Преобразяване [Passage - bg]

9.

Фаун непрекъснато се озърташе, но Даг така и не се върна на брега, докато капитанът на лодката с въглищата не мина с количка, за да купи тяхната купчина. Бери веднага раздели шепата монети на петимата. Докато вървяха към „Завръщане“, Бо неусетно се отдели от тях и потъна в сенките, обгърнали пътя към Посъм Ландинг.

Бери само поклати глава и когато Фаун изсумтя любопитно, обясни:

— С Бо сме се разбрали да не пипа парите за лодката. Засега спазва обещанието си. — Въздъхна. — Едва ли ще го видим до утре сутринта.

Все още измръзнали, въпреки че вече си бяха облекли сухи дрехи, Уит и Хоторн напалиха огън в огнището на „Завръщане“, а Фаун и Бери се заеха да сготвят. Фаун тъкмо приготвяше боб с бекон, когато Даг влезе. Личеше му, че е разтревожен. Поклати глава, когато забеляза любопитния й поглед.

— Да се поразходим след вечеря, какво ще кажеш? — прошепна му тя, когато той седна на масата.

— Добре — съгласи се той.

Щяха да се поразходят и да си поговорят. Беше очевидно, че нещо измъчва Даг. Фаун се разсея, докато приготвяше вечерята, доволна, че има истинска, макар и доста примитивна кухня, в която да готви, след като цяло лято се бе задушавала над дима от открития огън. Покани Ход да седне да вечеря и той се нахвърли върху храната така, сякаш някой се кани да му я открадне. Уит му се скара, а Фаун сведе глава и се ухили, когато забеляза, че за Ход Уит е истински авторитет — поне по въпросите на поведението на масата. Хоторн не спираше да разказва за какво ще похарчи парите. Бери настоя да ги спести, а Уит го посъветва да ги инвестира в нещо, което после, когато се спуснат надолу по реката, да препродаде с печалба.

— Нещо нечупливо — подхвърли Фаун и Уит я погледна вбесен. Даг се усмихна и младата жена се поотпусна. Нощта обещаваше да е студена, а на сутринта сигурно щеше да падне слана, но вътре бе уютно и светло. Фаун бе заобиколена от приятели и това много й хареса.

Даг се обърна към кърмата и остави вилицата. След няколко секунди по трапа се чуха тежки стъпки, после някой скочи на палубата. Лодката се разклати. Непознат човек задумка с юмрук по вратата, не, люка, поправи се Фаун, и се разнесе мъжки глас:

— Капитан Бери, я прати навън дългия Езерняк, дето го криеш вътре!

— Какво? — попита Уит, а Даг се намръщи. — Теб ли търси, Даг?

— Не е само един — въздъхна Даг.

— Точно когато Бо го няма — измърмори Бери и стана от пейката. Уит и Фаун я последваха, а тя накара Хоторн да се върне на мястото си. Ход се сви уплашено. Даг само прокара пръсти през косата си, след това отпусна брадичка на свития си юмрук.

— Бери? — изрева отново гласът. — Казахме да го изведеш навън!

— Стига си кряскал, Уейн, ще събудиш децата на съседите — провикна се гневно Бери. — Чух те, не съм глуха. — Отвори люка и пристъпи навън. — Каква е тази врява? — Уит застана до нея, а Фаун до Уит.

Един едър лодкар бе застанал на предната палуба между кошарата на козата и клетките с пилета. Даг бе оставил Копърхед на брега, вързан за едно дърво настрани от пътеката, и бе натрупал пред него сено, за да не нервничи, но козата Дейзи изблея, уплашена от шумния посетител. Уейн държеше факла. Оранжевата светлина хвърляше отблясъци по широкото му лице, поруменяло не от усилие или студ, а от количеството изпита бира, ако можеше да се съди по миризмата, която лъхаше от него.

На брега се бе събрала тълпа от поне двайсет души. Фаун ги огледа уплашено. Позна някои от лодкарите, които бяха минали покрай тях на път към Пърл Бенд. Не можеше да забрави панталоните на червено и синьо райе. Останалите сигурно бяха от града, мяркаха се и една-две жени. Някои държаха фенери, други факли. Както се бяха скупчили на сенчестия бряг, изглеждаше така, сякаш там гори огън.

Лодкарите обикновено носеха ножове на коланите си, някои дълги като бойния на Даг, а сега повечето стискаха и яки сопи. Шестима бяха понесли врата с пантите на рамене, а върху нея бе положен човек, увит в одеяла. До един бяха намръщени, някои оголили зъби като озверели вълци. На Фаун й се стори, че са по-скоро възбудени, отколкото разгневени, но най-страшното бе, че са много. Чули шума, неколцина мъже от съседните лодки наизлязоха да видят какво става.

— Марк, майсторът на лодки, разправя, че надутият всемогъщ лечител на Езерняците е отказал да излекува съпругата му, а тя е много зле. — Капитан Уейн насочи дебелия си палец назад към свитата върху вратата фигура. — Затуй ние от „Бързата костенурка“ се хванахме и решихме, че ще накараме този да свърши работа.

Понесе се одобрителен шепот и тълпата се люшна напред. Вратата се килна и се чу остър вик. Широкоплещестите лодкари се спогледаха смутено и я изправиха.

Фаун се зачуди дали да не каже, че Даг го няма, но се страхуваше дошлите да не се втурнат да проверят кой е на „Завръщане“. Преди обаче да изрече и дума, Даг излезе и се изправи в пълен ръст — бе почти цяла педя по-висок от капитана, повел тълпата.

— Какво става? — попита съвсем спокойно. — Какъв ви е проблемът?

Лодкарят наведе глава, също като бик, готов да се втурне напред.

— Донесохме една тежко болна жена.

Даг отправи поглед към брега.

— Виждам.

Сигурно благодарение на усета си за същност бе разбрал още преди да излезе. Фаун не сподели това с никого. Дали Даг знаеше какво прави? Може би не. Но той умееше да предусеща намеренията на хората.

— Излекувал си счупеното коляно на каруцарчето — продължи Уейн. — Снощи то се похвали в кръчмата в Бенд. Почти всички бяхме там. Знаем, че можеш да помогнеш.

Даг си пое дълбоко дъх.

— Аз не съм истински лечител. Работя като най-обикновен патрулен.

— Хич недей да лъжеш, за да се измъкнеш!

Даг вирна брадичка и лодкарят отстъпи крачка назад, забелязал блясъка в очите му.

— Не лъжа. — След това добави тихо: — Не бих го направил. — Потърка врата си, погледна Фаун и въздъхна. Съпругата му бе застанала до лявото му рамо. — Това време няма ли да се промени най-после?

Пръснатите по небето парцаливи облаци май предвещаваха промяна на времето. Звездите на запад не се виждаха.

— Ами може.

Той й се усмихна, за да й вдъхне увереност.

— Май ще рискуваме. — Обърна глава и извиси глас към брега. — Качете я и я оставете. Не, няма място за всички! Само съпругът й и ако има някоя жена роднина. Сестра? Добре. Елате, госпожо. — Тълпата направи място, за да поставят още няколко дъски, по които да качат вратата на борда.

— Уит, стой до мен — прошепна Даг. — Фаун, не ме оставяй. — Тя кимна. — Този ли е съпругът? — измърмори Даг, когато един блед млад мъж с тъмни кръгове под очите пристъпи напред. — Че той е колкото Уит.

За да не рискуват да изпуснат жената в тинята, хората се поразредиха. Бяха обградили лодката на Бери обаче и положението бе взривоопасно. Щом оставиха вратата на палубата, Бери успя да прогони повечето лодкари и моряци, защото наистина нямаше място за всички. Капитан Уейн остана, стиснал решително зъби. Фаун реши, че акцията е била организирана в кръчмата на Пърл Бенд. Добро дело, съчетано с възможността да пребият някой, бе съвършеното прекарване за група пияни моряци. Двайсет на един. Дори така да беше, те да не би да си въобразяваха, че ще успеят да повалят Даг? Той гледаше безизразно жената.

Съпругата на дърводелеца напомняше на Кловър. Преди тежката болест да я повали, сигурно е била закръглена и весела. Сега кръглото й лице бе бледо, обсипано с капчици студена пот. Кестенявата коса бе полепнала по слепоочията, на местата, където от ъгълчетата на очите й се бяха стичали сълзи. Дишането й бе накъсано, тя притискаше корема си с ръка, а с другата си стискаше полата. Фаун усети как Ход се измъкна от каютата, последван от Хоторн.

Съпругът й коленичи и стисна едната й потна длан. Вдигна поглед към Даг.

— Какво й е, Езерняко? Не е плакала така дори когато раждаше детето ни.

Даг потри устни и коленичи от другата страна на жената. Подръпна Фаун до себе си.

— По една случайност съм виждал и друг такъв случай. Много отдавна, в шатрата на един лечител в Лутлия. — Фаун вдигна поглед към него, защото знаеше отлично кога се е случило. — Докараха един, който се присвиваше от болки в стомаха. При нея неочаквано ли започна?

Дърводелецът закима.

— Преди два дни.

— Аха. — Даг го погледна и продължи: — Не знам дали някога си виждал човешки вътрешности. — Май това не бе най-добрият избор на думи, каза си Фаун, след като половината хора подозираха, че Езерняците са канибали. — В едно ъгълче на вътрешностите има хлъзгав джоб, не по-голям от малкото пръстче на дете. Лечителите така и не можаха да ми обяснят каква функция изпълнява. Само че при онзи, за когото споменах, нещо се бе заметнало, подуло или нещо подобно и бе започнала инфекция, та джобът се бе подул като пълен мехур. Докато го закарат при лечителя, джобът се беше пръснал. Мръсна работа. Съдържанието беше плъзнало в корема му.

Капитанът поне изглежда знаеше до какво води подобно нещо, защото сви устни и подсвирна.

— Инфекцията се беше разпространила прекалено бързо и дори подсилването на лечителя не помогна на човека. Умря след три дни. Най-странното е, че след като джобът се беше пръснал, болката намаляла, тъй като вече нямало напрежение. Сигурно е решил, че се оправя, а после се е оказало прекалено късно.

Гласът на дърводелеца прозвуча съвсем тихо:

— И в корема на Крес ли джобът ще се пръсне по същия начин?

— Все още не се е пръснал — успокои го Даг. — Но болестта е много опасна. Не е толкова сложно да го подсиля. Има много коремни болести, с които нито един лечител не би могъл да се справи, особено при жените, но тук… — Той въздъхна. — Поне мога да опитам. — Сръчка Фаун. — Искрице, ще ми махнеш ли приставката?

Можеше да я махне и сам, но по този начин очите на всички щяха да са приковани в нея, съпругата на патрулния. Нарочно ли го направи? Тя разкопча каишките и смъкна дървената част, а след това и финия памучен чорап, който бе оплела, за да не му се протърква кожата. Остави ги настрани. Доколкото знаеше, за Даг бе все едно дали е с приставката, или не, но сигурно дърводелецът щеше да е по-спокоен, ако над корема на съпругата му не се вижда метална кука.

— Ще се опитам да… — Даг вдигна поглед и се огледа. Фаун предположи, че единствено тя разбира колко много се притеснява. — Първо искам да подсиля подутото място. Повечето от вас не знаят какво е това същност, но така или иначе, няма да видите нищо. След това ще се опитам да изпразня подутия джоб така, че да не плисне навсякъде. Тогава може да я заболи, но после ще й олекне. Има и известна опасност. Всъщност опасностите са две. Погледнете ме и двамата, и съпругът, и сестрата. — Гласът му омекна. — Крес. — Той се усмихна на младата жена и изпълнените й с болка очи се разшириха. Когато бе сигурен, че внимават, Даг продължи: — В момента джобът е възпален и подут. Има опасност да се спука, докато се опитвам да го изпразня. Но той така или иначе ще се спука скоро. Все още ли искате да опитам?

Те се спогледаха. Болната стисна ръката на съпруга си, той облиза устни и кимна.

— Има и друга опасност. Тя ще се появи по-късно и е съвсем различна. — Даг преглътна с усилие. — Понякога, когато Езерняците лекуват фермери с помощта на същността, фермерите са като омаяни. Това не е нарочно, но това е една от причините, поради които Езерняците отказват да ви лекуват. Щом нивото на реката се вдигне, аз заминавам. Едната възможност е Крес да се почувства тъжна заради нещо, което няма да има никога, както често се случва с хората, независимо дали са под омая, или не. Не знам дали ти, Марк, дърводелецо, си ревнив или чувствителен. Но ако забележиш подобно настроение, твоя работа като съпруг е да й помогнеш да го преодолее, а не да й се караш. Разбра ли ме?

Дърводелецът отначало поклати глава, след това закима и изпусна сдържания си дъх.

— Да не би да казваш, че Крес ще избяга от мен? Че ще изостави и мен, и бебето? — Погледна уплашено Фаун. — При теб така ли стана?

Фаун поклати бързо глава и черните й къдрици плиснаха пред лицето.

— Двамата с Даг убихме заедно една злина. Така се запознахме. — Искаше й се да добави, че тя не е омаяна, а влюбена, след това прецени, че е най-добре да не разкрива чувствата си. Крес дишаше все така накъсано. Фаун стисна едната й ръка. — Тя няма да избяга, освен ако ти не я подтикнеш.

Дърводелецът стана нетърпелив.

— Хайде, Езерняко. Прави, каквото ще правиш. Помогни й, спри болката!

Даг кимна, наведе се и протегна ръце над корема на жената, отляво. На лицето му се изписа същото изражение, както когато лекуваше Ход — сякаш се бе отнесъл.

— О — въздъхна Крес. — Олеква ми.

Фаун се запита дали това се дължи на подсилването, или на внезапно спукалото се черво. Дали Даг щеше да се справи, преди положението на болната да се влоши?

— Това беше подсилването — обясни Даг. Гримасата му трябваше да бъде усмивка. — Трябват ни няколко минути, за да подейства напълно.

— Магия — прошепна с надежда дърводелецът.

— Не е магия. Това е работа със същността. — Даг вдигна поглед към скупчилите се над него лица — двама капитани на лодки и любопитен моряк, вероятно дясната ръка на Уейн, притеснена двойка от Пърл Бенд, вероятно роднини, Уит, Ход и Хоторн. — Ха. — Той се подпря на пода и се изправи. Фаун се изправи след него. Даг бавно се обърна към тълпата на брега, хората се надигаха на пръсти с надеждата да видят какво става. Наведе се към Фаун. — Виж, Искрице, имам си публика.

— Предполагам, че са дошли да те пребият, а после да те изгорят — прошепна тя.

По лицето му се плъзна усмивка.

— Поне да прикова вниманието им, докато имам възможност. Кога ще имам друг такъв случай?

Застана пред клетките на пилетата. Замахна с лявата ръка, за да привлече вниманието на хората, след това прихвана Фаун през кръста и я вдигна на парапета до себе си, така че да изглежда по-висока. Чуканът му остана скрит зад гърба й, а другата ръка вдигна за поздрав и заговори високо:

— Чухте ли всички какво казах на дърводелеца Марк и Крес? Не сте ли? Обясних, че направих подсилване на мястото, където Крес има инфекция. Предполагам, че повечето от вас нямат представа какво е подсилване, нито пък същност, затова ще ви обясня.

И за огромно удивление на Фаун повтори почти същите думи, които бе изрекъл на масата в Уест Блу. Само че този път не говореше неуверено, а обясняваше гладко, логическата връзка бе по-последователна, всички подробности и сравнения бяха предадени ясно, като на изпълнените с недоверие Блуфийлдови. Говореше авторитетно, като истински капитан на патрул.

Уит стоеше до нея ококорен. По едно време прошепна:

— Те дали разбраха нещо?

— Поне един от трима е достатъчно умен или трезвен. Което ще рече, че поне шестима са разбрали. — Тълпата се бе смълчала, след това всички заговориха едновременно. Хората на съседните лодки бяха като омагьосани.

За огромно учудване на Фаун, когато приключи да обяснява за работата със същността и морящите твари, Даг пак вдигна ръка за тишина и премина на споделящите ножове. Сега вече всички се заслушаха още по-внимателно, сякаш им разказваше история с призраци.

— Тъкмо затова — завърши Даг, — когато глупавият патрулен е счупил ножа от кост, докато сте се били онази вечер, Езерняците от Пърл Рифъл са останали потресени, все едно някой е убил баба им, което е почти истина. И тъкмо затова напоследък са станали по-докачливи.

На Фаун й се стори, че поне някои от мъжете разбират. Ако не друго, то поне кимаха, някои зяпнали.

— Някои от вас може и да се питат защо нито един Езерняк не ви е обяснил тези неща досега. Отговорът е до вас или може би в ръцете ви. Вие твърдите, че се страхувате от нас, от магията ни и тайните ни. Ние също сме смъртно уплашени от вас. Страхуваме се, защото сте многобройни, страхуваме се от всички недоразумения. Попитайте нещастния Верел, лечителя на лагера, дали скоро ще посмее да припари до някой фермер. Причината, поради която Езерняците не ви обясняват всички тези неща, е защото вината за цялото това положение не е изцяло ваша.

Много от мъжете побързаха да скрият сопите зад гърбовете си. Един, съвсем засрамен, пусна дървото, погледна първо наляво, после надясно и скръсти предизвикателно ръце.

Даг си пое дълбоко дъх и огледа тълпата.

— Дърводелецът Марк попита дали работата със същността е магия и аз му отговорих, че не е. Същността е част от света и работата с нея е в унисон със света около нас, не против него. То е като да цепиш дърва, не да ги сечеш по диагонал. Не е никаква магия, не е по-различно от това да садиш царевица. Фермерите бодват четири зрънца в почвата и се надяват да покълнат едно или две. Ако са три, са доволни, ако покълнат и четирите, тогава казват, че е станало истинско чудо. Работата със същността не означава да твориш чудеса, същото е като да садиш нещо, а понякога имаме повече късмет, отколкото друг път.

Погледна през рамо към болната, после добави:

— Сега ще ме извините, но трябва да поработя със същността. Ако сте от тези, които се уповават на надеждата, надявайте се тази вечер да бъде успешна.

Кимна за поздрав и се обърна към пациентката си. „Говореше напълно сериозно“, каза си Фаун.

— Отсъстващи богове — зашепна той на ухото й. — Едва ли има правило, което да не наруших.

— Ти си невероятен, патрулен — прошепна в отговор тя. Така бе казала леля Нати вечерта, когато Даг поправи счупената стъклена купа и удиви цялото семейство Блуфийлд.

Устните му потрепнаха, когато си припомни случая, но погледът му отново стана сериозен. Върна се при Крес и коленичи. Приведе се напред и на лицето му отново се появи познатото отнесено изражение.

Появи се, изчезна, после се появи пак. Фаун клекна до него. В огнището имаше котле с гореща вода, одеялата бяха готови в каютата.

Крес простена, а след миг изпищя жално. Фаун стисна ръката й, когато жената се опита да я притисне към корема си. Не посмя да докосне Даг да не би да наруши съсредоточаването му, но когато цветът се оттече от лицето му, разбра, че той изстива прекалено бързо. Нощта се бе спуснала и застудяваше, въпреки че наоколо горяха фенери и факли.

Минутите се изнизваха, макар да не бяха толкова много, колкото при Ход. Най-сетне Даг вдигна глава и изпусна дълго сдържания си дъх. Изпъна рамене и потърка лицето си. Крес бе спряла да плаче и го наблюдаваше, зяпнала от удивление.

— Засега повече не мога да направя. Течността в джоба излезе и подутината спада. — Даг намръщи чело. — Мисля, че май е най-добре Крес, сестра й и Марк да останат тази вечер на лодката. Инфекцията още не е преминала напълно, а утре сутринта отново ще направя подсилване. На Езерняците, които са лекувани от това, им дават преварена вода с малко захар и сол, след това чай, но не хапват нищо ден-два. Така вътрешностите се прочистват. Увийте я да й е топло и я сложете до огъня.

— Че ти какво направи? — попита капитан Уейн тихичко.

— Или приеми думата ми, или недей — отвърна Даг. Погледна Крес и на устните му затрепка усмивка. — Ако беше Езерняк, щеше да си видял много такива случаи.

Започна да трепери.

— Трябва да влезеш вътре и да се стоплиш — обади се Фаун. — Няма да е зле и ти да пийнеш чай.

Той й се усмихна, след това я притисна към себе си и я целуна. Устните му бяха леденостудени, ала очите му горяха като огън. „Огън и лед — помисли си замаяно Фаун. — Какво ли ще излезе?“

Въпреки преживените вълнения гостите на лодката заспаха върху кожите пред огнището още щом легнаха. Даг се отпусна на постелята зад завесата и скоро захърка. На сутринта, след като пи чай, направи ново подсилване на Крес, след това изпрати двойката и приятелите им да си вървят. Недоспалите уморени лодкари вече не изглеждаха толкова страшни. Послушно положиха болната върху вратата, за да я върнат у дома.

Щом процесията се скри от поглед, Даг се обърна към Фаун и каза:

— Скоро ще отпътуваме.

— А на мен ми се струваше, че ни чака мразовит ден — призна Фаун.

— Тогава осигури повече одеяла — зашепна Даг. — Езерняците от Пърл Рифъл ясно ми казаха, че не им е никак приятно да им подливам вода. А аз прекалих. Сигурно капитан Оспри вече е разбрала. Не знам дали някога си виждала Масапе Кроу ядосана. Истината е, че Ама много ми напомня на нея. Когато прекоси реката със сала, ми се иска да съм възможно по-далече.

— Защо?

— Ще ти обясня след малко. — И отиде да оседлае Копърхед.

Фаун се качи на коня, прегърна Даг през кръста и препуснаха на юг по правия път. Беше приятно, но пък нямаше как да разговарят. Въпреки двойния товар конят нямаше нищо против да се пораздвижи, след като дни наред бе мързелувал. Едва когато зави наляво и се заизкачва по един горист хълм, Даг започна да разказва за безуспешното си първо посещение в лагера на Езерняците и как клюките в кръчмата и случката с лечителя са станали причина за идването на вчерашната делегация. Фаун се възмути искрено, но той само поклати глава.

Сивата мъгла не се вдигна, когато заблестяха първите слънчеви лъчи, дори стана още по-гъста. Стомахът на Фаун вече ръмжеше от глад. Накрая Даг спря до огромна стара паднала магнолия. Останалата от корените дупка бе пълна със сухи листа. Постлаха одеялата на земята, направиха си уютно скривалище, също като леговище на лисица, и седнаха да закусят. Даг отказа да запали огън, да не би пушекът да издаде убежището им. Енергията му го напусна толкова бързо, колкото бе нахлула, и той се унесе. След няколко часа се събуди освежен и се любиха с огромно удоволствие. Бе започнало да ръми и двамата се сгушиха също като катерици, готови за зимен сън.

Даг отново заспа и се събуди широко усмихнат. Смехът му се стори на Фаун най-чудесният звук от много време. Тя се надигна на лакът и го сръчка.

— Какво ти става?

Той я привлече към себе си и я целуна.

— Успях да спася живота на жената!

— Не беше ли забелязал досега? — Тя отвърна на целувката му. — Май работата на лечител ти допада, а? Освен това ти се отразява добре. Да знаеш, че много се гордея с теб — добави след малко.

Усмивката му се стопи.

— Моите хора настояват, че трябва много да се внимава. Не че според тях не става, не е заради проблема с омайването, за него изобщо не споменават. Просто фермерите си мислят, че това е магия, а магията трябва винаги да дава желания резултат. Спечелих Ход, спечелих Крес, но това стана единствено защото извадих късмет и проблемът й ми бе познат. Сещам се поне за пет или шест болести, с които не съм запознат.

Тя нави на пръста си кичур косъмчета на гърдите му и се наведе, за да го целуне по трапчинката на шията.

— Ако беше така, какво щеше да направиш?

— Нямаше да започна. Щях да се държа като добро момче, точно както искаше капитан Оспри. Щях да чакам горката жена да умре. — Той смръщи вежди. — Някои млади лечители много се разстройват, когато изгубят първия си пациент, но аз вече съм минал този етап. Отсъстващите богове да са ми на помощ, та аз убивах хора нарочно. Най-голямата опасност, от която се страхуват Езерняците, е, че ако се опитат да помогнат и се провалят, фермерите ще се обърнат срещу тях. Случвало се е. Не съм първият, изкушил се да тръгне по този път. А не знам как да се справя. Дали да излекувам човека и да си замина? Ама Оспри не се оплакваше просто така.

— Ако — рече бавно Фаун — се застоиш на едно място прекалено дълго, хората ще те опознаят и ще започнат да ти се доверяват. Тогава, ако някога се провалиш, няма да е чак такъв проблем.

— Да си в безопасност, когато се провалиш. — Той се замисли над тези думи. — За патрулен тази идея е необичайна. — Мълча дълго. — Никога не е безопасно, ако не успееш да убиеш злината. Все някой трябва да успява, при това всеки път. Дори не на всяка цена, защото трябва да останат достатъчно хора, които да продължат на следващия ден.

— Системата е добра — съгласи се Фаун, — когато става въпрос за злини. Само че при хората не е така.

— Хм. — Той се загледа в тънките нишки светлина, които се процеждаха през дупчиците на палатката, направена от метнатото върху щръкналите корени одеяло. — Искрице, винаги ме караш да се замислям в нови посоки.

— Не ми казвай, че ти преча да мислиш.

— По-скоро притежаваш умението да стигаш до дъното на въпроси, с които никой не се е занимавал много отдавна.

Фаун се ухили.

— И кой ще е първият, който ще каже нещо грубо или глупаво за дъното на нещата?

— Аз съм винаги готов — прошепна Даг и започна да целува голото й тяло.

Цял час се изниза в смях и ласки.

Качиха се на „Завръщане“ по тъмно. Ръмеше студен дъждец, който бе разочаровал лодкарите, защото бе съвсем недостатъчен, за да покачи нивото на Рифъл. Уит им каза, че някакви сърдити Езерняци идвали да търсят Даг цели четири пъти. Два пъти се отбила лагерната капитанка, веднъж капитанката на сала, а след това и един доста уплашен лечител. Даг съжали, че го е изпуснал. Фаун забеляза колко е нервен и разбра, че е настроил същността си в готовност, ако някой дойде, но вечерта напредваше, не се появи никой и Даг отново се отпусна.

След дългия ден двамата се сгушиха в леглото да поспят. По едно време Фаун усети, че Даг се надига, и прошепна сънено:

— Какво става?

— Май имаме посетител.

Фаун не чу стъпки на палубата, козата Дейзи не изблея, пилетата не се разкудкудякаха.

— Нали Бери е прибрала трапа?

— Не идва по пътеката. Идва откъм реката. Отсъстващи богове, май плува.

— В тази студена вода? Кой е?

— Ако не се лъжа, май е младият Ремо. Защо? — Даг напипа панталоните си, нахлузи ги, отметна кожите и дръпна завесата.

— Аз какво да направя? — прошепна Фаун.

— Стой тук, докато не разбера какво става.

Мина тихо покрай товара и койките, като внимаваше да не събуди никого. Фаун долови тихото проскърцване на задния люк.