мъдър Луис Ву все още да бъде привличан само от красотата?

Тези сребристи очи обаче излъчваха нещо повече от красота. Нещо много по-сложно.

— За да блудствам — отвърна Луис Ву. Бе съобразил, че разговаря с извънземен, който нямаше да бъде в състояние да разбере цялата сложност на отношенията между хората. — Хайде да отидем в кабинета ми. Под хълма е и там не падат метеорити.

След като кукловодът излезе, Луис отиде да търси Тила. Откри я в читалнята, застанала пред екрана. Прелистваше кадрите с голяма бързина, твърде голяма даже и за човек с опит в скоростното четене.

— Здрасти — каза тя и се обърна към него. — Как е нашият двуглав приятел?

— Изплашен е до смърт, чак и мен притесни. Досега не бях оказвал психиатрична помощ на кукловод от Пирсън.

Очите на Тила засияха.

— Разкажи ми какво знаеш за половия живот на кукловодите.

— Знам само, че не му е позволено да се размножава и че той мечтае за това. Останах с впечатление, че за да може да го направи, ще му трябва законно разрешение. Не ми е давал никаква друга информация по въпроса. Съжалявам.

— За какво разговаряхте тогава?

Луис махна с ръка.

— За триста години тревоги. Толкова време е прекарал Несус в човешка среда. Вече почти не помни планетата на кукловодите. Останах с чувството, че триста години само е брал страх. — Напрежението, използвано в опита да разбере извънземния, го бе уморило, бе изтощило въображението му. — А ти какво правиш? Какво четеш?

— Чета за избухването на граничния слой.

На екрана се виждаха звезди, скупчени в рояци и гроздове. Бяха толкова много, че не се забелязваше почти нищо черно. На пръв поглед, можеше да се предположи, че това наистина е голямо струпване на звезди, но предположението нямаше да е вярно. Такива изображения не можеха да се видят с помощта на телескоп. Или на обикновен космически кораб.

Показан бе граничният слой на галактиката, намиращ се на разстояние пет хиляди светлинни години. Кръг от звезди, завихрени от космически водовъртеж. Само един-единствен човек бе стигнал дотам преди двеста години с помощта на експериментален кораб, построен от кукловодите. На екрана се виждаха наслоени една върху друга сини, червени и зелени звезди; червените бяха най-големи и най-ярки. В центъра на картината личеше яркобяла ивица с формата на размазана запетая. В средата на запетаята имаше линии и сенки. Сенките в ивицата обаче бяха по-ярки от звездите извън нея.

— Корабът на кукловода ти трябва за тази цел, нали? — попита Тила.

— Да.

— И как се е случило това?

— Звездите са твърде близо една до друга. Средно на половин светлинна година разстояние, и то в граничния слой на галактиката. Толкова близо са, че обменят топлина помежду си. Затова изгарят по-бързо. И стареят по-бързо. Преди десет хиляди години тези от граничния слой са се доближили толкова много, че са започнали да избухват като свръхнови. Отначало е станало с една звезда, изпуснала огромно количество топлина и поток от гама лъчи. Това е разгорещило много съседните. Предполагам, че гама лъчите са предизвикали засилената активност и на други. Тогава поне още две от тях са избухнали. Дотук стават три. Натрупването на топлина е подпалило поне още няколко. Започнала верижна реакция. Вече не е било възможно да бъде прекратена. Цялата тази бяла ивица е образувана от свръхнови звезди. Ако си направиш труда, малко по-нататък на лентата ще видиш и математическите формули.

— Благодаря — той очакваше този отговор. — Предполагам, че всичко това вече е приключило?

— Така е. На снимката виждаш старо изображение, макар светлината още да не е достигнала нашата част от вселената. Предполагам, че верижната реакция е престанала преди около десет хиляди години.

— Тогава, заради какво е цялата дандания?

— Заради радиацията. Заради бързите частици от всякакво естество — масажиращото кресло започна да му действа добре. Намести се удобно върху безформената маса и й позволи да освежи напрегнатите му мускули. — Дай да ти го обясня другояче. Известното пространство е едно малко мехурче от звезди, разположени на разстояние тридесет и три хиляди светлинни години от оста на галактиката. Свръхновите са започнали да се взривяват преди повече от десет хиляди години. Това ще рече, че челната ударна вълна от взрива им ще дойде тук след около двадесет хиляди години. Нали ме разбра?

— Да.

— Така. А подядрената радиация, излъчена от милион свръхнови звезди, се движи непосредствено след челната вълна.

— Ах!

— Това значи, че след двадесет хиляди години ще трябва да евакуираме всички светове, за които си чувала, а сигурно и много други.

— Но дотогава има достатъчно време. Ако започнем скоро, бихме могли лесно да се евакуираме с помощта на корабите си.

— Ти не мислиш, като приказваш. При скорост от светлинна година за три дни, на един наш кораб биха му трябвали шестотин години, за да стигне до Магелановите облаци.

— Могат всяка година да спират, за да се зареждат с въздух и храна…

Луис се засмя.

— Опитай се да убедиш хората в това. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че ще изпитат ужас едва тогава, когато блясъкът от избухването на граничния слой започне да се промъква между газовите облаци. Едва тогава, когато ще им е останал само около век, за да избягат.

— Кукловодите са постъпили разумно — продължи той след кратка пауза. — Изпратили са до граничния слой човек. И с рекламна цел, и за да осигурят финансирането на изследванията си. Той им транслирал оттам снимки като тази, която сега наблюдаваш. Още преди да се върне на Земята, кукловодите вече ги нямало, не е останал никой на нито един от земните светове. Ние няма да постъпим така. Ние ще чакаме и пак ще чакаме, и когато най-сетне решим да се махнем, изведнъж ще ни се наложи да изведем цели трилиони разумни същества вън от галактиката. Тогава ще ни потрябват най-големите и бързи кораби, които можем да построим, и то в огромни количества. Двигателят на кукловодите ни е необходим сега, за да можем да започнем да го усъвършенстваме без губене на време.

— Добре. Идвам с теб.

— Какво? — попита Луис, прекъснат по средата на лекцията си.

— Идвам с теб — повтори Тила Браун.

— Май не си с всичкия си.

— Ти нали си решил да тръгнеш?

Луис стисна зъби. Когато започна да говори, направи го по-спокойно, отколкото беше необходимо.

— Да, аз ще тръгна. Имам обаче причини да го сторя, а ти нямаш. Освен това, имам по-големи шансове от теб, защото съм живял по-дълго.

— Аз пък имам по-голям късмет.

Луис се изсмя пренебрежително.

— И причините ми може да не са чак толкова основателни, колкото твоите, но не са за пренебрегване! — гласът й бе изтънял от гняв.

— Сигурно.

Тила почука с ръка върху екрана. Под нокътя й проблесна снимката на избухваща звезда.

— А това не е ли достатъчно основание?

— Ще се сдобием с двигателя на кукловода независимо дали ще дойдеш или не. Чу какво каза Несус. Като теб има хиляди.

— И аз съм една от тях.

— Добре де, и ти си една от тях.

— Защо си решил да ме опазваш? Да не би да съм те молила за това?

— Извинявай. Не знам защо се опитвах да ти се налагам. В края на краищата, ти си свободен и пълнолетен човек.

— Благодаря. Смятам да се присъединя към вашия екипаж — гласът на Тила бе станал хладен и официален.

По дяволите, та тя наистина беше свободен и пълнолетен човек! Нямаше право да я насилва, нито дори да й дава настойнически съвети. Това щеше да бъде проява на лошо възпитание. Отгоре на всичко, щеше да е и безполезно.

Можеше обаче да се опита да я убеди…

— Все пак, помисли — рече Луис Ву. — Несус полага огромни усилия да запази това пътуване в тайна. Защо го прави? Защо трябва да го крие?

— Това си е негова работа, нали? Може би там, където ще отидем, има нещо, което си заслужава да бъде откраднато.

— И какво от това? Отлитаме на цели двеста светлинни години оттук. Ние сме единствените, които ще се озовем там.

— Може би самият кораб си заслужава да бъде откраднат.

Луис не бе се сетил за това. Каквото и да мислеше за Тила, не беше глупачка.

— Сега пък се опитай да поразсъждаваш за екипажа ни. Двама човеци, кукловод и кзинт. И нито един от нас не е професионален изследовател.

— Виждам какво искаш да направиш, Луис, но няма да успееш. Ще пътувам и не смятам, че можеш да ме разубедиш.

— Замисли се поне за компанията си. Защо се подбира такъв странен екипаж?

— Това е проблем на Несус.

— Според мен, проблемът е наш. Несус получава заповеди направо от водачите… от щаба на кукловодите. Струва ми се, че едва преди няколко часа е разбрал истинския смисъл на тези заповеди. Затова сега е уплашен до смърт. Тези… жреци на оцеляването изглежда играят четири игри едновременно, независимо от това какво ще изследваме.

Разбра, че е събудил любопитството на Тила, и продължи.

— Да вземем Несус. Щом смята, че е достатъчно луд, за да кацне върху един неизвестен свят, означава ли това, че е достатъчно нормален, за да оцелее след кацането? Тези, които го изпращат, би трябвало да знаят. След като достигнат Магелановите облаци, ще изграждат нова търговска империя. Гръбнакът на тяхната търговия се състои именно от такива луди кукловоди.

— Да вземем и нашия космат приятел — допълни Луис. — Щом са го назначили за посланик на чужда планета, би следвало да е един от най-интелигентните и изискани кзинти. Дали обаче ще е достатъчно изискан, за да може да съжителства с нас? Или пък ще ни избие, за да си осигури повечко пространство и си хапне прясно месо? На трето място идваш ти, заедно с предполагаемия ти късмет. На четвърто съм аз, тъй като се знае, че имам вкус към пътешествията. Дали пък не е замислено аз да контролирам експедицията?

— Разбираш ли какво мисля? — Луис неусетно бе започнал да използва ораторската техника, която бе усвоявал на седемдесет години при кандидатстването си за една длъжност в ООН, така и останала незаета от него. Най-чистосърдечно се опитваше да не се държи наставнически с Тила Браун, но искрено желаеше да я убеди. — На кукловодите им е все едно на коя планета ще ни изпратят. Те така или иначе напускат галактиката. Навярно искат да изпитат способността на нашия малък екип да оцелее. Преди да загинем, ще са научили много неща за взаимното ни общуване.

— Според мен, не става дума за планета — каза Тила.

Луис избухна.

— Тандж да го вземе! Какво общо има другото с пътешествието ни?

— Луис, след като в края на краищата ще загиваме, би трябвало поне да знаем за какво. Мисля, че става дума за космически кораб.

— Така ли?

— За голям космически кораб. Пръстеновиден и със събирателно поле, за да може да оползотворява междузвездния водород. Мисля, че е така конструиран, та да използва водорода като гориво. Предполагам, че пръстенът ще бъде завъртян, за да се създаде центробежна сила, и че покривът откъм вътрешната му страна ще бъде остъклен.

— Така — каза Луис, припомняйки си изображението върху холографската снимка, дадена му от кукловода. Досега бе размишлявал твърде малко върху крайния пункт на пътешествието. — Може и да си права. Такъв един кораб ще е голям, примитивен и труден за управление. Каква обаче би могла да бъде целта на водачите?

— Сигурно става дума за спасителен кораб. Расите, обитаващи граничния слой, са разбрали първи за взрива. Може би са го предсказали още преди хиляди години, по времето, когато са видели избухванията само на две или три свръхнови.

— Говориш ми за свръхнови. Май се отклонихме от темата. Казах ти, че ме интересува каква игра играят кукловодите. Аз така или иначе ще пътувам, защото ще ми е забавно. Според теб, кои са причините и ти да го направиш?

— Причината е избухването на граничния слой.

— Алтруизмът е велика работа, но едва ли би могла да се тревожиш за нещо, което ще се случи след десет хиляди години. Посочи ми друга причина.

— Дявол да го вземе! Щом ти можеш да бъдеш герой и аз мога. Освен това, не си прав за Несус. Той не би взел участие в самоубийствена мисия. И защо, според теб, на кукловодите им се иска да научат нещо ново за нас или за кзинтите? Ако рекат да ни подлагат на изпитания, каква ще е ползата от това? Та нали те напускат галактиката! Никога повече няма да имат контакти с нас.

Тила наистина не беше глупава, обаче…

— Не си права. Кукловодите имат основателни причини да се опитат да научат всичко възможно за нас.

С погледа си тя го призова да обоснове това твърдение.

— Ние не знаем почти нищо за тяхната миграция. Знаем само това, че днес всеки здрав и нормален кукловод се стяга за път. Известно ни е също, че ще се придвижват със скорост малко под светлинната. Те се боят от хиперпространството.

След това Луис нанесе удар под кръста.

— Така… Като пътува с тази скорост, флотът на кукловодите би трябвало да достигне малкия Магеланов облак след осемдесет и пет хиляди години. И с кого мислиш очакват да се срещнат там? Очакват да се срещнат с нас, разбира се. Най-малко с хората и с кзинтите. И с кдатлините, и с пиерините, и с делфините. Те знаят, че ние ще избягаме едва в последния момент. Известно им е, че ще направим това с надсветлинна скорост. Когато кукловодите стигнат до облака, ще си имат работа с нас… или с това, което ще ни убие. А след като ни познават, те ще могат да предугадят възможностите на убиеца. Виждаш ли, че имат предостатъчно причини да ни изучават?

— Съгласна съм.

— И все още не се отказваш от пътуването?

Тила кимна утвърдително.

— Защо?

— Ще ти отговоря друг път — решимостта й бе непоколебима и Луис не можеше с нищо да й попречи. Ако беше на по-малко от двадесет години, щеше да се обади на някой от родителите й. Тя обаче вече ги бе навършила и нямаше какво да се направи.

Като пълнолетна, разполагаше със свобода на избора. А също и с правото да очаква добри обноски от страна на Луис Ву. Той пък имаше правото да се опита да я убеди и бе се провалил в това начинание.

Впрочем, Тила не бе длъжна да направи и това, което стори след секунда. Тя внезапно хвана Луис за ръцете и отправи към него молеща усмивка.

— Вземи ме със себе си, Луис. Да знаеш, че нося късмет! Ако Несус не беше направил верен избор, щеше да останеш да спиш сам. Сигурна съм, че това не би ти харесало.

Беше го хванала в капан. Нямаше как да препречи пътя й към кораба на Несус. Можеше да се обърне направо към кукловода.

— Добре — каза той. — Ще му се обадим.

А и наистина не му се искаше да спи сам.