Планетата, която с нищо не можеше да бъде полезна

8

Командирът не се обръщаше при всеки звук. Алените отблясъци на блестящите надписи танцуваха по таблото. Тръшна се врата, дочу се чаткане на нокти по звънкия под — значи бе влязъл Сто и четирийсети. Започна подаването на енергия към централния левитор. Отлично. Левиторът ще изгълта сума енергия, но в близост до населен масив не бива да се издигат направо с планетарните. Припламване високо в небето — това е друга работа — може да го вземат за мълния или светкавица. Отново хлопна врата — беше козлобрадият Деветдесет и трети. Нулева готовност.

Командирът се забави, после ръката му се протегна към предпазителя на вътрешната връзка. Не. Първо стартът. Той дръпна ръката си.

— Старт! — силно извика той и пусна антигравитаторите.

Корабът бавно се откъсна от повърхността на Геа. Командирът включи екрана на външния фон. Черната маса без нито една светлинка падаше надолу. Отдясно блещукаше морето. Сякаш отдолу бе останала абсолютно необитаема планета. Май за Двайсет и седма ще е полезно да погледне. Не ти остава никакво съжаление, като гледаш тази безжизнена чернилка. Двайсет и седма трябва да види това!

Той премести ръцете си на хоризонтален полет и излезе от рубката, без дори да погледне към другите членове на екипажа; качи се на втория хоризонт, намери нужната врата.

— Излизай — каза той на момичето. — Излизай, вече сме във въздуха.

Тя не се помръдна.

— Геа още се вижда — повтори той. — Черната Геа, която не ни даде нищо. Иди я виж.

Двайсет и седма мълчеше.

— Заповядвам ти да отидеш в рубката!

Девойката не помръдваше, отпуснала ръце, леко отметнала глава. Командирът пристъпи прага на помещението и се приближи до нея.

— Ти… — почна той и се задави: зениците и бяха бели, както и цялото и лице. Тях просто ги нямаше…

Той вдигна ръка и пипна високото гладко чело. Прекара пръст по шията, край ръката.

Камък.

Дълго стоя и се мъчи да разбере. После трепна. За какво мислеше сега? Не можеше да се разбере — бъркотия от мисли. Превърнала се е в камък? Глупости… Можеше да се престориш на камък, но да се превърнеш?…