Полетът на Нощните ястреби

13Амулети

Каспар влезе в стаята.

Талвин Хокинс и Калеб го поздравиха с кимане.

— Готово — каза Каспар.

— Политическото убежище ли?

— Нещо подобно. Но за целта ни е идеално.

— Добре е да имаш приятели на високи постове — обади се Тал.

Намираха се в задната стая на една странноприемница в съвсем различен квартал от този, в който бяха отседнали Калеб и момчетата. Тук имаше множество чужденци, така че появата им нямаше да привлече внимание. Свечеряваше се и градът утихваше, но площадът навън беше едно от сборищата на младежи. Калеб неохотно бе оставил братята при един фонтан, около който се бяха събрали младежи и девойки. Все пак беше сигурен, че това е по-добрият вариант, отколкото да ги остави в хана при двете момичета от Истинската кръв, нервната им майка и личния им телохранител.

Напълно споделяше съмненията на Тал дали грамадният бияч е човек.

— Турган Бей ми каза какво са открили агентите му — Каспар си наля вино от глинената кана, отпи и се намръщи. — Трябваше да се захванем с внос на вино от Рейвънсбърг и Източните кралства. Ще натрупаме състояние, ако това е най-доброто, с което разполагат.

— Това не ти е „Речната къща“ — каза Тал, имаше предвид ресторанта, който бе отворил в Ролдем. — Освен това знаеш, че това не е най-доброто вино в Кеш.

Калеб също отпи и каза:

— Във всеки случай е най-доброто, което имат тук.

Каспар се наведе напред.

— Има само едно нещо, което свързва убийствата. Всяка жертва, без значение дали е от Истинската кръв, е била от поддръжниците на принц Сезиоти като бъдещ наследник на императора.

— Дали се очаква Диигаи да умре скоро? — попита Калеб.

— Питай баща си и брат си. Те може да са по-наясно с магическите средства, с които императорът удължава живота си. Според Турган много от благородниците и командирите не са доволни, че го прави. Императрица Лакейша е доживяла до деветдесет от чиста злоба. Според това, което съм чувал, тя е била един от най-коравите управници. Хората не се дразнят заради десетината години в повече, а заради употребата на магия. Според повечето благородници дъртият вече не става за управник. Прекарвал много време с наложниците си, което на неговата възраст си е чисто геройство, и някои от указите му били доста съмнителни. Все още не е забъркал голяма каша, но търпението на лордовете изтънява и скоро ще го накарат да посочи наследник.

— Сезиоти е учен, когото уважават, но не буди възхищение — продължи Каспар и описа разговора си с Турган Бей.

— Значи може да предположим, че някой се опитва да намали подкрепата към Сезиоти за сметка на Дангаи — каза Тал. — Защо?

— Ако не бяха намесени Нощните ястреби, можеше да решим, че това е поредният кървав политически спор — каза Калеб. — Но тук се усеща ръката на Лесо Варен. А щом той иска нещо, ние желаем обратното.

Каспар се изправи.

— Не мога да остана повече. Със сигурност ме следят и въпреки че знаят за Тал, не подозират за теб. Предлагам да тръгнеш последен — Калеб кимна. Каспар се обърна към Тал. — Другата седмица ще има прием у лорд Греш. Опитай да си изпросиш покана. Точно като за теб ще е. Отегчени съпруги, любопитни дъщери, пропаднали комарджии и щури младежи, търсещи слава, като убият някой известен. Ще успееш да си създадеш поне половин дузина врагове за една вечер.

Тал го изгледа кисело.

— Ще се постарая.

— Ако науча нещо ново, ще изпратя Паско — каза Каспар и излезе.

— Вероятно е прав, че го следят. Аз ще тръгна след малко, а ти поизчакай. Ще успееш ли да се промъкнеш незабелязано?

— Би трябвало — отвърна Калеб. — Дойдох почти час преди вас и мисля, че съм в безопасност. Все пак, след като вече ви следят, ще се погрижа следващата ни среща да е на по-сигурно място.

Тал се огледа.

— Ами ако ни наблюдават… с други средства?

Калеб измъкна един малък костен талисман и му го показа.

— Прави ги Насур, дребен магьосник на острова на баща ми. Предотвратява всякакво магическо наблюдение.

— Доста полезно. Сигурно не ти се намира едно в повече?

— Не бих ти дал. Ако си набелязан от агентите на Варен, може да те шпионират с магия. Изчезването ти сега би могло да бъде обяснено по много начини, дори с това, че с Каспар сте подсигурили тази стая срещу магия. Но ако изчезнеш за постоянно, ще се убедят, че си нещо повече, отколкото се представяш.

— А аз за какво се представям?

— В момента двамата с Каспар минавате за агенти на Ролдем. При това не много добри. Наложи се да пуснем няколко сериозни слуха на нужните места, за да изградим това прикритие. Кеш винаги се притеснява от флотата на Ролдем. Като им подхвърлим нещо очевидно, няма да си правят труда да ровят за подробности. Никой освен слугите на Варен не подозира за Конклава.

— Освен онези агенти в държавното управление, които работят за вас.

— Да. Това е отнело много години на баща ми. Сега има хора сред всички управляващи съсловия, без да е задължен на владетелите. Време е да тръгваш. Ако ми потрябваш, ще изпратя някое от момчетата.

Тал се изправи, стисна му ръката и тръгна да излиза.

— Какво ще кажеш, когато всичко приключи, да отскочим за няколко дни до Кендрик и да половуваме?

Калеб се усмихна и отвърна:

— Естествено, след като отделим малко време на жените.

Тал отвърна на усмивката и излезе.

Калеб се облегна с намерението да изчака поне час, за да се увери, че не го следят. Чудеше се как ли се справят момчетата.

Зейн отхвръкна назад, удари се в ръба на фонтана, изкара си въздуха и падна.

— Защо го удари? — извика Тад и скочи между брат си и младежа, който го бе блъснал.

— Теб какво те засяга?

— Това е брат ми.

Непознатият беше едър, с широки рамене и гъсти вежди. Брадичката му бе леко крива, което му придаваше злобно изражение.

— Той закача момичето ми.

Въпросното момиче бе леко пълна, но доста красива блондинка, която допреди малко бе флиртувала с братята.

— Не съм твое момиче, Аркмет. Спри да го разправяш пред хората.

— Щом казвам, че си моя, значи си моя — изръмжа младежът.

— Тя каза, че не е твоето момиче — Тад се усмихна.

Аркмет се опита да го блъсне, но за разлика от брат си, Тад бе подготвен: присви дясното си коляно, изпъна левия си крак и дръпна нападателя си. По-тежкото момче се просна по очи на паветата.

Зейн се изправи и застана до брат си, докато младежът се извърташе.

— Как смееш?! — викна Аркмет, докато се изправяше.

— Не ние започнахме, приятел, но ако искаш да ни се пробваш сам, давай — каза Зейн и се приготви за бой.

Аркмет се ухили злобно.

— Кой каза, че съм сам?

Братята се огледаха и видяха, че се е събрала група момчета.

— Кои сте вие? — попита Тад.

— Чираци от гилдията на хлебарите — отвърна един русоляв младеж и махна към четиримата, които стояха зад него. — Аркмет е един от нас.

— Значи ви е приятел?

— Не особено, но си имаме правила. Ако удариш един от чираците, все едно удряш всички.

— Защо някой не ни каза, преди да стигнем до бой — подхвърли Зейн.

Допреди малко двамата бяха флиртували с няколко по-отворени момичета. Около фонтана се събираха младежи от различни краища на Империята, които нямаха против да си говорят с две момчета от Долината на сънищата.

— Предполагам, че няма гилдия на момчетата, които не са оттук, нали? — продължи Зейн и се огледа. Един младеж приблизително на техните години се откъсна от тълпата и застана до тях.

— Шест срещу двама не е много честно — момчето имаше червена коса, луничаво лице, зелени очи и юмруци като чукове. Усмивката му беше почти демонична. — Шест срещу три ми се струва по-добре.

— Джоми, пак ли? — промърмори един от чираците.

Червенокосият сви единия си юмрук до главата, а с другата ръка подкани противниците си.

— Винаги, приятел. Много обичам да отупвам брашнените ви задници. Хайде идвайте!

Петимата чираци изглеждаха разколебани. В този момент зад братята се разнесе вик. Те се обърнаха, но не можеха да се мерят с бързината на Джоми, който светкавично се извъртя и фрасна Аркмет в лицето. Очите на побойника се подбелиха и той рухна с разбит нос.

— Пет срещу три е още по-добре!

— Ти си откачен — извика русолявият.

Джоми протегна ръце с отворени длани.

— Момчета, знам, че имате чувство за чест, но наистина ли искате да се биете заради този боклук?

Русокосият се обърна към останалите и Тад и Зейн прецениха, че боят се е разминал.

— Не особено. Последния път, като ме удари, не чувах с лявото ухо три дни.

— Ами, вие от гилдията на хлебарите трябва да разберете, че не сте царе на улицата, и да почнете да се отнасяте с уважение към другите. Вземете си тъпия приятел и оставете тези момчета на мира.

Петимата вдигнаха замаяния Аркмет и се отдалечиха. Зейн се обърна, за да види русото момиче, но то се беше изпарило. Тад подаде ръка на непознатия младеж.

— Благодаря, приятелю.

— Няма за какво. Казвам се Джоми Килироо.

— Не си тукашен, така ли? — попита Зейн.

— Ха! — отвърна момчето. — Хич даже.

— Този акцент ми е познат — каза Калеб, който се бе появил на площада. — Видях какво стана. Момчета, май се разминахте с пердаха.

— Нямаше да се оправим, ако не беше Джоми — каза Зейн.

— Повечето чираци не са лоши, но този Аркмет е злобно копеле. Един ден ще го обесят за убийство. Помнете ми думите.

— Да не си от Змийската река?

Лицето на младежа светна.

— Ходил ли си по тези места?

— Два пъти. Откъде точно си?

— От Моори. На два дни нагоре по течението от Шингази.

— Как се озова в Кеш?

— Дълга история. Накратко, с моя приятел Роли ни изгониха от вкъщи. Спуснахме се по реката с надеждата да си намерим работа в града, но там всичко се контролира от клановете. Не се срамувам да призная, че се наложи да се препитаваме с кражби. Накрая се хванахме на един кешийски кораб, плаващ за Елариал. Едно пътуване ми беше достатъчно, за да реша, че не ставам за моряк. Като стигнахме, си взехме парите и се махнахме. Почнахме като колари. Роли загина в един кръчмарски бой в Чигата, а аз продължих и лека-полека се озовах тук. Вече мина почти година.

— Къде живееш? — попита Тад.

— Където дойде. Топло е и може да се спи навън. По някой път някое момиче ме прибира у тях — той кимна към фонтана. — Повечето чужденци се събират тук и рядко има проблеми, освен когато се появи някой като тия чираци. И преди сме се спречквали, така че още ме помнят — той се ухили. — А ти какво си правил в Новиндус?

— И това е дълга история — отвърна Калеб. — Какво ще кажеш да ти предложа храна и легло?

— Чудесно, но ми се ще да намеря постоянна работа. Този град може да е най-великият на света, но като си нямаш гилдия, е доста трудно.

— Ела с нас — каза Калеб — и ще ти разкажа за моите пътувания.

Тад и Зейн се спогледаха, но не казаха нищо. Имаха чувството, че са намерили бездомно куче и го водят у дома. Само че не знаеха дали кучето не хапе.

Зейн стоеше мълчаливо до Калеб, който разглеждаше стоката. Тад бе пратен на някаква безцелна мисия с Джоми, който се бе привързал към тях без никакви усилия. Предната вечер бяха говорили дълго на масата в кръчмата и Тад и Зейн вече смятаха, че новото момче е забавен и приятен спътник. Калеб не им бе казал причината да го задържи, но в опасен град като Кеш присъствието на едрия червенокос младеж бе добре дошло.

Калеб направи няколко прилични поръчки, преди да стигне до ястреба. Не беше същият като на амулета, но доста приличаше.

— Това не ми е познато — каза Калеб.

— И на мен — отвърна търговецът, казваше се Мудара. — Купих го от едно момче, крадец или просяк. Виждал съм подобни, но не точно такива — беше кльощав нервен мъж с нос като клюн. По очите му се познаваше, че е опитен търговец и не бива да се подценява.

Калеб сви рамене, сякаш нямаше значение, и насочи вниманието си към два други предмета, преди да се върне на ястреба.

— Къде каза, че си виждал други такива?

— Далеч на юг има секта, която почита Лимс-Крагма. Идват в града понякога и могат да се познаят по тези амулети. Не знам как се наричат.

Калеб поръча още няколко неща.

— Нямам нужда от ястреба. Щом е на секта от Юга, едва ли ще има вярващи в Крондор.

Търговецът изглеждаше малко разочарован и веднага започна да предлага други стоки. След малко Калеб се върна на амулета и сви рамене.

— Може пък да прибързвам — лицето на търговеца светна. Вече бе изкарал повече печалба, отколкото за месец, но като всички от професията си, желаеше още. — Нали каза, че си виждал подобни?

— Да, приятелю — отвърна Мудара. — По-тежки са, мисля, че са от метал, и се носят на здрава верижка. Винаги под туниката.

— Можеш ли да ми намериш няколко?

Лицето на мъжа стана безизразно.

— От тях не. Но мога да ти направя копия на този. В града има много занаятчии, които ще се справят.

Калеб сви рамене.

— Клиентите ми изискват автентичност. Те са колекционери и няма да се занимават с евтини имитации. Ако успееш да откриеш от онези медальони, за които говориш, ме потърси в „Трите върби“. Казвам се Калеб и ще съм тук поне още две седмици.

Двамата приключиха сделката и се разделиха.

— Искам да останеш наоколо и да го наблюдаваш до довечера — каза Калеб, докато се отдалечаваха. — Гледай да не те забележи, но ако се случи, се усмихни и помахай, все едно си вършиш работата. Преструвай се, че разглеждаш стоки, но не го изпускай от поглед. Запомни с кого говори. Ако тръгне нанякъде, го проследи, но гледай да не те види. Ако се наложи, се откажи и ела в странноприемницата. Винаги можем да го проследим и друг път. Разбра ли?

Зейн кимна и тръгна към другия край на площада, откъдето можеше да наблюдава незабелязано. Калеб пък се отправи към магазина на Чезарул, защото му трябваше по-опитен агент. Не искаше да оставя момчето, но някой трябваше да наблюдава търговеца. Калеб се прокле наум, че не се бе сетил да се подсигури, преди да тръгне на срещата. Спомни си за разговорите с баща си. Да се тревожиш за хората около себе си е разсейване и те прави уязвим. Въобще не трябваше да взима момчетата.

Пазарът се пълнеше с хора, връщащи се от работа. Зейн знаеше, че скоро оживлението ще премине и сергиите ще се опразнят и ще затворят. Първия път бе наблюдавал с изумление как за по-малко от час от място, където не можеш да се разминеш, пазарът опустява напълно. Беше сигурен, че Мудара не го е забелязал, но скоро щеше да е много трудно да се скрие.

Започна да се оглежда за по-добро място и си хареса един закътан вход. Както очакваше, Мудара нямаше търпение да се свърже с доставчиците си, за да изпълни поръчката на Калеб, и бе един от първите, които развалиха сергиите си — прибира амулетите и медальоните в голяма торба.

Зейн тръгна след него. Беше решен да не подведе Калеб. Опитваше се да не привлича внимание и се чувстваше уверен. Непрекъснато гледаше между него и Мудара да има хора и бе доволен, че търговецът не погледна назад нито веднъж.

Напуснаха претъпканите улици на търговския квартал и навлязоха в по-слабо населена част от града. Тук имаше множество складове, работилници за кожи, керамика, безброй каруци и дори служба, предлагаща наемници.

Мудара влезе в една постройка, от която въпреки късния час излизаше гъст пушек и се чуваше удряне на чукове. Вероятно това бе работилницата, откъдето се снабдяваше с амулети.

Зейн не знаеше колко време е минало, но когато Мудара излезе, вече бе тъмно. Момчето го наблюдаваше от позицията си зад някакви сандъци до един празен склад.

Реши да продължи да го следи. Човекът или щеше да се прибере, или да отиде при друг доставчик. Търговецът отново тръгна, без да обръща внимание на нищо около себе си.

Зейн се мъчеше да не го изпуска от поглед. Скоро поведението на Мудара се промени и за малко щеше да го види, когато внезапно се обърна. За късмет точно тогава момчето се намираше в плътна сянка и успя да остане незабелязано.

Зейн осъзна, че Калеб му бе казал да внимава точно за такова поведение. Търговецът отиваше някъде и не искаше да бъде проследен. Момчето усети, че става дума за нещо опасно.

Калеб им бе говорил много за рисковете на новия живот, но Зейн започваше да разбира за какво става въпрос чак сега. Устата му пресъхна и сърцето му започна да подскача, но той призова куража си и продължи след Мудара.

Опитваше се да си набелязва ориентири, защото се намираше в непознат квартал. Имаше чувството, че не е добре да замръква на това място. По улиците нямаше фенери, а в далечината се чуваха приглушени гласове. Някъде се засмя жена, а от друга посока долетя писък, в който нямаше нищо весело.

Мудара зави зад един ъгъл и момчето забърза, после надникна зад него. Търговецът бе спрял до някаква врата и чукаше странно. Един път, пауза, два пъти, пак един и после три.

Вратата се отвори и Зейн настръхна. На прага стоеше мъж с черни дрехи, лицето му бе скрито в сянката. Туниката, панталоните и кърпата на главата бяха точно такива, каквито му бяха описали на Острова на чародея. Този човек беше Нощен ястреб.

Мудара заговори бързо и му подаде амулета. Мъжът не беше доволен и започна да оглежда внимателно улицата. Зейн се надяваше да няма свръхестествени дарби, защото иначе животът му щеше да е в опасност.

Двамата започнаха да спорят и от жестовете на Мудара си личеше, че опитва да убеди другия в нещо.

— … струва си риска. Ако това са онези, за които ни предупредиха, може би ще ни заведат до… — убиецът му махна да говори по-тихо. Зейн не можа да чуе остатъка от разговора, но накрая мъжът се прибра и хлопна вратата в лицето на Мудара. Търговецът се обърна и продължи по улицата.

Зейн понечи да тръгне след него, но две силни ръце го сграбчиха отзад и една длан запуши устата му.

— Мълчи, ако искаш да останеш жив.

Сърцето му щеше да се пръсне, но успя да запази самообладание и да кимне.

— Върви след мен и не казвай нищо, докато не се убедя, че сме в безопасност — каза нападателят — висок и чернобрад — и го пусна.

Зейн тръгна с него. През следващия половин час се промъкваха внимателно покрай затъмнени входове и по тесните улички.

— Ти ли си Зейн? — попита мъжът, щом стигнаха до по-оживената част на града.

— Да — коленете му трепереха от изтощение и страх.

— Чезарул ме прати да те намеря, но ти тъкмо тръгваше след търговеца, когато стигнах до площада. Реших да вървя след теб, защото ако те бях спрял, онзи можеше да забележи.

Зейн кимна.

— А защо ме сграбчи?

— Ако беше продължил да го следиш, щяха да те убият. Обикновено си тръгват от срещите си по лъжлив път и убиват всеки, който ги следи. Загубихме четирима души, преди да го установим.

— Кои са те?

— Гилдията на смъртта. Нощните ястреби — брадатият се огледа. — Аз съм Чойоба. Хайде, ще те заведа до странноприемницата.

Зейн кимна и тръгна след него.

— Справил си се добре — каза Чезарул.

— Така е — потвърди и Калеб.

Зейн беше твърде уморен да се усмихне и само кимна.

— Значи знаем къде да намерим Нощните ястреби? — обади се Тад.

Чезарул поклати глава.

— Не, млади приятелю. Те ни откриха.

Изражението на Тад подсказваше, че не разбира.

— Това е капан — обясни Калеб.

— Капан ли? — възкликна Зейн.

— Фалшивият амулет беше сложен там, за да може някой, който работи за Конклава, да го открие. Незапознат човек нямаше да му обърне внимание или щеше да си го купи. Но щом започнах да задавам въпроси, Нощните ястреби разбраха, че търся тях. Сигурно си е стоял на сергията от месеци. Не би заинтригувал друг освен нас. И ние ще захапем примамката.

— Не разбирам… — започна Тад.

— Нощните ястреби залагат капани. Знаят, че с убийствата из града е само въпрос на време да започнем разследване. Затова слагат този амулет, който много наподобява техните, и всеки, който се оглежда за Гилдията на смъртта, би полюбопитствал за произхода му.

— Постъпихме според очакванията им — продължи Калеб. — Спорът, който си видял, вероятно е бил за следващото им действие. Дали да ни кажат, че няма истински амулети, и да ни проследят от пазара. Или да се съгласят на сделка и да ни нападнат веднага, или пък да ни проследят до странноприемницата. А след това да ни избият.

— Тези кучета са истинска напаст за спокойствието на града — каза Чезарул. — Освен това вредят на търговията. Искрено се надявам, че скоро ще приключим с тях — обърна се към Калеб. — Утре не ходи на пазара. Трябва да събера хората си, а някои от тях не са в града. Дай ми два дни и на третия се срещни с търговеца. Дотогава ще сме готови.

— Пабло няма да е доволен, ако превърнем странноприемницата в бойно поле — каза Калеб.

— Няма нищо, което малко злато да не излекува. Освен това той е предан на каузата също като нас.

Калеб кимна.

— Добре. Утре ще изведа момчетата на езда по брега на Оверн. Да речем, че ще потърсим някоя екзотична риба.

— Защо не крокодили? — усмихна се Чезарул.

— Ще се върнем след два дни и ще се срещнем с Мудара.

— Добре. Желая ви лека вечер — каза търговецът и си тръгна.

— Тад, върви в общото помещение и кажи на Джоми, че може да дойде.

— Мислиш ли да го задържиш при нас? — попита Зейн.

— Поне за известно време. Момъкът е корав, а при положение че е от Новиндус, едва ли има някакви връзки с Нощните ястреби. Освен това ми харесва.

— Той ни помогна без никаква причина — каза Зейн.

— Има си кауза. Чувство за справедливост, което липсва у повечето хора.

— Джоми, можеш ли да яздиш? — попита Калеб, когато двете момчета влязоха в стаята.

— Достатъчно, че да не падам, ако не бързаме много — отвърна червенокосият.

— Добре, защото утре ще се разходим до езерото и искам да дойдеш.

— Вземате ме на работа?

— Нещо такова — каза Калеб. — Ще ти обясня утре. Сега лягайте да поспите.

Тримата излязоха от стаята на Калеб и се насочиха към своята. Предната вечер Пабло Магуайър бе донесъл сламеник и Зейн го просна между двете легла. Джоми се опъна на него с удоволствие.

— Надявам се, не ти е много твърдо — каза Тад.

Джоми се засмя.

— Почти цяла година спя на улицата, а последното ми легло беше корабен хамак. Не съм спал на легло, откакто баща ми ме изхвърли. Това направо си е истински лукс.

Тад загаси фенера и стаята потъна в мрак. Двамата с Джоми заспаха бързо, но Зейн продължи да се върти — облеченият в черно убиец не излизаше от ума му.