Планетата на прокълнатите

XVI

Улв се присъедини към тях и погледна към отворения череп на магтера. Всичко бе толкова ясно, дори и за него.

— Виждал съм мъртви животни, виждал съм и убити хора, с разтворени черепи. Но никога не съм виждал нещо подобно — произнесе той.

— Какво е това? — попита Брайън.

— Пришълецът, нашественикът, когото търсеше — каза му Лиа.

На големина мозъкът на магтера бе приблизително две-трети от нормалния размер. Вместо да изпълва докрай черепната кутия, той делеше вътрешното пространство с някаква зелена, аморфна маса. Зеленикавата маса напомняше донякъде на мозъчна тъкан, само че бе покрита с по-тъмни възли и разклонения. Лиа взе скалпела и внимателно отдели тъмната аморфна маса от черепа.

— Ужасно ми напомня на нещо, което вече съм виждала на Земята — каза тя. — Сетих се — зелената муха — Drepanosiphum platanoides — притежава един необичаен орган, наречен псевдова. Трябваше да видя това нещо в черепа, за да открия приликата. Земната муха — Drepanosiphum — има същия голям зелен орган, само че той не изпълва черепната кухина, а корпуса на тялото. Години наред биолозите са си блъскали главите на предположенията за неговото истинско предназначение, в следствие на което са се появили многобройни от сложни по-сложни теории. Накрая някой успял да извърши дисекция и да го изследва отвътре. Оказало се, че псевдовата е плесеноподобно растение, което подпомага храносмилането на мухата. Всъщност псевдовата секретира ензими, с чиято помощ мухата смила огромните количества захари, които поглъща със соковете на плодовете.

— В това няма нищо необичайно — намеси се Брайън. — Както при термитите, така и при хората, а и при много други същества, храносмилането се подпомага от постоянно присъстваща чревна флора. Каква е разликата при тази твоя зелена муха?

— Главно в начина на възпроизвеждане. Всички останали обитаващи червата организми трябва първо да проникнат в гостоприемника, а след това се настаняват на подходящото място, като остават там докато са необходими. А зелената муха и нейното плесеноподобно растение са в постоянно симбиозна връзка, която е жизнено важна и за двете. Спорите на растението могат да се срещнат навсякъде из тялото на мухата, но неизменно присъстват в оплождащите клетки. Има ги във всяка яйцеклетка, те израстват заедно с яйцето, което още от момента на зачеването е заразено. Така процесът на симбиоза е подсигурен и остава непрекъснат.

— Искаш да кажеш, че зеленикавите сфери, които забеляза в кръвните телца на магтера са нещо подобно? — попита Брайън.

— Сигурна съм в това — кимна Лиа. — Процесът явно е същият. Уверена съм, че подобни микроскопични форми могат да се срещнат навсякъде из тялото на магтера — това са спори или зародиши на съществото, което открихме в мозъка. Вероятно такива спори има и в яйцеклетките на магтерите, така че зародишът да бъде заразен още преди раждане. Симбиотът израства успоредно с детето. Вероятно дори по-бързо, той като организмът му е далеч по-просто устроен. Мисля, че още в шестия месец от следоутробното развитие на гостоприемника той вече е навлязъл в своята зрелост.

— Но защо? — попита Брайън. — Каква е целта му?

— Това са само предположения, макар че разполагаме с достатъчно факти, за да си изградим представа за неговите функции. Готова съм да се обзаложа, че този симбиот не е прост организъм, а подобно на всички останали местни организми представлява смесица от растение и животно. Структурата му е твърде сложна, за да се е развило след появата на човека на тази планета. Най-вероятно магтерите са се заразили със симбиотичната инфекция, докато са се хранили с някое местно растение. Така симбиотът се е озовал в нова среда, където е можел да се развива безпрепятствено, защитен от черепната кутия и подсигурен от дълголетието на своя гостоприемник. В замяна на получаваните хранителни вещества, кислород и комфорт, мозъчният симбиот би трябвало да отделя хормони и ензими, които да подпомагат магтера в борбата за оцеляване. Не е изключено някои от тези ензими да са улеснявали и храносмилането, помагайки на магтерите да консумират всичи местни растителни форми, които се срещат тук. Подобен симбиот би могъл да отделя захари, да неутрализира кръвните токсини — да върши безброй неща. И очевидно ги е вършел, след като магтерите са се превърнали в доминираща форма на живот на планетата. Цената, която са заплатили за подобно съжителство, се е оказала неимоверно висока, но до съвсем скоро това не е имало никакво отношение за оцеляването на вида. Забеляза ли, че мозъкът на магтера не изглежда с намалени размери?

— Да, направи ми впечатление, но как се е побрал в черепната кутия симбиотът?

— Ако мозъчната маса бе намалена като цяло, тогава тя щеше да се свие към основата на черепната кухина. Но тя е със запазени пропорции — просто част от нея липсва, защото е била абсорбирана от нашественика.

— Фронталният лоб — досети се изведнъж Брайън. — Това изчадие на ада е извършило фронтална лоботомия!

— Много повече — поправи го Лиа, докато отделяше сивото мозъчно вещество със скалпела, а отдолу се показваха множество зелени нишки. — Виж тези пипала — те проникват в дълбочина към главния мозък, но малкия оставят недокоснат. С други думи, става дума за селективно засягане само на висшите функции. Разрушаването на фронталните лобове е лишило магтерите от способността да изпитват емоции, а също и от умението да разсъждават абстрактно. Изглежда този процес донякъде е спомогнал за оцеляването им на планетата. Обзалагам се, че немалко нещастници са били принесени в жертва на този адаптационен процес. Полученият окончателен продукт е същество, в което съжителстват човек и плесеноподобно растение, и което е великолепно адаптирано към ужасните условия на тази планета. Липсва цялата емоционална сфера, която само може да създава ненужни усложнения, премахнати са и желанията, които пречат на оцеляването. Абсолютна безскрупулност — човечеството нерядко се е възползвало от това свое качество в процеса на еволюцията си, така че изминатият път не е бил кой знае колко дълъг.

— Но останалите дисианци, като Улв например, са оцелели без да се превръщат в подобни чудовища. Защо тогава е трябвало магтерите да се променят до такава степен?

— Нищо не е абсолютно задължително, когато става дума за еволюция, нали знаеш? — каза Лиа. — Допустими са многобройни разновидности и само най-успешните се запазват в следващите поколения. Вярно е, че хора като УЛв са сред оцелелите, но именно магтерите са се превърнали в доминираща форма на живот. Ако планетата не беше влязла в контакт с останалите светове, магтерите рано или късно щяха да унищожат всички други видове. Само че сега вече изгубиха тази възможност. Няма съмнение, че със самоубийственото си поведение обричат на гибел не само себе си, но и всички живи същества на планетата.

— Виж това не мога да си го обясня — подхвърли Брайън. — Досега магтерите не само са оцелели, но и са се изкачили на върха на местната еволюционна стълба. Готови са да се нахвърлят срещу всеки и всичко, което неизменно е придружено от пълна липса на емоции. Трябва да се радваме, че на Дис не съществуват по-едри животни. И така, в един свят, където по отделно всеки един от тях би загинал, те — със своята абсолютна безскрупулност — са гарантирали победата си като цяло. А сега се изправят пред проблем, който е твърде сложен, за да бъде решен от деградиралите им мозъци. Превърнали са личната си политика в политика от планетарен мащаб — а подобно решение никога не носи полза. Те са като въоръжени с ножове диваци, които са избили до крак своите противници, чието единствено оръжие са били камъните. Но ето, че насреща им стоят хора с пушки и въпреки това те са готови да ги атакуват, докато на свой ред бъдат избити. Знаеш ли, това е великолепен пример за недалновидността на еволюцията. Хората, които са се заразили на Дис, са представлявали доминиращата форма на съществуване. В началото съществото, което се е заселило в мозъците им, е изпълнявало чисто симбиозна функция — давало е нещо и в замяна е получавало друго. Полученият смесен продукт несъмнено е превъзхождал останалите същества в умението да оцелява. Но сега всичко се променя. Мозъкът на магтера не е в състояние да осъзнае идеята за видовата смърт, нито да вземе необходимите предпазни мерки, за да подсигури съществуването си. При подобни обстоятелства, нашественикът в мозъка вече не изпълнява функцията на симбиот, а на паразит.

— И като паразит, той трябва да бъде унищожен! — прекъсна я Брайън. — Вече не воюваме със сенки — продължи вдъхновено той. — Най-сетне открихме врага — и това въобще не са магтерите. Истинският враг е някакъв отвратителен мозъчен червей, толкова глупав, че дори не забелязва собствената си гибел. Притежава ли мозък — може ли да мисли?

— Искрено се съмнявам — отвърна Лиа. — Мозък едва ли му е необходим. Дори в началото да е имал някакви движещи мотиви, те отдавна са закърнели. Симбиотите, или паразитите, които живеят във вътрешността на гостоприемника неизменно дегенерират до един абсолютен минимум от функции.

— Разкажи ми за него — намеси се Улв. — Какво е това нещо? — той посочи с ръка прилепналия към вътрешността на черепната кутия симбиот. Макар че беше изслушал развълнувания им разговор, той не бе разбрал почти нищо.

— Лиа, опитай се да му обясниш, колкото се може по-простичко — посъветва я Брайън. — И, моля те, седни, имаш нужда от почивка. А аз ще се опитам да… — той млъкна и погледна часовника си.

Минаваше четири следобед — оставаха не повече от осем часа. Какво да направи? Ентусиазмът му се стопи, когато си даде сметка, че само половината от проблема е решен. Ако не успее да съобщи на ньордците за своето откритие, бомбите ще се стоварят в предварително определения час. А дори и да осъзнаят смисъла на откритието, щяха ли да променят намерението си? Заплахата от скритите кобалтови бомби продължаваше да тегне над тях.

едва сега си спомни, че напълно бе забравил за убийството на Телт. Преди да се свърже с ньордския флот, трябваше да потърси Хис и да му разкаже за съдбата, която бе сполетяла Телт. А също и за записа на радиоактивната следа. Късно бе да го сравняват с предишните записи, но Хис би могъл да нареди едно последно нападение — на базата на предположението на Телт. Разговорът нямаше да отнеме много време, а след това можеше да се свърже и с професор Крафт — главнокомадвнащия флота.

Брайън настрои предавателя на вълната на Хис и го повика. Не последва отговор. Когато превключи на приемане, в слушалките се чуваше единствено пукотът на радиосмущенията.

Не беше изключено предавателят да е повреден. Нагласи го на честотата на своето лично радио и подсвирна в микрофона. Полученият от ефира звук бе толкова силен, че го заболяха ушите. Направи повторен опит да се свърже с Хис и почувства облекчение, когато получи така дългоочаквания отговор.

— Тук е Брайън Бранд. Чувате ли ме? Трябва незабавно да разговарям с Хис.

Остана слисан, когато в отговор се разнесе гласът на професор Крафт.

— Съжалявам, Брайън, но е невъзможно да разговаряте с Хис. Прослушвахме постоянно тази честота и ме известиха незабавно за повикването ви. Хис и хората му излетяха от повърхността преди час и половина, вероятно вече са се насочили към Ньорд. Вие готови ли сте за тръгване? Скоро ще е твърде опасно да се приземяваме. Дори в този момент ще трябва да помоля за доброволци, които да ви измъкнат от там.

Хис и хората му си бяха отишли! В първия момент Брайън не можа да осъзнае това съобщение. Все още беше изненадан, че разговаря с Крафт.

— Щом са си тръгнали, значи вече нищо не мога да направя — промърмори той. — Тъкмо смятах да ви потърся, още по-добре, че ще мога да говоря направо с вас. Слушайте ме внимателно и се опитайте да вникнете в думите ми. Трябва да спрете планираната бомбардировка. Научих какво принуждава магтерите да постъпват така, открих причината за отклоненията в разсъдъка им. Ако намерим някакъв начин да коригираме тези изменения, ще можем да ги спрем, преди да са атакували Ньорд…

— Проблемът може ли да бъде решен до полунощ? — прекъсна го Крафт. Гласът му звучеше гневно, почти грубо. Дори светците се изморяваха.

— Не, разбира се, че не — Брайън сбърчи чело и едва сега си даде сметка, че разговорът не бе протекъл според очакванията му. Нямаше представа какво трябва да каже. — Едва ли ще ни отнеме много време. Разполагам с доказателства, които да ви убедят в правотата на предположенията ми.

— И без да ги видя, склонен съм да ви вярвам, Брайън. — Гласът на Крафт вече не звучеше така гневно, по-скоро изглеждаше уморен и отчаян. — Уверен съм, че сте на прав път. Преди малко разговарях с Хис и също се съгласих, че от самото начало е бил прав в предложенията си за решаване на дисианския конфликт. Допуснахме поредица от грешки и докато ги преодолявахме, изгубихме безценно много време. Опасявам се, че в момента само този факт има значение. В дванадесет тази нощ ще изстреляме бомбите. Дори тогава може вече да е твърде късно. От Ньорд е потеглил кораб с моя заместник на борда. Надхвърлил съм с близо един ден срока, който ми беше определен. Напълно осъзнавам, че съм излагал на риск живота на моята планета в напразни опити да спася Дис. Те не могат да бъдат спасени. Защото са мъртви. Не искам да чуя нито дума повече за това.

— Трябва да ме изслушате…

— Да унищожа планетата под мен — ето какво трябва да направя. И решението ми няма да бъде променено от думите ви. Всички жители на други планети — ако се изключи вашата група — вече напуснаха повърхността. Изпращам незабавно кораб за да ви прибере. Ще пусна първите бомби веднага щом корабът се вдигне. А сега — съобщете ми вашите координати за да ви намерим по-бързо.

— Не ме заплашвайте, Крафт! — Брайън размаха юмрук пред радиостанцията в изблик на безсилен гняв. — Вие сте убиец и унищожител на цяла една планета — не се опитвайте да се измъкнете от отговорност. Научих нещо, което може да преустанови тази касапница, а вие дори не желаете да ме изслушате. Зная също къде се намират кобалтовите бомби — в кулата на магтерите, която Хис нападна снощи. Достатъчно е да сложите ръка на тези бомби и ще отпадне всякаква необходимост да унищожавате планетата!

— Съжалявам, Брайън. Разбирам напълно какво се опитвате да постигнете, но си давам също така сметка, че опитите ви са напразни. Нямам намерение да ви обвинявам в измама, но представете си все пак, колко крехка изглежда теорията ви от моята гледна точка. Първо, тези драматични разкрития за истинската причина, която подтиквала магтерите към самоубийствения ход. После, когато това не даде очаквания резултат, внезапно си припомняте, че знаете къде се намирали бомбите. Говорите за най-строго охраняваната тайна на магтерите!

— Не съм напълно уверен, но съществува доста голяма възможност — поправи се Брайън. — Телт извърши някои замервания край кулата на магтерите и получи подозрителен пик в записа. Но сега Телт е мъртъв, а записите бяха унищожени. Виждате ли… — той млъкна, давайки си сметка, колко объркано звучи цялата история. Безсмислено беше. Трябваше да се предаде.

Радиостанцията мълчеше. Крафт очакваше търпеливо да продължи. Когато Брайън заговори отново, в гласа му вече не се долавяше никаква надежда.

— Изпратете вашия кораб — каза уморено той. — Намираме се в сградата, която е принадлежала на търговско обединение „ЛЕКИ МЕТАЛИ“. Отпред има доста голям склад. Не зная точния адрес, но съм сигурен, че ще го откриете. Чакаме ви. Спечелихте, Крафт.

Той изключи радиостанцията.