ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА


Ашлин мина бързо през душа, чудейки се какво ли има да прави Мадокс. Водата беше гореща и успокояваща, и отми следите от нощта. Успя да заличи физическата умора, но не и страшния спомен за това, как държи в ръцете си тялото на любимия мъж. Умората, почти изнемощяващото чувство на отчаяние и яростта от това, което беше причинено на мъжа, когото беше започнала да обича.

Мъжът, който може би започваше да обича нея.

Чувствата може би ги бяха връхлетели прекалено бързо, но това сякаш беше правилно. Тя толкова силно искаше да бъде с Мадокс. Толкова силно искаше да го държи и да го докосва, да дава и да получава удоволствие. Да се наслаждава на това ново усещане за лекота. Той вече не я смяташе за Стръв и настояваше тя да остане с него. Сега и завинаги. Тя се усмихна щастлива.

„Как да разваля смъртното му проклятие?“

Тази мисъл превзе съзнанието ù, изтривайки всяка друга. Усмивката ù угасна. Със сигурност имаше нещо, което тя можеше да направи, за да го спаси от цяла вечност умиране, последвано от съживяване и от знанието, че скоро ще умре отново. Никой не заслужаваше да бъде измъчван така.

Ашлин облегна чело на белите плочки. Със сигурност някъде по света, по някое време, някой човек беше говорил за боговете и как да се развалят глупавите им нечестни проклятия. Тя вероятно беше чула нещо през годините, но дори да беше така, тази информация се беше смесила с всички останали.

Сега поне знаеше за какво да слуша.

Тя беше сигурна, че Мадокс нямаше да се съгласи тя да напуска крепостта, за да търси тази информация, така че трябваше да излиза, без да му казва. Освен това тя не можеше да чува гласовете, когато той беше наоколо.

„Преди теб животът ми беше пуст – беше казал той. – Аз съществувах, но не живеех истински. Сега живея дори в смъртта си.“ Той беше свиреп защитник и би сметнал собственото си страдание за малка цена, за да държи Ашлин в безопасност. Тя вече знаеше това.

Щеше да излиза през нощта, когато не можеше да направи нищо, за да я спре, и щеше да се промъква обратно на сутринта.

„Не мисли за това сега! Ще има достатъчно време за шпионски игри по-късно.“ След малко щеше да се люби с мъж. С Мадокс. Големите му силни длани щяха да галят цялото ù тяло. Устните му щяха да я вкусват. Пенисът му щеше да я изпълва дълбоко.

Тя потрепери. „Първо искаше отчаяно да си тръгнеш, сега искаш отчаяно да останеш.“ По някакъв начин щеше да се свърже с Макинтош и да му каже, че е добре. Не сега обаче. После. След като изпиташе най-интимния акт и разбереше какво е да се слее с някого.

Егоистично от нейна страна, да. Но тя не можеше да се спре по никакъв начин.

Този път Мадокс несъмнено щеше да довърши това, което бяха започнали. Нажеженият до бяло поглед, който ù беше хвърлил, преди да излезе от стаята, само беше затвърдил това предположение.

Тя вече нямаше да се тревожи, че след това ще я изостави, както се беше случвало с толкова много мъже и толкова много жени през вековете. Мадокс беше емоционален и страстен, и различен. Нямаше нужда да я лъже или да дава фалшиви обещания, за да получи каквото искаше. Трябваше само да го вземе.

Но беше избрал да не го прави. Искаше тя да му се отдаде доброволно.

Топлата вода скоро изстина. Ашлин завъртя кранчетата и спря струята. Кап-кап. Време е, помисли тя и моментално усети между краката си влага. Зърната ù бяха твърди като камък.

Капки вода се плъзнаха по кожата ù и тя потръпна. Представи си как Мадокс ги облизва, потрепери отново и едва не изстена. Грабна една кърпа и се избърса, колкото можа, преди да увие пухкавата материя под мишниците си, покривайки се от гърдите до коленете. Излезе нетърпелива от банята, загърната в облак пара.

Мадокс не беше в стаята.

Ашлин се намръщи. В този момент пръстите на краката ù забърсаха нещо меко и тя погледна надолу. Виолетови копринени шалове оформяха извита пътека от неговата стая до съседната. Когато застана на вратата, тя зяпна изненадана и възхитена.

Беше влизала тук и преди, когато пропълзя през балкона и през прозореца, но стаята не беше изглеждала така. Тогава всичко беше покрито с прах. Дори чаршафите. Сега това беше стая, създадена за удоволствие. Свещници грееха от стените и златната светлина трептеше над легло, застлано с черна коприна. Мадокс беше почистил. За нея. Сърцето ù се изду в гърдите, туптейки диво.

Къде беше той?

Вратата на балкона беше отворена и свежият студен въздух нахлуваше вътре. Тя приближи. Сгорещената ù кръв я правеше безразлична към студа. Мадокс стискаше парапета на балкона с гръб към нея, а тъмната му коса (мокра, забеляза тя) беше в безпорядък. Раменете му бяха широки, загорели от слънцето и голи.

Никога не беше виждала гърба му.

Там имаше татуирана огромна пеперуда, която се простираше от върха на раменете му до под колана на панталоните му. Беше червена, почти неонова, и изглеждаше ядосана. Зла. Сякаш можеше да скочи от гърба му и да я среже на две. Странно, помисли тя. Пеперудите бяха толкова нежни същества. Ашлин никога не би могла да помисли, че някоя може да изглежда толкова заплашително. Или че мъж, толкова… мъжествен, колкото беше Мадокс, би имал такава рисунка, татуирана върху тялото си.

– Мадокс! – прошепна тя почти без дъх.

Той се извърна бързо, сякаш тя беше изкрещяла. Чувствените му устни бяха намръщени. В този миг той не беше любовникът, който я беше оставил да се изкъпе и да се подготви за часове удоволствие. Беше воинът, който се беше опитал да я остави сама в крепостта.

– Всичко наред ли е?

– На онзи балкон има одеяло – той посочи в дясно, но не премести присвития си поглед от лицето ù. – Знаеш ли нещо за него?

Освен в нощта в гората, той рядко я беше гледал гневно. Обикновено този гняв беше насочен към някой друг. Беше малко объркващо тези виолетови очи, които сега бяха обрамчени в същото неоново червено като татуировката му, да са насочени към нея като обвиняващ пръст.

Добрата новина беше, че въпреки че беше ядосан, странната скелетна маска не беше закрила чертите му.

Добила увереност от това, Ашлин вдигна брадичка и пристъпи към него.

– Да. Знам нещо за одеялото.

– Ако беше някоя друга – каза той сковано, – щях да помисля, че си го вързала за парапета, за да могат Ловците да се покатерят вътре в крепостта.

– Но ти не мислиш така за мен? – Ако въпросът имаше зъби, щеше да го захапе. Здраво.

– Не – каза той и тя се отпусна. Леко. – Кажи ми – продължи той – за какво го използва?

Време за признания.

– Казах ти, че Торин ме скри, нали? Той ме заключи горе, за да не могат другите ти приятели да ме намерят. Не разбирам напълно защо го направи, затова не питай! Пос­ле чух виковете ти и направих необходимото, за да стигна до теб.

Той пристъпи заплашително към нея, но после спря, сякаш се страхуваше да я приближи твърде.

– Могла си да паднеш и да се убиеш – каза той тихо.

– Но не паднах.

– Висяла си във въздуха, Ашлин.

„Не отстъпвай!“ Не и в този решаващ момент. Току-що бяха установили, че се харесват и че и двамата искат да направят следващата стъпка в отношенията си. Това, което станеше тук и сега, щеше да определи основата за бъдещите им спорове. А спорове щеше да има. Той беше твърде упорит, а тя твърде решителна.

– Да – съгласи се тя. – Висях.

– Повече никога, никога, не го прави! – той съкрати оставащото между тях разстояние и се наведе, като по този начин я лиши от лично пространство. – Разбра ли?

Сърцето ù премина към свръхзвукова скорост.

– Кажи на приятелите си да не ме заключват и тогава ще се закълна!

Очите му се разшириха от недоверие. Дали не очакваше да се разплаче за извинение?

– Ще ги убия – изръмжа той, изненадвайки я. – Ти можеше да умреш там.

Докато я обикаляше, тя видя смърт в очите му. О, не, не, не. Нямаше да я напусне. Нямаше да се бие с приятелите си. Не сега. Ашлин се пресегна без колебание и без страх, и обви с ръка широкия му бицепс. Той изръмжа и се извъртя към нея.

– Този ден няма да бъде съсипан с още болка – каза му тя.

– Ашлин!

– Мадокс!

Той можеше да я избута. Можеше да я отблъсне, да я прокълне. Да я удари. Вместо това емоциите го завладяха.

– Ти можеше да умреш там. – С ниско животинско ръмжене той притисна устните си към нейните. Езикът му нахлу свирепо в устата ù.

„Най-после! Благодаря ти, Боже, най-после!“ Тя усети смесица от ярост, страст и топлина, и това беше най-умопомрачителният вкус, който беше познала. Опияняващ. Кръвта ù моментално кипна.

– Не искам… да те… нараня – изръмжа той между целувките.

– Не можеш.

– Мога да те нараня…

– Няма.

Главата му се изви настрани, докато той я целуваше все по-страстно, така подсилваше плътските ù желания, с които беше живяла толкова време. Тя обожаваше това усещане. Мадокс беше страст – пълна, отнемаща дъха страст и свирепо раздаваше и вземаше от нея. По начин, по който Ашлин желаеше, със сила, от която Ашлин се нуждаеше.

– Ще ти дам това, за което копнееш и кълна се в боговете, няма да те нараня – каза той.

– Искам теб и всичко, което имаш да дадеш. Всичко.

Той стисна задника ù и я дръпна към себе си, изкарвайки въздуха от дробовете ù. Останала без дъх, тя обви крака около кръста му. Той я подпря на стената. Студеният камък се заби в гърба ù, но не ù пукаше.

Необуздаността никога не беше присъствала в живота ù. У дома, на работа, у дома, на работа. Така изглеждаше ежедневието на Ашлин. Беше казала на Мадокс, че се е радвала на самотата си, но имаше моменти, в които беше жадувала за докосване. Каквото и да е.

Това беше повече, отколкото някога беше мечтала.

Възбуденият му член му се настани между отворените ù бедра. Той все още не беше проникнал в нея, но беше твърд и горещ и тя усещаше през панталоните му и през кърпата как той докосва точно мястото, което тя искаше да бъде докосвано най-силно. От Ашлин се изтръгна стон. Тя сграбчи Мадокс и ноктите ù се забиха в гърба му. Тя усети как твърдите му зърна се притискат към кожата ù.

– Хубаво е – каза той и обви с длан едната ù гърда. Докосването му не беше нежно, но не беше и грубо. То предлагаше съвършен баланс между удоволствие и болка. Той потрепери, сякаш едва успяваше да удържи последната нишка контрол върху себе си.

– Да! – „Да!“ Коремът ù потръпна, пращайки стрели от блажена, стопяваща жега през цялото ù тяло. Тя се изви напред, назад, напред, отново и отново, триейки се в неговия пенис. Никога не беше чувствала такава влага между краката си. Никога не беше изгаряла от такава болезнена нужда. Никога не беше искала да се удави, да умре, да живее и да лети в един и същи момент, но сега искаше.

– Искаш ли го… както в книгите, които четеш? – той захапа брадичката ù, после врата ù.

– Казах ти. Искам теб. Само теб. – Местата, на които Мадокс я хапеше, боляха, но той нежно прокара език върху всяко, докато не я успокои и не разпали още повече желанието ù. Той пъхна ръка под кърпата и започна да щипе зърната ù. Пръстите му бяха малко по-груби от зъбите. В гърдите му се чу тътен – звукът на първичен копнеж, който отразяваше нейния собствен.

– Кърпата… долу! – Той не изчака отговора ù, а я дръпна от нея и я хвърли през рамото си.

Леденият въздух целуна кожата ù. Вместо да обвие ръце около нея и да я стопли, той се дръпна назад ù я огледа. Просто я гледаше от горе до долу бавно, продължително и с наслада. Този негов поглед беше по-горещ от докосване и сякаш спираше студа.

Когато се взираше в нея по този начин, тя се чувстваше като богиня. Като сирена. Като кралица.

– Красива – каза той. – Толкова красива! – Ръцете му последваха същия път, който бяха изминали очите му. Докосна цялото ù тяло, без да остави неизследвано място.

– Твоя.

– Моя. – Той облиза и засмука врата ù, оставяйки гореща следа. – Ти си най-съвършеното нещо, което някога съм виждал. – Той отново обви с шепи гърдите ù. – Съвършени розови зърна, създадени за моята уста.

– Вкуси ги!

Той засмука едното зърно, а горещият му език се стрелкаше напред и назад. После съсредоточи вниманието си върху другото, след което я върна в центъра на стаята и се отпусна на колене.

Очите ù се затвориха и тя се предаде на насладата. Когато този мъж падаше на колене, се случваха невероятни неща. Деморализираще неща. Едната му ръка я прегърна през кръста и я придърпа по-близо. И докато продължаваше да я целува, той погали бедрата ù със свободната си ръка.

„Докосни ме там… точно там… О!“ Пръстите му докосваха клитора ù, а след това се дръпваха, преди да са го изследвали напълно. Това я разочарова. Той я държеше, а зъбите му леко хапеха плътта ù.

– Искам повече – каза му тя.

– Скоро.

– Мадокс! – каза тя отчаяна. Ако само пъхнеше пръст в нея, тя щеше да свърши. И въпреки че тя много искаше да свърши, желанието да го изследва така, както той нея, беше по-силно.

– Аз също… искам… да те докосвам. – Тя дишаше тежко и едва успяваше да произнесе думите.

Той беше на крака, преди тя да успее да мигне и се взираше надолу към нея с пламнали очи, смесица от червено, черно и виолетово. Без да каже и дума, той я вдигна и я хвърли върху леглото. Студената коприна се плъзна по сгорещената ù кожа. След миг беше върху нея и я притискаше с тялото си. Тежестта му беше изненадващо възбуждаща, а усещането беше по-чувствено, отколкото беше очаквала.

Златната светлина го къпеше и създаваше ореол. Точно тогава той наистина беше ангел. Неин ангел. Неин спасител и любовник.

– Свали си панталоните! – нареди тя. Голите му гърди я изгаряха възхитително и тя нямаше търпение да усети голите му крака… и твърдият му издут пенис без нищо, което да ги дели.

Той не се подчини. Треперейки, тя протегна ръка към колана му, за да избута панталоните.

Той поклати глава и я спря.

– Сваля ли ги, ще проникна в теб – гласът му беше нисък и дрезгав.

– Добре. Искам да проникнеш в мен.

– Не съм свършил с вкусването. – Той я отпусна малко и прокара пръст по корема ù.

О, Боже!

– Да, вкуси още! Искам… нуждая се… от всичко. – Щом нямаше да ù позволи да свали панталоните, Ашлин щеше да мине покрай тях. Тя пъхна ръка отдолу и го сграбчи.

Мадокс изсъска. Очите му се затвориха за кратко.

– Ашлин!

Членът му беше толкова голям, че тя не можеше да затвори пръстите си около него. Дебел, твърд и възхитителен. Когато плъзна ръка по него нагоре и надолу, нагоре и надолу така, както той правеше под душа (о, толкова е хубаво, не спирай!), той най-после, най-после пъхна пръст в нея. Тя ахна от силното усещане.

Той спря.

– Добре ли е?

– Да – каза тя и изстена.

Той се раздвижи отново и размърда пръста си навътре и навън. Първоначално бавно, а после по-бързо… и по-бързо… тя се изви към него, опитвайки се да стегне мускулите си и да го задържи дълбоко.

– Още?

– Още! – прошепна тя.

Втори пръст влезе вътре, разтягайки я. Коленете ù стиснаха бедрата му, предавайки се на всяка негова прищявка. Погледът ù срещна неговия. Пот лъщеше по лицето му, излъчваше напрежение.

– Гореща – каза той. – Влажна.

– Голям – каза тя и го стисна. – Твърд.

– Целият твой.

– Мой – съгласи се тя. „Искам го завинаги. Сега и завинаги.“ – Още!

Той заби трети пръст в нея и тя усети леко парене. Хареса ù, харесваше ù чудото да бъде изпълнена от него.

– Моя – каза той. Членът му се надигна в ръката ù. – Готова ли си, прекрасна?

– Да. О, да. – Толкова готова – повече от готова. Никога не беше искала нещо толкова силно. С радост би дала живота си, за да опита това. – Да. Моля те!

Тя прокара ръце по гърба му и впи ноктите си в кожата му. В този момент той най-сетне събу панталоните си и ги изрита. Под тях нямаше бельо. Най-после беше напълно и благословено гол.

– Погледни ме!

Тя го погледна. Погледите им се сплетоха като телата им.

Твърдият връх на пениса му се притисна към нея, но не влезе напълно. Тя изви бедрата си, подканвайки го. Той не навлезе по-дълбоко. Въпреки твърдението му, че ще бъде вътре в нея в мига, щом дрехите му паднат, той устоя.

– Трябва ми момент… за да задържа духа… под контрол – каза той. – Не иска да се махне. Не иска да си тръгне. Но поривите…

– Ммм, пориви. Да.

– Не. Те са мрачни. Яростни. Сурови.

– Не ме е страх. – Не, тя беше възбудена, искаше да приеме и него, и духа. Той беше част от Мадокс и тя смяташе да обича и двамата.

– Трябва да те е страх. – Потта, която беше избила на слепоочията му, се стече по бузата ù. Леденият вятър изобщо не го охлаждаше. – Не съм го правил по този начин от хиляди години. Не съм гледал жена, докато…

Той не довърши, но тя можеше да предположи какво не беше в състояние да каже той. Не беше гледал жена, докато е правил секс с нея. Ашлин отново срещна погледа му и в очите ù светеше ярко цялата любов, която изпитваше към Мадокс. Не се опита да я скрие, не можеше.

– Не искам да чакам повече.

– Трябва.

Тя придърпа коленете си, опитвайки се да го притисне напред, но той стисна с ръка таблата на леглото, отказвайки да помръдне. Тя не искаше той да се страхува, че ще я нарани.

– Чукай! Хапи!

– Не. Не и с теб.

– Чукай ме! Хапи ме! Няма да се прекърша.

– Няма да те нараня. – Той поклати глава, отказвайки да я погледне. – Няма да те нараня. Обещах.

„Накарай го да изгуби контрол! Докажи му, че не може да те нарани, независимо какво прави!“ Да, помисли си тя и положи длан на брадичката му, принуждавайки го да я погледне. Ако този път се сдържеше, щеше да се страхува от нещата, които искаше да прави с нея и накрая изобщо щеше да престане да я докосва. Щеше да я остави.

– Дай ми всичко, което имаш! Само го направи сега! – каза му тя със стон и отново се опита да го плъзне в себе си. – Толкова съм възбудена, че вече ме боли.

Тежкото му дишане изпълни ушите ù.

– Само още няколко минути. Само ще те подържа, после трябва да се махна.

Не, не ставаше.

Тя прокара пръсти по гърба му, наслаждавайки се на усещането за кадифе, излято върху наелектризираща стомана. Татуировката му беше изглеждала толкова истинска, че Ашлин очакваше да е изпъкнала, но не беше. Беше гладка и толкова топла, колкото останалата част от него.

– Ако ти не ме обладаеш – тя се опита да изглежда невинна, докато масажираше задника му и мускулите се свиха при допира, – ще те обладая аз.

Без друго предупреждение, тя стисна по-силно, дръпна и в същия момент се изви нагоре.

Ръката на Мадокс се сгъна и той падна върху Ашлин. От устните ù се изтръгна вик – едновременно болезнен и блажен.

Мадокс изгуби всякакъв контрол.

Той изрева ниско и дълго, отдръпна се назад, след което влезе докрай, а после започна да повтаря движението отново и отново. Тя се задъха, усещайки го толкова дълбоко, че никога повече нямаше да може да мисли за себе си просто като Ашлин. Тя беше жената на Мадокс.

Той захапа врата ù и тя потрепери. Плъзгаше се назад и забиваше напред. Цялото легло се тресеше, металните крака чегъртаха по пода. Мадокс прокара ръце под коленете ù и разтвори краката ù, за да проникне още по-дълбоко.

– Съжалявам – прошепна той. – Съжалявам!

– Недей! Да, да! – извика тя.

Темпото му се усили и тласъците му станаха по-силни.

– Ашлин! – извика той задъхано. – Ашлин!

Тя пламтеше. Изгаряше отвътре. Пулсът ù туптеше в ритъма на тласъците му. Главата ù се мяташе, а в ума ù нямаше нищо друго, освен удоволствие.

Той стисна зърната ù и от това тя се разгорещи още повече.

Одраска със зъби врата ù и това я направи още по-влажна.

Стисна бедрата ù и това засили желанието ù.

– Съжалявам – каза той отново. – Толкова съжалявам. Исках да бъде нежно.

– Харесва ми, когато си груб. Искам да бъдеш груб. – Нежността можеше да дойде по-късно, когато желанието ù бъде задоволено, и след като той осъзнаеше, че тя може да поеме всичко, и да бъде щастлива с това, което той можеше да ù даде. – Близо. Толкова близо – почти там. Просто се нуждаеше…

Той сплете пръсти в косата ù и дръпна лицето ù към неговото. Езикът му намери устата ù. Вкусът му я зашемети като наркотик. В този миг тя изригна. Избухна. И пламъците на екстаза я погълнаха.

Цялото ù тяло затрепера и тя заплака. От устните ù се изтръгна вик. Бяла светлина помете ума ù, а после отстъпи място на непрогледен мрак. Тя умираше бавно, умираше бързо. Просто… умираше. И отлиташе в рая.

– Ашлин – извика Мадокс, когато и той изригна. Той запулсира и топлото му семе бликна вътре в нея. Дълбоко. Много дълбоко. Мускулите му се стегнаха. – Моя. – Той отново захапа врата ù, сякаш не можеше да се спре.

Този път пусна кръв.

Трябваше да боли и болеше – толкова хубаво, толкова хубаво, – но я накара да свърши отново. Тя потрепери и се изви към него, крещейки от неудържимо блаженство. Никога не беше мислила, че удоволствие и болка може да се смесят толкова могъщо. Никога не беше мислила, че едното може да ускори другото. Но вече знаеше. И беше доволна.

Той се срина върху нея, отново дишайки тежко.

– Съжалявам. Толкова съжалявам. Не исках…

– Не се тревожи! Радвам се. – Задоволството бучеше в нея, когато усети тежестта му. Задоволство и абсолютно щастие. – Искам винаги да е така.

Той се превъртя по гръб, обръщайки я със себе си. Тя буквално се разля върху гърдите му сякаш нямаше кости. Мадокс обви ръце около нея и поглади гърба ù.

– Щеше да ти хареса повече, ако беше нежно. Особено първия път.

Тя бавно се усмихна.

– Съмнявам се, но съм готова да ме убедиш.

В очите му проблесна удивление секунда преди да я нагласи върху себе си.

– Удоволствието ще бъде мое.

Загрузка...