Прикован към ада

— Знаете за какво мечтая — каза Франк. — Можете ли да ми доставите удоволствието?

Лицето на нещото се оживи, устните му се дръпнаха назад в една усмивка на песоглавец.

— Не така, както го разбираш — отвърна то.

Франк се накани да го прекъсне, ала създанието вдигна предупредително ръка.

— Има някои условия за нервните рецептори — рече то, — при които твоето въображение, колкото и да е разпалено, няма надежда да предизвика наслада.

— …така ли?

— Да. Тогава най-скъпоценния разврат е детска играчка в сравнение с изживяванията, който предлагаме. Ще участваш ли в тях?

Франк погледна белезите и куките. Езикът му отново натежа.

— Ще участваш ли?

Вън, някъде съвсем наблизо, светът скоро щеше да се събуди. Той беше виждал неговото събуждане от прозореца на същата тази стая ден след ден, като се втурваше в нов кръг от безплодно дирене; той знаеше, че вън няма нищо, което да го трогне. Няма топлина, има само пот. Няма страст, съществува само внезапен нагон и също така внезапно безразличие. Той беше обърнал гръб на тази неудовлетвореност. Ако след като стори това трябваше да проумее знаците, които му донесоха тези създания, и това представляваше цената на неговата амбиция, той беше готов да я плати.

— Покажете ми ги.