Те дори няма да се събудят.
На сутринта спящата жена ще изпита само смътно безпокойство и натрапчивото чувство, че някой я наблюдава. Тревожността й ще избледнее за по-малко от ден и скоро ще се забрави.
Споменът за съня ще се задържи малко по-дълго.
Сън, в който една голяма сова се взира в нея през стъклото на прозореца с огромните си очи, оградени от бели кръгове.
Но тя няма да се събуди. Нито мъжът до нея. Двамата няма да усетят сянката над тях. Както няма да я почувства и онова, за което тя е дошла — бебето в утробата на жената. Внедряването не нарушава кожата, не засяга и една-единствена клетка от тялото на майката или рожбата й.
След по-малко от минута всичко ще свърши и сянката ще се оттегли.
Ще останат само мъжът, жената и бебето вътре в нея, както и неканеният гост вътре в бебето. Всички ще спят.
Мъжът и жената ще се събудят на сутринта, бебето — няколко месеца по-късно с раждането си.
Неканеният гост в него ще продължи да спи още цели няколко години. Дотогава тревогата на майката и споменът за съня отдавна ще са изчезнали.
Пет години по-късно, докато се разхожда с детето си из зоологическата градина, жената ще мерне сова като тази от съня. Гледката необяснимо защо ще я разтревожи.
Но какво толкова? Не е първата, сънувала страшни сови!
Нито пък ще е последната.