Огнена звезда

Когато Бран й направи знак да изплува нагоре, към повърхността, тя поклати глава. Видя как Райли и Дойл замахват към прииждащите зверове с ножовете си за гмур­кане. Не можеше да изостави приятелите си. Приготви се за бой с голи ръце, видя как Сойер забива ножа си в коре­ма на създание, което приличаше на малка акула с огромна паст. Опашката на Аника се мяташе рязко, прогони цяла редица от създанията със сила, която ги превърна в мазни черни петна.

Нещо я удари като чук в гърба и тя се завъртя безпо­мощно във водата. Три от създанията я наобиколиха с отворена паст и проблясващи зъби. Тя започна да се отбра­нява с ръце, зарита с опашка, тялото й се изпълни с адре­налин, докато юмруците й сякаш потъваха в пореста гъба.

Проблесна светкавица, телата им експлодираха.

Аника се стрелна край нея, опашката й помиташе напа­дателите, докато самата тя изтегляше Сойер със себе си.

Бран прегърна с една ръка Саша и яхна светкавицата до повърхността. Почти я избута по стълбичката в лодката, където Сойер се бе навел над перилата и плюеше вода.

Аника! - успя да изрече. - Тя се върна обратно! Рай­ли! Дойл!

Преди Саша да осъзнае какво става, Бран пъхна звезда­та в ръката й и се гмурна обратно във водата.

Не!

Спри! - Макар да се олюля леко, Сойер успя да я улови за ръката, преди тя да успее да скочи от борда. - Прибери звездата в рулевата рубка! Не мърдай оттам! Трябва ми кислородната бутилка!

Той свали бутилката от гърба й и щеше да си я сложи, когато Райли се появи на повърхността и се хвана за стъл­бичката. Сойер остави бутилката и се наведе да й помогне да се изтегли в лодката.

Много ли е зле? - поиска да знае.

Бран простреля някои от тях. Ако не се беше върнал... - Също като Сойер, и тя протегна ръка, за да помогне на Дойл.

Бран! Аника! - Като стискаше здраво звездата в ръка, Саша се втурна към страничните перила на лодката.

Точно зад мен са. Хванете се за нещо! - предупреди ги Дойл. - Трябва да изчезваме оттук!

От водата изскочи светкавица, а заедно с нея - Бран. Още докато се изтегляше нагоре, се появи и Аника, могц- ната й опашка проблесна ослепително във въздуха. Тя скочи в лодката от въздуха, приземи се на ръце и ловко се претърколи.

Ти кървиш! - Сойер се отпусна на колене до нея.

Всички кървим! - промърмори Райли, но също се наведе над Аника. - Много ли е зле? - попита я.

Не. Не както преди, но... - Очите й се разшириха и тя посочи към небето. - Вижте!

Заприиждаха още, като рояк оси.

Дойл запали мотора, подкара лодката с пълна скорост. Докато летяха над водата, Сойер поклати глава.

Не сме достатьчно бързи.

Върви отпред, при Дойл! - Бран избута Саша към рубката.

С тази лодка не можем да им избягаме! - Примирена, Райли стисна ножа си.

Напротив, ще успеем! Може би - добави Сойер, до­като вадеше компаса. - Не ставай! - нареди той на Аника, притисна тяло към нейното. - Всички да се държат здраво!

Саша се прилепи към Бран, като държеше звездата по­между им. Стискаше я здраво, докато Сойер произнасяше бързо няколко числа.

Беше като изтласкване в пространството, толкова свет­кавично, че им отне дъха. Краката на Саша омекнаха, главата й се завъртя, докато светът профучаваше край нея.

После започна да пада, като от голяма височина, и туп­на шумно на земята - щеше да се просне по гръб, ако Бран не я беше задържал.

Кучият му син, свърши работа! - Сойер целуна шум­но компаса. - Кучият му син!

Намираме се във вилата! - Райли крепеше натърте­ната си ръка. - И все още сме в лодката!

И шестимата стояха на палубата на лодката. А тя се бе приземила върху моравата между вилата и стената откъм морето. Аполон тичаше в кръг около нея и лаеше радост­но.

Досега не бях премествал толкова много хора. - Сойер сви рамене. - Реших да видя какво ще стане. По-късно ще му мислим.

Още сме в лодката! - повтори Райли.

Скоро пак ще ги изпрати срещу нас - предупреди ги Дойл. - Трябва да приберем звездата и да се приготвим за бой.

Моля те, вземи я ти. - Саша подаде звездата на Бран.

При теб ще е най-защитена. Трябва да превържем рани­те. Вече знам какво да използвам.

Дължина и ширина, нали? - Райли скочи от лодката.

Числата, които ти каза, преди да се телепортираме.

Да. Винаги имам координатите на базата, ето тук. - Сойер потупа слепоочието си.

Цялата лодка! - каза тя отново и като притисна кър­вящата си ръка, закрачи към вилата.

Дойл скочи от лодката, погледна към Бран.

Сигурен ли си за плана си за звездата?

Напълно. Но ще ми е нужно известно време. Също и време да предизвикам буря. Такава, която ще я просне по гръб, ще разчисти пътя ни. Където и да трябва да отидем.

Когато си готов, ние ще те прикриваме.

Нас - поправи го Саша. - Аз ще съм с него. Видях го

каза тя, преди Бран да успее да възрази. - Нарисувах го. Преживях го.

Тя пое кьм стъпалата на терасата.

Не подлежи на обсъждане.

Вместо да спори, той внесе звездата вътре. Щеше да направи каквото е необходимо, когато му дойде времето. Сам.

18

Саша се чудеше дали грижата за раните ще се превърне в рутина. Щеше ли да свикне с кръвта и срязаната плът до­толкова, че гледката, миризмата, болката вече да не карат стомаха й да се свива, пулса й да се ускорява?

Знаеше какво да прави - донякъде действаше по ин­стинкт, но и Бран беше добър учител. Най-напред почисти раната върху ръката на Райли, прецени, че при нормални обстоятелства тя би изисквала поне десетина шева. Спо­койно я намаза с мехлема на Бран, докато той се занима­ваше със Сойер, а Дойл стоеше на пост край вратата, стиснал меча и готов за бой.

Тя няма да ги изпрати скоро, нито ще дойде. - Дока­то говореше, Саша изсипа няколко капки в чаша с вода, подаде я на Райли. - Изпий я цялата.

Ако ни нападне, докато кървим и превързваме рани­те си, това ще й осигури предимство.

Тя обаче знае, че очакваме да се възползва от него, затова то се обезсмисля. Освен това я объркахме - добави Саша. - По-скоро Сойер го направи. Изчезнахме заедно с лодката. Трябва й време да го осъзнае. И е много сърдита. Ние намерихме звездата. Това, че я открихме, е добре за нея, но тя не успя да я грабне от ръцете ни, както си мис­леше, че ще стане. - Саша се зае с останалите рани на Райли - много по-малки в сравнение с тази на ръката - и осъзна, че всички стоят и я гледат.

Кажи какво знаеш! - настоя Дойл.

Не знам, но ще узная. Чувствам яросттай. И... още не е успяла да проникне през щита, който Бран издигна около къщата. Мисля, че ще го направи, но не и сега, когато е ослепяла от гняв. Имаме още малко време.

Ти си свързана с нея. Достатьчно открита си, за да осъществяваш тази връзка. Бъди внимателна, фейд - пре­дупреди я Бран. - Иначе тя ще започне да усеща какво чувстваш ти и да прави същото като теб.

Нереза е изтъкана от омраза и гняв и от ужасна алч­ност. Тя я побърква.

Лудостта не значи глупост - напомни й Бран.

Сега ще е още по-зла. - Сойер трепна, когато Бран се зае с порезните рани на хълбока му. - Щом прегрупира силите си. Ние имаме нещо, което тя иска. Досега просто си играеше, искаше да ни покаже на какво е способна. Искаше да намерим звездата, защото тя не може.

На това му казвам точно попадение! - Райли се на­дигна, разкърши рамото на ранената си ръка, раздвижи бицепсите си. - Добра работа! Почти не усещам болка.

Можем да отидем някъде другаде. - Аника се обърна, за да може Саша да почисти раните на гърба й. Повечето бяха синини и одрасквания - гривните на Бран действаха добре. - Сойер може да ни премести някъде.

Да, мисля, че ще мога. Признавам, че за първи път местя шестима души и лодка, но мисля, че ще мога.

А аз ще придам допълнителна сила на компаса ти, когато му дойде времето. Но... - Бран погледна към Дойл и получи одобрително кимване. - Тук всичко ни е познато и засега сме в безопасност. Нужно ни е време да се прегру­пираме, както и на нея.

А и звездата е на първо място - заключи Райли. - Но ако имаме достатьчно време, искам една бира и да хапна нещо.

Тя отиде до хладилника, извади храната, останала от предната вечер, кашкавал, маслини.

Гладна мечка хоро не играе, нали така?

Храната е енергия. - Сойер се насили да се усмихне.

- От която не ми е останало много, след като изплюх ня­колко литра морска вода, а после пренесох задниците ви и лодката.

Ще ви приготвя нещо за ядене. - Аника хвана ръката на Сойер, потърка я в бузата си. - Не успях да те измъкна достатъчно бързо.

Аника, без теб изобщо нямаше да се върна!

Вярно е. - Райли извади хляб от бюфета, после и чипе. - Искам да знам обаче как така сред нас се разхожда ру­салка.

Не можех да ви кажа досега.

Аз съм последният човек, който ще те сочи с пръст. Но как го правиш?

И ние си имаме магьосници. - Аника се усмихна на Бран. - И ние търсим звездите, за да ги защитим и един ден да ги върнем на небето. За някои това е цел в живота. И за нашето семейство е така. И във всяко... не знам дума­та. Но избираме един сред нас и го обучаваме.

Във всяко поколение се ражда една убийца.¹⁹

Аз не убивам.

Сега Сойер се усмихна по-непринудено.

Това е цитат. Как избраха теб?

Светлината избира. На церемония, когато навършим нужната възраст. Светлината се вади от нейния сандък от магьосника и огрява избрания. После имаш избор. Не на­силваме никого, така че имаш избор. Аз избрах да приема. В песента се казва, че търсещият ще се обедини с още петима, които ходят по земята, така че търсещият получа­ва крака и може да ходи по земята. Но този дар трябва да остане тайна, която може да се разкрие само ако така ще се защити звездата или ще се спаси живот. Щом веднъж е разкрита, търсещият разполага само с три цикъла на луна­та, за да продължи, после мястото му се заема от друг.

Ами ако ти - ние - намерим звездите? - попита Саша.

Тогава ще мога да се върна при семейството си и звездите ще светят над всички светове. Никой от нашите не е успял досега, но и никой не е намирал останалите петима. И вече имаме огнената звезда. Трябва да я запазим.

щ е го направим.

Бран се обърна към топката, която бе поставил на плота, с проблясващата вътре звезда.

Сещам се за едно място, където ще е в безопасност, където тя няма да може да я достигне.

Не при нас? - Дойл се извърна от часовника си. - Аз съм се клел да я пазя.

Също и аз. Ако я държим при нас, рискуваме Нереза да ни надвие - всички знаем, че тя няма да спре с опитите си. Но ако звездата не е с нас, дори тя да успее, няма да я получи.

Не ми се нрави много да не я държим под око - въз­рази Райли. - Какво място имаш предвид?

По-добре да ви покажа. Само минутка.

Когато той излезе от стаята, Райли се взря смръщено в бирата си.

Ако звездата не е с нас, какво ще спре Нереза да на­мери скривалището и просто да си тръгне с нея?

Няма да рискувам подобно нещо. И проклетата Не­реза няма да ме надвие!

Също като останалите, и Сойер се вторачи в звездата.

Аз съм на същото мнение като Райли и Дойл. Цели десет години ги търся, а сега, когато намерихме първата, не върви да я заровим някъде си. Досега се справяхме с атаките на Нереза.

Да, но кървим, и едва не се удавихме - изтъкна Саша.

При това знаем, че тя само си играе с нас. Ами ако стане сериозна?

Ако звездата е далеч от нас, как ще знаем, че е защи­тена? - Аника протегна внимателно ръка към кълбото. Когато пръстите й го докоснаха, звездата вътре запулсира.

Все още не сме екип, не сме един отбор! Дори след всичко това! - Саша се обърна уморено към мивката, за да измие кръвта и мехлема от ръцете си. - Нямаме си доверие

даже не искаме да изчакаме и да видим какво има предвид той. Вие не вярвате и в себе си, щом смятате, че можем да я запазим само ако я виждаме или докосваме.

Тя се обърна, взе бирата на Райли, отпи голяма глътка.

За бога! Стоя тук след поредната битка с - не знам как да ги нарека - нейните слуги? Да, точно така - нейни­те слуги. Почиствам кръвта, докато тази божествена звез­да седи на кухненския плот като някакъв тостер. А аз стоя с русалка, ликан, мъж, който може да пътува във времето и пространството, и с онова проклето нещо, което Дойл още не желае да сподели с нас! Имах си чудесен живот. Чудесен! Работата ми, къщата ми, спокойствието. Научила се бях да се справям с ясновидството си - или да не му обръщам внимание, за да живея живота, който си мислех, че искам. Сега се бия с някаква алчна за власт богиня, която нехае за живота ми. Влюбена съм в магьосник и стрелям с арбалет. И пия бира, при положение че дори не обичам бира. Всички вие, всеки един от вас е търсел тези звезди или е знаел за тях от години. Аз знам от седмици - защо тогава съм единствената тук, готова да се довери на човека с доказани способности, който ни уверява, че може да скрие звездите?

Заслужих си ритника в задника! - промърмори Сойер.

Не искам да сритвам ничии задници! Неприятно ми е да ви се карам, но не мога да се спра. За бога, имам нуж­да да поседна!

Докато го правеше, тя видя Бран на рамката на вратата, вперил погледа си - тъмен и напрегнат - в лицето й.

Просто си изпуснах нервите - успя да каже тя и най- сетне седна. - Бих се извинила на всички, но мисля, че в тирадата ми имаше и смислени моменти.

Повече от смислени - увери я Райли.

Аника наля чаша вино, подаде я на Саша.

Извинявай ме.

Готов съм да чуя какъв е планът. - Дойл се облегна назад на плота, кимна към Бран.

Мислех за него, докато седях на терасата на хотела първия ден. Но се нуждаеше от усъвършенстване - допъл­ни той и постави рисунката на масата.

Но това е моята рисунка - онази, която ми каза, че си купил.

Преди да те срещна, да. Поисках да ми я изпратят. Казах ти, че познавам тази гора, тази пътека. Защото съм ходил по нея през гората, към онази светлина. Там имам къща.

В Ирландия.

Да, близо до крайбрежието на графство Клеър. Място, което открих случайно преди известно време. То ми гово­реше нещо, затова си купих къща там, макар че вече имах една в Слайго. Това място, в края на пътеката, ме призовава към светлината. Призовало е и теб, Саша, защо иначе ще го рисуваш? Защо иначе ще влизам в онази галерия, ще я видя и веднага ще я разпозная? В тези неща има смисъл и той е съвсем ясен. Звездата трябва да бъде скрита там. Вярвам с цялото си същество, че там ще е извън обсега на Нереза.

Добре. - Райли се надигна и закрачи из стаята. - Доб­ре, разбрах. Това е много силна и здрава връзка. И Саша е права. Трябва да си имаме повече доверие. Но как ще стигнем дотам? Да потупаме Сойер по рамото за ново пъ­тешествие? Ти ще можеш ли да ни откараш всичките там?

Ако имам координатите - мисля, че да.

Аз имам по-добър начин - начин, който със сигурност е извън обсега й. Мога да изпратя звездата чрез рисунката.

Но това е гениално! Възможно ли е изобщо? - изуми се Райли. - Защото наистина е гениално и сега и аз искам да се ритна отзад, задето се усъмних в плана ти.

Това тук е моето място и видението на Саша за него. Така че, да, възможно е.

Дойл пристъпи към масата.

През рисунката - до крайбрежието на Клеър.

Откъдето са твоите хора. - Бран се взря изучаващо в Дойл. - Мисля, че и това не е случайно.

Дойл погледна Бран в очите, премести поглед кьм Саша.

Доверие не се печели лесно, но вече имате моето.

Ние сме шестима, всичките свързани с една цел, тър­сенето на звездите - добави Бран и докосна ръката на Саша. - Трябва ми съгласието на всички.

Сойер огледа стаята, кимна.

Имаш го.

Тогава... - Бран отиде до плота, вдигна звездата в къл­бото. Постави я внимателно върху рисунката, в светлината в края на пътеката. - Щом сме единодушни, нека всеки пос­тави ръка върху кълбото и изрече следните думи. Заедно:

За да защитя този ярък огън, тази чиста светлина, аз я изпращам там, където не може да я зърне ничие око, не може да я докосне ничия ръка, не може да я притъпи никаква тъмнина.

Докато повтаряха думите му, Бран вдигна ръце нагоре, сякаш извличаше сила от ншцото. Тя се завихри около кълбото.

Докато сваляше ръце, чиито пръсти бяха разперени над ръцете на останалите, звездата започна да потъва в карти­ната. Проблясвайки в червено и златисто, огънят й искре­ше и потрепваше върху смълчаната пътека.

Изведнъж потече към светлината, огря силно всички.

И престана да пламти.

Усетих я! - Райли вдига ръката си, обърна я с дланта нагоре. - Топлината - нейната или твоята, Бран - силата й. А сега няма ниъцо.

Сега е на безопасно място.

Но картината е неъцо като портал към нея, нали?

Бран кимна по посока на Сойер.

Затова, както поисках да ми я изпратят, така ъце я върна обратно. И тя е е извън досега на Нереза.

Може би следваъцото, което трябва да предприемем, е да изчезнем оттук - предложи Райли. - В противополож- ната посока.

Едва ли ъце успеем да се измъкнем без бой - усъмни се Дойл. - Дори Сойер да може да направи бързо групово преместване.

Има и оъце неъцо. - Бран погледна към Саша. - Нали?

То не е... тоест ние не сме приключили оъце. Не знам заъцо. И не знам къде да търсим следваъция път или коя звезда трябва да търсим. Не мога да видя или почувствам ниъцо. Аз... Може би ние шестимата е трябвало да намерим и заъцитим само първата звезда.

Не го вярвам! - Сойер поклати глава. - Изобщо!

Значи се доверяваш, но в същото време се съмняваш! - Явно раздразнен, Бран протегна ръка над картината и тя изчезна.

Не съм бърз като теб.

По-добре да направим малка почивка. Около час. - Райли постави ръка върху рамото на Саша.

Но първо трябва да преместим лодката от двора.

Първо ще почакаме да се стъмни. Не искам хората на кея да получат сърдечен удар. Един час е добре. - Сойер се изправи на крака. - Нека го използваме, за да „презаре- дим". Трябва да осведомя семейството си за положението. Може да получа някой и друг съвет.

А когато тя дойде? - поиска да знае Дойл.

Ще изсипя отгоре й гнева на хиляди светлини - ус­покои го Бран. - Отвисоко. Ще я подплаша и може да й причиня малко болка. Това ще ни даде време да отидем където трябва.

Аз ще прегледам отново картите - заяви Сойер.

Аз пък ще се обадя тук-там. - Райли го последва и също излезе от стаята.

Саша понечи да почисти кухнята, но Аника я дръпна настрани.

Не, аз ще го направя! Ти си почивай.

Благодаря ти. Идеята не е лоша.

По-добре иди с нея - промърмори Аника на Бран, когато Саша излезе. - Все още е разстроена. Тя те защити. Ти също трябва да я защитиш.

Бран въздъхна и се наведе да я целуне по бузата.

Май ти ще се окажеш най-добрата от всички ни.

Хайде, върви. - Дойл отново обърна поглед към вра­тата. - Аз ще стоя на пост.

Когато Бран се качи горе, тя стоеше край отворения френски прозорец с гръб към стаята.

Не знам защо ми се сърдиш. Не мога просто да щрак­на с пръсти и да разбера какво ти е в главата.

Не ти се сърдя. Грешиш.

Знам какво усещам.

Може би е собственият ти гняв.

Тя се извърна рязко.

Чувствам твоя и, да, това ме влудява! Правя всичко по силите си, всичко, дори след като виждам как хората, на които държа, биват нападани с нокти и зъби! В същото време ти ме предпазваш така, че да нямам и драскотина. Не искам да съм слабото звено!

Ти си единствената, която го мисли, и грешиш.

Тогава спри да се ядосваш, че не мога да получавам видения, когато ми скимне. Г оси оди! - Тя притисна с пръс­ти очите си. - Уморих се да се боря.

Добре, защото изобщо нямам това наум. - Като мах­на с ръка, той затръшна френския прозорец и стъклото се разтресе. Звукът беше толкова силен, че тя направи инс­тинктивно стъпка назад, докато той крачеше към нея.

Притегли я кьм себе си, дръпна назад главата й, зара­вяйки пръсти в косата й. Притисна устните си към нейни­те с такава страст, с такава сила, че тя не можеше да си поеме дъх.

Така сърдит ли ти се струвам?

Тя постави длан на рамото му, за да го отблъсне и да запази равновесие.

Да. - Онова, което проблясваше в очите му, не й при­личаше на ярост.

Не знаеш за какво става дума. Ти едва не се удави пред очите ми.

Нека да... Не ме ли...

Не те ли държах в обятията си, докато сънуваше, не те ли събудих? Но после не направих нищо повече. И ти изчезна. Изчезна! А аз не можах дате намеря.

Тя понечи да произнесе името му, но той отново впи устни в нейните, смачка ги под своите. Гняв - да, в него имаше гняв, и вина, и най-вече - пламенно и безразсъдно желание, което я зашемети.

Значи мислиш, че всичко е само дълг? Че е удобство? - Той я завлече към леглото. - Знаеш какво чувствам, как­во искам, какво мога да те накарам да искаш и ти?

Би ли могла да го спре? Дали в него беше останало достатьчно от мъжа, който я докосваше нежно, за да възпре онзи, който разкъсваше ризата й и я любеше грубо? Тя не знаеше. Не я интересуваше. Не искаше да го спира.

Ръцете му я нараняваха и очароваха, докато той смък­ваше дрехите й в тъмното, а желанието му граничеше с панически пристъпи на отчаяние.

Сякаш се беше отприщила буря и тя нямаше друг избор, освен да й се остави.

Той я облада твърде разпалено, за да го е грижа колко е груб. Тя извика името му и шокът и удоволствието, прозира­щи в гласа й, само засилиха ненаситния му глад. Той щеше да я има, всяка частица от нея, пък каквото ще да става.

Стаята се изпълни със сенки, потъмня от нуждите му.

Задоволявайки ги, тя трепереше, виеше тяло, гърчеше се. Когато той проникна в нея, заглуши виковете й с уста­та си. Не спираше да я обладава, ослепял от желание, нес­пособен да се справи с насилието, също като нея.

Почувства как тялото й се разтърсва от удоволствието, почувства как насладата изтръгва поредния вик от гърлото й, почувства се като дивак по време на пир.

Не спираше да я обладава, още и още, докато тя се раз­тресе от ридания, докато ръцете й се отпуснаха и свлякоха от гърба му, докато най-сетне огънят, който го изгаряше, се превърна в юмрук и се стовари с всичка сила отгоре му.

Той се строполи върху нея, напълно гол, с разтуптяно сърце, с разбъркани мисли в тъмното.

После почувства как ръцете й го обгръщат.

Умът му започна да се прояснява заедно със сенките, които изпълваха стаята.

Прокле се яростно, но се постара гласът му да звучи спокойно, докато вдигаше глава.

Аз те нараних. Аз... о, господи!

Очите й, взиращи се в него, бяха плувнали в сълзи.

Нямах право. - Той понечи да се отдръпне от нея, но прегръдката й се стегна.

Не ме нарани. Аз не плача - поне не така. Не знаех... Не предполагах, че някой може да ме желае толкова. Че е възможно да желаеш толкова. Не мислех, че го правиш по задължение, Бран, но мъничко се съмнявах, че е така, за­щото съм ти подръка. Сега вече не мисля така.

Той опря чело в нейното.

Ти не дишаше... Трябваше да направя нещо - това бе мой дълг, - но през цялото време, от мига, в който поставих ръка върху сърцето ти, а ти не дишаше - не можех да мисля за друго, освен че съм те загубил. Заради някакъв дълг. Заради обещание, дадено преди нас двамата да ни е имало. И сякаш всичко спря, докато ти не започна да дишаш от­ново. А времето между отделните ти вдишвания, фейд, ми се струваше цяла вечност. - Той допря устни до челото й, поотмести се. - Откакто това... търсене се превърна в мой дълг, не познавах страха. То беше предизвикателство, ми­сия, цел. А сега изпитвам страх, че ти може да пострадаш така, че да не е по силите ми да те излекувам.

Търсенето е и моя цел. - Тя седна до него. - И аз се боя, че може да ти се случи нещо. Дойл каза, че аз съм спойката. Може и да е истина, но не мисля, че спойката е достатъчно силна. Ти си силата - източникът й. Не можем да го направим без теб. И аз...

Ти каза, че си влюбена в мен.

Какво?

Долу, когато мъмреше останалите, каза, че си влюбе­на в мен.

Бях бясна. - За да спечели време, тя се огледа за дре­хите си, откри съсипаните останки от ризата си.

Той ги взе от нея и ги метна встрани, след което я улови за ръцете.

Нима? Ти познаваш чувствата си, Саша. Какво точно изпитваш - искра, привличане, лека възбуда? Или е любов, която е истинска и не бърза да се разкрие?

Ще ми се да е първото. Така ще е по-лесно и за двама

ни.

Но така ли е?

Тя притвори очи.

Толкова съм влюбена в теб! Влюбих се още преди да те срещна. В сънищата си, в рисунките си. После ти се

появи и нещо в мен закопня да падне в краката ти и да те умолява.

Ти не бива да умоляваш никого. - Той обхвана лице­то й с ръце. - Не бива да умоляваш за нищо.

Сънувах те и сега съм тук, с теб. А това е много по­вече, отколкото съм очаквала да имам някога.

Жено, ти ме вбесяваш! Как може да се задоволяваш с толкова малко!

Не се задоволяваш с малко, когато получаваш повече, отколкото си очаквал.

Говориш глупости! - Той взе ръката й, притисна я към сърцето си. - Ето, почувствай го! Почувствай какво чувствам аз! И недей да спориш с мен - предупреди я, преди тя да успее да каже нещо. - Аз се разкрих пред теб. Сега почувствай какво чувствам аз!

Искаше й се да му се противопостави, да се отдръпне, но той я притискаше - а и сърцето й копнееше да разбере. Чувствата потекоха - от него към нея. Любовта. Нежна и щедра, яростна и решителна, могъща и слаба. Като недо- изречена клетва.

И всичко, което изпитваше тя към него, се върна обратно - от него кьм нея.

Ти ме обичаш! - Тя се засмя леко, повдигна ръката му към сърцето си. - Ти ме обичаш! Ти ме обичаш!

Ако една фраза се изрече три пъти, тя се превръща в мощно заклинание. Вече наистина е така. Обичам те - а сега и ти намери подходящите думи. Онова, което изпит­вам, което ти знаеш, е само твое. На никого преди теб. И завинаги. Твое.

В мига, щом те видях, те пожелах! Това е искрата! А когато вече те имах, продължих да те искам. Това е прив­личането. Но любовта и всичко, което означава тя, се прояви по различен начин.

Аз имам нужда да... - Тя обви ръце около тялото му, притисна лицето си към рамото му, докато всичко, което изпитваше, което изпитваше той, се преплете в нея като нишките на въже. - ...черпя сили от това. От теб, от това,

от този миг. За да мога, когато съм тъжна или уплашена, да се връщам към него, да го извиквам отново в паметта си и да бъда тук.

Винаги, когато си тъжна или уплашена, аз ще бъда до теб. В този миг и всички след това. - Той отново я притегли към себе си и се взря в очите й. - За мен любовта е нещо сериозно, фейд. Сериозно и трайно. Давам ти клетва, от­давам ти сърцето, тялото и любовта си, отдавам ти моята лоялност и вярност. Те ти принадлежат изцяло.

Това спря сърцето й, спря го, за да може то да забие отново, но вече по-силно. Не само любов, осъзна тя, а и вричане. Той й се врече.

Ти ще ми се вречеш ли?

Тя си мислеше, че е познала радостта, но сега имаше не само радост, но и обещание.

Да, ще ти дам клетва, ще ти дам сърцето и тялото си, моята лоялност и вярност. Те са твои - сега и завинаги.

Когато Бран я целуна, в целувката му светеше обещание, ярко като звездите.

Той я остави, преди да е изминал и час. Дори в най-го­лямата радост не биваше да забравят дълга си. Тя се обле­че за видението си, за бурята, която знаеше, че ще дойде. Ако не тази вечер, то скоро. Когато дойде, когато Бран я предизвика, тя ще е с него - на носа, сред вятъра, огнени­те светкавици и проливния дъжд.

Щеше да е достатъчно. Каквото и да направят, щеше да е достатъчно. Тя вярваше в това. А ако е сбъркала и уси­лията им се окажат недостатъчни, ще знае колко истинска е любовта им.

Докато обуваше туристическите си обувки, тя обмис­ляше собствената си тактика. Ще държи арбалета под ръка, с колчан, пълен със стрели. Ножът, който Бран й беше дал, от сега нататък ще е в канията на колана й.

Ако остане време, ще направи и упражненията: ръкопа­шен бой, проклетите лицеви опори, набирания, премята- нето презглава. Ще се упражнява, докато стане силна и бърза. И ще е отворена за виденията - и тази смущаваща връзка с Нереза.

Взе скицника си с известно съжаление. Засега изкуство­то й трябваше да почака, защото времето й бе запълнено с други, по-належащи неща.

Но когато понечи да го прибере, осъзна, че търси молив. Трябва да е открита, помисли си отново, защото нещо на­пираше да влезе в главата й, нещо искаше да проникне в ума й.

Не, поправи се тя. Нещо напираше да излезе на свобода.

Тя му се подчини, пристъпи навън в светлината, подпря скицника на статива си. Чу гласове отдолу - за военни планове и стратегии, маневри и капани. Засега щеше да ги изолира, да остави вратата към съзнанието си отворена.

Бързо, вече уверено, започна да рисува онова, което се оформяше в главата й.

Когато то избледня, ръката й трепереше от умора, а светлината бе омекнала с настъпването на вечерта. Саша от­стъпи назад и видя не скица, а картина. Скиците й осейваха пода на терасата, но на статива стоеше завършена картина на остров с вълнисти хълмове и пъстри цветя, стръмни улици, по които бяха накацали къщи и растяха дървета. А от морето се издигаха три зъбера - като стражи на пост.

Вземи. - Бран пристъпи към нея, подаде й чаша. - Изпий това.

Тя не попита какво е, просто го взе и го изпи. Гърлото й сякаш бе пълно с пясък и хладната течност се плъзна през него, успокои я.

Не си спомням да съм рисувала това. Почувствах как нещо иска да излезе навън и започнах да скицирам. Ето. - Тя се наведе и вдигна една от скиците. - Видях го много ясно! Не просто във въображението си, а и когато погледнах навън, към морето. То беше там. Лодки във водата и тези три скали, които се извисяват сред водата. Не знам къде е или какво е. И дали е истинско.

Истинско е. Поседни за малко. Работила си върху картината близо три часа.

Добре съм. - Тя се засмя леко. - Всъщност чувствам се страхотно. Какво изпих току-що?

Нещо за ободряване. - Той докосна бузата й. - При­месено с малко вино.

Наистина се чувствам ободрена. Ти познаваш ли този остров?

Райли го разпозна в една от рисунките, които й зане­сох долу. Нещо повече, според компаса на Сойер това е мястото, на което трябва да отидем сега. Остров Капри.

Капри? Италия?

Изглежда, островите са в основата на нашето търсене. Ти и Сойер ни показахте посоката.

Искаше й се да поеме на път веднага, да опакова багажа си и да тръгне, за да избегне онова, срещу което трябваше да се изправят тук. Но взе друга скица, тази на богинята, която искаше кръвта им.

Тя ще е там - ще дойде там. И онова, което направим тук, няма да я спре.

Дори нарисувано само с молив върху хартия, злото ся­каш всеки момент щеше да изскочи от листа.

Тук изглежда различно - нарисувала съм я различно. Тази сива нишка в косата й и... изглежда по-стара. Нали?

Да, и това ми подсказва, че дори да не успеем да я спрем, здравата ще я разтърсим.

Не съм нарисувала нас. Няма ни на никоя от скиците.

Бран вдигна друга.

Но си нарисувала тази. С къща - не е великолепна като вилата, но е солидна и истинска. Както може да се досетиш, Райли вече се обажда за квартира в Капри. А ако времето и пространството се окажат твърде трудни за Сойер, Дойл ни успокои, че може да пилотира самолет, а и самият той имал няколко контакта. Заминаваме при първа възможност.

Но не тази вечер - каза Саша тихо. - Тя ще дойде тази вечер, вече го знам. А ти ще предизвикаш бурята. - Тя погледна към носа. - По-добре да се приготвяме.

19

Подредиха оръжията в беседката, където се бяха хранили заедно. Лъкове, пистолети, ножове, магически шишенца и бутилки.

Планът беше прост, ясен и... жесток.

Дойл го бе нарисувал на лист от нейния скицник. Чер­тежът й напомняше на футболна стратегия и не й говореше нищо.

Ще се разположим тук, между стената към морето и къщата, ще ги примамим вътре. Ще останем на открито колкото можем по-дълго - добави Дойл. - Ще вкараме вътре каквото ни изпрати тя, ще го унищожим. Ако и ко­гато се наложи да се оттеглим, ще използваме горичката за прикритие.

Той хвърли бърз поглед на Бран.

Ще разположа шишенцата както е показано тук. Ще ги подгоним кьм тези позиции. После аз ще се заема с тях. А бутилките са на тези места - гледайте да стоите далеч от тях. Райли и Сойер могат да използват пистолетите - но

натърти Бран, както го бе направил и преди - само ако всички са на безопасно разстояние, поне на три метра от бутилките. Шест е още по-добре. Блясъкъти силата им ще унищожат всички тъмни сили, но ако сте по-близо от три метра, ще ви заслепят. А ако сте още по-близо? Може да получите изгаряния, и то сериозни.

Ясно, ирландецо, големи фойерверки, много опасни.

Райли продължи да проверява мунициите. - Ще стоим на разстояние.

Постарайте се! А аз ще използвам прикритието на „фойерверките" и ще се изкача на високата скала над ка­нала.

Ние - поправи го Саша.

Вече обясних какво ще извикам там, какво ще загубя. Всичко излиза от мен. Мога да го издържа. Колкото до бутилките, трябва да стоите далеч и от тях.

Саша извади рисунката от бележника си, простря я пред тях.

Аз съм тук. Трябва да съм на това място. Поставим ли го под въпрос, поставяме под въпрос всичко.

Права е, приятел. - Сойер окачи кобура на колана си.

Знам, че е трудно, но тя е права. Трябва да я вземеш със себе си. Ние ще ви прикриваме. Разчитайте на това. Но тя трябва да тръгне с теб.

Това е и нейна задача. - Аника погали нежно Бран по ръката. - Вие се обичате, затова заедно ще сте по-силни.

Не знам за това, но не бих поставяла под въпрос пред­сказанията на нашата ясновидка. Съжалявам, Бран-доба­ви Райли. - Не бива да си играеш със съдбата.

Искам да ми дадеш дума! Да ми обещаеш! - настоя Саша. - Защото знам, че не би нарушил обещанието си.

Ще те взема с мен. - Той вече не можеше да избира.

Имаш думата ми.

След като решихме този въпрос - каза Райли, - нека се постараем да й сритаме задника, както и задниците на грозните й слуги.

Готов съм. - Сойер пъхна втори нож в ботуша си.

След като й сритаме задника - поде Аника и Сойер се развесели от внимателния начин, по който тя произнесе фразата, - отиваме тук. - Тя погледна към рисунката на Саша. - Знам това място, мога да доплувам дотам. Мога да стигна бързо, а и така Сойер ще прехвърли по-малко хора.

Никой няма да се отделя! - поклати глава Сойер. - Не е безопасно. щ е тръгнем заедно.

Аз мога да осигуря самолет, но ще са ми нужни още няколко дни. - Също като Сойер, и Дойл пъхна нож в бо­туша си. - Според мен колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре.

Аз почти съм уредила къде да отседнем. С помощта на приятел на братовчедка на братовчедка. Може да уредя и самолет - обмисли варианта Райли. - Ще видя дали мога да го организирам.

Нека опитам аз. - Сойер сви рамене. - Ако не успея да пренеса всички наведнъж, ще взема първо половината, после ще се върна за останалите. Ако не се получи, ще опитаме със самолета.

Ами лодката? - попита Райли най-вече защото се дразнеше, че я вижда на двора.

Фасулска работа - но ще изчакам да мине полунощ, тогава почти няма да има хора.

Не знам дали това е от значение. - Саша нагласи ар­балета си. - Вече водихме три кървави битки, а никой освен нас не забеляза нищо. Според мен това, което правим, остава незабелязано за околните.

Може, но когато бях на шестнайсет, се спуснах в един стриптийз клуб в Амстердам и това не остана незабелязано. Да можехте да им видите реакцията на стриптийзьорките! Координатите ми бяха малко изместени - нали се сещате, когато си на шестнайсет, само голи жени са ти в главата.

Обичам дрехите. Красиви са. Но когато плуваш, най- добре е да си гола.

Сойер погледна кьм Аника, отмести очи.

Сега пък ще си мисля за това.

Достатьчно, приятел! Аз нямам желание да се спускам в стриптийз бар. Слънцето залязва - добави Райли.

И се задава буря, помисли си Саша.

След като оръжията бяха раздадени, те свалиха долу останалия си багаж. Ако им се наложеше да отстъпят, щяха да разчитат на Сойер и да оставят онова, което той не може да пренесе.

Хапнаха по-скоро за да имат енергия, а не защото из­питваха глад - напрежението от очакването изместваше всичко останало.

Когато стрелките на часовника наближиха полунощ, Саша се изправи.

Какво има? - попита веднага Бран. - Какво виждаш?

Чувам! Чувам я как ги призовава! Пее им. Събира армията си.

Да се приготвяме тогава! - Когато Райли стана, Ани­ка постави ръка върху главата на кучето.

Аполон. Трябва да го затворим вътре, така ще е в безопасност.

Той ще се измъкне. Аз ще го наглеждам.

Странно, помисли си Саша - докато заемаха позиции,

двама по двама, на просторната зелена морава, - че усеща­ше толкова много уплаха и толкова много облекчение едновременно.

Страхът нямаше място в тази комбинация. Огнената звезда беше в безопасност, извън досега на Нереза, помисли си тя. Ако оцелееха тази нощ, щяха да започнат да търсят следващата. Ако не успееха, някой друг щеше да се заеме със задачата. Саша се протегна и улови ръката на Бран.

Каквото и да се случи, през последните две седмици получих повече, отколкото съм се надявала някога.

A ghra. - Той поднесе ръката й към устните си с хлад­на решимост. - Ще получиш още.

Те идват! - Тя пусна ръката му, за да приготви арба­лета си.

Преди бяха идвали на рояци, като облак, но сега дойдо­ха като приливна вълна, която затъмни звездите и светли­ната от изтъняващата луна.

Зловещ шум изпълни въздуха.

Бран изстреля светкавица, освети ги - болните жълте­никави очи и страховитите зъби, разперените, остри като бръснач криле. Тя си помисли, че става свидетел на идва­нето на ада на земята. После изпрати първата стрела и престана да мисли.

Нападателите им приличаха на черен мазен дъжд, пи­щяха, докато пронизваха въздуха с нокти, които пробляс­ваха зловещо в светлината, изпращана от Бран.

Светът на Саша се сви до конкретни действия - зареди, прицели се, стреляй. Край нея отекваха изстрели, разнася­ше се ужасният звук от стомана, разсичаща грапава плът, проблясваше светлина, изскочила от гривните на Аника.

Бран отпуши първото шишенце и в лумналата ярка светлина плисна мазна кръв.

Те продължаваха да прииждат.

Тя не отстъпи от позицията си, въпреки че над земята се издигна тънка мъгла и засъска като кълбо змии; биеше се, опряла гръб в гърба на Бран. Но мъглата впи ледени зъби в ботушите й, опитваше се да я откъсне от него.

Не се отдалечавай! - извика Бран и изпрати огън в мъглата.

Тя изпищя и избухна в пламъци.

Когато колчанът на Саша се изпразни, тя започна да използва ножа си, юмруците си, краката си; проправи си път, за да събере окървавените стрели и да презареди. Още едно шишение експлодира. И още едно. И от черното небе се изсипа още кръв.

Сега! - Бран я хвана за ръката, после извика на Райли да отпуши първата бутилка. - Дръж се! - извика на Саша и уви здраво ръка около кръста й. Не беше като летене - макар тя да си го бе представяла точно така. Беше като пътуване с ракета - толкова горещо, толкова бързо, че всичко се замъгли от скоростта.

Изведнъж тя се оказа на носа с него, както бе станало в съня й.

Стой зад мен или ще те върна обратно, кълна се! - Той я притегли към себе си. - Каквото и да се случи, стой зад мен! - Впи устни в нейните, целувката му беше толкова огнена, колкото и полетът. - Обичам те - прошепна той, после се обърна да призове бурята.

Тя си помисли, че знае какво да очаква. Беше го съну­вала, нали? Отново и отново. Но не знаеше какво може да призове той, над какво може да властва, какво може да рискува.

Когато Бран вдигна ръце, всичко се разтресе - въздухът, земята, морето отдолу.

В това място, в този час, призовавам всички могъщи светове. Дайте ми от силата си, през сушата, през морето, и нека тя се надигне, мощна и яростна, и отърве света от тази чума. Проехти, гръмотевицо!

Тя изтрещя като оръдейна стрелба.

Разкъсайте ги с гласа си, светкавици! Изпепелете ги с жежкия си син пламък!

Мълниите прорязаханебето, ослепителни и електрико- восини.

Изгорете тъмнината, спуснала се отгоре ни! Изпратете вихрушки на пътя им, нека се пръснат като пепел в нощта! Излейте дъжд като изгарящо наводнение, нека се удавят в собствената си черна кръв!

Саша се беше свлякла на колене, разлюляна от отпри­щените от Бран сили. Вятърът фучеше и разкъсваше дре­хите й, въпреки че от проливния дъжд бяха залепнали за тялото й.

През виелицата виждаше как земята долу проблясва - шишенца експлодираха с ослепителна светлина, пробляс­ваха остри като нож лъчи, последвани от внезапния удар на светкавица.

И стотици, може би хиляди крилати тела се завъртаха във въздуха, политаха надолу с писъци, които ехтяха в ушите й.

И да, той беше бурята! Пламтеше в синьо като светка­виците, които призоваваше с вдигнати високо ръце, от пръстите му струеше ярка светлина.

Въпреки лютата битка Саша вече предвкусваше победа. Те успяваха да отблъснат мрака.

Изведнъж, насред бурята, пристигна Нереза. Черната й като нощта коса се развяваше на вятъра. Очите й пробляс­ваха в тъмнината, пълни с омраза, с ярост и ужасяваща мощ.

Беше яхнала триглав звяр със зинала паст и дълги, стрелкащи се езици.

С подигравателен смях блокира една светкавица, насо­чена към нея, улови друга и я вдигна като копие.

Нима си въобразяваш, че жалката ти сила ще ме спре! - Мощният й глас отекна като гръм. Предчувствието за победа се превърна в леден страх.

Аз съм богиня! Аз управлявам мрака, а твоята свет­лина е като гаснещ пламък в сравнение с моята мощ! Ще изпия кръвта ти, магьоснико, и ще изсмуча мозъка на яс- новидката! - Тя погледна надолу, когато видя там да екс­пл одира светлина. - А когато свърша с вас, ще нарежа останалите на парчета и ще нахраня кучетата си с тях! Дайте ми звездата и ще живеете!

В отговор Бран метна нова синя светкавица и опърли люспите на звяра, който бе яхнала Нереза. Той изписка от болка и се издигна нагоре.

Умри тогава, а когато приключа с теб, просто ще взема това, което е мое!

Светкавицата в ръката й стана черна. Когато я изстреля срещу Бран, Саша изкрещя, но викът й бе заглушен от бурята. Той издигна срещу Нереза стена от светлина, от която потрепериха дори скалите.

Тя го нарани. Саша усети болката му, почувства как част от силата му се стопява. Един от езиците на звяра се стрел­на навън и пропусна на косъм сърцето му. Бран се олюля от усилието да блокира удара.

Не мога да я удържа, Саша! Трябва да те върна обрат­но ! Кажи на Сойер...

Не! - Тя напрегна всичките си сили и се изправи. Макар че той пламтеше като факла на фона на мрака, тя обви ръце около него. - Вземи каквото имам, каквото съм! Вземи го, почувствай го! Използвай го! Обичам те! По­чувствай го!

Саша се отвори докрай, изля всичко свое в него. Позна­ваше силата му, дъха и дълбочината й, познаваше куража му, страха му - но само когато ставаше дума за нея. Точно както познаваше презрението на Нереза, така знаеше и какво ще каже богинята, преди думите да последват кън­тящия й смях.

Любов? Само смъртните се прекланят пред любовта. Тук тя няма власт!

Грешиш, помисли си Саша, и затвори очи. В нея е ця­лата сила на света!

Тя почувства как любовта й нахлува в Бран като лъч светлина, прилепи се още по-плътно към него, дори когато потрепери от мощта й. Онова, което той метна към Нереза, експлодира като слънце. Звярът замаха с лапи във въздуха, сякаш се опитваше да избяга от него. С пламнали от ярост очи Нереза се опита да насочи чудовището към Бран, но следващият удар го накара да изпищи от болка и то полетя към морето. Зашеметена, Саша видя как косата на Нереза посивя като камък, а лицето й се сбръчка като сухо листо. Богинята се обви в мрак и изчезна.

Краката на Саша изведнъж омекнаха и тя се строполи без дъх на земята.

Над главата й звездите отново засияха ярко, а луната се понесе плавно по небето, ясна и бяла.

Когато Бран се отпусна до нея, в него все още пробляс­ваше мощ.

Добре съм! - Тя потърси ръката му и това, което бяха направили заедно, зазвуча като музика в сърцето й. - Прос­то имам нужда... да си поема дъх. Ти я надви! Тя изчезна! Тия надви!

Ние! - Той я притегли нежно към себе си, притисна устни към бузите й, слепоочията й, устата й. - Ние. Ти беше права от самото начало, фейд. Аз се нуждаех от теб. Щях да се проваля, ако ти не беше до мен.

Останалите! Трябва да видим дали някой не е ранен.

Просто ме прегърни.

Тя обви ръце около врата му.

С удоволствие!

Кръвта се бе пръснала като черни сенки по земята, раз­плискала се бе като мръсен дъжд върху цветя и храсти. Вонята й се носеше във въздуха заедно с миризмата на пот и опърлена трева. Но всички, на които Саша държеше, бяха там - пострадали, но живи.

Райли, с ръка върху главата на Аполон, пъхаше писто­лета в кобура си.

Какво яздеше тя? Триглав пес от ада? - пошегува се

тя.

Да, нейна собствена версия. - Бран пристъпи към Райли, постави ръка на бузата й, върху пламтящите черве­ни изгаряния, които продължаваха надолу към шията. - Не си стояла достатьчно надалеч.

Не ми напомняй! Ядреният ти холокост ме запрати цели двайсет стъпки назад. Добре че не съм от суетните! Е, може и да съм... Както ида е, надявам се даме оправиш. Боли адски - поде тя, после въздъхна дълбоко. - Или поне болеше. Благодаря!

Той бе използвал възможностите си да облекчи болката и щеше да направи още, когато се прегрупират.

Имам отвари, които ще оправят лицето ти и ще из­глеждаш по-хубава и отпреди.

Разкрасяването ще ми се отрази добре. Както и да е.

Райли огледа бойното поле. - Надявам се да можеш да оправиш и тази каша. Няма да ви търся друго място, ако оставим това така.

Ще имам грижата. Други рани? - попита Бран, макар Саша вече да оглеждаше едно сериозно ухапване върху рамото на Аника.

Ти й срита задника! - Сойер измъкна голяма кърпа от джоба си, уви я около кървящата си мишница. - Шоуто си го биваше!

Не се репчи толкова! - Райли го побутна с бедро. - По-добре да почистим тук и да ни няма. Дали ще се върне пак тази вечер, как мислиш, Саша?

Беше шокирана и ранена. Бясна, но изумена, че Бран не само можа да я удържи, но и да я рани. Не, едва ли ще се върне тази вечер. Изобщо не мога да я почувствам. Зат­ворила се е някъде и засега ще ни остави на мира.

Ближе си раните. - Райли поглади кучето по главата.

И ние трябва да го направим. Ще дам на Аполон вода и нещо много, ама много вкусно за ядене!

Аз ще си взема бира. - Дойл тръгна след нея.

Някои от стрелите ти все още са пръснати наоколо. Ще се опитам да ги намеря в тъмното.

Аз ще ти осигуря светлина - каза Бран на Сойер .-Ще почистим навсякъде, но след като се погрижа за изгаряни­ята на Райли. Тя е пострадала най-много.

Всички се обърнаха като един, когато чуха вика на Дойл.

Нещото се изстреля от небето, с разперени криле, изви­ти нокти, насочи се право към Райли. Тя посегна за писто­лета си, обърна се рязко, за да защити кучето. Преди да успее да извади оръжието си, Дойл я изблъска настрана.

Макар да бе изтеглил меча си, създанието заби зъби и нокти в гърдите му и той не успя да замахне с него.

Звярът изпищя тържествуващо, когато той падна на земята, а дръжката на меча се плъзна от безжизнената му ръка.

Докато всички тичаха към него, Райли улови създание­то с голи ръце, вдигна го във въздуха. И като извади пис­толета си с ръка, цялата в рани от крилете му, изпразни пълнителя в тялото му.

Отпусна се до Дойл и притисна безнадеждно с ръце зейналата на гърдите му рана.

О, не! Донесете ми няколко хавлиени кърпи! Трябва да притиснем раната, да спрем кървенето. Бран, направи нещо!

О, боже! - Бран също коленичи до тялото. - О, боже! - повтори. - Твърде късно е! Той е мъртъв.

Тогава го съживи!

Не ми е по силите. - Бран нежно докосна ръката на Райли, но тя рязко я отдръпна. - Не мога да възкресявам мъртвите, скъпа.

Разплакана, Аника седна, взе главата на Дойл в скута си, погали го по косата.

Не можем ли да направим нещо? Сойер, върни ни назад, само няколко минути...

Да! - С очи, изпълнени със сълзи и ярост, Райли от­метна рязко глава. - Направи го! Веднага!

Не мога. - Той се приведе леко, когато Райли го заб­лъска в гърдите, и уви ръце около нея. - Не можем да се борим със смъртта. Ако сега ни върна назад във времето, тя ще се повтори, каквото и да направим. Не мога.

Това са глупости! Абсолютни глупостиПой не може да умре! - Сега Райли погледна кьм Саша, която стоеше неподвижно и върху бузите й проблясваха сълзи. - Не е честно!

Не знам. Не мога да видя напред... Знам само, че ние всички рискуваме живота си заради това. Но...

Тя млъкна рязко, поклати глава. Почувства нещо, ала не го разбра. Мъчейки се да го проумее, коленичи до Бран, взе отпуснатата ръка на Дойл в своята.

Никой не бива да умира заради мен! Нека да направим нещо, каквото и да е, преди да е станало твърде късно! - Райли изблъска Сойер настрана, отново притисна ръце кьм гърдите на Дойл. - Тя не може да отнеме един от нас! Не може да спечели!

Изведнъж под ръцете си усети едва доловимо движение. Дойл си пое дълбоко дъх, гърдите му изсвистяха.

Той е жив! - Ридаеща и неспособна да повярва, Рай­ли сграбчи ръката на Бран, притисна я кьм раната. - Нап­рави нещо!

Няма нужда - промърмори Саша, докато животът - и болката - се появяваха отново в очите на Дойл.

Господи! - възкликна той с глас, дрезгав като дъха му. - Престанете да крещите и да притискате гърдите ми. И без това боли достатьчно!

Ти беше мъртъв, човече! - Сойер се завъртя на пети, докато Аника целуваше през сълзи Дойл по главата. - Като пън! Без майтап! Дано само не си се зомбирал, защото не бих искал да те застрелям в главата!

Не ставай идиот! - След още едно болезнено поемане на въздух Дойл се изправи на лакти. Дълбоката, коварна рана на гърдите му започна - или по-скоро продължи - да зараства.

Радвам се, че се върна от оня свят. Явно не си вампир - успокои се Сойер. - Вече от доста време си на слънце.

Още те боли. Мога да ти помогна - каза Бран.

Дойл поклати глава.

Това е част от възстановяването. Трябва да боли. Ще ми мине. Къде ми е мечът?

При мен. - Когато той седна, Райли го постави в ръ­ката му. - Благодаря ти, че ме спаси, но защо не си мъртъв?

Когато той я погледна, Райли набързо изтри сълзите от очите си.

Нямаше да съм - макар и за кратко, - ако ти беше реагирала по-бързо.

Ти ми пречеше да виждам, Дойл, избута ме, преди да мога да извадя пистолета и да стрелям. Ако...

Ти не можеш да умреш. - Саша заговори тихо. - Съ­жалявам, но се опитвах да намеря начин, какъвто и да е, да ти помогна и докато ти се намираше... в особеното изме­рение? - предположи тя. - Беше толкова открит, че аз го видях ясно. Ти не можеш да бъдеш убит.

Толкова се радвам! - засия насреща му Аника. - Ще ти донеса една бира!

Много си мила, но по-добре да я изпия вътре. В слу­чай че има и други нападения. Съживяването боли адски и за тази вечер едно ми е предостатъчно.

Бран стана, предложи на Дойл ръка, за да се изправи.

Магия за безсмъртие. Забранена е - поде той.

Не е моя вината. Аз не съм магьосник. Щом държиш да знаеш, ще ти кажа. Но първо си искам бирата.

И имаш нужда от чиста риза - отбеляза Саша.

Дойл погледна към съсирената кръв върху тъканта.

Да. Ще я сменя. И ми трябва комплектът за бърза помощ, за да намажа тези изгаряния - обърна се той към Райли. - Сега е твой ред да ми помогнеш. Ще ви разкажа историята си, а после трябва да почистим района. И да се махаме оттук.

Чиста риза, медикамента, бира, почистване. Провер­ка. Ще попитам моя човек за новата ни квартира - трябва да знаем къде точно отиваме.

След минути вече се бяха събрали в кухнята и Бран се грижеше за раните на Райли.

Кога си нарани ръцете? - попита я Дойл.

Тя изтръгна от теб създанието - обясни Сойер. - Прос­то го откъсна от теб и после му пръсна черепа.

След като отпи голяма глътка бира, Дойл изгледа втрен­чено Райли.

Значи сме квит.

Да, след като ти не умря. Мисля, че сме квит. Но да чуем защо.

Заради магьосница. Магьосничеството не означава, че не може да си луд. Тя беше такава. Примамваше млади мъже, използваше ги, после ги убиваше за удоволствие.

Магьосница черна вдовица - вметна Райли.

Един от младите мъже беше мой брат. Едва на седем­найсет, когато тя го впримчи в мрежите си.

Аника инстинктивно уви ръце около него.

Толкова съжалявам.

Аз открих следите й. Това беше моята цел, единстве­ната ми цел. Да го спася и да я унищожа. Направих сделка с един алхимик, дадох му всичко, което имам. Той измайс­тори меча, за да я довърша с него. Когато я открих, брат ми вече умираше и не можах да го спася. На седемнайсет, и умря в ръцете ми. Момче, което и на мравката път пра­веше. Мъката ми заглуши дори яростта ми. Той ме умоля­ваше да го убия, но аз не можех. Не можех да направя онова, за което ме умоляваше. Това винаги ще тежи на съвестта ми. Той умря в мъки, докато аз скърбях...

...Тя е усещала тази скръб. Опивала се е от нея. Сбих се с нея, заслепен от мъка, вече не изпитвах гняв, да не говорим за страх. Когато тя видя, че ще я надвия, избра най-тежко­то проклятие. Щях да гледам как всички, които обичам, умират. Щях да ги гледам как кървят в битка, страдат от болести, сбръчкват се и повяхват от старост. Никога няма­ше да позная облекчението на смъртта, а само смъртта на всички, до които се докосна. - Той довърши бирата, избута бутилката настрана. - Отсякох, й главата със сабята и пог­ребах тялото на брат ми у дома, докато слушах риданията на майка ни. Той беше най-малкият, а аз - най-големият. Но не успях да го спася, не му дадох каквото поиска от мен в края си. И оттогава проклятието ме преследва.

Кога беше това? - попита го Бран.

През 1683 година.

Божичко, колко си стар! - Макар да го каза с обич, Сойер постави ръка върху рамото на Дойл и лекичко го стисна. - Извинявай, приятел.

Щеше да съжаляваш, ако го беше послушал - успокои го Аника. - Това щеше да ти тежи, както сега ти тежи, че не си направил нищо. Тази битка не е била по силите ти.

Свършено е с това, много отдавна. - Той погледна към Саша. - Ти мислиш, че е трябвало да ви кажа по-рано. Вие сте първите, с които съм се бил заедно, откакто търся звездите. Старите навици умират трудно. Не ми беше лес­но да разкрия тайната си. Сега мога да ви кажа, че след тази вечер, след тази битка, бях решил да се преборя с навика си и да споделя тайната си с вас - както го направих сега. Няма да ви виня, ако не ми повярвате.

Вярвам ти. - Саша въздъхна леко. - Сега вече всички знаем кои сме и какво можем. Само така може да се създа­де истински съюз. Вярвам и в това.

Може ли и аз да кажа нещо? - попита Сойер. - Прос­то да изясним нещата. Значи, имаме си магьосник, ясно­видка, върколак - харесва ми думата, ясно? - обърна се той към Райли със смях, преди тя да успее да му изръмжи. - Русалка, човек, който е безсмъртен, и такъв, който може да пътува през времето и пространството. Боже мили! Ами че ние приличаме на проклетите Отмъстители! Богиня или не, кучката ще се провали, и то с гръм и трясък!

И за да продължим с добрите новини... - Райли му подаде лист хартия. - Координатите за разкопките ни в Капри. Защо просто не направим каквото трябва - да мах­нем лодката оттук, да върнем джипа, да почистим и да потеглим към втори рунд.

С радост, и знаеш ли защо? Толкова е хубаво отново да се заловиш за работа. Справяме се добре - заключи Сойер. - Време е да вдигаме гълъбите! Следваща спирка

Капри.

Всички се заеха със задълженията си.

В късната, огряна от луната нощ Саша погледна за пос­леден път към морето. Бран хвана ръката й, поднесе я към устните си по начин, който от сега нататък винаги щеше да я кара да се усмихва.

Един ден пак ще се върнем, както каза ти.

Бих искала. Бих искала отново да застана на носа с теб, под звездите, в топла лятна нощ - когато всичко е притихнало и докъдето ни стига погледът, цари покой.

Ти си моята светлина, Саша! Моята звезда и моят покой. - Той я целуна нежно. - Готова ли си?

Да. За всичко.

Заедно слязоха по стълбите на терасата, за да се присъ­единят към останалите.

Аполон хърка вътре. Утре рано-рано съседът ще дой­де да се погрижи за него, да нахрани кокошките. - Райли погледна часовника си. - Още няколко часа. Това куче ще ми липсва...

Скоро ще се развидели. Ако ще го правим - каза Дойл,

сега е моментът.

Съберете се по-близо. - Сойер им направи знак да се приближат един до друг. - Уловете се за ръце и дръжте здраво шапките си. Чака ни страхотно пътуване.

Саша вдигна поглед към лицето на Бран, засмя се.

И наистина беше страхотно пътуване.

В пещерата си Нереза кипеше от ярост. Беше облекчила болките си, но без значение колко кръв, отвари и воля бе използвала, сивата нишка все така се виеше като змия в тьмната й коса. Край очите и устата й се бяха образували бръчки.

Тя счупи поредното огледало и изруга. И от очите й потекоха кървави сълзи.

Те щяха да си платят за това, че посегнаха на красотата й. Щяха да си платят, задето й се опълчиха. Където и да избягат, каквито и магии да измислят, тя щеше да ги пос­ледва и да ги унищожи.

Нямаше да се успокои, докато звездите не заблестят само за нея.

Нереза взе сферата си и прокара ръка по нея. Имаше начини, много начини. Тя просто трябваше да избере друг.

Докато гледаше в кълбото, докато наблюдаваше, се усмихна. И започна да вижда, да крои планове. И се разсмя.

КНИГИТЕ НА „ХЕРМЕС"

МОЖЕТЕ ДА ЗАКУПИТЕ

ВЪВ ФИРМЕНИТЕ НИ КНИЖАРНИЦИ:

София * МОЛ „Парадайс Център", етаж -1

Мега Мол София, етаж 2

бул. „Ал. Стамболийски" 27 А Пловдив • ул. „Княз Александър I" 43

ул. „Д. Ю ру ко в" 2 Варна ул. „Н. Михайловски" 15

Бургас Mall Galleria Бургас, партер Стара Загора Mall Galleria Стара Загора, ниво 2 Велико Търново ул. „Васил Левски" 9

Русе ул. „Александровска" 81 Благоевград Ларго Център, етаж 3

Сливен Сити Център Сливен, етаж 2 Видин МОЛ Видин Пазарджик МОЛ Пазарджик, етаж 1

и всички добри книжарници в страната

Нора Робъртс ОГНЕНАТА ЗВЕЗДА

РОМАН

Отговорен редактор Ивелина Балтова Компютърна обработка Ана Цанкова Коректори Петя Юнчова, Нина Славова

Американска, първо издание Формат 84/ 108/32 Печатни коли 20

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС" Пловдив 4000, ул. „Богомил" № 59 Тел. (032)608 100, 630 630 E-mail: info@hermesbooks.corn

Печатница „Алианс Принт" ЕООД

***Безстрашен, храбър, дързък (англ.). - Б .р.

Заметки

[

←1

]

Уилям Шекспир, „Крал Лир", Четвърто действие, Първа сцена Превод Валери Петров.

[

←2

]

Джон Кийтс, „Ода за славея" (1819). Превод Петя Иванова.

[

←3

]

Добър вечер (гр.). - Б. пр.

[

←4

]

Коктейл от шампанско с пюре от праскови в съотношение три към едно. - Б. пр.

[

←5

]

Град от музикален филм със същото име. Според сюжета се намира в Шотландия и се появява само за един ден на всеки сто години. - Б. пр.

[

←6

]

Един от главните герои в поредицата филми „Междузвездни вой­ни". - Б. пр.

[

←7

]

Уилям Блай (1754-1817 г.) е морски капитан, чието сурово отноше­ние към екипажа води до бунтнаповерения му кораб „ Баунти”. - Б. пр.

[

←8

]

Напротив (фр.). - Б. пр.

[

←9

]

Основен персонаж във всички сериали, комикси, филми, книги и видеоигри за трансформърите (чуждопланетни разумни машини, които могат да се трансформират в автомобили, камиони, самолети, хора, животни и пр.). - Б. пр.

[

←10

]

По-усъвършенствана форма на върколак, която може да контролира трансформирането си от човек във вълк. - Б. пр.

[

←11

]

Опоранаръце, която натоварва цялото тяло и особено корема. - Б.

пр.

[

←12

]

Поза от йогата за болки в гърба. - Б. пр.

[

←13

]

Фентъзи сериал, базиран на едноименния комикс. - Б. пр. 2 3 8 * Пазителите

[

←14

]

Вид китайско бойно изкуство. - Б. пр.

[

←15

]

Прочута стрелба между каубои и шерифи през 1881 г. - Б. пр.

[

←16

]

Представителите на закона в битката в Окей Корал. - Б. пр.

[

←17

]

Първият черен бейзболист във висша лига (1947 г.). - Б. пр.

[

←18

]

Любов МОЯ (ирл.). - Б. Пр.

[

←19

]

Цитат от сериала „Бъфи, убийцата на вампири". - Б. пр.