Пробудена любов

44.

„Някои дни като че ли продължават цяла вечност — помисли си Фюри много по-късно. — Не свършват дори когато слънцето залезе.“

Щорите се вдигнаха за през нощта, той се настани на дивана и погледна към Зейдист, който стоеше в другия край на кабинета на Рот. Както и той, всички братя стояха безмълвни.

Зи току-що беше пуснал поредната бомба в епицентъра на взрива. Първо Тор, Уелси и младата жена. А сега и това.

— Боже, Зи… — Рот потри очи и поклати глава. — Не можа ли да ни го кажеш по-рано?

— Имаше други неща, с които трябваше да се занимаваме. Освен това ще се срещна с убиеца сам, независимо какво ще кажете. Наистина не подлежи на обсъждане.

— Зи, братко… Не мога да ти позволя това.

Фюри се стегна, за да понесе реакцията на близнака си. Същото направиха и останалите в стаята. Бяха изтощени, но доколкото познаваха Зи, той вероятно имаше достатъчно енергия да скочи до Луната.

Но той просто сви рамене.

— Лесърът иска мен и аз трябва да се погрижа за него. Заради Бела. И заради Тор. Освен това какво ще стане със заложницата? Няма как да не отида, а не може да става и дума да получа подкрепление.

— Братко, тръгваш направо към гроба.

— Ще причиня страшно много щети, преди да ме пратят на онзи свят.

Рот скръсти ръце на гърдите си.

— Не, Зи, не мога да ти позволя да отидеш.

— Тогава ще убият онази жена.

— Сигурно има и друг начин да разрешим проблема. Просто трябва да го измислим.

Настъпи кратка пауза — колкото един удар на сърцето. После Зи каза:

— Искам всички да излезете, за да мога да разговарям с Рот. Освен теб, Фюри. Ти остани.

Бъч, Вишъс и Рейдж се спогледаха, след това обърнаха очи към краля. Той кимна и те излязоха.

Зейдист затвори вратата след тях и опря гръб в нея.

— Не можеш да ме спреш. Длъжен съм да отмъстя за моята шелан. И за тази на брат ми. Не можеш да ми попречиш. Това е мое право като воин.

Рот изруга.

— Ти не се бракосъчета с нея.

— Нямам нужда от церемония, за да знам, че тя е моята шелан.

— Зи…

— А какво ще кажеш за Тор? Да не би сега да кажеш, че не е мой брат? Ти беше тук в нощта, когато станах член на Братството на черния кинжал. И знаеш, че сега Тор е плът от моята плът. И имам право да отмъстя за него.

Рот се облегна назад и изящната мебел под него изскърца в знак на протест.

— Не казвам, че не можеш да отидеш. Просто не искам да бъдеш сам в онзи момент.

Фюри гледаше ту единия, ту другия. Никога не беше виждал Зейдист толкова спокоен. Беше концентриран и демонстрираше единствено ясен поглед и смъртоносни намерения. Ако не бе толкова странно, това щеше да бъде забележително.

— Не съм измислил аз правилата на тази игра — каза Зи.

— Ще загинеш, ако отидеш сам.

— Е… готов съм.

Фюри настръхна.

— Какво имаш предвид? — изсъска Рот.

Зи отдели гръб от вратата и прекоси стаята с изисканите френски мебели. Спря пред камината и пламъците осветиха белязаното му лице.

— Готов съм да сложа край на всичко това.

— Какви ги говориш, по дяволите…

— Това е начинът, по който искам да си отида, и ще взема лесъра със себе си. Ще отнеса врага си направо в ада. С целия блясък на славата, така да се каже.

Челюстта на Рот увисна.

— Нима ме молиш да одобря самоубийството ти?

Зи поклати с глава.

— Не. Дори да ме оковеш във вериги, няма да ми попречиш да отида в онова кино тази вечер. Това, за което те моля, е да се погрижиш да не пострада никой друг. Искам да заповядаш на останалите и най-вече на него… — Зи посочи Фюри — да не се намесват.

Рот свали слънчевите си очила и отново потърка очите си. Когато вдигна поглед, светлозелените му ириси проблеснаха, а зениците му светеха като прожектори.

— Вече се проля достатъчно кръв в братството. Недей.

— Трябва. И ще го направя. Дай заповед на останалите да стоят настрани.

Настъпи дълга и напрегната тишина. После Рот отговори по единствения възможен начин.

— Така да бъде.

След като решението за смъртта на Зейдист беше взето, Фюри се наведе напред и постави лакти на коленете си. Замисли се за вкуса на кръвта на Бела върху езика си. Беше толкова особен.

— Съжалявам.

Усети погледите на Рот и Зи върху себе си и осъзна, че е изказал мислите си на глас. Изправи се.

— Съжалявам. Ще ме извините ли?

Зейдист смръщи вежди.

— Чакай. Искам да направиш нещо за мен.

Фюри гледаше втренчено лицето му. Проследи с очи белега, който минаваше през него, взирайки се в извивките му както никога досега.

— Само кажи какво.

— Обещай ми, че няма да напуснеш братството, след като си отида. — Посочи Рот. — И дай клетва над пръстена му.

— Защо?

— Просто го направи.

Фюри смръщи вежди.

— Защо?

— Не искам да бъдеш сам.

Фюри продължи да се взира в него, мислейки си за живота им. Сякаш наистина бяха прокълнати, макар да нямаха ни най-малка представа защо. Може би беше просто лош късмет, но той предпочиташе да мисли, че за всичко си има причина.

Логиката… Логиката бе нещо по-добро от откачените капризи на съдбата.

— Пих от Бела — каза той рязко. — Снощи, когато посетих Хавърс. Все още ли искаш да има някой, който да ме наглежда?

Зейдист затвори очи. Като студена вълна от тялото му се излъчи отчаяние и премина през стаята.

— Радвам се, че си го направил. Ще ми дадеш ли думата си?

— Хайде, Зи…

— Искам само клетвата ти. Нищо друго.

— Разбира се. Както кажеш.

Фюри се приближи до Рот, падна на едно коляно, наведе се над пръстена му и каза на древния език:

— Ще остана с братството, докато съм жив. Поднасям смирено тази клетва с надеждата, че я приемате, господарю.

— Думата ти е приета — отговори Рот. — Целуни пръстена, за да я подпечаташ.

Фюри допря устни до черния диамант и се изправи.

— А сега, ако сме приключили с мелодрамата, искам да изляза оттук.

На вратата спря и се обърна към Рот:

— Казвал ли съм ти някога каква чест за мен е да ти служа?

Рот трепна.

— Не, но…

— За мен наистина е чест. — Кралят присви очи, а Фюри се усмихна леко. — Не знам защо това ми хрумна така изведнъж. Вероятно защото те гледах отдолу нагоре преди малко.

Фюри тръгна и се зарадва, когато се сблъска с Вишъс и Бъч пред кабинета.

— Здравейте, момчета. — Докосна ги леко по раменете. — Двамата сте страхотна двойка, знаете ли? Нашият технически гений и най-добрият на билярдната маса. Кой би допуснал? — Двамата му хвърлиха странни погледи и той попита: — Рейдж прибра ли се в стаята си?

Те кимнаха и той отиде до стаята му и почука на вратата. Рейдж отвори и Фюри се усмихна, разтривайки с длан здравия си врат.

— Здравей, братко.

Вероятно се бе задържал на прага по-дълго от нормалното, защото погледът на Холивуд изведнъж стана остър.

— Какво има, Фюри?

— Нищо. — Отпусна ръка. — Просто минавах. Грижи се за съпругата си, чуваш ли? Ти си истински щастливец. Ще се видим по-късно.

Отиде в стаята си. Искаше му се Тор да е тук с тях или поне да знаеха къде е. Въоръжи се и надникна в коридора. Чу гласовете на братята от кабинета на Рот.

За да ги избегне, се дематериализира и се появи в коридора със статуите. Влезе в стаята в съседство на спалнята на Зейдист. След като затвори вратата, отиде в банята, включи осветлението и втренчи поглед в отражението си в огледалото.

Извади кинжала си от ножницата, хвана дебел кичур коса и допря острието до него. Отряза го безмилостно. И повтори това много пъти. Червените, златистите и кафявите къдрици се сипеха по пода и ботушите му. Когато от косата му останаха около два сантиметра, взе крем за бръснене от шкафчето, намаза главата си и извади самобръсначка от шкафа под мивката.

След като обръсна главата си, избърса остатъците от крема и изтръска ризата си. Косъмчетата, попаднали под яката му, гъделичкаха врата му. Усещаше главата си прекалено лека. Прокара длан през нея, наведен към огледалото, и се огледа.

После взе кинжала и допря острието му до челото си…

С трепереща ръка натисна и го прокара надолу, разрязвайки го на две. Завърши с разрез във формата на буквата S при горната си устна. Кръвта се събираше в разрезите и капеше по пода. Той я избърса с чиста бяла хавлия.

Зейдист се въоръжи изключително грижливо. В спалнята беше тъмно. Прекоси я по-скоро по навик, отколкото с помощта на зрението си, и навлезе в светлия сноп, идващ от банята. Отиде до мивката, пусна водата, наведе се и подложи шепите си под студената струя. Наплиска лицето си, разтърка очи и отпи няколко глътки.

Посегна към хавлията и усети, че близнакът му е в спалнята му, макар да не го виждаше.

— Фюри… Щях да се отбия при теб, преди да тръгна.

С хавлия под брадичката, погледна отражението си в огледалото. Оттам го гледаха новите му жълти очи. Замисли се за живота си и осъзна, че по-голямата част от него е минал напразно. Но имаше двама души, които му придаваха смисъл. Една жена и един мъж.

— Обичам те — промълви той с дрезгав глас, осъзнавайки, че за първи път казва тези думи на близнака си. — Искам да го знаеш.

Фюри застана зад него.

Зи се сви от ужас, като видя отражението му в огледалото. Обръсната глава, безжизнени очи и белег, който се спускаше по цялата дължина на лицето му.

— О, боже! — прошепна Зи. — Какво си направил със себе си, по дяволите…?

— Аз също те обичам, братко. — Фюри вдигна ръка. Държеше спринцовка — една от двете, които бяха приготвени за Бела. — Ти трябва да живееш.

Зейдист се обърна рязко точно в мига, в който ръката на близнака му се спусна. Иглата се заби във врата му и той усети как морфинът се вля във вената му. Извика и стисна с всички сили Фюри за рамото. Но наркотикът подейства бързо и той се отпусна тежко на пода.

Фюри коленичи до него и го погали по лицето.

— Винаги съм имал само теб. Ти си единственият, заради когото трябва да живея. Ако умреш, няма да имам нищо. И ще бъда напълно изгубен. Освен това тук си нужен.

Зейдист се опита да протегне ръка към него, но не можа да помръдне. Фюри се изправи.

— Господи, Зи, непрекъснато си мисля, че тази наша трагедия трябва най-после да приключи.

Последното, което Зейдист чу, преди мракът да се спусне над него, беше шумът от отдалечаващите се стъпки на брат му.