Плацдарм

ШестнадесетТайната на черната колона

Обзет от безсилие и ярост, Брайън ритна тъмната колона. Резултатът беше само глух тътен и остра болка в крака му.

— Много впечатляващо, Брайън — каза си на глас. — Разумна реакция на интелигентен човек. По-добре ли се чувстваш? Сега, след като се отърва от гнева си и имаш болка в крака за доказателство — не е ли време да обмислиш малко този проблем? Време е. Най-напред — какво знаеш? Да започнем с точка първа — той вдигна пръст. — Механизираната армия излезе от тази долина. Няма съмнения относно това. Следите, които последвах, водят до това място. Нямаше отклонения или други пътища. Което води до заключение номер две — машините трябва да са дошли оттук, от този край на каньона, от мястото, на което в момента стоя. Стените и земята изглеждат солидни — но може и да не са. Ще бъдат проверени. Но какво ще кажеш за един подробен оглед на тази колона? Тя е изкуствена, направена е от метал и вероятността да има нещо общо с цялата работа, е сто към едно. Следователно, номер три — изследването на колоната става първо в списъка.

Нещо тормозеше мислите му. Какво? Да, какво се бе случило, когато бе ритнал колоната — освен болката в крака, нямаше ли и нещо друго? Но какво? Да, разбира се — бе прозвучала сякаш е куха, издавайки по-скоро звън, отколкото глух звук при ритника.

Брайън извади ножа си и го обърна. Хвана го за острието и почука по купола на колоната, където бе одраскал метала. Чу се глух звук. Но когато я удари по-надолу, тя силно иззвъня. Наистина беше куха!

Което веднага повдигна втори въпрос: дали това не беше куха обвивка, под която се криеше нещо? Твърде възможно. Трябва да потърси начин да я отвори и да проникне вътре.

Прокара пръсти надолу по стената й — беше съвсем гладка. Коленичи, за да изследва долната част, а после легна, за да огледа основата. Не беше ли това около основата цепнатина? Натисна с върха на острието и то влезе под метала! Наистина имаше цепнатина — обкръжаваща цялата основа. Въпреки, че колоната беше като че ли вкопана в каменната повърхност, изглежда имаше някаква външна обвивка, която лежеше върху скалата. Докато се изправяше, нещо привлече погледа му, някакъв сребрист проблясък, на около фут от земята.

Драскотина в метала.

Внимателното изследване разкри, че драскотината е причинена от нещо, което е било поставено в отвор с дължина около два сантиметра — отвор около който бе отбелязан кръг.

— Глава на винт! Изглежда точно като голям винт! А винтовете са направени, за да бъдат развивани.

Единствения инструмент, с който разполагаше, беше ножът му — той трябваше да свърши работа. Пъхна острия му връх в каналчето и натисна дръжката надолу. Нищо не се случи. Натисна по-силно. Почувства как мускулите му се издуват от напрежение, а острието на ножа се огъва. Можеше да се счупи. Нямаше значение. Още по силно…

Със силно скърцане кръглото парче метал се завъртя почти на сантиметър. Прекара пръсти по колоната и усети, че леко се е подало навън — ръбът му вече не прилепваше към повърхността. Веднъж задвижено, то се завъртя по-леко. Отново и отново — докато главата стана ясно видима и Брайън видя блестящата резба зад нея. Сега вече можеше да върти с пръсти. Накрая го извади, пусна го на земята и погледна в дупката. Не видя нищо, освен мрак. Но винтът трябва да е имал някаква функция. Дали е прикрепял нещо на мястото му? И какво?

Вдигна ножа, за да го пъхне в отвора, но се замисли. Би било много по-мъдро да си размърда мозъка, вместо да опитва слепешката. Каква е била функцията на тази запушалка? Дали е запушвала отвор, под който има някакви уреди за управление? Възможно, но доста съмнително. Може би задържаше външната тръба на мястото й? Това изглеждаше много по-вероятно.

Наведе се, натисна с острието на ножа в основата на металната колона и успя да го подпъхне малко. После дръпна нагоре. Движеше се!

С няколко тласъка Брайън успя да пъхне острието докъдето беше възможно — около сантиметър навътре. Освободената от болта тръба сега би трябвало се движи нагоре-надолу. Остави ножа на мястото му и клекна, за да обгърне с ръце широката около фут колона. И така, притискайки я с всички сили към себе си, той бавно заизправя краката си.

Нещо помръдна. Металната тръба се бе вдигнала малко над земята. Брайън погледна отдолу и видя, че е на около сантиметър от скалната повърхност, очевидно задържана така от нещо отвътре. С внимателни и точни движения, така че да не я събори, той премести хватката си по-надолу и отново повдигна.

Издигаше се бавно, сантиметър по сантиметър — докато успя да я вдигне на около фут от земята. Вътре проблесна лъскав метал.

Малко по малко той я повдигна достатъчно, за да може да подпъхне пръстите си под долния й край. Щом я хвана достатъчно здраво, Брайън сви крака, до почти клекнало положение, пое си дъх и внимателно се изправи. Металната тръба се вдигна нагоре, а после внезапно се наклони и падна, освободена от колоната.

Брайън отскочи назад и дишайки тежко, се вгледа в това, което се бе открило под нея.

Вътре, защитени от бляскава метална рамка, бяха подредени компактни електронни блокове. Имаше няколко наглед обикновени банки за памет, усилватели и трансформатори, свързани помежду си с плетеница от кабели. Дебел кабел излизаше от кутията на захранването и водеше надолу към солидния корпус на атомна батерия, вградена в основата. Батерията беше дълготрайна, което означаваше, че ако не консумираше твърде много енергия, машината би могла да работи с години. Но каква беше функцията й? Почти всички компоненти изглеждаха познати и силно напомняха някои от тези, с които сам бе работил. Когато се вгледа, Брайън долови слабо жужене откъм устройството. Дали работеше в момента? Той го заобиколи и — да — от другата страна имаше няколко светещи дисплея, на които просветваха сменящи се цифри. Значи работеше. Чудесно. Но какво беше то — и каква връзка би могла да съществува между него и бойните машини?

Брайън се наведе, взе ножа си и отстъпи, за да огледа уреда отново. Пълна мистерия. Вдигна ножа и изпита желанието да го забие насред схемите, но се въздържа. Това нямаше да му донесе нищо, освен може би един по-силен токов удар. Дали нямаше някакви знаци или указания по колоната? Наведе се, за да я огледа отблизо и няколко експлозии се взривиха до него.

Рефлексите му светкавично се задействаха — той се хвърли на земята, претърколи се и се изправи с готов за бой нож.

Пред него стояха трима мъже, мъже, които само преди секунди не бяха там.

Трима мъже, облечени изцяло в черно, с ботуши и тежки космически костюми. Чертите им бяха скрити зад отразяващите стъкла на шлемовете. И тримата носеха някакви метални куфарчета, но изглеждаха невъоръжени. Сигурно бяха не по-малко изненадани от него, защото се отдръпнаха пред насочения му нож. Брайън бавно се изправи, прибра ножа в ножницата му и направи една крачка към най-близкия от тях. Мъжът отстъпи и натисна някакъв бутон на китката си. Чу се силен гръм и той изчезна така внезапно, както се бе появил.

— Какво става тук, кои сте вие? — попита Брайън и пристъпи към останалите двама. Те отстъпиха и точно в този момент за трети път се чуха експлозии. Те следваха бързо една след друга и с тях се появиха най-малко още тринадесет души, облечени по същия начин. Но тези бяха въоръжени. Тежките им бластери бяха насочени към него. Брайън стоеше неподвижно, за да не ги стресне. Мъжът, който ги предвождаше, с някакви идентификационни ленти на костюма, отпусна оръжието и докосна шлема си. Лицевата част се отвори.

— Кой си ти? — попита той. — И какво правиш тук?