Пръстенов свят

Глава тринадесета ПРИМАМКА ЗА ЗВЕЗДНИ СЕМЕНА

— Ако бяха коленичили, щях да се усетя навреме — заоплаква се Луис. — Позата им ме подведе. А автопилотът през цялото време казваше „строител“ там, където трябваше да използва думата „бог“.

— Бог?

— Обявили са строителите на пръстеновия свят за божества. Трябваше да разбера смисъла на мълчанието им, тандж да го вземе! През цялото време говори само свещеникът. Всичките се държаха като на литургия, а аз през цялото време съм им давал погрешни отговори.

— Религия! Странна работа. Не трябваше обаче да се смееш. Никой не се смее в църква, дори и туристите — каза му съвсем сериозно Тила.

Обедното слънце бе намаляло до размерите на люспа. Пръстеновият свят започна да се оформя над главите им, по-ярък с всяка изминала минута.

— Тогава ми се видя смешно — каза Луис, — а даже и сега ми изглежда забавно. Забравили са, че живеят на пръстен, и го смятат за дъга.

Силен звук проникна през защитната завеса. За миг се превърна в ураган и след това внезапно утихна. Бяха преминали звуковата бариера.

Зад гърба им Зигнамукликлик се смали и изчезна. Градът никога нямаше да си отмъсти на демоните. По всяка вероятност, въобще нямаше да ги види втори път.

— Този свят наистина прилича на дъга — каза Тила.

— Права си. Не трябваше да се смея. Така или иначе, извадихме късмет и оставихме грешките си зад нас.

Важното е във всеки един момент да можем да се качим на велосипедите и да полетим. Тогава нищо не е в състояние да ни заплаши.

— Някои от грешките си не трябва да забравяме — обади се Говорещия с животни.

— Любопитно е, че именно ти го казваш. — Луис почеса носа си. Бе безчувствен като парче дърво. Щеше да зарасне, преди да престане въздействието на обезболяващото средство.

Сети се за нещо.

— Несус?

— Да, Луис?

— Казваш, че те смятат за луд, защото проявяваш смелост. Така ли е?

— Много си тактичен, Луис. Толкова деликатно се изра…

— Говоря сериозно. Ти и всички останали кукловоди излизате от една и съща погрешна презумпция — че кукловодите инстинктивно бягат от опасността. Така ли е?

— Да, Луис.

— Грешка. Кукловодът не бяга от опасността, а се отдалечава от нея. Прави го, за да освободи задното си копито за действие. Това копито е смъртоносно оръжие, Несус.

Наистина, той само с едно движение се бе обърнал и нанесъл удар с единствения си заден крак. При това и двете му глави се бяха извили назад, широко разперени. Както Луис предположи, за да се прицели по-добре в мишената си. Несус бе ритнал туземеца с такава точност, че сърцето му беше изхвръкнало през разбитите кости на гърба.

— Не можех да си позволя да избягам — обясни кукловодът. — Щях да се отдалеча от велосипеда си, което е опасно.

— Ти обаче въобще не размисли — каза Луис. — Действа инстинктивно. Автоматично даваш гръб на врага си, обръщаш се и риташ. Явно, така действа един разумен кукловод. Бие се, а не бяга. Ти изобщо не си луд.

— Грешиш, Луис. Повечето кукловоди бягат.

— Но…

— Мнозинството винаги е нормално, Луис.

Стадно животно! Луис се отказа от повече разсъждения по въпроса. Погледна към зенита, за да не пропусне изчезването на последната люспица слънчева светлина.

Някои от грешките си не трябва да забравяме.

Когато изрече тези думи, кзинтът явно бе имал нещо предвид. Какво ли беше то?

На зенита се въртеше пръстен от черни правоъгълници. Този от тях, който в момента закриваше слънцето, по краищата си имаше бисерно сияние. Синият пръстенов свят образуваше параболична дъга на фона на наситеното със звезди небе.

Приличаше на детска играчка-конструктор, сглобена от дете — твърде малко, за да разбере какво точно създава.

След излитането от Зигнамукликлик известно време пилотира Несус, който после прехвърли малкия въздушен флот на грижите на кзинта. Бяха летели цяла нощ. Над главите им единият край на засенчващата плоскост стана по-светъл и всички разбраха, че зората наближава.

През изминалите часове Луис бе открил начин да си представи нагледно истинските мащаби на пръстеновия свят.

Начинът предполагаше използването на карта на земята с меркаторна проекция, сиреч обикновена правоъгълна карта от тези, дето висят на стената на всяка класна стая, но със съотношение на екватора към меридианите едно към едно. Ако на такава карта се придадеше известна релефност, заставането на екватора щеше да наподобява заставането в центъра на земята.

По ширината на пръстеновия свят можеха да се нанесат четиридесет такива карти. Подобна карта по площ щеше да бъде по-голяма от Земята. Можеше да се впише в топографията на пръстеновия свят и ако се разсееш за миг, никога да не успееш да я откриеш повторно. С този метод бе в състояние да разиграе в ума си още по-хитроумни трикове. Тези уравновесяващи се солени океани, по един от всяка страна на пръстена, взети даже поотделно, надвишаваха по площ всеки един от известните на човека светове. Континентите, в края на краищата, представляваха просто по-големи острови. Ако поставеше Земята в центъра на един от океаните, около нея щеше да остане много свободно пространство.

„Не трябваше да се смея — каза си Луис. — Осъзнаването на размерите на това устройство ми отне много време. Защо тогава очаквах от туземците да бъдат по-схватливи?

Несус го бе разбрал преди него. Още при първата поява на дъгата изпищя и се опита да се скрие.

— Тандж да го вземе… — всичко това нямаше значение. Нали се отдалечаваха от грешките си със скорост от хиляда и двеста мили в час?

Линията, разделяща деня от нощта, се нарича терминатор. Земният терминатор е видим от Луната. Видим е и от орбита. Не може да се забележи обаче от повърхността.

Всички прави линии, разделящи тъмнината от светлината върху арката на пръстеновия свят, бяха терминатори.

Откъм посоката на въртене линията на терминатора се понесе към малката флотилия. Обхващаше цялото пространство от звездите до пристанището. Настъпваше като съдба, преобразила се в нещо видимо, в движеща се стена — прекалено голяма, за да бъде заобиколена.

Пресрещна ги. Небето над тях стана по-светло и засия, когато отдръпващата се засенчваща плоскост оголи частица от слънчевия диск. Луис, оглеждащ ту нощта от лявата си страна, ту деня откъм дясната, видя как сянката на терминатора заотстъпва по безкрайната равнина. Много странна зора, режисирана сякаш специално за туристи като него.

Далеч в посока към звездите, там, където земята се превръщаше в призрак, се извисиха острите контури на планински връх, материализирал се в светлината на новия ден.

«Божи юмрук» — каза си Луис Ву. Сякаш усещаше в устата си вкуса на името. Много подходящо име за планина. Най-удачното име за най-голямата планина на света.

Тялото му изпитваше известни физически неудобства. Ако не успееше скоро да го раздвижи, то щеше да се вцепени и нямаше лесно да помръдне отново. Хранителните блокчета започнаха да придобиват вкуса на обикновени тухли. Носът продължаваше да го наболява. И, на всичко отгоре, липсваше кранче за кафе.

Туристът Луис Ву обаче се забавляваше царски.

Да вземем, например, стра̀ховите рефлекси на кукловода. Никой не бе забелязал, че те са същевременно и бойни рефлекси. Никой, освен Луис Ву.

Или примамката за звездни семена. Звучеше страшно поетично, а се бе оказала обикновен уред, измислен преди хилядолетия. Поне така бе по думите на Несус. И, най-чудното от всичко, доскоро нито един кукловод не се бе сетил да открие това.

Дали на кукловодите бе известно защо корабите на Аутсайдерите преследват звездните семена? Знаеха ли причината и изпитваха ли задоволство от това си знание? Или пък, след научаването на тайната, бяха решили, че тя има твърде странично отношение към основната им грижа — вечния живот?

Несус се бе изключил от интеркома. Вероятно спеше. Луис отправи сигнал така, че кукловодът след събуждането си да забележи светлинка на таблото си и да му се обади. Дали знаеше?

Звездните семена бяха лишени от разум създания, пърхащи из граничния слой на галактиката. Обмяната на веществата им бе породена от слънцето. Храната им се състоеше от разредения водород на междузвездното пространство. Движеха се с помощта на фотонови платна, огромни и с висока отражателна способност, които контролираха така, както парашутист контролира парашута си. Когато настъпеше време да снасят яйца, обикновено пътуваха от оста на галактиката към граничния й слой и след това се завръщаха без яйцето. Излюпилото се звездно пиленце трябваше само да намери пътя си към дома, носейки се с фотоновия вятър в посока към топлия и богат на водород граничен слой.

Тръгнеха ли нанякъде звездните семена, Аутсайдерите ги следваха.

Защо ги следваха? Нелеп въпрос, но и поетичен.

А дали бе чак толкова нелеп? Някъде в средата на първата война на човечеството с кзинтите едно звездно семе бе изменило посоката си на движение. Поради това следящият го кораб на Аутсайдерите премина в близост до Процион. Задържа се там достатъчно дълго, за да успее да продаде на земните заселници от Ние Го Направихме хиперскоростен двигател.

Със същата вероятност корабът на Аутсайдерите би могъл да се окаже при кзинтите, а не при хората.

Нали кукловодите май изучаваха кзинтите тъкмо по това време?

«Тандж да го вземе! Ето какви неща ми идват наум, когато оставя мислите си да се движат сами. Липсва ми дисциплина».

Но нали все пак ги бяха изучавали? Точно така, сам Несус го каза. Обясни, че това било с цел да проверят дали кзинтите не могат да бъдат изтребени по някакъв безопасен начин.

След време войната между хората и кзинтите реши този проблем. Кораб на Аутсайдерите се бе оказал в контролираното от хората пространство и продаде на заселниците от Ние Го Направихме хипердвигател тъкмо когато кзинтска армада бе нахълтала в това пространство откъм другия му край. След като бойните кораби на хората се сдобиха с двигателя, кзинтите престанаха да представляват заплаха както за тях, така и за кукловодите.

«Но те не биха посмели» — каза си Луис. Ужаси се от догадката си.

«А ако Говорещия с животни…» — тази мисъл го ужаси още повече.

«Правили са си опити като с морски свинчета. Използвали са ни най-безсрамно!

— Така е — каза Говорещия с животни.

За миг на Луис му се стори, че сънува. Сетне видя миниатюрния образ на кзинта в горната част на командното табло. Бе оставил интеркома си включен.

— Тандж да го вземе! Ти си подслушвал!

— Не го направих нарочно, Луис. Забравих да изключа интеркома.

— Виждам — той си спомни, макар и твърде късно, че тъкмо когато Несус му описваше с подробности какво представляват примамките за звездни семена, кзинтът, който по тяхно предположение се намираше достатъчно далеч от тях, за да може да ги чуе, се бе ухилил. Спомни си, че ушите на кзинта са така устроени, та да могат да обслужват потребностите на ловуващ хищник. Спомни си също, че предполагаемата усмивка всъщност е рефлекс на оголване на зъбите, за да могат те да влязат в действие.

— Ти спомена, че са ни използвали за селекция — каза Говорещия с животни.

— Просто мислех… — Луис се опита да излезе от положението.

— Кукловодите са насъскали нашите раси една срещу друга, за да ограничат експанзията на кзинтите. Разполагали са с примамка за звездни семена, Луис, и са я използвали, за да насочат кораба на Аутсайдерите във вашето пространство. За да осигурят победата на човечеството. Чиста селекция!

— Слушай, това все пак е доста спекулативна схема на мислене. Ако се успокоиш…

— И двамата, независимо един от друг, следвахме тази схема.

— Да…

— Не бях сигурен дали трябва да поговоря с Несус веднага, или след като приключим мисията си и напуснем пръстеновия свят. Сега обаче ти също си наясно със случилото се и нямам избор.

— Но… — каза Луис и млъкна. Гласът му така или иначе щеше да бъде заглушен от сигнала за тревога, включен от кзинта.

Сигналът бе ужасяващ механичен вой на подзвуково и надзвуково равнище, който отгоре на всичко предизвикваше и болка. Образът на Несус веднага изникна на екрана.

— Какво има? Какво става?

В отговор чу рева на Говорителя.

— Става това, че сте се намесили на страната на врага! Става това, че по същество сте обявили война на Патриаршията!

Тила, която междувременно се бе включила, успя да чуе последната част от тирадата му. Луис срещна погледа й и поклати глава. »Не се меси!“

Главите на кукловода трепнаха като змии от удивление. Гласът му, както винаги, бе безстрастен.

— За какво говориш?

— За първата ни война с човечеството говоря. За примамките на звездни семена говоря. За хипердвигателя на Аутсайдерите говоря.

Триъгълните глави изчезнаха от полезрението на Луис. Той видя как един от сребърните велосипеди бързо напусна групата и съобрази, че това е велосипедът на Несус.

Не се разтревожи. Другите два велосипеда бяха толкова отдалечени, че приличаха на сребърни бръмбари.

Ако разправията бе станала на повърхността, някой щеше сериозно да пострада. Тук обаче, във въздуха, какво толкова можеше да се случи? Изключено беше велосипедът на кукловода да не е по-бърз от този на кзинта. Има си хас Несус да не се бе погрижил за това, при необходимост да може да избяга от него!

Кукловодът обаче не бягаше. Правеше кръгове около велосипеда на кзинта.

— Не искам да те убивам — каза Говорещия с животни. — Ако си решил обаче да ме нападнеш от въздуха, не забравяй, че обсегът на твоя тасп може и да е по-малък от обсега на изкопния ми лъч!

Говорителя нададе рев.

Като чу бойния вик на кзинтите, Луис усети как кръвта му изстива. Мускулите му се вцепениха като при тетанус. Успя да забележи една сребърна точица която бързо се отдалечи от велосипеда на кзинта.

— Няма да те убивам — каза с вече по-спокоен глас Говорещия с животни, — но искам да разбера някои работи. Знам, че твоята раса може да насочва звездните семена.

— Така е — каза Несус. Велосипедът му се отдалечаваше в посока към пристана с невероятна скорост. Луис си даваше сметка, че привидното спокойствие на извънземните бе мнимо. То се дължеше единствено на това, че той самият не можеше да разчита израженията на лицата им, а те пък не бяха в състояние да вложат човешки чувства в гласовете си, макар и да говореха на интерезик.

Несус бягаше с цел да отърве кожата, но кзинтът не бе напуснал мястото си в групата.

— Чакам отговори, Несус.

— Правилно си отгатнал — каза кукловодът. — В търсенето на безопасни методи за изтребление на порочната и кръвожадна кзинтска раса разбрахме, че вашият вид има големи потенциални възможности и бихте могли да ни бъдете полезни. Взехме мерки да насочим еволюцията ви към състояние, при което ще се научите да съжителствате мирно с чужди на вас раси. Въздействахме върху развитието ви по дискретен и бих казал, много ефикасен начин.

— Наистина много ефикасен, Несус. Не ми е приятно да слушам това.

— И на мен — обади се Луис Ву. За него не остана незабелязан фактът, че двамата извънземни продължаваха да разговарят на интерезик. Спокойно можеха да го изключат от разговора, ако преминеха на кзинтски. Бяха предпочели обаче да не оставят двете човешки същества в неведение, тъй като в края на краищата случилото се засягаше и тях.

— Използвали сте ни! — каза той. — По същия начин, по който сте използвали и кзинтите!

— Обаче в наш ущърб — уточни Говорещия с животни.

— Във воините ни с вас имаше и човешки жертви!

— Луис, какво толкова му обясняваш? — включи се в словесната битка и Тила Браун. — Тандж да го вземе, но ако не са били кукловодите, всички досега да сме роби на кзинтите! Кукловодите не позволиха на кзинтите да унищожат цивилизацията!

— И ние имахме цивилизация — каза Говорещия с животни, усмихвайки се.

Несус се бе превърнал в мълчалив призрачен образ. На екрана се виждаше само едноок питон, готов да нанесе удар. Вероятно използваше другия си крайник за пилотиране на велосипеда, доста отдалечил се междувременно.

— Кукловодите са ни използвали! — каза Луис Ву. — Като инструмент за насочване на еволюцията на кзинтите.

— Обаче са го направили за добро! — настоя Тила.

Звукът, издаден от кзинта, бе смесица от рев и ръмжене. След този звук никой вече нямаше да приеме израза на лицето му за усмивка.

— За добро са го сторили! — засия Тила. — Вече сте миролюбива раса. Вече можете да се разбирате с…

— Я да млъкнеш, човешко същество!

— …с равните на вас — завърши тя великодушно. — Не сте нападали друга раса оттогава…

Кзинтът измъкна отнейде изкопният инструмент и го задържа пред интеркома така, че Тила да може да го види. Тя изведнъж утихна.

— Същото е могло да се случи и на нас — каза Луис. — Усети, че другите го слушат внимателно. — Могло е да се случи и на нас, стига кукловодите да бяха решили, че трябва да променят хората заради някакво тяхно качество. Да, Тила, уверен съм в това.

Кукловодът не реагира.

Тила се почувства неловко от промяната в изражението на Луис.

— Какво става? Луис?

— Извинявай, нещо ми дойде наум. Несус, я ми кажи какво знаеш за нашите закони за контрол над раждаемостта.

— Луис, побъркал ли си се?

— Да… — каза Говорещия с животни. — И аз самият щях да се сетя за това.

— Слушам ви — каза кукловодът.

Велосипедът му се бе превърнал в сребърна точица, все още движеща се в посока на пристана. Почти не се виждаше, тъй като се намираше в обсега на една още по-светла точка, разположена пред нея. Във всеки случай, бе се отдалечил на разстояние, по-голямо от всякаква земна дистанция. В интеркома образът на кукловода се виждаше като несмутимо и неразгадаемо глуповато лице, образувано от плосък триъгълен череп и увиснали хватателни устни. Бе невъзможно то да предизвика чувство за опасност у когото и да било.

— По някакъв начин вие сте въздействали и върху земните закони за контрол над раждаемостта.

— Вярно е.

— Защо?

— Защото обичаме хората. Защото имаме доверие на хората. Защото сме извличали изгода от сделките си с хората. Решихме, че ще бъде полезно да им вдъхнем кураж, след като те по всяка вероятност ще стигнат до малкия Магеланов облак преди нас.

— Значи ни обичате. Чудесно. И какво от това?

— Решихме да подобрим расата ви по генетичен път. Какво обаче трябваше да подобряваме? Не ума ви, той е силното ви място. Нито пък чувството ви за самосъхранение или умението да се биете.

— И тогава сте решили да ни направите късметлии — каза Луис и се разсмя с глас.

Тила схвана смисъла на думите му. Очите й станаха кръгли от ужас. Опита се да изрече нещо, но от устата й излезе само писукане.

— Точно така беше — потвърди Несус. — Луис, ако обичаш, престани да се хилиш. Решението ни бе разумно. Вие сте раса с невероятен късмет. Цялата ви история е история на невероятното избягване на гибелта в последния момент. Спасили сте се от вътрешновидова ядрена война, от екологическа смърт на планетата ви. Разминали сте се на косъм от опасността за сблъсък с опасни астероиди, от пулсациите на капризното ви слънце и даже от избухването на граничния слой на Галактиката, което открихте съвсем случайно. Луис, защо продължаваш да се смееш?

Луис наистина продължаваше да се смее, защото продължаваше да гледа Тила. Бе поруменяла от гняв и погледът й създаваше впечатлението, че се опитва да се свре някъде. Не е приятно да осъзнаеш, че си частица от генетичен експеримент.

— Затова и изменихме вашите закони. Оказа се удивително лесно. Изтеглянето ни от известното пространство предизвика борсов крах на планетата ви. Чрез задкулисни действия разорихме няколко от членовете на вашия Съвет по фертилитета. След това подкупихме едни от тях, изнудихме други, заплашвайки ги със затвора за несъстоятелни длъжници. Накрая дадохме гласност на корупцията в съвета и общественото мнение в крайна сметка наложи промяна в законите. Всичко това се оказа отвратително скъпо начинание за нас, което обаче в същото време бе напълно безопасно и доведе до частичен успех. Накрая въведохме лотарията. Решихме, че по този начин ще успеем да създадем порода от човеци с невероятен късмет.

— Чудовище! — изкрещя Тила. — Чудовище!

Говорещия с животни междувременно бе прибрал изкопния инструмент.

— Тила, ти май не се възмути, когато разбра, че кукловодите са манипулирали наследствеността на моята раса? Поискали са да създадат кротки кзинти. За тази цел са ни отглеждали така, както биологът отглежда морски свинчета: избива дефектните и запазва здравите. Ти даже се възгордя и каза, че това престъпление било за благото на расата ви. А сега се оплакваш. Защо?

Тила, хълцайки от гняв, се изключи от интеркома.

— Кротки кзинти — повтори Говорителя. — Решили сте да създадете порода от кротки кзинти, а, Несус? Ако смяташ, че сте успели в това начинание, защо не дойдеш да ми правиш компания?

Кукловодът не отговори. Велосипедът му, намиращ се някъде далеч пред останалите, се бе смалил дотолкова, че вече не се виждаше.

— Не желаеш да се върнеш при нас? Как обаче тогава ще мога да те защитя от опасностите на тази непозната земя? Впрочем, не те виня за това, Несус. Предпазливостта ти е основателна. — Ноктите на Говорещия с животни се бяха подали от пръстите, остри като игли и леко закривени. — Опитът ви да създадете хора с късмет също завърши с провал.

— Не е вярно — каза Несус по интеркома. — Успяхме да създадем хора с късмет. Не можах обаче да се свържа с тях, за да ги поканя да участват в тази злощастна експедиция. Късметът им бе твърде голям, за да им се случи това.

— Така… Значи, решили сте да играете ролята на Господ Бог спрямо двете ни раси. Я по-добре не прави опити да се връщаш при нас.

— Ще поддържам връзка по интеркома.

Образът на Говорителя изчезна.

— Луис, Говорителя току-що ме изключи от интеркома — каза Несус. — Ако има нещо да му казвам, ще трябва да го предам чрез теб.

— Добре — каза Луис. И също го изключи.

По-късно през деня пресякоха море с размерите на Средиземното. Луис се снижи, за да го огледа, и откри, че другите велосипеди го следват. Значи, флотилията все още бе под неговия контрол, макар никой да не искаше да разговаря.

Цялата крайбрежна линия представляваше самотен град. В развалини. Ако се изключеше наличието на пристанища, не се отличаваше от Зигнамукликлик.

Луис не кацна, тъй като реши, че няма какво ново да научи.

Сетне теренът започна да става все по-висок и след малко Луис усети пукот в ушите от разликата в налягането. Зелените площи се превърнаха последователно в изсъхнала кафява пустош, във високопланинска тундра, в оголени зъбери и накрая…

В протежение на дълга близо хиляда мили планинска верига ветровете бяха отнесли растителността, почвата и скалите. Виждаше се само скелетът от основата на пръстена. Полупрозрачен, сив, отвратителен.

Всичко това бе занемарено. Едва ли някой от строителите на пръстеновия свят щеше да позволи такова нещо. Луис реши, че цивилизацията на този свят е умирала дълго. Смъртта навярно бе започнала с оголването на повърхностния почвен свой на най-рядко посещаваните места.

Далеч пред малката флотилия, в посоката, в която се бе отдалечил Несус, се виждаше огромно сияещо петно. На пръв поглед, изглеждаше, че се намира на тридесет или петдесет хиляди мили от тях. Голямо сияещо петно с размерите на Австралия.

Дали и това сияние не бе причинено от оголване на основата? Дали и тук бе имало някога плодородна почва, изсъхнала и разнесена от ветровете, след като реките бяха престанали да текат? Дали сгромолясването на Зигнамукликлик и отказът на енергийната система не бяха само началото на финалния етап от гибелта?

Колко време бе продължило това? Десет хиляди години?

Или повече?

— Тандж да го вземе! Ще ми се да си поговоря с някого. Тази работа може и да е важна.

Времето тече по различен начин, когато слънцето е непрестанно над главата ти. Сутринта и следобедът тук бяха еднакви. Решенията изглеждаха взети за вечни времена. Реалността не изглеждаше реална. Луис уподоби това свое усещане на пътуването с пътни кабини.

Точно така. Те използваха пътни кабини. Едната се намираше в „Лъжецът“, а другата — на граничната стена. Усещането, че се движат в строй над плоска сива повърхност, бе само илюзия.

Времето сякаш бе замръзнало, докато летяха в посока към пристана.

Откога не бяха разговаряли помежду си? Изминаха часове, откакто Луис се бе опитал да се свърже с Тила. Малко след това бе подал сигнал на Говорещия с животни. Светлинките, проблеснали на таблата им, явно бяха пренебрегнати. Също както Луис бе пренебрегнал светлинката на собственото си табло.

— Достатъчно — каза Луис и включи интеркома. Обля го вълна от оркестрова музика, преди кукловодът да го забележи. Сетне…

— Трябва да вземем мерки експедицията да се събере отново без кръвопролития — каза Несус. — Какво ще предложиш, Луис?

— Имам идеи. Само че не е учтиво да започваш един разговор по средата.

— Да, Луис. Извинявам се. Благодаря ти, че отговори на обаждането ми. Как се чувстваш?

— Самотен и раздразнен, и това е по твоя вина. Сега никой не иска да разговаря с мен.

— Мога ли да помогна с нещо?

— Може би. Ти имаше ли някакво участие в промяната на законите за фертилитета?

— Бях ръководител на проекта.

— Това е лош отговор. Дано да не се окажеш и първата жертва на контрола над раждаемостта. Тила не иска да разговаря повече с мен.

— Не трябва да й се присмиваш.

— Знаеш ли какво ме плаши най-много в цялата работа? Не е твоята арогантност. Плаши ме най-много това, че си способен да вземаш решения от такава величина, а после да извършиш нещо съвсем глупаво, например…

— Тила Браун може ли да ни чуе?

— Не може, разбира се. Тандж да го вземе, Несус, ти даваш ли си сметка какво си й сторил?

— След като си знаел, че това така силно ще нарани самочувствието й, защо въобще започна този разговор?

Луис изстена. Бе решил една трудна задача и веднага бе обявил решението й. Не му дойде наум, че не трябва да го прави.

— Помисли ли как да съберем повторно експедицията? — попита Несус.

— Да — каза Луис и изключи интеркома.

Беше справедливо и кукловодът да се поизпоти малко.

Повърхността под тях отново се измени и позеленя.

Пресякоха още едно море и голямо триъгълно речно устие. Коритото на реката обаче бе пресъхнало, както и делтата й. Навярно причина бяха измененията на въздушните течения.

При снижаването Луис разбра, че всички привидно случайно криволичещи канали, които образуваха делтата, са изкуствени. Творците на пръстеновия свят явно бяха решили да не оставят реката сама да дълбае собствените си канали. И бяха прави. Трябваше да се разчита на умението на конструкторите.

Пресъхналите канали обаче изглеждаха грозни. Луис присви неодобрително устни и продължи полета.