Огнена звезда

На твоите заповеди, капитан Саша! - промърмори Райли.

Просто импровизирам. - Тя взе няколко кърпи от Дойл и сгъна една под крака на Аника, за да го повдигне. И въз­дъхна облекчено, когато Бран се върна.

Той кимна, когато тя сложи тенджерата с вода да зав­ри.

Добре си се сетила. Но хайде малко да ускорим не­щата. - Той направи жест с ръка и водата закипя. - По десет капки на всеки от тези три шишенца. В този ред - заобяснява той на Саша. - Кафяво, синьо, червено. Точно десет. Можеш ли да го направиш?

~ Да-

Той коленичи до кучето.

Гледай да не лае и да не мърда - каза той на Райли и прокара ръце по гърба на Аполон. - Първо трябва да по­чистя раните му, да отстраня всички отрови. Той как успя да се измъкне от къщата?

Счупи стъклото на прозореца. Ще трябва да го опра­вим - добави Райли с крива усмивка. - Не ми се ще да изгубим депозита за наема.

Той я потупа успокоително по рамото.

Саша, ти готова ли си?

Да, точно по десет, от кафявото, синьото, червеното.

Сега се отдръпни от тенджерата.

Бран протегна ръка към тенджерата и вторачи поглед в нея. Промърмори някакво заклинание и от врящата вода проблесна светлина, изригна, после се завъртя в кръг и се върна обратно, както се завихря водата в мивката, докато влиза в канала.

Сега една от големите чисти бутилки. Дръж я пред теб. Не се безпокой. щ е я улуча.

Отварата му се надигна от тенджерата, стрелна се към бутилката.

Сега следващата - каза той и повтори процедурата.

Дай едната на Сойер. Ти я излей, но бавно, върху раната на крака й. Продължавай, докато кръвта се изчисти. Малко ще боли, скъпа - предупреди той Аника.

Нека аз да го направя. - Дойл взе бутилката от Саша.

- Защо не се притиснеш към него, красавице?

Аника кимна и скри лицето си в гърдите на Сойер.

Донеси ми онази бутилка, Саша. Двете заедно гле­дайте кучето да е спокойно и да не мърда.

Докато той работеше, Саша почувства болката на Апо­лон - приличаше на бавно изгаряне - и страха му от нея. Кучето потрепери под ръцете й, обърна глава кьм Райли и изскимтя, пак и пак, сякаш я молеше да спре болката.

Саша почувства и болката на Аника - рязко затопляне, като тънка огнена линия.

Почувства и едва потисканата ярост на Сойер, хладния самоконтрол на Дойл, борбата на Райли със сълзите й. И пълното фокусиране на Бран. Почувства бушуващите им емоции, както я бяха наобиколили - тяхната болка, мъка, решимост. Прииска й се да се отдалечи от тях, да се изо­лира. В този миг ръката на Бран докосна нейната.

Почти свършихме - каза тихо. - Почти сме готови. Ще издържиш ли още малко?

Тя кимна. Бликнаха сълзи - сълзите на Райли, осъзна тя, и почувства как се стичат по собствените й бузи.

Още веднъж, Дойл. Сега няма да пари толкова. Ето, вече е по-чисто. Каквото гори, се отмива, каквото почер­нява, се излива в светлина!

Не искам да спирам, Саша, но ми трябва бутилката

онази, която ти ми донесе, когато имах нужда от нея. Четири капки във водата за Аника, след това дай бутилка­та тук за Аполон. Нали разбра?

Тя изпълни нарежданията му и накара Аника да изгъл­та сместа.

Изпий я цялата! После е мехлемът, нали?

Точно така.

Когато Бран кимна, тя извади мехлема от ковчежето му, подаде го на Сойер.

Ще ми трябва за Аполон, когато свършите. Колко капки за Аполон? Мога да ги сложа в купичката му за вода.

Още четири. Гледай да я изпие цялата, Райли, после намажи раните му с мехлема. Той ще заспи - добави Бран.

И докато спи, ще се излекува.

Отново се изправи, отиде при Аника.

Това е добре. Виж, вече започва да заздравява. Сега ми кажи къде другаде те раниха, скъпа.

Щом се погрижи за раните й, той се обърна към Саша.

Ти също. Дай да те погледна.

Само драскотини. Нищо собено. Заради ножа е, нали? Ножът, който ти ми даде.

Радвам се, че е свършил работа. Не бях съвсем сигу­рен - призна той, докато вдигаше ръката й, след което се зае да обработи драскотините, спускащи се от рамото й.

Сойер има по-лоши. Ноти... -Той погледна към Дойл. - Ти нямаш никакви рани.

Чист късмет, предполагам.

Не, помисли си тя, и тук имаше неразкрити тайни.

Раните на Райли минават от само себе си!

Рани, нанесени, когато съм във формата на вълк, се лекуват бързо. Едно от преимуществата. - Тъй като Аполон заспа, тя се надигна. - Знам, че имате въпроси, но първо трябва да хапна нещо. Докато се променяш, все едно сприн­тираш на маратон - освен всичко останало - и се чувствам

ОТПаДНсШс!.

Тъй като въпросите са много, биха могли да почакат, докато почистим. Къде е най-лошата ти рана, Сойер? - по­пита го Бран.

На гърба ми.

Райли отвори широко хладилника, грабна буркан с мас­лини - първото, което видя.

Ще си взема набързо един душ и ще се облека. Когато избърсаха цялата кръв и кухнята отново стана

чиста, а Саша също си взе душ, самата тя беше прегладняла.

Слезе долу и завари Райли и Бран заедно да приготвят закуската.

Реших, че мога да ям, докато готвим.

Цветът ти се възвръща. - Саша отиде направо при кафето.

Да, понеже напълних тумбака. Вижте, съжалявам. Знам, че сте ми ядосани, разбирам ви и съжалявам.

Саша само кимна и изнесе кафето си навън.

Ти лесно се сприятеляваш, нали? - каза Бран, докато трупаше планина от яйца върху платото.

Май да.

Тя обаче не е имала приятелка преди теб.

По дяволите!

Изнеси това отвън. Аз ще донеса останалото. Можеш дани обясниш всичко, докато се храним.

Тъй като не знаеше откъде да започне, Райли напълни чинията си и започна да се храни лакомо, докато се засити напълно.

Може би просто трябва да задавате въпроси, да ми дадете нещо като начален старт - предложи тя.

Ухапана ли си? - попита я Сойер.

Не, наследствено е.

Значи идваш от семейство на върко... на ликани?

Точно така. Нека първо си изясним нещо - ние не ядем хора. Не ги хапем и не ги ядем. Не че между нас няма бандити, но моята глутница - моето семейство - не ловува и не убива. И не се интересуваме от създаването на още ликани чрез инфектиране. Правим ги по старомодния на­чин. Чифтосваме се.

А чифтосвате ли се с хора? - полюбопитства Аника.

Човек не знае в кого ще се влюби, нали? Така че, да, случва се.

Могат ли да се раждат деца?

Разбира се. Но са наполовина ликани, така че всички се обучават за промяната. Първоначалната трансформация се извършва през пубертета - който и без това те разтърс­ва из основи. Голяма церемония, подаръци, празнуване. Нещо като бар мицва. Всяко дете полага клетва да не ло­вува, да не убива, да не инфектира.

Случвало ли се е някой да наруши клетвата?

Тя погледна Дойл.

Разбира се. Тези, които го правят, ги наказват или прогонват, в зависимост от престъплението и обстоятелс­твата. Ние сме социални животни. - Тя погледна към Аполон, който дремеше кротко в краката й. - Най-лошо е дате прокудят - по-лошо и от екзекуция. Ние сме цивили­зовани - имаме правила, закони. Три нощи месечно...

Нощта преди пълнолунието - додаде Сойер. - Пред­ната и следващата нощ.

Да, три нощи - освен в случай на синя луна, тогава имаме шест - се трансформираме от залез до изгрев. И през това време постим.

И се трансформирате както го направи ти. За бога, Райли, можех дате застрелям! - Сойер я смушка в ребрата. - Размина ти се на косъм.

Нямаше да пострадам особено, освен ако куршумите ти не са сребърни.

Изражението му се промени - беше едновременно оза­дачен и очарован.

Истината ли казваш? Сребърни куршуми?

Сребърни куршуми, сребърно острие. Ще боли, ако те прострелят или прободат с нещо друго, но няма да е фатално.

Ти ни изостави - каза тихо Саша. - Вместо да ни се довериш, ни излъга и ни изостави.

Не се отдалечих много и се върнах веднага щом осъз­нах какво се случва. Не можех да рискувам да остана тук. Най-малкото Аполон щеше да усети предстоящата промя­на. Да подуши вълка в мен. А и какво би станало, ако се заключа в стаята си и някой от вас все пак влезеше?

А ако просто ни беше казала истината - контрира я Саша, - както аз ти казах моята? Бран отначало също не споделяше нищо и знаеш колко неприятно бе това. Заедно сме от цяла седмица, бием се заедно. Вече два пъти. Ако днес преди съмване можеше да се измъкнеш, щеше да го направиш.

Щях да се опитам - призна Райли. - Но едва ли щеше да ми е от полза. Ти знаеше, Саша. Ти знаеше още преди да стана пак Райли. Това донякъде ме успокоява. Защото съм дала клетва, Саша. Свещена клетва, която съм поло­жила на дванайсет. Не се разкриваме, не и без разрешение от Съвета на законите.

А ако го направите? - попита я Бран.

Наказанието, първото нарушение... Затварят те за три цикъла, никакъв контакт. Може да не изглежда кой знае какво, но да те оковат, докато си вълк? Ужасно е. Освен това губиш честта си и доверието на околните.

Клетвата е свещено нещо - промърмори Аника.

Да, така е. Малко е късно за това, но преди три дни поисках разрешение. Такава ни е политиката, провеждат се сериозни дискусии и спорове. Мислех си, че ще го по­луча, като се има предвид какво правим, но са нужни ня­колко седмици, за да се преодолее системата.

Аника попита съчувствено:

Ще те накажат ли?

Малко вероятно. Аз съм поискала официално разре­шение и съм нарушила клетвата си само защото сме били нападнати. Някои от членовете на съвета са доста консер­вативни, но накрая гласовете ще са в моя полза. В най-ло­шия случай ще отложат присъдата, а ако намерим звезди­те, ще им е много трудно да затворят някой, който е по­могнал за откриването им. И в двата случая ще се справя.

Значи си искала разрешение да ни кажеш? - попита Саша.

Това отнема време, повярвай ми. Нямаше да оцелеем като вид, ако не пазехме онова, което е тайно и свещено. Нужно е да следваш определен ред, когато искаш да спо­делиш какъв си - при това повечето молби се отхвърлят. Но това, което правим тук, е много важно. Сигурна бях, че ще получа разрешение преди следващия си цикъл. Исках да го изчакам, но се наложи да се разкрия.

Клетвата е нещо свещено. Приемам обяснението ти.

Все още си ми ядосана.

Ще ми мине. Имахме нужда от теб снощи. Ти дойде, би се заедно с нас.

И сритахме доста задници - отбеляза Сойер.

Твърде лесно беше - каза нехайно Дойл и продължи да се храни.

Лесно? - Сойер се намръщи през масата. - И на това му викаш лесно?

Само един от нас - като изключим кучето - е със сери­озни наранявания, прогонихме ги за няма и двайсет минути. - Той погледна към Бран. - И ти мислиш така, нали?

Да, Нереза ни провери, зада види какво имаме, какво бихме направили. Следващия път ще е по-трудно. Мислих за това.

Мислил си, значи! - възкликна Саша и стана рязко от масата. - И това ако е екип! Все говорим, че трябва да сме единни, но не сме. Снощи се бихме, но не бяхме едно цяло. Ти ми даде ножа, който притежава известна защита, а дори не ми обясни свойствата му.

Не бях сигурен дали съм успял - оправда се Бран.

Не ми каза - повтори тя. - Не ни каза какво правиш със светлината. Не ни каза, че притежаваш изключителни способности, докато не се наложи. Точно както и Райли не ни каза коя е. Разбира се, за това си има причини. Винаги има причини. Сигурна съм, че и останалите имат добри причини да не издават тайните си. Продължавайте в същия дух, щом така искате. Но аз знам, че нямаме никакъв шанс да спечелим тази битка, ако не станем истински отбор. Крайно време е да решите как ще постъпите, иначе след­ващия път тя ще ни изпепели.

Саша се отдалечи от масата, изкачи стъпалата към те­расата и затвори френския си прозорец с решително щрак­ване, зада има това, което бе търсила винаги.

Спокойствие и уединение.

Заспа. Беше водила битка, лекувала ранените, почист­вала кръвта и завърши сутринта с четене на конско на „екипа" си.

Затова заспа и се събуди, чувствайки се по-отпочинала - но пак толкова ядосана.

Ако планираха да ходят да се гмуркат по-късно, помисли си тя, трябваше да минат без нея. Тя възнамеряваше да се разходи по брега, да порисува малко и да мисли много.

Сложи каквото й бе нужно в една платнена торба и излезе. Бран се появи на терасата секунди след нея.

Отивам да се поразходя - каза му тя.

И аз имам нужда от същото - трябва да събера някои неща за отварите си. Ще ми помогнеш ли? - Той я прибли­жи. - А ако ми отделиш малко време след това, ще ти по­кажа как работя. Ще ми бъдеш от полза.

Нима? Досега се справяше чудесно и сам.

Така е. Но малко помощ винаги е добре дошла. Беше права за всичко, което каза. Не мога да говоря от името на останалите, но ти обещавам, че помежду ни няма да има

повече тайни. Не беше толкова въпрос на доверие, Саша, колкото на навик. Сега те моля за помощ и полагам усилия, за да свикна да го правя.

Тогава ще е чиста проклетия да откажа. Мисля, че вече съм изразходвала дажбата си за деня.

Но я изразходва добре. Трябва да взема торба за бил­ките и нещо, с което да ги бера.

Той се върна с торба, преметната през рамото му, и ножа, който й беше дал преди, този път в груба кожена кания.

Трябваше да ти кажа как го заредих със сила. - Бран го закачи на колана й. - Но не знам дали пак ще издържи, ако тя предприеме различен вид атака.

Ще разберем, когато му дойде времето.

Той я улови за ръката, докато слизаха по стълбите.

Вече не се боиш.

Част от мен все още е ужасена. Признавам, че тази сутрин исках да избягам с писъци. Не знам защо се отказах - но се радвам, че го направих. Къде са всички останали?

Райли спи. Снощи почти не е спала. Според мен се притеснява какво ще отсъди тоя техен съвет, макар да не го показва.

Ако вземат решение да я накажат, ще трябва да минат през нас!

Чуй се само! Толкова си гневна!

Няма смисъл да й се сърдя, но все още мъничко ме е яд на нея. Знам какво е да имаш тайни и въпреки това...

Ти сподели своите с нея, с мен. А ние не го направихме.

Разбирам защо. Все още ме боли, но ви разбирам.

Ще ти кажа нещо, което може да те зарадва - когато ти стана от масата, Сойер изглеждаше замислен и неспо­коен. Явно има още нещо, което не е споделил с нас, и води вътрешна борба дали да го направи или не. Аника? И там се крие нещо дълбоко.

Знам, че тя е готова да се раздаде. Дойл...

Да, Дойл. Каквото и да крие, ще продължи да го пра­ви, докато не реши, че е време да изплюе камъчето. Но аз му вярвам.

Защо?

Защото е истински боец. Ще се бие до последния си дъх и ще защитава всички, които се бият редом с него. А това включва и кучето. Той пренесе Аполон дотук след битката.

Прав си. - Саша въздъхна. - Прав си, обяснението ти е добро. За момента. Какво ще търсим сега?

Някои растения и корени, а на връщане ще наберем подправки от градината. И костите са хубаво нещо, стига да намерим такива.

Кости?

На птици, гущери, малки бозайници. Естествени неща, които може да използвам за целите си. Ще трябва да по­ръчам някои от по-сложните съставки или неща, които не растат тук, но можем да увеличим запасите ми. Ето, за начало, тези макове.

Той й обясни как да бере растенията, корените, листата. Щом й покажеше нещо непознато, тя го скицираше.

Когато се върнаха във вилата, й показа как да използва хавана и чукалото, как да затваря в буркани и да слага етикети.

Не всичко е щракване с пръсти или движение на кит­ката. - Тя отбеляза стъпките за дестилиране на макав своя скицник.

Силата трябва да дойде от работата, от отделените време и старание. От желанието - добави той, - както е при всички важни неща. Свикнал съм да правя тези неща сам - призна той. - Или с друг магьосник. Но ти се учиш бър­зо и помощта ти ми спестява време.

Правя го с удоволствие.

Виждам.

Може да ми покажеш още. Особено за лекарствата. И двамата с Дойл мислите, че последната атака е била проверка и че следващата ще е по-сериозна.

Така е. - Той задържа ръка върху малък врящ казан, за да провери докъде е стигнал процесът.

Мога да почувствам раните, ако си поставя за цел. Но не знам как да използвам това, което правиш, за да ги ле­кувам. Или не достатьчно.

И аз самият имам още какво да уча, знахарството не е силната ми страна. Ще продължаваме да се усъвършенс­тваме. - Той я погледна през тънкия дим. - Заедно.

Даде й книга за изкуството на лечението. Тя реши да прекара известно време край басейна в изучаването му, за да се запознае с основните положения.

Саша си водеше бележки как да използва черния оман за изгаряния, белия трън за навяхване. Как да приготвя ехинацеята за множеството й приложения. Вдигна поглед, когато видя Дойл на моравата - очевидно майстореше нещо от... брезент.

Сам, разбира се, помисли тя, леко раздразнена.

Забеляза Райли, която изкачваше лекото възвишение към басейна, понесла две чаши с широко гърло, пълни с ледена течност.

Великолепни маргарити! - обяви тя и подаде едната на Саша.

Благодаря.

Още ли си сърдита?

Тя отпи глътка - наистина беше великолепно.

Уморих се да се сърдя.

Тогава ще седна при теб. Сериозно четиво - додаде тя, хвърляйки поглед към дебелата книга с гравирана ко­жена подвързия.

Уча се как да помагам на Бран да лекува рани.

Тази сутрин свърши добра работа и без книгата. Аз обаче не се справих много добре - продължи Райли. - Про­мених се пред публика и първоначално бях малко обезпо­коена. А Аполон...

Къде е той?

Отиде на брега с Аника. Добре е. Все едно нищо не се е случило.

А ти?

Както казах, ако ме ранят като вълк, ми минава бързо, дори и след промяната. Виж, знам, че криенето на истина­та също е лъжа, но...

Положила си клетва.

Положих клетва и пред теб.

Най-после го каза, помисли си Саша. И остатъкът от гнева й се стопи, след като видя, че приятелката й я разбира.

Да, така е. А сега, понеже се уморих да се сърдя, виждам, че правиш всичко възможно да не нарушиш и двете. Изглежда цяла вечност, Райли, но става дума само за няколко дни. Няма да те накажат.

За жалост, ти нямаш думата.

О, напротив! - Тя отпи отново. - Мисля, че всички имаме думата. И те ще трябва да ни послушат.

Откога стана толкова „печена"?

Може би откакто престанах да се питам: „Защо аз?". Ако хората ме мислят за слаба, ако Нереза мисли, че съм такава, това е защото бях слаба. Нека тя продължи да си го мисли, може да се окаже преимущество. Но никой друг няма да го прави повече. Включително аз.

Ако това има значение, никога не съм те мислела за слаба. Ти се справяш чудесно, предвид краткото време, за което трябваше да се научиш. Хайде да се върнем само месец назад. Тогава вярваше ли в магьосници?

Сънувах един - него - но не. Наистина не вярвах.

В ликани?

В никакъв случай! Все още работя по въпроса.

Но ето те сега и не бих казала, че поведението ти го­вори за слабост. Вълшебни компаси, заклинания, трансфор­мации. Каквото и да крие Аника в ръкава си, освен факта, че е седмата дъщеря на седма дъщеря, не би ме изненадала особено, предвид собствените ми произход и възпитание.

Мислиш, че и тя крие нещо?

Как може някой да е толкова щастлив! И тази торба с монети... Бих казала, че е фея, но те не са толкова осво­бодени.

Да не искаш да ми кажеш, че феите съществуват?

От собствен опит знам, че всичко, залегнало във фолклора, се основава на факти. Сигурно тя ще изплюе камъчето първо пред Сойер. Много си пада по него. А и този наш мачо... - Райли отпи бавно, докато гледаше как

Дойл повдига нещо голямо, дебело и кръгло. - Постоянно мълчи, но слуша всичко.

Крие нещо от нас.

Безспорно. Може да е някакъв вид демон.

О, я стига!

Не всички са изчадия адови, също както и не всички ликани са човекоядци. Той доста харесва Бран и цени точ- ното око на Сойер. Каквото и да е, и той е мъж и намира Аника за очарователна. Още не е решил какво да мисли за теб и мен.

Съгласна съм с всичко, което казваш.

И не вярва докрай на никой от нас. Би предпочел да действа сам.

И тук съм напълно съгласна с теб, но ще му се нало­жи да се промени. И какво, по дяволите, прави сега?

Саша се надигна, защото нямаше друг начин да разбере. Като пъхна книгата под мишница, тя се упъти кьм него. Райли сви рамене, също се изправи и я последва.

Приближавайки Дойл, Саша видя, че той закрепва ми­шена за един ствол, и се зачуди защо човек, който предпо­чита мечове, се нуждае от мишена.

После той разтвори ципа на един калъф, оставен на земята.

Лъкът беше черен и лъскав. И смъртоносен. Саша по­чувства как кожата й настръхна, когато Дойл пъхна крака си в стремето, запъна лъка. Хвърли бърз поглед в тяхната посока, преметна колчан, пълен със стрели, през рамото си. Постави една на лъка, вдигнато, прицели се. Стрелата се заби в мишената на около сантиметър от центъра.

Добра стрелба - кимна Райли. - „Страйкър", нали? От новите. Каква е силата на опън?

Едно петдесет и пет.

Ти ме изненадваш, мислех, че можеш да опънеш по­вече.

Не ми е основното оръжие. А ти колко можеш?

Мога това. - Тя подаде чашата си на Саша, протегна ръка.

Дойл се поколеба, но й подаде лъка.

Хубав е, лек. Няма да ти тежи по време на лов.

Също като него и тя пъхна крак в стремето, бицепсите

й се надиплиха, запъна арбалета. Взе си една стрела от колчана, зареди.

Улучи десетката от другата страна, горе-долу на едно и също разстояние от него.

Заглушителят е добра идея. Бих казала, че е... колко, около деветдесет мвс?

Да, нещо такова. - Той отново погледна кьм Саша. - Бран каза, че си търсиш арбалет?

Да, така е.

Не знаех, Саша. Искаш ли да се научиш да стреляш?

С удоволствие.

Райли веднага подаде лъка на Дойл, взе очилата и кни­гата от Саша.

Опъването може да те затрудни. Имам устройство за опън.

Трябва да се науча да го опъвам ръчно. - Тя взе лъка и го нагласи като тях, пъхна крак в стремето. Но Дойл беше прав, не успя да го опъне. -Ще стана по-силна. А и Бран може да измисли нещо, за да го зареждам. Щ е ми помогнеш ли?

Разбира се. Трябва ти време да свикнеш с тежестта му. Ще скъсим малко разстоянието до мишената.

Не! Оттук.

Той сви рамене.

Стрелата е въглеродна. Няма смисъл да си хабим времето с друга. Трябва да се увериш, че е нагласена добре, иначе...

Остави ме да опитам. - Тя просто взе стрелата, заре­ди я. И с едно движение се прицели и стреля.

Стрелата й попадна между техните две, право в десет­ката.

Да му се не види! - Райли зяпна към мишената, засмя се с лаещ смях. - Май не е само късмет на начинаещия.

Използвала съм такъв в сънищата си. Чувството е същото. - Саша свали лъка, за да го разгледа. - Познавам го. Ти каза „мвс" - това са метри в секунда. Знам го.

Дойл отиде до мишената, извади трите стрели. Когато се върна, взе лъка, нагласи го.

Направи го пак.

Тя за втори път улучи десетката.

Не, не е късмет. Или натрупай мускули - добави Дойл,

или използвай устройство за опън. Или пък виж какво може да направи Бран. Вземи за известно време лъка и две дузини стрели.

Благодаря.

И го пази. Когато свършиш, ми го върни. - Той отно­во го нагласи, вторачи се в мишената. - Мислех, че гце стоя тук цял ден и ще те уча как да се прицелваш. Отивам за бира. - Когато той се отдалечи, Райли отпи голяма глътка от маргаритата си.

Май току-що получи наградата „Дойл Макклиъри".

Спечелих нещо по-добро от това. - Саша закова вто­рата стрела на милиметри от първата. - Той беше готов да стои тук и да ме обучава цял ден.

Надушваш ли вече екипен дух?

Така мисля. - Този път тя сама прибра стрелите си. Осъзна, че дори това й се струва познато. Рутина.

Няма да използвам устройството за опън. Никога не съм го използвала във виденията си. Ще дам лъка на Бран

мисля, че така ще мога да го зареждам. Докато стана по- силна.

Тя се зае да прибира лъка и стрелите в калъфа.

Къде отиде, Райли? Когато тръгна вчера.

Не много далеч. Трябваше да скрия джипа. И себе си. За предпочитане е да си гол преди промяната. След залез- слънце се върнах обратно - достатьчно близо, в случай че нещо се случи. Така и стана.

Тази вечер няма нужда да се криеш.

Права си, излишно е.

Как се чувстваш по време на промяната.

Боли. Ставаш по-силен. Получаваш обрив. Всичко в теб препуска. А когато вълкът в мен се освободи, всичко се усилва. Миризми, звуци, зрение, скорост. Но аз си ос­тавам аз. Човешкото винаги е в мен, също както и вълкът.

И тъй като по залез-слънце ще се лиша от компания­та ти, сега ще пийна още една маргарита.

Навита ли си?

Защо не?

В своята пещера Нереза беше създала палат. Смяташе, че си го е заслужила, затова се заобиколи със злато и сребро, с диаманти, които искряха на светлината на факлите. Родена беше да управлява и дългото чакане скоро щеше да свърши.

Не беше нужно да разрушава светове, за да постигне своето. Звездите щяха да й осигурят цялата необходима сила - и когато се сдобиеше с тях, когато се върнеше на Стъкления остров, за да се възкачи на трона, който й се полагаше по право, щеше да създаде каквото си пожелае.

Светове от огън и бури. Светове от роби и страдание. Свят подир свят, които да изпълняват заповедите й. Това беше истинско управление, а царуването й щеше да е без­крайно.

В сферата тя видя как ясновидката използва глупавото си оръжие. Нека си играят, помисли си тя, нека да се нас­лаждават на привидната си победа - ясновидката, ликанът, магьосникът и...

Удари с юмрук по златната облегалка на трона си, тол­кова силно, че стените се разтресоха. Около сферата се образува мъгла, едва успяваше да види какво става.

Магьосникът го е направил, помисли си тя. Щеше да му види сметката. О, щеше да я види!

Но още по-дразнещо беше, че не можеше да види какво точно представляват останалите. Това беше работа на Се­лена - Селена, Луна, Арианрод. Те бяха блокирали въз­можността й да научи нещо дори от сферата. Ала всичко беше напразно.

Те щяха да се разкрият, точно както бе направила въл­чицата. А направят ли го, щеше да знае как да ги унищожи.

Когато му дойде времето, помисли си тя и вдигна обси­пано с диаманти огледало, за да се наслади на себе си.

Първо ще ги използва, ще ги остави да я отведат при Огнената звезда.

Тогава гце ги смаже и ще им я отнеме. И звездата ще я отведе при останалите две. Тя ще използва всичко, което имат, ще изсмуче силите им, ще се зареди с енергията им и ще ги остави да изгният.

И ще бъде вечна. Няма никога да остарее, ще е по-кра- сива от слънцето, по-могъща от всички богове.

Но докато се оглеждаше, отражението в стъклото започ­на да избледнява, кожата да увисва и да прилепва към черепа. Абаносовата коса изтъня, посивя и стана суха, докато огледалото й показваше как остарява в течение на години, десетилетия, векове.

С яростен вик тя захвърли огледалото, разби стъклото и скъпоценните камъни. С трепереща ръка повдигна бока­ла до себе си, отпи бързо и жадно. И заедно с отварата и волята си възвърна младостта и красотата. Беше се изто­щила по време на снощната атака и се нуждаеше от още отвара. Прогонването й от Стъкления остров я бе лишило от правата й - от тази младост, от тази красота.

Тя започваше да старее. Не като жалките човеци. Не, дори това унижение не беше чак толкова голямо. Но тя старееше. Тялото й постепенно губеше формата си, кожа­та й - своята еластичност, лицето й - своята красота.

Щеше да си ги върне в действителност, не само илюзи­ята за тях. И щеше да накаже онези, които я бяха довели до това положение, докато се превърнат в прах. Щеше да е кралица на всички и всички, които й се противопоставят, щяха да загинат.

Но първо щяха да страдат.

36

Тъй като всички останали сякаш нарочно се бяха изпокри­ли, Саша се замисли какво да приготви за вечеря. Слънце­то - тя провери - щеше да залезе след около час. Ако Райли наистина постеше до съмване, първо трябваше да се нахрани добре.

Саша трябваше да признае, че се бе уморила да готви за малката им армия, но предвид обстоятелствата - пълно­лунието, - не можеше да предложи да си починат малко и да отидат да вечерят в селото.

Тъкмо се бе спряла на паста - нейната обичайна храна, - когато се появи Дойл.

Остави три големи кутии пица на масата.

Реших да отскоча до селото.

О! Това е страхотно! - зарадва се тя искрено.

Сигурно трябва да се притоплят. Може и Килиан да размаха вълшебната си пръчка.

И в двата случая ще си спестя готвенето.

Трябва да направиш график, за да не готвиш само ти. Моя начин на готвене вече го знаеш, така че може да ме отметнеш.

Разбира се.

Той отиде до хладилника, пъхна вътре бирата, която бе донесъл заедно с пицата, и извади една за себе си.

Имаш ли и други умения, за които си сънувала?

В сънищата си съм добра, когато се бия. Не съм добра с премятането, подскоците и ритниците като Аника или Райли, но може да се разчита на мен. Само че... - Тя си наля чаша от слънчевия чай*, който някой бе приготвил този

Чай, който се приготвя с вода, затоплена от слънцето. - Б. пр. 234 * Пазителите

следобед. - за разлика от лъка, това не ми се удава лесно. Преди известно време Аника се опита да ме научи на еле­ментарното предно кълбо. Получих три минус.

Трябва да стегнеш мускулите в горната част на тяло­то си. Т ези тренировъчни ластици, които ти даде Райли, не са достатъчни. Започни да плуваш, прави много дължини. Започни да упражняваш лицеви опори, набирания. Прак­тикуваш ли йога?

Малко.

Прави повече планкове¹¹ и крокодилски пози¹² , из­ползвай тежестта на тялото си. Не прави едно и също всеки ден. Сменяй упражненията, но тренирай всеки ден. Увеличавай времето, докато усетиш истинска умора.

Добре.

Какво? - попита той рязко, когато тя продължи да го гледа.

В момента водим истински разговор, при това го за­почна ти.

Дойл сви рамене, отпи от бирата.

Няма смисъл от разговори, ако нямаш какво да кажеш. Снощи ти се би храбро. Донякъде ти помогна ножът на Бран, но основната причина е, че си смела. Май не беше такава, когато се запознахме.

Прав си.

Пронизващите му зелени очи я измериха от главата до петите.

Аз дойдох по-късно. Вие вече бяхте група - не много преди да дойда, но вече бяхте група. И ти си спойката.

Аз съм... - Думите му я изненадаха и тя замълча.

Точно така. И това, което каза тази сутрин - беше права да ни упрекваш. Истината си е истина, дори когато не ти се ще да я чуеш. Хората не се разкриват веднага, защото просто не им е присъщо, особено на такива, които

известно време са следвали своя собствена програма. Но ти беше права. Снощи излязохме да се бием и отблъснахме атаката. Извадихме късмет, защото не се бихме като екип. Това трябва да се промени и аз мога да ти помогна да го направим.

Как?

Планиране на битката, русокоске. Обучение. Дисцип­лина.

Това звучи... много военно.

Затова войните се водят от военните. - Дойл понечи да отвори капака на една от кутиите с пица.

Саша постави ръка отгоре, задържа я затворена.

Ще ядем заедно - и това влиза в обучението, нали?

Съгласен. По-добре да ядем вътре. Задава се буря.

Тогава да идем да кажем на останалите. - Тя тръгна да излиза, но се обърна и зачака, докато той се отдели от плота и я последва. - Може ли да пробвам и другия ти лък?

Силата му на опън е сто и осемдесет. Дори и с мус­кули ще ти е трудно да го заредиш.

И все пак искам да опитам.

Лицеви опори - посъветва я той.

Първата приглушена гръмотевица отекна, когато тя изкачваше стълбите.

Докато всички се съберат около кухненската маса, не­бето вече бе надвиснало мрачно над земята. Светкавиците зачестиха, а гръмотевиците се чуваха по-близо, носени от силния вятър.

Няма нищо по-хубаво от една добра буря! - заяви Райли. - Освен ако не е пица.

Дори и лошата пица е добра. - Сойер взе едно парче, отхапа. - А тази не е лоша.

Аника също взе един резен, отхапа предпазливо.

Чудесна е. Къде правят най-добрата пица?

В Ню Йорк - каза веднага Бран, а Райли поклати глава, докато дъвчеше.

В семейната пицария в едно селце в Тоскана. Неве­роятна е. Саша?

Не мога да споря с нито един от вас, тъй като не съм яла пица на тези места, но веднъж ядох страхотна пица в Париж.

Френска пица? - изсумтя Сойер. - Забрави! Колебая се между Ню Йорк и онази тратория във Флоренция. Ами ти? - обърна се той към Аника.

Тази - каза тя и си взе още едно парче.

Килдеър - призна Дойл, когато всички погледнаха кьм него.

Ирландска пица? - Райли се засмя и посегна към второ парче. - Тя е след френската.

В ресторант, ръководен от италианци - добави той.

Печеля, защото е необичайно.

Като говорим за печелене - вметна Саша, - трябва да обсъдим дали снощи наистина победихме, или Нереза просто ни изпитваше. Дойл повдигна въпроса за нуждата от планиране на битките, за обучение.

Обучение? - Очите на Райли се присвиха. - Какво например?

Бран не може да ни обучава. - Дойл си взе още едно парче от същата пица като Райли - с колбас и пеперони.

Няма как да придобием неговите умения. Но Саша беше права. Снощи не се бихме като екип. Не можем да риску­ваме това да се повтори. Трябва да знаем каква сила при­тежава Правещия магии.

Прав си. - Бран кимна, наля си вино. - И от сега на­татък ще знаете. Нуждаем се от стратегия и план. Ако действаме без тях, и то индивидуално, ще загубим.

Няма спор, но какво обучение? - отново попита Рай­ли. - Аз вече уча Саша и Аника на ръкопашен бой и защи­та. Освен това днес разбрахме, че Саша е като Дарил Дик- сън с арбалета.

Арбалет? - Сойер, който тъкмо се канеше да отхапе от парчето пица, замълча изненадано. - Как съм го пропус­нал?

Кой е Дарил Диксън? - попита Саша.

„Живите мъртви"¹³ - с готовност обясни Сойер. - Справяш ли се с арбалета?

Очевидно.

Да се справя?! Това беше... - Райли имитира стрелба­та й. - Право в десетката. Нямам нищо против да съм до нея в който и да е зомби апокалипсис.

Благодаря ти, но това, което Дойл иска да ни каже, е, че трябва да започнем да работим и да се обучаваме заед­но. Разбрахме се, че действаме като екип. Трябва да се научим да се държим като такъв. Бран започна да ми казва какво използва за лековете си, мога да ви науча на това.

Обичам да се уча! - веднага откликна Аника.

Всички трябва да знаете основните положения. Каква отвара, какъв мехлем, каква тинктура се използват - за какви рани. Знам, че можете да оказвате обичайната първа помощ - добави Бран. - Но нещата няма да са обичайни.

И ако някой бъде ранен, няма да знаем какво да из­ползваме. Добре - съгласи се Райли. - Ще отделим време за няколко урока по знахарство.

Нужни са ни и други умения. Ти и Сойер? - Дойл поклати глава, изразявайки неохотно възхищението си. - Не съм виждал по-добри стрелци, и двамата запазвате хладнокръвие. Започнете да обучавате и останалите.

Не харесвам оръжията! - каза бързо Аника.

Няма нужда да ги харесваш, красавице, просто тряб­ва да се научиш да си служиш с тях. Освен това имаш своите техники.

Спокойно може да се изправи срещу Черната вдови­ца. щ е ви купя цял куп комикси, момичета - добави Сойер, когато и Аника, и Саша го погледнаха недоумяващо.

Трябва да обучиш Саша, да направиш Райли още по- добра - и ти владееш някои техники, Райли, но Аника е по-бърза, по-гъвкава.

Нима? Ами ти? Ами Бран и Сойер?

Всички ще се упражняваме. И на ръкопашен бой. Обучение - повтори той. - Трябва да отделяме по няколко часа на ден, поне толкова. Саша може да състави график.

Защо аз?

Защото ти започна всичко, русокоске. Беше права, а сега имаш възможност да поемеш нещата в свои ръце.

Райли видя сметката на второто парче пица.

Тази вечер си доста приказлив, Макклиъри.

Защото имам какво да кажа. - Проблесна светкавица, след нея отекна силен гръм и Аполон се запровира по корем под масата, докато главата му легна върху краката на Рай­ли. - Бих се два пъти с вас, видях много умения и никакво единство.

Значи, усъвършенстваме уменията и се обединяваме

довърши Сойер. - Съгласен. Мисля, че ако сме обедине­ни...

Съжалявам - Райли се надигна от масата. - Трябва да хапна и да потичам.

Да тичаш? - Сойер погледна към прозореца, навън вече валеше силен дъжд. - Къде?

За начало в моята стая. Скоро ще се стъмни и тъй като не ми се ще да се разсъбличам в кухнята, ще се кача горе.

Можеш да се върнеш, ако искаш - предложи Саша.

Няма нужда да стоиш затворена в стаята си.

Благодаря ти. Но първо ще потичам. Все едно дали навън вилнее буря или не, трябва да изразходвам първона- чалната енергия. Ще се върна скоро. Ако остане малко пица, ще я довърша на зазоряване.

Тя взе трето парче и излезе, съпроводена от Аполон.

Бран погледна след нея, после кьм Сойер.

Та ти казваше?...

Ъъъ... Загубих си мисълта. Да, говорех за единството. Харесва ми, че ще се учим да боравим с оръжия. Ти къде намери този арбалет?

Дойл - отвърна Саша. - Той има два.

Ти стрелял ли си с арбалет? - попита Дойл.

Сойер поклати глава.

Не, но с удоволствие ще се науча. След снощи ще са ми нужни повече оръжия. Май и на Райли ще й трябват още. Мисля, че ни е нужен списък на необходимите при­паси и човек, който да отговаря за изпълнението му. Аз бих избрал Райли - тя има най-много контакти.

Припаси не означава само оръжия. Нужна ни е храна - изтъкна Саша. - И домакински препарати.

За това бих предложил себе си. Или теб. Ами твоите припаси? - обърна се Сойер към Бран.

Аз ще имам грижата за тях. Някои можем да набавим лесно, като припасите за домакинството, но за други ще изпратя човек. Вече сме си разпределили задълженията в къщата и градината, но бихме могли да сме по-организи- рани.

Нямам против да приготвям вечерята със Сойер, но е хубаво да имаме свободна вечер.

Вечер на пицата - ухили се Сойер. - Веднъж седмич­но.

Става. - Бран вдигна наздравица за идеята. - И тъй като Саша и Сойер са добри готвачи, предлагам да не ги ангажираме с купуването на пици. Останалите може да се редуваме.

Обичам пица! - Аника, вече изгълтала едно парче пица, посегна за второ.

Съжалявам тези, които не я обичат. Колкото до стра­тегията... - Бран впери очи в Дойл.

Мисля, че тримата можем да измислим такава.

Имаш предвид вие тримата. По мъжки.

Дойл сви рамене при тези думи на Саша.

Обичаш да водиш войни, а, русокоске?

Не и досега.

Играла ли си си на война? - попита Сойер. - Като дете?

Ами... не. - Тъй като Аника явно не се обиди, че не я включиха в изработването на стратегия, Саша се почувства длъжна да защити честта на жените. - Но съм сигурна, че Райли го е правила.

Бас държа, че е участвала в доста битки. Да видим какво ще ни каже и тя.

Дойл отново сви рамене.

Както искаш, Бран.

Но трябва да продължим да търсим. - Аника изгледа всички един по един. - Не можем да спрем.

Няма да спираме - увери я Бран. - Но май ще наложим по-строги правила, поне засега.

Ще съставя моята част от списъка с припаси. - Сойер се надигна. - Но първо ще запаля огън в дневната. Сигур- но е станало по-хладно заради бурята, а и скоро ще си имаме два мокри до кости... вълка.

Аз ще ти помогна. - Аника стана с него. - И ще измия чиниите. Сигурно е мой ред.

Доволна, че я отменят, Саша се отпусна на стола с ш- ното си.

А аз какво ще правя?

Ще следиш за снабдяването с продукти. Ще опреде­ляш задачите и графиците на всеки от нас - знаем, че ще постъпиш справедливо. Трябва да сме по-организирани. А графикът за обучението ще е твоя работа, Дойл.

Не бива да губим време, започваме рано сутринта - Райли има още един ден, който свършва по залез-слънце.

Колко рано? - учуди се Саша.

На разсъмване. Калистеника*. Ако искаш да натрупаш мускули, това му е майката. После закуска - с много въг­лехидрати. Май ще ни е необходим цял ден за стратегията и тренировките с оръжия, преди да се върнем към гмурка- нето. Когато Сойер свърши с паленето на огъня, може да започнем с изготвянето на програмата. Нападение, но също и отбрана.

Дойл се изправи.

Първо ще отида да се поразходя.

Навън е буря - напомни му Саша.

Не ме е страх от дъжда.

Тренировъчен метод, използващ собственото тегло за основен източник на съпротивление. - Б. пр.

Ще се качи горе - каза Бран, когато Дойл излезе - и ще си вземе меча и шлифера. И ще обходи периметъра, както се казва. И ще направи същото в полунощ.

Той е войник до мозъка на костите си.

Две мнения няма.

Но не е готов да ни разкаже всичко. Сойер е готов. Искаше да ни каже нещо, когато Райли го прекъсна, поне­же трябваше да тръгва.

Мислиш ли?

Сигурна съм. Не знам какво точно, но се канеше да ни каже още нещо. Бран?

Той се усмихна.

Слушам те, Саша.

Нуждая се и от друго обучение - и мисля, че ти можеш да ми помогнеш. Не това - каза тя със смях, когато той се ухили доволно. - Е, и това също. Би могло да се нарече обучение. Но трябва да се науча да използвам по-пълно­ценно възможностите си.

Вече го правиш. Знаех за арбалета, защото те наблю­давах. И за миг не се поколеба. Взе го и го използва. Защо­то знаеше как.

Не и съзнателно. Точно това искам да променя. Съм­нявам се, че някога ще мога да контролирам виденията си, поне не напълно. Изглежда, така е писано. Но ако искам да съм ви полезна, имам нужда от известен контрол. Тол­кова години се опитвах да потисна способностите си - сега искам да ги използвам докрай. Можеш ли да ми помогнеш?

Мисля, че мога.

Добре. Сега ще се кача да поработя върху припасите и задачите. И ще ви оставя да свикате военния съвет - по мъжки.

Когато тя понечи да тръгне, той улови ръката й, целуна

я.

В този съвет много скоро ще седят шестима. Това е само началото.

Значи, ще започнем с войника, печения стрелец и магьосника. Добър старт.

Прибави и ликана.

Това я поукроти.

В твоята стая ли да чакам, или в моята?

Както решиш. Аз ще те намеря.

Когато тя си тръгна, той си помисли, че вече я е намерил. А това, също като невероятната пица на Дойл в Килдеър, беше неочаквано.

Саша отиде в стаята си, преоблече се в удобни памучни панталони. Реши да оформи графиците като таблица - с имена, дните на седмицата и съответните задачи и задъл­жения.

Преди да започне, отиде до френския прозорец, отвори го и вътре нахлу шумът от бурята.

И тогава видя сянката на вълка.

Едва се сдържа да не извика.

Господи! Изплаши ме, Райли. - Пое си дълбоко дъх, защото гласът й трепереше. - Боже, не знам дали ме раз­бираш! Забравихме да ти зададем този въпрос.

А когато вълкът пристъпи в стаята й, тя отново преглът­на вика си.

Май получих отговора. Бих ти предложила хавлиена кърпа, но ми се струва малко странно. Всъщност доста странно. А, Сойер е запалил огън в камината долу - за теб. Много е мил и съобразителен.

Вълкът просто стоеше и я наблюдаваше. Изнервящо е, помисли си Саша, да погледнеш в издължените, влажни и безмилостни очи на вълка и да видиш очите на Райли.

Опитай се да поспиш тази вечер - не знам дали мо­жеш, но е добре да подремнеш малко. Дойл иска да трени­раме калистеника още по изгрев слънце.

При тези думи вълкът изръмжа тихо.

Добре, определено ме разбра. Всъщност в това има смисъл. Ще отида да направя списък с необходимите пре­парати за домакинството и график на задълженията. А утре започваме с комбинирано обучение. Мъжете ще се съберат долу в кухнята да обсъдят бойните стратегии.

Ръмженето се повтори и вълкът се заразхожда неспо­койно из стаята.

Да, и моята реакция беше подобна, но ти също си поканена във военния съвет.

Когато вълкът спря да се разхожда, Саша кимна.

Точно така. Решихме, че притежаваш известен опит, какъвто ние с Аника нямаме. Но ще го натрупаме. Ще използваме утрешния ден максимално - тъй като ти не разполагаш с дълъг ден - и ще започнем да се обучаваме заедно. Звучи разумно, нали?

Тя не беше сигурна дали звукът, който вълкът издаде, беше израз на съгласие или недоволство, но не приличаше на ръмжене.

Трябва да слезеш долу да се стоплиш и изсушиш. Може и да не успееш да участваш пълноценно в съвеща­нието на съвета, но ще присъстваш.

Вълкът отиде до вратата. Саша го последва, отвори я.

До утре сутринта.

Затвори тихо вратата след най-странния „разговор", който бе водила някога.

Внезапно я осени една мисъл. Ами ако тя може да до­лавя чувствата на Райли - докато е вълк? Чувствата бяха отражение на мислите. Тоест, ако тя успееше да ги долови, това наистина щеше да прилича на разговор.

Ще попита Райли дали е съгласна да опитат.

Но сега, докато бурята отминаваше към морето, щеше да направи преглед на припасите и да състави таблица.

Направи чернова, преработи я, после я редактира отно­во. Отне й повече време, отколкото бе предполагала. За­върши я, поработи още малко върху нея и направи списък на необходимите припаси, но вече много по-уверено.

След като свърши, си наложи да се упражнява петнайсет минути с фитнес ластиците на Райли и направи няколко лицеви опори. Трябваше да стане по-силна.

Все още сама, се пъхна в леглото със скицника си.

И заспа с половин дузина рисунки на вълка върху листа.

Когато Бран се мушна до нея, тя усети топлината му, обърна се кьм него.

Късно е. - Той докосна с устни челото й. - Заспивай.

И тя продължи да спи. Сънува бляскава стая, облицо­вана със злато и сребро и обсипана с диаманти.

Сънува богиня, която седеше на златния си трон и се взираше в тези диаманти, а красотата й бе мрачна и неземна.

По стените играеха безброй отражения - всичките сбръчкани, противни,изкривени.

Богинята нададе яростен вик и диамантите се разтро- тттиха.

И стените се покриха с кръв.

16

Ставането на разсъмване си беше изпитание. Ставането на разсъмване за йога и разгрявка всъщност се оказа доста приятно. Но след тази доста приятна разгрявка последваха напъни с прикляквания и промениха всичко. Саша не се предаде, макар да не бе пила и глътка кафе, но напъните и подскоците с разтваряне на краката и ръцете - редом до усмихнатата Аника, която дори успяваше да се засмее с глас от време на време, докато тя едва се справяше - нака­раха Саша да поиска да изпробва десен прав върху краси­вото лице на приятелката си. После дойде ред на ужасните лицеви опори.

Единствено тя от шестимата не можеше да направи по­вече от две. По-точно една и половина, ако трябваше да е честна. Дори със свити колене - поза, която Райли нарича­ше (с открито презрение) „момичешка", пак й беше трудно.

Трябваше да стане по-силна.

Набирания - нито едно. Коремни преси, докато муску­лите й пламнаха. Още разгрявка - слава богу, - после бя­гане по стъпалата в скалата, по брега и обратно.

Където тя просто се строполи на тревата, задъхана и изпотена.

Мразя ви! - едва успя да изрече. - Особено Дойл! Мразя ви всичките!

Кой отговаря за закуската? - попита Дойл, без да обръща внимание на думите й.

Графикът е в моята стая. Някой, който още е в със­тояние да ходи, може да го донесе.

Аз ще го донеса. - Без следа от умора Аника хукна към къщата.

Легнала по корем, Саша оголи зъби.

Както върви, ще я намразя повече и от Дойл.

Претърколи се с пъшкане, изправи се с мъка на трепе­рещите си крака.

Демонстративно се намръщи, когато Аника дотича с графика.

Днес готвим аз и Сойер. Могаданаправякафето. Знам как. Толкова е хубав!

Тя завъртя графика така, че да го видят всички.

Саша го бе нарисувала в различни цветове и тъй като беше в настроение преди това сутрешно мъчение, го бе илюстрирала.

Красиви малки рисунки на тенджери и тигани, косачка за трева, градина, кокошки, които кълват зърна, басейна и така нататък - заедно със скици на всички до имената им.

Искам го! - заяви веднага Сойер. - Искам го, когато свършим! Засега ще стои в кухнята, но си го заплювам. Хайде да вървим да готвим, Аника.

Може ли аз да счупя яйцата - попита тя, докато кра­чеха към вилата. - Много е забавно.

Ето една жена, която сама си намира забавления. Хайде да видим дали може да прави и кафе.

Чакай малко - обърна се Дойл към Райли. - Владееш ли тай чи¹⁴ ?

Райли потупа с юмрук разтворената си лява длан.

Разбира се.

Дай на Саша един урок за начинаещи.

Какво? Защо? О, не! - Макар да я беше срам, Саша се чувстваше толкова слаба, че се обърна за помощ към Бран. Но той само се усмихна, потупа я окуражително по ръката.

Ще ти помогне за равновесието и устойчивостта - обясни Дойл. - Трябва ти допълнително обучение, ако искаш да си като останалите. Двайсет минути са достатъч­ни. Ще ми покажеш ли какво си свършил напоследък, докато те готвят? - обърна се той към Бран.

Добре. - Бран обгърна лицето на Саша с ръце, целуна я лекичко. - Двайсет минути - повтори и я остави.

Искам кафе! - настоя Саша. - Искам да седна! Искам при мама!

Хленченето няма да ти помогне. Разтвори леко крака, отпусни коленете. Дишай оттук. - Райли перна Саша по натъртените ребра.

О, боже!

Нали настояваше за екип, Саша? Май получи каквото искаше.

Боли ме!

Без болка няма напредък - изстреля Райли бодро и безмилостно. -Ще продължим да философстваме по-кьс- но, защото и на мен страшно ми се пие кафе, но засега - дишай от центъра и прави каквото правя аз.

Поне упражненията бяха бавни и тя, ще не ще, се въз­хити на плавните движения на Райли, докато се опитваше да ги имитира. Но това не означаваше, че четириглавите мускули на бедрата й не я боляха като развалени зъби.

Когато най-после седна на масата, й идеше да се разре­ве и да захленчи за кафе, но вече чудесно знаеше къде е центърът на тежестта й, защото той потрепваше от изто­щение и плачеше за храна. Сойер бе приготвил цяла зла­тиста планина от палачинки.

При други обстоятелства не би изяла повече от една, но сега изгълта цели три и дори се замисли дали да не хапне четвърта, но реши, че може да й прилошее от преяждане.

Дойл погледна през масата към нея.

Бива си те.

Не искам да ме бива! Изтормозих се!

Според мен Дойл има предвид красивия ти и ориги­нален график. - Бран посочи към стола, където Аника бе подпряла таблицата, все едно е член от екипа им.

О! Добре. Двамата с Бран се заемаме с почистването, Райли - с Аполон и кокошките.

Вълк в кокошарника.

Райли отправи на Сойер бърза, мила усмивка.

Голям шегаджия си.

Двете с Аника ще се погрижим за градината - бране и чистене на плевели - продължи Саша.

Тук пише, че аз трябва да се заема с басейна, Бран - с косенето на моравата, Аника - с прането. - Сойер се ухили, докато разглеждаше графика. - Което означава, че за снаб­дяването ще имат грижата Райли и Дойл. Най-много ми харесват рисунките на чантата с провизии и на кутиите с муниции.

Дайте ми десет минути за пилетата, още десет да си взема един душ. - Райли изгълта остатъка от кафето си. - И още пет да се обадя по телефона, за да видя къде можем да купим най-добрите муниции.

Списъкът с необходимото за домакинството е на скрина в стаята ми.

Като кимна към Саша, Райли се надигна от масата.

Ясно. Най-много петнайсет минути - каза тя и се отдалечи тичешком - как намира сили да тича, зачуди се завистливо Саша, - за да нахрани пилетата.

Може първо да поплувам, преди да почистя басейна.

Заедно със Сойер стана и Дойл.

Имате петнайсет минути, ако искате да добавите нещо към списъка. Няма да чакам повече.

Аника не тръгна веднага след останалите, погледна извинително към Саша.

Не знам как да пера. Ще ми покажеш ли?

Вървете. - Бран махна с ръка. - Чух какво каза, Ани­ка.

Докато Саша свърши с обучението на Аника - разпре­деляне на дрехите, температура на водата, вид програма, той почти бе измил чиниите.

Затова тя и партньорката й за сутринта поеха към гра­дината с мотики, гребла и пластмасово корито от бараката.

Докато работеха, Аника си тананикаше весело. Саша чуваше бръмченето на косачката, жуженето на пчелите и плясъка на вълните в основата на скалата.

Всичко е толкова нормално, помисли си тя, толкова спокойно. Ако някой гледа отстрани, ще види група хора, които изпълняват домакинските си задължения. Но те бяха много повече от това.

Тя изчака подходящия момент, виждайки, че Аника се усъвършенства във ваденето на плевели с мотиката също толкова бързо, както се бе научила на основните неща при прането.

Но беше явно, че никога преди не е прала, нито плевила.

Значи, имаш шест сестри - подхвана Саша.

Да.

Сигурно ти липсват.

Така е, но тук ми е добре. Въпреки че трябва да се бием и част от работата е трудна.

Шест сестри - повтори Саша. - И никога досега не си прала?

Днес го направих.

Значи, имате персонал?

Персонал?

Хора, които се грижат за прането, готвенето и чисте­нето.

О, това ли е персонал?

Аника избягваше да гледа Саша в очите.

Така и не ни каза къде живееш.

Аника продължи да плеви, после спря и се обърна към Саша.

Ще ми бъдеш ли приятелка?

Аз съм ти приятелка.

Ще ми бъдеш ли приятелка, която не задава въпроси, на които не мога да отговоря? Кълна се, не крия нищо лошо. Това е...

Нещо като клетва.

Да-

Добре.

Аника пристъпи към Саша и я прегърна.

Благодаря ти. Ти ме научи да пера. - Тя се отдръпна, усмихна се. - Аз пък ще те науча как да... - Като се изви назад, тя направи абсурдно гъвкава стойка на ръце.

За това трябва много повече време, отколкото да се научиш да переш.

Аз ще те науча. - Аника отново застана на крака. - И ще намерим звездите. А когато го направим и те отидат където им е мястото, ще мога да ти кажа всичко.

Добре. Каквото и да е то, пак ще си останем приятел­ки.

След работата в градината и прането, след като прибра­ха покупките в шкафовете и изядоха гиросите*, които Райли донесе от селото, Саша получи първия си урок по безопасна употреба на огнестрелно оръжие.

Изненадващо търпелив, Сойер прекара значително вре­ме с нея и Аника - единствените, които никога не бяха използвали огнестрелно оръжие, - показвайки им как да го зареждат, да изпразват пълнителя, да презареждат, как да се целят, как да вдигат и спускат предпазителя.

Аника вкара пълнителя в един от деветмилиметровите пистолети на Сойер.

Не го харесвам. Много е студен и зловещ.

Няма нужда да го харесваш. Трябва да го уважаваш. Много огнестрелни рани се получават от небрежност. Обикновено се случва на хора, които не боравят правилно с оръжието, не го обезопасяват, когато не се използва. Има израз, че оръжието не убива. Правят го хората. Но оръжи­ето убива и след като знаеш това, е много важно да го уважаваш.

Този пистолет убил ли е някого?

Не. Но знам, че може. Знам, че аз мога. Ако нямам друг избор.

Той погледна към мястото, където останалите правеха временно стрелбище, с хартиени мишени върху дебела дъска.

Време е да ги изпробваме. Спуснете предпазителите.

На Саша също не й харесваше да държи оръжие в ръка­та си, но го понесе кьм стрелбището, където Райли про­дължи урока.

Трънка питка с месо и зеленчуци. - Б. пр.

Ще започнем със стойката и захвата. Основната поза „Уивър" - обърна се тя към Сойер. - Държане на пистоле­та с две ръце.

Когато им показа, Аника поклати глава.

Сойер стреляше с една ръка.

Когато се научите да стреляте като него, обадете ми се. Засега - с две ръце. Водещата ръка е по-напред върху оръжието, другата - по-назад. Балансирате. Това ще ви помогне при отката. Водещият крак назад и встрани, дру­гият напред, със свито коляно. Основната тежест да пада върху крака, който е изнесен напред. - Тя ги накара да упражнят позата отново и отново, да заемат позиция, да повдигнат незареденото оръжие до нивото на очите.

Добре. Кой иска да стреля пръв?

Саша - каза веднага Аника.

Добре.

Зареди го както ти показах - обади се Сойер.

Когато го направи, Райли пристъпи зад нея.

Не бързай, заеми позата, вдигни пистолета. - Тя пос­тави ръка върху гърба на Саша. - Не вдишвай, когато дърпаш спусъка. Дръпни го бавно и плавно и издишай.

Тя го направи, почувства отката в рамото си, силата му, гърмежът я блъсна като удар в сърцето.

Не пропусна съвсем целта, но вкара куршума вдясно на втория кръг.

Не беше зле. Заеми пак позата, отпусни рамене. Опи­тай отново.

Следващият куршум попадна по-високо и все още дос­та вдясно от центъра.

Дърпаш го надясно. Помисли за това, стреляй отново.

Този път беше по-ниско, забеляза Саша, и с един кръг

по-близо.

Стреля още няколко пъти, но така и не улучи центъра, обаче направи прилично „групиране", както го нарече Райли.

Отстъпи встрани, повече от доволна, че може да свали пълнителя и да остави пистолета, за да направи място на Аника до линията.

Райли нагласи и нейната поза, захвата й, после отстъпи назад.

Аника стреля, когато й бе казано, пропусна хартиената мишена, заби куршума в дървото.

Добре. Няма нищо. Не задържай дъха си. Не затваряй очи. Този път очите върху мишената и дръпни спусъка.

Тя го направи, улучи бялото на хартията и свали писто­лета.

Не искам да се уча на това! Съжалявам. - Демонстра­тивно извади пълнителя, подаде внимателно пистолета на Сойер. - Съжалявам, но няма да стрелям повече! Ще ра­ботя още по-здраво и ще се бия, но не мога да правя това. Сякаш държа злото в ръката си. Съжалявам.

Добре, няма проблем. Хей, недей да плачеш - каза той бързо, когато очите й се наляха със сълзи. - Ще ти намерим нещо друго. Без оръжия. - Той погледна много­значително към Дойл. - Тя може и да не използва оръжие.

Щ ом така иска.

Ето, виж. - Сойер прибра пистолета в кобура, прегър­на Аника през рамо. - Щом така искаш.

Аз ще сгъна прането. Саша ми показа как. Ще отида да сгъна прането.

Ще измислим нещо друго - каза Сойер на групата, когато тя тръгна бързо към къщата.

Може би ще ми хрумне нещо. - Бран гледаше подире й. - Нещо, което да е оръжие и да може да се защитава с него, но без да се разстройва. Оставете на мен.

Когато приключиха с всевъзможните видове оръжия, Саша видя, че прането е изпрано и сгънато, а собствените й неща са оставени внимателно върху леглото й.

И къщата блестеше от чистота.

Тя намери Аника в кухнята, изпразваше старателно миялната машина.

Почистих къщата.

Личи си.

Съжалявам.

Спри да го повтаряш. Никой не ти се сърди.

Не изпълних задачата си.

Защото според теб е нередно. Всички разбираме. - Саша си помисли за болката в собствените си мускули, сравни ги с приятелството. - Ти каза, че ще ме научиш да правя стойка на ръце. Може да ми дадеш няколко частни урока, преди да започнеш да работиш с останалите.

Добре, ще го направя.

Какво ще кажеш да започнем веднага?

Тя се провали и дори когато Аника я държеше за крака­та, ръцете и раменните й мускули вибрираха и звънтяха като опънатите струни на арфа. По време на груповия урок, след многобройните приземявания по лице или задник, я върнаха да упражнява простичките предни и задни претър- кулвания.

Щеше да стане по-силна. Щеше да стане по-добра.

Решила, че е приключила, Саша избра да лекува болеж- ките си с хидротерапия. Първо си помисли да направи няколко дължини в басейна, както бе предложил Дойл, но при това състояние на крайниците й сигурно щеше да по­тъне веднага и да се удави. Освен това си бе заслужила една хубава почивка.

Почувства струята от джетовете в джакузито — о, какво блаженство! Нагласи слънчевите си очила. Тъкмо се бе потопила до брадичката, когато видя, че към нея прибли­жават Аника и Райли.

Харесваше компанията им, но в момента би предпочела да си ближе раните на спокойствие.

Райли остави кана с маргарита на масата, наля три чаши. Аника държеше малко шишенце.

Бран каза да излеем това във водата.

Какво е?

Лавандула и розмарин. И... - Тя погледнакъм Райли.

Магия. Той каза, че ще премахне болката в мускули­те. Излей го, Ани. Да видим дали ще има ефект. - Райли подаде чаша на Саша.

Аз нямам мускулна треска. - Все пак Аника изля бледозелената течност във водата.

Изкушава ме да й кажа „майната ти". - Райли влезе в джакузито.

Смятай го за казано. - Саша притвори очи, отпи от пенливото питие. Чу плясък, когато Аника предпочете да плува в басейна.

Всичко ме боли! Като си помисля, че утре рано-рано пак ще правим упражнения и ще тичаме, направо ми приз- лява!

Прибави и работата върху горната част на тялото ти.

Саша присви очи.

Смятай, че и аз съм те наругала.

Утре ще се гмуркаме, така че това ще ни разнообрази. И може да извадим късмет. Оставих Сойер и Дойл да по­мислят къде.

Бран?

Хрумна му нещо за оръжието на Аника и каза, чс ще поработи върху идеята.

Саша реши, че ще отиде да му помогне. Може би.

Господи, това ухае прекрасно! Защо нямам нещо такова у дома.

Горещо джакузи или горещ магьосник, който да ти прави вълшебни отвари за горещото джакузи?

Тя се усмихна бегло.

И двете.

Бас държа, че можеш да имаш и двете.

Бран в моята малка кьща в планината? Той си има Ню Йорк и Ирландия. Моето място е толкова изолирано, тол­кова тихо, а той... той е по-голям от живота, не е ли така? Цялата тази мощ. Умее да я контролира, но е огромна и пламенна и едва ли ще му е достатъчно да живее в някаква си къщурка в Северна Каролина.

А на теб ще ти бъде ли достатъчно, когато свършим с това тук?

Вече не знам - отвърна колебливо Саша. - Но мисля, че винаги ще имам нужда от някое тихо местенце, в което да отида, да живея, да рисувам. Повече никога няма да блокирам способностите си, нито ще си мисля, че трябва да съм сама. Сега се познавам по-добре, знам какво мога. Знам какво е да си част от нещо наистина важно. Нещо, за което си струва да се бориш. И като се погледна сега...

...Огледалото вижда истината, голата и суровата. Онова, от което се бои тя, живее в огледалото. Там, вътре, е и нейният край - край, който могат да променят единствено звездите. Тя се страхува от края си.

Когато Саша отново дойде на себе си, видя, че Райли я е стиснала за ръката, за да държи главата й над водата, и вика Аника.

Добре съм! Всичко е наред.

Пийни една голяма глътка! - Райли напъха чашата обратно в ръката й. - Успях да я хвана, когато започна да се накланя в ръката ти.

Саша поклати глава, въздъхна.

Дай ми минутка.

Водата е твърде топла, а ти си бледа. Хайде да се охладим в басейна.

Добра идея.

Като кимна към Аника, Райли остави чашата и помогна на Саша да се изправи.

Вън от джакузито и вътре в басейна!

Тя се подчини, защото наистина й беше горещо, и ня­как... отпуснато. По-хладната вода на басейна й помогна да се отърси от замайването и тя успя да излезе от него сама.

Помниш ли какво каза? - попитая Райли.

Да. За едно огледало и истината в него. Не съм сигур­на какво означава.

Време е да се прибираме - реши Аника. - По-далеч от слънцето.

Да, помисли си Саша. Ще си свали банския, ще почине минутка-две.

Има и нещо хубаво. - Тя разкърши рамене, преди да се увие с хавлиената кърпа. - Вече не ме боли.

Макар да бе отклонила предложенията им да й помогнат да се преоблече, тя осъзна, че са отишли право при Бран, когато той влезе в стаята й, преди още да е закопчала ри­зата си.

Дай да те погледна.

Добре съм! Не биваше да те прекъсват.

Той обаче постави ръце на раменете й, взря се дълго и изучаващо в лицето й.

Имаш ли главоболие?

Не. Не се опитах да блокирам видението. Заля ме като вълна - и ме остави малко разтреперана, но не ме заболя. Ти беше прав.

Опиши ми какво се случи.

С Райли бяхме в джакузито - Аника изля отварата ти във водата. Прекрасна е, между другото. Аз се бях отпус­нала и тъкмо си говорехме за... - Тук тя спря. Нямаше никакво намерение да споделя с него предположението на Райли, че той може да живее с нея в Северна Каролина.

Говорехте си за какво?

Че откакто това започна, вече се познавам по-добре и знам какво е да си част от нещо. После ме заля тази въл­на. Все едно си попаднал в подводно течение. Но този път се оставих на видението, не се опитах да се боря с него.

Какво видя?

Аз... - Тя замълча, защото на вратата се почука.

Добре ли си, Саша? - извика Сойер отвън.

Да! След малко слизам! Имам нужда да си подредя мислите - каза тя на Бран.

Добре. - Той прокара ръка по влажната й коса. - Ще слезем долу.

Всички вече се бяха събрали на терасата, затова тя сед­на, пое си дъх.

Съжалявам, но наистина не разбирам какво означава видението. Може да е било стая, може да е било и пещера. Всичко беше в злато и сребро. И сияеше. Като много еле­гантна къща, пълна с огледала. Аз сякаш стоях в нея, но не можех да се видя. После взех едно огледало - но ръката не беше моята. Мисля, че беше нейната. На Нереза. Тя взе огледалото със скъпоценните камъни, но щом се взря в него, онова, което я гледаше оттам, не беше просто оста­ряло. Беше древно. Сиво и повехнало. Хлътнали очи, тън­ка сива коса. Приличаше на череп. И не се виждаше нищо друго. Стъклото около отражението беше черно.

Огледалото се счупи и лицето се разпадна на парченца, хиляди парченца. А парченцата се превърнаха в дим и всичко стана черно.

Ти каза, че огледалото вижда истината - напомни й Райли.

Знам.

Алегория? - предположи Сойер. - Тя е древна, защо­то е богиня - но огледалото вижда, че душата й, или както там се нарича, е повехнала и мрачна?

Не се нуждаем от гадател, за да разберем смисъла - обади се Дойл. - Може би е нещо от сорта на Дориан Грей.

Изумена, Райли вирна пръст към него.

А огледалото отразява истинската й същност. То старее вместо нея, показва греховете й и през цялото време тя остава млада и красива.

Това е предположение.

Но добро. Ако наистина има огледало и ние го разру­шим - това ще е краят й.

Не знам. Онова, което видях аз... Тя счупи огледало­то. Едва ли ще се унищожи сама.

Друго огледало, друго стъкло - допусна Бран.

Аз ще се поровя малко. - Райли отново взе чашата си с маргарита. - Ти каза, че само звездите могат да променят това. Може би има друга причина тя да ги иска толкова. Съществува вероятност да я унищожим - не просто да я спрем, а да я унищожим. Но ако тя се сдобие със звездите

с тази вероятност е свършено.

И аз ще направя проучване за огледалните заклинания

каза Бран. - Но звездите остават приоритет. Вие двамата избрахте ли къде ще се гмуркаме днес?

Дойл кимна.

Съставихме маршрут за три пещери. Би трябвало да успеем да огледаме и трите. Две ще отметнем със сигур­ност. Ти ще искаш да хапнеш преди залез-слънце - обърна се той към Райли, - затова...

Преди да продължите с това - прекъсна го Сойер - и с каквото друго има в дневния ред, искам да обясня нещо. Първо трябва да говоря със семейството си. По-специално с дядо.

Относно компаса? - предположи Бран.

Да, точно така. В него има и още нещо. - Той го из­вади от джоба си. - Ако го използваш с карта, ще ти пока­же къде да отидеш, за да се сдобиеш с онова, което искаш. Но може да направи и повече. Дори без карта.

Какво например? - попита Райли.

Ами нещо такова. - Сойер постави компаса върху дланта си и... изчезна.

Мили боже!

Докато Райли възклицаваше, Аника скочи на крака.

Къде отиде той? Къде е той?

Тук горе - обади се Сойер от терасата и им помаха. После отново изчезна и се появи на мястото си край масата.

Значи и ти си магьосник!

Не. Компасът е вълшебен - обясни той на Аника. - Свързан е с мен, да, но той е вълшебният. Просто му зада­дох маршрут от лесните - до терасата и обратно.

Бива си го. - Дойл протегна ръка и внимателно огле­да компаса, когато Сойер му го подаде. - И как е свързан с теб?

Този, който го има, може да го предава на други. Нямам предвид както аз ти го подадох сега. Това е тради­ция в семейството. Мой е, докато го предам на следващия в рода. Обикновено на син или дъщеря.

Като гледам, нямаш нужда от самолет - пошегува се Райли.

Много смешно. Всъщност, да, удобен е в това отно­шение. Но има и още нещо. - Той го взе обратно от Дойл, обърна го от другата страна, прокара пръст по окръжността.

Отвори се втори капак и отдолу се показа циферблатът на часовник.

Божичко! Само не ми казвай, че това е като машина на времето!

Сойер се усмихна бегло на Райли.

Нещо подобно.

Тя подскочи и затанцува на място.

Исусе Христе, местата, на които мога да отида, които мога да видя! Майте, ацтеките, келтите... изумителните пирамиди! Къде... не, кога си бил назад във времето?

Не съм бил толкова назад. Вижте, трябва много да внимаваш, когато използваш компаса за преместване във времето или пространството. Много! Например приисква ти се да гледаш стрелбата в Окей Корал¹⁵ . Първо - не си облечен подходящо и някой ще забележи. Ами ако се озо­веш на пътя и някой камион те прегази? Или може да те улучи заблуден куршум. Дори и да оцелееш, ти вече си променил нещо. А то може да промени друго, така че, когато се прибереш, нещата там няма да са като преди. И трябва да се върнеш и да ги оправиш.

Пространствено-времеви континуум. Разбирам, но ти си бил там, нали? Видял си братята Ърп и Док Холидей¹⁶ ?

Да. Но беше бързо и грозно - стрелбата, имам предвид. Пътуването във времето не е лесна работа и скоро се на­учаваш - защото те обучават, а и от собствен опит, когато оплескаш нещата - да не го използваш за забавление.

Колко назад? - попита Дойл. - Колко назад във вре­мето можеш да отидеш?

Не знам дали има граница. Чувал съм истории - отрас­нал съм с тях - за хора, които не са се завърнали. Компасът винаги се връща, но някои от онези, които са го държали, не успяват. Може би са отишли твърде далеч или не са из­числили правилно времето или мястото, така че са паднали в океана или са се озовали насред битка или земетресение.

А напред във времето? - попита го Бран. - И това ли можеш?

Още по-трудно е. Искаш да видиш какви ще са неща­та след сто години? Ами ако след осемдесет години се влошат? Мислиш си, че ще се озовеш на Таймс Скуеър, а там няма нищо. Или попадаш в разгара на война, на чума. Дори нещо толкова простичко като поляна в гората може да е превърнато в петлентова супермагистрала и да те сплескат като палачинка. Възможно е да изчислиш доста точно връщането назад, но напред? Няма как да знаеш онова, което не се е случило.

Сойер затвори капака на часовника.

Връщал съм се назад, пътувал съм в разни посоки и съм се въртял в кръг, опитвайки се да разбера с какво точ­но се заемам. Преди да дойда тук, преди да срещна който и да е от вас. Успявах да събера някое и друго зрънце ин­формация, варианти на легендата в различните митологии, но нищо съществено. А после компасът ме насочи насам и дойдох тук.

Аника го докосна лекичко по ръката.

Ти от сега ли си?

Да. Роден съм преди двайсет и девет години. Вижте, ако знаех как да се върна, където е започнало всичко, бих рискувал. Но това не ми е по силите. А и да успеех, едва ли бих могъл да направя нещо сам.

Можеш ли да вземеш друг човек със себе си?

Да. Взех брат ми на стадиона „Доджър", за да види играта на Джаки Робинсън¹⁷ . Беше на рождения му ден и дядо ни разреши. Но съм го правил само с един човек. Теоретично бих могъл да взема повече. Обаче не говорим за това извън семейството - продължи той. Нещо като твоята клетва, Райли. Приказвах с дядо и смятах да ви кажа за това снощи. Но ти трябваше да се превърнеш във вълк.

Хммм.

Трябва да се справяш с куп неприятности, ако нещо подобно се разчуе. Онзи задник разбра за това и от пет години ме преследва. Кучият му син се опита да ми напра­ви засада миналата година в Мароко - бях открил нещо там. Видя, че няма да ме купи, и вместо това се опита да ме застреля. Проклетият Малмон!

Чакай малко! - Райли се наведе напред с оголени зъби. - Андре Малмон?

Да. Познаваш ли го?

Познавам го. Обича да се афишира като спасител на артефакти, като експерт по митологиите, консултант, аван­тюрист - според случая. Той е крадец, измамник и - не мога да го докажа - но знам, че е убил мой колега. Значи е по дирите ти заради това? - добави тя и потупа компаса.

Да. Изплъзнах му се след Мексико.

Няма да се откаже лесно. Ще се обадя тук-там да видя дали мога да разбера къде е в момента. Ако е наблизо, трябва да се пазим от него толкова, колкото и от Нереза.

Той знае ли за звездите? - попита Бран.

Малмон знае нещо за всичко. - Райли вдигна питието си, взря се в него намръщено. - Кучият му син Малмон! Ако подуши, че ти си тук Сойер, че аз съм тук, че ние сме тук - веднага ще дотърчи, освен ако не е подгонил някой друг. Ще ти пререже гърлото за компаса.

Да, стана ми ясно още в Мексико.

А пък ако е разбрал за звездите - ще ни изкорми всичките!

Тогава по-добре да го открием първи - надигна се Дойл. - Ще си взема бира.

Донеси и на нас. - Бран се обърна към Райли: - Раз­кажи ни за Малмон.

Умен е - има много научни звания. Но е безскрупулен. И червив от мангизи.

Червив от мангизи? - повтори изумено Аника.

Означава, че има купища пари. Семейно богатство, а после и каквото е откраднал. Би изпълнил всякакви поръч­ки, стига да са добре платени. Според моите източници, той е човекът, организирал отвличането на бял носорог - видът е застрашен от изчезване - от един от резерватите в Кения. Оставил е два трупа след себе си. Но никой не можа да го докаже и така и не намериха носорога.

Защо му е на някой да краде носорог? - зачуди се Саша.

Защото друг му е платил тлъста сума. Най-вероятно човек, който е богат и жесток колкото него и е искал да ловува животното. Малко ли извратени копелета ловуват редки и преследвани видове!

Тя поклати глава, загледана в бирата, която донесе Дойл.

Ако знаеше каква съм, нямаше да миряса, докато не ме затвори в клетка и не ме продаде на търг. Както и да е. - Тя замълча за миг. - На четиресет и няколко е, има бази в Ню Йорк, Париж, Дубай, имение в Девън. Сигурно и на други места. Баща французин, майка англичанка, отраснал е предимно в Англия - пак доколкото ми е известно. Ако трябва да му сложа етикет, бих избрала „нарцистичен со- циопат". Има си постоянен екип от наемници и няколко бивши барети, а за по-специалните неща наема хора отвън. Но няма нищо против лично да си изцапа ръцете - или да ги оплиска с кръв. Според мен това му доставя удоволствие.

Когато един колега ми се обади, беше на седмото небе. Каза, че е открил Карнвенан, бил абсолютно сигурен, и ме помоли да отида в Корнуол и да му помогна да го докажем.

Райли промени решението си за бирата, взе си още една.

Какво е Карнвенан? - попита я Саша.

Камата на крал Артур. Много хора от моята професия вярват, че тя е чиста проба мит. Аз обаче не съм съгласна, а Уесъл, доктор Уесъл, е посветил по-голямата част от професионалната си кариера на изследванията за крал Артур. Когато ми каза, че я е намерил, му повярвах. Нуж­ни ми бяха няколко дни да се организирам и да отида при него. Когато го направих, той беше мъртъв. Удушен с га- рота - но първо го бяха измъчвали, а лабораторията му беше претърсена и подпалена - заедно с него. Разбира се, нямаше и следа от Карнвенан или от записките му, нито от останалите артефакти, които бе намерил. Забелязали бяха Малмон във Фалмът, а това едва ли е съвпадение.

Тя се изправи на крака.

Ще отида да се обадя на контактите си, дано открия къде е той и какво е намислил.

А ние ще се разправим с него, ако и когато го намериш - заяви твърдо Бран, докато Райли се отдалечаваше.

А също и с неговите наемници и платени убийци - добави Дойл и хвърли бърз поглед към Аника. Сякаш бе чакала знак, тя направи няколко премятания през масата и накрая се изправи на ръце, а петата й се озова само на сан­тиметри от лицето на Дойл.

Той се засмя - толкова бързо, от сърце и с възхищение, че Райли, която все още бе на няколко крачки от тях, се обърна и го изгледа.

Добре, красавице! Знаеш как да изразиш мнението

си.

Мога да се бия. - Тя се преметна гъвкаво през масата и стъпи леко на краката си.

Подхванал съм нещо за теб. Всъщност трябва да про­дължа. - Сега и Бран се изправи. - Но първо ми е нужно нещо твое.

Имам монети и... парите, които ми даде Райли.

He, то chroi*. - Той извади малко шишенце от джоба си. - Трябват ми само няколко капки от твоята кръв.

Моята... - Тя пребледня леко.

Това, което правя, трябва да съдържа част от теб - твоята светлина, твоето сърце, твоята сила. - Той извади малък ритуален нож, който бе почистил. - Съвсем лекичко обождане на върха на пръста ти. Най-добре дай третия на лявата ти ръка.

Без да каже нищо, тя протегна ръка, вкопчи се в Сойер с другата.

Без да сваля очи от нея, Бран използва върха на ножа и задържа пръста й над шишенцето, в което се стекоха три капки кръв.

Готово. - Той целуна пръста й, както би постъпил с дете. И мъничката рана изчезна.

Не ме заболя.

Защото си много храбра. И куражът ти също е в кръв­та ти.

'Скъпа моя (галски). - Б. пр.

Какво ще ми направиш?

Изненада. - Сега той я целуна по бузата, обърна се и погледна кьм Саша. - Ще ми помогнеш ли?

Тя тръгна с него.

Не изглеждаш много притеснен от този Малмон.

Той е просто човек, колкото и да е опасен.

Бран влезе в стаята си. Тъй като сега спеше в спалнята на Саша, беше я подредил изцяло като работно място. В момента котелът му беше поставен върху висок каменен пиедестал в средата на стаята.

Бран, едно нещо е да се биеш, дори да убиеш против­ните създания, които ни изпрати Нереза. Но човешко съ­щество?

Убиец, поправи я той наум, но само кимна.

Има начини да се отбраняваш и дори да нападаш, без да проливаш кръв. Точно върху такова нещо работя сега за Аника.

Саша погледна кехлибарената течност в котела и сбър­чи вежди.

Какво е това?

За него ми е нужна твоята помощ. Почти съм пригот­вил сместа, но добавките и по-нататъшните ми действия ще зависят от формата, която тя ще приеме.

И какво ще прави?

Ще отклонява. Ще унищожава онова, което е създа­дено в тъмнина, тъй като ще го отклонява със светлина.

Щит?

Да, това обмислям. - Той заобиколи котела, докато говореше. - Малък щит - Аника е достатъчно силна и ще се научи да го използва, да се движи с него.

Но ръцете й ще са заети!

И върху това трябва да помисля. Може би ще е нещо като нагръдник, но тогава ще е неподвижно и ще се движи само когато се движи тя. Няма да я предпазва отзад или отстрани, трябва да се обръща, и макар да е много бърза...

Саша си представи Аника в нагръдник - гъвкавата и красива принцеса боец.

Как точно ще действа щитът?

С лъч светлина. Лъчът ще прониква в създаденото от мрак. Ще отклонява, ще унищожава. Щитът може да е...

Ще направиш ли две? - прекъсна го тя.

Два щита?

Не, мислех си по-скоро за гривни. Нещо като манше­ти. Може да не съм запозната с всички супергерои като Сойер, но познавам комиксите с Жената чудо.

Бран се засмя, когато Саша протегна напред юмруци, сякаш се кани да нанесе удар.

Блестяща идея, фейд! Ще носите вълшебни гривни като нея, ръцете ви ще са свободни и ще можете да откло­нявате нападателите и да се защитавате от всички страни.

Ще ги направиш ли красиви? Тя ще носи каквото й дадеш, но ако са красиви, ще я зарадваш много.

Ще се постарая. - Той обхвана с длан брадичката й, притегли я за целувка.

Всъщност ще се погрижим и за дизайна, плюс силата и защитата.

Той прекоси стаята и отиде до книгите си, избра една, започна да я разлиства.

Ето. Това ще ни свърши работа. - Той й направи знак да се приближи.

Келтско ли е?

Да. „Моята кръв и сила са вдъхновени от мен." Ще ги нарисуваш ли? Две гривни с този надпис. Както ти ги виждаш.

Добре. Чакай да си донеса скицника.

Тя изтича до стаята си и се върна веднага, вече си пред­ставяше как ще изглеждат маншетите. Широки около три сантиметра, помисли си, леко заоблени, с тънък кант под формата на стегната плитка.

А келтските символи на Бран щяха да са изписани в кръг около тях.

Не ми каза как ще се закопчават.

Той се усмихна леко.

Магия. Няма да имат начало и край - добави. - Неп­рекъснат кръг. - Докато говореше, си избра парче жица.

- Бронз. За истински бойци.

Със свободната си ръка издигна котела във въздуха около десетина сантиметра, запали под него огън.

Без остриета, без стомана. Само светлина. А в свет­лината - силата да се отбраняваш, да отклоняваш атаките. Да унищожаваш създаденото от тъмните сили, да се отбра­няваш срещу онова, което иска да ти навреди. Кръвта на боеца. - Той вдигна шишенцето, обърна го и изсипа трите капки в котела. - И на магьосника. - Като използва същия нож, той притисна върха му и кьм своя пръст, добави още три капки кръв в течността. - Сила и светлина, свързани от кръвта, идващи от древността. - После пусна жицата и тя заплува в къкрещата течност. - Раздвижени от вятъра.

Духна в протегнатата си длан и течността се раздвижи.

Възпламенени от искра.

Пламъците се издигнаха и заоблизваха стените на съда с червени езици.

С вода от бурята и от морето, за да лекува. И пръст от свещената земя за благословия.

Добави от едно шише водата, искрящо синя, после пръстта с наситен кафяв цвят.

Рисунката готова ли е?

Саша я беше направила, но сега едва дишаше. Във въз­духа пулсираше някаква мощ, той бе станал синкав като водата, която Бран изля в казана. В него той беше светли­ната, излъчваше я. Когато обърна глава да погледне Саша, очите му бяха с цвят на оникс.

Тя му подаде рисунката.

Бран не каза нищо, докато я разглеждаше, но кимна одобрително.

Вдигна я високо с двете си ръце.

Сила от теб, сила през мен! Изкови вълшебните оръ­жия на светлината! Благослови ги и ги дай чрез мен на таз жена! И нека ги използва за добри дела! Сътвори ги в този образ и втъкни кръвта ни. Разгори се огън, буен и свободен!

Рисунката лумна в ръката му и светлината от горящата хартия се понесе към котела.

Да бъде!

Бран задържа ръце над този пламък, над тези искри.

Сега се охлади! Готови са.

Стаята отново стана същата, огряна от меката привечер­та светлина, а котелът стоеше кротко на каменния пиедес­тал.

Не ми достига въздух - промърмори Саша.

Бран се обърна бързо, очите, които преди бяха напрег­нати и отнесени, сега я гледаха загрижено.

Не, нямам предвид... - бързо се поправи Саша. - Прос­то останах без дъх. Това, което направи ти, беше велико­лепно и ме остави без дъх.

Не е лесно да създадеш нещо осезаемо от стихии и воля. Многопластово е и изисква значителна енергия.

Видях.

Уплаши ли се?

Не и когато го правиш ти. Не.

Той протегна ръка.

Ела да видим какво се е получило.

Аз не съм...

Рисунката ти. Това, което ми даде ти - красота и въоб­ражение - също се съдържа тук. - С едната ръка той я улови за китката, а с другата бръкна в котела.

Маншетите бяха точно както ги бе нарисувала тя - с гравираните символи и тънкия кант с форма на плитка.

Може ли да...

Разбира се.

Тя прокара пръст по тях.

Красиви са. Аника със сигурност ще ги хареса. А на мен ми харесва... харесва ми, че ти ги направи за нея, че разбра нежеланието й да използва оръжие и изработи нещо силно, красиво и от светлина. Ти...

Задавена от изблика на благодарност, тя впи очи в не­говите.

Наистина оставам без дъх от теб. И не само заради способностите ти, Бран. А и заради това, което се случва с мен, докато сме заедно. Ти промени живота ми. Разкри ми красотата му.

И ти промени моя. - Той обви лицето й с ръце, целу­на я нежно. - Обогати го. Ще ти се закълна в нещо, фейд, макар да не съм ясновидец. Когато върнем звездите по местата им, ще застанем заедно, точно както сега, под светлината им.

Това е клетва, която искам да удържим и двамата.

Тогава вярвай, че ще го направим.

Тя се облегна на него за миг, докато гледаше към небе­то, морето и носа, където знаеше, че ще стоят заедно в разгара на бурята.

Става късно - боже, как лети времето! Имаме работа в кухнята.

Много жалко, защото в главата ми се върти много по-приятна мисъл, свързана с нас двамата.

Запомни си мисълта - но първо Райли трябва да хапне нещо преди залез. И трябва да дадеш на Аника гривните.

Ти си самата практичност! Но по-късно ще се разхо­диш с мен.

Значи, приятната мисъл, свързана с нас двамата, е била да се разходим заедно?

Като за начало. - Той взе гривните, които тя му вър­на, после и ръката й. - Достатъчно се занимавахме с бойни планове и задачи - каза, докато слизаха долу. - Иска ми се да се поразходя с теб на лунна светлина.

Значи, имаме среща. - Тя видя, че Аника играе на дърпане на въже с Аполон. - Занеси й гривните, а аз ще се заема с вечерята.

Когато тя го остави, Бран закрачи през моравата. Аполон прекъсна играта и му отдели необходимото време за поз­драв под формата на подскоци около него.

А очите на Аника се разшириха, когато видя гривните в ръката му.

О! Това ли е, което правеше за мен? - Тя притисна длани като за молитва, докосна с тях устните си. - Боже, как само блестят на слънцето!

Защото са направени от светлина.

И кръв?

Твоята и моята. Само за теб са и могат да принадлежат само на теб или на някой, който носи твоята кръв - обясни той.

Благодаря ти! - Тя взе едната почти благоговейно, после на лицето й се изписа озадачено изражение. - Не знам как да я нося. На китката ли се слага?

Точно така. - Той улови ръцете й. - Ако я искаш, сама ще обгърне китката ти. Но имай предвид, че е едновремен­но оръжие и щит.

И ще ми помага да се бия - без пистолет или нож?

Точно така. Без пистолет или нож, но със сила и свет­лина.

Ще се бия!

Когато Бран напъха пръстите й в гривната, тя проблес­на над ръката й, обви китката й и остана там, стабилна и съвсем истинска. Аника направи същото с втората.

Красиви са.

Само ти можеш да ги свалиш.

Тя поклати глава.

Щ е ги нося постоянно. Благодаря ти. - Прегърна го. - Благодаря ти!

Пак заповядай. Нека ти покажа как действат.

Ако обичаш.

Бран протегна длан и над нея се появи тъмна, въртяща се топка, която той запрати във въздуха. После взе ръката на Аника, както бе свита в лакътя, и я обърна към топката.

В началото трябва да мислиш, да се целиш, да си съсредоточена. Но после ще го правиш автоматично. От­клони топката!

Да я отклоня?

Твоята светлина, Аника, срещу тъмнината. Използвай

я!

Този път й помогна, като за първи път. От маншета й се изстреля тънък лъч светлина, удари топката.

Чувствам ги - промърмори тя.

Точно така. Направи го отново. - Тя го изненада, като вдигна другата си ръка и запрати топката встрани.

Бързо се учиш.

Чувствам ги - повтори тя. - Но какво ще стане, ако направя грешка? Ако ударя някого? Не искам да наранявам никого.

Гривните поразяват само тъмнината или някой, кой­то има черни мисли. Все пак съм ги направил аз и съм положил клетва. Свещена клетва. Да не наранявам никого. Да използвам възможностите си само срещу мрака.

Това ще е и моята клетва. Ще я взема от теб. щ е се бия с мрака. - Тя вдигна ръце, изстреля по един лъч свет­лина и от двете и топката полетя надясно, после наляво.

Наистина се учиш бързо! А сега я унищожи!

Да я унищожа?

Ще ти дам друга. Унищожи тази. - Този път светли­ната беше по-ярка, по-остра, порази топката и тя мигом изчезна.

Мога да направя това, ако онези създания се върнат и ни нападнат. Те са зли, затова мога да го направя.

Очите й станаха сурови, тъжни.

Ще го направя, без да наруша клетвата си.

Направи го, за да унищожим мрака, да открием и защитим звездите.

Тези гривни са повече от подарък. Дори повече от оръжие. Ти ми даде цел. - Очите на Аника, обикновено изпълнени с веселие, срещнаха неговите с твърда решимост и сила. - Няма да те посрамя.

Знам.

Харесва ми, че са красиви.

Саша ги нарисува за теб. - Той направи нова топка. - Упражнявай се. Аз имам работа в кухнята.

Ще работя здраво! Можеш ли да ми направиш още една, сега? Злото не идва само.

Имаш право. - Той й направи три, потупа я по рамо­то и я остави да се упражнява. Докато прекосяваше мора­вата, до ушите му достигаше звукът от замахването на ръцете й и свистенето на светлината.

Сойер стоеше в края на терасата, с ръце в джобовете и смаяна усмивка на лицето.

Прилича досущ на Жената чудо!

Идеята беше на Саша. Но мисля, че й отива.

Шегуваш ли се? Виж я само колко е добра!

Бран погледна назад, видя как Аника направи предно премятане и стреля по едната топка както беше във възду­ха. Другите две удари, докато се приземяваше.

Чувствам се като задник, като си помисля, че я карах да използва пистолет. - Както бе направил и с Аника, Бран потупа Сойер по рамото и отиде в кухнята.

Аника им демонстрира новите си движения преди ве­черя, доказвайки, че е неуморна и схватлива.

И аз бих искала да имам един чифт от тези. - С ръце на бедрата, Райли гледаше как Аника атакува трите топки, докато изпълняваше серия от премятания презглава.

Три пъти в месеца ще са ти нужни два.

Тя хвърли кос поглед на Сойер.

Много смешно! - каза и взе бирата му. - Сигурен ли си, че не може да пропусне и да очисти някой от нас?

Напълно. - Както бе инструктиран, Бран изсипа ри­бата от грила в платото. - Само ще почувстваш нещо като... статично електричество.

Това отнася ли се и за вълчата ми форма?

Пак си си ти, нали?

Да, така е. Но може би е добре да направим проверка все пак. Сойер ще е мишената.

Ха-ха! - реагира той.

Не се шегувам, ние трябва да... - Райли млъкна, тъй като телефонът й иззвъня. - Момент.

Саша изкара отвън купа с паста и задушени зеленчуци и самун хляб върху дъската за рязане.

Вечерята е готова - обяви тя.

Сойер подсвирна одобрително, когато Аника уцели и трите топки.

А аз съм бил добър стрелец!

Райли остави встрани телефона си, докато сядаше.

Според два от източниците ми Малмон в момента е в Лондон. Така че засега не бива да се тревожим за него.

Тя вдигна очи, преценявайки положението на слънцето и времето, с което разполага.

Обичам да си подремвам след последната нощ. Но май няма да се случи.

Ще се упражняваме на разсъмване. - Дойл натрупа храна в чинията си.

Умирам да се упражнявам! - Аника се отпусна тежко в стола до Сойер. - Понякога упражненията приличат на танц.

Нереза ги наблюдаваше през топката. Беше бясна, за­щото образите изглеждаха размазани, сякаш ги гледаше през пластове марля.

Магьосникът, помисли си тя, беше спуснал завеса - из­глежда, притежаваше повече сила, отколкото й се нравеше.

Не достатъчна, изобщо нямаше да е достатъчна, но я вбесяваше.

Тя остави топката, взе бокала и отпи.

Нека си мислят, че са защитени. Нека пируват и се сме­ят. Когато приключи с тях, смехът ще се е превърнал в писъци.

Извика едно от създанията си, то кацна върху странич- ната облегалка на стола й и тя прокара пръсти по грубите очертания на лицето му. Можеше да организира нападение, само за да ги види как ще се разбягат като мравки, но реши, че е по-разумно да ги остави да пируват, да ги остави да повярват, че е възможно да спечелят битката.

И да ги остави да я отведат до Огнената звезда.

Когато го направят - ако го направят, - тя ще я вземе от тях. Ще ги разкъса на парчета, ще изпепели костите им, ще обагри морето с кръвта им.

Беше се уморила от чакане, беше се уморила само да ги наблюдава през магическата завеса. От ласките й създа­нието почти бе заспало. Тя скърши врата му с единствено злобно движение. Прибави малко от кръвта му в бокала, както друга жена би добавила сметана в чая си.

Докато пиеше, си представи, че това е кръвта на магьос­ника и че неговата сила се слива с нейната.

17

Тя плуваше през студена синя вода силна и уверена. То я призова като песен - и тя искаше само да отговори. Дори когато дробовете й запламтяха и закрещяха за въздух - само глътчица въздух, - тя продължи да плува.

Видя промяната в светлината, беше като знак, и риску­ва всичко, за да се гмурне още по-дълбоко. Дори когато ръцете й отслабнаха, а краката й отмаляха, изобщо не си помисли да изплува на повърхността. Трябваше да стигне светлината. Песента.

Беше близо, толкова близо. Очите й се пълнеха с пар­ливи сълзи, докато тялото й я предаваше. Вече виждаше отвора на пещерата, но знаеше, че няма да го достигне.

Не беше достатьчно силна.

Когато светлината започна да отслабва, а песента да звучи по-неясно, усети как нечии ръце я сграбчват.

Вдиша въздух, който опари гърлото й, задави се отвода в съня си, която изпълваше дробовете й.

И се огледа в тъмните очи на Бран.

Хвала на боговете! - Той я притегли към себе си, залюля я в прегръдка. - Беше спряла да дишаш!

Давех се.

Ти си тук! Тук с мен!

Имаше някаква светлина и исках да я достигна. Тряб­ваше да го направя. Плувах към нея, но не бях достатьчно силна. Започнах да се давя.

Просто сън. - Не беше предсказание. Той нямаше да го позволи. - Напрегната си, това е всичко. Утре ще се гмуркаме... - Днес, помисли си той, защото навън се раз- виделяваше. - Затова си напрегната.

Бях сама. Не се гмурках, не и с кислородна бутилка. И не бях достатьчно силна.

Няма да си сама. Днес ще пропуснем гмуркането. Аз ще остана с теб тук.

Не бива, знаеш го. Сънят няма никакъв смисъл. Не бих се гмуркала без кислородна бутилка. И не се боях, Бран. По-скоро бях... като хипнотизирана. Докато осъзнах, че не мога да го направя.

Какво да направиш?

Да стигна до светлината. Пещерата. От напрежение­то е - каза тя и кимна. - Понякога сънят си е просто сън. Все още съм слабото звено - физически. Съжалявам. Уп­лаших те.

Само ми изкара ума. Хайде, поспи още малко.

Ако стана сега, ще мога да си направя кафе, преди Дойл да е размахал камшика. Мисля, че си струва.

Добре тогава, да пием кафе. - В този миг, все още подвластен на уплахата, Бран беше готов да й даде всичко. - Ако нещо ти напомни за съня, докато се гмуркаме, неп­ременно ми кажи. Няма да те оставя сама.

Обещавам.

Тя беше спокойна. Сънят не я беше изнервил и разтре­вожил. Всъщност изобщо не изглеждаше реален. А след двайсет минути, когато Дойл започна да им вади душата с упражненията, нищо не изглеждаше реално, освен потта и потръпващите мускули.

Саша успя да направи шест лицеви опори (почти) - с недостатъчно повдигане на дупето според Дойл - и три четвърти от едно набиране.

Когато се качи в лодката, се чувстваше така, сякаш половин ден бе тичала до припадък. Едва ли в момента имаше нещо по-хубаво от това да отпусне изтръпналия си задник върху подплатената седалка, да вдигне лице към слънцето и да позволи на соления бриз да гали тялото й. И през цялото време зеленината на Корфу проблясваше на фона на синята вода. Други лодки се полюшваха на кея или плаваха по водата - както скоро щяха да направят и те. Тя различаваше цветовете на магазините и ресторантите, движението на хората, които вече се разхождаха. Върху перилата на тесните балкончета в един малък хотел се развяваха плажни кърпи.

Бризът довяваше смесица от гласове и езици, аромата на крем против слънце, лимони и силно гръцко кафе, едва доловимата миризма на дим.

Нима това не е едно малко чудо само по себе си, помисли си тя, целият този живот, кипящ около тях, толкова разли­чен от досегашния й? Семейства на почивка, продавачи, отварящи врати за клиентите си, двойки, седнали край маси в тротоарните кафенета, наслаждаващи се на гледките, звуците и уханията също като нея, докато закусваха лениво.

Никой от тях не знае, помисли си тя, че съществуват зли сърца, толкова алчни за власт, че биха унищожили всички останали.

Подскачащото между родителите си малко момиченце в красив розов три четвърти панталон и панделка, която се спускаше по къдравата й конска опашка; старецът със съсухреното лице и шапка с козирка, всмукващ с наслада от цигарата си, докато кафето му вдигаше пара пред него; невъзможно красивият мъж, който миеше с четка палуба­та на близката лодка и зъбите му проблясваха в усмивка; трите минаващи край него момичета, които му отправяха закачливи погледи.

Те нямаха представа, че светът е изложен на риск. За тях това бе просто една прекрасна утрин на потънал в пролетна зеленина остров сред синьо море.

Ти си някъде далеч. - Бран седна до нея.

Всъщност не съм. Точно тук съм. Точно тук и точно сега и чувството е прекрасно. Със сигурност пак ще се върна - реши тя мигом. - Когато „тук" и „сега" няма да са застрашени. Ще пия кафето си ей там и ще обикалям по магазините. Ще си купя безумно пъстър шал и нещо абсо­лютно безполезно и красиво, на обед ще пия вино от кум- куат. - Тя наклони леко глава, усмихна се. - Може би и ти ще дойдеш и ще пиеш с мен?

Не звучи зле.

Дойл изкара лодката от пристана, далеч от суматохата, ароматите, целия този живот. Саша взе скицника си, зада нарисува набързо селото от водата. Щеше да запамети ярките цветове и тези, избелелите от слънце, докато го рисува. Ленив акварел, реши тя, така че това кътче от све­та да изглежда леко загадъчно и нереално.

Отгърна страницата - нова скица на скалите, всичките тези зелени и кафяви нюанси, текстурата - и плажа, къде­то хората вече започваха да предявяват претенциите си кьм деня.

Потънала в работа, тя едва забеляза, че Бран стана да помогне на Райли и Аника с екипировката за гмуркане, едва чуваше мотора, вятъра, Дойл и Сойер, които разглеж­даха картите.

Изпълнена с доволство, леко отнесена, тя свали обув­ките си, стана, за да съблече ризата, късите панталонки. Прибра косата си в конска опашка за гмуркането и остави шапката си върху дрехите, всички сгънати прилежно вър­ху скамейката.

Въпреки яркото слънце остави слънчевите си очила върху купчинката. Светлината беше бял блясък, пронизващ водата, сгъстяващ синьото на морето. Пяната, оставяна след лодката, плисъкът на вълните в корпуса, докато зави­ваха плавно към сушата, звучаха като музика.

Изведнъж тази музика я затегли, затегли всичко в нея. Саша се изправи на пейката, качи се на перилото. И прос­то се гмурна в песента.

Бран се обърна пръв, за част от секундата успя да види как тя изчезва във водата.

Спрете лодката! - Грабна спасителен пояс, вдигна го нагоре и го запрати с всичка сила към мястото, където бе изчезнала Саша. - Падна зад борда! Саша падна зад борда! - извика, докато изхлузваше обувките си. - Тя сънуваше, че се дави!

За бога! Почакай! - Райли го хвана за лакътя. - Сложи си кислородната бутилка! Тя може да има нужда от въздух. Дойл!

Вече обръщам.

Бран нахлузи кислородната бутилка на гърба си, като проклинаше отминаващите секунди, претърколи се във водата.

Слагайте кислородните бутилки, хвърлете котва! Ние трябва да...

Аз ще я намеря. - Аника прекъсна обърканите нареж­дания на Райли. Също като Саша, и тя просто се гмурна.

По дяволите! — Като нахлузваше бутилката върху тениската си, Сойер държеше спасителния пояс под око. - Сигурно Нереза им е направила нещо. Да действаме.

Беше във водата секунди след Аника.

Дойл подхвърли на Райли кислородната маска.

В нея е влюбен магьосник. Той ще я спаси.

Райли закопча канията с ножа за гмуркане.

Не можем да рискуваме!

Саша заплува през хладната синя вода, погълната от песента. Тя проникваше в главата й, в кръвта й, по-краси- ва от всичко, което бе чувала досега. Видя светлината от­пред - прекрасно меко сияние в синята вода, потрепващо в ритъма на музиката.

Саша се гмурна още по-дълбоко, копнееше да я достиг­не. Слизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, макар дробове­те да я боляха.

Започна да усеща топлината й, сякаш всеки момент щеше да я докосне. С всички сили се мъчеше да я достиг­не, но вече с по-уморени движения.

Не беше достатъчно силна. При мисълта за собствената й слабост и жалката човешка нужда от въздух, когато е толкова близо до желаното, я заля отчаяние.

Изведнъж всичко се разми - светлината, пулсирането, песента - и тялото й се отпусна безпомощно. Тя започна да потъва в синкавата вода с ръка, протегната към красотата.

Някакви ръце я уловиха. Безпомощна, Саша глътна вода, докато я издигаха нагоре.

Ослепителна светлина, внезапна топлина. После нищо.

Аника я извлече нагоре, проряза повърхността на вода­та. В пещерата, където се намираха, водата сякаш пееше, докато се плискаше в скалите. Светлината проблясваше, синя като лунни лъчи.

Не диша! - Аника ридаеше и притискаше Саша към себе си, когато Бран изплува рязко от водата. - Можеш ли да й помогнеш?

Да, да!

Той нямаше да я изгуби. Покатери се върху широката козирка на една скала и издърпа Саша нагоре. Постави длан на сърцето й, започна да прилага сила. И като се наведе, й даде от дъха си.

За миг, който продължи цяла вечност, той позна истин­ския страх. Нямаше да й е достатъчен! Беше закъснял!

Изведнъж сърцето й под дланта му се раздвижи.

Тя се закашля и изплю вода. Бран я обърна внимателно по корем, докато на повърхността изплуваха и останалите, и продължи да притиска длан към сърцето й, защото тя си поемаше въздух с усилие.

Всичко е наред! Повече никога няма да ти казвам, че е било само сън. Всичко е наред, a ghrd¹⁸ !

Той я повдигна, прегърна треперещото й тяло, притисна чело към нейното, залюля я в обятията си.

Какво се случи?

Райли се изкатери при тях, погледна строго Саша.

Гмурна се без кислородна бутилка.

Аз... беше като сън. - Тя потърси ръката на Бран. - Бях в лодката, рисувах, после... чух музиката. Сякаш сънувах. Трябваше да намеря песента, светлината.

Нереза - процеди Райли през зъби.

Не, не. Не беше тъмно или студено. Не беше зло. Беше красиво.

Понякога злото се крие зад красотата. - Дойл се из­качи при тях.

Не. Щях да го усетя. Чувствам го. То ме викаше. Никой от вас ли не го чу?

Имаше нещо, докато приближавахме пещерата. - Рай­ли вдигна очи, огледа се. - Тази пещеря я няма в картите.

И светлината. - Бран я погали по бузата в желанието си да възвърне цвета й. - Тя ни доведе при теб.

Ти ме спаси - промълви тя, но той поклати глава.

Аника. Тя стигна първа до теб, изтегли те на скалата. Във водата е по-бърза от всеки от нас. - Той й хвърли бърз поглед. - Което е разбираемо.

Не можех да позволя на морето да я вземе при себе

си.

Аника изтри една сълза от лицето си с кокалчето на пръста. Лъскавата й опашка се виеше във водата.

С крака нямаше да я достигна навреме.

Сойер, все още газейки във водата, докосна внимателно проблясващата опашка с пръст, неспособен да откъсне поглед от сапфирите, изумрудите и рубините, с които бе обсипана.

Ти си русалка! Да му се не види! Това обяснява мно­го неща.

Не можех да ви кажа. Не ми беше разрешено.

Аника! - Саша изпълзя до ръба на скалата, където Аника се бе подпряла с ръце. - Ти ми спаси живота!

Виждам надалеч във водата. Както вие на сушата. Затова успях да те намеря, но с крака щях да се забавя. Дори така, ти беше бездиханна, когато те изкарах от вода­та. Бран ти даде своя дъх.

Направила си това за мен! - Саша постави длан вър­ху ръката на Аника. - Това означава ли, че... сега трябва да останеш във водата?

Не. Мога да имам крака на сушата за три пълни ци­къла на луната. Три месеца - поправи се тя. - Заклех се да не казвам на човеците, дори на онези, които търсят звез­дите с мен. Но животът е по-свещен от една клетва.

Всеки, който те нарани по някакъв начин, ще се раз­правя с нас - увери я Сойер. Изтри една сълза от бузата й.

- Ти си героиня!

Значи, не ми се сърдите?

Шегуваш ли се? Ти спаси човешки живот и за да го направиш, се отказа от нещо важно за теб. От твоята тайна.

Как точно тази... - Той отново прокара същия пръст от­страни на торса й в горната част на опашката. - Съжалявам

каза бързо и отдръпна ръка.

Няма нищо. Аз съм щастлива. Саша е жива и никой не ми се сърди.

Сега, след като установихме това - поде Дойл, - може би трябва да разберем защо Саша едва не се удави, за да ни доведе тук.

Размахващият камшик има право - съгласи се Райли. - Това място е особено. - Тя се изправи на крака. - Дълбоко в скалите, доколкото мога да определям посоки. Но достатьч­но достъпно, ако си с оборудване - добави тя, като сочеше с пръст Саша, - за да остане неоткрито от други гмуркачи. Обаче го няма на нито една от картите за водолази.

Според мен отговорът е прост. - Вече поуспокоен, след като Саша бе възвърнала цвета на лицето си, Бран също стана. - Пещерата не е трябвало да бъде открита от други. Тя притегли Саша чрез ясновидските й способности. Притегли всички ни.

Мислиш, че звездата е тук?

Той кимна към Райли.

Дори да не е, това място води към нея. И отговаря на предсказанието на Саша. Намираме се между земята и морето, не е ли така?

Прав си. - С ръце на хълбоците Райли огледа пеще­рата. - Малко езеро, обширна площ. Много скали. Стени­те са почти гладки, а таванът... - Тя се намръщи, когато погледна нагоре, огледа го. - Почти съвършен купол, а и тези сталактити, групирани по такъв начин? Досега не съм виждала ншцо подобно.

Купол, групиране под формата на полилей. Свято място.

Сойер най-сетне излезе от езерото и се присъедини към тях.

Не би трябвало да има толкова светлина, като се има предвид колко е дълбоко. Няма и небе, което да я отразява.

Погледна към Аника. - Искаш ли да се качиш тук горе

да седнеш на козирката?

Опашката й се изви във водата, проблясвайки като дъга, и се разцепи на две. Аника се изправи.

Сега мога да стоя - каза тя и отръска водата от бедра­та си. - Харесва ми да имам крака.

Е, добре си служиш с тях.

Ще трябва да обсъдим всичко това - реши Райли, - но тъй като сме тук, по-добре да се фокусираме. Ако звездата е тук и е заровена някъде, ще са ни нужни инструменти. Мога да ги намеря, но не бива да копаем навсякъде. Най- добре е да се разпръснем и да се оглеждаме за нещо не­обичайно. Аз ще започна от другата страна на езерото.

Не знам какво да търся.

Ти ни доведе тук - напомни Бран на Саша.

Нещо необичайно, помисли си тя. Но не знаеше какво е обичайно, тъй като не й се случваше често да посещава непознати подводни пещери.

Но нещо я бе довело тук - довело бе всички тук.

Защо сега не можеше да чуе музиката или да почувства онова притегляне, което я водеше в правилната посока? Започна да търси с останалите, прокарваше ръце по скали­те, катереше се по надвисналите над тях козирки.

Както каза Райли, стените бяха гладки, почти като стък­ло. И топли, забеляза тя, а би трябвало да са студени. Въз­духът би трябвало да е хладен, осъзна тя - дори студен - като се има предвид, че бяха в подводна пещера.

Откъде идваха светлината и топлината?

Тя огледа куполовидния таван, богатите цветове на скалите, странното групиране на сталактитите, проблясва­щи от мокрота.

Докато гледаше, от един конус се плъзна капка, падна върху осеяния с камъни под на пещерата.

Тя чу как капката се удари в скалата толкова ясно, сякаш някой дръпна струна на арфа. Следващата. Докато Саша гледаше, капките се стичаха надолу, проблясвайки на свет­лината - вода, падаща върху вода, вода, падаща върху скала - с бърз, приятен звук.

Песен.

Не беше възможно! Скоростта на течността, светлината й, звукът - музиката се извисяваше над всичко останало. Тя се приближи повече, все така гледайки нагоре, протег­на ръка.

Върху дланта й падна капка, топла, искряща - но не и мокра. Задържа се в нея - съвършен овал, прозрачна като стъкло, а песента й отекваше в сърцето на Саша.

Като продължаваше да държи миниатюрното кълбо, тя коленичи върху пода на пещерата.

Чу как някой произнася името й, поклати глава. Не сега, не сега. Нима не виждаха, че в дланта си тя държи любов, вяра, надежда? Толкова много бе събрано в една-единстве­на капка, достатьчно за всички светове!

Саша я постави като приношение върху малкия каменен олтар.

Капката се издигна оттам - пламъкът и огънят. Искряща и красива, червена и чиста, като кръвта на сърцето. В огъ­ня проблясваха хиляди фасети, освободени от камъка - ослепителната светлина на звездата.

Огнената звезда, за новата кралица. В нея пламтят страстта и огънят на истината. - Саша я вдигна, подържа неистово пламтящата светлина в събраните си длани. - Тук са мощта, силата и огнената справедливост, които ще ос­ветяват небесата във всички светове, в името на Егле, си­яйната.

Саша вдигна звездата нагоре и я протегна напред, в очите й бликнаха сълзи на върховна радост.

Намерена е! Свободна е! И всички ние трябва да я пазим, докато я върнем заедно със сестрите й на Стъкления остров, зада могат да блестят вечно, завинаги, над всички светове.

Тя погледна към звездата, въздъхна. А когато вдигна очи, те бяха изчистени от видения.

Не сънувам.

Не, фейд! - Бран, който бе дошъл и стоеше до нея, постави ръце на раменете й. - Ти я намери!

Истинска е. Вземи я. Трябва да я защитим от нея. Тя ще дойде за нея.

Съмнявам се, че може да дойде тук. - Райли прибли­жи, допря върховете на пръстите си до пламъка. - Не и на това място. Тук е светло и топло - отбеляза тя. - Звездата не е плътна. Но... мога да се закълна, че бръмчи. Има ли някакво тегло?

Не, но я усещам. Не мога да го обясня. Ето, виж.

Райли взе звездата от ръката на Саша.

Маса без тегло - промърмори. - Активен пламък, който не гори. Не мога да почувствам формата й физически, но я усещам.

Нека оставим химическия анализ за по-кьсно, докто­ре. - Дойл не изпускаше от очи малкото езеро, едната му ръка беше върху ножа за гмуркане. - Ако тя ни нападне сега, нямаме нищо, освен няколко ножа, вълшебни гривни и каквото Бран може да извади от шапката си. Не само трябва да изкараме това на повърхността, но и да го скри­ем на място, откъдето тя да не може да го вземе.

А когато я извадим? - Сойер направи знак на Райли и на свой ред подържа огнената звезда. - Какво ще правим? Не виждате ли каква светлина излъчва? Хората на острова ще я видят.

Аз мога да я покрия с нещо - каза Бран. - Поне така мисля. И ако Дойл е прав и Нереза успее да се добере дотук, наистина няма да сме добре защитени. Трябва да отнесем звездата във вилата колкото може по-скоро.

Тогава по-добре я вземи ти. - Сойер я подаде на Бран. - Ти си най-защитеният, където и да се намираме. Саша, ти се дръж за него. Вземи моята бутилка, зада се върнеш на лодката. Аз ще успея да стигна до нея и така...

Не, не мога да ти взема кислорода.

Имам компаса, ако се наложи, но съм издръжлив плувец.

Аз мога да върна Сойер на лодката много бързо.

Значи, ще се возя на русалка? Това е първа класа - ухили се Сойер. - За нищо на света не бих отказал подоб­но предложение.

Това заклинание е най-доброто! - Бран обви със сво- бодната си ръка звездата. - Защитавай, уважавай, закриляй!

- Той описа кръг с ръка около звездата и образува кълбо. Вътре звездата проблясваше, но с меко сияние.

Добра работа! - похвали го Райли.

Радвам се, че мислиш така. От доста време усъвър­шенствам това заклинание. Но за първи път го използвам върху истинска звезда, затова не мога да кажа колко време ще продължи. Трябва да побързаме.

Тръгваме по двойки. - Сойер свали кислородната си бутилка. - Не ме гледай така - каза на Саша. - Аз си имам аквапревоз. Вие с Бран отнесете звездата на лодката. Два­мата с Аника ще ви пазим гърба.

Ние с Райли тръгваме първи. - Дойл закачи своята кислородна бутилка. - Аника и Сойер - на шест часа. Щом всички се качим в лодката, поемаме обратно. - Той пог­ледна към Бран. - И внимавай да не изпуснеш това нещо!

Скочи във водата, а когато Райли го последва, се гмур­на под повърхността и изчезна.

Бран стисна лекичко ръката на Саша.

Готова ли си?

Трябва да сме.

Аз съм с теб! - Като държеше защитената звезда близо до тялото си, той влезе във водата със Саша.

Саша заплува, отдалечавайки се от светлината, но ня­колко пъти погледна назад, докато не видя Сойер, а после и Аника, чиято лъскава опашка проблясваше зад тях.

Изтласка се нагоре и ускори движенията си, за да не се налага Бран да забавя своите и да я изчаква.

Далеч от пещерата и светлината, тя доби по-добра пред­става колко далеч и дълбоко бе стигнала. Отново се при­тесни за Сойер и се обърна да погледне назад.

Нещо проблесна срещу нея, острите зъби искряха като сребро, очите излъчваха зъл жълт блясък. Неспособна да се защити, тя можеше само да го избегне. Бран протегна ръка през водата. Тя почувства силата на течението, дока­то онова, което идваше кьм тях - и което дойде с него, - се отдалечи рязко.