Нефритеният трон

Избрани откъси от книгата на сър Едуард Хауи

Избрани откъси от Кратка беседа за ориенталските породи, с коментари за изкуството на драконовъдството от сър Едуард Хауи, Ф. К. О.

Представено пред Кралското дружество, юни 1801 г.

„Големите свободни драконови стада“ на Ориента станаха пословични в Западния свят. Те вдъхват едновременно страх и възхита, до голяма степен благодарение на добре познатите ни разкази на пилигримите от една ранна и по-наивна ера. Макар и извънредно ценни по времето на своето публикуване заради светлината, която хвърлят сред предшестващия ги пълен мрак, те трудно могат да бъдат от полза за модерния изследовател. Страдат от непростими преувеличения, които навремето са се считали за норма или поради искрената вяра от страна на автора, или поради по-малко невинното му, но разбираемо желание да се хареса на по-широката публика, която е очаквала всяка история от Ориента да включва чудовища и несметни наслади.

По този начин до наши дни е достигнал един, за жалост, противоречив сбор от свидетелства. Някои от тях не са по-благонадеждни от чистата фантасмагория, а останалите са изопачения на истината и е най-добре читателят да се отнесе скептично към всичките, отколкото да се довери само на някои. Ще спомена един много показателен пример — японската порода Суи Риу, позната на студентите по драконови науки от писмата на капитан Джон Сарис от 1613 година. В тях се споменава като неоспорим факт умението на представителите на породата да призовават буреносни облаци. Воден от собствения си опит, аз ще дискредитирам това забележително твърдение, което приписва способностите на Юпитер на едно смъртно създание. Виждал съм с очите си Суи Риу и съм наблюдавал неговото умение да поглъща внушителни количества вода и да ги отделя в бурни струи — талант, който го прави неизразимо ценен не само в битка, но и при защитата на дървените постройки в Япония от опасностите на пожара. Лековерният пътешественик, попаднал на такъв порой, като нищо може да си въобрази, че небесата са се отворили с гръм над главата му, но тези потопи, непридружени от светкавици или буреносни облаци, имат съвсем кратка продължителност и, разбира се, в тях няма нищо свръхестествено.

Аз самият ще се постарая да избягвам подобни грешки и ще се доверявам само на чистите факти, представени без излишна орнаментика, за да удовлетворя своята по-образована аудитория…

Можем без колебание да отхвърлим като нелепо често изтъкваното твърдение, че в Китай на всеки десет души се пада по един дракон. Ако тази цифра дори малко се доближаваше до истината и не сме напълно заблудени относно броя на населението, то тази велика нация би трябвало така да гъмжи от зверове, че злополучният пътешественик, предоставил тези сведения, едва ли е имало къде да стъпи. Обрисуваната от брат Матео Ричи ярка картина на храмовите градини с налягали едни върху други дракони — представа, която така дълго господстваше в Западния свят, не е напълно погрешна. Трябва да се проумее обаче, че в Китай драконите живеят предимно в градовете и затова присъствието им там е много по-осезаемо. Освен това те се придвижват с много по-голяма свобода и така драконът, който сте срещнали следобед на пазара, често се оказва същият индивид, който сте видели на ранната сутрешна церемония в храма и по обед — при оборите с едър добитък в покрайнините на града.

Колкото до общия брой на популацията, опасявам се, че няма източници, на които съм готов да се доверя. Писмата на покойния отец Мишел Беноа, йезуитски астроном, служил в двора на император Циенлун, обаче свидетелстват, че за рождения ден на императора са били ангажирани две роти от техния въздушен корпус, които да прелетят с акробатични номера над Летния дворец. Беноа лично наблюдавал представлението в компанията на още двама йезуитски свещеници.

Тези роти, по няколко дузини дракони едната, най-общо са еквивалентът на най-големите западни формации и във всяка служат по триста души екипаж. Двайсет и пет такива роти формират всяка една от дивизиите на въздушните сили на Осемте флага на татарите, които наброяват две хиляди и четиристотин дракона, служещи наред с шестдесет хиляди мъже. Дори само тази цифра е повече от порядъчна, а броят на ротите значително е нараснал след основаването на династията и в момента армията е почти два пъти по-многобройна. Следователно можем да заключим, че на военна служба в Китай има около пет хиляди дракона — едновременно правдоподобна и необикновена цифра, която ни дава някаква малка представа за цялостната им популация.

На запад са добре известни сериозните трудности при ръководенето дори само на стотина дракона във всяка една продължителна военна операция и това до голяма степен ограничава големината на собствения ни Въздушен корпус. Стадата с добитък не могат да се придвижват със скоростта на драконите, нито драконите могат да носят храната със себе си. Продоволствието на такъв внушителен брой животни представлява още един немалък проблем. Наистина, за тази цел в Китай е основано цяло Министерство на драконовите работи…

…Възможно е древната китайска практика монетите да се държат нанизани на връвчици да се дължи на необходимостта да се намери начин драконите също да боравят с пари. Това обаче е отживелица и след установяването на династията Тан е въведена системата, действаща и до днес. При достигане на зрялост драконът е снабден със собствен фамилен знак, който указва неговото потекло и сан. В министерството му се прави лична сметка и всички дължими на дракона средства се внасят направо от хазната и биват изплащани на търговците, главно пастири, които представят получените от дракона бележки с неговия знак.

На пръв поглед тази система изглежда напълно неприложима — нека само си представим какво ще стане, ако правителството започне да се разпорежда по този начин със заплатите на гражданите. Въпреки това е особено любопитен фактът, че на драконите не им хрумва да фалшифицират знаци, когато правят своите покупки. Те посрещат подобна идея с изненада и дълбоко презрение, дори да са гладни и без средства. Можем да приемем това като доказателство за вродената почтеност на драконите или, във всеки случай, като семейна гордост. В същото време, без всякакво колебание или чувство за срам, те не пропускат възможност да отмъкнат добиче от някое оставено без надзор стадо и въобще не им хрумва да го заплатят. В това действие те не съзират форма на кражба и наистина, виновният дракон често сяда направо до ощетената кошара, за да изяде задигнатата си плячка. Той дори игнорира с абсолютна лекота оплакването на недоволния пастир, който се е върнал твърде късно, за да спаси добичето си.

Освен че самите дракони боравят добросъвестно със собствените си знаци, те също така рядко стават жертви на злонамерени персони, които възнамеряват да ги ограбят, представяйки в министерството фалшифицирани бележки. По правило яростно ревниви към имането си, още с пристигането си в някое населено място драконите отиват да проверят състоянието на сметката си и оглеждат под лупа всяка разноска. Затова бързо забелязват съмнителните разходи или липсващите средства. Според очевидци добре познатите реакции на ограбените дракони са също толкова бурни, когато кражбата е извършена не пред очите им, а индиректно. Китайските закони изрично снемат наказателната отговорност от дракон, който убие доказано виновен в подобно престъпление човек. Обикновено присъдата на този човек е да го оставят в ръцете на дракона. За нас такава присъда, водеща до сигурна и жестока смърт, може да изглежда варварска. Въпреки това получих многократни уверения от съдии и дракони, че това е единственият начин да бъде утешен онеправданият звяр.

Същата тази необходимост от омилостивяване на драконите гарантира безпроблемното функциониране на системата вече над хиляда години. Една от първите грижи на всяка следваща династия е била да стабилизира паричния поток, защото ясно можем да си представим резултата от един бунт на гневни дракони…

Почвите в Китай не са по-плодородни от тези в Европа. Многобройните жизненоважни стада се поддържат чрез древен и добре устроен модел на земеделие. При него пастирът, след като закара част от стадото си в града, за да засити гладните дракони, на връщане взема със себе си голямо количество богато ферментирали драконови екскременти и си ги поделя със земеделците от своя край. Практиката наред с тора на добитъка да се наторява и с екскременти от дракони е почти непозната при нас, поради сравнително малкия брой дракони и отдалечеността на обитанията им, но изглежда особено ефективна за плодородието на почвите. Защо това е така, е въпрос, на който модерната наука още не е отговорила, но той е добре подплатен с доказателства за продуктивността на китайските земеделци, чиито стопанства, както имам основание да твърдя, редовно дават реколта, многократно по-богата от нашата…