Потапяне в слънцето

30.НЕЯСНОТА

Съветник Абацоглу: В такъв случай може ли да се каже, че преди края са се разпаднали всички системи, създадени на базата на Библиотеката?

Професор Кеплър: Да. Всички били абсолютно безполезни. Последните механизми, които работели, са разработени на Земята. Механизми, които, трябва да прибавя, по време на създаването им бяха обявени от пила Бубакуб и други за излишни.

С. А.: Нали не намеквате, че Бубакуб предварително е знаел…

П. К.: Не, разбира се, че не. Той беше също толкова заблуден, колкото и останалите от нас. Противопоставянето му се дължеше единствено на естетически съображения. Той не искаше галактянските системи за времекомпресия и гравитационен контрол да бъдат натикани в керамична кутия и свързани с архаично охлаждане.

Отразяващите полета и охлаждащият лазер са създадени на базата на физически закони, познати на човека още от двайсети век. Естествено, той възразяваше срещу нашата „суеверна“ упоритост да построим кораб на тяхна основа, не само защото галактическите системи ги обезсмисляли, но и защото смяташе земната наука отпреди Контакта за смешен сбор от полуистини и заклинания.

С. А.: Тези „заклинания“ обаче са продължили да действат и след като новите системи са отказали.

П. К.: Честно казано, точно това е спасило нашия екипаж. Саботьорът смятал, че те са без значение, затова отначало не се опитал да ги повреди. Не му позволили да поправи грешката си.

Съветник Монтс: Не мога да си изясня нещо, доктор Кеплър. Сигурен съм, че някои от колегите ми също недоумяват. Разбрах, че капитанът на слънчевия кораб е използвала охлаждащия лазер, за да се издигне от хромосферата. Но за тази цел тя е трябвало да развие ускорение, по-голямо от повърхностната гравитация на слънцето! Докато вътрешните гравитационни полета са действали, всичко е било наред. Но какво се е случило, когато са изключили? Не са ли били подложени на смазваща сила?

П. К.: Не незабавно. Изключването на системите станало постепенно — първо полетата, поддържащи гравитационния тунел до сервизното полукълбо, „обратната страна“, после онези, които компенсират турбулентността и слънчевото притегляне. Когато изключила последната система, те вече били стигнали до долната част на короната.

Капитан Десилва знаела, че след като вътрешното стабилизиращо поле излязло от строя, ще е истинско самоубийство да се издигне вертикално, макар че въпреки това смятала да го направи, за да успеем да получим техните телеметрични данни. Алтернативата била да остави кораба да пада, като намалява скоростта само колкото гравитацията да не надхвърли три g.

За щастие има начин да падаш към гравитационен кладенец и пак да оцелееш. Хелън опитала да излезе в хиперболична орбита. Почти цялата лазерна енергия отишла за осигуряване на тангентна скорост по време на второто падане.

В резултат тя повторила програмата, разработена за слънчеви потапяния десетилетия преди Контакта — плитка орбита, използване на лазери за придвижване и охлаждане и електромагнитни полета за защита. Само че това потапяне е било принудително и не много плитко.

С. А.: На какво разстояние от слънцето са стигнали?

П. К.: Ами, предполагам, си спомняте, че са падали два пъти: веднъж след изключването на гравитационното поле и втори път, когато соларианите изпуснали кораба. Е, по време на третото падане те стигнали по-близо до фотосферата, отколкото в предишните случаи. Буквално се плъзнали по повърхността й.

С. А.: Ами турбулентността, докторе! Защо корабът не е бил смачкан без вътрешна гравитация и времекомпресия?

П. К.: Познанията ни по слънчева физика много се обогатиха от това принудително потапяне. Поне в този случай хромосферата е била далеч по-спокойна, отколкото, очаквахме всички… всички, освен двама мои колеги, на които дължа искрено извинение… Но според мен най-важният фактор е било пилотирането на кораба. Хелън просто е направила невъзможното. В момента в ТААСФ проучват черната им кутия. Единственото им чувство, по-силно от радостта им от записите, е тяхното съжаление, че не могат да й дадат медал.

Генерал Уейд: Да, състоянието на екипажа беше причина за ужаса на спасителната група от ТААСФ. Корабът приличал на Наполеоновото отстъпление от Москва! Никой не беше останал жив и вие разбирате нашето озадачение преди да видим записите.

Съветник Нгуен: Можем да си представим. Човек не очаква да получи специална доставка снежни топки от ада. Може ли да приемем, докторе, че капитанът на кораба е предпочела охлаждащата система да понижи температурата в кораба поради очевидната причина?

П. К.: Честно казано, господин съветник, не вярвам. Според мен тя е понижила температурата, за да запази записите. Ако охлаждащата система беше предизвикала прекалено голямо затопляне, всички те щяха да бъдат унищожени. Аз смятам, че единствената й цел е била да спаси тези записи. Сигурно е очаквала да излезе от слънцето смляна на каша.

Мисля, че не е имала предвид биологичните последици от замръзването.

Разбирате ли, в много отношения Хелън беше малко наивна. Тя вървеше в крак с прогреса в своята област, но според мен не е знаела за успехите на криохирургията, които постигнахме от нейно време насам. Мисля, че много ще се изненада, когато се събуди.

Другите сигурно ще го приемат като рутинно чудо. Освен господин Демуа, разбира се. Предполагам, че той не може да се изненада от нищо… или ще сметне своето възкресяване за чудотворно. Този човек е непобедим. Смятам, че макар съзнанието му да е в криогенен сън, той вече го знае.

31.РАЗМНОЖАВАНЕ

Напролет китовете отново отплуват на север.

Някои от сивите гърбати китове, които скачаха в далечината, не се бяха родили, когато Джейкъб за последен път бе стоял на морски бряг и беше наблюдавал миграция на китове край Калифорния. Чудеше се дали все още пеят „Баладата за Джейкъб и сфинкса“.

Навярно не. Сивите и без това никога не я бяха харесвали. Песента бе прекалено непочтителна, прекалено… делфинска за трезвия им темперамент. Сивите бяха самодоволни сноби, но той въпреки това ги обичаше.

Във въздуха кънтеше грохотът на прибоя, влажният солен въздух изпълваше дробовете му с онова едновременно сито и гладно чувство, каквото изпитват други от аромата на току-що изпечен хляб. Пулсирането на океана носеше ведрина и очакване, че приливът винаги ще отмива промените.

В болницата в Санта Барбара му бяха дали стол, ала Джейкъб бе предпочел бастуна. Това ограничаваше подвижността му, ала упражненията щяха да съкратят периода на възстановяване. Бяха изтекли три месеца, откакто се събуди в онази антисептична фабрика за органи, и вече нямаше търпение да се изправи на крака и да преживее нещо приятно, естествено мръсно.

Като например езикът на Хелън. Беше невероятно, че човек, роден през епохата на старата Бюрокрация, може да има толкова мръсна уста, че да накара един гражданин на Конфедерацията да се изчерви. Ала когато Хелън усетеше, че е сред приятели, езикът й ставаше невероятен и речникът й — удивителен. Тя му каза, че това било, защото е израснала на енергиен сателит. После се усмихна и не пожела да му обясни повече, докато той не й отвърне с нещо, за което Джейкъб все още не беше готов. Като че ли тя бе готова!

Оставаше още цял месец, докато лекарите престанеха да им дават хормоносупресанти. И още един, докато им позволяха да излизат в космоса. И все пак тя настояваше да разгледат онази оръфана „НАСА Сутра“, като иронично го питаше дали ще има достатъчно сили!

Е, докторите казваха, че гневът ускорявал възстановяването. Изострял стремежа към възвръщане на нормална форма или нещо подобно.

„Ако Хелън продължи да ме дразни, адски ще се изненадат!

Ифни! Колко приятна е тази вода! Трябва да има начин по-бързо да възстановяват нервите! Нещо, което помага повече от самовнушението,“

Той се извърна от скалите и бавно закрачи обратно към вътрешния двор на продълговатата порутена къща на чичо си. Използваше бастуна повече, отколкото се нуждаеше. Това го караше да се чувства болен и не толкова неприятен.

Както обикновено, чичо Джеймс флиртуваше с Хелън. Тя безсрамно го окуражаваше.

Страхотна награда за старото копеле след всички неприятности, които им беше причинил.

— А, момчето ми — разпери ръце чичо Джеймс. — Тъкмо се канехме да те потърсим, наистина.

Джейкъб лениво се усмихна.

— Няма за какво да бързаш, Джим. Сигурен съм, че нашата междузвездна пътешественичка има да ти разказва ужасно много интересни истории. Разказа ли му за черната дупка, скъпа?

Хелън гадно се ухили и направи суеверен жест.

— Ами че самият ти ми забрани да я разказвам, Джейк. Но ако смяташ, че на чичо ти ще му хареса…

Джейкъб поклати глава. Сам щеше да се справи с чичо си. Понякога Хелън ставаше прекалено груба.

Госпожица Десилва беше блестящ пилот, а през последните няколко седмици се проявяваше и като изобретателна заговорничка. Но от личните им отношения на Джейкъб му се виеше свят. Тя бе толкова… властна!

Когато научи, че „Калипсо“ е заминал, Хелън се включи в групата, проектираща новия „Везарий II“. И дръзко му заяви, че така щяла да има три години да подложи Джейкъб Демуа на пълен курс дресировка в стил „Павлов“. Накрая щяла да удари камбанката и той щял да реши да стане космонавт.

Джейкъб хранеше известни съмнения, но вече ставаше ясно, че Хелън Десилва има пълен контрол над слюнчестите му жлези.

Никога не бе виждал чичо Джеймс толкова нервен. Обикновено невъзмутимият политик определено изглеждаше неспокоен. Нямаше го похотливият ирландски чар на Алварес. Сивокосата глава нервно кимаше. Зелените му очи бяха неестествено тъжни.

— Хм, Джейкъб, момчето ми. Гостите ни пристигнаха. Чакат в кабинета и Кристиян ги обслужва.

— Надявам се, че ще проявиш здрав разум. Наистина нямаше защо да каниш онзи човек от правителството. Можехме сами да уредим въпроса.

— Виж сега, според мен… Джейкъб вдигна свободната си ръка.

— Моля те, чичо. Вече обсъждахме всичко това. Въпросът трябва да се реши с арбитраж. Щом отказваш услугите на хората от Бюрото за регистрация на тайни, просто ще трябва да свикам семеен съвет! Познаваш чичо Джереми — той сигурно ще настоява за публично разгласяване. Това ще е чудесна реклама, но тогава случаят ще премине в ръцете на прокуратурата и в продължение на пет години ти ще носиш в задника си едно малко нещо, дето прави „бип-бип… бип-бип“.

Джейкъб се облегна на рамото на Хелън, по-скоро за да почувства допира й, отколкото за подкрепа. Аристократичното лице на чичо Джеймс пребледня. Хелън започна да се кикоти, после захълца.

— Извинете ме — срамежливо каза тя.

— Не бъди саркастична — отвърна Джейкъб. Той я ощипа и взе бастуна си.

Кабинетът не беше толкова внушителен като онзи в каракаското имение „Алварес“, но тази къща бе в Калифорния. Това компенсираше много неща. Джейкъб се надяваше, че след този ден двамата с чичо му ще продължат да си говорят.

Гипсовата мазилка и фалшивите греди подчертаваха испанския стил. Между лавиците имаше витрини, в които беше подредена колекцията на Джейкъб от нелегално издадени книги от епохата на Бюрокрацията.

Над камината бе гравиран девиз.

Фейгин напевно произнесе топъл поздрав. Джейкъб се поклони и му отправи дълго официално приветствие, само за да му достави удоволствие. Кантът редовно го беше посещавал в болницата. Отначало се чувстваха неловко — и двамата бяха убедени, че са много задължени един на друг. Накрая се разбраха.

Когато бяха влезли в пътуващия по своята хиперболична орбита слънчев кораб, спасителите от ТААСФ се бяха удивили от състоянието на екипажа. От смачканото тяло на принга не бе останало почти нищо. Ала най-много ги бе поразил Фейгин, увиснал с главата надолу на онези малки остри шипове на кореновите си възли. Студът не беше унищожил почти една четвърт от клетките му и изглежда той бе понесъл много по-добре от хората бурното пътуване във фотосферата.

Въпреки волята си, Фейгин от Института на прогреса, вечният наблюдател и манипулатор, се беше превърнал в уникална личност. Той навярно бе единственото разумно същество, способно да опише какво е да летиш с главата надолу през гъстия огън на фотосферата. Сега вече можеше да разказва лично преживяна история.

И никой не му беше вярвал, докато не бяха видели записите на Хелън.

Джейкъб поздрави Пиер Ларок. От последната им среща французинът бе възвърнал цвета на лицето си, да не споменаваме за апетита си. Той лакомо, поглъщаше ордьоврите на Кристиян. Все още прикован на стола си, журналистът се усмихна и мълчаливо кимна на Джейкъб и Хелън. Джейкъб подозираше, че устата му е прекалено пълна, за да говори.

Последният гост беше висок, теснолик мъж с руса коса и светлосини очи. Той се изправи от кушетката и протегна ръка.

— Хан Нилсен, на вашите услуги, господин Демуа. За мен е чест да се запозная с вас. Разбира се, Бюрото за регистрация на тайни знае всичко, което е известно на правителството, така че съм двойно впечатлен. Предполагам обаче, че сте ни повикали по въпрос, за който правителството не е информирано, нали?

Джейкъб и Хелън седнаха на кушетката срещу него с гръб към прозореца, който гледаше към океана.

— Да, точно така, господин Нилсен. Всъщност въпросите са няколко. Бихме искали да се обърнем за арбитраж към Съвета Терагенс.

Нилсен се намръщи.

— Естествено вие разбирате, че Съветът съществува отскоро. Делегатите на колониите още не са пристигнали! Конфедеративните б… служители — (дали щеше да използва мръсната дума „бюрократи“?), — отхвърлят идеята за регистрация на тайни, неподлежащи на законово санкциониране. Съветът Терагенс е още по-малко популярен.

— Макар да показа, че е единственият начин да се справим с кризата, пред която сме изправени още от Контакта, така ли? — попита Хелън.

— Да. Федералните власти се примириха с факта, че накрая Съветът ще им изземе юрисдикцията над междузвездните и междувидовите въпроси, но това не им харесва и правят всичко възможно, за да разтакават нещата.

— Но тъкмо това е въпросът — каза Джейкъб. — Преди случая на Меркурий кризата беше достатъчно сериозна, за да наложи създаването на Съвета. Но все още можеше да се контролира. Проектът „Потапяне в слънцето“ навярно промени това положение.

Нилсен мрачно го погледна.

— Знам.

— Нима? — Джейкъб опря длани върху коленете си и се наведе напред. — Чели сте доклада на Фейгин за вероятната реакция на пилите към разкритията за простъпките на Бубакуб на Меркурий. И този доклад беше написан много преди да стане известна историята с Кула!

— Конфедерацията също знае всичко — сбърчи лице Нилсен. — За действията на Кула, неговите странни мотиви, всичко.

— Е, в края на краищата, те са правителството — въздъхна Джейкъб. — Те определят външната политика. Освен това Хелън нямаше откъде да знае, че ще преживеем тази каша на Земята. Тя записа всичко.

— Изобщо не ми хрумна — поклати глава Хелън, — докато Фейгин не ми обясни, че ще е по-добре федералните никога да не открият истината или че Съветът Терагенс навярно ще може по-лесно да се справи с проблема.

— Възможно е, но какво очаквате да направим… да направи Съветът? Ще минат години, докато изгради репутацията си. Защо да рискува, като се намеси в тази ситуация?

За миг всички замълчаха. После Нилсен сви рамене.

Той отвори куфарчето си и извади малък записващ куб, който активира и постави на пода в центъра на стаята.

— Този разговор е под юрисдикцията на Бюрото за регистрация на тайни. Имате думата, доктор Десилва.

Хелън започна да отмята на пръсти.

— Първо, известно ни е, че Бубакуб е извършил престъпление и към Библиотечния институт, и към своята раса, като е фалшифицирал съобщение на Библиотеката и е направил опит за измама, твърдейки, че се е свързал със соларианите и е използвал своята „летанска реликва“, за да ни спаси от техния гняв.

Ние смятаме, че са ни известни мотивите на Бубакуб. Той се е срамувал от липсата на информация за слънчевите призраци в Библиотеката. И е искал да натрие носа на „вълконската раса“.

Според галактическата традиция пилите и Библиотеката ще подкупят Земята, за да й „запушат устата“. Конфедерацията сама ще може да посочи наградата си, макар че в бъдеще пилите ще се отнасят враждебно към човечеството, само защото гордостта им е била наранена.

Те все още могат да удвоят усилията си да лишат нашите клиенти, шимите и делфините, от предварителен статут на разумни същества. Говори се за поставяне на човечеството под някакъв „осиновителен“ клиентен статут… „за да ни напътстват по време на трудния преход“. Успях ли да обобщя положението дотук?

Джейкъб кимна.

— Да. Пропусна само моята глупост. На Меркурий аз отправих публични обвинения към Бубакуб! Онова споразумение за двугодишно запазване в тайна, което подписахме, изобщо не беше взето на сериозно и федералните чакаха прекалено дълго, за да наложат секретност на историята. Сигурно вече половината спирален ръкав знае всичко.

Това значи, че сме изгубили шанса си да шантажираме пилите. Те няма да имат никакви задръжки в опитите си да ни „осиновят“ и ще използват „обезщетението“ за престъпленията на Бубакуб като повод да ни налагат всякакви видове нежелана от нас помощ.

Той даде знак на Хелън да продължи.

— Второ. Вече знаем, че зад тази катастрофа е стоял Кула. Очевидно не е възнамерявал човечеството да разкрие простъпките на Бубакуб. Искал е сам да го шантажира.

Като се „сприятелил“ с Джефри, той накарал шимпанзето да се опита да го „освободи“ и по този начин вбесил Бубакуб. Смъртта на шима хвърли проекта в смут и пилът си е мислил, че ще повярваме на всичко, което направи. Възможно е Кула да е виновен за очевидното психическо разстройство на Дуейн Кеплър, като елемент от плана на принга.

Най-важната част от замисъла му обаче е измамата с антропоморфните призраци. Изпълнението му беше великолепно и успя да заблуди всички. С такива дарби не е трудно да разберем защо Кула е смятал, че може да осигури независимост на вида си. Прингите са една от най-измамно могъщите раси, за които съм чувал.

— Но щом пилите са патрони на прингите — възрази Джеймс, — и са ъплифтирали предците на Кула, защо Бубакуб не е знаел, че призраците може да са дело на Кула?

— Ако ми позволите, аз ще изясня този въпрос — напевно се обади Фейгин. — Прингите са можели сами да изберат помощника, който да придружи Бубакуб. Моят Институт има независима информация, че Кула е бил видна личност на една от техните тераформирани планети, прочут изпълнител в някаква форма на изкуство, която не ни е известна. Според нас потайността на прингите по този въпрос е наследена от пилите. Предполагаме обаче, че самите пили също нямат представа за това изкуство. Със своята самодоволна надменност те трябва неволно да са помогнали на клиентите си.

— И какво е това изкуство?

— Най-вероятно холографско прожектиране. Възможно е прингите тайно от патроните си да са експериментирали през по-голямата част от стоте хилядолетия, откакто са разумни същества. Възхитен съм от всеотдайността, необходима им, за да запазят тайната толкова дълго.

Нилсен тихо подсвирна.

— Сигурно ужасно искат да се освободят от договора си с пилите. Но въпреки че изслушах всички записи, не разбирам защо Кула е правил тези номера! По какъв начин измамата с антропоморфните слънчеви призраци, гибелта на Джефри и шантажирането на Бубакуб са щели да помогнат на прингите?

Хелън погледна Джейкъб, който й кимна. Тя дълбоко си пое дъх.

— Виждате ли, Кула изобщо не е имал намерение да разкрива Бубакуб на Меркурий. Той е принудил шефа си да извърши измамата с летанската реликва, но е очаквал да му повярват, поне тук.

Ако планът му беше успял, щеше да докаже две неща на Библиотечния институт: първо, че Бубакуб е глупак и лъжец, спасен от опозоряване единствено благодарение на гъвкавостта на неговия помощник, и второ, че хората са безобидни идиоти и не трябва да им се обръща внимание.

Първо ще се спра на втората точка.

Ясно е, че никой няма да повярва на тази безумна история за „човекоподобни призраци“, пърхащи около една звезда, особено след като в Библиотеката не се споменава нищо за тях!

Представете си как щеше да реагира галактиката на съобщението за плазмени същества, които „размахват юмруци“ и не позволяват да ги снимат, за да няма никакви доказателства за съществуването им! След като чуят това, повечето наблюдатели изобщо няма да си направят труда да проучат сведенията, които сме събрали, записите на пръстените и истинските солариани!

Като цяло, галактиката гледа на земянитското „проучване“ с презрение. Кула явно е искал проектът да бъде отхвърлен, без да му обърнат внимание.

Седналият в отсрещната част на стаята Пиер Ларок се изчерви. Никой не спомена за неговите забележки върху „земянитското проучване“ преди повече от година.

— Обяснението, което ни даде Кула, когато се опита да ни убие, беше, че е фалшифицирал призраците за наше собствено благо. Че ако сме изглеждали глупави, нямало да предизвикаме такава сензация със съобщението си за живот в слънцето… сензация, която щяла да направи страхотна реклама на човечеството, докато всъщност все още трябвало тихо да учим, за да настигнем останалите.

Нилсен се намръщи.

— Може да е имал право. Хелън сви рамене.

— Вече е късно. Така или иначе, както вече казах, изглежда Кула е възнамерявал да съобщи в Библиотеката и на соросите, че хората са безобидни идиоти и че Бубакуб не е по-добър от тях, защото е повярвал в призраците!

Хелън се обърна към Фейгин.

— Вярно ли обобщавам въпросите, които обсъдихме, кант Фейгин?

— Да, струва ми се. Като се доверявам на Бюрото за регистрация на тайни, поверително ще споделя, че моят Институт получи секретни сведения относно поведението на прингите и пилите, които сега изглеждат логични в светлината на наученото. Прингите явно водят кампания за дискредитиране на пилите. И това представлява едновременно шанс и опасност за човечеството.

Първо, вашата Конфедерация може да предостави доказателства на пилите за предателството на Кула, така че тези разумни същества да покажат, че са били манипулирани. Ако соросите застанат на тяхна страна, расата на Кула може да бъде принудена да си търси защитник. Може да понижат статуса им, да им отнемат колониите и да „намалят“ броя им.

Човечеството може да извлече непосредствена полза, но това няма да промени враждебното отношение на пилите. Тяхната психика не функционира така. Те могат да отложат опитите си за „осиновяване“ на човечеството. Може да приемат ограничения за компенсациите, които ще настоят да платят за престъпленията на Бубакуб, но няма да спечелите тяхното приятелство. Фактът, че са длъжници на човечеството, само ще усили омразата им.

Освен това много от „по-либералните“ видове, на чиято закрила досега разчита човечеството, няма да оценят положително факта, че сте дали на пилите повод за поредния им джихад. Тимбримите може да закрият консулството си на Луната.

Накрая бих искал да изтъкна и моралните съображения. Ще ми отнеме много време да обсъждам всички причини. Някои от тях навярно няма да разберете. Но Институтът на прогреса се безпокои прингите да не бъдат унищожени. Те са млади и импулсивни. Почти колкото човечеството. Но дават огромни надежди. Ще е ужасна трагедия, ако бъде погубен цял един вид, само защото няколко негови представители са замислили да сложат край на сто хилядолетия покорна служба.

Поради тези причини препоръчвам престъпленията на Кула да останат в тайна. Скоро със сигурност ще плъзнат приказки. Но соросите няма да обърнат внимание на слухове, разпространявани от такива като хората.

Камбанките на Фейгин тихо иззвъняха от навлезлия през прозореца ветрец. Нилсен гледаше към пода.

— Нищо чудно, че Кула се е опитал да убие себе си и всички на борда на кораба, когато Джейкъб го е разкрил! Ако пилите получат официални доказателства за неговите действия, прингите навярно са обречени.

— Как смятате, че ще постъпи Конфедерацията? — попита Джейкъб.

— Как ще постъпи ли? — мрачно се засмя Нилсен. — Ами, раболепно ще поднесат доказателствата на пилите, разбира се. Ифни! Това е шанс да им попречим да ни „подарят“ пълен секторен Библиотечен клон и десетхиляден персонал за него! Това е шанс да им попречим да ни „подарят“ модерни кораби, които не може да разбере нито един човешки инженер, без „съветници“. Това определено ще сложи край на проклетите процедури за „осиновяване“! — Той разпери ръце. — И е съвсем ясно, че Конфедерацията няма да си сложи главата в торбата заради расата на едно същество, което е убило наш клиент, едва не е погубило най-големия ни проект и се е опитало да представи човешката раса пред галактиката като идиоти!

И като се замислите, можете ли да ги обвините? Чичо Джеймс се прокашля, за да привлече вниманието.

— Можем да се опитаме да запазим случая в тайна — предложи той. — Аз имам известно влияние в някои кръгове. Ако кажа добра дума…

— Не можеш да кажеш „добра дума“, Джим — прекъсна го Джейкъб. — Ти донякъде участваш в тази каша. Ако се опиташ още повече да се забъркаш, истината ще излезе наяве.

— Каква истина? — попита Нилсен.

Джейкъб намръщено погледна чичо си, после Ларок. Французинът невъзмутимо захапа поредния ордьовър.

— Тези двамата участват в заговор, чиято цел е отмяната на Законите за условниците — отвърна Джейкъб. — Това е втората причина, поради която ви повиках. Трябва да се направи нещо и Бюрото за регистрация на тайни е по-добра алтернатива от полицията.

При споменаването на полицията журналистът престана да дъвче малкия сандвич, остави го и вдигна поглед.

— За какъв заговор става дума? — попита Нилсен.

— За организация, която се състои от условници и някои симпатизиращи им граждани. Възнамеряват тайно да построят космически кораби… с екипажи от условници.

Нилсен се сепна.

— Какво?

— Ларок ръководи подготовката им за астронавти. Той е и техният главен шпионин. Опита се да се добере до калибрациите на гравитационния генератор на слънчевия кораб. Имам записи, които го доказват.

— Но защо им е всичко това?

— Защо не? Това ще е възможно най-ефикасният символичен протест. Ако бях условник, непременно щях да участвам. Аз им съчувствам. Законите за условниците изобщо не ми харесват.

Но съм и реалист. В момента условниците са превърнати в потисната класа. Техните психически проблеми са клеймо, което ги съпътства навсякъде. Те реагират съвсем човешки, като се организират срещу едно общество от покорни простаци.

Те казват: „Вие, гражданите, ме смятате за агресивен, добре тогава; ще стана такъв!“ Повечето условници никога не са наранявали никого, каквото и да показват техните У-тестове. Но когато им се налага този стереотип, те стават такива, за каквито ги смятаме!

— Това може да е вярно, но може и да не е — отвърна Нилсен. — С оглед на сегашната обстановка обаче, ако условниците полетят в космоса…

Джейкъб въздъхна.

— Прав сте, разбира се. Не можем да го допуснем. Засега.

От друга страна не можем да позволим и на федералните да предизвикат масова истерия. Това само ще усложни нещата и в бъдеще ще доведе до много по-сериозна форма на протест.

Нилсен загрижено го погледна.

— Нали не предлагате Съветът Терагенс да се забърка със Законите за условниците? Ами че това ще е чисто самоубийство! Обществеността никога няма да застане на негова страна!

Джейкъб тъжно се усмихна.

— Така е. Дори чичо Джеймс ще го признае. Днешните граждани изобщо не се замислят за промяна на статута на условниците и Терагенс няма никакво влияние по този въпрос.

Но какво точно влиза в юрисдикцията на Съвета? Администрирането на колониите извън Слънчевата система. В бъдеще той ще поеме всички междузвездни въпроси. И именно тогава ще могат да се намесят в проблема със Законите за условниците, поне символично, без да нарушават нечие спокойствие.

— Не ви разбирам.

— Ами, предполагам, че не сте чели Олдъс Хъксли20, нали? Не? Неговите произведения все още са били популярни по време на раждането на Хелън… И ние с братовчедите ми трябваше да изучаваме някои от тях — понякога беше ужасно трудно заради непознатата епоха, но си струваше. Този човек е бил страшно проницателен и остроумен.

Та старият Хъксли е написал „Прекрасният Нов свят“…

— Да, чувал съм. Някаква антиутопия, нали?

— Нещо такова. Трябва да го прочетете. Има някои странни пророчества.

В този роман той изобразява общество, което въпреки някои неприемливи страни, има своята вътрешна логика и собствена форма на морал — сроден с кошерната етика, но все пак етика. Когато човек не отговаря на изискванията на обществото, какво според вас прави с него измислената Страна на Хъксли?

Нилсен свъси вежди, като се чудеше накъде води всичко това.

— В страна, подобна на кошер, така ли? Предполагам, че различните биват убивани.

Джейкъб повдигна показалец.

— Не, не точно. Както я представя Хъксли, тази страна има своеобразна мъдрост. Водачите й съзнават, че са изградили нестабилна система, която може да се разпадне пред някаква неочаквана опасност. Те разбират, че различните са някакъв контрол, резерва, на която да разчитат в трудни моменти, моменти, в които нацията се нуждае от всичките си ресурси.

Но в същото време те не могат да ги оставят да заплашват стабилността на обществото.

— И какъв е изходът?

— Изолират ги на острови. И им позволяват необезпокоявано да извършват социални експерименти.

— На острови значи, а? — Нилсен се почеса по главата.

— Невероятна идея. Всъщност тъкмо обратното на онова, което ние вече правим с извънземните резервати — прогонваме условниците от определени райони и позволяваме на извънземните да живеят сред гражданите.

— Непоносимо положение — измърмори Джеймс. — Не само за условниците, но и за извънземните. Кантът Фейгин преди малко ми каза, че ужасно му се иска да посети Лувъра, Агра или Йосемитския парк!

— Всяко нещо с времето си, Приятелю-Джеймс Алварес — напевно произнесе Фейгин. — Засега съм признателен на съдбата, която ми позволява да посещавам това кътче от Калифорния, незаслужена и прекрасна награда.

— Не знам дали ще е ефикасна и идеята с „островите“ — замислено се обади Нилсен. — Разбира се, струва си да я обмислим. Друг път можем да обсъдим всичките й аспекти. Само че не мога да разбера какво общо има това със Съвета Терагенс.

— Помислете — настойчиво каза Джейкъб. — Може би проблемът в голяма степен ще се реши, ако създадем някаква островна колония в Тихия океан, където условниците да живеят без да са под постоянно наблюдение. Но това няма да е достатъчно. Мнозина от тях и сега смятат, че обществото все едно ги кастрира. Законът не само ограничава техните родителски права, но и са изключени от най-голямото приключение на човечеството, космическата експанзия.

Тази объркана история, в която са замесени Ларок и Джеймс, е чудесен пример за проблемите, с които ще се сблъскаме, ако не им намерим някаква ниша.

— Ниша. Острови. Космос… мили Боже, човече! Не говорите сериозно! Да купим още една колония и да я дадем на условниците, така ли? Когато сме затънали до шия в дългове и за тези три? Трябва да сте невероятен оптимист, щом смятате, че е възможно!

Джейкъб усети, че ръката на Хелън се плъзва в неговата. Той я погледна само за миг, но изражението й му беше достатъчно. Гордост, бдителност и както винаги, едва забележима усмивка. Джейкъб преплете пръсти с нейните и ги стисна.

— Да — отвърна на Нилсен той. — Напоследък наистина съм оптимист. И смятам, че е възможно.

— Но откъде ще вземем заем? И как ще успокоите нараненото самолюбие на половин милиард граждани, които искат да заминат за колониите, докато вие пращате в космоса условници! По дяволите, с колонизирането и без това няма да се получи. Даже „Везарий II“ може да носи само десет хиляди души. А условниците са близо сто милиона!

— О, не всички ще искат да заминат, особено ако получат и остров. Освен това съм сигурен, че единственото им желание е справедливо отношение. Честен дял. Истинският ни проблем е, че няма достатъчно място за колонизиране и транспорт.

Джейкъб се усмихна.

— Ами ако накараме Библиотечния институт да „дари“ средствата за колония клас четири, плюс няколко транспортни кораба тип „Орион“, специално опростени за човешки екипажи?

— И как смятате да ги убедите? Те са длъжни да ни компенсират за измамата на Бубакуб, но ще го направят по начин, който отговаря на собствените им цели. Например ще ни направят напълно зависими от галактянската техника. И ще ги подкрепят почти всички раси. Какво може да ги накара да променят формата на обезщетението?

Джейкъб разпери ръце.

— Забравяте, че вече имаме нещо, което те искат… нещо много ценно, без което Библиотечният институт не може. Информация!

Той бръкна в джоба си и извади лист хартия.

— Това е кодирано съобщение, което наскоро получих от Мили Мартин на Меркурий. Тя все още е прикована на стол, но им била толкова нужна, че й позволили да пътува преди повече от месец.

Мили ми пише, че подновили пълните потапяния в активни райони. Вече веднъж участвала в тях и ръководила опитите за установяване на връзка със соларианите. Досега не била съобщила на федералните за откритието си и искала да се посъветва с мен и Фейгин.

Опитите за установяване на контакт били успешни. Соларианите разговаряли с нея. Били съвсем ясни и имали много дълга памет.

— Невероятно — въздъхна Нилсен. — Но оставам с впечатлението, че според вас това има политическа връзка с проблемите, които обсъждахме тук.

— Помислете. Библиотеката ще повярва, че може да ни принуди да приемем определеното от тях обезщетение. Но ако изиграем картите си както трябва, можем да ги накараме да ни дадат каквото искаме ние.

Фактът, че соларианите са готови да разговарят с нас и помнят далечното минало — Мили намеква, че помнят слънчеви потапяния, извършени от древни разумни същества толкова отдавна, че може да се касае за самите Прародители, — означава, че сме открили нещо изключително ценно.

Това също означава, че Библиотеката ще се опита да научи всичко възможно за тях.

Джейкъб широко се усмихна.

— Няма да е лесно. Първо трябва да използваме впечатлението им, че проектът „Потапяне в слънцето“ е претърпял катастрофа. Да ги накараме да ни дадат библиотечен патент за проучване на слънцето. Те ще решат, че така само още повече ще се изложим. Когато разберат какво сме открили, ще трябва да го купят от нас на определената от нас цена!

Ще имаме нужда от помощта на Фейгин, за да разиграем нещата както трябва, както и от цялата хитрост на клана Алварес и сътрудничеството на Съвета Терагенс, но е възможно да се постигне. Чичо Джереми например ще се радва да научи, че се каня да използвам отдавна дремещите си умения и поне за кратко да се забъркам в „мръсната политика“. Джеймс се засмя.

— Само почакай да чуят братовчедите ти! Вече ги виждам как треперят!

— Е, кажи им да не се безпокоят. Не, аз лично ще им кажа, когато Джереми свика семеен съвет. Ще се погрижа да уредим цялата тази каша за три години. След това завинаги се оттеглям от политиката. Разбирате ли, тогава ще замина на дълго пътуване.

Хелън тихо ахна и впи нокти в бедрото му. Изражението й беше неописуемо.

— Но настоявам да вземем със себе си поне един делфин — каза й той, като се чудеше дали ще успее (и дали иска) да сподави смеха си. — Стиховете му са адски мръсни, но с тях можем да си купим провизии на някои космодруми.