Огнена звезда

Не си водя сметка. Виж сега! - Райли протегна обле­чените си в ръкавици ръце с дланите нагоре. - Първо в дланта, като топка в ръкавица. Ляв. Хайде, „заек", ляв! Ляв. Десен. Ляв. Така е по-добре. Удряш с кокалчетата, издиш­ваш, повдигаш рамо. Съсредоточи се. Искам да завъртиш ръка. Вдигаш я и докато нанасяш ляв прав, я завърташ. Сега всичко едновременно. Ляв!

Саша продължи да нанася леви прави, докато ръцете я заболяха.

Когато ги отпусна, Райли я сръчка.

Хайде, дори не си се изпотила още! - Но бръкна в малката платнена чанта, която бе донесла, и подаде на Саша бутилка вода. - Да не се дехидратираш.

Мислех, че ще ме учиш на бойно изкуство, не просто да те удрям по ръцете.

Без това не може, Саша.

Тя отвори бутилката и отпи.

Досега не съм удряла човек.

Райли се ококори.

Не думай!

О, я стига! - Но докато разкършваше изтръпналите си рамене, Саша се засмя.

Бран реши, че ако поскубе малко бурени от зеленчуко­вата градина, това ще му помогне да се освободи от все още стаеното в него негодувание. А и докато го прави, щеше да набере някои билки и корени. Би могъл да ги използва. Въоръжен с кирка и работни ръкавици от бара­ката, собствения си нож за рязане на билки, той се отправи към градинската порта. Чу смеха на Саша, извисил се над странно приятното кудкудякане на кокошките.

Жената го беше обсебила, помисли си той с горчивина. Тези големи сини очи, изпълнени с наранените й чувства. И още по-лошо - с разочарование. Сякаш заявяването на всеослушание, че си наследствен магьосник, е неизменна част от обичайните разговори над халба бира.

Та той я познаваше едва от седмица, за бога! А и да не забравяме, че именно уменията му на магьосник я бяха спасили от злощастна съдба!

Но не и преди да бъде наранена, помисли си той. Това направо го убиваше - че не бе имал време да й помогне. Всички бяха попаднали в ситуация, която ставаше все по- тежка, и той не можеше да си позволи да се безпокои за нея така, както се улови, че се безпокои. Всеки от тях трябваше да се спасява сам, да използва каквито умения или сили притежава.

На риск беше изложено нещо твърде голямо. Разбира се, той можеше да я желае, помисли си, като отново хвър­ли поглед към горичката. Това беше разрешено. Сексът не е навредил никому, стига да се прави добре и двамата да го желаят. И помагаше много повече за оправяне на нас­троението и прочистване на ума от копаенето на лехи или плевенето на бурени.

Бран долови движение и изпълнен с любопитство, под­пря мотиката на оградата и пристъпи към далечния край на градината.

През дърветата видя Саша в прилепнал черен потник да удря в разтворените ръце на Райли. Забеляза, че е вдигна­ла нагоре косата си и задната част на врата й бе оголена.

Стана му забавно и очарован, се подпря на оградата, за да гледа.

Учеха я на десен прав, осъзна той.

Появи се Дойл и застана до него край оградата.

Какво става?

Прилича ми на урок по бокс.

Дойл се загледа.

Брюнетката е в добра форма. Блондинката удря като момиче.

Прав си, но на бас на двайсетачка, че няма да с така, когато Райли приключи с обучението й.

Дойл продължи да гледа още известно време как Райли показва техниките или заобикаля Саша и я улавя за раме­нете, за да й посочи как да движи тялото си при удара.

Обречен бас, но приемам. Какво е животът без риск?

Тя няма да се предаде, приятелю. И Райли няма да сс откаже да я обучава. Може да не я направи състезател, но Саша ще се научи да се защитава. Нещо, от което се нуж­даем всички ние.

Можеш да се откажеш.

Всички можем. Но никой няма да го направи, ако това се чудиш. Днес бяхме на косъм от смъртта и все пак сме тук.

Бран посочи с брадичка кьм маслиновата горичка. - Виж ги двете - едната преподава, а другата получава уроци по бокс под маслиновите дръвчета. Мисля, че боговете не разбират колко упорити и жилави са смъртните. И затова ни подценяват.

Дойл пъхна палци в джобовете си, докато гледаше как Саша прави комбинация от леви прави и десни прави в ръцете на Райли.

Уроци по бокс, да, в това има смисъл. Повече, откол­кото магьосник да скубе с мотика плевели. Ти би могъл да се отървеш от тях и другояче. - Той щракна демонстратив­но с пръсти.

Физическият труд е добър за мозъка, а и не бива да използваш магия, понеже те е домързяло. Обаче... - Зада направи показно, Бран протегна напред ръце, разтвори ги.

Нещо проблесна за част от секундата и от плевелите не остана и помен.

Така е по-бързо - отбеляза Дойл.

Да. Ти май не си много изненадан от магията.

Ходех с магьосница.

Заинтригуван, Бран повдигна веждата с белега, облегна се дружески върху оградата.

Нима?

Червенокоса, така изваяна, че няма начин Бог да не е мъж.

Не се ли получи?

Известно време се получаваше. Тя не се стесняваше да използва даденостите си. Всъщност от нищо не се стес­няваше - добави ухилено Дойл.

Не можа ли да ти помогне е търсенето?

Не и поради липса на желание. Но ми каза, че ще има още петима, всеки притежаващ определени способности. Щом се обединим, ще можем да изковем сабята, която ще прониже сърцето на отмъстителен бог. Каза ми още, че любовта ще прониже сърцето ми със зъб и с нокът и ще ме отведе на пътеката на смъртта. - Той се засмя с половин уста. - Знаеше как да ми влезе под кожата тая червенокоска. Ами ти... заплюл ли си си блондинката?

Не. - Това беше детинско, той се държеше детински, по дяволите! - Да.

Вече започвам да схващам урока. Хей, тази комбина­ция си я биваше. - Смръщен, Дойл видя как Саша я пов­тори. - Биваше си я - повтори той. - По дяволите, май ще олекна с двайсетачка. Натам вървят нещата.

Тъй като му се видя глупаво да върне плевелите и от­ново да копае с мотиката и да ги скубе, Бран набра билки­те, от които се нуждаеше, после изкачи хълма през друга маслинова горичка за още корени и растения.

щ е продължи да работи в стаята си, реши той, тъй като не виждаше смисъл да навира в лицата на всички онова, което прави. Ясно беше, че и занапред ще се нуждаят от мехлем, ако се съдеше по първия им сблъсък с Нереза.

Освен това, както бе започнал да тупти хълбокът му, и той самият щеше да се нуждае от допълнително намазване. Бран смяташе правенето на мехлеми и обикновени отвари за домакинска работа - без да засяга домакините, - тъй като беше едновременно досадно и необходимо.

И понеже беше такова, работата върху по-интересната отвара, която бе започнал, трябваше да почака.

Тъй като не беше в настроение за повече разговори, изкачи стъпалата към терасата, възнамерявайки да се зат­вори в стаята си, да свърши каквото има за вършене.

Видя статива, рисунката - и спря поразен.

Беше... великолепна, реши той. Почти можеше да по­мирише морския бриз, лъхащ от платното. Всичко сияеше, сякаш огряно не само от слънцето, а от някаква скрита, вътрешна светлина.

Съществуваха най-различни видове магии и тя също имаше своята.

Той я чу да идва - смеха й или по-скоро весело пъшка- не. Гласът й се смеси с този на Райли, докато изкачваше стълбите. Вместо да се скрие в стаята си, Бран се обърна. Тя сияе, помисли си, също като рисунката. От слънцето, от тренировката и от... постигнатото, реши той.

Тъкмо се възхищавах на работата ти.

Не е довършена.

Не е ли?

И е моя - обяви Райли, - така че не си го и помисляй! Ако искаш нещо от селото, сега е моментът да ми кажеш. Отивам там да купя продуктите за моята световноизвестна маргарита.

Всъщност има едно-две неща.

Направи списък или ела с мен. - Райли се загледа в билките в ръцете му.

Обяд ли ще готвиш?

Не, друго съм намислил, затова просто ще ти дам списъка, който вече съставих - възнамерявах да те помоля за джипа и да го изпълня сам.

Тя взе списъка, хвърли му бърз поглед.

Ще видя какво мога да направя.

Благодаря ти. - Той извади малко пари от джоба си. - Кажи ми, ако струва повече.

щ е ти кажа, не се безпокой. щ е се видим по коктейл- но време.

И кога е това?

Когато се върна. Ще ти намеря тези ленти за глава - обърна се тя кьм Саша и се отдалечи.

Как е ръката ти?

Добре - отвърна Саша малко рязко. - Благодаря ти за грижите.

Той я хвана за ръката, сам я огледа. Ако Саша го бе попитала - което тя не направи, - той гцеше да я посъветва да изчака поне ден, преди да вземе проклетите уроци по бокс. Сега превръзката изглеждаше по-розова, отколкото му се нравеше.

Намажи се пак с мехлема, после още веднъж довече­ра. До утре сутринта ще ти мине.

Хубаво.

Ами глезенът ти?

Добре е, Бран.

Той вдигна тези свои очи с паднали клепачи, впи ги в нейните.

А би ли ми казала, ако е другояче?

Всички трябва да сме силни и здрави, ако искаме отново да се изправим срещу Нереза. Разбира се, че ще ти кажа. За какво са ти тези билки?

Тези? Повечето са за приготвяне на лекарства. По- добре да действам.

Той усети парене в хълбока си и за миг зрението му се замъгли.

Какво има? Какво ти е? О, ти кървиш!

Той погледна надолу и изруга, когато видя кръвта вър­ху ризата си.

По дяволите!

Много ли е зле? Дай да видя! - Преди той да успее да я спре - все пак не беше в най-добрата си форма, - тя бе издърпала нагоре ризата му. - Божичко! Това днес ли се случи? Защо не си казал на никого? Защо се държиш като идиот?

По-добре е, отколкото беше. Просто ми свърши мех­лемът. Но ще направя нов. Ще се погрижа за това.

Продължаваш да се държиш като идиот! Все още имам достатъчно мехлем. Влез и седни. Свали си ризата.

- Тя докосна с пръсти червенината около няколкото отво­рени рани. - Пари.

Мислиш ли, че не го усещам?

Едновременно ядосана и изплашена, тя грабна растени­ята от него, хвърли ги върху сгъваемата си работна маса.

Влизай вътре и седни! По дяволите, суетиш се за някаква дребна рана на ръката ми, а виж какво имаш ти!

Знам какво да правя! - тросна се той, докато тя го побутваше кьм френския прозорец.

Чудесно. Ще ми кажеш какво е и аз ще го направя. Нищо чудно, че се е възпалило, щом си се лекувал сам. Не можеш да стигнеш до раните, а и мехлемът нямаше да ти свърши, ако беше оставил достатъчно и за себе си.

Мислех, че съм го направил. - Заля го топла вълна и той си помисли, че може да припадне. - Казах ти, че това ми е силата - да лекувам.

Но седна отстрани на леглото й, защото стаята се завър­тя около него.

Мислех, че съм почистил добре раните, но явно съм пропуснал нещо.

Сваляй я! - Тя задърпа ризата през главата му, после я използва, за да попие част от кръвта. - Някои рани из­глеждат доста добре, като тази на ръката ми, други са за­червени и леко подути. Но тази отзад, на гърба ти - тя е най-зле. Две пробождания.

Зъби, помисли си тя.

Не е небходимо да съм лекар, за да видя, че се е ин­фектирала.

Той се изви, присви очи от болката, но продължи, зада види раната. Не обърна внимание на червените резки по кожата си.

Явно съм я пропуснал, макар че уж я намазах с мехле­ма, затова сега... Имам нужда от някои неща от стаята си.

Бял си като платно - промърмори тя, избутвайки го назад. - И гориш, лепкав си. Кажи ми от какво имаш нуж­да, аз ще го донеса. Няма да пипам нищо друго - допълни тя през зъби, когато той се поколеба.

По-добре недей. Имам нужда от нож - трябва да е на масата, която приготвих за работа. Има и едно кожено сандъче - мога да го отключа оттук. Вътре има шишенца и бурканчета. Трябва ми шишенцето с ромбовидната запу­шалка. Вътре има синя течност. Като очите ти. Ясна и кристално синя. И... Защо не се сетих досега? Малка медна купа. Три бели свещи няма да навредят. Има и друго сан­дъче, прилича много на първото. Отгоре е с триъгълен орнамент.

Добре. Веднага се връщам.

Това не е много умно, помисли си той. Но хълбокът му беше в окаяно състояние и не можеше да види проклетите рани на гърба си. Сега, както каза тя, имаше инфекция, която бързо проникваше в тялото му, в кръвта му, и пътьом възпаляваше и останалите рани.

Той знаеше какво да прави и то щеше да му помогне.

При положение че не припадне и не умре, докато е в безсъзнание. Проклет да е, ако го допусне.

Тя се върна бързо с купата, свещите, шишенцето и три­те ножа.

Не знаех точно кой да взема.

Вината е моя. - Фокусирането върху болката ускори сърдечния му ритъм. Той не успя да го забави. - Този със сребърната дръжка е най-добрият. Може ли чаша вода? Уискито е за предпочитане - но това е въпрос на вкус. Водата също ще свърши работа. Три капки от шишенцето - не, нека са пет, имам нужда.

Саша донесе чаша вода от банята, внимателно добави пет капки от шишенцето, върна запушалката на мястото й.

Какво е това?

Нещо като антибиотик. - Той се намръщи на чашата с вода, но изгълта съдържанието й. - Божичко! Уискито щеше да омекоти вкуса, но на харизан кон зъбите не се гледат. За другата процедура трябва да извикаш Сойер или Дойл.

Защо?

Защото не мога да стигна сам проклетата рана с ножа. Трябва да се отвори по определен начин и да съберем кръвта - и отровата в нея - в купата. Щ е ни е полезна.

Отровената кръв - полезна?

Не ме питай, по-добре да не знаеш. Няма да е прият­но, но така ще се излекувам. Повикай Сойер или...

За толкова слаба ли ме мислиш?

Изобщо не те мисля за слаба. - Той се олюля, трябва­ше да се улови за леглото и да седне е изправен гръб. - Просто това е...

Боейки се, че може да прояви слабост, тя побърза да вземе ножа със сребърната дръжка.

Как да отворя раната?

Добре, добре. Чакай да стана. - Той се хвана за една от колоните на леглото, изправи се. По кожата му изби още пот. - Свещите на пода трябва да образуват триъгълник.

Тя ги подреди.

Трябва ли да ги запаля? Да потърся ли кибрит?

Няма нужда. - Той протегна ръка и фитилите плам­наха. - Застани зад мен и дръж купата под раната в лявата си ръка, а ножа - в дясната. Когато ти кажа, ще опишеш кръг около двете рани.

С ножа?

Не дълбоко, само колкото да проникнеш под кожата. Щом ти кажа, ще отвориш раните кръстообразно. Направи го бързо и ако ти стане лошо, повикай някой от мъжете.

Добре.

Бран се улови за колоната с две ръце и се вторачи в свещите.

Каквото и да видиш или почувстваш, не спирай да правиш каквото ти казах.

Той си пое дълбоко въздух.

Аирмед, Бригад, Сиан Сект, чуйте вашия син и слуга. Приемете тази чиста светлина, по една за всеки от вас. - Докато говореше, пламъкът на свещите се разгоря и стана восъчнобял. - Прогонете тъмните сили от кръвта ми. Нека този кръг стане чист. Сега, Саша - нарисувай кръга!

Пръстите му върху колоната побеляха, докато ножът се врязваше във възпалената му плът.

Призовавам ви, сила до силата, кръв до кръвта, нека черните сили да потекат чисти, да потекат здрави.

Той се приготви за болката.

Отвори ги, подложи купата и гледай всичко да изтече в нея. Направи го бързо.

Сякаш Саша гореше плътта му с пламтящо острие. Пос­ле огънят навлезе по-дълбоко, Бран го усети като нажежен метал в кръвта си. Кожата му настръхна, коленете му се разтрепериха и омекнаха.

Гласът й достигаше до него като в мъгла.

Само се дръж! Дръж се! Почти свърших.

Бран се вкопчи в този глас - и той трепереше, но тя продължи да му говори:

Червенината избледнява. Колко още?

Не е свършило. По-добре е, но не е свършило. - Сега Бран можеше да диша, замаяността му отмина и вече не стискаше толкова силно колоната.

Вече изглежда чисто.

Почти — промърмори той. - Близо сме.

Как да разбера кога... - Изведнъж пламъкът на трите свещи лумна ярко и стана ослепителен, след което засия меко. -О!

Мисля, че е достатъчно.

Чакай да взема една хавлиена кърпа, за да спра кър­венето... То спря!

Е, три божества лечители би трябвало да могат да спрат кръвотечение, ако си го поставят за цел. Особено с добър помощник като теб. - Той се извърна, взе купата от нея.

Черна е. Излизала е черна, докато... - При вида на кръвта стомахът й се преобърна. - Какво трябва да напра­вя сега?

Би могла да намажеш раните отзад с мехлема, ако мислиш, че ще се справиш. Останалите мога да стигна и сам. Това би трябвало да е достатьчно.

Тя взе мехлема от тоалетката си, намаза раните колкото може по-нежно. После се премести към драскотините вър­ху ребрата.

По-добре го вземи - предложи му тя.

Щ е направя още.

Колко време ти е нужно?

Не много. - Тя ти помогна, напомни си той, затова й дължиш точен отговор. - И един ден да се излекувам.

Саша кимна, взе още от мехлема, намаза с него одрас- каната си ръка, после затвори бурканчето и изненада при­ятно Бран, като го пусна в един от джобовете на спортния му панталон.

Ако имам нужда от още, ще те помоля да ми дадеш.

Добре.

Тя погледна купата, начина, по който здравата му чер­вена кръв бе изплувала над черната.

Какво ще правиш с нея?

Имам няколко идеи. Засега ще я запечатам. Ти имаш стабилна ръка, Саша. Благодаря ти.

Само внимавай повече. - Тя се наведе за свещите, подаде му ги. - Ще отида да довърша картината, после с удоволствие ще пийна една от прочутите маргарити на Райли.

И аз бих пийнал една. - Той остави свещите, пъхна ножа в колана си, взе ги отново. - Ще се видим долу.

Тръгна към вратата, спря и се обърна към нея.

Никога не съм те смятал за слаба, нито за миг. Дано си престанала да мислиш за себе си по този начин.

Престанах.

Радвам се.

Той взе ножа си, свещите и медната купа с отровената и чистата кръв и ги отнесе в стаята си - върна се за билки­те и останалите растения. Трябваше му още един ден, за да се излекува, напомни си той, когато се изкуши да отло­жи правенето на мехлема.

Затова почисти ножа, запечата кръвта. И се залови с домакинската работа.

10

Райли би предпочела да пият маргаритите край басейна, по там нямаше електричество за блендера, затова се задо­воли с терасата.

Заедно с пълната кана и чашите донесе и картите.

Наля първата чаша и вдигна палец с победоносна ус­мивка, след като я опита.

Улучила съм я! Има и още - добави и седна. - Уредих ни HJ1 - заяви.

Какво е това? - попита Саша.

Надуваема лодка - обясни й Дойл. - Колко е голяма?

обърна се той към Райли, докато Саша мърмореше:

Надуваема?

Осем метра, с рулева рубка. Човекът каза, че развива 70 възела.

Бран се загледа в каната, после си каза: „Какво пък, по дяволите", и наля чашите.

Приятел на приятел на един чичо?

Ней този път. Братовчед на съпруга на една приятелка.

Извънбордов двигател? - попита Дойл.

Да. Ти можеш ли да управляваш такава лодка?

Мога, и съм го правил.

Добре, значи ставаме двама.

Когато казваш надуваема... - подхвана Саша.

Широка, открита - стабилна. Чудесна е за гмуркане

увери я Райли. - Мога да осигуря и водолазна екипиров­ка, но ще ни трябват повечко пари. Уредила съм я, но не е безплатна.

Аз не мога да се гмуркам.

Ще стоиш близо до мен, когато дойде време за това. Мисля да започнем с по-леснодостъпните пещери и да

продължим нагоре - или надолу. Използвала ли си шнор- хел?

Не съм го правила от години.

Бързо ще си върнеш формата.

Докато разговаряха, Сойер разглеждаше картите на Райли.

Правил съм проучване на някои от тези пещери. По- леснодостъпните не са проблем. Което всъщност е проб­лем. Едва ли ще намерим каквото търсим на място, където може да влезе всеки.

В това има логика. Но трябва да проверим всички. - Бран огледа масата за одобрение. - А ще натрупаме и опит.

Ами твоят компас? - Саша отпи от маргаритата и си помисли, че Райли е права. Наистина я беше улучила. - Ще ни помогне ли с местоположението или посоката?

Сойер послушно го извади, остави го върху картата. Уредът остана там, неподвижен и смълчан.

Да не му е паднала батерията? - предположи Райли.

Не. Обикновено означава, че не мога да очаквам чу­деса, докато не положа малко усилия.

Така е редно - съгласи се Аника. - За да заслужиш чудесата, трябва да работиш и да имаш вяра... Това е мно­го хубаво - каза тя на Райли, щом отпи от маргаритата.

Неслучайно се славя с нея. Е, добре, ще мога да оси­гуря екипировка, гориво и кислород за определена сума, плюс сто евро на ден. Ако всичко е наред, ще можем да вземем лодката утре сутринта.

Съвсем разумна цена - отбеляза Бран, докато умува­ше над картите. - Бих казал, че след ден-два ще успеем да проучим и изключим някои от тези пещери. После ще се прехвърлим на не толкова достъпните.

Звучи ми добре.

Ще можеш ли да се гмуркаш? - Саша забеляза леко­то раздразнение в очите на Бран, но продължи: - Той е пострадал по-сериозно, отколкото ни каза. И няма смисъл да ми се сърдиш. Ние сме екип - напомни му тя. - Здраве­то на всеки от нас е обща грижа.

Вярно ли е, ирландецо?

Саша не е съвсем права. Просто беше по-сериозно, отколкото си мислех, но вече съм се погрижил и няма смисъл да повдигаме темата.

Дай да видя! - Райли завъртя пръст във въздуха. - Хайде, покажи и разкажи! Никой няма да се гмурка, ако не е в добра форма. Задължителни предпазни мерки.

По дяволите! - Той се надигна, издърпа ризата си.

Аника възкликна съчувствено, но Райли се изправи и

огледа внимателно заздравяващите рани.

Хммм, добре те е подредила кучката, но зарастват. Следващия път не се прави на стоик.

Той каза истината. Пропуснал е да се погрижи за раната на гърба си и тя се е инфектирала. Бързо - додаде Саша. - Трябва да се лекуваме взаимно... ако и когато това... се случи отново. Възможно е всеки един от нас да не забе­лежи колко зле е ранен и раната му да забере.

Имаш право. Можем да вземем лодката утре сутрин­та в девет. Съгласни ли сте? - В отговор Райли получи кимвания или вдигане на рамене. - Значи е решено - обя­ви тя и си наля ново питие. Саша предпочете да си легне рано. Схватка с богове сутринта, уроци по бокс следобед, маргарита вечерта, последвани от готвенето на вечеря за шестима, бяха в състояние да изтощят всеки.

А и не й се мислеше за това, че утре трябва да надене кис­лородна маска и да скача от проклетата надуваема лодка.

Взе скицника в леглото си и остави френския прозорец отворен, за да чува морето. Зае се да рисува маслиновата горичка, пропъждайки рояка мисли от главата си, после добави с усмивка Райли и себе си в боксьорски шорти и ръкавици. Скицира по памет цъфналата бодлива круша и си помисли, че може да направи серия от картини - малки квадратни платна - на местната флора.

Унесе се, преди да е угасила осветлението, преди да е довършила скицирането на едно мандариново дърво.

В своята стая Райли работеше на лаптопа си. Търсеше информация и я записваше в дневника си. За нея знанието беше оръжие - колкото повече знаеш, толкова по-добре си въоръжен.

Тя бе залепила карти за огледалото в банята, за да пра­ви бързи справки. Някои от книгите бе качила в таблета си, но имаше много, твърде много, които липсваха в сис­темата. Затова Райли бе натрупала купчина книги до себе си и вече бе направила заявка да получи други от библио­теката.

Опитът в пещерата й даде да разбере, че те не знаят почти нищо. Все още. Подобно на Саша, и тя остави френ­ския прозорец отворен и се наслаждаваше на шума на морето, примесен с тихото похъркване на Аполон, който спеше блажено отпуснат до стола й.

Тя бе оставила пистолета до себе си - зареден и изваден от кобура. И бе поставила ръката си върху него, когато нов звук - крака, пристъпващи тихо по камък - се прибави към останалите. Ръката й се отпусна, когато през отворения френски прозорец влезе Саша.

Здравей. Мислех, че спиш.

Стаята на Бран е празна.

Сигурно още е долу. Аз исках да свърша малко рабо­та и... - Райли замлъкна, щом видя очите на Саша на лун- ната светлина. - О, ясно. Ти ходиш насън. - Тя стана от стола и Аполон се размърда с внушителна и шумна про- зявка.

Бран ли ти е нужен?

Той трябва да знае. Всички трябва да знаете.

Разбира се. Хайде да го намерим. - Райли пристъпи към Саша, постави ръка върху главата на Аполон, за да му попречи да се отърка в спящата й приятелка. - Можем да слезем долу оттук.

Да, ще отидем заедно. - Тя погледна кьм Райли, после, докато вървеше с нея, към небето. - Скоро ще настъпи пълнолуние.

Да. Ти сънува ли го?

Не още.

Слязоха по осветените от луната стълби на терасата и заедно завиха по посока на гласовете.

Тримата мъже седяха на дългата маса и пиеха бира.

Райли забеляза, че Аника я няма. Мъжка сбирка, което будеше подозрение.

За спорт и борсови сделки ли си говорите, момчета?

Дойл я изгледа продължително изпод вежди.

Да не си организирате нощно парти, момичета?

Може да сплетем косата на Саша - когато се събуди. Къде е Аника? О, ето я, идва.

Саша ходи насън. - Бран се надигна от масата. - Бъ­дете внимателни с нея.

Тя дойде при мен, понеже не могла да те намери. Ти си мокра - обърна се Райли кьм Аника.

Бях да плувам. Какво става?

Нищо. - Бран много внимателно докосна Саша по рамото. - Имаш ли нужда от мен?

Да. Имам. Ще имам. Тук има тайни, всички ги имат. Ще ги опазя, дори от себе си, докато... Тя не ги вижда. Макар че се чуди и наблюдава. Наблюдава дори сега, в Сферата.

Сферата? - повтори Бран и погледна в протегнатата длан на Саша, свита като чаша.

За нея е безценна, но не е нейна. Онова, което е при­добито чрез лъжа и кръвопролития, не ти принадлежи. Но Сферата й служи. А ние сме тук. - Тя сви длани и ги съеди­ни. - Уловени сме в Сферата и тя ни вижда.

Тогава нека види това! - Дойл показа среден пръст.

Тя ще дойде. Имаме нужда от меча ти. Ще са нужни оръжия и воини, но също и хитрост и воля, вяра и твърдост. Съюз, който почива на доверие и откровеност. Тя ни наб­людава. - Саша постави ръка върху сърцето на Бран. - Ще спуснеш ли завесата?

Щ е се опитам.

Не се опитвай, направи го! Съжалявам - веднага се поправи Сойер.

Йода⁶ никога не греши - потупа го по рамото Райли.

Къде трябва да търсим, Саша?

Където никой не е търсил досега. Тя наблюдава, но звездата изчаква. Огънят й е студен на синята светлина, тя изчаква, първата от три, за които жадува сърцето. Нереза не вижда всичко и ще изсмуче силите ми, за да изостри зрението си.

Няма да го направи. - Бран стисна ръката й. - Кълна

се!

Тя разрушава Любовта, защото не умее да обича. И когато идва, до нея крачи смъртта.

Кога и къде? - поиска да знае Дойл. - Виждаш ли това?

Аз... - Със задавен стон Саша стисна главата си с ръце.

Тя впива нокти в мен! В главата ми! Разкъсва и хапе. Спусни завесата! О, Господи, спусни завесата!

Събуди се! - Бран я улови за ръцете, разтърси я. - Саша, събуди се!

Заключена съм. Тя ме заключва.

Не, ти имаш ключ! - Той я повдигна на пръсти и сега очите й бяха на едно ниво с неговите. - Ти си ключът! - Целуна я, не нежно. - Използвай силата си! - Отново я целуна и около тях проблесна светлина. - Събуди се!

Саша си пое дълбоко дъх - като някой, който е изплувал от дълбокото. Когато краката й се подкосиха, Бран я под­хвана и седна с нея в скута си.

Добре си.

Главата ми!

Излезе от транса твърде бързо, но ще се оправиш. Само дишай дълбоко. Аника, би ли й донесла чаша вода?

Какво стана? Защо... - Саша спря, щом осъзна, че седи в скута на Бран навън, и то само по къса нощница. - О, божичко! Пак ли?

Когато придърпа нощницата си надолу, Райли се засмя с лаещ смях, в който се усещаше облекчение.

Спокойно, облечена си. Ако аз бродех наоколо в съня си, сега щях да стоя гола пред вас. Имам колкото искаш аспирин и няколко перкоцета, които пазя за спешни случаи.

Аз ще се погрижа за нея. Дишай - повтори Бран. - И се отпусни. - Той постави ръцете си върху главата й, по­гали я, прокара пръсти през косата й, после по челото й, по темето й по посока на тила.

Отпусни се в ръцете ми - промърмори той, когато Аника дотича с чаша вода. - Това е само болка. Ще я об­лекча, ако се отпуснеш в ръцете ми.

Спомням си.

Добре. Това означава, че не се съпротивляваш. Кол­кото по-малко се съпротивляваш, толкова по-малка про­лука й оставяш.

Сферата. - Тя отпи от водата. - Какво е това?

Не знам. Но... - закле се Райли, - но ще разбера!

Тя я има, в пещерата. Държи я в ръката си. Вие видях­те ли я?

Стъклено кълбо - описа го Сойер. - Не успях да го разгледам добре - бях зает с друго, - но в него имаше ня­какво движение. Ти каза, че не е нейно.

Не знам чие е, съжалявам.

Аз ще разбера - увери я Райли. - Това ми е работата. Сега ми кажи каква е тази завеса?

Какво става, когато спуснеш завесата? - Бран не спи­раше да масажира главата на Саша. - Блокираш или скри­ваш нещата. Ще поработя върху това. Ще спусна около нас завеса, образно казано, зада не сме толкова уязвими кьм атаките й.

Вече съм по-добре. Благодаря ти. - Когато Саша се опита да стане, Бран просто я задържа при себе си.

Тук ти е добре.

Не мога да помогна повече, поне не сега. Не разбирам половината от онова, което казах, и съм твърде уморена, за да мисля. Имам нужда от сън.

Ще те заведа в стаята ти.

Не е нужно да...

Трябва да взема някои неща от моята.

Той я съпроводи, задържа я за миг на вратата.

Мога да те предпазя, поне до известна степен.

Моля?

Талисмани и заклинания - поясни той и я дръпна към себе си. - Но се нуждая от разрешението ти.

За да й попречиш.

Доколкото мога. Останалото ще направиш ти. Ти си ключът, Саша. Ти си господарката на дарбата си.

Не го чувствам така. Но ти си прав. Блокирането й ще помогне на всички ни.

Тогава лягай, а аз ще започна да спускам завесата.

Той влезе в стаята си, събра каквото му беше нужно и

извади книгата си. Направи два талисмана само за Саша. Когато се върна в стаята й, тя спеше. Той плъзна единия талисман под възглавницата й, след това повдигна главата й и закопча около шията й гердана от камъни, които бе нанизал на тънка кожена връв. Това щеше да свърши ра­бота, поне засега.

Останалото зависи от теб - промърмори той и като постави пръсти върху слепоочията й, изрече заклинанието, което щеше да й помогне да спи спокойно и без сънища до сутринта. После я остави, за да свърши същинската част от работата.

Завари останалите все още на терасата.

Тя добре ли е? - попита го Райли.

Спи.

Какво има в чантата?

Това-онова. - Той отстъпи назад и огледа къщата. - Проклета къща, ужасно голяма е, а трябва да покрием всички врати и прозорци.

Ние ще ти помогнем. Искаме да ти помогнем - увери го Аника.

За по-обикновена защита съществуват основни магии, заклинания, талисмани. Но когато си имаш работа с бог... Въпреки това бихте могли да помогнете. Ще очертаем кръг, но първо можем да използваме метла.

Сериозно ли говориш? - ухили се Сойер. - Нали няма да-

Той направи движение с ръка, имитирайки метене.

Напълно сериозно! Две метли биха спестили време, ако намерите такива, а понеже се съмнявам, че разполага­ме с котел - това скоро ще го оправя, - потърсете голяма тенджера, три купи. Стъклени или метални.

Докато останалите отидоха да вземат каквото е нужно, Бран оформи с бели свещи голям кръг върху тревата.

Постави в центъра му тенджерата, която Сойер донесе, кръстоса пред нея двете метли, подреди купите. Влезе и кръга с торбата си.

Ще очертаем кръг в кръга - осведоми ги той и остани торбата. - Трябва да прочистите и отворите умовете си колкото можете. И не разкъсвайте кръга.

Той хвърли поглед кьм френския прозорец на Саша.

Тя помоли за доверие, затова мисля, че е редно да споделя с вас какво мога, - Той разпери ръце и белите свещи пламнаха.

Аника изръкопляска, после се сконфузи и скръсти ръце пред гърдите си.

Извинявайте ме.

Няма за какво.

Това е сериозно.

Така е, но веселието е хубаво нещо. - Сега той дър­жеше ръцете си с дланите нагоре, лактите му бяха свити и опрени на кръста. - В тази нощ, в този час призовавам древните сили. Очертаваме кръга с тази светлина и в него правим бяла магия. Аз съм ваш слуга, ваш войник, ваш син! Свърших всичко, както наредихте. Сърцата и умове­те, които орисниците преплетоха, се съединяват тук с мен и сливат съдбите си. Да бъде!

Огън ярък, свещи - в блясък! - Под тенджерата прип­ламна огън и се разгоря, а свещите засияха с ярка бяла светлина.

Земя - издигни се, въздух - понеси се! - Пръстта под купите се надигна в гладки могилки. Кръстосаните метли се понесоха половин метър над земята.

Вода бистра, заври чиста!

Докато водата в тенджерата бълбукаше и вдигаше пара, Бран извади от торбата си кристали, стисна ги в юмруците си. Отново разтвори ръце и изсипа праха, в който се бяха превърнали, в кипналата вода.

Заедно с парата се издигна син дим.

Това варя, това е бялата завеса и никой няма да се вижда след моята намеса! Нека бъдем защитени и телом, и духом! - Докато говореше, той обикаляше около тендже­рата, направи кръг с ръка във въздуха и го раздвижи. - И никоя сила да не може да премахне тази завеса! И нека всичко в нея остане запечатано и моята кръв да е печатът.

Той извади ножа от колана си, сряза леко дланта си. Впръска кръвта си в парата. За миг тя стана червена и сякаш запулсира. После се надигна, гъста и бяла.

Направено е - промърмори той. Погледна вторачено дланта си, сви пръсти около повърхностната рана.

И на мен ми се ще да изръкопляскам! - Райли гледаше летящите метли и с мъка се сдържаше да не потупа едната, за да види какво ще стане. - Страхотно шоу, ирландецо!

...Още не сте видели нищо. - Той й се усмихна. - Взе­ми една метла.

Тя го направи, прокара пръсти по дръжката.

Прилича си на метла.

Защото е. Ако Аника вземе другата, ще може да ми­нете всички врати и прозорци.

Всички?

Той се засмя и потупа Райли по рамото.

Знам, че е много работа. Дойл и Сойер, вие трябва да вземете по една купа и да я напълните от тенджерата. И да поръсите с вода первазите и праговете. Все едно ги грун­дирате.

След Сойер, и Дойл взе една купа, потопи я в тендже­рата.

А сега какво? - попита той.

Бран взе третата купа, загреба. Хвана я с две ръце и отново се усмихна.

Ще спусна завесата, отгоре.

При тези думи се издигна във въздуха, над моравата, а носле и над къщата.

Не обичам да се повтарям, но - леле! На всички ези­ци - ухили се Сойер.

Той е много повече, отколкото показва. - Като раз­мишляваше върху това, Райли нарами метлата. - Хайде, Аника, да вървим да метем.

Макар че едва се бе съмнало, Саша се упъти към кух­нята. Реши да приготви закуската, за да се занимава с нещо - и с надеждата да отклони мислите на останалите от факта, че предната нощ се е разхождала полугола наоколо.

При първа възможност щеше да се сдобие с пижама.

Завари Райли в кухнята, наслаждаваше се на аромата на кафето си.

Мислех, че съм станала първа.

Райли продължи да вдишва аромата на кафето, поклати глава.

Правех проучвания до късно, дремнах няколко часа. Събудих се неспокойна и нервна. Затова реших - ще си приготвя кафе. Мислех да си направя яйца за закуска - или каквото намеря, - но ти вече си тук.

Аз ще направя.

Чудесно! Хубав гердан.

Саша вдигна ръка и го докосна, докато вървеше към хладилника.

Беше на шията ми, когато се събудих. Сигурно озна­чава нещо.

Дай да го видя! - Райли плъзна пръст под него, огле­да камъните и кристалите. - Нещо ми подсказва, че това са камъни за защита. Да пропъждат лошите помисли и намерения срещу теб. Бран ти я е сложил. Бих казала, че притежава голяма сила и целта й е да те предпази от Нере­за. Как ти е главата тази сутрин?

Добре е. Трябва ми пижама.

С гръмогласен смях Райли отиде да си налее още кафе.

Не мисля, че нощничката ти предизвика най-големия ефект. Не че ти не беше привлекателна.

Майната ти, Райли!

Така те искам! Та... оказа се, че ти си само за загрявка.

Какво? - Саша едва не изпусна яйцата, които бе из­вадила. - Какво се случи?

Бран се случи. - Райли се облегна на плота, кръстоса глезени. - Знаеш ли, покрай професията си съм виждала всевъзможни ритуали и церемонии и какви ли не щури неща, но той надмина всичко. Имаме ли бекон?

Да. Хайде, Райли, не ме мъчи!

Гладна съм. Не виждам защо да не приготвяш закус­ката, докато говоря.

Знаеш ли как да работиш със сокоизстисквачката?

Щ е се оправя.

Портокали. - Тя посочи купата. - Сокоизстисквачка. Продължавай, слушам те.

Докато беконът цвърчеше в тигана, а сокоизстисквач­ката бръмчеше, Райли й разказа подробностите.

Той е... летял?

По-скоро се носеше из въздуха. Аника и аз бяхме с метлите. Признавам, че веднъж яхнах моята - исках да видя дали ще полетя. Уви! Но от време на време попадахме на нещо като тъмни петна. Нещо подобно на сянка, но по- осезаемо, первахме го с метлата и - пуф! Всичко изчезва­ше. А момчетата ръсеха с вода и мигом се образуваха об­лачета от бяла пара. Щура работа! И през цялото време Бран се носеше във въздуха с купата си, а парата се стеле­ше над къщата. Като завесата, от която ти каза, че имаме нужда.

Райли си наля малко сок в чашата, за да го опита.

Вкусен е. Ти наистина пропусна много, Саша. Искаш ли мнението ми? Той може много повече, отколкото ни показа.

Саша се поколеба, хвърли бърз поглед към вратата.

Сънувах всичко.

Да, каза ни.

Аз... не докрай. - Беше настоявала, или по-скоро проповядвала за нуждата от доверие, но самата тя не се беше доверила. - Там, на скалата, Бран и аз. Стояхме и имаше буря. Светкавици, гръмотевици, вятър, море с го­леми вълни. Той предизвика бурята. Държеше светкави­ците като юзди. И бяхме заедно. Не просто на скалата.

Разбирам какво ми казваш. Защо се боиш да бъдеш с него?

Защото не съм била с никого досега.

Признавам, че човек би се замислил дали да прави секс с магьосник, но това... Леле!

Винаги, когато съм на път да го направя - имам чувс­тва, мисля, че съм привързана към някого, - казвам нещо, което съсипва всичко, и мъжете се отдръпват.

Първи урок - като правия ляв. Защо си мислиш, чс вината е твоя? Понякога - да. Всички правим грешки. Но всеки път ти да си виновната? Това са глупости!

Защото аз съм тази, която казва или прави нещо. Заб­равям, че трябва да внимавам, и се изпускам. И от човек се превръщам в странна птица. Или в човек и странна птица. И виждам как чувствата им охладняват.

Това си е техен проблем. Да, когато избереш непод­ходящия, вината е твоя, но трябва да опиташ с няколко, за да откриеш най-добрия. Така че съветът ми е - пробвай с него! Тук никой не те смята за странна птица, най-малко Бран.

Едва ли сега е подходящият момент да... да опитвам с някого.

И това са глупости. Ами ако изгубим? Аз лично нямам подобно намерение, но трябва да сме готови и за такъв развой. Искаш ли всичко да приключи, без да знаеш какво е? Помисли си върху това - добави Райли, когато чу стъп­ки от нечии ботуши. - И не се стягай толкова. Според мен си твърде строга с него.

Саша реши, че ще си помисли. Не беше сигурна какво я стресира повече - мисълта за близост с Бран или тази за предстоящото возене в надуваема лодка, а после и гмур- кане под вода. И от двете неща я побиваха тръпки.

След закуската, която изядоха на смени, тя взе слънце - защитен крем, още една риза и скицника си. Поколеба се и отиде до френския прозорец на Бран. Той вдигна поглед от съдържанието на едно от своите сандъчета.

Готова ли си? Ей сега свършвам.

Исках да... да ти благодаря. Намерих торбичката и талисмана под възглавницата си. И това. - Тя докосна гердана.

Помогнаха ли ти?

Помогнаха ми.

Този тук. - Той пристъпи към нея, потупа единия от камъните в огърлицата. - Издялан е малко набързо.

Харесва ми. Исках да ти дам това. - Тя се отдръпна леко и отвори чантата си, а после и скицника, зада извади рисунката, която бе оставила в него.

Ведрата му усмивка се стопи; очите му се напрегнаха, когато я взе.

Кога нарисува това?

Преди да те срещна. Беше един от най-ярките ми сънища и се повтаряше. Затова го нарисувах, чувствах, че трябва. Знам, че човек може да промени нещата. Изходът зависи от избора. Поне понякога. Осъзнах, че като не ти показвам рисунката, не ти давам право на избор.

Ами твоят избор?

Аз вече го направих. Когато реших да ти дам това. - Като събра кураж, тя обгърна лицето му с ръце, допря устни до неговите. - Те ни чакат - предупреди го и се упъти към френския прозорец.

Той го затвори с мисълта си, преди тя да стигне до него.

Да не мислиш, че ми трябва рисунка, за да реша, че те искам.

Помислих си, че трябва да я видиш. Всичко е част от общата картина. Но не бива да се чувстваш обвързан, не и за нещо толкова лично.

Тя посегна нервно зад него, завъртя топчестата дръжка на вратата.

Не.

Те ще ни чакат.

Да чакат, по дяволите! - Той пристъпи към нея, пос­тави ръцете си на стъклото от двете страни на главата й.

Нервна ли си?

Определено ме изнервяш.

Трябва да си нервна. А също и да се страхуваш от онова, на което е способен мъжът, когото си нарисувала.

Ти не би ме наранил, а и аз не съм безпомощна. Вече

не.

Никога не си била. Моят избор? Нали това ме питаше?

Той впи устни в нейните, силно и бързо, притискайки я кьм вратата с тялото си, прокарвайки ръце по нейното. - Това е моят избор! Това е моят избор, откакто дойде и почука на вратата ми, ходейки насън. Не твоите сънища ме теглят към теб. Ти го правиш.

Устните му отново се впиха в нейните, но този път тя откликна, изля себе си в целувката.

Искам те, откакто те срещнах! Искам... - Тя млъкна, защото на вратата се почука.

Потегляме! - извика Дойл.

Добре. - Но Бран я целуна отново. - Ще довършим започнатото, фейд.

Да. - Смехът изригна от сърцето й. - Ще го довършим. Но сега трябва да отвориш френския прозорец.

11

Лодката не приличаше на надуваема. Във въображението си Саша бе нарисувала жълт спасителен сал и когато видя истинска лодка с мотор, покрита кабина и пейки - която при това остана доста стабилна, когато тя пристъпи на борда, - я заля вълна на облекчение.

Докато не видя екипировката за гмуркане.

Горе главата! - Райли я тупна по рамото. - Ще се справиш. Ами ти, ирландецо, говори се, че магьосниците не можели да минават през вода.

Не е въпрос на възможност, а на желание. - Той из­вади малко шишенце от джоба си, изгълта съдържанието.

Ще се справя. Кой ще управлява това нещо? - Райли се поколеба и хвърли поглед кьм Дойл, докато проверяваше екипировката в рубката. - Можеш ли да я управляваш?

Той сви рамене.

Разбира се.

Ще ти дам указания. Аз трябва да обясня на новаци­те как да боравят с екипировката.

Тоест на мен - уточни Саша. - Не трябва ли някой да остане в лодката? Мога аз да го направя.

Затова са котвите и буйовете. Ти гмуркал ли си се?

обърна се Райли към Бран.

Няколко пъти, да.

Ами ти?

Сойер кимна.

П овече от няколко.

Знам как се прави - каза Аника, преди Райли да я попита.

Добре, обличайте неопреновите костюми и да тръг­ваме. - Тя отиде до рубката. Саша може и да бе изпълнена

със съмнения, но си каза, чс ще сс справи. Беше добра плувкиня, издръжлива, така че, ако нещата се объркат...

Съблече се по бански костюм - обикновен черен цял бански, не като микроскопичните бикини на Аника - и започна да се напъхва в неопреновия костюм, като изви­ваше тяло, докато Дойл отвързваше лодката.

Забавно е - каза й Сойер, докато вдигаше ципа на своя. - И трупаме опит.

Имам чувството, че откакто съм в Корфу, всеки ден трупам опит.

Той й се усмихна и се зае да проверява кислородни те бутилки.

Ето на това му викам забавление!

Когато Райли видя, че Сойер вдига един харпун и го разглежда внимателно, изведнъж си помисли, че той - чс всички те - трябва да се приготвят за нещо повече от забав­ление.

Добре. - Райли се върна от рубката, дръпна повдига­щата се седалка на дълга ниска пейка. - Първото място за гмуркане е само на няколко минути оттук. Маски, регула­тори, колани. щ е проверим всичко - успокои тя Саша. - На нашия капитан Блай⁷ няма да му е много приятно, но първо ще направим едно хубавичко лесно гмуркане. Едва ли ще попаднем веднага на блестяща звезда, но всички ще имат шанса да - ха-ха! - си оплакнат краката. Видимостта трябва да е добра, така че нека да останем заедно - докол­кото е възможно, - за да се виждаме един друг. Стандарт­но изискване за взаимопомощ.

Аз ще поема Саша, Райли. - Бран извади собствения си водолазен нож от чантата. - Щом се гмурне, ще забрави, че се е бояла.

Съмнявам се - промърмори Саша.

Довери ми се.

Сега за оборудването... - Райли вдигна дебела жилет­ка. - Компенсаторна жилетка - КЖ. Тя носи кислородната

бутилка и ще ти помогне да поддържаш неутрална плава- телност. Това е целта. Отначало ще плаваш на повърхност­та и тежестта на жилетката ще ти помогне да се гмурнеш. Колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-малка ще е пла­ватели остта, затова жилетката ще я регулира. Искаш ли да чуеш техническите подробности?

Не мисля.

Имаш щипки за аксесоарите. Манометър на регула­тора, дълбочинен манометър, нож. Всичко трябва да е добре прикрепено, зада не ти се пречка.

Райли заговори за вдишването, балансирането, дихател­ните техники. В главата на Саша настъпи хаос, докато стоеше и слушаше обясненията за различните части от екипировката, които й надяваха или прикрепяха към нея.

Дойл подрани с гасенето на мотора.

Хайде да го направим за трийсетина минути, да видим как ще мине.

Половин час? Там долу?

Ще изтече по-бързо, отколкото си мислиш - успокои я Бран, докато компетентно се грижеше за собственото си оборудване.

Дойл спусна котвата; Райли хвърли във водата марки­ращия буй.

Пещерата трябва да е на запад. - Тя посочи към ли­цевата страна на скалата. • - Сойер, по-добре ти и Аника да се гмурнете първи, Саша и Бран ще ви последват. С Дойл ще сме точно зад вас. Постой няколко минути с жилетката, за да свикнеш с нея - посъветва тя Саша и надяна своята.

Сойер си сложи маската и шнорхела и като седна от­страни на лодката, вдигна палец, преди да се изтърколи заднешком във водата.

Саша имаше време да си помисли: „О, божичко!", пре­ди Аника да се засмее и да направи същото като Сойер.

Ти можеш да се гмурнеш с краката напред, ако пред­почиташ - каза Бран.

Стълбичката е откъм левия борд - обясни Дойл, до­като вдигаше ципа на неопреновия си костюм.

Позволи ми да ти помогна с костюма - продължи Вран.

Да й помогне, помисли си Саша. Да я наблюдава, да се грижи за нея. Започваше да й писва. Тя се насочи непох­ватно към ръба на лодката в плавниците си, приготви се за гмуркане.

Придържай маската си с една ръка. Просто се претър- кулваш. - Бран я потупа леко по крака. - След две секунди съм при теб.

Преди да успее да реши какво да отвърне, Саша затвори очи и се претърколи.

Падането бе по-продължително, отколкото бе очаквала. Когато докосна водата, нададе кратък вик, вдиша твърде много въздух. Зарита яростно, за да излезе на повърхност­та, но Бран вече беше до нея, улови я за ръката.

Направи бавно движение надолу със свободната си ръка, давайки й ясен сигнал да не бърза и да се отпусне. Тя ужас­но искаше да се изкачи нагоре, обратно при светлината и въздуха, но той посочи надолу и я затегли със себе си.

Паниката стегна гърлото й и я замая. Саша знаеше, че диша твърде бързо - точно както Райли я бе предупредила да не прави, - но просто не можеше да се контролира.

После видя Аника през невъзможно прозрачната вода - правеше плавни салта, осветявани от слънчевите лъчи, проникнали през повърхността. О, сигурно е страхотио да си толкова свободен, помисли си тя, и изведнъж осъзна, че и тя е свободна - би могла да бъде. Ншцо не я задържаше, освен собствените й страхове. Може и да не беше готова за салта, но това не означаваше, че трябва да се предаде.

Започна да се бори с дишането си - все още твърде учестено, но по-овладяно - и леко стисна ръката на Бран, зада му покаже, че е добре.

И най-после се отпусна и започна да разглежда света около себе си.

Цветовете на коралите, толкова наситени и богати, по­люшващите се растения, дръзко стрелкащите се риби. Далеч повече от видяното в съвсем елементарното гмур- кане със шнорхел, което бе направила по време на зимна- та почивка в Аруба преди няколко години.

Този път не просто гледаше към света наоколо, сякаш надзърта през стъклена витрина. Тя беше част от него.

Заедно е Бран заплува покрай рифа и направи изумен жест, когато видя яркооранжева морска звезда, прилепена към една скала. Зърна още една, после тъмночервен сюнгер, забеляза един рак, който припкаше по пясъчното дъно, сякаш закъснява за среща.

Когато видя отвора на пещерата, паниката отново се опита да я завладее. Райли изникна до нея, махна й кратко с ръка и се понесе право към тъмното, плитко устие отпред. Дойл се стрелна във водата подире й и щеше да влезе пръв в пещерата, ако Райли не му беше препречила пътя.

Чакаха нея, осъзна Саша, и четиримата. Аника плуваше около останалите трима. Тя зарита с крака и се понесе напред, с Бран до себе си.

Шестимата влязоха в пещерата двама по двама и свет­лината помътня. Тук светът беше сумрачно зелен, а обита­телите му приличаха на размазани петна. Постепенно петната се превърнаха в дълга, гънеща се змиорка, двойка октоподи с поклащащи се пипала. Зад полюшващите се растения се криеха неща, които сигурно жилеха и хапеха, помисли си тя.

Чуваше ударите на сърцето си, докато плуваше през призрачната зелена светлина на тунела.

Той се разшири, напомняйки й за наземната пещера, която бе решила, че принадлежи на Нереза. Погледна на­горе, почти очаквайки да види прилепи, които плуват и й се нахвърлят. Вместо това видя светлина и дървета и се загледа изумено в отвора между световете. Поредният октопод, нехаещ за тях, се понесе по дъното на пещерата, а ято сребристи риби се стрелнаха като една, когато тя посегна да ги докосне. Саша забрави за страха си, докато изучаваше изумително красивите форми на коралите, жи­вите сюнгери, странното плавно движение на морската звезда, която, обезпокоена, напусна убежището си.

Саша си помисли каква картина би могла да нарисува, ако успее да съхрани в главата си всичко това достатъчно дълго, за да го скицира. За известно време забрави страхове­те си и истинската цел, завладяна от трепета на откривателя.

Изненада се, когато Райли я потупа по рамото, посочи й часовника, после тунела. Саша с неохота изплува навън с останалите.

Когато излезе на повърхността, яркият блясък на слън­цето, вкусът на въздуха, допирът му до кожата й я обърка­ха. Тя се изтегли нагоре и застана с маска в ръка, загледа­на във водата. Вече знаеше какво живее в нея.

Ти си роден водолаз! - Райли я щипна леко по рамо­то, преди да седне, зада свали плавниците си. - Искаш ли да се гмурнеш пак?

Да-

Хубаво. Днес ще направим още едно-две по-лесни гмуркания. Ти не изпита ли някакво чувство, докато бяхме долу?

Чувство? О! Не. Не, но не мислех за звездите, бях ги забравила. А трябваше да...

По-добре ще ги усетиш, ако не си напрегната. - Бран й подаде бутилка с вода. - Ако всички не сме напрегнати. Хареса ти, нали?

Ти беше прав. Трийсетте минути направо излетяха. Не ми се излизаше.

Добре се справи. - Сойер взе кутийка кола от охла­дителя и когато Райли му кимна, я подхвърли към нея, извади друга за себе си. - Не всеки, който може да плува, се гмурка добре - поне не веднага. А нашата Аника? - Той измъкна още една кола, подаде й я. - Ти плуваш като риба!

Забавно е да плуваш с приятели.

Едва ли ще намерим каквото търсим в другите две пещери тук. - Дойл си извади бутилка с вода.

Само така ще можем да ги задраскаме от списъка, а и Саша трябва да се упражнява.

Не се съобразявайте с мен. Ще се справя - увери ги

тя.

Да, сигурно. Но не бива да забравяш, че долу не е естествената ти среда и си жива само благодарение на екипировката. Ами ако попаднем в беда, докато сме под водата - както в онази пещера? Ще ни е нужен опит, зада можем да се измъкнем бързо.

Тя се обърна към Дойл, пъхна ръка под лъскавата си мокра коса.

Права съм, нали?

Да. - Той отпи голяма глътка от бутилката. - Разбира се, че си права. А и разполагаме с достатьчно време - ус­покои той Саша.

Но ти си готов да действаш.

Аз съм готов много отдавна. - Той поклати глава и отпи отново, преди да тръгне към рубката. - Но има време.

Те се гмурнаха още два пъти и всеки път Саша се чувст­ваше все по-уверена. Но трябваше да признае, поне пред себе си, че вероятността да се изправи срещу зъл бог на девет метра под водата доста я притеснява.

Болка, припомни си тя. Сънищата й бяха изпълнени с болка, кръв и битки. Но не си спомняше нищо за удавяне.

Може би това беше добър знак.

Те се насочиха обратно кьм сушата, за да заредят бу­тилките, и след общо гласуване обядваха в селото. Ядоха отвън на тротоара, като говореха за гмурканията и внима­ваха да не споменават истинската причина за тях.

Комбинацията от храната, слънцето, гласовете, суетня­та наоколо превърна въодушевлението на Саша в приятна, отпускаща умора.

Достатьчно свикнала с шофирането на Райли, за да се тревожи, тя се унасяше по време на краткото пътуване до вилата, представяйки си как ще се сгуши в леглото в тиха­та си стая и ще се наспи.

Ще проверя някои неща. - Райли слезе от колата и кучето припна към нея. - Здрасти, Аполон, казах ти, че ще се върнем. - Тя хубавичко разроши козината му. - И утре ще е същото, затова трябва да си изработим стратегия, да опитаме по-трудно гмуркане - поне веднъж.

Може ли да взема джипа? Имам малко работа в село­то - обясни Сойер.

Току-що бяхме там.

Не исках да ви задържам.

Райли сви рамене и му подхвърли ключовете.

Може ли да дойда с теб? Да пазарувам?

Ами, всъщност... - Но Соейр направи грешката да погледне в сияйните очи на Аника. - Става.

Сойер падна жертва - изкоментира ухилено Дойл.

Май ще се наложи да извадиш няколко монети от торбата, Бран. Имам човек, който ще даде хубава цена за тях. Сама ще ги подбера, може да се отбием при него, преди да се качим на лодката утре сутринта. Така щс имаш достатъчно пари за харчене - обърна се Райли кьм Аника.

За пазаруване.

Да, точно така. Щ е се свържа с човека. И да ми върнеш джипа цял и непокътнат! - предупреди тя Сойер и се упъ­ти към вилата с Аполон.

И аз имам работа. - Дойл тръгна след нея.

Вземи малко пресни продукти - каза Саша.

Сойер й хвърли бърз поглед, докато се настаняваше зад

кормилото.

Да, май трябва да подновим запасите. Ще измисля нещо.

Аз искам нови обеци. - Аника скочи на мястото до шофьора.

Защо жените си умират за обеци? - зачуди се Сойер.

Красиви са! Чао. - Аника помаха на Саша и Бран. - Отиваме на пазар!

Дано боговете се смилят над него - промърмори Бран, хвана Саша за ръката и я поведе кьм стъпалата на терасата.

Ще ми се да направя нещо продуктивно - каза тя. - Още няма три следобед.

Продуктивно, значи.

Трябва да скицирам каквото ми е в главата, каквото видях днес. Светлината в пещерата. Искам да я предам на платното. А знам, че не бива да го правя, когато се чувствам толкова отпусната.

Тогава гце я предадеш по-късно. А междувременно...

Бран влезе в стаята й с нея, затвори френския прозорец и

я обърна рязко към себе си, така че тя опря гръб в стъклото.

Мисля, че бяхме стигнали дотук.

Той впи устни в нейните.

Сега?

Абсолютно! - Той прокара мързеливо устни по шия­та й. - Проблем ли има?

Всичко в нея се възпламени.

Не. Не, сега е добре. Сега е чудесно. - Ръцете му се вдигнаха и погалиха лекичко гърдите й. - Сега е прекрасно!

Изгаряйки от желание, тя се уви около него, очарована от ускорения си пулс, от прилива на собствените си нужди. Нуждите, които бе сдържала толкова дълго, сега бяха пус­нати на свобода - и чувството беше толкова сладостно!

Саша се засмя, леко притеснена, когато той отново я обърна, поведе я заднешком към леглото, все още с устни, впити жадно в нейните.

Тя падна по гръб и той я последва. Боже, каква наслада бе да чувства тежестта и формата на тялото му, притисна­ти към нея, да усеща как му отдава своето! Ръцете му, толкова силни и уверени, я моделираха като глина, докато кръвта й закипя.

Копнееше да го докосне, боеше се, че е непохватна, докато се мъчеше да свали ризата му. Искаше да почувства плътта му, мускулите му под ръцете си.

Трябва да ти кажа...

Зъбите му захапаха нежно шията й; пръстите й се впиха в лопатките му.

...в случай, че объркам нещо...

Нищо няма да объркаш. - Той разкопча припряно копчетата на ризата й, устните му последваха пръстите му.

Просто... възможно е да го направя. О, господи, тол­кова е хубаво! За първи път ми е, затова е възможно да направя грешка.

Тя осъзна, че току-що е направила такава, защото всич­ко спря. Притвори очи, попита се защо, защо не можеше просто да се остави на усещанията, да не казва нищо, до­като не свърши всичко.

Какво по-точно не си правила досега?

Тя отвори очи, видя, че неговите, потъмнели и напрег­нати, търсят нейните.

Секс. Не биваше да казвам нищо. Има ли изобщо значение?

Той се отмести от нея, седна, притегли я към себе си. И тя усети как цялата радост и наслада се оттичат от нея и се заменят с огорчение.

Разбира се, че трябваше да ми кажеш, и разбира се, че има значение!

Или ме искаш, или не. - Тя направи опит да демонс­трира обида, нещо, е което да скрие унижението и сълзите, напиращи да потекат.

Не е там въпросът. Има значение - повтори той и я улови за ръцете, когато тя опита да се отдръпне. - За под­хода, за тона. Първия път не бива да си бърз и ненаситен, а аз чувствам, че съм.

Тъй като и аз чувствам същото, защо просто не...

Защото не знаеш. Но ще разбереш. - Той повдигна ръката й, обърна я и целуна лекичко. - Ако си сигурна. Това е дар, който не можеш да си вземеш обратно.

Сигурна съм! Искам да почувствам онова, което ме караш да чувствам. Искам да съм с теб. Сега!

Тогава ми се довери.

Нямаше да съм тук, ако не беше така.

Нужна ни е лунна светлина и звезди. - Докато Бран говореше, стаята потъна в син здрач. През него пробляс­ваха светлини. Свещи? Звезди? - Песента на морето, уха­нието на цветята.

Саша чу вълните като шепот, когато той я положи об­ратно върху леглото, което се бе превърнало в нещо като беседка.

Ти си много повече от онова, което ни показваш!

Огнената звезда 183

Илюзии, помисли си Бран, но моментът ги изискваше. И заради романтиката, и заради нежността. Той установи, че е способен да й предложи и двете и да ги извика толко­ва лесно, колкото извикваше вятъра.

Обгърна лицето й с една ръка, пое устните й бавно, бавно, дълбоко, още по-дълбоко, докато почувства как тя се разтапя в леглото му от перушина и цветя.

Той знаеше как да я прелъсти постепенно, да го напра­ви бавно и разточително. Тя ухаеше на море, имаше вкус на мед. А под ръцете му кожата й бе мека като сатен. Бран импулсивно прокара ръце през косата й, разпръсна в нея миниатюрни розови пъпки. Погледна надолу, зада се нас­лади на начина, по който косата й се разстилаше и прели­ваше от беседката.

Приличаш на кралица на феите. Ако имах твоя дар, щях да те нарисувам, както си сега. Или... - Той прокара пръст през въздуха и Саша се оказа съвсем гола, посипана с венчелистчета.

О! - Тя инстинктивно вдигна ръка да покрие гърдите си, но той я улови, поднесе я към устните си, докато плъз­гаше поглед по тялото й.

Да, както си сега. Искам да си направиш този авто­портрет. Кажи колко ще струва - промърмори той и отно­во пое устните й в своите.

Как би могла да знае, че може да се носи във въздуха блажено и да лети, че може да се рее и гмурка в едно и също време? Че може едновременно да гори и да трепери? И да иска още и още, и още? Устата му пое нейната, це­лувките му проникваха в душата й, той й шепнеше думи, които тя не разбираше. Ръцете му се плъзгаха по тялото й, предизвикаха нови трепети.

Палците му докоснаха зърната й, после го направи ези­кът му, и дълбоко в утробата й нещо се раздвижи. Устните му се впиха в нейните и това раздвижване, тази тежест, избухна в бърза, разтърсваща наслада.

Тя извика, изви тяло, сякаш я бе поразила стрела.

Бърза си - промърмори той.

Какво? Какво?

Това е само началото. Само малка част. - Той притис­на устни към бумтящото й сърце. - Сега ти ще вземаш и вземайки, ще се отдаваш.

Той спря ръцете й със своите, защото докосването й, ласките й го изкушаваха да я обладае веднага. Затова из­ползва само устата си и заскита по тялото й, оставайки доволен, когато коремът й потрепери под езика му.

Тя простена от удоволствие, притисна се към него и смесицата от страст и отдаване подпалиха огън в кръвта му. В друго време той щеше да се остави на порива, в дру­го време щеше да даде воля на глада си. Но сега щеше да я прелъсти, сега щеше да измъчи и двамата.

Прокара устни по бедрото й, а после и езика си по чувст­вителното място под пъпа й. И зъбите си - едва-едва, до­като дишането й се превърна в продължително стенание и накрая тялото й се разлюля.

Той усети, че тя е топла и влажна, готова да полети отново.

Беше като обливане с топло, течно злато, обливане с течни диаманти. Всеки сантиметър от тялото й блестеше, сияеше, пламтеше. Светът беше топъл и мек, обвит в цве­тя, потопен в лунна светлина. И този свят бе само той.

Когато устните му отново се впиха в нейните, а ръцете й, вече свободни, можеха да го докосват и галят, тя си помисли, че няма нищо по-хубаво от това.

Ще ме погледнеш ли сега? Погледни ме, Саша.

Тя отвори очи, потъмнели и натежали от великолепния товар на удоволствието.

Бран...

Това е наше, само наше.

Той отхвърли дори и мисълта за болка, докато потъваше в нея. И тя научи, че има още красота. Отвори се за нея, посрещна я с радост. Като държеше очите си вперени в неговите, започна да се движи заедно с него, позволи на тази красота, на това великолепие да я изпълни докрай.

Удоволствието я издигна високо, въздухът се разреди, светът се завъртя. Когато дори въздухът около нея се раз­тресе, тя постави ръката си върху бузата му.

Да! - промълви. - Да - въздъхна и се понесе надолу.

Представи си, че от тялото й се излъчва светлина. Бле­дорозова и златиста. Топла и мека, прекрасна. Той изцяло покриваше тялото й със своето, затова тя си представи как светлината прониква и през него и изпълва стаята с цвят.

Зачуди се как на хората им се занимава и с друго, кога­то сексът те кара да се чувстваш така.

Е, доста често си мислим за него.

Какво? На глас ли го казах?

Да. - Той вдигна глава, огледа лицето й с тъмни, сън­ливи очи. - Направи ми чудесен комплимент.

Ти ме дари с легло от цветя и с лунна светлина. Зас­лужаваш го.

Той се отмести и се извъртя леко, за да я гушне.

Искам тази картина.

Тя се засмя, щастлива, че може да облегне глава на ра­мото му.

Не знам как изглеждах.

Ще се погрижа за това. Защо досега не си била с ни­кого?

Мислех, че трябва да съм откровена, преди да спя с някого. И когато се стигаше до този момент, мъжът или се отдръпваше, или твърде много се интересуваше от ясно- видските ми способности. Вече не го привличах, не искаше мен. А ти имаш нещо... което балансира нещата. Извинявай, прозвуча сухо.

Не, прозвуча човешки.

Тя се отмести леко от него, понадигна се, за да вижда лицето му.

Това - посочи към цветята, лунната светлина, - което притежаваш, което си. Очарователно е. Привлекателно е. Но не затова съм с теб.

Не. - Той постави ръка върху слепоочието й. - Онова, което имаш ти, също е очарователно и привлекателно. Но не затова съм с теб.

Доволна, тя отново се отпусна в прегръдките му.

Толкова много неща имаме да правим, да организи­раме. Богове и звезди, пещери и изчезващи острови. В момента не ми изглеждат реални. Но са.

Ще направим каквото трябва да се направи. Ще на­мерим звездата, която е тук и ни чака. Ти си я видяла.

Не всичко се случва точно както съм го видяла.

Ще вярваме и ще продължим да търсим, докато на­мерим звездата.

Ти си имал повече време от мен да повярваш в това. На мен все още ми е трудно. Май трябва да слезем долу и да се заемем с планирането на утрешното търсене.

Да бъдем добри войници - съгласи се той и прокара пръсти по дължината на ръката й.

Може ли първо да ти задам един въпрос?

Може да ме питаш за всичко.

Винаги ли е така? Сексът? Мислех, че не е... не и от това, което съм чела или чувала. Дали не беше невероятно, защото ми е за първи път или заради нас?

Не знам, но съм сигурен в едно - ще разберем.

Когато той се претърколи върху нея, тя се засмя.

Предполагам, че могат да започнат и без нас.

п

Вторият път наистина беше невероятен, а колкото до тре­тия - сексът под душа беше преживяване, което тя опре­делено искаше да повтори. Неведнъж.

Саша се зачуди дали липсата на секс през целия й зрял живот не е причината за ненаситния й сексуален апетит. Все едно, вече беше напълно задоволена и се отправи към кухнята, за да се погрижи за другия си апетит.

Умираше от глад.

Взе една ябълка от купата, наля си чаша вино, преди да огледа съдържанието на хладилника.

Забеляза, че някой беше напазарувал. И тъй като тя все още нямаше никакъв принос, реши да се заеме с агнешки­те пържоли - ако никой не възрази. Като си тананикаше, приготви лесна марината, изнамери достатьчно дълбока купа, в която да държи дузината пържоли, изля марината- та, остави купата настрана.

Обърна се и извика леко, когато видя Райли, облегната на касата на вратата.

Божичко! Уплаши ме. Не те чух.

Беше твърде заета да пееш на птичките и пеперудите и да майсториш дъги.

Мариновам агнешки пържоли.

Аха. — Райли забеляза бутилката с вино, наля си чаша. - Е, ще трябва да се откажа от идеята да те използвам, ако имаме нужда от девственица.

Какво? О! Много смешно.

Няма нужда да питам добре ли си, от ушите ти изли­зат дъги.

Беше невероятно. Не спирам да използвам тази дума. Трябва да има и по-силна.

И тя става. - Райли вдигна чашата си за наздравица.

Поздравления.

Някой знае ли какво... че ние... ?

Всеки, който има малко мозък в главата. Къде е тво­ят магьосник жребец?

Саша трепна, погледна към двете врати.

Имаше да свърши нещо, а аз умирах от глад.

Добрият секс гори много калории.

Саша вдигна три пръста.

Три пъти? Започвам да завиждам.

Обичайно ли е? Сигурно въпросът ми е глупав, но няма кого да питам.

Само ще кажа отново - поздравления. - Райли под­скочи и седна върху масата. - Три е доста за първото ти родео, но пък изглеждаш свежа. И пак да кажа: браво па жребеца.

Той го направи вълшебно. Буквално. Вероятно не бива да говоря за това. Да споделям с теб.

О, аи contraire⁸ ! Трябва да го правиш, но най-добре стъпка по стъпка. Колко време ще се киснат? - Райли по­сочи купата.

Поне час.

Страхотно. Хайде да се поразходим, тъкмо ще ми разкажеш подробностите. - Райли скочи от масата. - Виж, Аника може да е повече жена от мен, но и аз съм достатъч­но жена, за да знам, че когато става дума за секс - особено въведението към него, - ти е позволено да споделяш. Освен това самата аз не съм правила секс от известно време и малко припомняне ще ми се отрази добре.

Къде са всички останали?

Райли допълни чашите им.

Сойер - трябва да му благодарим за провизиите - отиде да поплува. Беше леко изтощен, защото Аника го е влачила из селото за обеци. Тя е или горе и им се възхища­ва, или също е отишла да плува. Седмият самурай...

Кой?

Докато излизаха навън, Райли изимитира вадене на меч от ножница и размахването му.

0,Дойл.

Да. Тъй като всички останали бяха, хммм, ангажирани, с него седнахме и разгледахме картите. Голямо юоскане падна по въпроса къде да търсим. Той има много яка глава.

Къде ще отидем?

Аз избрах. И той - добави Райли. - Споразумяхме се, преди да се стигне до проливане на кръв. Затова потегляме в седем и половина. Сега можеш да ми опишеш вълшебния секс в границите на приемливото, докато упражняваш комбинациите.

Комбинациите? - Саша замахна озадачено с юмрук.

Но аз съм пила.

Саша. - Поклащайки глава, Райли остави чашата си на каменната стена. Най-добрият бой става, когато си пил.

Тя затанцува на пръсти, приведе рамене. - Покажи ми какво можеш.

Добре тогава. Но не знам как ще мога да замахвам и в същото време да говоря за секс.

Задача с повишена трудност.

Докато работеше, Бран долови движение отвън. Спря, пристъпи до отворения си френски прозорец и видя, че Саша тренира бокс с Райли.

Вече не под прикритието на маслиновата горичка, от­беляза той. А на открито. В толкова отношения се беше променила.

Изглеждаше му невероятно, че бе изминала по-малко от седмица, откакто бе излязъл на хотелската тераса и я бе видял за първи път. Пръстът на съдбата. Пръстът на съд­бата и за шестимата, всички толкова различни, от различ­ни места, но събрани заедно. За да се обединят в търсене­то, което бе част от семейното му задължение, част от техния дълг още от време оно.

Но дали съдбата го караше да изпитва толкова силни чувства към ясновидката от Америка? Привличането, же- ианието? Да, бяха истински, нормални, искрени. Но оста­налото... трябваше му време да проучи и прецени остана­лото. А времето му беше кът. Той бе прекарал с нея пове­че, отколкото трябваше. А сега губеше още време, като я наблюдаваше. Но пък беше хубаво да я види как се засмя, когато Райли отметна глава, размаха ръце и се строполи на земята, сякаш я бяха нокаутирали.

Това е приятелството, помисли си Бран. Необичайно силно за толкова кратко време. Коравата малка археолож- ка и самоизолиралата се от света художничка.

Докато разсъждаваше върху това, на стълбите откъм скалата се появи Аника, около миниатюрните й бикини се развяваше пъстър саронг.

Още една странна птица, помисли си той, докато Аника вървеше към другите две жени, Саша изпълняваше нещо като страничен ритник, а Райли клатеше развеселено и леко снизходително глава.

Трите стояха под отслабващата слънчева светлина, всичките красавици по свой уникален начин. Аника обви ръце около Саша в характерната за нея жизнерадостна прегръдка, после направи три странични премятания и саронгът й се развя - а кучето се втурна след него. Сигур- но зада не бъде надмината, предположи той, Райли напра­ви предно кълбо. Аника - кълбо назад. После двете жени продължиха да обучават Саша - която определено се нуждаеше от обучение. Бран ги наблюдаваше още извест­но време, запленен от начина, по който залязващото слън­це проблясваше върху тях, начина, по който смехът им достигаше до него, довян от вечерния бриз.

Най-сетне се върна към работата си. Смехът беше като тоник, помисли си той, но уроците бяха като точенето на хладно оръжие.

Той се канеше да направи същото.

Когато се върна в къщата, Саша завари Сойер да души маринованите й пържоли. Той вдигна поглед кьм нея.

- Как ще ги приготвиш?

Ти какво предлагаш?

Той сви рамене.

Просто щях да ги метна на грила. Това изглежда за­сукано.

Не, не е. Помислих си - в Гърция сме, значи агнешко, и снощи прочетох няколко рецепти. Съвсем лесно и бързо е. Запържваш ги леко в зехтин и чесън. Малко подправки, малко лимонов сок.

Действай тогава.

Не съм приготвила гарнитурата, а вече става късно.

Аз ще се заема с нея. - Той извади една бира. - Рабо­та в екип. - Отвори бирата, отпи. - Ти изглеждаш... здрава.

Здрава?

Да. - Той се ухили. - Здрава. Ще ида да набера малко билки.

Може да сложа мащерка в агнешкото.

Имаш я. - Той я потупа по бузата, докато минаваше край нея. - Здрава.

Страхотно, помисли си тя, и се премести на мивката, за да се измие. Нямаше нищо лошо в това млада жена да из­глежда здрава. Просто не беше сигурна дали трябва да й личи толкова, а случаят очевидно беше такъв.

Извади огромен тиган, зехтина, взе главичка чесън. Аника влезе с танцуващи стъпки да вземе чиниите. Саша чу гласа на Райли отвън и този на Дойл, докато прибираше косата си, за да не й пречи в готвенето.

Докато чистеше чесъна, Сойер се върна с билките. Пос­тави тенджера с вода върху печката, преди да изсипе ня­колко пресни червени картофа в мивката.

Сваряваш ги, докато омекнат - каза той, докато ги миеше. - После ги сотираш или както там се казва, в мас­ло и билки, розмаринът трябва да преобладава. Изглежда сложничко, като твоите пържоли, но не е.

Екипна работа.

Абсолютно.

Тя му се усмихна широко, после видя да влиза Бран. И се почувства много, много здрава.

Истинска домашна обстановка! Трябва ли ви помощ?

Знаеш ли как се приготвят аспержи? - попита го Со­йер.

Идея си нямам - отвърна Бран, отпивайки глътка вино от чашата на Саша.

Ще трябва да се научиш.

Тя загря зехтина, докато картофите се варяха. Даде на Бран собствена чаша вино, докато Сойер го инструктираше как да приготви аспержите. Райли влезе, за да нахрани кучето. Дойл си взе бира и попита кога, по дяволите, ще ядат. Аника влезе за още свещи.

Като семейство сме, помисли си Саша. Чувстваше ги като семейство.

Каквото и да се случеше утре, тази вечер тя имаше се­мейство.

Разбра какво е да делиш легло с мъж. Мъжете заемаха прекалено много място, но преживяването сутрин си зас­лужаваше.

Като остави Бран да се погрижи за закуската, тя отдели време да напише имейл на майка си с прикачени снимки от изгледите наоколо. Онова, което липсваше като подроб­ности - сексът, отмъстителните богове и обучението в боксиране, - бе компенсирано с жизнерадостно бърборене.

Помисли си колко ще се зарадва майка й, че тя се нас­лаждава на... почивката си. И си създава приятели.

Щом изпрати имейла, Саша взе ластиците за трениране, които Райли й бе заела, и ги използва, както бе инструкти­рана, за натоварване на бицепсите и трицепсите, за лате- рално раменно повдигане.

Помисли си, че има и още упражнения, но не можеше да си ги спомни - и тъй като ръцете й скоро я заболяха, прекрати тренировката. Грабна чантата си, шапката и из­лезе през френския прозорец.

Ослепително яркото слънце я накара да вдигне ръка, за да заслони очите си, докато с другата ровеше в чантата за очилата. Когато стигна в подножието на стълбите и си ги сложи, светът стана тъмен като нощ.

Така - промърмори тя и вдигна ръка, за да посочи към морето. - Черните й кучета идват, псета, яхнали нощта с прилепови криле. Създадени единствено да сеят смърт. Стомана, която реже, разкъсва. Но огънят, червен като кръв, жежък като ада, от който изскачат хрътките й, тряб­ва да гори, да гори, да гори. Червена е звездата, сърцето й е огън. Огънят ще я предпазва. Времето за трансформация е дошло. Ярката бяла луна и ярката бяла магия с избрани­те шестима и всичко, което те могат. Срещу това ще удари тя. Срещу нея ще се изправим ние, на живот и смърт. За­това сме създадени. Затова сме се събрали. А световете чакат, защото съдбата им е в нашите ръце.

Когато тя се олюля, Бран я улови през кръста, за да я задържи.

Господи, главата ми!

Ще продължаваш да се бориш с нея - каза той нежно и я пусна да седне на масата. - Това е несъзнателно. Навик.

Малко сок. - Аника коленичи до нея. - Или искаш вода?

Не, благодаря. Сокът е добре. - Все още разтрепера­на, Саша отпи.

Помниш ли какво каза?

Не я закачай! - Райли смъмри Дойл.

Просто зададох въпрос.

Няма нищо. Да, мисля, че помня. И виждам. Изведнъж денят се превърна в нощ. Все едно си угасил лампа. И ги видях как летят над водата и идват насам. Като прилепите в пещерата, но по-големи.

Нарече ги кучета... - подкани я да продължи Бран.

Да, приличаха. Като... гаргойли*. Безформени тела, много големи глави. Нокти, зъби. Нападаха ни.

Кога?

Не знам. Не е ясно. Нощ. Тази вечер? Утре вечер? Следващата седмица? Не знам. Тя е с тях и се храни с тях- ната и нашата кръв. Като вампир. Храни се с кръвта и смъртта.

^Гротескни фантастични същества. — Б. пр.

Ти говореше за огън. Като оръжие и щит за звездата.

Ще ми се да знам какво означава.

Светла магия. - Бран я погали по косата.

Бяла магия. Борим се с Нереза чрез нея, докато тя се бори срещу нея. Но има и още нещо. Ще се опитам да се съсредоточа.

А междувременно? - попита Дойл. - Това време на трансформация? Какво е това?

Не бих се оглеждал за Оптимус Прайм⁹ - вметна Сойер. - В известен смисъл ние сме тези, които се транс­формират. От самотни търсачи - в хора, които работят в екип. Може би още не сме изминали целия път, затова ще трябва да поработим още по въпроса.

Може и така да е, но докато това трансформиране е в ход, ни предстои битка. Рано или късно - отбеляза Дойл. - Струва ми се, че твърде много разчитаме на магьосни­чеството.

Когато се изправям срещу бог убиец, предпочитам да имам подръка някой магьосник - отвърна рязко Райли.

Не съм против. Но тъкмо защото ще се изправим срещу бог убиец, трябва да имаме план за битката.

Райли кимна.

Прав си. Хайде да хапнем, после тръгваме и ще по­работим върху този план в лодката. И студената закуска си е закуска - каза тя, докато сядаше.

Бран махна с ръка към яйцата с бекон върху платото.

Сега е топла.

Видяхте ли това? - Райли щастливо отрупа чинията си с храна. - Хубаво е да имаш подръка магьосник. - Тя потупа бедрото на Саша под масата с една ръка, загреба яйца и ги изсипа в чинията й с другата. - Дори когато си малко замаян. Храната ще ти помогне да се оправиш, освен това ни чака цял ден работа.

Ще се взема в ръце, зарече се мълчаливо Саша. И въп­реки че беше леко замаяна, взе вилицата и започна да се храни.

Саша направи всичко възможно да се успокои по пътя към първата пещера. Предния ден се бе справила добре с гмурканията - дори й беше харесало. Но видението от сутринта я беше разтърсило и напрегнало. Надяваше се хладният влажен вятър и проблясващото на слънцето море да успокоят нервите й. Когато не го сториха, зарови в чан­тата си за скицника.

Всичко ще е наред. - Когато тя хвърли поглед към Бран, той потупа с пръст слепоочието й. - Няма нужда да си ясновидец, за да го знаеш. По-добре се отпусни. Тук сме с определена цел и тя не е да се провалим в нещо, което едва сме започнали.

Подушвам кръв - каза тя тихо. - Чувам писъците, които надават тези създания, когато се изсипват от небето. Усещам лудостта им. Нейните създания, Бран, изтъкани от омраза и лудост. Единствената им цел е да сеят смърт.

А нашата е животът. Вярвам, че ако животът се бори за себе си, ще спечели. Повярвай в живота! Повярвай в себе си и в това, което е в теб.

Опитвам се.

Докато обличаха екипите, Сойер закачи на своя и каме­ра.

Купих я вчера от селото. Снима на дълбочина до шейсет метра. Реших, че трябва да започнем да докумен­тираме.

Аз си водя дневник. - Райли разгледа камерата. - Ху­бава играчка. Добра идея, Сойер. Снимки и видео?

Да. Ще направя и едното, и другото, да я видя как работи.

Макар гмуркането да се оказа приятно и красиво, дори забавно, защото Аника изпълни подводни гимнастически номера за пред камерата, не откриха друго, освен обичай­ното. И макар Саша да се улавяше, че се оглежда през рамо и очаква да види черен облак от крилати създания, изска- чащи от морето, установи, че се чувства все по-уверена по време на гмурканията.

Хидратирайте се. - Райли бръкна в хладилната чанта за вода, след като бе прибрала използвания си кислороден апарат. - Дотук огледахме три. Сега ще избера аз - добави тя и подхвърли бутилка към Дойл.

Аз ще разгледам снимките.

Искам да ги видя. - Аника се сгуши на пейката до Сойер.

Тъй като се бе наклонила към Сойер и бе поставила ръка на рамото му, Саша почувства как го обладава страст. Из­ненадана от откровената й проява, притеснена, че не я е блокирала, тя се отдръпна леко.

Не че някой може да го вини, помисли си, докато Ани­ка се навеждаше още по-близо. Но да го разбере и да го почувства бяха две различни неща. За да не го притеснява, Саша се премести от другата страна на лодката, където Дойл старателно изучаваше картите.

Спря ли се на друго място? - попита го тя.

Възможности много. Трябва да ускорим темпото.

Което е бавно, защото аз нямам опит.

Справяш се.

Дойл вдигна очи кьм нея и тя почувства нещо скрито и старателно пазено.

Оглеждаш ли се за нещо?

Тя отговори също толкова нехайно:

Опитвам се да не го правя.

Той взе бутилката с вода, като все така я наблюдаваше.

В семейството ти има ли и други ясновидци? Обик­новено е наследствено.

Не. Поне аз не знам да има.

Изведнъж Саша си помисли, че не го познава, не и как­то чувстваше, че вече познава останалите. Дойл беше твърде сдържан. Което означаваше, че и той не я познава. Може би трябваше да се постараят да променят това.

Пък и семейството ми не е кой знае колко голямо - продължи тя. - И двамата ми родители са единствени деца, виждах бабите и дядовците си само от време на време. Баща ми си тръгна, когато бях на дванайсет. Не можеше да по­несе дарбата ми. Мама му се извиняваше вместо мен, после се извиняваше на мен. Мразех я за това, което не е съвсем честно. Тя правеше всичко по силите си. Но предвид всич­ко, предпочетох да живея сама, зада не се притеснявам от дарбата си. На място, където мога да се фокусирам върху изкуството. И ми хареса.

Тя погледна към останалите четирима, които се въртяха около камерата на Сойер.

Но това ми харесва повече. Макар да знам какво може да се случи, какво ще се случи. Това е по-добро. Ами ти?

Какво аз?

Имаш ли семейство?

Не. Вече не.

Трудно е без семейство. Не го осъзнавах, докато... - Тя отново погледна назад. - Струва ти се, че е хубаво да си сам, преди да осъзнаеш, че грешиш.

Има си и предимствата. Тревожиш се само за един човек. Искаш да поемеш наляво - поемаш наляво, защото никой не те кара да вървиш надясно.

Предпочитам да вървя надясно, поне да пробвам да вървя надясно, отколкото отново да съм сама. Харесва ми как Сойер говори за семейството си, особено за дядо си. И Райли и Бран за техните. Те не знаят какво е да си сам, поне не като нас. А Аника...

Тя не можеше да си представи, че Аника е сама, но из­веднъж й хрумна, че никога не я е питала.

Аника? Имаш ли семейство?

Семейство? - Аника отметна назад дългата си плитка и се усмихна. - Да. Имам шест сестри.

Шест... - поде Сойер.

...сестри? - довърши Райли.

Да. Аз съм най-малката. Шантала е най-голямата, после J1 орели, след това...

Ти си седмата дъщеря - прекъсна я Бран.

Татко казва, че е прокълнат. Шегува се - добави тя.

А майка ти? - Дойл се премести по-близо. - Тя има ли сестри?

Има шест, също като мен.

И е най-малката? - Бран хвърли поглед към Дойл, докато Аника кимаше.

Гледай ти! - Райли върна камерата на Сойер. - Значи си имаме седма дъщеря на седма дъщеря. А притежаваш ли ясновидска дарба, Аника?

О, не като Саша. Знам някои неща. Просто понякога знам. Знаех, че трябва да съм на брега, за да ме намери Сойер. Да съм тук - в това време, на това място. Затова дойдох. Не обичам да се бия, но знаех, че ще го направя. Саша вижда неща, които помагат. Които предупреждават. Аз виждам само какво трябва да правя.

Онова, което виждаш, може да помогне - увери я Сойер. - Трябва да го споделяш е нас.

Искам да помогна. Когато намерим огнената звезда, ще стане по-трудно. Нереза ще се разгневи, че имаме нещо, което тя желае.

Звучи логично - съгласи се Райли.

По-добре задай курса, Дойл. - Погледът на Бран бе твърд и блестящ. - Да видим колко можем да я ядосаме.

Не намериха нищо, въпреки че направиха цели три гмуркания. Умората тегнеше над лодката като облак по време на обратния път до пристанището. Саша се помъчи да се отърси от нея, като си повтаряше, че едва са започ­нали. Едва ли щяха да се натъкнат на наградата без усилия и проливане на пот.

Но чувството за приключение в този ден се бе стопило, останала бе само бледата сянка на страха.

Той изглеждаше заразителен.

Сойер си играеше с компаса, потънал в мисли. Райли се бе навела над дневниците си. Дори Аника бе изгубила част от блясъка си и седеше свита на пейката, вперила непод­вижен поглед във водата.

Ти си ме видяла - каза накрая Бран. - На скалата, в бурята. Да викам бурята. Светкавиците. Може би е време.

He! - Паника сви стомаха й.

Не бива да позволяваш на страха да замъглява пре­ценката ти.

Наистина я замъглява, но не е само това. В действи­ята ти имаше нещо спешно, неотложно, дори отчаяно. Независимо от опасността, независимо от отсрещната мощ. Не се отнася за настоящето. Не знам кога или защо, ала съм сигурна, че не се отнася за този момент.

Но ще кажеш, когато моментът настъпи, нали? - Той покри ръката й с длан, преди тя да отговори. - Истината, Саша. Обещай!

Да. Ще ти кажа, въпреки че ти също ще го усетиш.

Това само увеличи страха, докато се оправяха с апара­турата и екипировката. Имаше нужда да рисува, реши Саша. Да се изгуби в работата за час. Когато Райли спря пред вилата, а Дойл изрева зад нея с мотоциклета си, тя вече бе планирала нова серия за местната флора.

Отивам в селото - обяви Райли. - Трябва да говоря с някои хора, да ударя една-две жици.

Мога да дойда с теб - предложи Аника.

Няма да пазарувам. Не ме чакайте за вечеря - добави тя. - Всъщност изобщо не ме чакайте. Може да си легна с някой готин тип.

По-добре не излизай сама - промърмори Сойер.

Мога да се грижа за себе си, каубой! - Кучето завря глава в джипа, завъртя опашка като метла. - Ти ще ме чакаш тук, красавецо. - Макар да разроши козината му, тя го отпъди. - Ще се върна, когато се върна.

Кучето се загледа печално подире й, докато тя се отда­лечаваше с джипа, след което облегна едрото си тяло на Аника.

Всичко е наред. Аз ще играя с теб.

Всички се разотидоха, само Саша остана загледана в праха, който се вдигаше подир джипа по тесния път.

Какво има? - попита я Бран.

Не знам. Имам някакво чувство. За нещо.

Отвори се за него, Саша. - Той постави ръце върху раменете й, потърка ги.

Не мога да стигна толкова далеч. Тя не го иска. Прос­то знам, че не ни каза истината - или поне не цялата. Тряб­ва да се освободя от това. Имам нужда да рисувам извест­но време.

И аз имам работа.

Ние не сме истински екип - продължи тя, докато вървяха към къщата. - Нямам предвид теб и мен. Имам предвид всички нас. Снощи ми се стори, че наистина сме близки. Но сега имам чувството, че всички сме се затвори­ли в черупките си. Може би затова нещо не е наред.

Според мен сме уморени. Имахме тежък ден.

13

Саша спря да рисува чак когато слънцето прокърви на западния хоризонт. Не успя да се отърси докрай от особе­ното чувство, но се поуспокои. Надяваше се да види как джипът се връща, докато почистваше четките си, но по неравния тесен път не се задаваше нищо. Искаше й се Райли да се върне, искаше новото й семейство да е събра­но под един покрив, колкото й глупаво да звучеше. Но тъй като беше усетила, че Райли иска точно обратното, а зна­еше какво е да се нуждаеш от уединение, си наложи да се прибере.

Вероятно пак трябваше да приготви вечерята и не би­ваше да се мръщи само защото е в лошо настроение.

Но когато пристъпи в кухнята, завари Аника, която старателно режеше чушки.

Сойер ме учи да готвя. Обичам да се уча.

Бързо схващаш. Приготвяме зеленчуци по китайски - обясни той на Саша. - Реших да ги метна в уока*. Ако някой зеленчук не ти харесва, не го яж.

Става. Имате ли нужда от помощ?

Може да отвориш бутилка бяло. Все едно какво. Малко за уока, малко за нас.

Добре.

Тревожното й чувство започна да заглъхва, докато гле­даше как Сойер показва на Аника техниките на рязане и си отпиваше от виното. Притъпи се още повече, когато Бран влезе в кухнята и я обърна кьм себе си за целувка.

Хубаво е - отбеляза Аника с продължителна въздиш­ка. - Хубаво е да се целуваш.

'Дълбок тиган, използван за бързо пържене с разбъркване. - Б. пр. 202 * Пазителите

Тогава да го направим пак. - Бран отново улови Саша, този път целувката беше по-страстна. - Май вече не си уморена. - Макар пулсът й да препускаше лудо, Саша се обърна, за да даде на Бран чаша.

Напредвам с една магия. Още не е готова, но опреде­лено напредвам.

Това е нещо, което човек не чува всеки ден. Напредък с магия.

В моя свят е различно. - Бран взе виното, което му предложи Саша. - Каквото и да готвиш, Сойер, ухае бо­жествено.

Още десет минути и ще видим дали и вкусът му е божествен.

Тъй като днес Аника е помощник-готвач, ние ще наредим масата. - Саша се обърна, събра шест чинии една върху друга и изведнъж си спомни: - Сигурно Райли ще вечеря с някой от своите познати, но трябва да кажем на Дойл, че ще ядем.

Аз ще ги взема. - Бран пое купчинката от пет чинии. - И ще му кажа.

Може тя да се върне, преди да седнем на масата.

Аника поглади ръката на Сойер.

Не се тревожи. Райли е много умна и много силна.

Саша си помисли, че това е отличен съвет, и се опита

да го последва. Когато приключиха с яденето - с благодар­ности към готвача и неговия чирак, тъй като ометоха и последното зрънце ориз, - слънцето вече бе залязло, луна­та, плоска и бяла, беше изгряла.

Може би двама от нас трябва да идат да я потърсят.

Дойл изви вежда по посока на Сойер.

С какво?

Твоят мотоциклет?

Тя няма нощен час, татенце. Ако беше девица, изпад­нала в беда, бихме могли да отидем и да убием дракона. Но тя има берета, боен нож, и е корава жена. Може да се грижи за себе си. Освен това... - Дойл размаха бирата си.

- ...ако е решила да се гушка с някой от познатите си, спа­сителната ни акция само ще я ядоса.

И аз се безпокоя. Според мен не говореше сериозно, когато каза, че няма да се върне тази нощ. А и... - Саша вдигна телефона си. - ...не отговаря на есемесите ми.

Отговори на моя - каза Бран.

На твоя? Кога?

Преди да сляза долу. Изпратих й един да я питам дали всичко е наред. Тя ми отвърна: тип-топ. Това й бяха думите.

И какво точно означава „тип-топ"?

„Добре съм" - обясни Дойл на Саша. - „Всичко е наред."

И добави, че вероятно ще си легне с едно гадже в селото.

Какво гадже? - Саша се спря, пое си дъх. - Не е наша работа. И Дойл е прав. Ако някой е въоръжен и опасен, това е Райли Гуин. Неспокойна съм, защото свикнах всич­ки да сме тук.

Тя се надигна, засъбира празните чинии.

Ще измия чиниите, зада се успокоя.

Когато чиниите не се оказаха достатъчни, тя се зае с кухнята. Търсеше какво още да почисти, когато забеляза, че Бран се е облегнал на вратата и я наблюдава.

Още ли си нервна?

Не мога да се успокоя.

Имам нещо, което ще ти помогне. - Той взе бутилка вино, две чаши, после ръката й. - Ела с мен.

Къде?

Ще пийнем на терасата. Както ти каза по-рано, сякаш всички сме се затворили в себе си. Може би тази вечер имаме нужда от това. Но според мен ти и аз се нуждаем от друго. Ние имаме среща.

Среща?

Да. Питие на терасата на лунна светлина, разтоварващ разговор. А след като те успокоя с помощта на виното, ще влезем вътре и ще ти покажа какво друго мога.

Нямаш нужда от вино за това.

Истината е, че ти си ми дар от бога, фейд. Но виното и разговорът са хубава прелюдия. Ти си поговори с Дойл на лодката.

Попита ме дали ясновидството ми е наследствено. Знаеш ли, никога не съм се замисляла затова. - Изненада­на от себе си, тя поклати глава. - Никога не съм питала дали някой в семейството ми е имал подобна дарба. Никой не е говорил за това и съм решила, че съм единствената. Странната.

Има разлика между странна и специална.

Вече започвам да го осъзнавам. Мисля, че в семейс­твото ни бяхме - сме - затворени в себе си. Ако има проб­лем, не го споделяй или го замажи с извинения.

Ти не си проблем и никой не бива - включително ти самата - да мисли за теб по този начин.

Може би затова е толкова лесно да съм част от това тук - никой не ме смята за проблем. И затова ми беше толкова лесно да се махна. Обичам майка си, но и на двете са ни достатъчни телефонните обаждания, имейлите, ред­ките и кратки посещения. Изглежда, просто нямаме много допирни точки.

Сега вече би ли я попитала дали в семейството ви има друг с твоята дарба?

Бих могла, ако почувствам нужда да знам. Тя ще ми каже, ако съм настоятелна. Не мисля, че ще ме излъже, а ако го направи, ще разбера. Но... - Саша погледна към пълната бяла луна, носеща се над тъмното море. - Вече не ми изглежда толкова важно. - Тя отпи от виното, усмихна се, когато той взе ръката й в своята. - Преди мразех сре­щите, затова се отказах от тях. Вече е различно.

Трябва да намерим време за истинска среща.

Тази е истинска. - По-истинска, по-реална, по-прекрас- на, отколкото тя бе имала някога. И съвършена. Нежна нощ, пълнолуние, песента на вълните и ръка, стиснала нейната.

Той отново й подари романтика.

Когато Бран се изправи, Саша също стана, обърна се към него.

Още ли си напрегната?

Не. Но май пак ще стана. - Уви се около него и го притегли към себе си. Този път тя притисна устни в него­вите. И се наслаждаваше на мисълта, че може да го напра­ви.

Хайде да се уединим - промърмори - в нашето си място.

Подлудяваш ме, Саша - прошепна той.

Поведе я към стаята, затвори вратата подире им. Лун- ната светлина им беше достатъчна, силеше се бледа и синя в стаята. Двамата сякаш танцуваха, докато Саша обвиваше около него ръце, а той я насочваше към леглото. Тя се надигна на пръсти, за да му поднесе устните си, мислейки си, че е цяло чудо да намери толкова много така бързо. И че може да изключи всичко останало, освен това, освен него. Че то й принадлежи. Че той й принадлежи.

Бран издърпа шнолата от косата й и тя се разпиля. Слън­чева светлина, която си съперничеше е лунната. Саша бе като топла коприна в ръцете му и той си помисли, че е истинска благословия да притежава някой толкова открит, толкова честен. Освен на лицето и формите, които го при- тегляха - бяха го притегляли от самото начало, - той се наслаждаваше на благородството и куража й, който тя не разпознаваше.

Не би могъл да има по-добър партньор в това рискова­но начинание. Ръцете й, тези силни ръце на художник, се плъзнаха под ризата му и подпалиха нови огньове от страст. Той я положи на леглото, напомняйки си, че трябва да е много нежен. Тя все още бе олицетворение на невинността.

Саша се премести над него, възпротиви се на контрола му дори с това обичайно движение. И като се усмихна, прокара връхчетата на пръстите си по лицето му.

Толкова добре познавам това лице. От толкова много сънища. То ме ужасяваше.

Защо?

Ами ако... - Тя плъзна пръст по скулите му, по уст­ните му, по очертанията на челюстта му. - Ами ако мога да създам идеалния си любовник? Мъжа на мечтите ми? Но той ще е само там. - С въздишка тя опря чело в него­вото. - Върху моето платно, в главата ми. Само там. А когато се събудя или оставя четката, ще съм сама.

Не си сама.

Мислех си, че е най-добре да съм, и затова се убеж­давах, че ми харесва да съм. - Тя го целуна лекичко по устните. - А сега искам толкова много. Но малко се плаша. - Прокара устни по местата, където се бяха плъзгали пръс­тите й. - Толкова пъти ни сънувах така. Ще се опитам да ти покажа.

И както го бе сънувала, тя докосна устните му със свои­те, много нежно. Веднъж, два пъти, преди да издърпа ри­зата му през главата и да я свали. Тялото й се отдаваше напълно на удоволствието, всяка частица от него. Целув­ките й изкушаваха, наподобяваха фино докосване с четка.

Устните й се плъзнаха по челюстта му, надолу по силния му врат. Тя усети пулса му, хареса й, че успява да го уско­ри.

Усети властта си и удоволствието да се движи надолу, да изучава тайните му, както той бе научил нейните.

Бран сви ръка в юмрук отзад на гърба й, бореше се с бруталното желание да разкъса ризата й. Реши да я остави тя да определя ритъма и тона и бавното й и - да - мечта­телно изучаване го изпълни с мъчително удоволствие.

Тя го разсъблече - на лунната светлина, в сенките, с въздишки и нежен шепот. И потопи и двамата в море от наслада. Въздухът около тях сякаш се сгъсти, движенията им станаха забавени, пулсът им отекваше в тишината.

Тялото й отново се плъзна върху неговото, бавно и страстно, устните й се впиха в неговите. Този път целув­ката не беше като фин допир на четката, а силно, дълбоко сливане, което го изпълни с емоция и тялото му се изви от удоволствието.

Тя се надигна, обляна от лунната светлина, отметна назад косата си и като кръстоса ръце, започна да сваля ризата през главата си. Когато той се опита да й помогне, тя поклати глава и продължи да се съблича, както бе съб­лякла и него. Бавно, мъчително.

Като в съня ми - напомни му тя.

Продължи по същия начин, сега го възседна, както го беше направила преди - без да откъсва очи от него, поглъ­щайки го бавно, постепенно.

Той чу как тя затаи дъх, когато ръцете му докоснаха гърдите й.

Искам да... искам да...

Тя се залюля, започна да го язди.

Подлудяваш ме, беше казал той, но не знаеше до каква степен тя може да го контролира. Бран беше очарован, ома­гьосан, неин пленник, когато тя го пое с полюшващи бедра. Синкави лъчи лунна светлина докосваха нежно кожата й, косата й беше бледа завеса от мека слънчева светлина. А тялото й ту бе гальовно като вода, ту опънато като тетива.

Когато Саша достигна върховното удоволствие, той се надигна, прегърнал страстно. Със сърце, допряно до ней­ното, я облада отново и се остави да полети заедно е нея.

Продължи да я държи в прегръдките си, галеше косата й, гърба й, опитваше се да възвърне силите си. Никоя жена не го беше завладявала до такава степен, не беше сливала толкова дълбоко тяло, сърце и ум с неговите. Той не беше съвсем сигурен как точно се чувства.

После тя прошепна името му, само името му, и той реши да остави размишленията за по-късно.

Тези твои сънища...

Тя се засмя, въздъхна.

Те са отпреди три месеца.

Значи имаме доста да наваксваме. — Той се отпусна назад, за да я погледне. - Но сега на теб ти се спи. Личи си.

Отпусната съм.

И двамата трябва да се отпуснем. Утре ще е също толкова трудно, колкото и днес.

Дали Райли се е върнала? Може би е добре да проверя.

Сутринта ще е тук.

Той я остави да летне до него, гушна я. А когато тя се унесе, стана внимателно и се залови за работа. Час-два, помисли си, и ще има нещичко, което би могъл да използ­ва, ако на сутринта тя отново получи видение.

Отдели повече време, отколкото бе възнамерявал, и изчисли, че ще може да спи до нея три часа, преди да съм­не. Силата, която бе извлякъл, все още караше кожата му да настръхва. Може би затова тя промърмори в съня си, потрепери лекичко. Той отново я гушна, за да успокои и двамата, докато се унесе заедно с нея.

Събуди се в тъмното.

Тя стоеше на лунната светлина, тялото й бе напрегнато и обърнато кьм френския прозорец.

Какво има?

Те идват! Ставай, облечи се! Нямаме много време!

Той махна с ръка, за да стане по-светло. Пак ходи насън,

помисли си, когато забеляза очите й.

Кой идва?

Кучетата й! Нашите го знаят. Не ги ли чуваш да вият? Побързай! - Тя грабна дрехите си, заоблича се припряно, докато той ставаше от леглото.

Къде ми е лъкът? - попита рязко.

Лъкът ти?

Ето го! - Тя взе... нищо. Направи движение, сякаш премяташе презрамка през рамо. - Побързай, Бран, трябва да събудим останалите.

Добре. - Той си навличаше панталоните. - Остани тук. Саша, изчакай ме!

Побързай!

Остани тук! - Той излезе, потропа с юмрук по врата­та на Сойер. - Ставай! - извика силно. - Събуди останали­те. Нещо идва!

Не изчака и пое към стаята си, преди Сойер да отвори вратата.

Какво става?

Не знам какво. - Бран продължи да върви. - Но събуди останалите и се въоръжете.

Той се зае да приготвя риза, нож и няколко от шишен­цата с отварата, която току-що бе направил. Трябваше да престоят още няколко часа, но се налагаше да ги използват и така.

Когато се върна в стаята на Саша, тя си надяваше боту­шите и якето. Все още сънена, помисли си той, но изглеж­даше... по-силна, по-смела.

За миг се поколеба, но когато чу Аполон да вие - в гла­са му звучеше продължително, мрачно предупреждение,

той разбра, че не може да я остави да ходи насън.

Отиде до нея, постави ръце на раменете й.

Събуди се! - нареди й. - Събуди се веднага!

Тя примигна, отстъпи леко назад.

Какво става?

Аполон отново зави и в отговор се чу друг вой. По-дъл­бок, по-див.

Не сънувам - каза тя.

Вземи това! - Той пое ръката й, постави ножа в нея.

Омагьосан е. Довери му се, повярвай и в себе си. Искам да стоиш близо до мен, Саша!

Те идват. Онова, което видях тази сутрин.

И аз мисля така. Няма да рискуваме да останем в къщата и да чакаме да видим какво ще направят.

Не. - Саша погледна към ножа, блестящото сребърно острие. И се замоли ръката й да не затрепери. - Останалите!

Идват. Ти ни предупреди навреме. Стой близо до мен!

повтори той и се упъти към френския прозорец.

Вятърът нахлу в стаята и внесе едва доловимо зловоние. Саша се възхити на смелостта на Бран, когато го видя да излиза навън без капчица колебание. Пое си дълбоко дъх, стисна ножа и го последва.

Затвори след себе си! - нареди й той, докато оглеж­даше внимателно морето и небето. - Засега не виждам нищо. Но...

Те идват! Ти беше прав. Трябва да ги причакаме по- далеч от къщата.

Където има повече пространство - допълни Дойл, докато крачеше към тях по терасата с развят около колене­те шлифер. - Да идем при маслиновата горичка. Можем да се скрием там при нужда. - Той подуши въздуха като вълк. - Ама че воня!

Не е дамски парфюм. - Сойер ги приближи заедно с Аника с пистолет на всяко бедро.

Заключих Аполон - осведоми ги Аника, докато той продължаваше да вие. - Може да пострада, ако излезе.

Всичко ще е наред. - Сойер я стисна лекичко по ра­мото. - Райли не се е върнала, затова сме с един по-малко. Но... - Той потупа пистолетите си. - ...ние сме готови.

Около час преди съмване - отбеляза Дойл, докато слизаха заедно по стълбите. - Преходно време, така да се каже. Може би това имаше предвид?

Не знам. - Саша поклати глава. - Но лунната светли­на избледнява, нали? За тях това е предимство.

Или за нас. - Бран извади шишенцата.

Какво е това? - попита Сойер.

Нещо, което исках да довърша, но се налага да го използваме както е сега. Трябва да поставя шишенцата в четирите точки на компаса.

Ето! - Саша показа облака, който се носеше по небе­то. - Те идват!

Добре, дръжте ги по-далеч от мен. И от нея - добави Бран, - докато подредя шишенцата. Ще подгоним колкото може по-голям брой кьм точките. Така ще изравним силите.

Саша искаше да го извика обратно, когато той хукна, но Дойл вече раздаваше заповеди:

Подредете се в кръг! Накарайте ги да дойдат кьм нас, докато Правещият магии си свърши работата!

Сойер извади и двата си пистолета.

Няма проблем!

Вятърът се превърна във вихрушка, фучеше между дърветата. Разнесе се див вой. После се чуха пронизител- ните писъци на онова, което се задаваше от морето.

Страхът напираше да се откъсне от гърлото й в подобен писък. Дъхът й свистеше уплашено, когато Дойл застана до нея.

Не мисли, нареди си тя. Ако си позволиш да мислиш за онова, което идва, може да побегнеш. Помни! Помни съ­нищата с битките, с борбата!

Първите изстрели отекнаха в нея и тя видя как две от телата проблясват, изпадат от зловонния облак. Последва­ха ги още и още, докато въздухът замириса на барут, из­пълни се с гъст пушек.

Но продължаваха да ги заливат като вълна, въоръжени със зъби и нокти.

Тя едновременно чувстваше и виждаше рязкото замах­ване на сабята на Дойл, която отделяше противни глави от телата им. Докато изстрелите ехтяха, а Аника раздаваше яростни ритници, Саша усети, че ръката й, краката й, юм­рукът й знаят какво да правят.

Тя сечеше, удряше, завърташе се. Кръвта, която се сти­чаше от димящите тела, беше като бързо парливо ужилва- не. Саша не виждаше Бран, докато сечеше с ножа, и се молеше да не са го надвили. С яростно ръмжене Аполон се стрелна край нея, скочи и впи зъби в едно от крилатите кучета, разтърси го. Тя едва не напусна позицията си, ко­гато видя как част от облака се откъсва, за да го нападне.

От сенките връхлетя тъмен силует, извиси се над Апо­лон, който дереше с нокти и щракаше с челюсти. Сабята на Дойл изсвистя зад гърба й миг преди зъбите да се заби­ят в плешката й.

Пази си гърба, русокоске!

Думите отекнаха в главата й заедно с изстрелите, писъ­ците, воя, докато тя замахваше е ножа, за да прониже едно от създанията на Нереза.

Изведнъж разбра какво трябва да направи.

На север. Бран иска да ги изтласкаме на север - изви­ка тя.

Направи го веднага - втурна се натам. Като ругаеше, Дойл си запробива път след нея. Аполон се стрелна край тях, следваше по петите черното куче - сега тя видя, че не е куче, а вълк.

Разнесе се пистолетен откос, разкъсвайки криле, раз­дробявайки тела, но те продължаваха да идват.

През димната завеса Саша видя Бран - стоеше с вдигнати ръце, сякаш викаше зверовете при себе си. Тя усети как я пронизва страх, изкрещя разтреперено името му. Но той не помръдна дори когато облакът убиец се спусна към него.

Пазете се! - изкрещя той.

Разтвори широко ръце.

Светлината проблесна, червена като кръв, гореща като адови езици. Силата й щеше да запрати Саша назад, ако Дойл не я беше уловил заръката. Заслепена от нея, тя раз­читаше само на инстинкта си и спомените от сънищата.

На изток! - извика задавено, загуби равновесие. - По посока на часовниковата стрелка! Подгонете ги натам!

Всичко се завъртя в лудешка вихрушка - безумието па смъртта и битката, горещата кръв, вонята на пушек. Свет­лината проблесна отново, доби форма на гъба и изпълни света със своята мощ и обреченост. В косата на Саша се впиха остри нокти. Докато се бореше е тях, вълкът скочи. Писъкът на нападателя й заглъхна в челюстите му, после звярът се изгуби в гъстия дим.

Сега светлината експлодира от юг и този път силата й я повали на земята. Задъхана, с кънтящи уши, тя успя да се изправи на крака. Усети, че е изгубила напълно чувство­то си за ориентация.

Вой, стрелба, писъци, викове - всичко бе заглушено от мъглата. Саша различи сенките на онези, които се биеха редом до нея, грозните безформени силуети на нападате­лите. Насочи се кьм тях, но внезапно пърхане на криле й отряза пътя и тя трябваше да отстъпи.

В този момент ръката на Бран се уви около нея и едва не я вдигна във въздуха за втори път.

Много си близо! Стой зад мен! Зад мен, Саша, и пок­рий очите си!

Тя усети как светлината залюля земята под краката й, отекна болезнено в цялото й тяло. Въпреки че бе закрила очи с ръка, тази червена светлина изпълни главата й.

Силата, която той бе освободил, подпали кожата й, проникна в кръвта й.

Краката й омекнаха и тя се свлече на колене, зарови пръсти в тревата, докато земята се люлееше.

Стой настрана! - извика той. - Стой зад мен и ме остави да довърша!

В моята светлина да изгорите! Чрез нашия гняв да се стопите! Нека онова, което ви е създало, да види силата ни, нека знае, че в този час, както е предречено от нашата ясновидка, ще натирим кучетата й обратно в ада. Чрез силата, която ми е дадена - да бъде!

Последва ужасен писък, сякаш изригнаха хиляда побес­нели гласове. Не бяха хиляда, осъзна Саша. Само един.

Нереза.

Ранена ли си? - Бран й помогна да се изправи на крака.

Не знам. Ти кървиш! - Лицето му, забеляза тя. Ръце­те му, дланите му.

Май всички сме така. Но за тази вечер приключихме. Чакай да изчистя малко от проклетия дим - каза той, но от него изникна Сойер, прегърнал здраво Аника през кръста.

Ранена е. Кракът й е най-зле.

От раната, спускаща се от коляното и стигаща до глезе­на, сълзеше кръв.

Да я вкараме в къщата! Къде е Дойл?

Нещо изръмжа, ниско и свирепо.

Проясни се! - извиси глас Бран и махна с ръка към мъглата. Сойер отново извади пистолета си.

Вълкът стоеше до Аполон. Голямото бяло куче лежеше на хълбок, кожата му бе сплъстена от кръвта, дъхът му бе примесен със стенания.

Дойл отстъпи крачка назад, вперил очи във вълка, от вдигнатата му сабя капеше кръв.

Не! Недей! - Саша мина напред, за да го спре.

Аника се отдели рязко от Сойер и накуцвайки, се втур­на към Дойл. Пъхна се под сабята му и обви с ръце вълка, докато Сойер тичаше след нея.

Аника! Какви ги вършиш?!

Искаше да я издърпа на безопасно разстояние, но тя не се пускаше от вълка, затова Саша отиде при тях и избута Сойер настрана.

Спри! Просто спри! Това е Райли.

Тя е ранена. И Аполон също. - Аника загали и двама­та, като им говореше мили думи. - Помогнете им.

Сигурно се шегуваш! - Сойер пъхна пистолета си обратно в кобура. - Райли е върколак?

Вълкът му се озъби и той отстъпи предпазливо крачка назад.

Спокойно, момиче! Аника, трябва да те внесем в къщата, да спрем това кървене.

Първо Аполон! Той е невинна душа. Дойде да ни помогне, а това не е негова битка. - Тя обърна умоляващи очи кьм Сойер. - Моля те!

Добре. Разбира се. Добре. Само не ме хапи - предуп­реди той вълка. - Просто ще видя колко зле е ранен.

Нека да видя какво мога да направя още тук. - Бран приклекна, прокара ръце над Аполон. - Голяма тайна си пазела от нас, доктор Гуин. Не е зле, не, не е зле. - Той облекчи болките на кучето. - Но дори повърхностните рани може да се инфектират и това важи за всички ни. В къща­та имам неща, които ще свършат работа.

Докато говореше, избледняха и последните звезди. Слънцето вече оцветяваше хоризонта на изток. Вълкът зави - продължителен вой, който можеше да е от болка или защото животното тържествуваше.

И започна да се променя.

Клекна, мускулите и козината му потрепериха. Костите сякаш сменяха местата си, променяха формата си. Само очите останаха същите. С разцъфването на светлината се появи жената.

Райли седеше гола, с ръце, увити около коленете, които притискаше плътно към гърдите си.

Майко мила!

Възклицанието на Сойер накара Райли да вдигне глава.

Не че съм от свенливите, но може ли някой да ми даде дреха? Наложи се да оставя раницата си в джипа.

Без да каже дума, Дойл свали шлифера си, подхвърли го кьм нея.

Благодаря! Може ли да ми спестите въпросите, ко­ментарите и забележките си, докато влезем вътре и преце­ним състоянието на пациентите? Не е страшно, както ти каза - обърна се тя към Бран, - но го боли.

Все така мълчаливо Дойл се наведе, вдигна тежкото тяло на Аполон. Райли пъхна ръце в ръкавите на шлифера, уви го около себе си и замърмори успокоително на кучето, докато вървеше редом с Дойл.

Аника направи три крачки с куцукане, преди Сойер да я вдигне и понесе към къщата.

Райли била върколак!

Ликан¹⁰ - тросна се тя през рамо. - Наречи ме още веднъж „върколак" и ще те накарам да съжаляваш!

Можеш ли да ходиш? - обърна се Бран към Саша.

Да. Просто съм... и аз не знам.

Откъде знаеше, че това е Райли?

Просто знаех. Когато той - тя - излезе от тъмнината, вече знаех. Но не се изненадах. Сега просто се чувствам отпаднала.

Докато слънцето се издигаше, тя, която преди седмица никога не бе държала каквото и да било оръжие в ръка, вървеше обратно кьм вилата, стиснала нож, все още влажен от кръвта.

14

- Първо Аполон. - Все още облечена в шлифера на Дойл, Райли седна на пода и взе главата на кучето в скута си.

Ще ми трябват някои неща - започна Бран. - В стая­та си имам подходящите лекарства.

Аз пък имам комплект за първа помощ. Не е вълшебен, но може да свърши работа.

Ще взема и него. Трябват ни много хавлиени кърпи, но засега ще оставим раните да кървят.

Когато Бран излезе от стаята, всички заговориха еднов­ременно. На Саша й се стори, че думите им блъскат като малък чук по слепоочието й.

После ще говорим! - каза тя остро и всички млъкна­ха изненадано. - Дойл, хавлиени кърпи! Сойер, остави Аника на масата! - Докато изстрелваше заповеди, махна купата за плодове от масата и извади най-голямата тендже­ра от един шкаф. Завъртя кранчето, за да я напълни, пъхна ръце в косата си и се обърна. - Сойер, донеси на Аполон купичка с вода и няколко от кучешките му бисквити. Ако Бран му даде лекарство, така ще го преглътне по-лесно.